Р Е Ш Е Н И Е
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИ РАЙОНЕН
СЪД, десети състав в открито съдебно заседание на единадесети април две хиляди и седемнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: А. КОЛЕВА
при участието на секретаря Р.Р.
,като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 2096/2016г. ДРС, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен е иск от Национална агенция за приходите
гр.София срещу Х.Б.Б. за установяване на вземания-предмет на заповед за
изпълнение по ч.гр.дело N 3720/2015г. по
описа на ДРС.
В срока по
чл.131 ГПК са постъпили отговори от ответника Х.Б. и Райфайзенбанк/България/
ЕАД- трето лице-помагач.
1/Обстоятелства, от които произтичат претендираните права
и възражения на ответниците:
Твърди се в исковата молба, че между
Райфайзенбанк/България/ЕАД и Х.Б.Б. бил сключен Договор за *** по Закона за
кредитиране на студенти и докторанти, по силата на който на Х.Б. бил отпуснат
кредит за заплащане на 6 бр. такси за обучение, всяка в размер на 1850 лв., или общо кредит в размер на
11 100 лв. Крайният срок за погасяване на кредита бил 20.05.2024г. Уговорен
е гратисен период от 45 дни след което кредитът се погасява на 120 равни
месечни вноски, всяка в размер на 152,72 лв., дължими на 20-то число съгласно
Погасителен план. След като ответницата Б. не представила нужния документ,
удостоверяващ качеството й на студент, банката- трето лице –помагач изпратила
на 25.04.2013г. покана-уведомление за настъпилата предсрочна изискуемост. Въз
основа на подадено заявление от Райфайзенбанк/България/ЕАД в нейна полза била
издадена Заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл.417 ГПК за следните суми: -10 016,27 лв.- главница по договора за кредит
заедно със законната лихва; -506,38 лв.- договорна лихва за периода
20.08.2012г. – 09.05.2013г.; -72,29 лв.- наказателна лихва за периода
10.05.2013г. – 04.06.2013г. и 218,90 лв. платена държавна такса в заповедното
производство.
Задължението по кредита било държавно гарантирано;
било погасено от Държавата чрез Министерство на образованието и науката. Вземанията
а държавата като частни държавни вземания се събират от НАП.
След обезсилване на издадения в полза на
Райфайзенбанк/България/ЕАД изпълнителен лист, въз основа на заявление на ищеца
е издадена Заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.дело N 3720/2015г. по описа на ДРС за
сумите: -10 016,27 лв.- главница по договора за кредит заедно със
законната лихва; -506,38 лв.- договорна лихва за периода 20.08.2012г. –
09.05.2013г.; - 72,29 лв.- наказателна лихва за периода 10.05.2013г. –
04.06.2013г.; -2021,31 лв.- законна лихва за забава за периода 05.06.2013г. –
10.06.2015г.; -188,50 лв. – платена държавна такса в заповедното производство.
Настоящият иск се предявява след подадено от
ответницата Б. възражение в заповедното производство.
Възраженията на ответницата Х.Б.: Иска се оспорва по размер. През учебната
2010/2011г. ответницата Б. усвоила две такси по 1850 лв. от кредита по банков
път. Сумите били преведени на учебното заведение. Ответницата не е представяла
пред Райфайзенбанк /България/ ЕАД документи, удостоверяващи записването й за пети семестър в „***” Добрич.
Възраженията на
третото лице –помагач: Няма
възражение по основателността на иска. Изложени са доводи, че искът е допустим
и основателен.
Излагат се идентични обстоятелства във връзка с
Договора за *** в размер на 11 100 лв.; обявяване на предсрочната
изискуемост на кредита; изпратеното до ответницата Б. уведомление; издаване на
заповед за незабавно изпълнение по реда на чл.417 ГПК в полза на банката;
заплащане от Министерство на образованието, младежта и науката на сумата от 10 717,53 лв. като
държавна гаранция по силата на типов договор N Д 01-530 от 29.06.2010г. за
кредитиране на студенти и докторанти, сключен между Райфайзенбанк/България/ЕАД
и МОМН.
2/Правна квалификация на претендираните права и
възраженията на ответниците:
Ищецът предявява срещу ответницата Х.Б.Б. иск по
чл.422 ГП във вр. с чл.74 от Закона за задълженията и договорите и чл.14 от
Закона за кредитиране на студенти и докторанти.
3/Между страните не са спорни следните
обстоятелства:
*Сключен Договор за *** от 13.09.2010г. между Х.Б.Б.
и Райфайзенбанк/България/ЕАД.
4/Спорни обстоятелства
- Изпълнила
ли е ответницата Б. задълженията си по процесния договор за кредит
- Заплатена ли е сумата по договора за *** от МОМН
на „Райфайзенбанк/България/” ЕАД като
държавна гаранция във връзка с Договора за ***.
По делото са
събрани писмени доказателства; приета е като неоспорена съдебно-счетоводна
експертиза.
След като съобрази доводите на страните и обсъди
доказателствата по делото съдът намира от фактическа и правна страна следното:
Фактите:
Издадена е в полза на ищеца заповед за
незабавно изпълнение по чл.417 ГПК и изпълнителен лист срещу ответника
по ч.гр.дело N 3720/2015г. по описа на
ДРС за следните суми: - 10 016,12
лв.- главница по Договор за *** от 13.09.2010г., сключен между ищцата и
Райфакзенбанк/България/ ЕАД заедно
със законната лихва от 10.06.2015г. до
окончателното плащане; -506,38 лв.- договорна лихва за периода 20.08.2012г.
-09.05.2013г.; -72,29 лв. – наказателна лихва за периода 10.05.2013г. –
04.06.2013г.; - 2021,31 лв.- законна лихва за забава за периода
05.06.2013г. – 10.06.2015г. и разноски: 188,50 лв.- държавна такса по ч,гр.дело
N 2473/2013г. и 906,21 лв.- съдебно –деловодни
разноски по ч.гр.дело N 3720/2015г. на ДРС.
Представен е Договор за ***, сключен на 13.09.2010г. между ответницата и третото лице – помагач Райфайзенбанк
/България/ ЕАД. Предмет на договора е
кредитна сума от 11 100 лв., която се предоставя на ответницата
като кредитополучател с цел заплащане на 6 броя такси за обучение, всяка в
размер на 1850 лв.
Представен е
Типов Договор за кредитиране на студенти и докторанти - Д01-530/29.06.2010г.,
сключен между Министърът на образованието, младежта и науката и
Райфайзенбанк/България/ ЕАД, по силата на който банката одобрява, отпуска, обслужва и събира
кредитите на студентите и докторантите в
съответствие с изискванията на Закона за кредитиране на студенти и докторанти /ЗКСД/.
Съгласно чл.32 от договора общият размер
на главницата и лихвите се обезпечава с държавна гаранция. По силата на чл.34 от типовия договор, ако
кредитополучателите не изпълнят задълженията си, банката има право да
претендира изпълнение със средства от държавната гаранция.
С покана от
25.04.2013г., получена от ответницата на 10.05.2013г. съгласно приложена
обратна разписка, банката –кредитор я е уведомила за просрочени задължения по
договора за *** в размер на 10 493,43 лв., в т.ч 10 016,27 лв. - главница
и 477,16 лв. - лихва и е отправила покана за доброволно изпълнение.
Издадена е в полза на Райфайзенбанк/България/ ЕАД
заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК по ч.гр.дело N 2473/2013г. по описа на ДРС срещу ответницата за
сумите: - 10 016,27 лв.- главница по договор за кредит от 13.09.2010г. заедно
със законната лихва от 05.06.2013г.; -506,38 лв.- договорна лихва за периода
20.08.2012г. – 09.05.2013г.; -72,29 лв.- наказателна лихва за периода
10.05.2013г. – 04.06.2013г. и 218,90 лв. платена държавна такса. Заповедта е
обезсилена поради непредявен в срок установителен иск по чл.422 ГПК с
Определение N 297 от 24.11.2014г. Определението
е в сила от 05.12.2014г.
Представено
е Искане от банката-кредитор до Министъра на образованието, младежта и науката за
заплащане на непогасената част от задълженията на кредитополучателя Х.Б.Б. в
размер на 10 717,53 лв. вкл. и законна лихва към 18.07.2013г.
Съгласно Платежно нареждане от 15.08.2013г. с
наредител Българска народна банка в полза на Райфайзенбанк/България/ ЕАД е
преведена сумата от 10 717 ,53 лв.
Представен е Акт N 33 от
11.06.2015г. за установяване на частно държавно вземане в размер на :-
10 016,12 лв.- главница; 506,38 лв.- договорна лихва за периода
20.08.2012г. 09.05.2013г.; 72,29 лв.-
наказателна лихва за периода 10.05.2013г. – 04.06.2013г.; -188,50 лв. –платена
държавна такса в заповедното производство и 2021,31 лв. – законна лихва за периода
05.06.2013г.-10.06.2015г.
С Писмо изх.N 94-Х-176/12.11.2013г. ищецът е поискал от
ответницата заплащане на сумите-предмет на изпълнителния лист по ч.гр.дело N 2473/2013г. на ДРС плюс 426,62 лв. - наказателна лихва за периода
5.06.2013г. – 08.11.2013г. Поканата е получена от ответницата на 22.11.2013г.
Съдебно-счетоводната експертиза дава заключение, че
преведената от Райфайзенбанк/България/ ЕАД сума в полза на кредитополучателя и
ответник по делото по Договор за кредит от 13.09.2010г. е в размер общо 9274
лв., формирана от 1850 лв., преведени по сметката на ответницата на 14.09.2010г. на основание чл.2.4.2 от
договора; 7424 лв.- преведени по сметка на ВУ ”***” А. съгласно чл.2.4.1 от
договора, от които на 10.01.2011г. – 1850 лв.
с основание за плащане „сем.такса летен семестър”, на 08.09.2011г. –
1858 лв. с основание за плащане „сем.такса зимен семестър”, на 12.12.2011г. –
1858 лв. с основание за плащане „сем.такса летен семестър” и на 23.03.2012г. –
1858 лв. с основание за плащане „сем.такса зимен семестър”. Всички суми са
осчетоводени от банката като усвоени. Според заключението на вещото лице
договорната лихва възлиза на 506,38 лв. за период 20.08.2012г. 09.05.2013г.;
санкционната лихва е в размер 72,47 лв. за периода 10.05.2013г. – 04.06.2013г. Капитализираната
лихва е в размер на 742,12 лв., формирана от 201,06 лв. за периода 13.09.2011г.
– 20.08.2011г. и 541,06 лв. за периода 20.08.2011г. – 20.08.2012г.
По делото са представени също Заявление от
ответницата до Ректора на Висше училище
„М.к.” – А., гр.Добрич за напускане на учебното заведение, с резолюция „Да” и
Академична справка.
Правни
изводи: Между Райфайзенбанк/България/ ЕАД и Х.Б.Б. е сключен Договор за ***
от 13.09.2010г. Обстоятелството не е спорно. Договорът е представен по делото. Предмет
на договора е сумата от 11 100 лв., която се предоставя на
кредитополучателя и ответник по делото с
цел заплащане на 6 броя такси за обучение, всяка в размер на 1850 лв.
Според представената Академична справка продължителността
на обучението по учебен план е 3 учебни години- 6 семестъра. Отразената в справката дата на
записване на ответницата редовно обучение във В... гр.В. е 04.10.2010г.
На 08.05.2015г. ответницата е подала молба до
учебното заведение с изявление , че желае да напусне колежа.
Според
отговора на исковата молба ответницата имала невзети изпити през
учебните 2010/2011г. и 2011/2012г., което възпрепятствало продължаване на
образованието й през учебната 2013/2014г.
Първият спорен въпрос съобразно изложените обстоятелства
и възражения на ответницата е, следвало ли е банката-кредитор да превежда по
сметка на учебното заведение семестриални такси-предмет на договора за кредит.
Според чл.2.2 от Договора за *** кредитополучателят
може да усвоява суми по Кредита два пъти в рамките на една учебна година от
всяка учебна година. Според чл.2.3 кредитополучателят може да усвоява думи по
кредита след отправяне на писмено искане и представяне на необходимите за
съответния превод документи/документ, удостоверяващ качеството на
кредитоискателя на студент или докторант с право да се запише за всеки следваш
семестър/ в срок, не по-късно от седем дни преди датата, на която следва да се
плати таксата а обучение.
В разглеждания случай изискването на чл.2.3 за
представяне от страна на ответницата пред банката-кредитор на документ за това, че е записана за студент
не е спазено. Според заключението на вещото лице 1850 лв. са преведени по
сметка на ответницата на 14.09.2010г. При данни за записването й във висшето
учебно заведение-04.10.2010г., този превод касае първата семестриална такса. Останалите
7424 лв. са преведени по сметка на учебното заведение като такси зимен/летен
семестър, както следва: 1850 лв.- сем. такса летен семестър за учебната 2010/2011г.; 1858 лв.- сем.такса
зимен семестър и 1858 лв. – сем.такса
летен семестър за учебната 2011/2012г. и 1858 лв. за зимен семестър на учебната
2012/2012г.
Според обяснения
на ответницата - „Когато отидох през месец септември 2012г. да се запиша
пети семестър” и от доказателствата за платени 5 бр. семестриални такси се
налагат извод, че тя е била студент през първите четири семестъра, учебните
2010/2011г. и 2011/2012г. Заплатена е и таксата за пети семестър.
Според Правила на учебното заведение, извлечение от
които се прилагат по делото, Студент се счита за записан при заплатена
семестриална такса и заверена студентска книжка от Учебен отдел-чл.15. Чл.16 от
същите правила регламентират условно записване на втори и трети курс в случаите
на невзети изпити. Така за условно записване във втори курс се изисква
студентът да е положил успешно изпити поне 30 ECTS /кредита/, а невзетите изпити трябва да се положат
до края на втори курс. За условно записване на трети курс, трябва да са
положени успешно всички изпити от първи
курс.
Следователно, записването на всяка следваща учебна
година, включително и условно, изисква наличието на две предпоставки:
платена такса за съответния семестър и успешно положени по зададените критерии
минимален брой изпити. Обстоятелството, че ответницата не е успяла да изпълни
условието за успешно положени изпити от първи курс, не влияе върху извършеното
плащане на семестриалните такси от банката – кредитор, общо 5 на брой. Това е
така, защото именно плащането на семестриалната такса дава възможност са условното записване по чл.15 от
Правилата на Висшето училище по мениджмънт. Полагането на невзетите изпити от първи курс във времето
е задължение на ответницата.
Изложеното налага извод, че дори и при липса на
данни за представяне на документ от страна на ответницата съобразно
изискванията на чл.2.3 от Договора за ***, извършеното плащане от банката-кредитор
на семестриалните такси на основание Договор за *** от 13.09.2010г., общо 9274 лв., е извършено при
наличие на валидно договорно основание. Възраженията на ответницата срещу това плащане са неоснователни.
Договорната лихва според експертизата за периода
20.08.2012г. – 09.05.2013г. е в размер на 506,38
лв.
Санкционната лихва за периода 10.05.2013г. –
04.06.2013г. е 72,47 лв.
Капитализираната лихва за периода 13.09.2010г. –
25.04.2013г. е в размер 742,12 лв.,в т.ч 201,06 лв. за периода 13.09.2011г. –
20.08.2011г. и 541,06 лв. за периода 20.08.2011г. – 20.08.2012г.
Установените в тези размери лихви се дължат също на
валидно правно основание- процесния ***.
Банката-кредитор е изпратила покана до ответницата
за доброволно изпълнение по Договора за ***/24 от делото/,с която
е поискала представяне именно на документ за записване в учебното
заведение; дала е срок и е предупредила за последиците-обявяване на кредита за
предсрочно изискуем. Следователно от страна на кредитора са предприети надлежно
действия по събиране на дължимите суми по договора за кредит.
След предприемане на действия по принудително
изпълнение чрез разгърналото се в полза на третото лице – помагач успешно заповедно производство,
Държавата като гарант предвид
спецификата на Договора за *** и в
съответствие с Закона за кредитиране на студенти и докторанти, извършва
плащане на дължимите от ответницата
суми.
Предприетите от страна на ищеца действия по
принудително изпълнение на процесните суми намират правно основание в чл.14,ал.4
от ЗКСД като частни държавни вземания. Сумите - предмет на Акт N 33 за установяване на частно държавно вземане от
11.06.2015г. кореспондират с обстоятелствата по делото и със Заповед N 310 от 22.10.2015г. по ч.гр.дело N 3720/2015г. по описа на ДРС.
Искът се явява доказан и подлежи на уважаване.
Експертизата установява дължимите суми по договора
за *** в общ размер 10 594,94 лв.,
от които 10 016,27 лв. - главница,
506,38 лв. – договорна лихва и 72,29 лв. – наказателна лихва. При данни за
плащане на сумата от 10 717 лв. по
договора за *** в ползата на банката – кредитор, искът в тези размери се явява
основателен и доказан и подлежи на уважаване.
По отношение на сумата от 2 021,31 лв.- лихва
за забава: Сумата се претендира от
05.06.2013г. - дата на заявлението на Райфайзенбанк/България/АД до 10.06.2015г.
/издаване на Акт за установяване на частно държавно вземане от 11.06.2015г./. Тази
сума също предмет на Заповед N 310 от
22.10.2015г. по ч.гр.дело N 3720/2015г.
по описа на ДРС.
От правна страна: С изтичане на срока за доброволно
изпълнение по Покана изх.N 420-134/25.04.2013г.
на третото лице-помагач, получена от ответницата на 10.05.2013г., същата е в
забава спрямо банката-кредитор. Третото лице-помагач е предприело действия по
принудително изпълнение с подаване на заявлението на 05.06.2013г. Кредиторът е
удовлетворен с плащане от държавата като гарант на договора за ***. Плащането е
извършено на 15.08.2013г. /л.31/ Представено е платежно нареждане за сумата от
10 717 лв. С платежен документ от 22.05.2014г. са платени от държавата в
полза на третото лице – помагач и 218,90 лв.- разноски по ч.гр.дело N 2473/2013г. на ДРС.
На 12.11.2013г.
ответницата получава покана за доброволно изпълнение от ищеца за плащане на суми - частни държавни вземания въз основа на извършено от държавата плащане
по ЗКСД в размери по изпълнителен лист по
ч.гр.дело N 2473/2013г.: -10 016,27
лв.- главница по Договор за *** от 13.09.2010г. заедно със законната лихва от
05.06.2013г. /дата на заявлението/ до окончателното плащане; -506,38 лв.-
договорна лихва за времето от 20.08.2012г. – 09.05.2013г.; -72,29 лв. - наказателна
лихва за периода 10.05.2013г. – 04.06.2013г. и 218,90 лв. – разноски в
заповедното производство.
Съобразно изложеното съдът намира, че ответницата не
е в забава спрямо ищеца за периода 05.06.2013г. – 10.06.2015г. Същата е в
забава спрямо третото лице-помагач за периода 05.06.2013г. /датата на
заявлението по чл.417 ГПК/ до датата на плащането – 15.08.2013г. Следователно
за периода 05.06.2013г. – 10.06.2015г. ищецът няма вземане спрямо ответницата в
размер на законна лихва за забава върху платената като гаранция сума от
10 717 лв. по процесния договор за кредит. Искът за установяване на вземания
в размер на 2021,31 лв.- законна лихва за забава върху главницата от
10 016,12 лв. за периода 05.06.2013г. – 10.06.2015г. е неоснователен и
подлежи на отхвърляне. В тази част заповедта за незабавно изпълнение не подлежи
на обезсилване.
Спрямо ищеца
ответницата е в забава по отношение на
сумата от 10 717 лв. от 30.11.2013г. Заявлението по чл.417 ГПК е подадено
от ищеца на 20.10.2015г. За този период обаче не е предявяван иск и съдът не
дължи произнасяне.
По отношение на сумата 188,50 лв.: Сумата е предмет на заповед за незабавно изпълнение
по ч.гр.дело N 2473/2013г. по описа на ДРС и
представлява сторени от заявителя в това производство Райфайзенбанк
/България/АД разноски-платена държавна такса. Този иск е недопустим, защото
направените в заповедното производство разноски не могат да бъдат предмет на
установителен иск по чл.422 ГПК. Освен това не са и предмет на гаранцията по
ЗКСД. Като недопустим искът в тази част следва да бъде оставен без разглеждане.
Като последица заповедта за незабавно изпълнение по ч.гр.дело N 3720/2015г. на ДРС следва да бъде обезсилена
Разноски: С
оглед изхода на спора в полза на ищеца
на основание чл.78,ал.1 ГПК следва да се присъдят разноски съобразно уважената
част от иска в размер на 780 лв., в т.ч 212 лв. ДТ, 400 лв. юрисконсултско
възнаграждение и 168 лв. ВЛ
В полза на
ищеца следва да се присъдят сторени
разноски по ч.гр.дело N 3720/2015г.
по описа на ДРС в размер на 812 лв., в т.ч
212 ДТ и 600 лв. юрисконсултско възнаграждение
Ответницата поставя искане за присъждане на
разноски, но не представя доказателства за това. Приложения на л.70 договор за
правна защита не съдържа данни за заплатено адвокатско възнаграждение. Поради
съдът не присъжда разноски в полза на ответницата.
С тези мотиви съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните
НАП гр.София и Х.Б.Б. при участието на третото лице-помагач
Райфайзенбанк/България/ ЕАД ЕАД ЕИК ..., седалище и адрес на управление гр.С.,
представлявана от Ц.К.П. – изпълнителен директор и М.Т.П.-Прокурист, че Х.Б.Б.
ЕГН ****** ДЪЛЖИ на Национална агенция за приходите гр.София ЕИК ....
гр.С., представлявана от изп. директор Б.А. следните суми-предмет на заповед за
изпълнение N 310 от 22.10.2015г. по
ч.гр.дело N 3720/2015г. по описа на РС
Добрич:- 10 016,12 лв./
десет хиляди и шестнадесет лева 12 ст./ - главница по Договор за *** от
13.09.2010г. заедно със законната лихва от 10.06.2015г./датата на заявлението/
до окончателното плащане;- 506,38 лв./петстотин и шест лева 38 ст./
- договорна лихва за периода
20.08.2012г. – 09.05.2013г.;-72,29 лв./седемдесет и два лева 29 ст./ - наказателна
лихва за периода 10.05.2013г. – 04.06.2013г.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от Национална агенция за
приходите гр.София ЕИК ... гр.С., представлявана от изп. директор Б.А. срещу Х.Б.Б.
ЕГН **** при участието на третото лице-помагач Райфайзенбанк/България/ ЕАД ЕИК ...,
седалище и адрес на управление гр.С., представлявана от Ц.К.П. – изпълнителен
директор и М.Т.П.-Прокурист за установяване на вземане-предмет на заповед за
изпълнение N 310 от 22.10.2015г. по
ч.гр.дело N 3720/2015г. по описа на РС
Добрич в размер на 2021,31 лв./две хиляди двадесет и един лева 31 ст./ -
законна лихва за периода 05.06.2013г. – 10.06.2015г.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.дело N 2096/2016г.по описа на РС Добрич по предявения иск от Национална агенция за приходите
гр.София ЕИК ... гр.С., представлявана от изп. директор Б.А. срещу Х.Б.Б. ЕГН *****
при участието на третото лице-помагач Райфайзенбанк/България/ ЕАД ЕИК ...,
седалище и адрес на управление гр.С., представлявана от Ц.К.П. – изпълнителен
директор и М.Т.П.-Прокурист за установяване на вземане-предмет на заповед за
изпълнение N 310 от 22.10.2015г. по
ч.гр.дело N 3720/2015г. по описа на РС
Добрич в размер на 188,50 лв./сто осемдесет и осем лева 50 ст./ - платена
държавна такса в заповедното производство по ч.гр.дело N 2473/2013г. на РС Добрич.
ОБЕЗСИЛВА заповед за незабавно изпълнение N 310 от 22.10.2015г. по ч.гр.дело N 3720/2015г. по описа на РС Добрич и издадения въз основа на нея изпълнителен лист по
отношение на сумата от 188,50 лв./сто осемдесет и осем лева 50 ст./ - платена
държавна такса в заповедното производство по ч.гр.дело N 2473/2013г. на РС Добрич.
ОСЪЖДА Х.Б.Б. ЕГН ****** ДА ЗАПЛАТИ на Национална агенция за приходите гр.София ЕИК ....
гр.С., представлявана от изп. директор Б.А.
направените разноски по гр.дело N 2096/2016г. по описа на РС Добрич в размер на 780
лв./седемстотин и осемдесет лева/, в т.ч 212 лв. ДТ, 400 лв. юрисконсултско
възнаграждение и 168 лв. ВЛ
ОСЪЖДА Х.Б.Б. ЕГН ***** ДА ЗАПЛАТИ на Национална
агенция за приходите гр.София ЕИК ... гр.С., представлявана от изп. директор Б.А. направените разноски по ч.гр.дело N 3720/2015г. по описа на РС Добрич в размер на 812
лв./ осемстотин и дванадесет лева/, в т.ч
212 ДТ и 600 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред
ДОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: