Р Е
Ш Е Н
И Е
№
106
Ботевград, 25.04.2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
БОТЕВГРАДСКИ
РАЙОНЕН СЪД, втори съдебен
състав, в публичното заседание на двадесет и пети март през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИЛИЯНА ЦВЕТКОВА
при секретаря-М.Й,
като разгледа докладваното от
СЪДИЯТА ЦВЕТКОВА
гражданско
дело № 1528 по описа за 2018 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е установителен иск с правно основание чл.422, ал. 1 от ГПК.
С определение от открито
съдебно заседание, проведено на 06.02.2018г. на основание чл.233 от ГПК е
прекратено съдебното производство по гр.дело №1528/2018г. по описа на
РС-Ботевград по отношение на исковата претенция за признаване на установено
съществуването на вземането за сумата от 161.67 лева, представляваща мораторна
лихва за забава за периода от 27.02.2015г. до 18.01.2018г., поради отказ от
иска от ищеца, обективиран в молба с вх.№5669/24.08.2018г.
“В.П.”ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр.С.,
бул.”Б.”№**, вх.*, ет.*, с ЕИК:********, чрез пълномощник адвокат В.Г. *** моли
да бъде признато за установено по отношение на ответника Д.П.Д. ***, с ЕГН:********** на съществуване на вземането му, за което е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК № 554 от 29.01.2018г. по ч.гр.д.№ 176/2018г. по
описа на РС-Ботевград, както следва: за сумата-главница от 550.46лв.,
представляваща незаплатена далекосъобщителна услуга по договор за
далекосъобщителни услуги от 25.09.2012г. с индивидуален клиентски номер на
договора 14720468001, сключен между „***“ЕАД и ответника, за което е издадена
фактура № **********/08.02.2015г. за отчетен период от 08.01.2015г. до
07.02.2015г., ведно със законната лихва
върху горната сума-главница, считано от
25.01.2018г. до окончателното изплащане на вземането, както и да му се
заплатят направените разноски по настоящето дело и в заповедното производство,
за които представя списък за разноските по чл.80 от ГПК, отразен в исковата
молба.
В с.з. ищецът “В.П.”ЕООД не изпраща
представител, депозирал е чрез пълномощник адв.В.Г. от САК /пълномощно /л.9/
молба-становище с вх.№825 от 01.02.2019г., с която поддържа исковата молба и
прави уточнения, отразени в молбата, а именно, че вземанията се основават на договор
за далекосъобщителни услуги от 25.07.2013г., с индивидуален клиентски номер на
договора 14720468001, сключен между ответника Д.П.Д. и „Българска
Телекомуникационна Компания” ЕАД, с който е избран абонаментен план M.S, за
срок от 24 месеца, като на абонатът е предоставено устройство на лизинг
съгласно Договор за лизинг и приемо-предавателен протокол от дата 25.07.2013г.,
и Допълнително споразумение от 14.06.2014г., с което е добавен нов абонаментен
план M.L, за което са издадени фактури №№ **********/08.10.2014г., №**********/08.11.2014г.,
№**********/08.12.2014г., №**********/08.01.2015г. и №**********/08.02.2015г.
Ответникът
- Д.П.Д. *** не е направил възражение по предявените искове и не е подал
писмен отговор в предвидения в закона срок.
В с.з. ответникът Д.П.Д., редовно
призован, не се явява, не изпраща представител и не взема становище по иска.
От събраните по делото доказателства, обсъдени във връзка със становищата на страните, съдът приема за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
От представените писмени
доказателства-ч.гр.дело № 176/2018г. по описа на РС-Ботевград, се установява,
че на основание чл.410 от ГПК на 29.01.2018г. е разпоредено по искане на ищеца
издаване на заповед № 554 от 29.01.2018г. по ч.гр.д.№176/2018г. по описа на
РС-Ботевград за изпълнение на парично задължение, както следва: за сумата-главница от 550.46лв.,
представляваща незаплатена далекосъобщителна услуга по договор за
далекосъобщителни услуги от 25.09.2012г. с индивидуален клиентски номер на договора
14720468001, сключен между „***“ЕАД и ответника, за което е издадена фактура №
**********/08.02.2015г. за отчетен период от 08.01.2015г. до 07.02.2015г.,
както и за сумата от 161.67 лева, представляваща мораторна лихва за забава за
периода от 27.02.2015г. до 18.01.2018г., ведно със законната лихва върху горната сума-главница, считано от 25.01.2018г. до окончателното изплащане на
вземането.
Описаната по-горе заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410
от ГПК по ч.гр.д.№ 176/2018г. по описа на РС-Ботевград е връчена на длъжника,
ответник по настоящето дело при условията на чл.47, ал.5 от ГПК/л.67/ или чрез
залепване на уведомление.
Ищецът е бил уведомен на 04.07.2018г. за възможността на предяви иск по
чл.422, ал.1 от ГПК с Разпореждане № 3485 от 21.06.2018г./л.69/.
Исковата молба, по която е образувано настоящето гр.дело № 1528/2018г.
по описа на РС-Ботевград с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, е депозирана
на 01.08.2018г. в РС-Ботевград, изпратена по куриер с дата от 30.07.2018г.,
т.е. в едномесечния срок, предвиден за това в ГПК от връчването на горното
разпореждане.
В исковата молба, по която е образувано настоящето гражданско дело №1528/2018г.,
е посочено, че между „***“ЕАД и ответника има сключен договор за далекосъобщителни
услуги от 25.09.2012г. с индивидуален клиентски номер на договора 14720468001,
за което е издадена фактура № **********/08.02.2015г. за отчетен период от
08.01.2015г. до 07.02.2015г., с краен срок на плащане 26.02.2015г., с обща сума
за плащане в размер на 550.46лв.
Твърди се, че това вземане е прехвърлено
от „***“ЕАД на „С.Г.Груп“ООД
с ЕИК: *********с договор за цесия от 29.05.2015г., след което„С.Г.Груп“ООД с
договор за цесия от 20.02.2017г. го прехвърля на ищеца. Приложено е към
исковата молба уведомление за извършеното прехвърляне на вземането от „***“ЕАД, след което от „С.Г.Груп“ООД на
ищеца, което ответникът е получил като приложение с исковата молба на 05.11.2018г.
Ищецът не е представил по делото като писмено доказателство описания в
заповедта за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 176/2018г. по описа на
РС-Ботевград и в исковата молба, по която е образувано настоящето исково
производство с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК договор за далекосъобщителни
услуги от 25.09.2012г., а е представил други договори, а именно от договор от 25.07.2013г.
и споразумение от 14.06.2014г., които се отнасят до различни облигационни
отношения възникнали между страните. От приложения препис от фактура №
**********/08.02.2015г. за отчетен период от 08.01.2015г. до 07.02.2015г., се
установява, че същата се отнася до заплащане на далекосъобщителни услуги по
приложения договор от 25.07.2013г., лизингови вноски и неустойки.
В приложената по делото молба-становище
с вх.№825 от 01.02.2019г., подадена от пълномощник на ищеца, съдържа признания от
ищеца, че търсената сума-главница от 392.85 лева е за незаплатени
далекосъобщителни услуги, произтичащи от сключените между *** ЕАД и ответника договор
за далекосъобщителни услуги от 25.07.2013г. и Допълнително споразумение от 14.06.2014г.,
както и сумата в размер на 157.61 лв.,
представлява начислени договорни неустойки по Договор за лизинг от 25.07.2013г.
Ищецът е представил по делото копие
от договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от 29.05.2015г., с който „***”ЕАД
прехвърля на „СГ ГРУП”ООД вземанията по договорите за мобилни услуги и анекси
към тях, описани в Приложение №1.1 и Приложение 1.2. Съгласно чл.5 от горния
договор страните са се съгласили цесионерът, който е задължен и изрично с
упълномощен да уведомява длъжниците по
смисъла на чл.99, ал.3 от ЗЗД, чиито вземания са предмет на договор за
прехвърляне на вземания между дружествата.
Освен това ищецът е представил по
делото копие от договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от 20.02.2017г., с
който „СГ ГРУП”ООД прехвърля на ищеца вземанията, индивидуализирани в
приложенията, неразделна част от този договор. Съгласно чл.2 от горния договор
страните са се съгласили, че цесионерът е с упълномощен да уведомява длъжниците по смисъла на чл.99,
ал.3 от ЗЗД, чиито вземания са предмет на договор за прехвърляне на вземания
между дружествата.
Приложено е копие от уведомление за
цесия, издадено от името на „***”ЕАД, чрез пълномощника му „С.Г. ГРУП”ООД
и от „С.Г. ГРУП”ООД до ответника, с
което му се съобщава, че има сключен договор за цесия от 29.05.2015г. между „***”ЕАД
и „СГ ГРУП”ООД и има сключен договор за цесия от 20.02.2017г. между „СГ
ГРУП”ООД и ищеца /“В.П.“ЕООД/ за което
задължението му е прехвърлено на “В.П.“ЕООД.
Ищецът не е представил по делото
извлечение от Приложение №1 към договора за цесия от 20.02.2017г, за да се
установи конкретното вземане на „***“ООД срещу ответника, което е прехвърлено
на ищеца.
Горното уведомление е приложено от
ищеца към исковата молба, по която е образувано делото, която заедно с
приложенията са връчени на ответника на 05.11.2018г., т.е. съдът приема, че
описаното по-горе уведомление е връчено от ищеца на ответника на 05.11.2018г. с
получаване на препис от исковата молба и писмените доказателства към нея.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
От изнесените обстоятелства от ищеца в исковата молба и съгласно приложените
писмени доказателства, анализирани в тяхната съвкупност, аргументират съда да
приеме, че предявеният иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК е допустим, тъй като е предявен в срока,
регламентиран в чл.415, ал.1 от ГПК.
Разгледан по същество искът
по чл.422, ал.1 от ГПК за съществуване на вземането на ищеца спрямо ответника за сумата-главница от 550.46лв.,
представляваща незаплатена далекосъобщителна услуга по договор за
далекосъобщителни услуги от 25.09.2012г. с индивидуален клиентски номер на
договора 14720468001, сключен между „***“ЕАД и ответника, за което е издадена
фактура № **********/08.02.2015г. за отчетен период от 08.01.2015г. до
07.02.2015г., е неоснователен и следва да се отхвърли
изцяло като недоказан, по следните правни
съображения:
Фактите и обстоятелствата, посочени в
исковата молба сочат, че горното вземане на ищеца срещу ответника е на
основание чл.99 от ЗЗД във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД. По делото не се установи от
представените пред настоящата съдебна инстанция доказателства, че ответникът е
страна по сключен с “***”ЕАД договор от 25.09.2012г., индивидуализиран в Заповед
№ 554 от 29.01.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК,
издадена по ч.гр.д.№ 176/2018г. по описа на РС-Ботевград. В този смисъл е и
представената фактура№ **********/08.02.2015г.
Предвид горното съдът намира, че не се
установи наличие на вземане на ищеца към ответника за процесната сума –главница
от общо 550.46лв., произтичаща от описания по-горе договор.
От представените пред
настоящата съдебна инстанция писмени доказателства се установява, че
изявленията от заявлението и исковата молба въобще не съответстват на
приложените документи, тъй като са приложени договори за далекосъобщителни
услуги, различаващи се от този, описан в заповедното производство и исковата
молба, както и сумите, отразени в цитираната фактура се отнасят до различни
облигационни взаимоотношения, възникнали между ответника и *** ЕАД, които не са
посочени в заявлението, по което е образувано ч.гр.д.№176/2018г. по описа на
РС-Ботевград и отразени в издадената по него заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК.
В този
смисъл е налице липса на идентичност между вземането по заповедта за
изпълнение, посочено само като главница – потребена незаплатена
далекосъобщителна услуга по договор от 25.09.2012г. и доказателствата,
представени по установителния иск-договор от 25.07.2013г. и Споразумение от 14.06.2014г.
От приложената фактура
№ **********/08.02.2015г. за отчетен период от 08.01.2015г. до 07.02.2015г. сумата от 550.46 лв. е образувана от съвсем различни
суми, с различно основание, но не посочени като такива от заявителя.
Съдебната практика е постоянна и трайна в становището
си, че трябва да има идентичност между материалното право, чието изпълнение се
претендира по специалния ред в заповедното производство и правото, чието
установяване се иска в исковото производство. Този извод произтича от
разпоредбите на чл. 415 и чл. 422 ГПК, според които заявителят предявява иск за
съществуване на вземането, „който се смята предявен от момента на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение“.
В настоящия случай заповедта е издадена за
неизпълнение на договор за далекосъобщителни услуги от 25.09.2012г., който не
се представя, т.е. ищецът не е установил основанието на вземането си по
описания по-горе договор.
Освен това няма данни за индивидуализиране на
вземането, което е прехвърлено от *** ЕАД на СГ ГРУП ООД и от последното на ищеца, тъй като няма данни
или извлечение от Приложение№1, което да индивидуализира вземанията, които
ищецът е придобил.
Поради гореизложеното искът следва да
бъда отхвърлен изцяло заедно с искането за законна лихва за забава върху
главницата от 550.46лв., считано от датата на подаване на заявлението на 25.01.2018г.
до окончателното плащане.
С определение от открито съдебно
заседание, проведено на 06.02.2018г., което е влязло в сила като необжалвано,
съдът на основание чл.233 от ГПК е прекратил съдебното производство по гр.дело
№1528/2018г. по описа на РС-Ботевград по отношение на исковата претенция за
признаване на установено съществуването на вземането за сумата от
161.67 лева, представляваща мораторна лихва за забава за периода от
27.02.2015г. до 18.01.2018г., поради отказ от иска от ищеца, обективиран в
молба с вх.№5669/24.08.2018г., за което съдът следва да обезсили издадената Заповед
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 554 от 29.01.2018г. по
ч.гр.д.№ 176/2018г. по описа на РС-Ботевград по отношение на горната сума от
161.67 лева.
Водим
от горното съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск с
правно основание чл.422, ал.1 от ГПК
от “В.П.”ЕООД,
със седалище и адрес на управление: гр.С., бул.”Б.”№**, вх.*, ет.*, с ЕИК:********,
предявен чрез пълномощник адвокат В.Г. ***, срещу Д.П.Д. ***, с ЕГН:**********
за признаване на установено на съществуване на вземането му, за което е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК № 554 от 29.01.2018г. по ч.гр.д.№ 176/2018г. по
описа на РС-Ботевград, както следва: за сумата-главница от 550.46лв./петстотин и петдесет лева и 46 стотинки/, представляваща
незаплатена далекосъобщителна услуга по договор за далекосъобщителни услуги от
25.09.2012г. с индивидуален клиентски номер на договора 14720468001, сключен
между „***“ЕАД и ответника, за което е издадена фактура № **********/08.02.2015г.
за отчетен период от 08.01.2015г. до 07.02.2015г., ведно със законната
лихва върху горната сума-главница,
считано от 25.01.2018г. до окончателното изплащане, като неоснователен и недоказан.
ОБЕЗСИЛВА Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК № 554 от 29.01.2018г. по ч.гр.д.№
176/2018г. по описа на РС-Ботевград само
по отношение на иска по чл.422, ал.1 от ГПК за сумата от 161.67 лева/сто шестдесет и един лева и 67 стотинки/,
представляваща мораторна лихва за забава за периода от 27.02.2015г. до
18.01.2018г., тъй като по този иск съдебното производство по гр.д.№1528/2018г.
по описа на РС-Ботевград е прекратено с влязло в сила определение от
06.02.2018г. на основание чл.233 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд-С.
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/ИЛИЯНА ЦВЕТКОВА/