Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер

Година

25.03.2021 г.

Град

М.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

	Мездренски районен		Съд			ІІ-ри граждански	състав
На						Година

                                                                                                                                                                                                                                                                          

В публичното заседание на 16.03.2021 г. в следния състав:

 

Председател

ИВАН ВЪТКОВ

 

Съдебни заседатели

 

Секретар

Валя Пенова

 

Прокурор

 

като разгледа докладваното от

Съдия ВЪТКОВ

 

Гр.

Дело №

153

по описа за

2021

година.

    и за да се произнесе, взе  в предвид следното:

М.- ММ.А., ЕГН ********** *** е предявила иск против Г.Ц.И.,***, с който моли съда да осъди ответницата да заплаща на ищцата и нейна дъщеря месечна издръжка в размер на 180 лв. месечно, считано от 29.01.2020 г., ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, считано от датата на възникване на съответното задължение до датата на погашението му, съответно до настъпване на обстоятелства за нейното изменение или прекратяване. Претендират се и разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, в който ответника оспорва иска и по основание и по размер.

Правната квалификация на иска е чл. 144 СК.

По делото са събрани писмени и гласни доказателства.

Съдът, с оглед събраните по делото доказателства,  приема за установено от фактическа страна следното:

В исковата молба се твърди, а и не се оспорва от ответницата, че ищцата е нейна дъщеря навършила пълнолетие на 16.12.2020 г. и същата учи редовно в СОУ „И.В. гр. М. видно от представеното уверение на лист 4 от делото. Твърди се в молбата, че ищцата живее при баща си, който осигурява цялата и издръжка в момента, но същия получава ниски доходи и не разполага с възможности за покриване на пълната и издръжка. Твърди се още, че ответницата работи има постоянни доходи както и недвижими имоти които могат да и носят доходи. Ищцата счита, че ответницата без особени затруднения може да и осигурява издръжка в размер на 180 лв. месечно.

Ответната страна оспорва иска, като неоснователен и недоказан. Твърди, че е безработна от дълги години, за което представя служебна бележка от Бюро по труда гр. Т.. Същата се грижи и за малолетно дете през 2015 г., видно от представеното удостоверение за раждане. Твърди само, че работи почасово, за да се издържа и доходите и са крайно недостатъчни за издръжка на малолетното и дете и на самата нея.

По делото е разпитан един свидетел – св. А., която твърди, че познава ответницата бегло. Твърди, че ищцата живее в дома на баща си и той в момента се грижи за нея. Същият работи като шофьор, но отказва дълги курсове заради детето, за да бъде до нея. Бащата изпитва затруднения за издръжка на детето, доходите му са около 700 – 800 лв. от заплата. Свидетелката твърди, че често му е давала пари на заем, както и че им е носела храна.

От правна страна:

Според чл. 144 от СК родителите дължат издръжка и на своите навършили пълнолетие деца, ако не могат да се издържат от доходите си или от използуване на имуществото си, когато учат редовно в средни и висши учебни заведения, за предвидения срок на обучение, до навършване на 20-годишна възраст при обучение в средно и на 25–годишна възраст при обучение във висше учебно заведение, като тази издръжка се дължи ако не съставлява особено затруднение за родителите. Следователно, условие за възникване на задължението за плащането й за родителите са техните добри материални възможности. Последните по смисъла на чл. 144 от СК не съвпадат с общото правило на чл. 142 ал. 1 от СК, а са налице не просто при наличие на средства над собствената им необходима издръжка, а при установена по-широка тяхна материална възможност, при която заплащането на издръжката няма да се чувствува особено осезателно, няма много да ги затрудни.  Това означава, че родителят трябва да притежава средства над собствената си необходима издръжка, които да му позволяват без особено затруднение да отделя средства и за издръжка на пълнолетното си учащо дете. Преценката за това е винаги конкретна и зависи от имуществото, от доходите, квалификацията, семейното положение, здравословното състояние и начина на живот на задълженото лице. В ППВС № 5/1970 г. е посочено принципното положение, че възможността за даване на издръжка е винаги обективна и конкретна и се определя от имуществото и от доходите на задълженото лице. При присъждане на издръжка на пълнолетни учащи деца се преценява и обстоятелството дали плащането ѝ няма да създаде особени затруднения за родителите. В този смисъл е постановена и съдебна практика на ВКС: Решение № 170 от 24.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1339/2012 г., III г. о., ГК, решение № 199 от 17.05.2011 г. по гр. д. № 944/2010 г. на ВКС, III г. о., решение № 195 от 01.06.2011 г. по гр. д. № 1424/2010 г. на ВКС, III г. о., решение № 469 от 26.10.2011 г. по гр. д. № 2/2011 г. на ВКС, IV г. о., решение № 305 от 07.06.2011 г. по гр. д. № 1269/2010 г. на ВКС, IV г. о. и др.

Задължението за даване на издръжка на пълнолетно дете не е абсолютно, поради което не може да се настоява за присъждане на такава във всички случаи, без да се съблюдават възможностите на родителите с оглед на материалните и икономически условия на живот понастоящем. Следва да се има предвид, че трудоспособността при липсата на доходи и друго имущество е правно значима само в хипотезите на чл.143 ал. 2 и ал. 3 от СК, защото задължението за издръжка в тези случаи произтича от основното задължение на родителите да се грижат за ненавършилите пълнолетие деца и да им осигуряват условия на живот, необходими за развитието им. Поради това, дори наличието на лично имущество от детето, не освобождава родителя от грижи и от даване на издръжка, а се взема предвид само при определяне на размера й. Безусловността на тази отговорност обаче отпада спрямо пълнолетните деца, които по начало са длъжни сами да се грижат за издръжката си. От това следва, че само поради обстоятелството, че родителят е трудоспособен и по презумпция може да си осигурява доходи от труд, не значи, че дължи издръжка по чл. 144 от СК.

В настоящия случай страните не спорят, че ищцата не е навършила 25 годишна възраст и че в процесния период учи в средно учебно заведение с редовна форма на обучение. Спорните въпроси по делото са свързани с това дали ищцата може да се издържа от доходите си или от използване на имуществото си, и дали майка ѝ може да дава издръжка без особени затруднения.

При този вид производства ищецът е този, който следва да докаже при условията на пълно и главно доказване по отношение основанието на иска, че се намира в съответната родствена връзка с ответника /роднина по права линия от първа степен на основание кръвно родство или осиновяване/, а по отношение размера на иска – размера на своите нужди от издръжка, т.е. да установи необходимите средства за храна, облекло, обучение, лекарства и др. На следващо място е необходимо ищеца да докаже и възможностите на ответника да предоставя издръжка, т.е. да установи доходите му от труд или от използване на имущество.

В конкретния случай е налице родствената връзка между ищцата - дъщеря, и ответницата - майка в настоящото производство, по който въпрос липсва спор.

В процесния случай безспорно се установи от приложеното копие от уверение, издадено от СОУ „И.В. гр. М., че ищцата М.- МА. е ученичка в XII клас, редовно обучение.

По делото не се събраха доказателства, че ответницата Г.И. притежава имущество, от което би могла да издържа себе си и без затруднения да дава такава издръжка на пълнолетната си учаща дъщеря. Не се установява тя да реализира и да получава каквито и да било доходи, освен минимални такива от социално подпомагане, видно от удостоверението на л. 24 от делото, издадено от ДСП Т.. Същата е регистрирана като безработна, видно от служебната бележка на л. 22 от делото.

Независимо от моралните задължения на родителя да подпомага финансово своето навършило пълнолетие дете при получаване на по-добро образование и в тази връзка с възможности за по-добра реализация в обществото и принципно добрата инвестиция за всеки родител да вложи средства именно в образование на детето си, юридическото задължение,  скрепено с правна принуда за родителя да издържа пълнолетното си дете, ако то продължава образованието си, възниква с оглед на чл. 144 от СК само, ако това не създава особено затруднение за него, какъвто не е настоящия случай.

В тези случаи съдебната практика приема, че  съществува затруднение  родителя да осигури издръжка по чл. 144/ СК за пълнолетното си учащо дете, като е без значение възможността да реализира доходи, след като е в трудоспособна възраст./Решение № 305/ 07.06.2011 г. на ВКС  по гр. д. № 1269/2010 год.  ІV г.о., Решение № 406/20.12.2019г. по в.гр.д.№ 650/2019г. по описа на ОС-В., Решение № 56/05.03.2019г. по в.гр.д.№ 65/2019г. по описа на ОС-В.,  Решение № 241/23.07.2018г. по в.гр.д.№ 334/2018г. по описа на ОС-В./.

Законът не сочи примерно какво следва да се разбира под понятието „особено затруднение“, но практиката е установила като такива затруднения заболяването на родителя, ново семейство, обременено с други лица, намаление на дохода и др. В случая, ответницата има едно малолетно дете – М., с баща неизвестен, видно от удостоверението за раждане на л. 23 от делото, на което дете ответницата сама дължи безусловна издръжка. Не се събраха доказателства по делото ответницата да е получава каквито и да било доходи или да има недвижимо имущество, което да ѝ носи някакви доходи (наеми, ренти и др.) Обстоятелството, че ответницата е продала недвижими имоти, не означава, а и не се доказа, че тя е реализирала доходи, от които да осигури средства над собствената си необходима издръжка, които да ѝ позволяват без особено затруднение да отделя средства и за издръжка на пълнолетното си учащо дете. 

При това положение следва да се приеме, че не е налице втората от кумулативно дадените в нормата на чл. 144 от СК предпоставки, за да се приеме за основателен иска за заплащане от родител издръжка на пълнолетен, който учи, а именно: родителят да може да я дава без особени затруднения.

При това положение съдът намира, че исканата издръжка в размер на 180 лв. месечно, от пълнолетната ѝ дъщеря, би я затруднила значително по смисъла на чл. 144 от СК, поради което предявеният иск следва да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан.

Водим от горното, съдът

              

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявеният от М.- ММ.А., ЕГН ********** ***, иск против Г.Ц.И.,***, с който моли съда да осъди ответницата да заплаща на ищцата издръжка в размер на 180 лв. месечно, считано от 29.01.2020 г., ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, считано от датата на възникване на съответното задължение до датата на погашението му, съответно до настъпване на обстоятелства за нейното изменение или прекратяване, като неоснователен и недоказан.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВрОС в 14 дневен срок от съобщението до страните.

                                                               

                                                               Районен съдия: