Р Е Ш
Е Н И
Е
№48
04.02.2022г.
гр. Стара Загора
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
Старозагорският
административен съд, в публично съдебно заседание на осми декември през две
хиляди двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ: ГАЛИНА ДИНКОВА
при секретар Ива Атанасова
и с участието на прокурор
като разгледа докладваното от съдия Г. Динкова административно дело № 364
по описа за 2021г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.156 и сл. от ДОПК и чл.145 и сл. от АПК във връзка с §2 от ДР на ДОПК.
Образувано е по жалба на „ИЦО-АУТО 1“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, кв. „Трите
чучура“ Трите чучура, бл.49, вх. А, ет.9, ап.25, представлявано от управителя Х.Г.С.,
подадена чрез пълномощника адв. М.Р. ***, със съдебен адрес ***, против Ревизионен
акт № Р-16002420004735-091-001/02.03.2021г., издаден от П.Д.С. на длъжност
Началник на сектор, възложил ревизията и М. И. П. на длъжност старши инспектор
по приходите – ръководител на ревизията, в частта му, потвърдена с Решение № 283/
21.05.2021г. на
Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ - гр. Пловдив
при ЦУ на НАП, относно допълнително начислен ДДС в размер на 9 958.28 лв.,
ведно с прилежащите лихви от 1 543.50 лв.
В жалбата са изложени доводи за
незаконосъобразност на оспорения РА по съображения за издаването му в
противоречие и при неправилно приложение на материалния закон и в нарушение на
административнопроизводствените правила. Оспорва се направения от органите на
приходната администрация и съответно от Директора на дирекция ОДОП извод, че за
„ИЦО-АУТО 1“ ООД не са налице основания за прилагане на специалния ред за
облагане на маржа по реда на Глава 17 от ЗДДС по отношение на доставките по
фактура № 134/ 12.08.2019г. и фактура № 271/ 29.06.2020г. В тази връзка се
изтъква, че необосновано от ревизиращите органи е прието, че дружеството е
придобило автомобилите, предмет на цитираните фактури, при условията на ВОП. На
следващо място, се поддържа оплакване, че без да съберат необходимите
доказателства за изясняване на действителната фактическа обстановка,
ревизиращите органи са направили извод за липса на осъществени от ревизираното
лице вътреобщностни доставки за два броя леки автомобили „Ситроен С3” и
„Ситроен С4 Пикасо”. Жалбоподателят твърди, че са налице доказателства,
установяващи по безспорен и категоричен начин осъществения транспорт до Гърция
на тези два автомобила, поради което необосновано е било прието липсата на
осъществен ВОД. Изложени са и съображения, че при липса на ясни и конкретни
мотиви е бил потвърден РА в частта за допълнително начисления ДДС на обща
стойност 3 633.33 лв., ведно с прилежащи лихви в размер на 412.89 лв.,
доколкото от Решение № 283/21.05.2021 г. на Директора на дирекция ОДОП Пловдив не
ставало ясно за кои продажби е счетено, че са осчетоводени не на реални цени.
Поддържа, че обективираните в Ревизионния акт констатации не кореспондират с
приложените писмени доказателства, тъй като в административната преписка липсват
платежни документи, оборващи първичните счетоводни документи. По подробно
изложени в жалбата доводи е направено искане ревизионния акт в оспорената му част, за допълнително начислен ДДС в общ размер
на 9 958.28 лв., ведно с прилежащите лихви от 1 543.50 лв., да бъде
отменен като незаконосъобразен. Претендират се и направените по делото съдебни
и деловодни разноски.
Ответникът по жалбата - Директор на Дирекция
„Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив при ЦУ на НАП, чрез
процесуалния си представител по делото, в представено писмено становище,
оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Обосновава, че
обжалваният Ревизионен акт № Р-16002420004735-091-001/ 02.03.2021г е правилен и
законосъобразен, като изцяло поддържа изложените в тази връзка съображения в
потвърждаващото ревизионния акт решение на Директора на Дирекция „ОДОП“ гр.
Пловдив. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Въз
основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът
приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния
спор:
Със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ №
Р-16002420004735-020-001 от 05.08.2020г., издадена от П. Д. С. на длъжност
Началник сектор /л.138, т.I от делото/, на основание чл.112 и чл.113 от ДОПК, е
възложено извършването на ревизия на „ИЦО-АУТО 1“ ООД, ЕИК *********, като е
определено ревизията да обхване следните видове задължения по периоди:
корпоративен данък за периода от 29.08.2018г. до 31.12.2019г. и данък върху
добавената стойност за периода от 11.09.2018г. до 30.06.2020г. Ревизията е
възложена на екип от ревизори в състав: К. Г. Д. – главен инспектор по
приходите (ръководител на ревизията) и С. М. З. – главен инспектор по
приходите. Срокът за извършване на ревизията е определен до три месеца, считано
от датата на връчване на заповедта, което е сторено на 18.08.2020г. по
електронен път /л.140, т.I/..
С Решение за изземване разглеждането и
решаването на конкретен въпрос/преписка № Р-16002420004735-098-001/25.09.2020 г./л.171,
т.I/, издадено на основание чл. 7, ал. 3 от П.Д.С.
на длъжност Началник Сектор при ТД на НАП – Пловдив, са иззети правомощията на
лицето, определено за ръководител на ревизията – К. Г. Д., главен инспектор по
приходите, като същите са възложени на М. И. П. – старши инспектор по приходите
в качеството й на ръководител на ревизия.
Със Заповед за изменение на ЗВР №
Р-16002420004735-020-002/ 25.09.2020г./л.134, т.I/,
издадена на основание чл.112, ал.2, т.1 и чл.113, ал.3 от ДОПК от П. Д. С. на
длъжност Началник сектор, е променен ръководителят на ревизията и за такъв е
определена М. И. П. – старши инспектор по приходите.
Срокът за извършване на ревизията е бил удължен
със Заповед за изменение на ЗВР № Р-16002420004735-020-003/ 17.11.2020г.,
/л.131, т.I/ и със Заповед за изменение на ЗВР № Р-16002420004735-020-004
/17.12.2020г. /л.126, т.I/, издадени и подписани от П. Д. С., Началник сектор,
като с последната заповед за изменение на ЗВР срокът за приключване на
ревизията е определен като такъв до 18.01.2021г. Заповедта за възлагане на
ревизия и заповедите за изменение на ЗВР, са издадени в електронен вид и
подписани с валиден към датата на полагането му квалифициран електронен подпис
от длъжностното лице, посочено като издател в съответното длъжностно качество.
Въз основа на извършената ревизия и на
основание чл.117 от ДОПК, от определения с цитираните ЗВР и ЗИЗВР ревизиращ
екип – М. И. П. - старши инспектор по приходите /ръководител на ревизията/ и С.
М. З. - главен инспектор по приходите, е съставен Ревизионен доклад /РД/ №
Р-16002420004735-092-001/ 02.02.2021г.
Ревизионният доклад е бил връчен по електронен път
на ревизираното лице на 03.02.2021г./л. 115, т.I от делото/.
На основание и в срока по чл. 117, ал. 5 от ДОПК от ревизираното лице е подадено възражение с вх. № Рев.
257/ 16.02.2021г./л.35 и сл., т.I/., с което се оспорват обективираните в
съставения ревизионен доклад констатации и направените правни изводи. Представени
са и допълнителни доказателства.
Въз основа на съставения Ревизионен доклад и на
основание чл.119, ал.2 от ДОПК, от П.Д.С. на длъжност Началник на сектор,
възложил ревизията и М. И. П. на длъжност старши инспектор по приходите –
ръководител на ревизията, е издаден Ревизионен акт № Р-16002420004735-091-001/ 02.03.2021г.
С ревизионния акт, след преценка на извършените при ревизията действия и на
установените факти и обстоятелства, изцяло са потвърдени констатациите в
ревизионния доклад, като са приети направените в него фактически и правни
изводи и предложенията за установяване на задължения по видове и периоди.
Ревизионният акт е връчен на „ИЦО-АУТО 1“ ООД
на 05.03.2021г. по електронен път, видно от приложеното удостоверение за
електронно връчване/л.50, т.I от делото/.
В срока по чл.152, ал.1 от ДОПК, „ИЦО-АУТО 1“
ООД е обжалвало издадения ревизионен акт по административен ред с подадена до
Директора на Дирекция ОДОП Пловдив на 19.03.2021г. жалба,
регистрирана в ТД на НАП – Пловдив, офис Кърджали с вх. № ИТ-00-2191/ 19.03.2021г./л.24-л.26,
т.I/.
С Решение № 283/
21.05.2021г.
Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив/л.10-л.21, т.I от делото/ на основание чл.155, ал.2 от ДОПК и
след като е разгледал жалбата по същество, е потвърдил РА № Р-16002420004735-091-001 от 02.03.2021г. в обжалваната
част за непризнат данъчен кредит на стойност 165.95 лв., ведно с прилежащите
лихви в размер на 33.27 лв. и допълнително начислен ДДС в размер на 9 958.28
лв., ведно с прилежащите лихви от 1 543.50 лв. Със същото решение РА е
отменен в останалата част за допълнително начислен ДДС на стойност 47 500.58
лв., ведно с дължимите лихви от 9 801.97 лв., както и за допълнително
установените задължения за корпоративен данък по ЗКПО за 2018г. и за 2019г.,
като незаконосъобразен.
Решение № 283/ 21.05.2021г. на Директора на
Дирекция ОДОП Пловдив е връчено на „ИЦО-АУТО 1“ ООД по електронен път на 26.05.2021г.
/л.22, т.I от делото/.
По делото са представени и приети като
доказателства документите, съдържащи се в административната преписка по
издаването и обжалването по административен ред на ревизионния акт;
доказателства във връзка с компетентността на органа, възложил ревизията;
удостоверения за валидност на електронни подписи на лицата, подписали с
квалифициран електронен подпис в съответното длъжностно качество РА, РД и ЗВР
на оптичен носител.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и
становищата на страните и като извърши цялостна служебна проверка относно
валидността на оспорения на оспорения Ревизионен акт № Р-16002420004735-091-001/ 02.03.2021г., в аспекта на постановяването му от
компетентни органи по приходите, като част от преценката на неговата
законосъобразност /в този смисъл чл. 160, ал. 2 от ДОПК и чл. 146, т. 1 от АПК,
във вр. с § 2 от ДР на ДОПК/, намира за установено следното:
Оспорването на РА № Р-16002420004735-091-001/ 02.03.2021г.,
в обжалваната част, потвърдена с Решение № 283/ 21.05.2021г.
на Директора на дирекция ОДОП - Пловдив, като направено в законово установения
срок по чл.156, ал.1 от ДОПК, от легитимирано лице с правен интерес и против
акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е
процесуално допустимо.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Съгласно представената и приета като
доказателство по делото Заповед № РД-09-1/ 03.01.2017г. на Директора на ТД на
НАП – Пловдив, на основание чл.11, ал.3 от ЗНАП и чл.112, ал.2, т.1 от ДОПК,
като органи, компетентни да издават заповеди за възлагане на ревизии съгласно
чл.112 от ДОПК, както и заповеди за изменение на първоначално издадени заповеди
за възлагане на ревизии, съгласно чл.113, ал.3 от ДОПК, са определени
началниците на сектори в отдел „Ревизии“, с месторабота в гр. Пловдив и тези с
изнесено работно място в офисите в градовете Стара Загора, Хасково, Пазарджик,
Смолян и Кърджали /л.121-л.123, т.I от делото/. В
случая Заповед за възлагане на ревизия № Р-16002420004735-020-001 от 05.08.2020г.,
е издадена от П.Д.С. на длъжност Началник сектор в отдел „Ревизии”, като
издателят на заповедта за възлагане на ревизия, с оглед на заеманата длъжност,
е сред органите, посочени в т.2 от Заповед №РД-09-1/03.01.2017г. на Директора
на ТД на НАП – Пловдив, определени като компетентни да издават ЗВР и ЗИЗВР.
Следователно Заповедта за възлагане на ревизия, както и заповедите за изменение
на ЗВР, са издадени от компетентен орган в кръга на неговите правомощия, като
съдържанието им отговаря на изискванията по чл.113 от ДОПК, при подписване на
заповедта с валиден към датата на издаването й квалифициран електронен подпис
на Началник сектор в отдел „Ревизии“ в ТД на НАП Пловдив – П.Д.С..
Съгласно разпоредбата на чл.119, ал.2 от ДОПК,
ревизионният акт се издава от органа, възложил ревизията /определен за това с
акт на директора на компетентната териториална дирекция - чл.112, ал.2, т.1 от ДОПК/ и от ръководителя на ревизията /определен със заповедта за възлагане на
ревизия - чл.113, ал.1, т.2 ДОПК/.
Както бе посочено по-горе, по време на висящото
ревизионно производство с Решение за изземване разглеждането и решаването
на преписка № Р-16002420004735-098-001/ 25.09.2020г./л.171, т.I от делото/,
издадено на основание чл.7, ал.3 от ДОПК от П.Д.С. на длъжност Началник сектор
при ТД на НАП – Пловдив, са иззети правомощията на К. Г. Д. – главен инспектор
по приходите в качеството й на ръководител на ревизията, като същите са
възложени на М. И. П. – старши инспектор по приходите в качеството й на
ръководител на ревизия. Издадена е била и Заповед за изменение на ЗВР №
Р-16002420004735-020-002/ 25.09.2020г./л.134, т.I/, с която на основание
чл.112, ал.2, т.1 и чл.113, ал.3 от ДОПК М. И. П. – старши инспектор по приходите
е била определена за ръководител на ревизията.
По
делото е представена и Заповед № РД-09-1530 от 30.09.2020г. на
директора на ТД на НАП – Пловдив/л.124, т.I/,
в която поименно са изброени органи по приходите, включително М. И. П., на
които е възложено да осъществяват функцията „ръководител на екип“.
Въз основа на това оспореният Ревизионен акт №
Р-16002418004735-091-001 от 02.03.2021г. е издаден от П. С. на длъжност
Началник на сектор, възложил ревизията и от М. П. на длъжност старши инспектор
по приходите, определена за ръководител на ревизията.
В случая е налице изземване на компетентност по
отношение на лицето, определено за ръководител на ревизията.
Съгласно чл.7, ал.3 от ДОПК/в приложимата
редакция/, определен в закона горестоящ орган може да изземе разглеждането и
решаването на конкретен въпрос или преписка от компетентния орган по приходите,
съответно от публичния изпълнител, в случаите когато са налице основания за
отвод или самоотвод, както и в случаите на трайна невъзможност за изпълнение на
служебните и да възложи правомощията по разглеждането и решаването им на друг
орган, съответно публичен изпълнител, равен по степен на този, от когото е
иззета преписката или въпросът.
Съобразно така цитираната разпоредба отнесена
към конкретиката на текущия казус, налага преди всичко да се отговори на
въпроса, кой в случая е „определеният в
закона горестоящ орган“. Според чл.7, т.3 и т.4 от ЗНАП, „началник сектор“
е горестоящ в йерархията на структурата на НАП орган в сравнение с „главен
инспектор по приходите“. Дали обаче това е достатъчно, за да се приеме, че в случая,
именно началник сектор П.Д.С. е горестоящ орган по смисъла на чл.7, ал.3 от ДОПК.
Необходимо е в тази насока да се посочи, че
според чл.119, ал.2 от ДОПК, ревизионният акт се издава от органа, възложил
ревизията, и ръководителя на ревизията в 14-дневен срок от подаването на
възражение или от изтичането на срока за подаване на възражение. Следователно
органът, възложил ревизията, е част от състава от органи по приходите, които
пряко участват при издаването на индивидуалния административен акт, с който
завършва ревизионното производство. Това обстоятелство явно изключва
възможността да се формира извод, че началник секторът, възложил извършването
на ревизионното производство, е определения в закона горестоящ орган по смисъла
на чл.7, ал.3 от ДОПК. При това положение, в контекста на разпределение на
функциите на отделните органи по приходите в рамките на ревизионното
производство, като „определен в закона горестоящ орган“, би следвало да бъде
посочен териториалния директор на компетентната териториална дирекция при
условията на чл.112, ал.2, т.1 от ДОПК, във връзка с чл.7, ал.3 от ДОПК. Това е
така, защото по силата на чл.7, ал.1, т.2 от ЗНАП териториалният директор на
компетентната териториална дирекция е йерархично горестоящ спрямо всички органи
по приходите, които участват в конкретното ревизионно производство, а по силата
на чл.112, ал.2 от ДОПК, определяйки органа комуто предоставя компетентност да
възлага извършването на ревизионни производства, той е функционално горестоящ
орган по отношение на същите тези органи по приходите, които участват с
конкретно установени правомощия в отделното ревизионно производство.
Изводът, който се налага е, че определен в
закона горестоящ орган по смисъла на чл.7, ал.3 от ДОПК, който може да изземе
разглеждането и решаването на конкретен въпрос или преписка от компетентния
орган по приходите, и да възложи правомощията по разглеждането и решаването й
на друг орган, e териториалният директор на компетентната териториална
дирекция. Доколкото указанието на процесуалния закон е ясно и еднозначно, че
само „определен в закона горестоящ орган“
може да изземе разглеждането и решаването на конкретен въпрос или преписка от
компетентния орган, то явно е изключена възможността, „определения в закона горестоящ орган“, да може да делегира
правомощието си по чл.7, ал.3 от ДОПК на друг орган по приходите. Поради тази
причина в чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК липсва нарочно уредена възможност, освен
определянето на орган по приходите, който да бъде снабден с компетентността да
възлага извършването на данъчна ревизия, териториалният директор да делегира на
така определения от него орган по приходите и възможността да изземе
разглеждането и решаването на конкретен въпрос или преписка от компетентния
орган по приходите, и да възложи правомощията по разглеждането и решаването й
на друг орган.
В този смисъл е и разрешението, дадено в
Тълкувателно решение № 4 от 22.04.2004 г. на Общото събрание на съдиите от
Върховния административен съд, в което се сочи, че „..... Възможността за
делегиране на административни правомощия се характеризира с няколко принципни
ограничения: никой не може да делегира правомощия, които не притежава; не могат
да бъдат делегирани правомощия, които законът определя като изрична
компетентност на съответния орган; органът, на когото са делегирани правомощия,
не може да ги предоставя другиму..... „. Следователно делегирането на материална
компетентност и съответните правомощия за осъществяването й от определен
административен орган на друг административен орган, е възможно само и
единствено в рамките, установени в съответната правна норма. Това се отнася,
разбира се, както до конкретния кръг от обществени отношения и съответните
правомощия, с които компетентният административен орган оправомощава друг орган
от администрацията, така и до конкретните органи от системата на изпълнителната
власт, които могат да бъдат оправомощавани с материална компетентност и
правомощия, нормативно установени за оправомощаващия орган.
Не следва друг извод и от тълкуването на
разпоредбата на чл.7, ал.3 от ЗНАП, която предвижда, че „изпълнителният директор и териториалният директор упражняват
правомощията по чл.7, ал.3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс и могат
да оправомощават със заповед своите заместници или да определят други служители
от агенцията да упражняват техни правомощия.“ Видно е, че законодателят
допуска делегиране на правомощия, но това е предвидено само като обща
възможност и не може да се приеме, че в израза „техни правомощия“ се включва
и правомощието по чл.7, ал.3 от ДОПК, още повече имайки предвид начина, по
който същото е дефинирано. Изземването на разглеждането и решаването на въпроса/преписката
и възлагането им на друг орган е изключение, което може да бъде осъществено при
точно и стриктно приложение законовия текст. В този смисъл
делегирането, ако и да е допустимо, ще е ограничено по отношение на лицата, с
оглед изричното изискване, заложено в правната норма, изземването на правомощия
да може да се извърши единствено и само от „определен
от закона горестоящ орган“.
Освен това следва да се констатира и факта, че
въпреки задължението по чл.152, ал.2 от АПК, във връзка с § 2 от ДР на ДОПК и
указанията на съда за приложение на правилото на чл. 161 от ГПК във връзка с §
2 от ДР на ДОПК, по делото не се представи заповед на териториалния директор, с
която на П.Д.С., на длъжност Началник сектор, да се предоставяни подобни правомощия
по реда на чл.112, ал.2, т.1 от ДОПК.
В тази връзка е нужно да бъде посочено още, че с
Разпореждане от 27.07.2021г./л.143, т.I/ съдът е
задължил ответника да представи пълната административна преписка по издаването
на оспорения РА, както и всички
документи, посочени в РД, РА и Решение № 283/ 21.05.2021г. на Директора на
дирекция ОДОП, непредставени до момента, както и удостоверения за валидност на
електронни подписи /за документите, подписани с такъв/, всички упълномощителни заповеди и заповеди за заместване по реда
на чл.84 от ЗДСл, ако има такива и не са представени по делото. С молба вх.№
4991/ 03.09.2021г./л.158, т.I/ допълнително
са представени документи, които са част от административната преписка по
издаване на PA № Р-16002420004735-091-001/ 02.03.2021г. Отделно с молба
вх.№5511/ 04.10.2021г. от процесуалния представител на ответника е заявено, че
административната преписка е изпратена в цялост. Въпреки това съдът констатира,
че по делото не е представено Решение за изземване разглеждането и решаването
на конкретна преписка № Р-16002420004735-098-001/ 25.09.2020 г., издадено от П.Д.С.
– Началник сектор, въз основа на което решение е била издадена заповед за
изменение на заповедта за възлагане на ревизията, с която се подменя ръководителя
на ревизията. Поради това повторно е задължил ответника да го представи, което
е сторено на 11.10.2021г. с молба вх. №5640/л.170, т.I/.
С оглед на изложеното съдът намира, че съставът
на органите по приходите, издал оспорения акт, е формиран в противоречие с
правилата на материалния закон. Изземването на преписката от органа, определен
за ръководител на ревизията, извършено от Петър Стоев – Началник сектор и
възлагането й на М. П., е нищожно процесуално действие, поради липса на компетентност.
То опорочава последващото изменяне на ЗВР с определяне на друг ръководител на
ревизиращия екип. Без да е надлежно възложена преписката на П. и да е определена
правомерно за ръководител на ревизиращия екип, не е възникнало правомощието й
да участва в състава по чл.119, ал. 2 ДОПК за издаване на РА. Издаденият с
участие на некомпетентен орган по приходите ревизионен акт е нищожен.
Отделно от това, дори и да се приеме, че
Началник сектор при ТД на НАП Пловдив е разполагал в процесния случай с компетентност
по чл.7, ал.3 от ДОПК, съдът счита, че липсват и предпоставките за прилагане на
цитираната норма, които да са обусловили нареденото изземване на неприключилото
ревизионно производство.
Разпоредбата на чл.7, ал.3 ДОПК следва
правилото за неизменност на компетентния орган по приходите за разглеждане и
решаване на конкретен въпрос или преписка. Изключението е изземването на
разглеждането и решаването на въпроса/преписката и възлагането им на друг орган
като предпоставките за изземване на производството са изчерпателно изброени -
наличие на основания за отвод или самоотвод и трайна невъзможност за изпълнение
на служебните задължения.
В
тази връзка на първо място следва да се отбележи, че в посоченото решение на
Началник сектор при ТД на НАП Пловдив за изземване разглеждането и решаването
на конкретен въпрос/преписка като фактическо основание за постановения резултат
е посочено: „Поради настъпила трайна
невъзможност за изпълнение на служебните задължения на К. Г. Д. – главен
инспектор по приходите, отсъстваща от работа по здравословни причини...“.
Или решението навежда на хипотеза на временна
неработоспособност, която от друга страна е възприета като трайна невъзможност
за изпълнение на служебните задължения. Това обаче е в противоречие със
съдебната практика, която се е консолидирала около разбирането, че отпускът
поради болест, в хипотезата на временна неработоспособност не съставлява трайна
невъзможност за изпълнение на служебните задължения, по смисъла на чл.7, ал.3 ДОПК, а временна такава, поради което в такива хипотези следва да бъде издавана
заповед за заместване при условията и реда на чл.84, ал.1 от Закона за
държавния служител или производството да бъде спряно на основание чл.34, ал.1,
т.1 от ДОПК.
Въпреки указаното от съда разпределение на
доказателствената тежест, по делото не са представени каквито и да било
доказателства в тази насока – болнични листове и пр., които да сочат на вида,
характера и продължителността на „отсъствието от работа по здравословни
причини“. Предвид липсата на такива данни, подобно отсъствие не може да се
квалифицира като трайна невъзможност за изпълнение на служебните задължения от
компетентния орган по приходите. С оглед на това, съдът счита, че в решението
за изземване разглеждането и решаването на конкретен въпрос/преписка не се
съдържат фактически основания, въз основа на които да се извърши преценка
налице ли е някое от законовите изисквания, обуславящо промяна на органа
възложил ревизията. Липсата на ясни
и конкретни мотиви, обосноваващи изземването на правомощия от определения за
това орган по приходите води до незаконосъобразната подмяна на лицата, които
следва да издадат ревизионния акт.
По изложените съображения се налага извода, че в
конкретния случай не са налице предпоставките за прилагане разпоредбата на
чл.7, ал.3 ДОПК, които да са обусловили нареденото изземване на правомощия.
Следва се отбележи, че нормата на чл.7, ал.3 ДОПК е специална и допуска изземване на компетентност само в строго определени
случаи и служи като гаранция, че ревизионните актове се издават при условията
на обективност, безпристрастност и законосъобразност. След като в заповедта за
изземване на конкретната преписка от възложителя на ревизията не са изложени
мотиви и е издадена без да са налице основанията за изземване, посочени в
текста на закона, то следва да се приеме, че органът по приходите, подписал РА
в качеството възложител на ревизията въз основа заповедта за изземване на
правомощия, не притежава съответната материална компетентност. Актът при липса
на компетентност на издалия го орган е нищожен. С оглед предвидената в закона
съвместна компетентност на издателите на РА, опорочаването на участието дори и
на единия от тях влече нищожност на ревизионния акт като цяло.
По тези съображения жалбата е основателна, като
РА следва да бъде обявен за нищожен, без да се разглежда спора по същество,
съответно без да бъдат обсъждани доводите на жалбоподателя, насочени към
твърдения за допуснати процесуални нарушения и неправилно приложение на
материалния закон.
На основание чл.160, ал.5 от ДОПК, във връзка с чл.173, ал.2 от АПК преписката
следва да бъде изпратена на компетентния орган по приходите - Началник сектор
„Ревизии“ при ТД на НАП Пловдив, който при ново ревизионно производство следва
да съобрази дадените в настоящото решение указания по тълкуването и прилагането
на закона.
При този изход на спора, искането за присъждане
на разноски в полза на жалбоподателя е основателно. Установява се, че разноските
по делото са в размер 1650лв. /хиляда шестстотин и петдесет лева/, като
включват разноски за държавна такса - 50лв., разноски за експертиза – 200 лева
и заплатено възнаграждение за адвокат в размер на 1400 лв. /съгласно договор за
правна помощ и съдействие от 26.05.2021г.- л.7/.
По отношение
на възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение, направено с
молба вх.№5511/ 04.10.2021г./л.159, т.I/ от процесуалния представител на ответника,
съдът намира същото за неоснователно. Следва да се посочи, че в това възражение
не са изложени каквито и да било мотиви, като същото е обосновано единствено и
само с предвидения минималния размер, съгласно Наредба № 1 от 09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
В случая
материалният интерес по делото възлиза общо на сумата от 11 501.78 лева,
обуславяща размер на минималното адвокатско възнаграждение от 875.05 лева.
Съгласно представения договор за правна защита, заплатената сума на
процесуалния представител възлиза на 1400 лева. В тази връзка следва да бъде
съобразено, че според разпоредбата на чл.36, ал.2 от Закона за адвокатурата,
размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката и клиента.
Този размер трябва да бъде справедлив и обоснован, и не може да бъде по-нисък
от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид
работа. По делото са проведени две съдебни заседания, допуснато е по искане на
процесуалния представител на оспорващия изготвянето на съдебно-счетоводна
експертиза, събирани са писмени и гласни доказателства, поради което съдът
счита, че съобразно фактическата и правна сложност на казуса, и конкретно
осъществения обем процесуално представителство, договореният и заплатен
адвокатски хонорар в размер на 1400 лева не може да се приеме за прекомерен.
Водим от
горните мотиви и на основание чл.160, ал.1 от ДОПК Старозагорският административен съд
Р Е Ш
И :
ОБЯВЯВА за нищожен по жалба на „ИЦО-АУТО
1“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, кв.
„Трите чучура“ Трите чучура, бл.49, вх. А, ет.9, ап.25, представлявано от
управителя Х.Г.С., Ревизионен акт № Р-16002420004735-091-001/02.03.2021г.,
издаден от П.Д.С. на длъжност Началник на сектор, възложил ревизията и М. И. П.
на длъжност старши инспектор по приходите – ръководител на ревизията, в частта
му, потвърдена с Решение № 283/ 21.05.2021г. на Директора на Дирекция
„Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ - гр. Пловдив при ЦУ на НАП,
относно допълнително начислен ДДС в размер на 9 958.28 лв., ведно с
прилежащите лихви от 1 543.50 лв.
ИЗПРАЩА преписката на Началник сектор „Ревизии“
при ТД на НАП Пловдив, който следва да съобрази съдържащите се в мотивите на
настоящия съдебен акт задължителни указания по тълкуването и прилагането на
закона.
ОСЪЖДА Дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив при ЦУ на Националната агенция за
приходите, да заплати на „ИЦО-АУТО 1“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. Стара Загора, кв. „Трите чучура“ Трите чучура, бл.49, вх. А,
ет.9, ап.25, сумата от 1 650.00 /хиляда шестстотин и петдесет лева/ лева,
представляваща направените от жалбоподателя по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: