№ 857
гр. Пазарджик , 10.09.2021 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на десети септември, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Христо Георгиев
при участието на секретаря Стоянка Миладинова
Сложи за разглеждане докладваното от Христо Георгиев Гражданско дело №
20215220100926 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 13:30 часа се явиха:
Ищцата Р. ИВ. Й. не се явява, редовно призована и не изпраща
процесуален представител.
СЪДЪТ докладва постъпилата молба с вх. № 16293/09.09.2021 г. от
процесуалния представител на ищцата Р.Й. – адв. Ч., който посочва, че
поради служебна ангажираност няма възможност да присъства в съдебното
заседание, поради което моли да се даде ход на делото в негово отсъствие.
Заявява, че е запознат със заключението на изготвената ССчЕ, във връзка с
която моли да бъдат допуснати допълнителни въпроси, посочени в молбата.
Моли да бъде допуснато изменение на цената на предявения иск на основание
чл. 214, ал. 1от ГПК, за което представя нарочна молба с препис за ответната
страна. Моли съдът да уважи изцяло така предявените искове като
основателни и доказани. Претендират се направените съдебно-деловодни
разноски, включително адвокатско възнаграждание. Приложено е
пълномощно/Договор за правна защита и съдействие, молба с правно
основание чл. 214 от ГПК и списък на разноските по чл. 80 от ГПК. Моли се
съдът да уважи предявените претенции.
За ответника ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ ЕООД, редовно призован се явява
1
адв. Ц., редовно упълномощен да го представлява с пълномощно приложено
днес по делото.
Явява се вещото лице Л.Ц., редовно призован.
Не се явява вещото лице А.К., редовно призован.
По делото е постъпила молба от вещото лице К., с вх. №
16354/09.09.2021 г., с която посочва че е получил необх данни от ответното
дружсетво, като му предстои да обработи необхдимата информация и да
изготви заключение. Моли съда да му предостави възможност да изготви и
представи заключението за следващото съдебно засадение.
АДВ. Ц.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ счита, че с оглед редовното призоваване на страните по делото
не са налице процесуални пречки по даване ход на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
На основание чл. 143, ал. 1 от ГПК пристъпва към изясняване на
фактическата страна на спора.
АДВ. Ц.: Поддържам писмения отговор.
Няма как да бъде постигната спогодба, тъй като не се явява
процесуален представител на ищцовата страна, поради което съдът на
основание чл. 146 от ГПК съдът пристъпи към докладване на делото:
Подаден е иск с правно основание чл. 55 ал. 1 от ЗЗД.
В подадената искова молба се твърди, че на 14.07.2020 г. Р. ИВ. Й. е
сключила договор за потребителски кредит № 903066 с „Фератум България”
ЕООД. В договора е посочено, че сумата по отпуснатия заем е в размер на
1500.00 лева, а общата сума която следва да върне Р.Й. е в размер на 1845.00
2
лева, платима на дванадесет вноски. Уговореният фиксиран лихвен процент е
в размер на 23.00 % /лихва в размер на 345.00 лева/, а годишният процент
разходи /ГПР/ е в размер на 49.11 %. Също така в договора е уговорено, че
изпълнението на задължението на доверителката ми ще бъде обезпечено от
„Фератум Банк“.
Твръди се, че в изпълнение на горното на същия ден Р.Й. се е
задължила да изплати на „Фератум Банк“ възнаграждение в общ размер на
1155.00 лева.
Твръди се, че Р. ИВ. Й. е погасила изцяло сумата по сключения договор,
а именно в общ размер на 3000.00 лева. Последната е изплатена на „Фератум
България” ЕООД.
Счита се, че гореописаните договори са нищожни /недействителни/ на
основание чл. 22 от Закона за потребителския кредит ЗПК/ вр. чл. 26, ал. 1 от
Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/, тъй като противоречат на
законоустановените императивни правила.
Счита се, че процесиите договори са нищожни на основание чл. 10, ал. 1
вр. чл. 22 от ЗПК, тъй като не е спазена предвидената от закона форма.
Настоящият случай касае сключването на договори за предоставяне на
финансови услуги от разстояние, тъй като от отправяне на предложението до
сключването на договорите са използвани изключително средства за
комуникация от разстояние. Ето защо за действителността на договорите
следва да е спазена процедурата, уредена в Закона за предоставяне на
финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/ (чл. 8 и сл.) и Закона за
електронния документ и електронните удостоверителни услуги /ЗЕДЕУУ/.
Счита се, че в настоящия случай тази процедура не е спазена, тъй като
доставчиците „Фератум България“ ЕООД и „Фератум Банк“ не са изпълнили
императивно вменените им задължения да предоставят на потребителя Р.Й.
изискуемата преддоговорна информация, не са получили валидно съгласие на
потребителя за сключването и изпълнението на договорите, както и за
условията, при които последният може да се откаже от тях.
Счита се, че всички разменени между доставчиците и потребителя
електронни съобщения не отговарят на императивните изисквания на
3
ЗЕДЕУУ. Те по своята същност представляват електронни документи, които
обаче се явяват неподписани такива, тъй като не е спазена предвидената
процедура за удостоверяване на техния действителен автор /например чрез
квалифициран електронен подпис/, респективно същите нямат т.нар.
„формална доказателствена сила“ по смисъла на чл. 180 от Гражданския
процесуален кодекс /ГПК/.
Счита се, че ответното дружество е приело за сключени процесиите
договори с Р.Й. в нарушение на предвидените императивни правила, без
последната да е изразила валидно своето съгласие.
Твръди се, че е нарушено изискването процесиите договори да са
написани по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договорите да
се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в
два екземпляра - по един за всяка от страните по договорите.
Счита се, че Договорът за потребителски кредит е нищожен на
основание чл. 11, ал. 1, т. 7 вр. чл. 22 от ЗПК, тъй като не е посочен съществен
елемент от неговото съдържание, а именно общият размер на кредита. За
действителността на договора е необходимо в общия размер на кредита да е
правилно посочена сумата, която реално подлежи на получаване от
кредитополучателя, как се изплаща същата /в брой или по банкова сметка/ и
кога следва да бъде изплатена. В случая е налице единствено формално
посочване на размера на отпуснатия заем /1500.00 лева/. Също така липсва
посочване на начина, по който ще бъде изплатена сумата, както и в какъв
срок.
Счита се, че Договорът за потребителски кредит е нищожен на
основание чл. 11, ал. 1, т. 10 вр. чл. 22 от ЗПК, тъй като не е налице
съществен елемент от неговото съдържание, а именно годишният процент на
разходите /ГПР/ по кредита, както и общата сума, дължима от потребителя,
при посочване на взетите предвид допускания, използвани при изчисляване
на годишния процент на разходите, по определения в приложение № 1 към
ЗПК начин.
Счита се, че в нарушение на императивните правила, в договора за
потребителски кредит ГПР е посочен единствено като процент, но без
изрично да са описани и основните данни, които са послужили за неговото
4
изчисляване.
Смята се, че липсата на ясно разписана методика на формиране на ГПР
по кредита, а именно кои компоненти точно са включени в него и как се
формира посоченият в договора ГПР от ГПР от 49.11 %, е в пряко
противоречие с императивните изисквания на чл. 19, ал. 1 вр. чл. 10, ал. 2 и
чл. 10а, ал. 2 и 4 от ЗПК. В договора единствено е посочен фиксиран лихвен
процент по заема от 23.00 %, без обаче да става ясно как тази стойност се
съотнася към ГПР по договора. Освен посочената възнаградителна лихва, в
съдържанието на договора не са включени всички останали такси и разходи (в
това число възнаграждение по сключения договор за поръчителство),
индивидуализирани по вид и размер, и водещи до различен размер на ГПР от
посочения.
Твърди се, че съгласно Решение от 20.09.2018 г. по дело С-448/2017 г.
на СЕС „На непосочването на ГПР в договор за кредит трябва да се приравни
ситуацията, в която в договора се съдържа само математическа формула за
изчисляването на този ГПР, без обаче да предоставя необходимите за това
изчисляване данни. В подобна ситуация не може да се счете, че потребителят
е напълно запознат с условията по бъдещото изпълнение на подписания
договор към момента на сключването му и следователно, че разполага с
всички данни, които могат да имат отражение върху обхвата на задължението
му“.
Твърди се, че в договора за потребителски кредит е налице грешно
посочен размер на ГПР, а действителният такъв /в размер на 100.00 % за
конкретния договор/ е над максимално установения праг на ГПР, предвиден в
императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, като в тази връзка не е
посочена и общата сума, дължима от ищцата. В т. 5 от процесния договор е
посочено, че заемът се обезпечава с поръчителство, предоставено от
„Фератум Банк“ в полза на „Фератум България“ ЕООД. На същия ден Р.Й. се
е задължила да заплати на „Фератум Банк“ възнаграждение в общ размер на
1155.00 лева, която сума впоследствие е изплатена заедно с останалите
дължими суми по кредита на „Фератум България“ ЕООД.
Смята се, че в настоящия случай сключеното с „Фератум Банк“
съглашение не отговаря на принципното значение и цел на договора за
5
поръчителство. Смисълът на последния се изразява в гарантиране на
изпълнението на задължението на длъжника към кредитора.
Предвид обстоятелството, че ищцата е сключила такъв договор за
поръчителство, с лице, избрано и посочено от кредитодателя, за което е
заплатила такса, равняваща се на повече от половината от размера на
отпуснатия кредит, без да е налице неизпълнение на задълженията от нейна
страна, може да се направи единственият обоснован извод, че сключеният
договор за поръчителство излиза от присъщата функция за обезпечаване на
заема, а има за цел единствено начисляване на допълнителни разходи по
кредита.
Твърди се, че настоящия случай касае еднотипни договори за паричен
заем, върху чието съдържание потребителят не може да влияе.
Сочи се, че в глава четвърта от ЗПК е уредено задължение на кредитора
преди сключване на договор за кредит да извърши оценка на
кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже
сключването на такъв. В съображение 26 от преамбюла на Директива
2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно договорите за
потребителски кредити изрично се сочи: „В условията на разрастващ се
кредитен пазар е особено важно кредиторите да не кредитират по
безотговорен начин или да не предоставят кредити без предварителна оценка
на кредитоспособността, а държавите - членки следва да упражняват
необходимия надзор с цел избягване на такова поведение и следва да
приложат необходимите средства за санкциониране на кредиторите в
случаите, в които те процедират по този начин“.
Твърди се, че клаузата, с която в процесния договор за паричен заем е
уговорено, че заемът се обезпечава с поръчителство, предоставено от точно
определено лице - „Фератум Банк“, в полза на „Фератум България“ ЕООД, се
намира в пряко противоречие с преследваната от директивата цел,
транспонирана в ЗПК.
Счита се, че замисълът на изискването за проверка на
кредитоспособността на потребителя, както и изрично е посочено в чл. 16 от
ЗПК, е тя да бъде извършена преди сключването на договора, съответно към
този момент да бъде направена преценката дали да бъде отпуснат кредитът,
6
както и при какви условия /вкл. и дали ще е необходимо обезпечение/.
Въпреки това на длъжника се вменява задължение да сключи договор за
поръчителство с точно определено лице, за което да заплаща и
възнаграждение, вследствие на което дългът му нараства, т.е. опасността от
свръхзадлъжнялост се увеличава. Счита се, че тази клауза е изцяло
неравноправна и нищожна, тъй като същата е във вреда на потребителя по
смисъла на, чл. 143, ал. 1 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ - не
отговаря на изискванията за добросъвестност и води до неравновесие в
правата на страните. Клаузата не е формулирана по ясен и недвусмислен
начин, съгласно изискванията на чл. 147, ал. 1 от ЗЗП и разглеждана както
самостоятелно, така и в съвкупност с договора за гаранция /поръчителство/ не
позволява на потребителя да прецени икономическите последици от
сключване на договора - чл. 143, ал. 2, т. 19 от ЗЗП. Също така считам, че тази
клауза не е индивидуално уговорена, съгласно чл. 146 от ЗЗП. Смята се, че от
начинът, по който е формулирана процесната клауза и особено от изречение
трето „Одобряването на обезпечението се извършва чрез одобряването на
кредита“ става ясно, че в случая се касае за едно общо „тристранно“
споразумение между Р.Й., „Фератум България“ ЕООД и „Фератум Банк“.
Целта на включване в правоотношението на третото свързано с ответника
лице „Фератум Банк“ е заобикаляне на изискванията на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и
чл. 1 Оа, ал. 2 от ЗПК под предлог, че незаконните такси се дължат не на
кредитора, а на трето лице „поръчител“. Впоследствие обаче тези такси се
заплащат на заемодателя „Фератум България“ ЕООД.
Твърди се, че от една страна одобряването на кредита като бърз кредит
неминуемо води до одобряване и на обезпечението, а от друга страна
кредитът е уговорен и се предоставя само и единствено при поръчителство на
точно определено трето свързано лице. Нещо повече, тази клауза е уговорена
още при сключването на договора с „Фератум България“ ЕООД, без да бъде
предоставена възможност на потребителя да посочи избран от него поръчител
и е абсолютна предпоставка последният да бъде одобрен за получаването му.
Смята се, че в пряко нарушение на императивното правило на чл. 19, ал.
1 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК „Фератум България“ ЕООД не е включило в
ГПР разходите за заплащане на възнаграждението по сключения с „Фератум
Банк“ договор за възлагане на поръчителство от доверителката ми, което по
7
своята същност представлява печалба за кредитора, надбавка към главницата,
която се плаща периодично, поради което трябва да е част от годишния
лихвен процент /ГЛП/ и ГПР. Получаването на сумата по кредита е било
обусловено от сключването на договор за поръчителство, от страна на
кредитополучателя, за което тя дължи възнаграждение в общ размер на
1155.00 лева. Това обстоятелство безспорно е било известно на „Фератум
България“ ЕООД, предвид това, че сключването на договора за
поръчителство е предвидено в самия договор за потребителски кредит.
Твърди се, че сумата в размер на 1155.00 лева е част от общо дължимата
сума по кредита и макар в договора да е посочено, че същата представлява
възнаграждение за поръчителство, предоставено от „Фератум Банк“, същата е
заплатена от ищцата на „Фератум България“ ЕООД /което не я е прехвърлило
впоследствие на „Фератум Банк‘7 като част от дължимите суми по самия
кредит.
Сочи се, че според императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК,
ГПР не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения в левове или във валута, определена с постановление
на Министерския съвет на Република България, което означава, че лихвите и
разходите по кредита не могат да надхвърлят 50 % от взетата сума. Ето защо
считам, че на основание чл. 19, ал. 5 от ЗПК, клаузи в договор, надвишаващи
определените по ал. 4, са нищожни.
Смята се, че „Фератум България” ЕООД е нарушило императивното
правило на чл. 19, ал. 1 ЗПК и незаконосъобразно не е включило таксата за
поръчител от 1155.00 лева в размера на ЕПР. При условие, че същата беше
законосъобразно посочена, действителният ГПР щеше да възлиза на 100.00
%. Ето защо считам, че е налице нарушение на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от
ЗПК, водеща до нищожност на договора като цяло, тъй като търговецът е
заблудил потребителя за действителния размер на ГПР, приложим в
отношенията между страните.
Счита се, че с тези действия „Фератум България“ ЕООД е заобиколило
изискванията на ЗПК за точно посочване на финансовата тежест на кредита за
длъжника, като съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗПК, всяка клауза в договор за
потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията
8
на закона, е нищожна. Всички приложими към сключването, изпълнението,
прекратяването и развалянето на потребителски договори национални
нормативни актове /ЗПК, ЗПФУР, ЗЕДЕУУ и др./ са приети в Република
България, въз основа на присъединяването ни към Европейския съюз и
произтичащите от това задължения за синхронизиране на българското
законодателство с европейското. Ето защо считам, че приложимото
национално законодателство следва да бъде тълкувано и прилагано съобразно
духа, целите, съображенията и разпоредбите на действащата Директива
2008/48/ЕО на Европейския Парламент и Съвета от 23 Април 2008 г. относно
договорите за потребителски кредити.
Твърди се, че неизпълнението на задължението за правилно посочване
на размера на ГПР злепоставя и самата цел на Директива 2008/48/ЕО да има
единен съпоставим прозрачен пазар на кредитите, защото по този начин
потребителят не може да сравни продуктите адекватно. Целта на уредбата на
ГПР е чрез императивни норми да се уеднакви по еднозначен начин
изчисляването и посочването на ГПР на кредита и това да служи за
съпоставка на кредитните продукти и да ориентира икономическия избор на
потребителя.
Сочи се, че обстоятелството дали е правилно изчислен и посочен ГПР
се установява на база изискванията на единната формула, залегнала в самата
Директива 2008/48/ЕО /и транспонирана в ЗПК/, поради което същата има и
нормативно значение. Гореописаните такси /в това число и възнаграждение за
поръчител/ безспорно попадат в изискванията на Директивата - те са
предвидими общи разходи, които обуславят сключването на договора при
тези условия и са предварително заложени. По тези съображения тези клаузи
изискват размерът им да се включи в общия размер на разходите и от там в
ГПР. Ето защо считам, че неправилното изчисляване и посочване е
самостоятелно основание за недействителност на договора. В подкрепа на
това е и обстоятелството, че посочването на ГПР е изведено като съществено
условие на договора. Това следва и от сравнителноправния прочит на
уредбите на държавите от ЕС, имплементираща Директива 2008/48/ЕО/, както
и практиката на СЕС, където това изискване последователно и ясно е
формулирано и затвърждавано.
Счита се, че от гореизложеното е единствено изводимо, че грешното
9
посочване на размера на ГПР следва да се приравни на хипотезата на
непосочен ГПР по смисъла на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, респективно целият
договор следва да се обяви за недействителен на основание чл. 22 от ЗПК.
На самостоятелно основание се счита, че договорът е недействителен,
тъй като грешно посоченият размер на ГПР води и до неправилно посочване
на общата сума, дължима от потребителя по кредита. Съгласно процесния
договор общата сума, която следва да изплати кредитополучателят, е в размер
на 1845.00 лева, но доверителката ми реално е изплатила на „Фератум
България“ ЕООД сумата в общ размер на 3000.00 лева. По този начин е
нарушена и втората част от задължителното съдържание на договора, уредена
в разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.
Счита се, че посочването в договора на размер на ГПР, който не е
реално прилаганият в отношенията между страните, представлява
„заблуждаваща търговска практика“ по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1
от ЗЗП, както и по смисъла на правото на ЕС. Сочи се съдебна практика.
Счита се, че Договорът за потребителски кредит е нищожен на
основание чл. 11, ал. 1, т. 9 вр. чл. 22 от ЗПК вр. чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД, тъй
като клаузата за възнаградителна лихва /ГЛП/ е нищожна поради
противоречие с добрите нрави.
Счита се, че определения от кредитодателя размер на
възнаградителната лихва (в който се включва и възнаграждението за
поръчител) за изключително висок и противоречащ на добрите нрави, тъй
като надвишава трикратния размер на законната лихва за необезпечени заеми,
респ. двукратния размер на законната лихва за обезпечени заеми. В тази
връзка недействителността на уговорката относно договорната лихва води до
нищожност и на целия договор /per argumentum чл. 11, ал. 1, т. 9 вр. чл. 22 от
ЗПК/.
Твърди се, че е налице несъответствие между посочения в
преддоговорната информация фиксиран годишен лихвен процент и този,
посочен в процесния договор.
На самостоятелно основание се счита, че Договорът за потребителски
кредит е нищожен на основание чл. 11, ал. 1, т. 11 вр. чл. 22 от ЗПК, тъй като
10
не е посочен съществен елемент от неговото съдържание, а именно условията
за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план,
съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане
на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските
между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени
проценти за целите на погасяването.
Твърди се, че в нарушение на императивните изисквания в т. 2 на
процесния договор е посочено единствено, че общата сума по кредита /в
размер на 1845.00 лева/ се дължи на дванадесет вноски, като падежът на
първата вноска е датата - 13/08/2020 г. Липсва каквото и да е посочване на
периодичността на дължимите вноски /напр. седмично, месечно и др./, както
и датата на падежа на всяка една от тях /с изключение на първата/. Също така
погрешно изчислената и посочена обща сума, дължима от потребителя
/1845.00 лева, вместо реално изплатената 3000.00 лева/, води и до погрешно
изчислен и посочен брой и размер на погасителните вноски.
Твърди се, че клаузата не е формулирана по ясен и недвусмислен начин,
съгласно изискванията на чл. 147 ал. 1 от ЗЗП и разглеждана както
самостоятелно, така и в съвкупност с останалите уговорки, не позволява на
потребителя да прецени икономическите последици от сключване на
договора - чл. 143, ал. 2, т. 19 от ЗЗП.
Счита се, че процесният договор следва да бъде обявен за
недействителен и на основание чл. 11, ал. 1, т. 11 вр. чл. 22 от ЗПК.
Счита се, че Договорът за потребителски кредит е нищожен и на
основание чл. 11, ал. 1, т. 20 вр. чл. 22 от ЗПК, тъй като не е посочен
съществен елемент от неговото съдържание, а именно наличието или липсата
на право на отказ на потребителя от договора, срока, в който това право може
да бъде упражнено, и другите условия за неговото упражняване, включително
информация за задължението на потребителя да погаси усвоената главница и
лихвата съгласно чл. 29, ал. 4 и 6 от ЗПК, както и за размера на лихвения
процент на ден.
Счита се, че нищожността на процесния Договор за потребителски
кредит води до нищожност и на свързания с него Договор за гаранция.
11
В случай че съдът приеме, че процесиите договори за валидни, счита, че
същите са унищожаеми на основание чл. 29, ал. 1 от ЗЗД, поради измама или
евентуално на основание чл. 28, ал. 1, поради грешка.
Твърди се, че с оглед всички изложени съображения в настоящата
искова молба е единствено изводимо, че към момента на сключване на
Договора за потребителски на 14/07/2020 г. и свързания с него Договор за
гаранция, в съзнанието на ищцата са били наведени неверни представи
относно съществените елементи от неговото съдържание. „Фератум
България“ ЕООД е въвел в заблуждение Р.Й. относно действителните размери
на отпуснатия заем, на общата сума, която следва да върне, на ГПР и на
погасителните вноски. При условие, че ищцата е запозната с действителното
съдържание на тези многобройни и съществени уговорки, тя със сигурност е
нямало да сключи процесния договор.
Счита се, че процесиите договори са унищожаеми на основание чл.33,
ал. 1 от ЗЗД с оглед сключването им поради крайна нужда и явно неизгодни
условия.
Твърди се, че ищцата Р.Й. е била принудена да сключи Договора за
потребителски кредит и свързания с него Договор за гаранция, предвид
обстоятелството, че се е намирала в крайна нужда. Към този момент тя не е
разполагала с достатъчно финансови средства да задоволи своите и на
нейното семейство основни потребности - заплащане на разходи за
комунални услуги, храна и други разходи от неотложен характер. Именно
тези обстоятелства са оказали влияние върху формирането на вътрешната й
воля да сключи договора. При условие, че тези факти не бяха налице Р.Й.
нямаше да сключи процесния договор, а най-малкото със сигурност нямаше
да го сключи при тези условия.
Твърди се, че са налице явно неизгодни условия по процесния договор с
оглед драстичното несъответствие и несъразмерност в стойността на
насрещните престации. Доверителката ми е получила сумата в размер на
1500.00 лева, като впоследствие е върнала сумата от 3000.00 лева,
респективно ответното дружество реално е получило възнаграждение за
предоставения заем в размер на 1500.00 лева или печалба за предоставената
услуга в размер на 100 %. Това обстоятелство явно не съответства на
12
пазарните и икономически условия в страната към момента на предоставяне
на заема - 14/07/2020 г.
Евентуално, ако съдът приеме договорите за валидни и действителни,
смятам, че са нищожни на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД поради
нарушение на закона, чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД, поради нарушаване на
добрите нрави, респективно на основание чл. 146 от ЗЗП поради
неравноправност, отделните клаузи от процесиите договори.
Сочи се, че ответното дружество е отпуснало на ищцата заем в размер
на 1500.00 лева, като впоследствие Р.Й. е погасила и превела единствено на
ответното дружество изцяло сумата в общ размер на 3000.00 лева. Съгласно
разпоредбата на чл. 23 от ЗПК „Когато договорът за потребителски кредит е
обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на
кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита“.
Счита, че поради гореизложеното е налице правен интерес за ищцата от
предявяване на настоящия осъдителен иск срещу ответното дружество на
основание чл. 23 вр. чл. 22 от ЗПК вр. чл. 55, ал. 1, предл. I от ЗЗД за
претърпените имуществени вреди в размер на сумата от 1500.00 лева -
разликата между заплатената от ищцата на ответното дружество сума
(3000.00 лева) и получената от нея сума (1500.00 лева).
Иска се от съда да да призове страните по делото на съд и след
доказване на твърденията в настоящата искова молба, включително относно
нищожността, евентуално унищожаемостта на процесиите договори, или
евентуално нищожността на отделните клаузи от последните, да постанови
решение, с което: Да осъди на основание чл. 23 вр. чл. 22 от ЗПК вр. чл. 55,
ал. 1, предл. I от ЗЗД ответника „Фератум България” ЕООД, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к. „Младост -
3“, бул. „Александър Малинов“ № 51, вх. А ет. 9, офис № 20, представлявано
от ИВ. В. Д. и Д. В. Н., да заплати на Р. ИВ. Й., ЕГН: **********, живуща в
гр. Пазарджик, ул. "************, сумата в размер на 50 лева, като частичен
иск от сумата в размер на 1500.00 лева /хиляда и петстотин лева/,
представляваща недължимо платени суми по потребителски кредит, ведно със
законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на настоящата
искова молба до окончателното й изплащане; Направените по делото съдебни
13
и деловодни разноски, включително адвокатско възнаграждение.
Посочена е банкова сметка, по която да бъдат преведени присъдените
суми.
Сочат се доказателства. Правят се доказателствени искания.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с
който се оспорват изцяло така предявените искове от ищеца срещу Фератум
България както по основание, така и по размер, като се считат исковете, както
във връзка с Договора за гаранция, така и исковете във връзка с Договора за
кредит за недопустими и неоснователни.
Поддържа се и се моли съда да приеме, че исковата молба, подадена от
Р. ИВ. Й. е нередовна, а именно - същата не отговаря на изискванията на чл.
127, ал. 1, т. 4 ГПК. Ищецът не е представил ясно и изчерпателно изложение
на обстоятелствата, на които се основават исковете му. Ищецът претендира,
че е надплатил сума по договор, но не предоставя никакви документи освен
договор (в който претендиралата сума нито фигурира, нито се изисква
подобно заплащане, а съгласно договора задължението е единствено за
заплащане на отпуснатия кредит), като излага голословно твърдение без да го
подкрепи с каквито и да било факти и/или доказателства, не сочи кога, по
каква сметка, на какво основание е заплатил. С двете уточнителни молби
ищецът внася повече неяснота и противоречие, отколкото дава разяснение за
обстоятелствата, на които се основават исковете. В молбата-уточнение
ищецът преповтаря части от исковата молба.
Счита се, че исковата молба, заедно с молбата-уточнение, е не само
неясна и несъдържаща конкретика и обосновка по фактите и правото, но
същата е и вътрешнопротиворечива Тези пороци на исковата молба, водещи
до нейната нередовност (която не е поправена от ищеца), се отразяват върху
възможността на ответника да отправи всички свои възражения в
производството. При това положение за ответника става изключително
трудно да организира защитата си и да наведе всички аргументи в защита на
своята позиция, тъй като липсва яснота в какво се изразява претенцията на
ищеца. Ответникът рискува пропускането на преклузивни срокове, закрепени
в закона, за отправяне на възражения вследствие поведението на ищцовата
страна, неясните твърдения на последната и непредставяне по делото на
14
всички документи, с които разполага (договори, общи условия, преддоговорна
информация, платежни нареждания по конкретен договор). Подобна ситуация
е в противоречие с фундаментални принципи на гражданския процес,
включително с принципа за равенство на страните по чл. 9 от ГПК. При
подобна неконкретизирана претенция, в случай че същата се счете за редовна,
ответникът би бил обективно възпрепятстван да се защитава с всички
предоставени му по силата на закона правни средства и способи. Не следва да
бъде допускан до съдебно разглеждане иск, формулиран в нарушение на
правилата на гражданския процес и процесуална практика.
Моли се съда съда да приеме исковата молба, подадена от Р. ИВ. Й., за
нередовна на основание неспазване на изискването по чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК.
Моля съда да върне исковата молба като нередовна и да прекрати
производството.
Алтернативно, се моли съда да даде указания на ищеца, с които същият
да бъде задължен да конкретизира от къде произтича претендираната
надплатена сума и как Фератум България е свързана с нея, както и да посочи
недвусмислено кога и как е надплатена претендираната сума, да посочи ясно
и недвусмислено как е възникнало задължението за нея, като го подкрепи с
доказателства.
Счита се, че предявените искове за прогласяването на нищожността,
съответно унищожаването на Договора за гаранция, са недопустими поради
непредявяването им срещу надлежната за този спор страна - Фератум Банк.
Договорът за гаранция е сключен между Ищеца и Фератум Банк (както сам
ищецът посочва), докато исковете са предявени срещу „Фератум България“.
Сочи се, че „Фератум Банк“ е самостоятелно юридическо лице,
кредитна институция, лицензирана в Малта, която предоставя услуги на
територията на Република България по силата на свободата на предоставяне
на услуги, съгласно взаимното признаване на единния европейски паспорт, и
е вписана под № 178 в нарочния регистър на БНБ (извлечение от регистъра е
включено в Приложение № 1 към настоящия отговор). Договорът за гаранция
е отделно облигационно правоотношение, по което Фератум България не е
страна. Прогласяването на Договора за гаранция за нищожен, съответно
унищожаването му в рамките на настоящото съдебно производство няма да
15
произведе сила на пресъдено нещо по отношение на Фератум Банк и така
няма да настъпи промяна в патримониума на ищеца.
Счита се, че ищецът е завел исковете за прогласяването на
нищожността, съответно унищожаването на Договора за гаранция срещу
ненадлежна страна по делото, поради което същите следва да бъдат оставени
без разглеждане като недопустими.
Поддържа се и се моли съда да приеме, че претенциите на ищеца не са
подкрепени от убедителни писмени доказателства, а представените такива не
са годни да породят релев и раните и желани от ищеца правни последици.
Исковата молба съдържа бл анкетни и голословни твърдения, непод крепен и
с конкретни факти и документи, като същата е лишена и от конкретика по
отношение на извършени плащания, възникнали облигационни
правоотношения, суми и проценти. Изтъкват се суми и проценти, които не
съответстват по никакъв начин на представения договор и релевираните от
ищеца твърдения. Твърденията в исковата молба за нарушение разпоредбите
на Закона за потребителския кредит (ЗПК) и Закона за защита на
потребителите (33П) се явяват бланкетни, недоказани и противоречащи на
обективната истина Закона за предоставяне на финансови услуги от
разстояние (ЗПФУР) и Закона за електронния документ и електронните
удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ). Не става ясно как ищецът достига до
извода за размерите на посочените проценти на ГПР и лихва и за твърдените
от него като надплатени суми нито от къде черпи подобна информация.
Твърденията изцяло противоречат на обективната действителност.
Посочва се, че при осъществяване на дейността си като финансова
институция, сключваща договори за кредит с потребители, Фератум България
спазва всички предвидени законови изисквания, в т.ч. ЗЗП, ЗПК, ЗПФУР,
ЗЕДЕУУ. „Фератум България“ изпълнява насрещните си задължения към
потребителите по сключените договори за заем, изготвени изцяло в
съответствие с императивните норми на закона (същите не са
недействителни, нито съдържат нищожни клаузи). Начислената лихва (и
евентуално такси) са изцяло съобразени с действащата нормативна уредба и
всички стандарти за отговорно кредитиране. Прилаганите от Фератум
България Общи условия по договорите за кредит са предмет на
предварително одобрение от БНБ и за всяка промяна БНБ бива своевременно
16
уведомявана. Актуалните общи условия са достъпни по всяко време и на
сайта на „Фератум България“. За „Фератум България“, в качеството му на
кредитодател - страна по договори за потребителски кредити, не са налице
каквито и да е било основания и/или задължения за плащане на суми като
недължимо платени. Вземанията на Фератум България произтичат
единствено и само от валидни договорни основания - сключени договори за
кредит и дължими по тях парични суми - главници, лихви и т.н.
Твърди се, че процедурата по сключването на Договора за кредит е била
изпълнена в съответствие с всички нормативни актове, в това ЗПФУР и
ЗЕДЕУУ. Процесът на кандидатстване и отпускане на кредита през интернет
страницата на Фератум включва следните стъпки: Потребителят попълва и
подава искане за потребителски кредит под формата на електронен формуляр
на интернет страницата на Фератум с исканите от потребителя параметри на
кредита, в това число предпочитаното от него обезпечение. Потребителят
избира дали да посочи личен гарант- физическо лице или да се възползва от
допълнителна услуга- гаранция, предоставяна от Фератум банк (Приложение
№ ЗА); След подаване на искането за кредит, Фератум извършва преглед на
същото и оценка на кредитоспособността на потребителя съгласно чл. 16 от
ЗПК, въз основа на което взема решение за одобрение или отказ да бъде
отпуснат кредит; В случай на одобрение, Фератум изпраща на имейл адрес,
посочен от потребителя, преддоговорна информация под формата на
Стандартен европейски формуляр („СЕФ“), заедно с проекти на документи за
сключване на договор за кредит, генерирани въз основа на посоченото от
потребителя в електронния формуляр. В част 4.1. на СЕФ и в чл. 9 от
Договора е изрично посочено правото на отказ от кредита. Потвърждение
чрез код за потвърждение от страна на потребителя, че е съгласен да сключи
договор за кредит при предложените условия.
Твърди се, че ищецът и Фератум са изпълнили всички стъпки по-горе,
вследствие на което е сключен Договор за кредит. Ищецът е кандидатствал за
потребителски кредит в размер на 1500 (хиляда и петстотин) лева за срок от
12 месеца на 14.07.2020 г. през интернет страницата на Фератум. След
извършване на оценка на кредитоспособността на кредитоискателя, същият е
одобрен за кредит в размер на исканата сума. При кандидатстването Ищецът е
посочил телефонен номер ********** и електронна поща ******@****.**,
17
като тези полета са винаги задължителни при електронното кандидатстване за
кредит, за да може да продължи процесът на кандидатстване. Прилагам и
моля да приемете извадка от системата на дружеството за изпратените
съобщения на електронната поща на ищеца при кандидатстването му за
кредит (Приложение № 5).
Твърди се, че при кандидатстването ищецът е избрал да се възползва от
допълнителна услуга - гаранция, предоставяна от Фератум Банк pic, но не
предоставя никакви документи, доказващи размера на твърдяната от него
сума и претендирана срещу Фератум България, което не е страна по
правоотношението на Ищеца с избрания гарант.
Сочи се, че видно от Приложение № 2А към настоящия отговор -
извлечение от интернет страницата на Фератум, потребителят избира дали да
предостави Поръчител - личен гарант или да избере юридическо лице като
поръчител. При избор на Фератум Банк, системата незабвно и автоматично
показва сумата, дължима за предоставената услуга, която потребителят ще
трябва да заплати на Фератум Банк (Приложение № 2Б - извлечение от
интернет страницата на Фератум с илюастративна цел). Ищецът не е пожелал
и никога не е кандидатствал за кредит с личен гарант. Сам ищецът е избрал да
се възползва от допълнителна услуга, която Фератум България не изисква.
Ако по време на кандидатстване за кредит, кредитоискателят посочи, че
желае да кандидатства за кредит с личен гарант и личният гарант отговаря на
минималните изисквания, посочени на сайта на Фератум’, а кредитоискателят
премине успешно оценка на кредитоспособността, то кредитът се отпуска
като се гарантира от посоченото физическо лице. Изборът на кредитоискателя
дали да предостави личен гарант или да избере услуга по предоставяне на
гаранция от юридическо лице се вписва и предоставя във формата на СЕФ.
Ищеца е следвало да предостави СЕФ с депозирането на исковата молба.
Твърди се, че след като е бил одобрен, ищецът е получил на
електронната си поща Договор № 903066 (приложен от ищеца към исковата
молба ), Общи условия (Приложение № 3), Погасителен план (прилагам и
моля да приемете) и Преддоговорна информация (приложена от Ищеца с
отговора на исковата молба). Ищецът е потвърдил сключването на договора
чрез код за потвърждение на 14.07.2020 г. в 10:34ч., с което е дал своето
съгласие да сключи Договора за кредит при предложените условия, което е
18
видно от заявката за кредит (Приложение №6).
Сочи се, че съгласно чл. 3, т. 10 от Регламент (ЕС) № 910/2014 на
Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 година относно
електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни
трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО -
обикновеният електронен подпис означава данни в електронна форма, които
се добавят към други данни в електронна форма или са логически свързани с
тях, и които титулярят на електронния подпис използва, за да се подписва.
Безспорно потвърждаването с уеб код (код за потвърждение) представлява
обикновен електронен подпис, доколкото уеб кодът представлява данни в
електронна форма и логически се свързва с Ищеца предвид, че кодът се
изпраща на идентификационния номер на кредитоискателя и само той
разполага с него.
Сочи се, че съгласно чл. 13, ал. 4 от Закона за електронния документ и
електронните удостоверителни услуги, правната сила на обикновения
електронния подпис е равностойна на тази на саморъчния подпис, когато това
е уговорено между страните. Такава уговорка е налице в чл. 9 от процесния
договор, подписан от Ищеца, с която Ищецът е дал своето съгласие
Идентификационният номер (т.е. телефонният номер) на Ищеца да има силата
на саморъчен подпис във взаимоотношенията с Фератум.
Твърди се, че Фератум е спазил всички законови изисквания във връзка
с това Договорът за потребителски кредит, както и всички негови елементи да
са написани по ясен и разбираем начин, като са били спазени изискванията за
формат и размер на шрифта.
Сочи се, че твърдението на ищеца, че не е бил посочен общият размер
на кредита, както и че липсва посочване на начина, по който ще бъде
изплатена сумата и в какъв срок, не отговаря на действителността. В чл. 3 от
Договора за кредит ясно е посочено, че общата сума, която следва да бъде
върната от Ищеца е в размер на 1845.00 (хиляда осемстотин четиридесет и
пет) лева, като главницата е в размер на 1500 лв., а лихвата е в размер на 345
лв. Начините за заплащането на отделните вноски по получения
потребителски кредит, заедно с периодичността на плащанията, които следва
да бъдат правени, са разписани в погасителния план (Представен от Ищеца с
19
Исковата молба). В него е посочено, че плащанията могат да се направят по
банков път/ Ерау/ каса на CASHTERMINAL. Също така в отделни колони в
Погасителния план е посочена главницата, лихвата, както и общия размер на
вноската (главница + лихва) за съответния месец, както и падежната дата, на
която вноската следа да се направи.
Твърди се, че заявеният кредит се нарежда веднага след получаване на
потвърждение от заявителя за сключения договор. Ищецът е разполагал с тази
информация още преди да подпише Договора за кредит. Начинът, по който
ще се получат средствата се посочва изрично в заявката към момента на
кандидатстването за кредит (Приложение № 2В).
Твърди се, че ищецът е предоставил цялата законово необходима
информация във връзка с размера на ГПР, както и начина на неговото
формиране. Съгласно чл. 5. от ЗПК, преди потребителят да е обвързан от
предложение или от договор за предоставяне на потребителски кредит,
кредиторът предоставя своевременно на потребителя необходимата
информация за вземане на информирано решение за сключване на договор за
потребителски кредит. Тази информация се предоставя във формата на СЕФ
за предоставяне на информация за потребителските кредити съгласно
Приложение № 2 от ЗПК. Такъв СЕФ е бил предоставен на електронната
поща на Ищеца при кандидатстването за кредита, с който се е запознал.
Сочи се, че предвидените разходи в СЕФ са били включени в
последствие по ясен и разбираем за Ищеца начин и в Договора за кредит. В
чл. 3 от Договора за кредит ясно е посочено, че общата сума, която следва да
бъде върната от Ищеца е в размер на 1845.00 (хиляда осемстотин четиридесет
и пет) лева, като главницата е в размер на 1500 лв., а лихвата е в размер на 345
лв. Следователно, за Ищеца е била налична и индивидуално уговорена всяка
една сума, която тя е следвало да върне с оглед на сключения от нея Договор
за кредит, като тези стойности са били на разположение на Ищеца през целия
процес на кандидатстването, а именно (i) При попълването на електронния
формуляр на интернет страницата на Фератум за отпускането на кредит, (ii)
Чрез предоставения СЕФ на електронната поща на Ищеца след подаване на
заявката за кредит и чрез предоставения проект на договор за кредит, който е
бил надлежно одобрен от същата с изпращането на код за потвърждение в
този смисъл.
20
Сочи се, че посоченият ГПР от 49.11 % в Договора за кредит е в
съответствие с чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като не е по-висок от пет пъти размера
на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута.
Възнаграждението за предоставената от Фератум Банк услуга за гаранция, от
своя страна, не се включва в размера на ГПР, тъй като не е задължителна за
сключването на Договора за кредит. Твърденията на Ищеца, че е бил
принуден да сключи Договор за гаранция с Фератум Банк не отговаря на
обективната действителност. Отново по индивидуално посочените и
определени от Ищеца параметри на допълнителнопоисканата сума, същата е
отпусната.
Сочи се, че при кандидатстване, кредитополучателят може да избере да
сключи договор за гаранция с гарант (поръчител), предложен от кредитора, за
да обезпечи задълженията си по кредита, или да посочи поръчител, избран от
него. Сключването на договор за гаранция от Кредитополучателя не е
задължително условие за сключването на договор за кредит и не увеличава
възможностите на Кредитополучателя за отпускане на кредит в желания от
него размер и при предлаганите от Кредитора условия. Категорично
доказателство е, че въпреки избора си на гарант-Фератум банк, 13
(тринадесет) от кандидатурите са отказани. Договорът за гаранция е
възмездна услуга, предоставяна от лице, различно от Кредитора. Ако
Кредитополучателят избере да сключи договор за гаранция с гарант,
предложен от Кредитора, кредитополучателят получава незабавна
информация за размера на разхода. Този разход не се включва в ГПР по
кредита, тъй като не влиза в общия разход по кредита съгласно § 1.1. от
Закона за потребителския кредит, доколкото касае услуга, предоставяна от
трето лице (Фератум Банк), която не е задължителна.
Твърди се, че неоснователно е становището на Ищеца, че сключването
на договор за кредит е обусловено от сключване на договор за гаранция и
същото е вменено като задължение на потребителя. Видно от Приложение №
2А към настоящия отговор - извлечение от интернет страницата на Фератум -
потребителят може да избере какво обезпечение да предостави - поръчител,
който сам той е избрал или Фератум Банк - дружество партньор на Фератум.
Избраната възможност заляга в процесния чл. 5 на Договора за кредит, който
21
се генерира автоматично въз основа на избора, който потребителя е направил
при подаването на заявка за кредит-т.е. същата уговорка се явява
индивидуално договорена по избор на потребителя. Ако Ищецът беше избрал
личен гарант, то клаузата на договора щеше да гласи: „Кредитът се
обезпечава с Поръчителство предоставено от три имена в полза на
Дружеството...“. С оглед на изложеното твърденията на ищеца се явяват
неоснователни.
Сочи се, че видно от Приложение № 2Б към настоящия отговор -
извлечение от интернет страницата на Фератум с илюстративна цел, в случай,
че потребителят избере Фератум Банк като поръчител, системата автоматично
показва и таксите, които потребителят ще трябва да заплати на Фератум Банк
за избраната услуга, преди да бъде сключен Договорът за кредит.
Калкулаторът (посочената визуализация в предходното изречение) на
дружеството-гарант е въведен именно с цел яснота и постигане на
информираност при взимане на решение от потребителя.
Твърди се, че ищецът сам е избрал в електронния формуляр като
обезпечение поръчителство от Фератум Банк и след като се е запознала с
дължимите от него такси по Договора за гаранция, е подала заявлението;
Твърди се, че ищецът е получил по e-mail преддоговорна информация, в
която е посочено изрично, че за сключването на Договора за кредит Фератум
изисква от Ищеца сключването на договор за гаранция, заедно с проекти на
Договора за кредит. Отделно потребителят получава по електронна поща и
цялата документация от Фератум Банк- Договора за гаранция и прилежащите
документи;
Твърди се, че ищецът, след като първо сам е посочил Фератум Банк
като поръчител и е получил информацията и проектите на договори, е
потвърдил изрично чрез смс, че желае да сключи договора при посочените
условия.
Сочи се, че невключването на възнаграждението за Фератум Банк за
предоставяните от него услуги на гаранция към ГПР по Договора за кредит,
сключен с Фератум България, не представлява също така и заблуждаваща
търговска практика. Както беше посочено по-горе, потребителят е бил
надлежно информиран за необходимостта от предоставянето на обезпечение,
22
като сам е избрал да ползва услугите на Фератум Банк още при
кандидатстването за кредит, вместо личен гарант, каквато възможност е била
предоставена на преценката на Ищеца.
Сочи се, че твърдението на Ищеца, че сключването на Договор за
гаранция с Фератум Банк има за цел единствено начисляване на
допълнителни разходи по кредита е напълно неоснователно. Необходимостта
от обезпечение за кредитора се явява следствие на извършваната от него
оценка на кредитоспособността на потребителя (съгласно чл. 16 от ЗПК,
кредиторите са длъжни да извършат такава оценка във всеки отделен случай)
и има за цел да гарантира финансовия риск, който Фератум носи от
възможността да има неизпълнение от страна на Ищеца. Фератум има интерес
от получаването на обезпечение именно за да си гарантира, че няма да търпи
вреди от неплатежоспособността на длъжника. По тази причина считаме за
неоснователни твърденията на Ищеца, че договарянето на обезпечение е
незаконосъобразно.
С оглед на гореизложеното, ответното дружество не счита за
основателни твърденията на Ищеца за нарушение на чл. 19 ЗПК.
Счита се и за изцяло неоснователно и недоказано твърдението на
Ищеца, че в деня на сключването на договора за кредит, се е задължил да
заплати на дружеството-гарант сума в размер на 1155 лева, която в
последствие е заплатил на Фератум България, както и твърдението, че е
заплатил на Фератум България сума в общ размер на 3000 (три хиляди) лева.
Сочи се, че твърденията на ищеца, че уговорената възнаградителна
лихва противоречи на добрите нрави, е неоснователно. Размерът на
възнаградителната лихва се показва още на етап кандидатстване чрез
електронната заявка, чрез СЕФ и се включва в Договора за кредит, който се
одобрява изрично от потребителя. Възнаградителната лихва не включва
възнаграждението за услугите за предоставяне на гаранция от Фератум Банк
по подробно изложените съображения в предходната т. 2.3. Законодателят
изрично е предвидил ограничение на размера на възнаградителната лихва,
като е определил таван за ГПР, в който тя се включва - пет пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута. Фератум е
изпълнил това законово изискване и следователно размерът на
23
възнаградителната лихва не би могъл да се възприеме, че противоречи на
добрите нрави.
Твърди се, че условията за издължаване на кредита от потребителя,
включително информацията за размера, броя, периодичността и датите на
плащане на погасителните вноски са посочени в Погасителния план към
Договора за кредит, който е представен от Ищеца с Исковата молба. Съгласно
чл. 2 от Договора за кредит, Погасителният план е неразделна част от
Договора за кредит. Погасителният план представя по разбираем и ясен начин
и информация за начините за плащане на месечните вноски по кредита
Възнаграждението за предоставената гаранцията от Фератум Банк,
включително информацията за размера, броя, периодичността и датите на
плащане на погасителните вноски се посочват в Погасителен план към
Договора за гаранция, който Ищецът следва да е получил от Фератум Банк.
Отделно от това, както посочих по-горе, Ищецът бива информиран още на
етап кандидатстване за размера на възнаграждението за Фератум Банк, ако
поиска същото да гарантира изпълнението на задължението на
кредитоискателя (Приложение №2Б).
Твърди се, че правото на отказ от сключения договор за потребителски
кредит е уредено в чл. 9 от Договора. Съгл. чл. 9 и сл. от Договора,
„Кредитополучателят има право, без да дължи обезщетение или неустойка и
без да посочва причина, да се откаже от сключения Договор за заем, като
уведоми писмено Дружеството в 14-дневен срок от сключването на Договора.
В случай че Кредитополучателят упражни правото си на отказ, същият се
задължава да върне на Дружеството получената заемна сума (главницата) и
да заплати лихвата, начислена за периода от датата на усвояване на кредита
до датата на връщане на главницата, без неоправдано забавяне и не по-късно
от 30 календарни дни, считано от изпращането на уведомлението до
Дружеството за упражняване правото на отказ. Лихвата се изчислява на базата
на уговорения в Договора за заем лихвен процент. Срокът за връщане на
заема започва да тече от датата на получаването на уведомлението на
Кредитополучателя за упражняване на правото му на отказ. За легитимното
упражняване на правото на отказ следва да бъде изпратено уведомление в
писмена форма“ на адреса на Дружеството.
Твърди се, че при упражняване правото на отказ от кредит от страна на
24
потребителя, Фератум не изисква и не събира от потребителя обезщетение, с
което стриктно спазва разпоредбата на чл. 29, ал 6 ЗПК.
Счита се предявения евентуален иск за унищожаването на Договора за
кредит, както и Договора за гаранция поради измама, грешка или крайна
необходимост за неоснователен.
Твърди се, че на ищеца е била представена цялата изискуема
преддоговорна информация през целия процес на кандидатстването - размер
на главница, размер на лихва, лихвен процент, ГПР, погасителни вноски. Това
се е случило (i) след попълването на електронния формуляр на интернет
страницата на Фератум за отпускането на кредит (ii )чрез предоставения СЕФ
на електронната поща на Ищеца след подаване на заявката за кредит и (iii)
чрез предоставения проект на договор за кредит. На всеки един етап от
кандидатстването Ищецът е можел да се откаже от искания кредит. Ищецът
също така изрично е избрал да ползва услугите на Фератум Банк, вместо да
посочи личен гарант, при което се е визуализирала дължимата сума за
предоставяна на избраната услуга (Приложение №2Б). След като се е
запознал с условията по кредита, Ищецът е дал своето изрично съгласие за
сключване на Договора за кредит чрез нарочен CMC. Оттук, искането на
Ищеца за унищожаването на договорите следва да се счита за неоснователно.
Относно унищожаването на Договора за кредит и Договора за гаранция
поради крайна нужда, се счита, че ищецът не навежда каквито и да било
доказателства и факти, доказващи твърдението му. Също така Ищецът е бил
надлежно информиран за всички елементи на поискания кредит още на етап
кандидатстване. В случай, че условията, при които се отпускат кредитите от
Фератум не удовлетворяват ищеца, той би могъл да се обърне към друго лице
за предоставянето на кредит. С приемането на Общите условия, Ищецът е
декларирал, че 1) икономическото му положение позволява своевременно да
изпълни условията на Договора; 2) осведомен е и при необходимост се е
консултирал със специалист за съпътстващите задължения, които могат да се
отразят негативно на икономическото му състояние; 3) осведомен е, че
лихвената ставка по потребителския кредит в друга финансова институция
или банка може да бъде по-ниска от предложената от Дружеството и
независимо от това Кредитополучателят желае да получи потребителски
25
кредит от Дружеството; 4) Дружеството не го е принуждавало да взима
потребителски кредит и по негово желание му е разяснило съпътстващите
сключването на Договора задължения и му е отговорило на всички въпроси,
свързани с дадения Договор; 5) той не смята условията на Договора за себе си
като крайно неподходящи (чл. 3.6 от Общите условия).
Твърди се, че ищецът добре познава продуктите на Фератум. Ищецът е
кандидатствал за кредит от Фератум България общо деветнадесет (19) пъти в
периода от 16.05.2018 г. до 16.08.2020 г., като само 6 (шест) от тях са били
одобрени след извършвана оценка на кредитоспособността на Ищеца, като
при всеки един от тях Ищецът е посочвал електронна поща и телефонен
номер ********** при кандидатстването.
С оглед неясните твърдения на ищцовата страна относно наличието на
недействителни договори, клаузи, недължимо платени суми ит.н., „Фератум
България“ ЕООД запазва правото си да релевира допълнителна подробна
аргументация относно валидността на отношенията си с потребителя по
сключен договор за кредит, в случай че ищецът конкретизира твърденията и
претенциите си.
Взето е становище по доказателствените искания на ищеца.
Сочи доказателства. Направени са доказателствени искания.
По доказателствената тежест съдът указва на страните, че всяка от тях
носи доказателствена тежест за установяване на фактите и обстоятелствата,
на които основава своите искания и възражения.
В конкретния случай ответното дружество следва да установи, че
претендираната с петитума на исковата молба сума е била изплатена на
законно основание на ответното дружество.
АДВ. Ц.: Нямам възражения по доклада и правната квалификация.
Имам едно допълнение. Съгласно исковата молба има предявен иск за
нищожност не само за сключен договор за потребителски кредит, но и за
договор за гаранция, сключен между ищцата и дружеството „Фератум Банк“.
Относно този иск считаме, че е налице допустимост на претенцията,
доколкото ответник по подобен иск следвало да се яви „Фератум Банк“,
съгласно депозираната заедно с отговора на исковата молба справка от
26
регистъра на БНБ относно дружествата осъществяващи тази дайност на
територията на РБългария.
Що се отнася до разпределението на доказателствената тежест моля да
направя допълнителни доказателствени искания за установяване законното
основание за преведните от ищеца суми, които правя в писмен вид за
удобство на съда с копие за ответника, макар че го няма ще го депозирам пред
Вас.
СЪДЪТ с Определение № 1004/02.06.2021 г. е приел представените от
ищеца и от ответника писмени доказателства. На основание чл. 190, ал.1
ГПК е задължил ответника да представи по делото в оригинал всички
налични документи, свързани с Договор за предоставяне на потребителски
кредит №903066 от 14.07.2020г., вкл. посочения договор за предоставяне на
потребителски кредит и свързаните с него Стандартен европейски формуляр
за предоставяне на информация за потребителските кредити /Преддоговорна
информация/, Погасителен план, Общи условия, Договор за гаранция
/поръчителство/, ведно с погасителен план и общите условия към договора за
поръчителство, както и да представи по делото Справка от счетоводството си
за всички извършени плащания /в това число платежни нареждания за
погасени вноски по кредита, разписки, извадка от счетоводните книги/ от
страна на лицето Р. ИВ. Й., ЕГН- ********** от гр. Пазарджик по Договор за
предоставяне на потребителски кредит №903066 от 14.07.2020г. На
основание чл. 190, ал.1 ГПК е задължил ищцата Р. ИВ. Й. да представи по
делото Договор за гаранция /поръчителство/, ведно с погасителен план към
него, сключен с „Фератум Банк“, както и да представи документи за всички
извършени плащания по Договор за предоставяне на потребителски кредит
№903066 от 14.07.2020г., с които разполага. На основание чл. 192, ал.1 ГПК е
задължил „Изипей“АД, да представи по делото официална справка за
извършените от Р. ИВ. Й. плащания към „Фератум България“ЕООД, ЕИК-
********* за периода от 14.07.2020 г. до 11.03.2021г. вкл. е указал на ищеца
за целта да изготви и представи по делото изрична молба по чл.192,ал.1 от
ГПК, препис от която да се изпрати на третото неучастващо в делото лице,
на основание чл.192, ал.2 ГПК. Допуснал е по делото да бъде изслушана
съдебно-счетоводна експертиза както и да бъде изслушана съдебно-
техническа експертиза.
27
СЪДЪТ докладва на страните постъпилата молба от ответното
дружество с вх. № 12307/02.07.2021 г., с която прилагат Договор за
предоставяне на потребителски кредит № 903066/14.07.2020 г.,
преддоговорна информация, Справка за извършени плащания и пълномощно.
СЪДЪТ докладва на страните постъпилото писмо с вх.
№1290/01.07.2021 г. от „Изи пей“ АД, с която предоставят справка в табличен
вид, съдържаща информация и данни за извършените плащания в периода от
14.07.2020 г. до настоящия момент от лицето Р. ИВ. Й. в полза на ответното
дружество.
СЪДЪТ докладва на страните постъпилото становище с вх.
№10977/16.06.2021 г. от Р. ИВ. Й., чрез адв. Н., с което изразява становище по
направените възражения и доказателствени искания. Заявява, че ще се ползва
от всички представени писмени доказателства, както и че поддържа
направените в исковата молба доказателствени искания. Прави възражение за
прекомерност на адвокатския хонорар, в случай, че ответното дружество
представи пълномощно и договор за правна защита и съдействие, както и
списък на разноските по чл. 80 от ГПК. Претендира съдебно-деловодни
разноски, включително и адвокатско възнаграждание. Не възразява
производството по делото да се гледа в първото открито съдебно заседание в
негово отсъствие. Изложени са съображения по същество на спора.
АДВ. Ц.: Запознат съм с докладваните материали. Що се отнася до
липсата или по-скоро твърдяната липса на достъп до договора за гаранция, в
молбата, която аз депозирах преди малко, в т. 3, моля съда да ни издаде
съдебно удостоверение, за да се снабдим с договора за гаранция от
дружеството гарант, доколкото същите слеедва да се вземат в предвид от съда
при преценка, дали са били платени сумите по договора за гаранция. Да се
приемат постъпилите материали.
СЪДЪТ счита, че постъпилите по делото материали са относими и като
такива следва да бъдат приети, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
28
ПРИЕМА постъпилите материали от „Фератум България“ с вх.
№12307/02.07.2021 г. - Договор за предоставяне на потребителски кредит №
903066/14.07.2020 г., преддоговорна информация, Справка за извършени
плащания и пълномощно, както и материалите постъпили от третото
задължено лице „Изи Пей“ АД - справка в табличен вид, съдържаща
информация и данни за извършените плащания в периода от 14.07.2020 г. до
настоящия момент от лицето Р. ИВ. Й. в полза на ответното дружество.
СЪДЪТ докладва на страните постъпило становище от ищцата Р.Й. с
вх. № 16293/09.09.2021 г., с което посочва, че поради служебна ангажираност
няма възможност да присъства в настоящото съдебно заседание. Моли се да
бъде даден ход на делото и заявява, че е запозната със ССчЕ. Заявява, че
поддържа искането си да бъде изменена цената на предявения иск, за което е
представила нарочна молба, както се поставят допълнителни въпроси към
вещото лице по изготвената ССчЕ.
АДВ. Ц.: По отношение на становището на ищцата относно поставения
допълнителен въпрос към експертизата моля да не се допуска. Считам, че
въпросът е подвеждащ, доколкото са посочени определени лимити, които
ищцата иска да разбере дали се превишава, който никъде не е уговорен,
поради което ще направя възражение за самата експертиза. Считам, че същия
не е относим към предмета на делото, доколкото предполага отговор на
вещото лице при вземане предвид на обостоятелства, които не са се
осъществили в настоящото производство, а именно ищцата иска да установи
какъв би бил размера на ГПР, при положение, че договора не е погасен
предсрочно, а същия е погасен предсрочно видно и от твърденията на самата
ищца.
И на последно място по въпроса се съдържа искане ГПР да бъде
изчислен, като се съобрази начислената гаранция /допълнителна
незадължителна услуга/, като моля да се има предвид, че съгласно закона,
параграф 1, т. 1 от ДРЗПК не се включва в ГПР услуга, която не е
задължителна за сключване на договор за кредит, която самата иищца
признава, че таксата по начислената гаранция се заплаща по силата на
непредставения от ищцата договор за гаранция на лице различно от „Фератум
България“. Съответно няма как тя да бъде включвана в ГПР, затова се
29
противопоставям на въпроса.
Що се отнася до изменение цената на предявения иск, предодставям на
съда.
СЪДЪТ, следва да се произнесе по направените от страните
доказателствени искания, по които не се е произнесъл към настоящия момент,
като счита, че същите са допустими и основателни и като такива следва да
бъдат уважени.
На първо място в представената в днешното съдебно заседание молба
от ответника „Фератум България“, чрез адв. Ц. съдът счита, че следва да бъде
поставен допълнителен въпрос на допуснатата ССчЕ, а именно: Преведена ли
е била сумата от „Фератум България“ ЕООД към „Фератум Банк“, във връзка
с погасяване на задължение на Р.Й. по договора за гаранция, сключен с
„Фератум Банк“? В какъв размер е преведената сума?
СЪДЪТ счита за допустими и исканото допълнение на задачите
поставени към вещото лице по назначената от съда СТЕ, поради което следва
да бъде уведомено определеното от съда вещо лице да отговори на
поставените в молбата въпроси като следва да има предвид, че ответникът се
отказва от въпрос № 2, поставен в отговора на исковата молба.
СЪДЪТ намира за основателно и искането да бъде издадено съдебно
удостоверение, по силата на което ответникът да има възможност да се
снабди с дог за гаранция погасителен план и ОУ към него от дружеството
гарант „Фератум Банк“. Безпорно, евентуалното представяне на посочените
документи ще внесе яснота по делото, поради което следва да бъде издаде и
съответното удостоверение.
Воден от горното, Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА назначената по делото СТЕ да отговори на въпросите
поставени в т. 2 от подадената в настоящото съдебно заседание молба от
30
ответника, като следва да има предвид, че ответното дуржество се отказва от
въпрос № 2 поставен в отговора на исковата молба.
ДА СЕ ИЗДАДЕ съдебно удостоверение, по силата на което ответникът
да се снабди с договор за гаранция, погасителен план и ОУ към него от
дружеството гарант „Фератум Банк“.
СЪДЪТ следва да се произнесе и по направените искания и в становище
с вх. № 16293/09.09.2021 г., подадено от ищцата.
На първо място съдът счита, че към вещото лице по назначената ССчЕ
следва да бъдат допуснати посочените в становището допълнителни въпроси,
които следва да бъдат поставени на вещото лице в рамките на изслушването
му в настоящото съдебно заседание или в случай, че вещото лице няма
възможност да отговори на тези въпроси днес, евент да бъде допуснато
извършването на допълнителна ССчЕ.
По отношение на искането с правно основание чл. 214 от ГПК съдът
счита, че същото е допустимо и основателно и като такова следва да бъде
уважено. Съгласно посочената разпоредба от ГПК до приключване на
съдебното дирене в първа инстанция ищецът може да измени само размера на
предявеният иск, какъвто е и настоящия случай.
Предвид гореизложеното, Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА назначената по делото ССчЕ да отговори на поставените в
становище от 09.09.2021 г. въпроси, поставени от ищцовата страна и
обективирани в т. II от същото становище.
ДОПУСКА изменение в размера на предявеният иск, като същия следва
да се счита предявен за сумата от 538.08 лв., представялаваща недължимо
платени суми по потребителски кредит, ведно със законната лихва върху тази
сума считано от датата на депозиране на настоящата искова молба в съда до
окончателното й изплащане.
31
СЪДЪТ докладва на страните, че по делото е постъпило заключение с
вх. № 15565/26.08.2021 г. по допуснатата ССчЕ. Констатира, че заключението
е постъпило при спазен срок по чл. 199 от ГПК.
Воден от горното, Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИСТЪПВА КЪМ ИЗСЛУШВАНЕ НА ЗАКЛЮЧЕНИЕТО ПО
ДОПУСНАТАТА СЪДЕБНО-СЧЕТОВОДНА ЕКСПЕРТИЗА.
СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА ВЕЩОТО ЛИЦЕ, КАКТО СЛЕДВА:
Л. С. Ц. – на 60 години, българин, български гражданин, женен,
неосъждан, с висше образование, без родство и служебна ангажираност със
страните.
Вещото лице предупредено за наказателната отговорност по чл. 291 от
НК.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Ц.: Обещавам да дам вярно заключение. Представил
съм заключение, което поддържам.
В ГПР съм включил сумите за допълнителни суми и сумите за такси.
Изчисленията съм ги направил по този начин, защото така ми е зададен
третия въпрос. Никакви изводи не съм правил в тази насока. Буквално съм
отговорил на въпроса.
АДВ. Ц.: Желая вещото лице да отговори на въпроса - Да бъде изчислен
размера на ГПР по договор за предоставяне на потребителски кредит, като
посоченитесуми платени от ищцата за всяко едно от перата да бъде
преценено дали същите следва да бъдат включени в ГПР, съгласно
действащата нормативна рамка – ЗПК или същите не трябва да бъдат
включени в ГПР с оглед техния незадължителен характер.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Ц.: В момента не мога да отговоря на тези въпроси.
АДВ. Ц.: Желая вещото лице да отговори на двата допълнително
32
поставени въпроси.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Ц.: Не мога да отговоря и на въпросите поставени от
ищцата. Трябва да направя изчисления и да направя справка, там където е
необходимо и да изготвя допълнително заключение. Заявявам, че по
поставените ми въпроси съм отговорил след запознаване с всички документи,
както от ответното дружество, така и от третото неучаствао лице „Изи пей“
АД.
СЪДЪТ, след като се запозна с поставените от страните допълнителни
въпроси към вещото лице по ССчЕ счита, че към настоящия момент в
проведеното открито съдебно заседание, вещото лице обективно няма как да
отговори на тези въпроси, поради което по делото следва да бъде назначено
извършването на допълнителна ССчЕ, която да отговори на въпросите,
поставени от страните.
Воден от горното, Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА по делото изслушването на допълнителна ССчЕ, която да
отговори на въпросите поставени от ищцата с с вх. № 16293/09.09.2021 г. /т.
II/, както и на въпросите поставени от адв. Ц. в настоящото съдебно
заседание, както и на въпросът, поставен в молба подадена от ответното
дружество в настоящото съдебно заседание /т. I 1.1./.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за възнаграждение на вещото лице по допуснатата
допълнителна експертиза в размер на 200 лв., като ЗАДЪЛЖАВА всяка една
от страните в едноседмичен срок, считано от днешното съдебно заседание да
внесе сумата от 100 лв. като депозит за възнаграждение на вещото лице.
АДВ. Ц.: Нямам други искания за днес.
33
СЪДЪТ счита, че към настоящия момент делото не е изяснено от
фактическа и правна страна, поради което същото следва да бъде отложено за
друга дата.
Воден от горното, Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА делото и го НАСРОЧВА за 29.10.2021 г. от 14:00 часа, за
която дата и час ответникът и вещото лице Ц. уведомени от днес. Ищецът
уведомен по реда на чл. 56, ал. 2 от ГПК.
Да се призове вещото лице А.К..
Протоколът написан в съдебно заседание, което приключи в 14:28 часа.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
34