Решение по адм. дело №1161/2024 на Административен съд - Пловдив

І. За характера на производството, исковете и становищата на страните:

1. Производството по делото е по реда на Г. Е. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 285, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).

2. Образувано е по искова молба, предявена от Р. И. Р., с [ЕГН], с адрес посочен в исковата молба [населено място], [улица], ***, чрез процесуалните си представители адвокат К. Б. и адвокат М. Д. - К., срещу Главна дирекция “Изпълнение на наказанията”.

Ищецът иска ответникът да бъде осъден да му заплати обезщетение в размер на 25 000 лв., ведно със законната лихва считано от 31.05.2019 г., когато ищецът е задържан в Ареста на [улица]в [населено място], до датата на окончателното изплащане на обезщетението, за претърпени от него неимуществени вреди, за периода от 31.05.2019 г. до 04.09.2019 г. (общо 97 ддни), при престоя му в Арест - [населено място], в резултат на поставянето му в неблагоприятни условия по смисъл на чл. 3 от ЗИНЗС за изтърпяване на наложената му мярка за неотклонение „задържане под стража“ през посочения период, и по-конкретно:

- Липса на достатъчно жилищна площ;

- Бил настанен с двама чужденци;

- Липса на достатъчно дневна светлина, тъй като стъклата на прозорците били боядисани в бяло;

- Липса на вентилация, достатъчно свеж въздух, недобра циркулация на въздуха и охлаждане през лятото, водещо до повишаване на температурата в помещението около и над 40 градуса, поради отваряемост на прозорците с просвет в горната страна не повече от 10 см.;

- Недостатъчно изкуствено осветление, което се контролирало от надзирателите;

- Стари, мръсни и крайно неудобни дюшеци;

- Поради наличието на заварени и циментирани решетки пред прозорците, почистването на стъклата и первазите било невъзможно, което е довело до напластяване на прах върху тях с години, съответно нивото на запрашеност в килията било много високо;

- Липса на самостоятелно обособена (преградена) тоалетна в килията – тоалетната в килията, в която пребивавал ищецът, разполагала само с клекало, разположено на метър от неговото легло, а това водело до непоносима миризма;

- Наличие на мухъл, дървеници и хлебарки в килията;

- Допуснато от ответника денонощно тютюнопушене в килията, водещо до непоносима миризма;

- Липса на климатична система в килията, водещо до задържане на застоял въздух;

- Липса на топла вода в килията;

- Лошо състояние на банята (неподдържана и мръсна), която била обща за всички арестанти и се ползвала два пъти в седмицата за общо 30 минути от четирима арестанти, а често и само веднъж;

- Разходката на открито била с продължителност само 1 час, което било крайно недостатъчно за ефективна физическа активност, арестантите се разхождали не в двора на ареста, а в стая, която се намирала на покрива, била с площ около 20 кв. м., в нея се намирали хората от общо четири килии, в стаята било горещо и задушно;

- В ареста не се организирали социални мероприятия. Контактите на арестантите с близки и роднини по телефона били ограничени. Свижданията с близки били два пъти месечно в стая от 15 кв.м., в която се събирали до 15 души за 45 минути и то в присъствието на надзирател, което ги лишавало от възможността за уединение;

- Недостатъчно количество и лошо качество на храната, липса на разнообразие в менюто – ищецът отслабнал 11 кг.;

- Липса на достатъчна мебелировка – една малка маса с размери 0,50 см. на 0,50 см. и един стол;

- Влошаване на здравословното му състояние - обостряне на симптомите на хроничното му заболяване „синдром на Жилбер“, тъй като не му е предоставена адекватна медицинска помощ и обслужване;

- Обработван му е счупен зъб без упойка;

- Поставена му е ваксина (манту) без негово съгласие;

- Не му е осигурена необходимата диетична храна във връзка със заболяването му „синдром на Жилбер“.

Претендират се сторените в производството на разноски.

Докладва се постъпил писмен отговор вх. № 1**15/03.09.2024 г. по описа на съда, от юрисконсулт Ч., процесуален представител на ответника, в който е изразено становище за неоснователност на исковата молба. Към отговора са приложени писмени доказателства, подробно описани в същия.

3. Ответникът - Главна дирекция “Изпълнение на наказанията”, чрез процесуалния си представител, счита исковата молба за неоснователна. Съображения в тази насока са изложени писмен отговор вх. № 1**15/03.09.2024 г. по описа на съда. Прави възражение за изтекла петгодишна погасителна давност. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

4. Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив дава заключение за частична основателност предявения иск, съответно за драстично намаляване на неговия размер.

ІІ. За фактите:

5. Според Становище от 09.08.2024 г. (л. 41 по делото) на комисар А. З. - началник на Областна служба „Изпълнение на наказанията“ - София ищецът Р. И. Р. е задържан в ареста на бул. “***. Д.”, сектор „Арести” при ОСИН София на 31.05.2019 г., съгласно постановление за “Задържане под стража за срок до 72 часа” на прокурор В. Ф. по пр. пр. № 78/2019 г. по описа на Специализирана прокуратура, в качеството му на обвиняем по досъдебно производство № 9/2019 г., по описа на Следствен отдел при Специализирана прокуратура, за извършено престъпление по чл. 321, ал. 6, чл. 302, т. 1, чл. 3046, ал. 1 от НК. На 04.09.2019 г. същият е бил освободено от ареста, съгласно протоколно определение на Апелативен специализиран наказателен съд, 5-ти състав от 29.08.2019 г. по ВНЧД № **6/2019 г., с което постановената спрямо лицето мярка за неотклонение „Задържане под стража“ е била изменена в мярка за неотклонение „Гаранция в пари“ в размер на 150 000 лева.

6. Според същото становище, битовите условия в ареста отговарят на изискванията на чл. 43, ал. 2 от ЗИНЗС и чл. 20, ал. З от Правилника за прилагането на ЗИНЗС (ППЗИНЗС). Спалните помещения в ареста на бул. „***. Д.“ № ** са еднотипни като изграждане и оборудване и са с приблизителна площ 16 кв.м. Помещенията са оборудвани с две двойно легла тип „вишка“ за до 4 задържани лица, метална маса и стол, буферна решетка, отделяща прозорците от килията, 8 бр. метални шкафчета за съхранение на хранителни продукти и разрешени вещи от задържаните лица и отоплителен елемент от инсталацията за парно отопление, отделен с метална решетка. Всички изброени предмети в килията са фиксирани неподвижно към пода, а решетките - и към стените и тавана на помещението. След влизане в сила на обнародвана в ДВ, бр. 13 от 2017 г. разпоредба по чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС, касаеща минималната жилищна площ от минимум 4 [жк], в ареста не се допуска настаняване на повече от 4 лица в спално помещение.

През времето на престоя на Р. в ареста от 31.05.2019 г. до 04.09.2019 г„ същият е пребивавал само в спално помещение № 10, етаж № 6, като в този период през това помещение са преминали лицата:

- Х. Д. Д.;

- С. М. А.;

- А. И. Х.;

- И. П. Д.;

- Н. И. Б.;

- Д. К. Д..

По времето на престоя на Р. в ареста на бул. „***. Д.” № ** при ОСИН – София, в арестно помещение № 10 на ет. 6, с него не са били настанявани повече от 3 лица. По отношение на твърдението на ищеца, че е бил настанен със задържани лица, които са били чужденци, в становището е посочено, че всички гореописани лица, с които Р. е пребивавал в едно арестно помещение имат българско гражданство, като е уточнено, че С. М. А. и А. И. Х. са с двойно гражданство - сирийско и българско.

Посочено е също, че арестно помещение - № 10 на етаж № 6, е с южно изложение. Във всяко помещение за настаняване на задържани лица в ареста, над всеки санитарен възел има изградена вентилационна система за циркулация на свеж въздух по естествен път. Спалните помещения са оборудвани с два броя открехващи се от горния край прозорци, които са част от [Наименование]дограма, като от северната страна има възможност за отварянето на единия прозорец, а от южната страна на ареста се отварят и двата прозореца, като светлият отвор на прозорците е 230 см. на 130 см. Елементите от конструкцията на дограмата и материалите, от които е изграден стъклопакета на прозорците, позволяват достъп на достатъчна естествена светлина и пресен въздух. В помещенията има изградена система за захранване с 12V прав ток и система за ефирна цифрова телевизия.

Изкуственото осветление на килиите е изпълнено с 2 бр. крушки с LED - светлина по 15 W (съответстваща на 85 W светлината от крушка с нажежаема жичка), максимално близка като характеристики до естествената дневна светлина, спомагаща за достатъчната осветеност на помещението, с което според органа, са спазени условията на чл. 20, ал. 2 от ППЗИНЗС.

Към становището са приложени снимки на фасадата на сградата, показващи до каква степен се отварят прозорците в ареста.

В ареста е изградена аспирационна система, която осигурява непрекъсната принудителна циркулация на въздуха в килиите и общите помещения.

В арестантското досие на Р. няма нито една молба с желание да бъде преместен в килия за непушачи, съответно няма как арестната администрация да носи отговорност за нещо, за което не е узнала своевременно. При проявена от ищеца претенция, надзорно-охранителният състав е щял да предприеме мерки за неговото преместване в друга килия при непушачи. Сочи се в тази връзка, че в наличните разписки за получени разрешени вещи в арестантското му досие се установява, че е получавал тютюневи изделия.

Отново от арестантското досие на Р. е установено, че същият е подал две молби, с искане за допускане на вентилатор и хладилна чанта, за които арестната администрация своевременно е взела отношение и видно от разписки за проведени свиждания и получени разрешени вещи от дати 21.07.2019 г. и

03.08.2019 г., ищецът е получил вентилатори и хладилна чанта.

Към становището са приложени, копия от двете молби на Р. и копие от разписките за проведени свиждания и получени вещи от дати 21.07.2019 г. и

03.08.2019 г.

Съгласно раздел III, т. 18.2 от Заповед № Л-4102/06.10.2016 г. на главния директор на ГДИН за вътрешния ред в арестите, на всяко задържано лице при постъпване в ареста се полагат, дюшек, две одяла, два чаршафа, възглавница и калъфка. Съгласно раздел III, т. 18.3 от същата заповед, задържаните могат да използват собствено постелъчно бельо. Не се допуска внасянето на дюшек отвън. След извършване на преглед от медицинско лице в ареста и установяване на здравословен проблем, по предписание на лекаря се допуска ортопедично средство - топ матрак, възглавница.

Всяко арестно помещение разполага със собствен санитарен възел с непрекъснат достъп до течаща вода, с чешма, мивка и тоалетен блок. Подът на санитарния възел е изграден с трайно подово покритие - плочки теракота, а стените са облицовани с фаянсови плочки. Това дава възможност хигиената в помещението да се поддържа на необходимото ниво като се употребяват дезинфектанти и хигиенни препарати с по-агресивно действие и по-висока ефикасност и същевременно се спазват мерките за безопасност при употребата им. Санитарният възел е отделен от останалата част на килията посредством масивна преградна стена с височина 120 см. Същият съвсем умишлено не закрива целия санитарен възел, а само такава част от него, която едновременно осигурява необходимото уединение на задържаното под стража лице, като също се позволява, при необходимост, да се осъществява контрол от служителите, осъществяващи наблюдение на помещенията, да реагират адекватно и своевременно при създаване на определена ситуация (при опит за суицидни действия или самонараняване от страна на задържаните под стража лица).

На основание чл. 20, ал. 3 от ППЗИНЗС, на лишените от свобода се осигурява постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода. В заведенията от закрит тип и арестите в затворите ползването на санитарен възел и течаща вода се осъществява в спалните помещения. В тази връзка, арестната администрация няма задължение да осигурява на настанените в ареста лица непрекъснат достъп до топла вода.

На основание чл. 151, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС във вр. чл. 240 от ЗИНЗС, се осигурява достъп на задържаните под стража лица най-малко два пъти седмично за къпане и бръснене в банята и бръснарницата на етажа, като всекидневно при желание от тяхна страна им се осигурява топла вода за хигиенизиране на помещенията в които пребивават, личен тоалет и пране на дрехи и бельо, както и други нужди по тяхно искане. На всички лица, настанени в ареста, от страна на администрацията е предоставяна възможност да се възползват регулярно от оборудваните помещения за къпане и бръснене. Към становището е приложен графици за извеждане на задържаните лица за къпане и бръснене за исковия период.

На основание чл. 284, т.4, от ППЗИНЗС, и т. 15.4 и т. 26 от заповед №Л- 4102/06.10.2016 г. на главния директор на ГДИН, задържаните под стража и преведените в ареста на друго основание са длъжни да изпълняват възложената им от администрацията работа, свързана с поддържането на чистотата и хигиената в килиите, санитарните и домакинските помещения в района на ареста и местата за престой. Поддържането на хигиената и подреждането на личните и другите вещи в помещенията и местата за общо ползване се извършва от задържаните лица.

Обработката на всички помещения прилежащи към ареста с препарати и разтвори срещу вредители се е осъществявала от фирма „Килъри“ с която има сключен договор за профилактични обработки. При подаване на сигнали в кратък срок са се извършвали и извънредни обработки с цел недопускане на разпространението на вредителите, за което се издават необходимите протоколи (приложени към становището). От протоколите е видно, че редовно са осъществявани действия по отношение борбата с вредителите от страна на администрацията на ареста през целият исков период.

На покрива на сградата са изградени седем броя помещения, всяко с площ около 25 кв.м., обособени като места за провеждане на престой на открито. Над помещенията са поставени поликарбонатни плоскости с дъговидна форма, които по никакъв начин не възпрепятстват проникването на чист въздух и естествена светлина, като по този начин са изпълнени насоките дадени от ЕСПЧ, че местата за престой на открито трябва да предлагат защита при лошо време.

В най-високата си част отстояват от стените на около 120 см., а в най- ниската си част - около 50 см. Същите са монтирани с охранителна цел, поради констатирани многобройни случаи на опити за внасяне на неразрешени вещи с помощта на техническо средство „дрон“. Съгласно чл. 86, ал. 1, т. 1 от ЗИНЗС, във връзка с чл. 240 от ЗИНЗС, престой на открито за лицата, настанени в ареста на бул. „***. Д.“ № ** се осъществява ежедневно не по малко от 1 астрономически час през светлата част на денонощието. Престоят на открито се извършва съобразно ежемесечни графици, в които се разпределя часовия диапазон за провеждане на мероприятието на всеки съответен етаж. Задържаните лица се разпределят пропорционално в обособените места, като на едно помещение се извеждат до 3 килии. Посочено е, че от страна на задържаните лица се декларира отказ за извеждане на престой на открито, поради което в едно помещение се разпределят минимум 1 и максимум 12 лица. Съгласно чл. 71, ал. 12 от ППЗИНЗС, във връзка с чл. 268 от ППЗИНЗС, индивидуален отказ от престой на открито се прави с писмена декларация, която се съхранява в арестантското досие на задържаното лице. Отказът за престой на открито е лично право на задържаните под стража лица. Престоят на открито не е със задължителен характер за задържаните под стража лица, но ежедневно се осигурява право на разходка за настанените лица в ареста на бул. „***. Д.“ № ** лица.

Към становището са приложени графици за провеждането на мероприятието „престой на открито“ за периода на престоя на ищеца в ареста.

По време на пребиваването си в ареста Р. И. Р. при желание е ползвал ежедневно правото си на престой на открито, като е провеждал и телефонни разговори от монтираните там за целта телефонни апарати, при невъзможност или недостиг на време, разговори могат да се провеждат и от телефонните апарати, разположени в коридорите пред килиите. Съгласно чл. 256, ал. 1, т. 2 от ЗИНЗС и т. 59 от Заповед Л-4102/06.10.2016 г. на главния директор на ГДИН за вътрешния ред в арестите, провеждането на телефонни разговори се провежда по установен ред, който според реда за провеждане на телефонни разговори в арестите към сектор „Арести“ - София при ОСИН София, е за времето от 08:30 до 12:00 часа и от 13:00 до 17:00 часа чрез телефонни апарати, като по изключение е възможно да се провеждат разговори чрез телефонни апарати, монтирани на арестните етажи за времето от 17:00 ч. до 17:45 ч. Според съдържанието на арестантското досие на Р., от него не са постъпвали молби или жалби, свързани с ограничен достъп до телефон и с ограничаване на времетраене на разговори, а напротив, установени са подадени от ищеца молби за провеждане на извънреден разговор, които са му разрешени. От приложените към досието му заявки за лавка също е установено, че ежеседмично е закупувал фонокарти за провеждане на телефонни разговори. При провеждането на телефонните разговори, служителите от надзорно-охранителния състав осъществява само охрана на задържаните лица. При провеждане на телефонен разговор от задържано лице по време на престой на открито, лостовият надзирател стои на разстояние около 5-6 метра от телефонния апарат, разстояние осигуряващо конфиденциалност на провеждания разговор.

Съгласно чл. 73, ал. 12 от ППЗИНЗС настанените в заведения от закрит тип и в арести провеждат свиждане в помещения, оборудвани с преградни стени, недопускащи пряк контакт, чрез телефонна връзка и с непосредствено наблюдение на физическа охрана. Помещенията за свиждане с граждани в ареста на бул. „***. Д.“ № ** е с възможност и капацитет с до 3 /три/ едновременни свиждания, без да се нарушава конфиденциалността на информацията. Помещението е разделено със стъклопакет, задържаните лица и гражданите провеждащи свиждане седят от двете му страни лице в лице и нямат физически контакт по между си. Връзката по между им се осъществява чрез разговор по изградена телефонна система. Служителите от надзорно- охранителния състав на ареста, изпълняват служебните си задължения в коридора пред двете упоменати помещения и имат само визуален контакт през стъкло със задържаните лица, по време на провеждане на мероприятието /срещи с адвокатите, защитниците, поверениците по делото и свиждане с граждани/. Към становището са приложени, разписки за проведени свиждания с близки и родни.

Храната за задържаните лица в ареста се доставя три пъти дневно от Затвора [населено място] и отговаря на разпоредбите на чл. 84, ал. 2, т. 1 от ЗИНЗС, според които трябва да е прясна, достатъчна по химически и калориен състав, съгласно таблици, утвърдени от министъра на правосъдието, съгласувано с министъра на здравеопазването и министъра на финансите. Задържаните лица могат, чрез администрацията на ареста, да закупуват за собствена сметка допълнително хранителни продукти и разрешени вещи за лично ползване, с което обстоятелство Р. Р. е запознат и най-редовно се е възползвал от лавка, като също е получавал и хранителни продукти по време на свиждания.

В сектор „Арести“ при ОСИН - София има обособен Медицински център, в които са били обособени следните длъжности - Директор на медицински център - лекар ординатор, обслужващ ареста на ул. „М-р Г. Векилски“ № 2, лекар ординатор, обслужващ ареста на бул. „***. Д.“ № **, фелдшер, медицинска сестра, лекар по дентална медицина. Организацията на работа е изцяло съобразена с нормативните документи, касаещи и регламентиращи медицинската дейността в ареста, включително Правилник за организацията на дейността и вътрешния ред в медицинския център при ОСИН - София, утвърден от главния директор на ГДИН.

В изпълнение на чл.2 55 от ЗИНЗС обвиняемите и подсъдимите са посещавани от медицинско лице веднъж седмично, а в спешни случаи незабавно, което е установено и от амбулаторния журнал. Съгласно т. 8.7 от заповед № Л- 4102/06.10.2016 г. за вътрешния ред в арестите на Главния директор на ГДИН задържаните лица, които желаят да посетят медицински специалист се записват в специален дневник от дежурния по арест, а прегледът се осъществява в срок до 24 часа от записването. Съгласно чл. 149, ал. З от ЗИНЗС могат да се получават лекарства отвън само със знанието на лекаря на съответното лечебно заведение и под негов контрол.

Представена е актуална медицинска справка от доктор Б. В. директор на медицинския център към ОСИН - София, заведена с per. № 15106/07.08.2024 г., по описа на ОСИН – София и копие на медицинска справка с per. № 10600/27.06.2019 г., по описа на ОСИН - София до СО при СП, по повод изготвено становище за здравословното състояние на ищеца по време на престоя му в ареста, според която лицето не е представяло медицински документи.

При напускане територията на ареста на дата 04.09.2019 г., Р. И. Р. е заявил в писмена декларация, че няма претенции спрямо надзорно-охранителния състав на ареста и медицинското обслужване, с което според органа се опровергават всички твърдения в исковата претенция (декларацията е приложена към становището).

Посочено е в тази връзка , че в арестантското му досие няма нито една жалба или сигнал относно предоставените му битови условия и медицинско обслужване, като същият се е ползвал с пълните си права и задължения, описани в ЗИНЗС и ППЗИНЗС.

7. Като допълнение към гореописаното становище от 09.08.2024 г., от страна на Началника на Областна служба „Изпълнение на наказанията“, [област], е представена и Справка от 12.11.2024 г. (л. 165), според която:

Съгласно чл. 73, ал. 12 от ППЗИНЗС настанените в заведения от закрит тип и в арести провеждат свиждане в помещения, оборудвани с преградни стени, недопускащи пряк контакт, чрез телефонна връзка и с непосредствено наблюдение на физическа охрана. Помещенията за свиждане с граждани в ареста на бул. „***. Д.“ № ** са с приблизителна площ 10 м2, с възможност и капацитет с до 3 /три/ едновременни свиждания, без да се нарушава конфиденциалността на информацията. Помещението е разделено със стъклопакет, задържаните лица и гражданите провеждащи свиждане седят от двете му страни лице в лице и нямат физически контакт по между си. Връзката по между им се осъществява чрез разговор по изградена телефонна система. Служителите от надзорно-охранителния състав на ареста, изпълняват служебните си задължения в коридора пред двете упоменати помещения и имат само визуален контакт през стъкло със задържаните лица, по време на провеждане на мероприятието /срещи с адвокатите, защитниците, поверениците по делото и свиждане с граждани/.

По отношение на състоянието на спалното помещение, в което е пребиваващ ищецът, е посочено, че състоянието на арестно помещение № 10 на шестия етаж, в което е обитавал задържаният Р. се е намирало в добро общо състояние. По отношение на състоянието на общата баня, се сочи, че всеки един от етажите в ареста на бул. „***. Д.“ № ** при ОСИН - [област], където са настани задържани под стража лица, разполага със собствена баня, с достъп до течаща /топла и студена/ вода, с две чешми, мивки и два душа. Подът на общата баня е изграден с трайно подово покритие - плочки теракота, а стените са облицовани с фаянсови плочки. Това дава възможност хигиената в помещението да се поддържа на необходимото ниво като се употребяват дезинфектанти и хигиенни препарати с по-агресивно действие и по-висока ефикасност и същевременно се спазват мерките за безопасност при употребата им. Поддържането на хигиената в общата баня се извършва от задържаните лица.

Относно състоянието на дюшеците, е цитиран раздел III, т. 18.2 от Заповед № Л-4102/06.10.2016 г. на главния директор на ГДИН за вътрешния ред в арестите, според която на всяко задържано лице при постъпване в ареста се полагат, дюшек, две одяла, два чаршафа, възглавница и калъфка. Съгласно раздел III, т. 18.3 от същата заповед, задържаните могат да използват собствено постелъчно бельо. Относно твърденията му, че „дюшеците са стари, мръсни и крайно неудобни“ и в тази връзка се е оплаквал от силни болки в гърба и кръста, се иска да бъде съобразена медицинска справка с per. № 15106/07.08.2024 г., по описа на ОСИН - [област], приложена към административната преписка, от която е видно, че задържаното лице Р. Р. никога не се е оплакал от болки в гърба и кръста., с оглед на което не се е наложило допускането на допълнително ортопедично средство - топ матрак, възглавница. Приложено е извлечение от счетоводна система „КОНТО“ за раздадените дюшеци за нуждите на етаж 6 в ареста (л. 179), където е пребивавал ищецът, според което на 04.05.2018 г. са били дадени за употреба 92 броя нови дюшеци, като е посочено, че следва да се има предвид, че същите на всеки три месеца биват изпарявани, а при необходимост подменяни с нови.

8. Съдържанието на цитираните в становище от 09.08.2024 г. на Началника на Областна служба „Изпълнение на наказанията“, [област] (вж. по-горе в т. 6 от настоящия съдебен акт) медицинска справка от доктор Б. В. директор на медицинския център към ОСИН - [област], заведена с per. № 15106/07.08.2024 г., по описа на ОСИН – [област] и медицинска справка с per. № 10600/27.06.2019 г., по описа на ОСИН - [област] до СО при СП, по повод изготвено становище за здравословното състояние на ищеца по време на престоя му в ареста, се свеждат до следното:

8.1. Според Медицинска справка per. № 15106/07.08.2024 г. на Директора на Медицинския център към ОСИН - [област], доктор Б. В. (л. 130):

Справката е изготвена на базата на архивираната медицинска документация, касаеща престоя на з.л. Р. Р. в Арест „Г. М. Д.“ ** в периода 31.05.2019 г. - 04.09.2019 г. В резюме документите показват следното:

Още при постъпването си в Ареста (л. 132) з.л. Р. Р. съобщава, че е с диагностицирана „Болест на Жилбер“* и че има повишен билирубин. Не е представил никаква медицинска документация удостоверяваща, че това състояние изобщо е изисквало лечение.

Въпреки това на 05.06.2019 г. същият е изследван (л. 133), като констатираните по-високи нива на билирубина са характерни за това заболяване, без клинична изява, съответно без необходимост от лечение. Единствените медикаменти или хранителни добавки, които се препоръчват са т.нар. хепатопротектори (укрепващи чернодробната клетка). Точно такъв медикамент (Карсил) му е бил предоставен (л. 134). Назначена е и „чернодробна диета“.

По време на престоя в Ареста нито един път не е имал оплакване от здравен характер. Както е видно от извадките от амбулаторния журнал (л. 135-139), с изключение на прегледа на 26.07.2019 г. (в който са регистрирани нормални хемодинамични показатели) всички останали записи са за приемане на лекарства, витамини, хранителни добавки и препарати отвън.

В описания период з.л. Р. Р. три пъти е посещавал зъболекарския кабинет. От амбулаторният журнал (л. 140-1**) е видно, че се касае за лечение на кариес с пломба от фотополимер, и две посещения за лечение и изграждане на счупен зъб, който обаче е с предварително умъртвен нерв.

Въз основа на тези обективни данни в обобщени е посочено, че:

- По време на престоя в Ареста з.л. Р. Р. никога не се оплакал от болки в гърба;

- Медицинските прегледи на задържаните лица действително се извършват по определен график (в конкретния случай явно в четвъртък), но при възникнала необходимост никога на задържано лице не е отказван преглед и извън графика още в същия ден. В извън работно време и почивни дни спешните случаи се поемат от екипите на ЦСМП. В конкретния случай з.л. Р. Р. не е имал оплаквания дори и в дните за визитация. Всъщност ищецът не е представил нито един документ, удостоверяващ, че преди влизането в Ареста се е изследвал, че се е лекувал или че е имал някакви оплаквания. Синдрома на Жилбер дори не се приема за заболяване, не изисква специфично лечение или наблюдение. Направеното на четвъртия ден изследване е повече от достатъчно;

- Регистрираните повишени нива на билирубина не са индикация за хоспитализация. При синдрома на Жилбер това ще е доживотна лабораторна находка и няма някаква поддържаща терапия;

- „Манту“ не е ваксинация, а специфична проба за наличие на антитела към туберкулоза. Ищецът няма никакво противопоказание за извършване на тази проба;

- Щом се почистват каналите на зъб означава, че зъбът вече е умъртвен, което означава, че не е необходима упойка;

- Единствените оплаквания са били от зъби и му е оказана своевременно необходимата помощ.

Д. Б. В. е обяснил какво представлява болестта „Синдром на Жилбер“ по следния начин:

Синдромът на Жилбер (или Icterus intermittens juvenilis на Meulengrauch) е част от фамилните синдроми на хипербилирубинемия с повишен неконюгиран билирубин. Причината за заболяването е намалено количество на ензима UDP- глюкоронштрансфераза, с което се нарушава конюгацията и залавянето на билирубина от чернодробната клетка. Става въпрос за мутации на UDPGT. Болестта е с автозомно-доминантно унаследяване. От епидемиологична гледна точка този синдром е най-често срещаният фамилен синдром с хипербилирубинемия, обхваща около 9% от населението, предимно мъже. Появява се около 20-тата година от живота. Клиниката е нехарактерна- главоболие, умора, депресия, диспепсия, загуба на апетит, замайване, непоносимост към мазни храни, трудна концентрация и др. Често липсват каквито ида е оплаквания. Пациентите, страдащи от този синдром, са предразположени към развитието на жълтеница. Тя се тригерира най-често от други дефицити на организма като намален прием на храна и течности, повтарящо се повръщане, стрес, както и постоперативно. Менструацията също би могла да доведе до поява на жълтеница при тези пациенти. Очите са често засегнат орган. Първата урина сутрин има обичаен по- тъмен цвят. Повечето пациенти не знаят за заболяването си. За диагностика се прилага тестът при гладуване и никотиновият тест, които са положителни, т.е. налице е покачване на индиректния билирубин след гладуване или даване на никотинова киселина. Лечение не се налага. Прогнозата е добра, поради което синдромът се води за безобидна аномалия.

Към медицинската справка доктор Б. В. е приложил освен цитираните по-горе документи и медицинска статия (л. 143), описваща „Синдрома на Жилбер“, в която на по-разбираем език е описано състоянието, като е подчертано, че последните изречения и в двете статии са категорични!

8.2. Според Медицинска справка с per. № 10600/27.06.2019 г., по описа на ОСИН - [област] до СО при СП, изготвена от д-р Д. Д., лекар на МЦ (л. 144), по повод писмени указания на наблюдаващия прокурор по делото-ДП 9/2019 г. относно здравословното състояние на ищеца по време на престоя му в ареста:

При първоначалния преглед в МЦ към сектор Арести на 03.06.2019 г., з. л. Р. Р. е съобщил, че страда от „болестта на Жилбер“. Синдромът на Жилбер не е заболяване, а клинична находка. Той е показател за повишеното количество на билирубин в кръвта Синдромът представлява най-често срещаната наследствена хипербилирубинемия. Дължи се на дефект в гена.

До момента лицето не е представило медицинска документация

По този повод на 05.06.2019 г. му е взета и изпратена кръв за контрол на стойностите на билирубина. Резултатът е, че стойностите са завишени. Обективно: няма наличие на жълтеница нито оплаквания от субективен характер..

При рутинен преглед в МЦ на з.л. Р. по негово желание, е предписана чернодробна диета. Препоръчано му е да избягва гладуването и дехидратацията. Не е необходимо да спазва определен хранителен, двигателен или какъвто и да е друг режим. Диагнозата „Синдром на Жилбер“ не изисква лечение или специализирано медицинско наблюдение.

9. Като свидетели по делото са разпитани:

9.1. А. Х. Д., във фактическо съжителство с ищеца: Свидетелката заявява, че желае да свидетелства. Сочи, че Ральо бил задържан на 30.05.2019 г. Доколкото разбрала впоследствие, първоначално в Ареста, който се намирал на „Петко Д. Петков“ в [област] и после бил преместен в [област], в Ареста, който се намирал на „Г. М. Д.“.

Съпругът й, както тя го нарича, Р. Р. имал генетично вродено заболяване - „Синдром на Жилбер“. Това заболяване било свързано с това, че при определени условия - стрес, нездравословен начин на живот, храна, която не му действа добре, лоши условия на живот, води до уголемяване на черния дроб и пропускливост на билирубин, което влошава цялостно неговото здравословно състояние. Състоянието напомня на жълтеница. Той поддържал специален режим, свързан със специално здравословно хранене, непикантни храни. В ареста не са носили, не са подавали документи, от които да е видно, че Ральо е болен от „Синдром на Жилбер“. Подавани бил молби към администрацията на ареста да се обърне внимание на неговото здравословно състояние, че има проблеми, на които трябва да се обърне внимание, за да може престоят му в ареста да бъде най-малкото съобразен с хранителен режим, а не да му се дава храна от общата кухня. Ральо бил подавал такива молби. Адвокатите се занимавали, тя лично не разполага с такива молби. Съпругът й не разполагал също с такива молби, но е подавал такива.

Когато му се гледали делата за мярката за неотклонение, още в първото заседание тя информирала за здравословното му състояние. Впоследствие, след подавани молби, които не били уважени, не били предприети действия от страна на ареста да бъде прегледан, да му се направят изследвания. В самите заседания адвокатите, мисли че прилагали тези документи и изисквали, т.е. молели съда да обърне внимание на неговото състояние.

По време на престоя му в ареста състоянието му, това което външно можело да се види, било рязко сваляне на килограми, изключително пожълтяване. Това го установявала при свижданията в ареста.

Разрешавали да му носят определени видове и количества храна. Не помни какви точно, те били определени от списък в ареста. Проблемът бил, че в стаята, в която бил настанен, нямало хладилник. Престоят му в ареста бил в летните месеци и тази храна, нямало как да се съхранява. Т.е. основно консервирани неща, сладки неща, за да могат да се съхраняват.

На едно от заседанията за гледане на мерките за неотклонение един от съдиите разпоредил изрично първо да му бъдат направени необходимите изследвания, да бъде приведен, ако е необходимо в болнични условия и прекратил заседанието. В [област] се гледали мерките за неотклонение, в специализирания съд. Може би минали два месеца, докато установили какво е състоянието му. Била му отказана медицинска помощ.

Друг проблем, който в последствие се оказал, че е значителен, бил проблемът с очите, тъй като стаята в ареста била със стъкла, които така били обработени, че да не можело да влиза пряка слънчева светлина и през цялото време хората в стаята били на изкуствена светлина. Ральо четял много книги, учел, гледал телевизия, това което е можел да прави, за да му минава времето и това увредило много зрението. Ральо се оплаквал, че имал някакви затруднения с очите и това се доказало с изследвания след като излязъл от ареста.

Имал съвсем обикновени оплаквания свързани например с болка на зъб. Зъболекарят, който го е прегледал в ареста е казал, че има проблем с нерв и зъбът трябвало да бъде лекуван. Това било направено съответно без упойки. Вадили му нерв без упойки.

Ральо се чувствал много зле. Първо, не искал да ходят на свиждане, за да не го виждали в тази обстановка от една страна. От друга страна не искал, т.е. и той да не се потиска, и тях да не притеснява още повече, че на свижданията ходили винаги с родителите му. Ральо не се чувствал добре. Бил потиснат. Чувствал се унизен. Освен от обстоятелствата, в които му се налагало да живее, например от факта, че трябвало да ходи до тоалетна, която се намирала в една стая с още трима човека, без да е самостоятелно обособена. Дори и само това го унижавало. Тоалетната през 2019 г. е била открита дупка в стаята. Ральо отказвал и не искал да говори на тази тема. Предпочитал, ако може да го забрави и да не помни, но все още това му се отразявало. Твърдо знае, че не му била назначена хранителна диета. Не са му били предоставяне медикаменти. Те му носели хранителни добавки, от които по-голямата част не били допускани, той не ги получавал, защото си имало някакъв ред. През две седмици ходели на свиждане. От много години живеели заедно с Ральо. Имали две деца - на 16 г. и на 12 г.

9.2. Д. К. Д.: Свидетелят сочи, че влязъл в ареста на 16 или на 17 август 2019 г. и заварил там Р. Р.. Тогава в стаята били четирима човека. Тоалетната била вътре в стаята и не била преградена. Прозорците били боядисани в светло сиво, не се виждало през тях и само единият можел да се отваря много леко, около 10 см. в горната част. Нямало климатици и вентилация в стаята. С. влизало, доколкото можело през боядисаните прозорци и отвора на прозореца. Осветлението в стаята било включено постоянно. Имало мивка в килията, но нямало топла вода. На тази мивка се миели всички. Мисля, че един път седмично имали достъп до баня. Имали ограничение на времето за ползва на банята - за няколко минути. Имало разходки на открито всеки ден около час. Престоят на открито бил на последния етаж в едни стаи. Там имало обособени сенници, доколкото си спомня на част от пространството, ако вали дъжд да можело да застат под тях, но иначе били на открито тези пространства, на които ги извеждали. Пространството, в което се разхождали представлявало около 15-20 квадрата и било като една стая със стени, но нямало покрив, а само сенниците. Там излизали от 8 до 12 човека да се разхождат в една такава стая на открито. В килията имало много хлебарки и дървеници. Качеството на храната било много зле. Ральо имал, доколкото си спомня проблеми със стомаха и с черния дроб. Те давали и на него, защото бил диабетик и на Ральо уж по-различна, друга храна от общата, но тя също не била хубава. Той искал помощ от лекар и го пращали на лекар. На първия етаж имало лекар и Ральо е слизал няколко пъти, доколкото си спомня до лекаря. Докато били заедно той имал здравословни проблеми.

9.3. Г. Н. Г.: Заявява, че с Р. Р. се познават може би от 40 години, от деца. Знае, че той бил в ареста на „Г.М. Д.“. Посещавал го е там. В края на месец май 2019 г. задържали Ральо и той бил в момента на задържането му. Знае в какво състояние е бил и в какво го видял близките месеци след това като ходил на свиждане и са се чували по телефона. В момента на задържането му Ральо може би бил около 90 кг. добре сложен, както е в момента. На първото свиждане, не помни кога точно е било, Ральо бил сигурно 10 кг. надолу, да не каже и повече. Условията на пребиваването там били нечовешки, както той сам видял и както Ральо му разказал, когато бил на свиждане при него.. По негови думи били в една стая около четири човека с една открита тоалетна вътре в стаята. Когато го видял при свиждането той бил бял, жълт и изпит с доста килограми надолу. Знае, че имал здравословни проблеми. Даже и преди да влезе имал здравословни проблеми. Диети си спазвал, а вътре не са му давали тази възможност да ги спазва тези диети. Даже и хапчета не са му давали. Храната била под всякаква критика. Карал е на солети. Не му било изобщо добро състоянието, когато го видял. И по телефона се е оплаквал за лошите условия. Доколкото си спомня два пъти е ходих в ареста и след това по делата го е виждал пак. Състоянието му било зле. Емоционалното му състояние било сринато отвсякъде. Той не знаел къде се намира. Освен здравословно бил сринат и психически. Оплаквал се от условията за живот вътре в ареста. Преди да бъде арестуван В. спортувал и спазвал диета, специален начин на хранене заради здравословните проблеми. Там вътре нямало как да го спазва това.

ІІІ. За правото:

10. Според чл. 205 от АПК, искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите.

Според чл. 12, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от ЗИНЗС, прякото ръководство и контролът върху дейността на местата за лишаване от свобода и пробационните служби се осъществяват от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, която е юридическо лице на бюджетна издръжка към министъра на правосъдието със седалище [област], като съответно затворите и областните служби „Изпълнение на наказанията“ са териториални служби на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“.

Това от своя страна определя като пасивно, материално и процесуално правно легитимирана страна по заявената главна искова претенция за сочените периоди именно Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, [област].

11. Каза се, главната искова претенция на ищеца е за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, произтичащи от незаконосъобразна дейност на администрацията на Ареста на бул. „***. Д.“ № **, [населено място], към сектор „Арести“ при Областна служба „Изпълнение на наказанията“ - [област]. Дейността по фактическото изпълнение на наложената мярка „задържане под стража“, обемаща, разбира се, и осигуряване на условията за упражняване на правата от задържаните лица и изпълнението на техните задължения, съобразно правното им положение и статус, е административна по своето естество.

12. На следващо място, следва да бъде съобразено, че според чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС, осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Като според чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.

При това положение, установяването на кой да е от фактите, посочени в хипотезите на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС, обосновава извод, че е налице нарушение на забраната осъдените и задържаните под стража да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Това разбира се очевидно налага, преди всичко да се установи, че ищецът действително, фактически е изтърпявал наказание "лишаване от свобода" в някое от специализираните за това места.

Както вече бе казано, от данните по делото се установява, че Р. Р. е изтърпявал мярка за неотклонение „задържане под стража“ в Ареста на бул. „***. Д.“ № **, [населено място], към сектор „Арести“ при Областна служба „Изпълнение на наказанията“ - [област] през процесния период.

13. На първо място, с оглед направеното възражения от страна на ответника за изтекла петгодишна погасителна давност, следва да бъде съобразено следното:

В конкретния случай, както вече се посочи и по-горе, от събраните по делото доказателства се установява, че ищецът е постъпил в Ареста на бул. „***. Д.“ № **, [населено място] на 31.05.2019 г. и е бил освободен на 04.09.2019 г. Искът за този период (от 31.05.2019 г. до 04.09.2019 г.) може да бъде предявен най-късно до 31.05.2024 г. вкл. Исковата молба, по повод на която е образувано настоящото производство, е депозирана именно на 31.05.2024 г., т.е. преди изтичане на предвидения в чл. 110 от ЗЗД петгодишен давностен срок

14. Според чл. 43, ал. 2 от ЗИНЗС, всяко място за лишаване от свобода трябва да разполага с необходимите жилищни, битови и други помещения за осъществяване на поправително въздействие, а арестите - за поддържане на физическото и психическото здраве и уважаване човешкото достойнство на задържаните лица.

В чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС е установено изискването минималната жилищна площ в спалното помещение за всеки лишен от свобода да не е по-малка от 4 [жк], не съществува легална дефиниция на понятието „жилищна площ“, то тя следва да се определя по общоприетите правила, а именно, като се измерва по контура на съответните вертикални конструктивни елементи – стени и колони. А за да е достатъчна тази жилищна площ, то тя следва да осигурява възможност лицата да сменят позата си и да извършват свободно движения за задоволяване на битовите си нужди - спане, обличане, занимания в затворени помещения, като гледане на телевизия, четене на книги и т.н.

Според чл. 43, ал. 5 от ЗИНЗС, количеството дневна светлина, степента на изкуственото осветление, отопление и проветряване, достъпът до санитарни възли и течаща вода, както и минимумът обзавеждане на спалните помещения, се определят с правилника за прилагане на закона, като в чл. 20, ал. 2 и 3 от ППЗИНЗС е конкретизирано, че на лишените от свобода се осигурява пряк достъп на дневна светлина и възможност за естествено проветряване, постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, като в заведенията от закрит тип и арестите в затворите ползването на санитарен възел и течаща вода се осъществява в спалните помещения, съответно в чл. 21, ал. 1 от правилника е посочено, че спалните помещения се обзавеждат с отделни легла за настанените лица, снабдени със спални принадлежности, шкафчета за лични вещи, маса, столове, осветителни и отоплителни тела, като се осигуряват условия за пряк достъп на дневна светлина и възможност за проветряване.

На лишените от свобода се осигуряват условия за къпане - по възможност всеки ден, но най-малко два пъти седмично съгласно чл. 151, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС.

Според чл. 86, ал. 1 т. 1 и т. 2 във връзка с чл. 240 от ЗИНЗС лишените от свобода имат право на престой на открито не по-малко от един час на ден и свиждания не по-малко от два пъти месечно.

Изрично в чл. 277, ал. 1 и 2 от ППЗИНЗС е предвидено, че задържаните под стража имат право на свиждане не по-малко от два пъти месечно, като свижданията са с продължителност до 40 минути. Те се провеждат в специално обзаведени помещения в ареста по ред, определен от началника на областната или районната служба "Изпълнение на наказанията" или от началника на арестите в съответната териториална служба, под наблюдението на служител от надзорно-охранителния състав. С подобно съдържание е и чл. 73, ал. 12 от ППЗИНЗС, според който настанените в заведения от закрит тип и в арести провеждат свиждане в помещения, оборудвани с преградни стени, недопускащи пряк контакт, чрез телефонна връзка и с непосредствено наблюдение на физическа охрана.

В чл. 246, ал. 1, т. 3 от закона, е предвидено, че при разпределението обвиняемите и подсъдимите се настаняват отделно лицата, които не са български граждани, от останалите.

15. Съотнасянето на описаните данни в предходния раздел на решението и цитираните правни норми, налагат следните извод:

15.1. Твърдението на ищеца, че бил настанен в ареста с двама чужденци остана недоказано. В исковата молба впрочем дори не се сочат имената на въпросните чужденци. От представеното по делото Становище от 09.08.2024 г. (чието съдържание е възпроизведено в т. 5 от настоящото решени) обаче, се установява, че в рамките на процесния период Р. е пребивавал в спално помещение № 10, етаж № 6 с Х. Д. Д., С. М. А., А. И. Х., И. П. Д., Н. И. Б. и Д. К. Д. (последният разпитан по делото като свидетел), като всички посочени лица имат българско гражданство, включително С. М. А. и А. И. Х., които имат двойно гражданство – българско и сирийско. При това положение не може да се приеме, че е налице нарушение на чл. 246, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС, чрез незаконосъобразно действие или бездействия на длъжностни лица от администрацията на ареста.

15.2. Относно състоянието на дюшеците, ищецът не е ангажирал никакви доказателства (в частност свидетелски показания). Напротив, от страна на ответника е представено извлечение от счетоводна система „КОНТО“ за раздадените дюшеци за нуждите на етаж 6 в ареста (л. 179), където е пребивавал ищецът, според което на 04.05.2018 г. са били дадени за употреба 92 броя нови дюшеци, като е посочено, че същите на всеки три месеца биват изпарявани, а при необходимост подменяни с нови. Действително, както е посочено и в становище от 09.08.2025 г., Р. никога не се е оплаквал от силни болки в гърба и кръста, поради обстоятелството, че дюшекът му е стар и крайно неудобен, което се установява от медицинска справка с per. № 15106/07.08.2024 г., на Директора на Медицинския център към ОСИН - [област], доктор Б. В., с оглед на което не се е наложило допускането на допълнително ортопедично средство - топ матрак и/или възглавница.

15.3. Неоснователно се явява и твърдението за недостатъчно изкуствено осветление, доколкото от данните по делото се установява, че изкуственото осветление на килиите е изпълнено с 2 бр. крушки с LED - светлина по 15 W (съответстваща на 85 W светлината от крушка с нажежаема жичка), които спомагат за достатъчната осветеност на помещение от около 16 кв.м., в каквото е бил настанен ищецът.

Във връзка твърденията за запрашеността в килията, както и за денонощно тютюнопушене в нея, също не са ангажирани гласни доказателствени средства, което само по себе си е достатъчно същите да бъдат приети за неоснователни. Нещо повече, от множеството представени заявки за хранителни продукти, безалкохолни напитки, ядки, цигари и продукти за лична хигиена, подадени от Р. (от л. 259 до л. 270), се констатира, че всеки път от него са поръчвани цигари, тютюн и запалка. Все в тази насока следва да се добави, че от данните по делото не се установява Р. да е правил оплаквания в тази насока или да е искал да бъде преместен в килия с непушачи.

15.4. Неосигуряването на климатична система в помещението, в което е пребивавал ищецът, както впрочем и осигуряването на топла вода в него, не са нормативно установени задължения на ответника, което изключва възможността да бъде ангажирана отговорността му.

15.5. Установява се по делото, че помещенията в ареста са оборудвани с две двойно легла тип „вишка“ за до 4 задържани лица, метална маса и стол, буферна решетка, отделяща прозорците от килията, 8 бр. метални шкафчета за съхранение на хранителни продукти и разрешени вещи от задържаните лица и отоплителен елемент от инсталацията за парно отопление, отделен с метална решетка. Съдът намира, че тази мебелировка отговаря на изискванията на цитирания по-горе чл. 21, ал. 1 от ППЗИНЗС, в частта й за обзавеждането на спалните помещения, поради което приема възражението на ищеца в тази насока за неоснователно.

15.6. Що се отнася до хигиената в банята, от приетите по делото справки и становища се установява, че поддържането на хигиената в общата баня се извършва от задържаните лица, поради което няма как отговорността на ответника да бъде ангажирана за лошите хигиенни условия в банята ползвана от ищеца в ареста.

15.7. По отношение на следващото твърдение на ищеца, а именно, че разходката на открито била с продължителност само 1 час, което било крайно недостатъчно за ефективна физическа активност, както и че свижданията с близки били два пъти месечно, следва да се посочи, че както престоя на открито, така и броят на свижданията са съобразени с разпоредба на чл. 86, ал. 1 т. 1 и т. 2 във връзка с чл. 240 от ЗИНЗС, според която лишените от свобода имат право на престой на открито не по-малко от един час на ден и свиждания не по-малко от два пъти месечно. В този смисъл не се установява незаконосъобразно действие и/или бездействие от страна на длъжностни лица на ответника

15.8. Твърдението на ищеца, че контактите му по телефона са били ограничени, същото се явява неоснователно.

Не се установява Р. да е подавал молби или жалби, свързани с ограничен достъп до телефон и/или с ограничаване на времетраене на разговори Установява се обаче, че същият е подавал молби за провеждане на извънредни разговори, които са му били разрешени.

15.9. Недоказани останаха и твърденията, че свижданията с близки били в стая от 15 кв.м., в която се събирали до 15 души за 45 минути и то в присъствието на надзирател, което ги лишавало от възможността за уединение.

От данните по делото се установява, че помещенията за свиждане с граждани в ареста на бул. „***. Д.“ № ** са с възможност и капацитет с до 3 /три/ едновременни свиждания, без да се нарушава конфиденциалността на информацията. Помещенията са разделени със стъклопакет, задържаните лица и гражданите провеждащи свиждане седят от двете му страни лице в лице и нямат физически контакт по между си. Връзката по между им се осъществява чрез разговор по изградена телефонна система, а служителите от надзорно-охранителния състав на ареста, изпълняват служебните си задължения в коридора пред помещенията за свиждане (които са две на брой) и имат само визуален контакт през стъкло със задържаните лица.

В този смисъл е и ДОКЛАД НА НАЦИОНАЛНИЯ ПРЕВАНТИВЕН МЕХАНИЗЪМ ЗА ПРОВЕРКА В АРЕСТ „Г.М.Д.“ В ГРАД [област], за проверка в периода месец юни 2017 г. в арест „Г. М. Д.“ – [населено място], извършена по Заповед № РД-08-23 от 02.06.2017 г. на Омбудсмана на Република България (наричан по-долу за краткост Доклада за 2027 г. на Омбудсмана на РБ), от който се установява, че на всеки етаж има обособени стаи за свиждане, разделени са на 3 отделения, изградени от стъкло и ПВЦ дограма. Контакта между задържаните и външните лица се осъществява през стъкло, посредством телефон.

Това налага извода, че помещенията за свиждане са съобразени с чл. 73, ал. 12 и чл. 277, ал. 1 и 2 от ППЗИНЗС, доколкото в цитираните разпоредби няма изискване за минимална площ, която следва да бъде осигурена на човек в тях.

15.10. Относно твърденията на ищеца за претърпени вреди от наличието на дървеници и хлебарки в обсъждания период в Ареста на [улица]в [населено място], е необходимо да се съобрази следното:

От страна на ответника, както вече бе казано, са ангажирани доказателства за периодично извършени дезинфекция, дезинсекции и дератизации (ДДД) против хлебарки, дървеници и гризачи въз основа на сключени договори от страна на ответника – представени са девет протокола (л. 94 и сл.) за извършени дейности по ДДД в периода от 02.05.2019 г. до 09.09.2019 г. в процесния арест, в които са описани: размерът на третираната площ; препаратът, с който е третирано и неговото количество; срещу какви вредители; имената на лицето, извършило описаните в протокола дейности и имената на лицето заявило/приело обработката. Следователно от страна на администрацията на ответника са предприети необходимите действия по ДДД, което изключва незаконосъобразното й бездействие. Този извод не се променя и от показанията на разпитания по делото свидетел Д., тъй като наличието на хлебарки и дървеници не се оспорва от ответника и именно поради тази причина, същият е предприел коментираните по-горе дейности по ДДД.

15.11. Неоснователни се явяват и оплакванията по отношение твърдяната липса на адекватно медицинско обслужване, включително обработване на счупения му зъб без упойка и поставянето му на ваксина (манту) без негово съгласие.

Правото на гражданите, включително и на лишените от свобода, на здравно осигуряване, гарантиращо им достъпна медицинска помощ, и на безплатно ползване на медицинско обслужване при условия и по ред, определени със закон, е регламентирано в чл. 52, ал. 1 от Конституцията на РБ. Според чл. 128, ал. 2 от ЗИНЗС за всички лишени от свобода се внасят здравноосигурителни вноски от момента на задържането им и придобиват статус на здравноосигурени лица с непрекъснати здравноосигурителни права, като вноските са за сметка на държавния бюджет и се превеждат чрез Министерството на правосъдието.

Според чл. 81, ал. 1 от Закона за здравето (ЗЗ) всеки български гражданин (в т.ч. и всеки лишен от свобода) има право на достъпна медицинска помощ при условията и по реда на този закон и на Закона за здравното осигуряване. Правото на достъпна медицинска помощ се осъществява при прилагане на следните принципи: 1. своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ; 2. равнопоставеност при оказване на медицинската помощ с приоритет за деца, бременни и майки на деца до 1 година; 3. сътрудничество, последователност и координираност на дейностите между лечебните заведения; 4. зачитане правата на пациента (чл. 81, ал. 2 ЗЗ).

Медицинското обслужване в местата за лишаване от свобода е уредено в глава десета на ЗИНЗС и в глава трета от ППЗИНЗС, както и в Наредба № 2 от 22.03.2010 г. за условията и реда за медицинското обслужване в местата за лишаване от свобода. Според чл. 128, ал. 1 ЗИНЗС при изпълнение на наказанието лишаване от свобода се създават условия за опазване на физическото и психическото здраве на лишените от свобода. За всеки лишен от свобода се създава медицинско досие, което съдържа информация и постоянно поддържани данни за здравословното му състояние. Медицинското обслужване на лишените от свобода се осъществява в медицински центрове и специализирани болници за активно лечение, разкрити към местата за лишаване от свобода по реда на чл. 5, ал. 1 от Закона за лечебните заведения (чл. 129, ал. 1 от ЗИНЗС).

В чл. 115, ал. 1 от ППЗИНЗС е предвидено, че лишените от свобода се преместват за лечение в специализираните болници за активно лечение в местата за лишаване от свобода със заповед на главния директор на ГДИН по предложение на началника на затвора и лекарско предписание.

В ал. 2 на същия член от правилника е предвидена и възможност лишените от свобода да се изпращат за лечение в лечебни заведения извън местата за лишаване от свобода от началника на затвора по предложение на директора на специализираната болница за активно лечение на лишените от свобода, директора на медицинския център или друг медицински специалист от съответното място за лишаване от свобода.

Цитираните по-горе правни норми са приложими и към настоящия казус на основание чл. 240 от ЗИНЗС и чл. 268 от ППЗИНЗС.

Така дадената законова уредба налага да се приеме, че за да е налице незаконосъобразно действие или бездействие, свързано с осигуряването на достъпна медицинска помощ, трябва да се докаже или отказ от страна на ответника да бъде осигурен достъп до медицинска помощ на съответния лишен от свобода, или отказ да бъде предоставена медицинска помощ (чрез медицинските центрове и специализираните болници за активно лечение, разкрити към местата за лишаване от свобода), или предоставената такава (отново в медицинските центрове и специализирани болници за активно лечение, разкрити към местата за лишаване от свобода) да е осъществена в нарушение на принципите възведени в чл. 81, ал. 2 от ЗЗ.

Съдът намира, че в настоящото производство не се доказаха подобни хипотези.

От приложените по делото писмени доказателства, описани в т. 8., представляващи амбулаторен журнал, медицински справки, изследвания, се установява, че в рамките на процесния период на Р. са извършвани необходимите изследвания и прегледи, и системно е получавал лекарства.

Още в първия работен ден, на 03.06.2019 г. (понеделник) след постъпването му в ареста (което е станало на 31.05.2019 г. – петък), на Р. е извършен медицински преглед, при който същият е съобщил, че е диагностициран с „Болест на Жилбер“ (л. 132). Тъй като не е представил никаква медицинска документация в тази връзка, на 05.06.2019 г. са му направени изследвания (л. 133), резултатите от които показват по-високи нива на билирубина, което е характерно за това заболяване, без клинична изява, съответно без необходимост от лечение. Единствените медикаменти или хранителни добавки, които се препоръчват са т. нар. хепатопротектори (укрепващи чернодробната клетка). Точно такъв медикамент (Карсил) му е бил предоставен (л. 134). Назначена е и „чернодробна диета“ (така Медицинска справка per. № 15106/07.08.2024 г. на Директора на Медицинския център към ОСИН - [област], доктор Б. В. - л. 130, цитирана в т. 8.1. по-горе).

От представения амбулаторен журнал се констатира, че освен на 03.06.2019 г., Р. е преглеждан на 04.06. (назначен му е Валидол), на 20.06., на 15.07., на 17.07., на 22.07., на 26.07., на 19.08., включително е бил прегледан на 26.08.2019 г. от д-р М. и д-р Г. във връзка с изготвена по ДП № 9/2019 на Специализираната прокуратура, Следствен отдел – [област], Съдебномедицинска експертиза (л. 338).

Липсват каквито и да било данни ищецът да е подавал молби за посещение при лекар и/или зъболекар, на които да му е било отказано. Такива твърдения липсват и в показанията на свидетелите.

Отново от Медицинска справка per. № 15106/07.08.2024 г. на Директора на Медицинския център към ОСИН - [област], доктор Б. В. (л. 130), се установява, че „Манту“ не е ваксинация, а специфична проба за наличие на антитела към туберкулоза, като ищецът няма никакво противопоказание за извършване на тази проба. Отделно от това в справката д-р В. е посочил, че щом се почистват каналите на зъб това означава, че зъбът вече е умъртвен, което изключва необходимостта от упойка. Сочи се също, че единствените оплаквания са били от зъби и му е оказана своевременно необходимата помощ, което се установява и от записите в амбулаторния журнал.

Доказателства, които да подложат на съмнение така констатираните факти и обстоятелства не са ангажирани от страна на ищеца.

Изложеното до тук, дава основание да са приеме че медицинската помощ осигурена от ответника и оказана на ищеца през процесния период от време е осъществена в съответствие с принципите залегнали в чл. 81, ал. 2 от ЗЗ на своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ, на равнопоставеност при оказване на медицинската помощ, на сътрудничество, последователност и координираност на дейностите между лечебните заведения и на зачитане правата на пациента.

Относно заболяването „Синдром на Жилбер“ всички становища на лекари (д-р Б. В., д-р Д. Д., д-р М. и д-р Г.), обективирани в приложени по делото документи, са непротиворечиви и сочат, че „Синдромът на Жилбер“ не е заболяване, а клинична находка и не изисква специализирано медицинско наблюдение. Той е показател за повишеното количество на билирубин в кръвта. Синдромът представлява най-често срещаната наследствена хипербилирубинемия. Дължи се на дефект в гена. Лечение не се налага. Прогнозата е добра, поради което синдромът се води за безобидна аномалия. Болестта се тригерира най-често от други дефицити на организма като намален прием на храна и течности, повтарящо се повръщане, стрес, както и постоперативно.

Без всякакво съмнение арестът като фактическо действия и фактът на задържането му под стража са причинили значителен стрес на Р., което според становищата на лекарите би следвало да е провокирало заболяването, поради което повишаването на билирубина му, установено с изследването на 05.06.2019 г. (пет дни след постъпването му в ареста), според настоящия съдебен състав не може да се приеме, че е резултата от условията в процесния арест.

15.12. Непротиворечива в горния смисъл е изисканата от органите по изпълнение на наказанията информация обективирана в цитираните по-горе становище и справка (описани в т. 5 – 8 от настоящото решение).

Доказателства, които да подложат на съмнение обсъжданата информация не се ангажираха от страна на ищеца.

С оглед изложеното следва да се подчертае, че възведената в закона презумпция в чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС е само за настъпването на неимуществените вреди, но не и за фактите, обосноваващи наличието на нарушения по чл. 3 от ЗИНЗС (които подлежат на установяване от ищеца), поради което следва да се приеме, че условията обсъдени до тук, в които ищецът е изтърпявал наказанието лишаване от свобода през процесния период не могат да се квалифицират като неблагоприятни по смисъл на чл. 3, ал. 2 от закона, нито могат да се приемат като такива подлагащи го на жестоко, нечовешко или унизително отношение.

Само за пълнота следва да се посочи, че според практиката на Европейския съд по правата на човека разликата между понятието "изтезание" и понятието "нечовешко или унизително отнасяне или наказание" се състои в "различната интензивност на причиненото страдание" (в този смисъл - решение от 18.01.1978 г., по делото Ireland v. the United Kingdom). Приема се, че не всяко действие, което има определени емоционални последици, съставлява "нечовешко или унизително отнасяне", а само действията, които причиняват "тежко физическо или душевно страдание на едно лице", каквито не се доказаха спрямо условията обсъдени до тук. Причинените страдание и унижение трябва да надхвърлят онзи неизбежен елемент на страдание или унижение, който е свързан с дадена форма на легитимно третиране или наказание. Мерките, лишаващи определено лице от свободата му, често могат да съдържат такъв елемент. При все това не може да се каже, че лишаването от свобода само по себе си поставя въпроси свързани с нечовешко или унизително отнасяне.

16. Независимо от изложеното обаче, следва да се констатира основателността на част от твърденията на ищеца. Съображения в тази насока ще бъдат конкретизирани в следващото изложение.

16.1. Според Становище от 09.08.2024 г. (л. 41 по делото) на комисар А. З. - началник на Областна служба „Изпълнение на наказанията“ - [област], всяко арестно помещение разполага със собствен санитарен възел с непрекъснат достъп до течаща вода, с чешма, мивка и тоалетен блок, отделен от същинската част на килията с преграда висока около 120 см. Санитарното помещение не е закрито изцяло, с цел надзорно-охранителният състав да има възможност за непрекъснато наблюдение. Следователно потвърждава се твърдението на ищеца, че санитарният възел в спалното помещение е открит и за задържаното лице е било невъзможно уединението при извършване на личен тоалет. Разпоредбата на чл. 20, ал. 3 от ППЗИНЗС предвижда, че на лишените от свобода се осигурява постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода. В заведенията от закрит тип и арестите в затворите ползването на санитарен възел и течаща вода се осъществява в спалните помещения. В случая независимо, че това изискване е изпълнено, е налице нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС, тъй като ГДИН е длъжна да осигури хуманно и неунизително отношение, а използването на открит санитарен възел, в присъствието на останалите лица, настанени в килията и под наблюдението на надзорно-охранителния състав, е именно унизително и несъмнено обосновава извод за изпитани негативни усещания, с оглед невъзможността за уединение.

16.2. Относно престоя на открито – в Становище от 09.08.2024 г. (л. 41 по делото) е посочено, че той се извършва на покрива в 7 бр. помещения, всяко с площ около 25 кв.м., но с покрив от поликарбонатни плоскости, което според настоящия съдебен състав не може в пълнота да изпълни изискването на закона за осигуряване на престой на открито. От една страна самото пространството е покрито, т.е. предназначено само за защита от лошо време, а от друга е твърде малко за да осигури необходимата двигателна активност на задържаните под стража от съответния етаж – според представените графици за престой на открито (л. 104 и сл.), в рамките на час и половина се извеждат всички задържани под стража от съответния етаж – 3-ти, 4-ти, 5-ти и 6-ти (данни по колко лица са били настанени на етаж не е предоставена от ответника). В този смисъл съдът дава вяра на показанията на свидетеля Д., че едновременно са извеждани за престой на открито между 8-12 човека в едно помещение. Така дадените свидетелски показания се подкрепят и от ДОКЛАДА НА НАЦИОНАЛНИЯ ПРЕВАНТИВЕН МЕХАНИЗЪМ ЗА ПРОВЕРКИ В ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА“; ЗАТВОР В ГРАД [област], ОБЩЕЖИТИЯТА „КРЕМИКОВЦИ“ И „КАЗИЧЕНЕ“, АРЕСТИТЕ НА [улица]И УЛ. „****“, извършена по Заповед № РД-08-35 от 08.07.2019 г. на Омбудсмана на Република България, в периода 11.07 – 19.07.2019 г. (наричан по долу за краткост Доклада от 2019 г. на Омбудсмана на РБ), в който е констатирано, че капацитетът на ареста на [улица]е 313 лица, Следователно при средно настанени около 78 човека на етаж (313 човека : на 4 етажа), повече от очевидно е, че на пространство от 25 кв.м. (и то покрито с поликарбонатни плоскости), площта за двигателна активност на един задържан под стража при осем човека е 3,125 кв.м., а при 12 човека е 2,083 кв.м., което в никакъв случай не може да се приеме за достатъчно и изпълняващо целите на престоя на открито.

16.3. За пренаселеността:

В случая трябва да се съобрази, че ЗИНЗС не съдържа дефинитивна норма, която да определя какво съдържание е вложил законодателя в синтагмите „достатъчно жилищна площ“ и „минималната жилищна площ“. Както действащото, така и отмененото законодателство са непротиворечиви по отношение на разбирането, че под „жилищна площ“, следва да се разбира сборът от площите на помещенията в жилището с основно предназначение за дневни, спални и детски стаи, измерена по вътрешните зидарски очертания на стените (така например в § 1, т. 2 от ДР на Закона за гражданската регистрация, също в § 1, т. 5 от ДР на Наредба № 3 от 19.08.1998 г. за настаняване в жилища, ателиета и гаражи от ведомствения жилищен фонд на Министерството на отбраната). Казано с други думи, санитарните помещения не се включват в жилищната площ. Така при площ на помещението от „около“ 16 м², включваща и обособеното пространство с чешма, мивка и тоалетен блок (за които не се сочи на каква площ са разположени, нито че площта им е извън посочените 16 кв.м.), както и обстоятелството, че Р. е бил настанен с още трима задържани под стража (т.е. общо 4 човека), се налага извода, че за всеки от тях е била налична жилищна площ под 4 м².

Тук именно следва да се посочи, че от Доклада за 2017 г. на Омбудсмана на РБ, се установява, че санитарният възел е разположен на 2,15 кв.м., тоест жилищната площ е 13,60 кв.м.

16.4. Според Доклада от 2019 г. на Омбудсмана на РБ, се установява, че Арест „Г. М. Д.“ освен пренаселен, е със слаба дневна светлина поради замъглени стъкла и неизпълнени препоръки, както на НПМ, така и на КПИ. В тази насока са както показанията на св. Д., така и представените от ответника снимки на фасадата на ареста (л. 77 и сл.), макар да не е ясно на коя дата са направени.

16.5. Настоящият съдебен състав приема за верни твърденията на ищеца, че поради отваряемост на прозорците с просвет в горната страна не повече от 10 см. липсва достатъчно свеж въздух, налице е недобра циркулация на въздуха и охлаждане през лятото, доколкото същите отново се подкрепят от показанията на св. Д., а в същото време от страна на началник на Областна служба „Изпълнение на наказанията“ – [област], е представена обща информация относно възможността за отваряне на прозорците в помещенията на ареста, но не и конкретно за помещение № 10. Представения снимков материал в тази връзка също не променя възприятия вече извод, тъй като илюстрират фасадата на цялата сграда, но не и на процесното помещение, а освен това както вече бе посочено, не е ясно кога са направени – през 2019 г. или в по-късен момент

Следователно проветряването осъществявано чрез естествена вентилация, е недостатъчно, особено в условията на пренаселеност.

16.6. Във връзка с твърденията на ищеца за изключително незадоволително качество и количество на храната в ареста, както и неосигуряването му на необходимата диетична храна във връзка със заболяването му „синдром на Жилбер“, в първото по делото с.з. бе изискано представянето на справка относно количеството на различните видове хранителни продукти - в грамове и милилитри, включени в седмичните менюта, за един лишен от свобода в Арест [област] за процесния период. В справката следваше изрично да се посочи освен общото количество и калорийния състав на сготвените ястия (като супа месо, фасул яхния, свинско с гювеч, кюфтета по чирпански и т.н.), гарнитури и салати, и тяхното съдържание, а именно какви и в какво количество (в грамове и милилитри) хранителни продукти и подправки са използвани за приготвянето на една порция. Следваше да се посочи освен общото количество и вида на вафлите, плодовете и зеленчуците включени в съответното меню, както и да се представят хранителните менюта и требвателните листове за целия период, и Заменителна таблица, утвърдена от Министъра на правосъдието.

Наред с горното, бе изискана и справка относно обстоятелството дали на Р. е осигурена подходяща храна за здравословното му състояние, ако последното е бил влошено и е имало такава необходимост по лекарско предписание като следваше да се представят доказателства за вида на храната, която му е предоставяна.

В същото съдебно заседание, изрично е указано на ответника, че на основание чл. 284, ал. 3 от ЗИНЗС, в случай на неизпълнение на задължението му за предоставяне на изисканата по-горе информация, която е от значение за правилното установяване на фактите по делото, съдът може да приеме за доказани съответните факти.

Във връзка с тези задължения от страна на ответника са представени единствено Таблица № 1 за състава на дневната дажба и полагаемите се хранителни продукти на един лишен от свобода – възрастен, утвърдена от Министъра на правосъдието и Надбавка „А“ към Таблица № 1 за един лишен от свобода, извършващ труд със средна степен на интензивност. Отделно от това в Становище от 09.08.2024 г. на комисар А. З. - началник на Областна служба „Изпълнение на наказанията“ – [област], както вече бе казано, е посочено, че храната за задържаните лица в ареста се доставя три пъти дневно от Затвора [населено място] и отговаря на разпоредбата на чл. 84, ал. 2, т. 1 от ЗИНЗС, според която трябва да е прясна, достатъчна по химически и калориен състав, съгласно таблици, утвърдени от министъра на правосъдието, съгласувано с министъра на здравеопазването и министъра на финансите. Сочи се също така, че Р. Р. най-редовно се е възползвал от лавка, закупувайки хранителни продукти и разрешени вещи за лично ползване (представени са заявките, които Р. е правил - л. 259 и сл.), като също е получавал и хранителни продукти по време на свиждания.

На практика изисканите по-горе справки и писмени доказателства не са представени от страна на ответника, което напълно възпрепятства съда да извърши преценка дали храната предоставяне на ищеца през исковия период отговоря на изискванията на чл. 84, ал. 2, т. 1 от ЗИНЗС.

В тази връзка е необходимо да бъде съобразено следното:

Според чл. 284, ал. 3 ЗИНЗС, Съдът задължава специализираните органи по изпълнение на наказанията да предоставят информация от значение за правилното установяване на фактите по делото. В случай на неизпълнение на това задължение съдът може да приеме за доказани съответните факти.

Това ще рече, че при наличие като проявен юридически факт на неизпълнение от страна на административния орган, на указаното му съобразно разпределението на доказателствената тежест задължение, да представи конкретни данни, както и при липсата на каквито и да е данни за противното, ще следва да бъде приложено цитираното нормативно установено допускане, като се приеме за установено, че административният орган не е изпълнил задължението си да осигури на Р. храна достатъчна по химически и калориен състав съгласно таблици, утвърдени от министъра на правосъдието съгласувано с министъра на здравеопазването и министъра на финансите и съответна на здравословното ме състояние - нарушение на чл. 84, ал. 2, т. 1 от ЗИНЗС, което на практика е поставило ищеца в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС.

16.7. Тоест, с оглед правилото на чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС, следва да се приеме за установено от фактическа страна, че в периода 31.05.2019 г. до 04.09.2019 г., общо 97 дни, ищецът Р. е търпял заявените в исковата молба неимуществени вреди, които впрочем се потвърждават от разпита на свидетелите Д. и Г., в резултат на бездействие на администрацията на ответника да му осигури нормативно установените условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, в частност изброените по-горе в т. 16.1 – 16.6. от настоящото решение

17. Конкретният размер на следващото се обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди за периода от 31.05.2019 г. до 04.09.2019 г., или общо за 97 дни, следва да бъде определен при съблюдаване изискването на чл. 52 от ЗЗД, приложим в настоящото производството по препращане от § 1 от ДР на ЗОДОВ.

Според цитираната разпоредба на ЗЗД (чл. 52), размерът на обезщетението за претърпените неимуществени вреди се определя по справедливост. Понятието „справедливост“ е морално-етична категория и включва съотношението между деянието и възмездието. Всъщност, размерът на обезщетението като паричен еквивалент на причинените неимуществени вреди следва да бъде определен при съобразяване характера, вида, изражението и времетраенето на претърпените вредни последици, ценността на засегнатите нематериалните блага и интереси и при отчитане икономическия стандарт в страната към момента на увреждането, така, че обезщетението да не бъде средство за неправомерно обогатяване. Спазването на принципа на справедливостта като законово въведен критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, изисква размерът на обезщетението за претърпени неимуществени вреди да бъде определен от съда, с оглед на всички установени по делото факти и обстоятелства, касаещи начина, по който незаконосъобразната административна дейност се е отразила на увреденото лице и в рамките на претендирания размер на съответното обезщетение.

Отчитайки посочените по-горе обстоятелства, периодът на увреждането, характерът и интензитета на породените страдания и негативни преживявания, икономическия стандарт в страната към момента на увреждането (минималната работна заплата през 2019 г. е 560 лв.) и като се съобрази, че шест от твърденията изложени в исковата молба настоящият съдебен състав възприема като основателни, на ищеца следва да се присъди обезщетение по справедливост, в размер на 1500 лева за престоя му в Ареста на [улица]в [населено място], който най-точно и съответно ще овъзмезди претърпените от него неимуществени вреди, като искът за разликата [рег. номер]. до пълния му размер от 25 000 лв., следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

18. Основателна при това положение се явява претенцията на ищеца за присъждане на законна лихва, но не от 31.05.2019 г. така както е поискано в исковата молба, а от 04.09.2019 г. – датата на която са преустановени незаконосъобразните действие/бездействия от страна на органите на администрацията на ответника, до окончателното изплащане на сумата в размер [рег. номер].

Основание за този извод дава Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2004 г. на ВКС по тълк. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК, според чиято т. 4 при незаконни актове на администрацията началният момент на забавата и съответно на дължимостта на законната лихва върху сумата на обезщетението, както и началният момент на погасителната давност за предявяване на иска за неговото заплащане е влизане в сила на решението, с което се отменят унищожаемите административни актове, а при нищожните - това е моментът на тяхното издаване, а за незаконни действия или бездействия на административните органи - от момента на преустановяването им.

Т. налага акцесорният иск за присъждане на законната лихва върху присъдената главница, в частта му за периода от 31.05.2019 г. до 03.09.2019 г. вкл., да бъде отхвърлен.

ІV. За разноските:

19. На основание чл. 286, ал. 3 от ЗИНЗС, на ищеца ще следва да бъдат присъдени сторените в производството разноски. Те се констатираха в общ размер на 190 лв., включващ 10 лв. държавна такса и 180 лв. възнаграждение за един адвокат, съразмерно с уважената част от иска.

 

Така мотивиран, Пловдивският административен съд, ІІ отделение, ХVІІ състав,

 

Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА Г. Д. “Изпълнение на наказанията” към Министъра на правосъдието, [населено място], да заплати на Р. И. Р., с [ЕГН], с адрес посочен в исковата молба [населено място], [улица], ***, обезщетение в размер на 1500 лв., ведно със законната лихва считано от 04.09.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, за претърпени от него неимуществени вреди през периода от 31.05.2019 г. до 04.09.2019 г., в резултат на поставянето му в неблагоприятни условия по смисъл на чл. 3 от ЗИНЗС за изтърпяване на наложената му мярка за неотклонение „задържане под стража“ в Ареста на [улица]в [населено място], като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата [рег. номер]. до пълния му размер от 25 000 лв., както и иска за присъждане на законната лихва върху присъдената главница, в частта му, за периода от 31.05.2019 г. до 03.09.2019 г. вкл.

ОСЪЖДА Г. Д. “Изпълнение на наказанията” към Министъра на правосъдието, [населено място], да заплати в полза на Р. И. Р., с [ЕГН], с адрес посочен в исковата молба [населено място], [улица], ***, сумата от 190 лв., представляваща сторените в производството разноски, съразмерно уважената част от иска.

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред тричленен състав на Административен съд – [област] в четиринадесетдневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.