Р
Е
Ш
Е Н И
Е № 1490
12.12.2019г,
гр.Пловдив
В
И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Пловдивски окръжен съд, въззивно гражданско отделение, девети граждански състав,
в
публичното заседание на двадесет и шести ноември две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
Председател: Виолета Шипоклиева
Членове: Фаня Рабчева
Св.Узунов
С участието на секретаря П.Георгиева като разгледа докладваното от съдията Ф.Рабчева в.гр.д.№ 2208/
2019г. по описа на ПОС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл.258, ал.1 и сл. ГПК.
Въззивното производство е
образувано по въззивна жалба от „Терра Кредит“
ООД - гр.София, чрез адв.Б.П. против Решение № 1514/ 19.04.2019г. постановено
по гр.д.№ 16961/ 2017г по описа на ПРС – ІХ гр.с., в частта, в която е признато за установено по отношение на
жалбоподателя по предявения от Д.Б.А. *** иск с правно основание чл.22, вр. с
чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, че договор за потребителски кредит /заем/
1042374/30.06.2015г. е недействителен поради липса на посочване в договора на
общата сума, дължима от потребителя, изчислена към момента на сключване на
договора, като жалбоподателят е осъден да плати на ищеца сумата в размер на
213,87 лв, получена от „Терра кредит“ ООД без основание по договор за
потребителски кредит /заем /1 042374/30.06.2015г, ведно със законната лихва
върху сумата от подаване на исковата молба 24.10.2017г. до окончателното
изплащане, както и направените разноски по делото от ищеца. По изложени доводи
в жалбата се иска отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на предявените
искове.
Постъпил е отговор по въззивната жалба от въззиваемата
страна Д.Б.А. ***, чрез адв.Д. ***, с който отговор се оспорва жалбата като
неоснователна и иска се потвърждаване на решението в обжалваната му част.
Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл.38 ЗА.
Пловдивски окръжен съд
като взе предвид представените по делото доказателства, във връзка с доводите
на страните, намери следното:
Жалбата изхожда от
надлежна страна и е в законния по чл.259, ал.1 ГПК срок, като процесуално
допустима подлежи на разглеждане по същество.
Съдът е сезиран с
обективно съединени искове по чл.124, ал. ГПК и чл.55, ал.1 ЗЗД от Д.Б.А. ***
против „Терра Кредит“ ООД-гр.София за признаване за установено, че сключения
между страните договор за потребителски кредит /заем/ 1042374/30.06.2015г. е
недействителен на основание чл.22 ЗПК, както и осъждане ответника да заплати на
ищеца сумата 213.87 лева / уточнителна
молба вх.№ 55748/19.09.2018г/, получена без основание по повод
недействителността на посочения ДПК, ведно със законната лихва от подаване на
исковата молба до окончателното й изплащане.
С отговора по исковата молба
ответникът е оспорил така предявените искове с възраженията, че текстовата част
на договора е с шрифт 12 пункта; неоснователност на твърдението, че ищецът не е
подписвал общите условия, ищецът не представил документи и платежни нареждания,
поради което неоснователно се претендира връщане на сумата.
По делото е представен
сключен между страните ДПК 1042374/ 30.06.2015г, видно от който са посочени
условия и параметри, както следва: общ
размер на дължима главница – 500 лева, лихвен процент – 40 %, такса при
просрочени плащания за всеки ден просрочие - 0,5%, брой на погасителни вноски –
30 броя, седмична погасителна вноска – 18.73 лв, обща стойност на плащанията
561.90 лева, годишен процент на разходите – 49,19 лева, застраховка към кредита
при договорени от кредитора условия – месечно 15% от стойността на главницата.
Видно от приложения седмичен погасителен план
са определени за периода 08.07.2015г – 27.01.2016г. ежеседмичните
погасителни вноски в идентичния им размер от по 18.73 лева и посочена ежеседмична
вноска по застраховка – 11.24 лева. Представен е от ответника Сертификат за
застраховане № 01042374/2015г., двустранно подписан от застрахован – ищеца и за
застраховател – ответника „Терра кредит“ ООД. Представени са също Общи условия по договор за потребителски
кредит, видно от които всяка страница е подписана от ищеца.
Ангажирана е по делото
ССчЕ, по която е депозирано заключение на в.л. Д. С., приета като компетентно
изготвена и неоспорена от страните, по която е установено, че към датата на
подаване на исковата молба от ищеца по процесния договор от 30.06.2015г. са
внесени общо 420 лева, описани подробно по дати и размери в приложена към
заключението таблица. Представено е в допълнение от ищеца изходящо от
ответника извлечение от рефинансиране с
размер на платена сума 293,87 лева, ведно с удостоверение изх.№ 1645/
18.10.2017г. от ответника, с което се удостоверява че посочени в
удостоверението по номера и дати кредити, вкл. процесният 1042374/ 30.06.2015г.
е погасен и няма задължения към него.
При тези доказателства
районният съд е уважил иска с решаващите мотиви за частична доказаност на
претендираните основания за недействителност на процесния ДПК; установена е
недействителност на договора на основание чл.22, вр с чл.11, ал.1, т.10 ЗПК
поради непосочване на общата дължима сума в договора, дължима от потребителя;
както и уговорената застраховка има характер на отделен договор, поради което е
прието , че се касае за допълнителна услуга, предоставена с договора за кредит,
за която ищецът бил задължен да заплаща такса „застраховка“ на кредитора, чието
плащане е уговорено като абсолютно задължение за кредитополучателя без
разяснения относно желанието на последния да се възползва от допълнителната
услуга; констатирано е, че общата дължима
сума от 561,90 лева включва 30 седмични вноски с дължими суми от по
18,73 лева, в която вноска се включва част от главницата, възнаградителната
лихва и ГПР, без таксата „застраховка“в размер на 11.24 лева в общия й размер
от 337,20 лева. Въз основа на тези констатации е обосновано несъответствието на
процесния ДК с пар.1, т.1, 2 и 3 от ДР на ЗПК за посочване в договора на общата
дължима от потребителя сума и не са посочени в договора всички уговорени между
страните разходи, поради което ДПК е обявен за недействителен на основание
чл.22 ЗПК във вр.с чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, а на основание чл.23 ЗПК и чл.55,
ал.1, пр.І ЗЗД е постановено връщане на надплатената над чистата стойност на
кредита сума в размер на 213,87 лева.
Така постановеното
решение е обосновано правилно в съответствие с доказателствения материал по
делото, поради което се възприема от въззивния съд.
С въззивната жалба от
жалбоподателя се сочат доводите, че посочената сума в процесния ДПК като „обща
стойност на плащането“ била погрешно изчислена, за което кредиторът би могъл да
понесе адм.нак.отговорност по чл.45 ЗПК, е неоснователен. Не е налице пречка за
реализиране на различните видове отговорност, в случая гражданска въз основа на
законово предвидени основания за обявяване на договора за недействителен и
административно наказателна отговорност по гл.ХVІІ ЗПК, вкл. с оглед различие в
субектите, упражняващи правата или правомощието за реализиране на съответната
отговорност. На следващо място неоснователен е доводът, че след като в размера
присъства сума като обща стойност на плащанията, то договорът не следва да се
обявява за недействителен. В случая правно релевантна е констатацията, че в
общатата сума по ДПК не се явяват включени дължимите ежемесечни суми за заплащане
на предвидената по застраховката такса, която не е посочена като общ размер и включена в общата сума при
договарянето, въз основа на което непосредствено при сключването на договора на
потребителя да е ясно каква обща сума по
кредита заедно със застраховката всъщност дължи. В този случай при тази
формулировка на клаузите по процесния ДПК се формира по-висока стойност на
кредита от вписаната обща дължима сума от 561,90 лева в резултат на въведената
с погасителния план допълнителна с характер на „такса застраховка“ без наличие
на ясно договорени клаузи в тази насока. С оглед на това обоснован и правилен е
фактическият и правен извод на районния съд за това, че при така предложения
текст на договора не се формира извод за съответствие с изискването на пар.1,
т.1, т.2 и т.3 ДР на ЗПК относно наличието на яснота в договора за общия разход
по кредита, общата сума, дължима от потребителя и като цяло общият размер на
кредита. В тази насока следва да се добави, че в представения седмичен
погасителен план като са посочени датите на плащане на седмичните погасителни
вноски, както и размерът на същите и сумите за застраховка, не е посочена обаче
последователността на разпределение на тези вноски като цяло между различните
неизплатени суми. В тази насока изискването на Закона за яснота и разбираемост
за потребителя се изразява в посочване начина на разпределението на съответната
погасителна вноска между различните дължими суми, както и последователността, в
която същите ще се погасяват, което в процесния ДПК не е налице.
Неоснователно се намира
и оплакването в процесуална насока, че ответникът е поставен в процесуална
изненада относно застрахователното правоотношение с оглед констатацията, че
представеният сертификат за застраховка е подписан в частта на застраховател от
кредитора. Доводът е несъстоятелен, тъй като представеният цитиран документ е
съставен с участието на жалбоподателя и очевидно същият е основание за
включването на предвидената в процесния ДПК и погасителен план такса
застраховка, поради което не може да се твърди, че ответникът се поставя в
процесуална изненада от съда относно застрахователното правоотношение. По повод
на това застрахователно правоотношение целият комплект от документация,
относима към процесната претендирата такса застраховка се явява известна
изключително на ответника и е от обстоятелствата, които съобразно принципната
разпоредба на чл.154, ал.1 ГПК са в доказателствена тежест на страната, която
се основава на тези обстоятелства. В този смисъл не е съществено процесуално
нарушение при разпределение на доказателствената тежест от съда във връзка с
указанията за соченето на конкретни доказателства, за които съдът
да се основава на индиции за тяхното съществуване.
Неоснователен е и
доводът, основан на разпоредбата на чл.25, ал.1 ЗПК относно това, че договорът
за застраховка е отделен договор, различен от договора за кредит.
Действително цитираната разпоредба
регламентира договорът за застраховка да е отделен от договора за кредит, но в
случая не така е процедирано от кредитора при предложения текст на договора на
процесния ДПК, в който е инкорпорирано задължението за заплащане на застраховка
от страна на потребителя. С оглед на
това прогласяването на процесния договор за недействителен като цяло има за
правна последица недействителност и на договореното относно заплащане на
застраховка по него. Що се касае до определената надплатена сума от кредитополучателя
в размер на 213,87 лева, същата правилно
е определена въз основа на представените, взети предвид в своята
съвкупност доказателства ведно с депозираното заключение по ССчЕ , така и
изходящите от ответника частни документи, удостоверяващи наличие на погасяване
на цялата дължима сума по процесния ДПК, вкл. за погасяване чрез рефинансиране
на сумата от 293,87 лева, която съответно
използвана за погасяване на задължението по процесния договор, съответно
разходите по кредита.
По така изложените
съображения въззивният съд намира така предявеният иск за доказан по основание
и размер, поради което подлежи на уважаване, а обжалваното решение като
правилно и обосновано следва да се потвърди.
На основание чл.38, ал.2
ЗА на процесуалния представител на въззиваемата страна следва да се присъди
съобразно Наредба №1/2004г. в размер на 300 лева на основание чл.9 от Наредбата.
Водим от горното и на
основание чл.271, ал.1, пр.І ГПК, въззивният съд
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение №
1514/ 19.04.2019г. постановено по гр.д.№ 16961/ 2017г по описа на ПРС – ІХ
гр.с., в частта, в която е признато за
установено по отношение на „Терра Кредит“ ООД-гр.София по предявения от Д.Б.А. ***
иск с правно основание чл.22, вр. с чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, че договор за
потребителски кредит /заем/ 1042374/30.06.2015г. е недействителен поради липса
на посочване в договора на общата сума, дължима от потребителя, изчислена към
момента на сключване на договора, като жалбоподателят е осъден да плати на
ищеца сумата в размер на 213,87 лв, получена от „Терра кредит“ ООД без
основание по договор за потребителски кредит /заем /1042374/30.06.2015г, ведно
със законната лихва върху сумата от подаване на исковата молба 24.10.2017г. до
окончателното изплащане, както и в частта на разноските по делото.
В необжалваната част
решението е влязло в законна сила.
Осъжда „Терра Кредит” ООД, ЕИК: *********
да заплати на адв.Д.Г.Б., с ЛН *** на основание чл.38, ал.2 сумата 300 лева / триста лева/
адвокатско възнаграждение.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
Председател: Членове: