№ 62
гр. Ловеч, 18.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЙОРДАНКА ХР. ВУТОВА
при участието на секретаря ВАЛЯ ИВ. ДОЧЕВА
като разгледа докладваното от ЙОРДАНКА ХР. ВУТОВА Административно
наказателно дело № 20214310200792 по описа за 2021 година
С наказателно постановление №21-0906-000703 от 23.08.2021 г. на Николай Васков
Недялков, Началник на сектор ПП към ОД на МВР-Ловеч, упълномощен с МЗ №8121з-515
от 14.05.2018 г., е наложена на ИВ. К. СТ., ЕГН ********** от гр. Ловеч, на основание чл.53
от ЗАНН във вр. с чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП глоба в размер на 200,00 лева, за това, че на
06.08.2021 г., в 08.50 часа в Община Ловеч на път Общински № LOV2057, като водач на л.а.
с рег. № ***** при обстоятелства: На LOV2057, км. 2 +700 с посока на движение към път II
- 35, управлява собствения си л.а. **** с регистрационен номер ***** като при спускане при
лява крива не съобразява скоростта си с релефа на местността и излиза в ляво извън платно
за движение и се блъска в крайпътен скат. Реализира ПТП с материални щети и 1 бр. леко
ранен /водач/. Водачът е изпробван за употреба на алкохол с техническо средство Дрегер
7510 с фабр. номер ARNA – 0114, като уреда отчита 0 промила алкохол, с което виновно е
нарушил чл.20, ал.2 от ЗДвП.
Недоволна от наказателното постановление останала жалбоподателката ИВ. К. СТ.,
която го обжалва в срок чрез адв. И. К. от ЛАК и моли същото да бъде отменено като
незаконосъобразно и неправилно. Излага, че АНО е издал обжалваното НП при неправилно
възприета фактическа обстановка, като са допуснати съществени процесуални нарушения
при издаването на НП. Сочи, че описаната в НП фактическа обстановка е непълна. Сочи, че
в процесния ден пътната настилка е била мокра, а по пътното платно е имало разпръснати
трева и клони, останали след почистване на крайпътния банкет, видимо от същия ден. Сочи,
че скоростта на С. била не повече от 60 км.ч., и че в следствие на намокрената и
непочистена трева по пътя автомобилът поднесъл, като С. се опитала да го овладее, като
взела всички мерки, но въпреки това не успяла да предотврати ПТП. Сочи, че била сама в
1
автомобила, като зад нея се движел друг автомобил. Сочи, че в следствие на ПТП получила
леки телесни увреждания, като на място дошъл автомобил на СП, а след него и автомобил на
Сектор ПП Ловеч. Сочи, че в случая не било налице виновно поведение, а освен това в акта
и НП не било посочено, с каква скорост се е движела същата, за да се направи преценка дали
скоростта и е била несъобразена. Сочи, че в случая не била посочена и хипотезата на чл.20,
ал.2 от ЗДвП, която АНО считал за нарушена, което водело до непълнота на обвинителната
теза. Сочи, че в акта е допуснато и още едно нарушение, като в същия бил посочен само
един свидетел, който не бил очевидец на нарушението, а същевременно не бил посочен
очевидеца на нарушението, който се движел след автомобила на жалбоподателката, и който
именно подал сигнал на тел. 112, което водело до порочност на НП, тъй като акта бил
съставен при неспазване на изискванията на чл.40, ал.3 от ЗАНН. Предвид на изложеното
моли да се отмени обжалваното НП като претендира адвокатско възнаграждение в размер на
300 лева.
В с.з. жалбоподателката, редовно призована, не се явява. За нея се явява адв. И. К. от
ЛАК, която моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното НП, като
неправилно и незаконосъобразно. Сочи, че в хода на съдебното следствие с оглед
показанията на разпитания по делото свидетел очевидец - св. Петков, било безспорно
установено, че жалбоподателката не се е движела с несъобразена скорост, и че последната
не е имала виновно поведение за настъпване на ПТП. Сочи, че по пътното платно в страни
имало разпръсната сипица, която допринесла за настъпването на ПТП. Поддържа
възражението и за допуснато нарушение при съставянето на акта на нормата на чл.40, ал.3
от ЗАНН. Моли съда да отмени обжалваното НП като незаконосъобразно, като им присъди
направените разноски за адвокатско възнаграждение.
Ответникът – ОД на МВР - Ловеч, Сектор ПП, редовно призован не изпраща
представител.
От събраните по делото писмени доказателства, от показанията на разпитаните
свидетели: Б. В. Ц., Г. Ст. Ст. и К. Н. П., от становището на процесуалният представител на
жалбоподателката, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
На 06.08.2021 год. бил съставен Акт серия GA с бл. №345781 за установяване на
административно нарушение от св. Б. В. Ц., в присъствието на св. Г. Ст. Ст. срещу ИВ. К.
СТ., ЕГН ********** от гр. Ловеч, за това, че на 06.08.2021 г., в 08.50 часа в Община Ловеч
на път /II-35 Ловеч – Казачево, / - Хлевене, при следните обстоятелства: На LOV2057, км. 2
+700 с посока на движение към път II - 35, управлява собствения си л.а. **** с
регистрационен номер ***** като при спускане при лява крива не съобразява скоростта си с
релефа на местността и излиза в ляво извън платно за движение и се блъска в крайпътен
скат. Реализира ПТП с материални щети и 1 бр. леко ранен /водач/. Водачът е изпробван за
употреба на алкохол с техническо средство Дрегер 7510 с фабр. номер ARNA – 0114, като
уреда отчита 0 промила алкохол, с което виновно е нарушил чл.20, ал.2 от ЗДвП – водачът
не избира скоростта на движение съобразно атмосферните условия, релефа, с условията на
видимост, интензивността на движение, и др. обстоятелства, за да спрат пред предвидимо
2
препятствие или създадена опасност за движението. ПТП. В акта в графа възражения е
вписано „Нямам възражения”. С акта е иззет к.т. №9646098. Въз основа на акта е издадено
обжалваното НП.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че атакуваното
наказателно постановление е съставено при особено съществено нарушение на установените
в ЗАНН процесуални правила за съставяне на акт за нарушение и съответно този акт не
може да се ползва с установената в чл.189, ал.2 от ЗДвП доказателствена сила.
Съдът намира, че в случая АУАН е съставен от св. Ц. за когото не се спори, че е
служител в сектор ПП при ОД на МВР Ловеч. НП също е издадено от компетентно лице, в
случая от Николай Васков Недялков - Началник на сектор ПП при ОД на МВР - Ловеч,
упълномощен с МЗ №8121з-515 от 14.05.2018 г.
От показанията на св. Ц. се установява, че е актосъставител и поддържа написаното в
акта. Установява се, че на посочената в акта дата били изпратени със св. С. от ОДЧ на
получен сигнал за ПТП. Установява се, че при пристигане на мястото на настъпилото ПТП
установили л.а. и водача на автомобила, на когото била извършена проба за алкохол, която
била отрицателна. Доколкото си спомнял автомобила бил обърнат по таван, като нямало
други участници в ПТП, а пострадалият автомобил бил самокатастрофирал, по автомобила
имало щети, водачката била пострадала. Същата била откарана от екип на СП за преглед. Не
си спомня дали пътната настилка е била суха, но си спомня, че пътя е бил чист. Водачката
на автомобила им казала, че е загубила контрол. В тази връзка са и показанията на св. С.,
която също излага, че не е очевидец на възникването на ПТП, че посетили
местопроизшествието след като били изпратени на сигнал от ОДЧ, че нямало други
участници в ПТП, че процесния автомобил бил самокатастрофирал. Същата нямала спомен
дали водачката на плоцесния л.а. е била контактна и дали са разговаряли с нея, какво е било
времето и пътната настилка. Според показанията и доколкото си спомня водачката на л.а.
им казала, че е изпуснала завоя.
В хода на съдебното следствие по искане на жалбоподателката е разпитан св. К. Н.
П., от показанията на когото се установява, че в процесния ден жалбоподателката се
движела на около 50-60 м. преди него с процесния л.а., като настилката била мокра, тъй като
било валяло най - малко час преди това, а в страни по пътното платно имало разсипана
сипица. В един момент, в процесния пътен участък автомобила на жалбоподателката
кривнал в дясно, като според него водачката се изплашила при което рязко завъртяла волана
на ляво и самокатастрофира. Според показаниятта му той се движел с 60 км/ч. като и
жалбоподателката се движела с не повече от 60 км/ч. Спрял автомобила си и слязъл, и с още
двама човека, които спрели след него извадили водачката от автомобила, която била в шок.
Веднага след това се обадил на тел. 112, изчакал да дойде линейката, но си тръгнал преди
идването на полицаите, тъй като не бил участник в ПТП-то. Установява се, че тръгвайки си
извън разклона се разминал с полицаите. Според показанията му „..От линейката ми казаха,
че не съм необходим след като не участвам в ПТП-то и затова си тръгнах…“. Не познавал
жалбоподателката, известно време след ПТП тя го потърсила, като му казала, че някой и бил
3
казал за него при което тя го издирила, и го помолила да свидетелства по делото. Същата му
казала, че и е съставен процесния акт за движение с несъобразена скорост, което според него
не било вярно, тъй като и двамата се движели с 60 км/ч.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че ответника не
ангажира доказателства в подкрепа на установената в АУАН и НП фактическа
обстановка. Съгласно разпоредбата на чл. 16, ал.2 от НПК във вр. с чл.84 от ЗАНН, в
съдебното производство констатациите в АУАН нямат доказателствена сила. Това е и
позицията категорично застъпена от Пленума на ВС в Постановление № 10/1973 год. В
случая съдът е длъжен, разглеждайки делото по същество, да установи чрез допустимите от
закона доказателства дали е извършено административно нарушение, като нарушителят не е
длъжен да доказва невиновността си, а административно - наказващият орган е този, който
следва да събере доказателства за извършването на нарушението от нарушителя и вината ,
т.е. тежестта на доказване на нарушението лежи върху него. Преди да
издаде процесното НП обаче, АНО не е сторил това. От събраните по делото доказателства
не може да се достигне до категоричният извод, че жалбоподателката е извършила
вмененото и нарушение.
Съдът намира, че НП е издадено при неизяснена фактическа обстановка на
извършеното ПТП. От свидетелските показания на актосъставителят Ц. се установява, че
АУАН е съставен от неочевидец, а вписаната като свидетел по акта св. С. също не е
очевидец, а е само такава по съставяне на акта. Съгласно разпоредбата на чл. 40, ал.1 от
ЗАНН, акта за установяване на административно нарушение следва да бъде съставен в
присъствието на свидетели, присъствали при извършването или констатирането на
нарушението. Когато липсват такива свидетели – очевидци, актът следва да бъде съставен в
присъствието на други двама свидетели, като това обстоятелство съгласно нормата на чл.
40, ал.3 от ЗАНН се отразява изрично в самия акт. Присъствието на свидетели при
съставянето на акта не е необходимо единствено в хипотезата, когато самото нарушение е
установено, въз основа на официални документи /чл. 40, ал.4 от ЗАНН/. Законът изисква още
в акта да са посочени трите имена и точните адреси на свидетелите и техните ЕГН, като
поне един от свидетелите да подпише акта. При съставянето на АУАН е нарушена
разпоредбата на чл.40, ал.3 от ЗАНН. Тъй като в случая, и актосъставителят и свидетелят по
акта не са очевидци на нарушението, актосъставителят е следвало да осигури присъствието
на двама свидетели, което обстоятелство изрично е следвало да се отбележи в акта. Това не е
сторено. При така установената фактическа обстановка, липсата на втори свидетел, се явява
допуснато съществено нарушение на административно наказателната процедура и е
основание за отмяна на НП, като незаконосъобразно. По никакъв начин показанията на
разпитаните по делото свидетели Ц. и С., които не са очевидци на нарушението, не
опровергаха възраженията на жалбоподателката и показанията на свидетелят очевидец
Петков.
На следващо място, и в АУАН, и в НП е посочено, че е нарушен чл.20 ал.2 от ЗДвП,
който има няколко предложения, но и в двата акта не е посочено, предложението, което е
4
относимо в случая. В случая е възприето в санкционния акт движение с несъобразена
скорост от страна на нарушителката, без да са изложени каквито и да е фактически
обстоятелства, обуславящи ангажиране на административно наказателна отговорност.
Изброяването в него на законовите условия за съобразяване скоростта на движение – релефа
на местността, само по себе си не обуславя повдигнатото обвинение, тъй като няма
описание от фактическа страна кое/кои са тези законови условия, които не са съобразени от
водача. Непосочването в наказателното постановление на съставомерни елементи от състава
на нарушението, какъвто е разглеждания случай, ограничава правото на защита на
санкционираното лице, тъй като не може административнонаказателното обвинение да е
основано на предположения. В настоящия случай от страна на жалбоподателката не се
оспорва, че се е блъснала в крайпътния скат, но не може да се приеме, че контролът при
управлението на автомобила непременно е бил загубен от нея вследствие на несъобразена
скорост. След като липсват доказателств за несъобразена скорост на движение, то няма
основание да се налага и санкцията по чл.179, ал.2, предл.1 от ЗДвП.
С оглед на гореизложеното, съдът счита, че обжалваното Наказателно постановление
следва да бъде отменено като незаконосъобразно.
Позовавайки се на влязлата в сила разпоредба на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН процесуалният
представител на жалбоподателката е направила искане за присъждане на разноските по
делото. По делото е представен договор за правна помощ и процесуално представителство,
видно от който в полза на адвоката е уговорено заплащане на възнаграждение в размер на
300.00 лева. По силата на разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, в съдебните производства
по чл. 63, ал. 1 от ЗАНН страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК.
Съгласно чл. 144 от АПК, за неуредените въпроси се прилага ГПК. Съгласно чл. 81 от ГПК,
във всеки акт, с който приключва делото пред съответната инстанция, съдът се произнася и
по искането за разноски.
Съдът намира, че претендираните от жалбоподателката разноски са съобразени с
изискванията на чл.18, ал.2 и чл.7, ал.2, т. 1 от Наредба 1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Ето защо съдът намира, че следва да се присъдят разноски и ОД на МВР Ловеч да
бъде осъдено да плати 300 лева на жалбоподателката за сторените от нея разноски.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №21-0906-000703 от
23.08.2021 г. на Николай Васков Недялков, Началник на сектор ПП към ОД на МВР-Ловеч,
упълномощен с МЗ №8121з-515 от 14.05.2018 г., с което е наложена на ИВ. К. СТ., ЕГН
********** от гр. Ловеч, на основание чл.53 от ЗАНН във вр. с чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП
глоба в размер на 200,00 лева, за нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП, като
5
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА ОД на МВР Ловеч да заплати на ИВ. К. СТ., ЕГН ********** от гр. Ловеч,
сумата от 300 /триста/ лева разноски по делото, представляваща договорено и заплатено
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Ловешки административен съд по
реда на АПК, в 14 дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________
6