Р Е Ш Е Н И Е
№ 270
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско въззивно
отделение - девети състав, на двадесет и седми
февруари две хиляди и двадесета година, след публично съдебно заседание на двадесети февруари две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ШИПОКЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ФАНЯ РАБЧЕВА
СВЕТОСЛАВ УЗУНОВ
при участието на секретар Пенка Георгиева, след като
разгледа докладваното от председателя въззивно гр. дело № 30 по описа за 2020 година, за да се произнесе, намира следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от ответника в първоинстанционното производство, като изцяло се обжалва решение № 3986 от 23.10.2019 г., на Районен съд – Пловдив, по гр. дело № 4051/2019 г., ХІІ гр.с., с което изцяло е уважен предявеният осъдителен иск, по чл. 240 от ЗЗД, като е осъдено ответното дружество „Боги 2 „ ЕООД да заплати на Е.Р.Б. сумата от 1000 лева, съставляваща реално изпълнение на задължение за връщане на заем, съобразно договор от дата 07.01.2019г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба – 12.03.2019г. до окончателното изплащане на вземането; като се осъжда ответното дружество да заплати разноски, с оглед изхода на спора.
Във въззивната жалба ответното дружество заявява, че решението е неправилно, недопустимо и необосновано. Моли се да бъде постановено ново, с което искът да бъде отхвърлен, тъй като искът е процесуално недопустим. Решението било неправилно, тъй като имало противоречия между диспозитива на решението и обстоятелствената му част.Сочи се в жалбата, че действията на съдебния състав не били всестранни и пълни, както и, че същият не бил изпълнил задължението си за служебна активност при изясняване на случая, както и, че не били предприети необходимите мерки за това, а е изготвил решението едностранчиво. Сочи се, че фактите са явно изопачени и не кореспондират на обстоятелствата от развитието на процесния случай, както и, че не са посочени вярно в детайли и в нужната задълбоченост, поради което тази фактическа обстановка останала неизяснена и оттам постановеното решение е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Моли се да бъде отменено. Доказателствени искания не са налице.
Не е налице писмен отговор в срока по чл. 263 ал. 1 от ГПКна въззивната жалба от страна на въззиваемата страна Е.Р.Б., чрез пълномощника й адв. З..
С писменото становище от въззиваемата Е.Б., чрез адв. З., постъпило по въззивното дело на 19.02.2020г., се оспорва изцяло подадената въззивна жалба; заявява се, че няма доказателствени искания. Претендират се разноски. Моли се да бъде даден ход на делото по същество; както и да се постанови решение, с което да бъде уважен предявеният иск.
Въззивният състав на ПдОС констатира, че въззивната жалба е допустима – подадена от надлежна страна, ответник в първоинстанционното производство, в законния срок по чл. 259 ал.1 от ГПК, срещу подлежащо на обжалване валидно и допустимо решение на районния съд.
В т.н. неоснователно е оплакването за недопустимост на постановеното от районния съд решение. Решението е постановено по осъдителен иск с правно основание чл. 79 ал. 1 предл. първо вр. чл. 240 ал. 4 вр. ал. 1от ЗЗД, който иск е процесуално допустим, при което и постановеното по този иск решение на районния съд, също, се явява допустимо. Като необосновано се явява оплакването във въззивната жалба, че исковата претенция е „процесуално недопустима“; съответно, не се констатират от въззивния съд нарушения на разпоредбите на чл.127,чл. 128 от ГПК с оглед редовността на исковата молба.
За да постанови обжалваното решение, с което изцяло отхвърля предявения осъдителен иск, районният съд излага съображения: От една страна, приема съществуването на договор за заем между страните, по който ищецът заема на ответника сумата от 1000 лева, с оглед представеното заверено от ищеца копие от договора за заем, респективно, изложената в договора клауза, чл. 4.1 изр. трето, с характер на разписка за получаването на сумата от 1000 лева от ответника, с уговорка, че заемната сума следва да бъде върната в срок от един месец от датата на сключването , но не по – късно от 08.02.2019г. От друга страна, приема, че считано от 09.02.2019г,. ответното дружество е в забава да плати, и тъй като ответникът не е формулирал възражения по иска, искът се явява основателен изцяло.
Въззивният съд намира за правилен извода на районния съд за основателност на предявения иск, както и изложените от него мотиви, към които препраща съгласно разпоредбата на чл. 272 от ГПК.
Следва да се посочи, че съгласно разпоредбата на чл. 269 изр. второ от ГПК, въззивният съд дължи произнасяне по съществото на спора, само, при конкретни оплаквания за неправилност на обжалваното решение, посочени във въззивната жалба. В тази насока, се констатира от въззивния съд, че такива конкретни оплаквания за неправилност на обжалваното решение на районния съд във въззивната жалба на ответника, не са налице. Поради което и въззивният съд не дължи произнасяне по същество на въззивната жалба. В тази насока е и тълкувателната практика на ВКС, изложена в т. 1 от ТР № 1/2013г. по т..д.№1/2013г. на ОСГТК на ВКС, съгласно която при проверка на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд по правило е ограничен от заявените в жалбата оплаквания, но не и при нарушение на императивна материално правна норма, което може да бъде констатирано като порок от въззивната инстанция и без да е било изрично заявено като оплакване във въззивната жалба. Тъй като, в настоящия случай не се констатира от въззивния съд да е налице такава императивна материално правна норма, която да е нарушена от първоинстанционния съд, то при незаявени конкретни оплаквания във въззивната жалба на ответника за неправилност на решението на районния съд, въззивният съд не следва разглежда по същество въззивната жалба, която се явява бланкетна жалба относно оплаквания относно правилност на обжалваното решение.
Доколкото твърдението във въззивната жалба, че решението е неправилно, тъй като има противоречия между диспозитива и обстоятелствената му част, въззивният съд, освен, че не констатира такова противоречие, /и при неконкретизирано такова в настоящата въззивна жалба/, но и намира, че същото, ако би било налице, за отстраняването му съществува друг ред, а именно, с молба по реда на чл. 247 от ГПК, пред постановилия решението районен съд.
Предвид изложените съображения, въззивният съд приема, че обжалваното решение на районния съд следва, изцяло, да бъде потвърдено, като обосновано и правилно, ведно със законните последици, в т.ч. присъдени в полза на ищцата разноски, съобразно, уважената част от иска, предвид разпоредбата на чл. 78 ал. 1 от ГПК.
По въззивното дело не се констатира от въззивният съд да са налице доказателства за направени деловодни разноски от въззиваемата страна, поради което и такива не се присъждат с настоящето решение.
Решението на въззивния съд е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 280 ал. 3 от ГПК.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 271 ал. 1 от ГПК, Пловдивският окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло, постановеното на 23.10.2019г. Решение № 3986 на Пловдивския районен съд, ХІІ гр. състав, по гр. дело № 4051 по описа за 2019 година, с което Осъжда „Боги 2 „ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в Х., ул. *** да заплати на Е.Р.Б. , ЕГН **********,***, сумата от 1000 лева , съставляваща реално изпълнение на задължение за връщане на заем съобразно договор от дата 07.01.2019г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба – 12.03.2019г. до окончателното изплащане на вземането; както и Осъжда „Боги 2 „ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление в Х., ул. **** да заплати на Е.Р.Б. , ЕГН **********,***, сумата от 50 лева разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО на въззивния съд е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/
2/