№ 789
гр. София, 08.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Теменужка Симеонова
Членове:Хрипсиме К. Мъгърдичян
Божидар Ив. Стаевски
при участието на секретаря Михаела Огн. Митова
като разгледа докладваното от Божидар Ив. Стаевски Въззивно гражданско
дело № 20211100509606 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 20101539/21.04.2021г. по гр.д. №2698 по описа за 2021г.
на Софийски районен съд 40-ти състав е признато за установено, по предявен
отрицателен установителен иск по чл. 124, вр. с чл. 439 от ГПК, ищецът Х.И.
Г., ЕГН ********** не дължи, чрез принудително изпълнение на ответника
Столична община БУЛСТАТ **** заплащане на сумата от 200 лв.,
представляваща административно наказание „глоба“, наложено с наказателно
постановление № 306268/24.03.2017г. на кмета на Столична община, за чието
събиране е образувано изпълнително дело № 2241/2020г. по описа на ЧСИ
А.П. с Рег. № 849 при КЧСИ и район на действие СГС. С решението
ответникът е осъден да заплати разноски в размер на 350 лв.
Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба с вх.№
11.05.2021 г., от ответника по иска Столична община, чрез юрк. Д. Ц..
Процесуалният представител на ответника е изложил съображения за
неправилност на решението. Счита за неправилен изводът на съда за изтичане
на погасителна давност, като изтъква, че в конкретния случай за погасяване
на възможността за събиране на вземането по принудителен ред следва да се
приложи абсолютната давност. Моли за отмяна на първоинстанционното
решение и постановяване на друго с което искът се отхвърля.
Въззиваемият Х.И. Г. не е подал отговор на въззивната жалба.
Софийският градски съд, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на
1
атакувания съдебен акт, намира за установено следното:
Предявен е за разглеждане отрицателен установителен иск с правно
основание чл. 439, ал. 1 вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав намира, че п ървоинстанционно то решение
е валидно и допустимо в обжалваната част. Не е допуснато и нарушение на
императивни правни норми.
Решението на СРС е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК
въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от
това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави
и следното:
Безспорно е във въззивното производство, а и от доказателствата по
делото се утановява, че изпълнително дело № 2241/2020г. по описа на ЧСИ
А.П. с Рег. № 849 при КЧСИ и район на действие СГС, е било образувано на
04.09.2020 г. по възлагателно писмо на Столична община въз основа на
наказателно постановление от № 306268/24.03.2017г. на кмета на Столична
община с което на ищеца му е наложено наказание „глоба“ в размер на 200
лв. Наказателното постановление е влязло в сила на 10.09.2017г.
Съгласно чл. 82, ал.1, б. „а“, от ЗАНН Административното наказание не
се изпълнява ако са изтекли две години когато административното наказание
е глоба. Съгласно чл. 82, ал.2 от ЗАНН давност започва да тече от влизане в
сила на акта, с който е наложено наказанието, и се прекъсва с всяко действие
на надлежните органи, предприето спрямо наказания за изпълнение на
наказанието. След завършване на действието, с което е прекъсната давността,
започва да тече нова давност.
Съгласно цитираната разпоредба от ЗАНН настоящият състав намира,
че за наложеното наказание давността е две години.
Погасителната давност е сложен юридически факт, съвкупност от два
елемента: бездействие на титуляря на правото и изтичането на определен
период от време. Съгласно чл. 82, ал.2 от ЗАНН давността започва да тече от
влизане в сила на акта, с който е наложено наказанието, и се прекъсва с всяко
действие на надлежните органи, предприето спрямо наказания за изпълнение
на наказанието. След завършване на действието, с което е прекъсната
давността, започва да тече нова давност.
В случая от влизането в сила на наказателното постановление до
образуване на изпълнителното на 04.09.2020 г. е изминал период, по-дълъг от
две години, през който не са извършвани действия насочени към изпълнение
на наложеното наказание и същото е погасено по давност.
Неоснователни са възраженията направени във въззивната жалба, че в
случая за вземането следва да се прилага десетгодишната абсолютна давност,
тъй като тя е неприложима в конкретния случай доколкото давността за
наложеното наказание глоба не е спирана и прекъсвана.
2
Аналогично е и разбирането прието в ТР №2 от 28.02.2018г. по ТД
2/2017г. на ОСНК на ВКС, където се казва, че образуването на изпълнително
производство по своята същност е действие, което прекъсва давността, т.е. от
осъществяването му започва да тече нов 2-годишен срок. Ако в този срок не
се предприемат никакви изпълнителни действия, наказанието глоба става
неизпълнимо по принудителен ред.
При така възприето и поради съвпадане на крайните изводи на
въззивния съд с тези на районния съд по отношение на иска срещу Столична
община то решението следва да бъде потвърдено.
При този изход на производството разноски в настоящото производство
не следва да бъдат присъждани.
На основание чл. 280, ал.3 от ГПК решението не подлежи на касационно
обжалване.
Мотивиран от гореизложеното, Софийски градски съд.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20101539/21.04.2021г. по гр.д. № 2698 по
описа за 2021г. на Софийски районен съд 40-ти състав
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3