Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 29.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-17 състав, в открито съдебно заседание на двадесет
и шести ноември през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
като
сложи за разглеждане докладваното от съдията гр.д. № 2650 по описа на съда за
2021 г., взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по подадена от П.Г.П.
искова молба, с която срещу П.НА Р.Б.е предявен иск с правно основание чл. 2,
ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за заплащане на сумата от 200 000 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди от повдигане на обвинение за
извършено престъпление, като наказателното производство е прекратено и
50 000 лева обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в извършени
разходи за адвокатско възнаграждение, транспорт, лекарства и храна, ведно със законните
лихви от датата на прекратяване на наказателното производство до окончателното
изплащане.
Ищецът твърди, че на 13.12.2015 г. бил задържан от
служители на ГД „БОП“ по зрелищен и въздействащ за населението в гр. Свиленград
начин. С постановление от 14.12.2015 г. го привлекли като обвиняем за извършено
престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2 и пр. 4, т. 2 вр. ал. 2 от НК – за това,
че в периода март 2015 г. – 13.12.2015 г. в област Хасково и на територията на
митнически пункт „Капитан Андреево“ заедно със свои колеги участвал в
организирана престъпна група – структурно трайно обединение на три и повече
лица с цел да вършат съгласувано в страната престъпления по чл. 301 от НК и чл.
282 от НК, като групата е създадена с користна цел и в нея участват длъжностни
лица. Бил задържан за 24 часа, след което П. взела мярка за неотклонение „парична
гаранция“ в размер на 5 000 лева.
В рамките на наказателното производство се извършили
претърсвания на дома и МПС на П.П.. Обвиненията били широко отразени в медиите.
Ищецът и семейството му били подложени на стрес и психически тормоз. Засегнати
били честта, достойнството и професионалната част на П.. Ищецът търпял и
ограничение на свободното си придвижване поради наложена забрана да напуска
пределите на страната. Търпял и увреждания на здравословното си състояние –
вдигнал кръвно, получил зъбни невралгии, смущения на съня, тревожност и
нестабилност, тревога за своето бъдеще и за това на семейството си.
Твърди, че поради повдигнатото му обвинение бил
отстранен от работа.
Неимуществените вреди оценява на сумата от
200 000 лева.
Образуваното наказателно производство довело и до
имуществени вреди за ищеца. За защита по образуваното ДП № 2/2015 г. заплатил
адвокатски хонорар в размер на 20 000 лева, за транспорт, лекарства и
храна – по 10 000 лева.
Моли обезщетенията от 200 000 лева и 50 000
лева да му бъдат присъдени със законните лихви от датата на прекратяване на
наказателното производство до окончателното им изплащане.
Ответникът П. на РБ оспорва предявените искове.
Твърди, че по реда на ЗОДОВ е недопустимо обезщетяване на вреди, произтекли за
трети лица. Акцентира на обстоятелството, че наказателното производство е
прекратено поради недоказаност на обвинението, а не поради това, че деянието не
е извършено от П. или че не представлява престъпление. Описаните негативни
чувства и преживявания не били предизвикани от действия на представители на П.,
а се дължали на субективното усещане на ищеца. По отношение на П. не била взета
тежка мярка за неотклонение, а единствено задържане за 24 часа. Оспорва, че П.
следва да носи отговорност за разгласяване на задържането на ищеца и за
воденото разследване, освен че такива доказателства по делото не се съдържали.
Не се намирали в причинна връзка с воденото наказателно производство и
здравословните проблеми на П., нито прекратяването на служебното му
правоотношение. Счита претендираният размер на обезщетението за неимуществени
вреди от 200 000 лева за прекомерен и несъответен на критерия за
справедливост. Възразява за прекомерност на претенцията от 20 000 лева за
заплатени адвокатски възнаграждения. Останалите разходи счита за недоказани и без
връзка с образуваното наказателно производство.
Съдът, след като обсъди доводите
на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено
следното от фактическа и правна страна:
Предявен
е иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ.
Отговорността
на държавата по ЗОДОВ е специална деликтна отговорност в сравнение с общата
деликтна отговорност по чл. 45 и сл. от ЗЗД. Отговорността на държавата
произтича от общото задължение на нейните органи да зачитат правата и законните
интереси на гражданите и юридическите лица и има обективен характер. Тя
възниква при наличие на изрично предвидените в ЗОДОВ предпоставки (за разлика
от деликтната отговорност по чл. 45 от ЗЗД, породена от нарушеното задължение
да не се вреди другиму) и не е обусловена от наличието на вина на длъжностното
лице, причинило вредата (чл. 4 от ЗОДОВ).
В случая
отговорността на държавата е ангажирана за причинени на ищеца неимуществени
вреди от действия на органите на П. – повдигане на обвинение за извършване на престъпление
по чл. 321, ал. 3, пр. 2 и пр. 4, т. 2 вр. ал. 2 от НК, производството по което
е било прекратено.
Доказателствената
тежест за установяване на предпоставките за възникване на отговорността е на
ищеца.
Не се
спори между страните и от писмените доказателства по делото се установява, че на
13.12.2015 г. са извършени личен обиск на П.Г.П. и претърсване и изземване в
жилището на адрес гр. Свиленград, обл. Хасково, ул. „********и в лек автомобил,
ползвани от П.Г.П.. От дома на П. са били иззети мобилен апарат, 150 лева и 500
евро.
С постановление
от 14.12.2015 г. по ДП № 2/2015 г. по описа на сектор „БОП“ Хасково П.Г.П. е привлечен
като обвиняем за извършване на престъпление в качеството му на длъжностно лице
– митнически инспектор в Митница „Свиленград“ - митнически пункт „Капитан
Андреево“ за това, че в периода март 2015 г. – 13.12.2015 г. в област Хасково и
на територията на ГКПП-Капитан Андреево, заедно с 21 други лица, участвал в
организирана престъпна група – структурно трайно сдружение от повече от три
лица с цел да върши престъпления по чл. 301, ал. 1 и чл. 282, ал. 1 от НК, като
групата е създадена с користна цел – престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2 и
пр. 4, т. 2 вр. ал. 2 от НК.
С
постановлението му е била взета мярка за неотклонение „парична гаранция“ в
размер на 5 000 лева.
Наложена
му е била и забрана да напуска пределите на страната. На същата дата е разпитан
в качеството му на обвиняем в присъствието на упълномощения от него адв. Г. Г..
На
08.06.2017 г. отново е привлечен като обвиняем в извършено престъпление по чл. 321,
ал. 3, пр. 2 и пр. 4, т. 2 вр. ал. 2 от НК и е разпитан като обвиняем в
присъствието на адв. Н. Д.-Д..
С молби
от 09.01.2017 г. и от 06.07.2017 г. П.П. е поискал наложените му мерки за бъдат
отменени.
С
постановление от 11.07.2017 г. е отменена мярката за неотклонение „парична
гаранция“ и забраната за напускане пределите на страната, поради изтичане на
срока по чл. 234, ал. 8 от НПК.
На
13.07.2017 г. разследването е било предявено на П.П..
На
13.09.2017 г. старши разследващ полицай в сектор „БОП“ – гр. Хасково, Кържали е
дал заключително мнение за предаване на съд на П.Г.П. за извършеното от него
престъпление.
Прокурор
при СпП е преценил, че събраните по делото доказателства не да достатъчни да
обосноват извод по категоричен и несъмнен начин, че П. е извършил престъплението,
за което е привлечен като обвиняем и с постановление от 21.03.2019 г. ДП №
2/2015 г. по описа на сектор „БОП“ – Хасково, Кържали е прекратено по отношение
на този обвиняем.
Съдът
приема за доказано деянието, от което ищецът твърди да са му причинени вреди –
образуване на наказателно производство за извършено от ищеца престъпление, което
е прекратено поради недоказаност на обвинението.
Ищецът
следва да докаже и че е претърпял описаните в исковата молба вреди и наличието
на причинна връзка между тях и незаконното привличане като обвиняем.
Събраните
по делото гласни доказателства обосновават извод за настъпила съществена
промяна в начина на живот на ищеца.
Съпругата
на ищеца – М.П.подробно разказва за начина, по който са били извършени
претърсванията в дома и в автомобила, ползвани от семейството и за начина, по
който това се е отразило на П., на нея и на децата им.
На
14.12.2015 г. съпругът й бил задържан, като това видели и съседите им. Същия
ден следобед за проведената акция било съобщено и по телевизията.
Поради
повдигнатото обвинение П. останал без работа. От семейството им започнали да
странят не само съседи, но и техни близки приятели. Тази изолация ищецът
понесъл много тежко. Сънят му бил нарушен, имал проблеми със зъбите и се
притеснявал, че е лишен от доходи. Поради забраната да напуска страната успял
да си намери работа в гр. Свиленград като портиер, но и оттам го съкратили.
Страдал от дискова херния, вдигал високо кръвно и изпадал в нервни състояния,
които наложили консултации с психолог и с кардиолог.
През
октомври 2019 г. си намерил работа в ТЕЦ „Марица изток 2“ в Стара Загора,
където се преместило да живее цялото семейство.
Дадените
от М.К.показания са в същия смисъл. След съкращаване на П. от работа на
11.01.2016 г. той останал вкъщи, обзет от отчаяние и от нежелание да общува с
хора. За кратко време работел като портиер в казино. През 2017 г. семейството
се преместило в гр. Стара Загора, където голямата дъщеря на ищеца била приета
като студентка. И до момента П.П. работел в „ТЕЦ Марица изток 2“.
Съгласно § 1 от ДР
на ЗОДОВ вр. чл. 52 от ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди се определя от
съда по справедливост. Приложимите критерии са свързани с тежестта на
обвинението, продължителността на наказателното преследване (досъдебната фаза и
поддържането на обвинение в съдебната), личността на увредения, настъпилите
промени в обществения статус и репутацията на лицето, негативното отражение в
резултат на воденото наказателно производство върху душевното състояние на
обвинения, извън неизбежно следващите се по човешка презумция вреди, свързани
със страх от неоснователно осъждане, засегната чест и достойнство, неизбежни
ограничения в личния, обществения и професионалния живот (решение №
281/21.06.2012 г., гр.д. № 1240/2011 г., ІV ГО на ВКС).
Престъплението
по чл. 321, ал. 3, т. 2 от НК е тежко по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК, тъй
като за него се предвижда наказание лишаване от свобода от три до десет години.
Това е повишило интензитета на търпените от него негативни преживявания,
свързани с непрекъснат стрес и страх от несправедливо осъждане.
Наказателното
производство срещу П. е продължило 3 години и 3 месеца, през който период два
пъти е привличан като обвиняем и е разпитван. Търпял е ограничения на правото
си свободно да напуска пределите на страната.
Привличането
като обвиняем е за извършено от П. престъпление в качеството му на длъжностно
лице. Това е засегнало доброто му име в професионалните среди и в обществото. Безспорно,
гр. Свиленград е населено място, където голяма част от жителите са познават
взаимно. Наказателното преследване на П. е станало достояние на широката
общественост и това е повлияло негативно на отношенията му с околните, на
личното му самочувствие и на психическата му устойчивост. Данните за личността
на ищеца, намиращи се в досъдебното производство (том ІХ), сочат на
дисциплиниран служител и примерен гражданин, без осъждания или образувани
наказателни производства срещу него.
Привличането
като обвиняем за престъпление, което П. е извършил в кръга на службата си, е
променило отношението на околните към него и е затруднило намирането на работа.
При
определяне на размера на обезщетението съдът не отчита негативното отражение на
образуваното срещу П. наказателно производство върху останалите членове на
семейството му. Сами по себе си техните страдания и неблагоприятното отражение на
действията на представители на ответника върху живота им са ирелевантни,
доколкото редът по ЗОДОВ не предвижда обезщетяването им при присъждане на
обезщетение на лицето, срещу което е водено наказателното производство. Неминуемо
обаче те са допринесли за промяната в психическото състояние на ищеца, като са
подсилили собствените му притеснения от сриване на авторитета му в семейството.
Недоказани
поради липса на причинна връзка с привличане на П. като обвиняем останаха
твърденията за прекратяване на трудовото му правоотношение. В тази насока съдът
не може да пререшава спора по адм.д. № 100/2016 г. по описа на АС – Хасково,
приключил с влязло в сила съдебно решение на ВАС по адм.д. № 61/2017 г. Според
мотивите на решението на ВАС, правоотношението с П.П. е прекратено поради
съкращаване на длъжността, заемана от ищеца в настоящото производство, в структурата
на закритото звено – Митница Свиленград, а не поради недобросъвестно упражняване
на оперативната самостоятелност на органа по назначаването.
Не се
доказа и всички посочени в исковата молба здравословни проблеми са във връзка с
образуваното срещу П. наказателно производство. Свидетелите разказват, че преди
2015 г. той не е имал проблеми със здравословното си състояние, но от данните в
епикриза от 2009 г. се установяват оплаквания в кръста от 10 г. Данни за
повишено кръвно налягане, проблеми със зъбите или за клинични психически
изменения у П. след 2015 г., които да се намират във връзка с привличането на
ищеца като обвиняем, по делото не се съдържат. Въпреки това, съдът кредитира
показанията на съпругата на ищеца, че той е понесъл нарушения на съня си, за
което се съдържат данни и в представените по делото амбулаторни листове. Тази
психическа реакция е закономерно следствие от непрекъснатия стрес, на който П.
е бил подложен в продължение на повече от три години.
Съдът не
приема и че промяната на местоживеенето на ищеца е продиктувано изключително от
неблагоприятното положение, в което е изпаднал в гр. Свиленград. Действително,
за него са съществували известни затруднения да намери подходящо работно място,
но решението семейството да се премести в гр. Стара Загора е било повлияно и от
обучението на дъщеря му във ВУЗ в този град. Възможността по този начин и да се
откъсне от средата, в която вече не се е ползвал с нужния авторитет, е само
един от мотивите за това решение.
При
отчитане на всички фактори, повлияли негативно живота на П., съдът намира, че
справедливият размер на обезщетението е 10 000 лева. Целта на присъденото
обезщетение е да се репарират действително претърпените неимуществени вреди,
без да се допуска обогатяване на увреденото лице. Този размер на обезщетението
е съобразен и с обстоятелството, че за период от три години интензивни
процесуално-следствени действия срещу П. не са извършвани, не е била взета
тежка мярка за неотклонение, а „паричната гаранция“, както и забраната да
напуска пределите на страната, са отменени след 1 година и 7 месеца. Мярката по
чл. 68 от НПК, освен естествено ограничаване на правото на придвижване извън
страната, не е допринесло за значителни вредни последици за ищеца, тъй като не
се доказа той е да имал предложение или да е планирал полагане на труд извън
пределите на РБ. Освен това, в съда не е бил внасян обвинителен акт и ищецът не
е бил принуден да се явява в съдебни заседания. Не без значение е и
обстоятелството, че наказателното производство е било прекратено поради липса
на достатъчно доказателства.
Затова и сумата от
10 000 лева в най-пълна степен ще компенсира вредите от неоправданата
наказателна репресия, нанесена на пострадалия. За горницата до 200 000
лева искът подлежи на отхвърляне.
Определеното
обезщетение от 10 000 лева се дължи със законната лихва от датата на прекратяване
на наказателното производство срещу П.П. – 21.03.2019 г. (в този смисъл решение
№ 197/17.05.2011 г. по гр. д. № 1211/2010 г. на ВКС, ІІІ г. о. и решение № 353/06.11.2015
г. по гр. д. № 892/2015 г. на ВКС, ІV г. о.).
Ищецът
претендира и 50 000 лева имуществени вреди, от които 20 000 лева – за
процесуално представителство и защита в наказателното производство и по
10 000 лева за храна, транспорт и лекарства. Последните три вида разходи
останаха недоказани по основание и размер, поради което подлежат на отхвърляне.
Ответникът
е възразил за прекомерност на претенцията от 20 000 лева за адвокатски
възнаграждения.
Установява
се, че по договор за правна защита и съдействие от 14.12.2015 г. П.П. е
заплатил в брой на адв. Г. Г. сумата от 5 000 лева, а на 03.06.2017 г. –
10 000 лева на адвокат Н. Д.-Д..
В случая
приложима е нормата на чл. 13, ал. 1, т. 3 от Наредба № 1/2004 г. (ДВ, бр. 28/2014
г.), според която възнаграждението за защита по обвинение в извършване на
престъпление, наказуемо с до 10 години лишаване от свобода, е 800 лева.
Съгласно чл. 12 от Наредба № 1/2004 г. в този размер са и възнагражденията за
процесуално представителство, защита и съдействие в досъдебното производство,
като нормата предвижда при извършване на процесуални действия в различни дни
допълнително възнаграждение за всеки ден от 100 лева. Освен при извършване на
разпит след привличане на П. като обвиняем на 14.12.2015 г., негов процесуален
представител е присъствал при привличането му като обвиняем на 08.06.2017 г. и
при предявяване на разследването на 13.07.2017 г. Поради това и доказаните
имуществени вреди под формата на адвокатско възнаграждение по ДП № 2/015 г. са
в размер на 1 000 лева, до която сума искът за обезщетяване на
имуществените вреди е основателен.
Съгласно
чл. 10, ал. 3, изр. 1 от ЗОДОВ ответникът дължи на ищеца разноските за
производството и възстановяване на заплатената държавна такса.
Ищецът
претендира адвокатско възнаграждение в размер на 7 000 лева, срещу който
представителят на П. е възразил. По иска за неимуществени вреди на стойност
200 000 лева минималният размер на възнаграждението е 5 530 лева, а
за защита по иска за имуществени вреди от 50 000 лева – 2 030 лева.
Възнаграждението от 7 000 лева не е прекомерно. Съразмерно на уважената
част от исковете, на ищеца се дължат 308 лева за правна защита и съдействие в
настоящото производство.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА, на
основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, П. на Република България, с адрес гр.
София, бул. „********да заплати на П.Г.П., ЕГН **********, съдебен адрес *** –
адв. Н. Д. сумата от 10 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от привличане като обвиняем за извършване на престъпление
по чл. 321, ал. 3, пр. 2 и пр. 4, т. 2 вр. ал. 2 от НК, производството по което
е прекратено, ведно със законната лихва от 21.03.2019 г. до окончателното
изплащане, като отхвърля иска за горницата до пълния предявен размер от 200 000
лева; сумата от 1 000 лева, представляваща обезщетение за имуществени
вреди, изразяващи се в разходи за адвокатско възнаграждение, ведно със законната
лихва от 21.03.2019 г. до окончателното изплащане, като отхвърля иска за
горницата до 50 000 лева; на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ - сумата от 318
лева разноски за производството.
Решението може да се обжалва пред САС в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
СЪДИЯ: