гр.София,10.08.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО,
V въззивен състав, в публично заседание на дванадесети юли през две
хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРА ЧОЧКОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ТОНИ ГЕТОВ
2. СВЕТОСЛАВ СПАСЕНОВ
при участието на секретаря Пенка Цанкова, разгледа докладваното от
съдия Чочкова ВНЧХД № 2852 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе
предвид:
Производството е по реда на Глава ХХІ от НПК.
С присъда от 08.02.2018г. по НЧХД № 14325/2016г. по описа на Софийски районен съд, НО, 133 състав подсъдимият Х.Х.Х. с ЕГН: ********** е признат за виновен в това, че на 04.07.2016 г. около 22,15 часа, в гр.София, кв.Слатина, на кръстовището на ул. „Кривина“ и ул. „Цветан Лазаров“ пред магазин за алкохол и цигари е причинил на В.Д.Д. лека телесна повреда, изразяваща се в болка и страдание, без разстройство на здравето, поради което и на осн.чл. 130, ал.2, вр. чл.54 от НК му е наложено наказание „Пробация“, включваща следните пробационни мерки:
- „задължителна регистрация по настоящия адрес“, която на основание чл.42а, ал.3, т.1, вр.ал.2, т.1 от НК да бъде с продължителност една година и шест месеца, включваща явяване и подписване на осъдения пред пробационен служител два пъти седмично;
- „задължителни периодични срещи с пробационния служител“, които на основание чл.42а, ал.3, т.1, вр.ал.2, т.2 от НК да бъдат с продължителност една година и шест месеца.
Със същата присъда подс. Х. е признат за невиновен телесната повреда да е причинила разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и бл.129 от НК, поради което е оправдан по първоначално повдигнатото обвинение с частната тъжба по чл.130, ал.1 от НК.
С присъдата подсъдимият е осъден да заплати на В.Д.Д. сумата от 1000 /хиляда/ лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди ведно със законната лихва от датата на деянието 04.07.2016г. до окончателното изплащане, като е отхвърлен предявеният граждански иск в останалата му част до пълния размер от 5000 /пет хиляди/ лева като недоказан по размер.
В тежест на подсъдимия са възложени държавната такса върху уважената част от гражданския иск в размер на 50,00 /петдесет/ лева, както и направените от частния тъжител разноски по делото и за адвокатско възнаграждение.
Против присъдата е постъпила жалба от подсъдимия, с която се оспорва правилността на съдебния акт. Прави се искане за неговата отмяна и постановяване на нова – оправдателна присъда по отношение на подсъдимия.
Против присъдата е постъпила и жалба от тъжителя. В нея също се оспорва правилността на постановената присъда. Прави се искане за постановяване на наказание „лишаване от свобода“ и неговото ефективно изтърпяване и увеличаване на размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди.
В съдебно заседание, повереникът на тъжителя поддържа жалбата и преповтаря исканията, поместени в нея. Претендира за направените по делото разноски.
Защитникът на подсъдимия поддържа жалбата и изложените в нея доводи. Твърди, че разпоредбата на чл.78А от НК е приложима. Моли за оправдателна присъда.
Подсъдимият моли да бъде оправдан.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и като провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт съобразно изискванията на чл.314 от НПК, намира за установено следното:
За да постанови присъдата си районният съд е събрал по предвидения в НПК ред множество гласни и писмени доказателства и въз основа на техният анализ е приел от фактическа страна, следното:
Подсъдимият живеел на семейни начала със свид. Л.М.- вуйна на частния тъжител Д., като в къщата живеели и свид. П.и К.П.– съответно сестра и племенница на ЧТ. Отношенията между подсъдимия от една страна, и ЧТ и свидетелите К.и П.П.– от друга, били влошени отдавна, тъй като последните не искали подсъдимият да живее на семейни начала с тяхната вуйна.
На 04.07.2016г. вечерта ЧТ Д. отивала с автомобил към семейната къща на адрес: гр. София, ул. „Ханово“ № 18, където откарвала племенницата си св. К.П.. Около 22:12 часа вече били в квартал „Слатина“ в гр. София, като минавали покрай магазин за алкохол и цигари, находящ се на кръстовището на ул. „Кривина“ и ул. „Цветан Лазаров“. В същото време подс. Х. вървял пеша по улицата и пред магазина се срещнали, като ЧТ спряла автомобила и през отворения прозорец отправила към него реплики във връзка със случка по-рано през деня – подсъдимият я бил засякъл с кола. Подсъдимият бил до автомобила в близост до предната дясна врата, като първоначално махнал с ръка и си продължил пътя в посока към входа на магазина. Впоследствие обаче рязко се върнал, като блъснал вратата на автомобила. Частната тъжителка слязла от автомобила, а подсъдимият заобиколил колата отпред и нанесъл няколко удара по тялото на ЧТ, блъскал я и с дърпане я повалил на земята, след което влязъл в магазина. Когато ЧТ паднала на земята от автомобила излязла и св. К.П.. Пред магазина имало две маси за клиенти, като в момента имало две жени и един мъж, които седели на една от масите. Отвън бил и продавачът на магазина – св. М., който влязъл в магазина непосредствено преди подсъдимия, за да го обслужи. Докато поде. Х. бил в магазина, ЧТ Д. звъняла по телефона на полицията и се отправила към магазина, като в момента, в който отворила вратата на магазина, от там излязъл подсъдимия, а след него и св. М.. Подсъдимият хванал ЧТ за врата, като двамата се карали през това време. След това Х. продължил по пътя обратно към дома си, като минал покрай автомобила на ЧТ и св. Кр. П.. След няколко метра обаче се върнал и започнал да удря ЧТ, тя се опитвала да отвръща на ударите, но той й хванал ръцете. В този момент св. М. отишъл при тях и се опитвал да ги разтърве, като хванал подсъдимия през кръста и го дърпал назад. Тъй като св. М. не успявал да разтърве дърпащите се, един от клиентите, седящ на масата пред магазина, неустановен по делото, отишъл да му помогне, като в този момент подсъдимият успял да хване ЧТ за косата и отново я повалил на земята. Непосредствено след това неустановеният мъж заедно със св. М. успели да ги разтърват, като св. М. отвел подсъдимия по улицата, като по този начин го отдалечил от ЧТ.
Вследствие нанесените удари от подсъдимия на ЧТ, й причинил лека телесна повреда, изразяваща се в следните травматични увреждания: ограничено по площ кръвонасядане в областта на гърба срединно в горната му част; две линейни охлузвания и две синкави кръвонасядания с ограничена площ по задната повърхност на лявата мишница в средната към горната трета; ограничено по площ кръвонасядане по външно-страничната повърхност на лява мишница в средната й трета; две ограничени по площ кръвонасядания по предно-вътрешната повърхност на дясната мишница и подобно в долната трета на същата мишница; ограничено по площ кръвонасядане по външно-страничната повърхност на лакътя на дясната ръка; множество малки охлузвания по външно-страничната повърхност на глезена на десния крак. Съобразно заключението на приетата СМЕ описаните увреждания са й причинили заедно и поотделно болка и страдание.
При така установената фактическа обстановка първата инстанция е приела, че авторството на деянието е доказано по несъмнен начин, поради което подсъдимият Х. е признат за виновен в извършването на престъпление по чл.130, ал.2 от НК.
След собствен анализ на събраните по делото гласни и писмени доказателства, въззивният съд намира, че същите в пълна степен подкрепят фактическите положения, описани в подадената пред СРС тъжба. Събраната доказателствена маса позволява формирането на категорични и несъмнени изводи относно авторството на престъплението и вината на извършителя.
Авторството на деянието, механизма на извършването му и неговите последствия върху тялото на ЧТ се установят по безспорен начин от показанията на свидетелите М.М., К.П., П.П., Л.М./частично/, Н.И., експертните заключения на СМЕ и СТЕ.
Въззивният съд изцяло се солидаризира с анализа на доказателствената съвкупност от страна на СРС, който в цялост е изпълнил задължението си по чл.305, ал.3 от НПК, като в мотивите към присъдата е изложил правилни съображения защо при налични противоречия между част от доказателствените материали едни от тях се приемат, а други се отхвърлят. Поради това, не е необходимо доказателственият анализ да се преповтаря или допълва.
По делото няма спор относно времето, мястото, авторството и механизма на деянието, като те са вярно установени от първоинстанционния съд. Спори се единствено относно съставомерността на деянието, наличието на реторсия, връзката между извършеното деяние и получените от ЧТ травматични увреждания, както и по справедливостта на наложеното наказание и размера на обезщетение.
Законосъобразно, действията на подсъдимия са квалифицирани като престъпление по чл.130, ал.2 от НК, тъй като получените от тъжителката травматични увреждания се субсумирт под признаците на лека телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.2 от НК, каквото е и заключението на СМЕ. Действията на подсъдимият са били умишлени.
Необосновано е възражението на защитата, че получените наранявания са несъставомерни. В случая, те представляват по-сериозни увреждания от цитираните в жалбата на подсъдимия „одрасквания и зачервяване на кожата“, като според вещите лица по СМЕ са причинили болка и страдание на пострадалата. Противно на изложеното в жалбата на подсъдимия, в диспозитива на присъдата и мотивите към нея, с достатъчна конкретност е описан механизмът на деянието и в какво се изразява посегателството върху тялото на ЧТ. Също така, заключението на СМЕ кореспондира с описаното в частната тъжба, в частта в която визира съставомерни по чл.130, ал.2 от НК увреждания. В жалбата си, подсъдимият посочва протоколно, че свидетелските показания са противоречиви и неточни, но доколкото СРС правилно е извършил доказателствения анализ, а кредитираните от СРС показания се подкрепят от извадките на кадри от видеозапис, който според СТЕ е автентичен, то не може да има спор относно времето, мястото, авторството и механизма на деянието. Правилно и мотивирано първоинстанционният съд е отговорил и на необоснованото твърдение за наличие на реторсия – по делото не са налични достоверни доказателствени източници, които да сочат, че подсъдимият също е претърпял телесни болки и страдания от стълкновението си с ЧТ.
Извършвайки цялостна служебна проверка на присъдата, съдът счете, че наложеното наказание на подсъдимия е справедливо и е съобразено с всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства. Ниската обществена опасност на деянието и на дееца и целите на наказанието по смисъла на чл.36 от НК не обуславят налагането на наказание „Лишаване от свобода“.
Противно на изложеното от защитата, по отношение на подсъдимия не са налице материално-правните предпоставки на чл.78А от НК за освобождаване от наказателна отговорност, тъй като подсъдимият е осъждан за престъпление от общ характер по НОХД № 7631/2011г. с присъда в сила от 24.02.2012г.г.,с която същият е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание-глоба в размер на 500лв.За събиране на вземането е образувано изпълнително дело,което не е приключило и задължението не е изплатено,видно от приложеното пред първия съд писмо от НАП.Вземането не е погасено по давност,тъй като през времетраенето му абсолютна давност не тече,съгласно ТР №2/18 на ОСНК на ВКС, а за повторното приложение на чл.78А от НК се изисква вземането да е погасено по давност и да е изтекъл срок,равен на този по чл.86 ал.1 т.3 от НК.
Правилно първата съдебна инстанция частично е уважила предявения граждански иск, доколкото противоправното поведение на подсъдимия е доказан факт. Справедливо и обосновано е определен размерът на присъденото обезщетение, поради което въззивният съд отхвърли исканията за промяна размера на обезщетението. Пострадалата не е претърпяла значителни телесни увреждания, болките не са били с висок интензитет, а страданията й от претърпените увреждания не са продължили дълго. Не се доказва останалите твърдени от ЧТ увреждания да са вследствие от деянието на подсъдимия.
С оглед на представения Договор за правна защита и съдействие пред въззивната инстанция, настоящият състав, на основание чл.189, ал.3 от НПК, осъжда подсъдимият да заплати на ЧТ разноските за адвокатско възнаграждение в размер на 1000 /хиляда/ лева.
С оглед изложените съображения, и като не констатира неправилно приложение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила, необоснованост, въззивният съд счита, че обжалваната присъда следва да бъде потвърдена, поради което и на основание чл.338, вр. чл.334, ал.1, т.6 от НПК, Съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда от 08.02.2018г.постановена по НЧХД № 14325/2016г. по описа на Софийски районен съд, НО, 133 състав.
ОСЪЖДА Х.Х.Х. с ЕГН: ********** да заплати на В.Д.Д. с ЕГН **********, сумата от 1000 /хиляда/ лева, представляващи разноски за адвокатско възнаграждение за производството пред въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.