О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер 6 02.01.2020 година Град Бургас
Бургаският окръжен
съд,
граждански състав
На втори януари две
хиляди и двадесета година
в закрито заседание в следния състав:
Председател: Иво Добрев
като разгледа докладваното от съдия И. Добрев търговско
дело номер 274 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е
образувано по молба на „Еврокапитал-България“ЕАД, ЕИК ********* срещу „М Лизинг“ЕАД,
ЕИК *********/ с предишно наименование „И Еф Джи Лизинг“ЕАД/ и „България Хотел
Мениджмънт“АД ЕИК *********, с която на основание чл.26 ал.1 предл.1-во вр.
чл.152 ЗЗД се иска да бъде постановено решение за прогласяване нищожността на
договор за лизинг №4572-002 от 25.06.2008г., а в условията на евентуалност на основание чл.26
ал.2 предл. четири ЗЗД обявяване нищожността на същия договор, поради
постигнато привидно съглашение между страните, с което се прикривал договор за
заем. Предявени са и претенции за прогласяване нищожността на сделката,
обективирана в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №111, том II,
рег.№2381, дело №289/26.06.2008г. на основание чл.26 ал.1 предл. първо вр.
чл.152 ЗЗД и в условията на евентуалност за това, че с този договор ищецът
привидно е прехвърлил собствеността на процесния имот на „И Еф Джи Лизинг“ЕАД,
с която покупко-продажба е прикрито обезпечение по договор за заем, както и за
прогласяване нищожността на договор за покупко-продажба на недвижим имот,
обективиран в нотариален акт №8, рег.№210, № от дв.вх.рег.№204, поради това, че
продажбата е извършена от несобственик и като резултат не е породила вещно транслативния
си ефект.
В постъпилите по делото отговори на исковата молба ответниците правят възражение за неподсъдност на делото на Окръжен съд Бургас. Твърди се на първо място, че в чл.24 от общите условия към договор за лизинг №4572-002 от 25.06.2008г. страните изрично са изразили воля всички спорове, включително тези относно валидността на същия документ да бъдат отнасяни към компетентния съд със седалище в гр.София. На второ място и ако не бъде прието възражението за наличието на договорна подсъдност е изразено становище, че специалната подсъдност по чл.109 ГПК по местонахождението на недвижимия имот в случая е относима само към исковете за нищожността на сделките, обективирани в посочените по-горе нотариални актове. Според ответниците дори да е налице връзка между съединените по делото претенции, то производството следва да се раздели, като се прекрати в частта му по исковете за прогласяване нищожността на договора за лизинг и бъде изпратено по подсъдност на Софийски градски съд. Подробно са изложени доводи за нередовност на исковата молба и недопустимост на претенциите, предвид липсата на правен интерес от воденето на производството по тях. Взето е и отношение по основателността на исковете.
Съдът намира, че при извършване на преценка относно подсъдността на настоящите претенции поначало приложение следва да намерят общите правила на ГПК, а не тези възприети в нормата на чл.649 ал.5 ТЗ, доколкото последната разпоредба се отнася само за изрично посочените в нея искове. В настоящия казус страните по договора за лизинг изрично са уговорили в чл.24 от общите условия към него споровете, отнасящи се до валидността, изпълнението и прекратяването му да бъдат отнасяни за решаване от родово компетентния съд със седалище в гр.София. Процесният договор и общите условия към него са представени от ищеца, като извод за наличие на уговорена договорна подсъдност несъмнено се следва от текста на чл.24 от общите условия. Касае се за допустимо от закона изключение от общата местна подсъдност, което обвързва съда с уточнението, че тази изборна подсъдност не се прилага в хипотезата на чл.109 ГПК.
Съдът приема, че е налице валидно съглашение по чл.117 ал.2 ГПК, свидетелстващо за избрана от страните договорна подсъдност, което следва да бъде съобразено, тъй като възражението на ответниците е направено в срок и към него са приложени съответните писмени доказателства за това -общи условия, подписани от ищеца. Ето защо същото се явява основателно по отношение на двете съединени в условията на евентуалност претенции за прогласяване нищожността на договора за лизинг, които трябва да се изпратят по подсъдност на Софийски градски съд.
Обективно
съединените претенции за обявяване нищожността на сделките за покупко-продажба
на имота, обективирани в цитираните по-горе нотариални актове трябва да останат за разглеждане пред
настоящия съд, тъй като е налице хипотезата, предвидена в нормата на чл.109 ГПК,
за която специална подсъдност по местонахождение на имота съдът следи служебно.
Дори при наличие на връзка между предмета на исковете същата няма как да бъде дерогирана.
При разделното
разглеждане на исковете ще е налице основание по чл.229 ал.1 т. 4 ГПК за
спиране на производството по обусловените искове (в случая исковете за
прогласяване нищожността на сделките инкорпорирани в нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот №111, том II, рег.№2381, дело №289/26.06.2008г. и нотариален акт №8, рег.№210, № от
дв.вх.рег.№204). Такава връзка на преюдициалност
между делата е винаги налице когато необходима за допустимостта или
основателността на иска предпоставка е предмет на оспорване, респективно
установяване в другото производство. Обуславящият характер на производството по
първите два иска в случая е безспорен, тъй като ако се установи, че първата
атакувана сделка не е валидна и не е породила действието си, това обстоятелство
няма как да не бъде отчетено при извършване на преценка и формиране на изводи
относно основателността на заявените искове за прогласяване нищожността на
договорите за покупко-продажбата на недвижимия имот.
Настоящият състав няма как да се съгласи с
изразеното от ответниците разбиране, че за да се считат претенциите такава за
попълване масата на несъстоятелността следва задължително да са съединени с
осъдителен иск за предаване владението на веща. В голямата им част исковете по
чл.646 и 647 ТЗ се предявяват именно като установителни такива, без да се
съединяват първоначално с иск за предаване на вещта, като в производството по
тези искове държавна такса не се внася предварително и в този смисъл е
постоянната практика на ВКС. Да се поддържа обратното становище означава да се
събира държавна такса, включително в хипотезите на прогласяване нищожност на
сделка, при която владението на имота се намира в несъстоятелния длъжник. Ясно
е следователно, че такова разбира противоречи на идеята и смисъла на закона и
няма как да бъде споделено.
По изложените
съображения съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по търговско дело №274/2019г. по описа на Окръжен съд гр.Бургас в частта му по предявените от „Еврокапитал-България“ЕАД, ЕИК ********* срещу „М Лизинг“ЕАД, ЕИК *********/ с предишно наименование „И Еф Джи Лизинг“ЕАД/ и „България Хотел Мениджмънт“АД ЕИК ********* искове на основание чл.26 ал.1 предл.1-во вр. чл.152 ЗЗД да бъде прогласена нищожността на договор за лизинг №4572-002 от 25.06.2008г., а в условията на евентуалност на основание чл.26 ал.2 предл. четири ЗЗД да бъде обявена нищожността на същия договор, поради постигнато привидно съглашение между страните, с което се прикрива договор за заем, като изпраща за разглеждане по подсъдност на Софийски градски съд горните претенции.
СПИРА на основание чл.229 ал.1 т.4 ГПК производството по т.д.№274/2019г. по описа на Окръжен съд гр.Бургас по исковете за прогласяване нищожността на сделките инкорпорирани в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №111, том II, рег. №2381, дело №289/26.06.2008г. и нотариален акт №8, рег.№210, № от дв.вх.рег. №204 до приключване с влязъл в сила съдебен акт на производството, образувано пред Софийски градски съд за разглеждане на горните две, заявени в условията на евентуалност претенции.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от получаване на съобщението пред Бургаския апелативен съд.
Съдия: