№ 178
гр. Варна, 01.10.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в публично заседание на
първи октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Румяна Панталеева
Членове:Росица Ант. Тончева
Десислава Ст. Сапунджиева
при участието на секретаря Петранка Ал. Паскалева
и прокурора Милена Николова Гамозова (АП-Варна)
Сложи за разглеждане докладваното от Росица Ант. Тончева Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20213000600165 по описа за 2021
година.
На именното повикване в 11:20 часа се явиха:
За Апелативна прокуратура – Варна се явява прокурор Г.
Жалбоподател-подсъдим Н. В. К., редовно призован, явява се лично и с
адв.Е.Б. от АК – Благоевград, с представено пълномощно от днес.
ПОДС.К.: Адв.Б. ще ме представлява днес.
Частния обвинител АНДР. Д. АНД., редовно призован, не се явява,
представлява се от повереника - адв.Д. ИВ. Д. от АК – ДОБРИЧ, редовно
упълномощен от преди.
Частните обвинители С. М. ЯШ., ГЮЛЧ. М. К. и С. М. Х. редовно
призовани, не се явяват, представляват се от повереника - адв.С. Г. С. от АК
– ДОБРИЧ, редовно упълномощен от преди.
Свидетелят Р. ОСМ. ЮС., редовно призован явява се лично.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото, няма да соча доказателства.
Нямам искания за отводи.
1
АДВ.Д.: Да се даде ход на делото, няма да соча доказателства. Нямам
искания за отводи.
АДВ. С.: Да се даде ход на делото, няма да соча доказателства. Нямам
искания за отводи.
АДВ. Б.: Да се даде ход на делото, няма да соча доказателства. Нямам
искания за отводи.
СЪДЪТ намира, че няма процесуални пречки по хода на делото, поради
което и
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДЕЛОТО СЕ ДОКЛАДВА ОТ СЪДИЯ ТОНЧЕВА
Съдът докладва служебно изисканите и постъпили в Апелативен съд
Варна писмени документи от АПИ-ОПУ-Силистра.
ПРОКУРОРЪТ: Запознати сме.
АДВ.Б.: Запознат съм с постъпилите документи, да се приемат.
АДВ.Д.: Запознати сме.
АДВ.С.: Да се приемат.
Съдът намира, че следва да приеме постъпилите писмени документи
към доказателствения материал, поради което и
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА към доказателствения материал постъпилите
писмени документи: писмо от АПИ-Областно пътно управление – Силистра с
изх.№ 11-00-10/04.06.2021 г. ведно със схема на участъка, и два броя копия на
извадки от стари проекти, както и един брой извадка от уеб система на АПИ
„LIMA“ за налични пътни знаци към дата 21.08.2017 г.
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
ПРЕД ВЪЗЗИВНАТА ИНСТАНЦИЯ
СВИД. Р. ОСМ. ЮС. - 54 г., бълг. гражданин, неосъждан, роднина на
починалия – бащата на свидетеля и починалия са първи братовчеди.
Предупреден за отговорността по чл.290, ал.1 от НК и за правото по чл.121
от НПК.
2
СВИД.Ю.: Обещавам да говоря истината. Зная за катастрофата. Ние
бяхме на свирене в с. Бабук - аз и колегите. Бяхме с три коли. Аз бях с
апаратурата в моята кола, колегата беше отпред с мерцедес черен. Пътувахме
за Силистра от с.Бабук. Аз управлявах втория автомобил. Господина въобще
не спря. Той управляваше голям тир. Той се движеше от Толбухин за Русе и
беше на кръстовището. Ние сме на пътя за Силистра. Там имаше стоп, а той
не спря и стана случая. Мерцедесът се блъсна в тира. Само видях господина.
Бях зашеметен. Той само започна да вика „какво направих аз, какво направих
аз, аз помислих, че ще мога да мина“. Аз го извиках да дойде да ми помогне,
но шофьорската врата на мерцедеса не се отваряше. Беше целия в кръв. На
дясната седалка беше Амет от Добрич. Той е жив, но му бяха счупени
краката. Изкарахме го навън. Аз и Джанет барабаниста го изкарахме навън.
Подсъдимият само викаше „какво направих аз, помислих че ще мога да
мина“. Аз това чух от него. Аз не знам кой се е обадил за линейка, защото по
това време Джанет ми каза да отида да взема жената на умрелия и аз тогава не
бях на себе си. Мерцедесът се удари челно в тира.
На въпроси на адв.Б.
СВИД.Ю.: Не помня с каква скорост се движихме. Мерцедесът спрямо
моя автомобил беше на нормално разстояние. По мой спомен на около 5-6
метра.
Въпрос: Вашият автомобил удари ли се в мерцедеса и в кой момент?
СВИД.Ю.: Той, когато се блъсна в тира, и се върна назад. Аз направих
една маневра и леко моя калник докосна неговия автомобил, но не челно.
Въпрос: В този момент, когато леко се докоснахте, с каква скорост се
движихте?
СВИД.Ю.: Аз като видях, че той се блъсна натиснах спирачки,
направих една маневра, но не можах да избягам и ударих много леко. Моята
скорост беше около 90-100 км/ч.
Въпрос: След удара с тази скорост в каква посока се отклони Вашият
автомобил?
СВИД.Ю.: Към дясната страна извън пътя. Той идва от дясно, и аз като
се ударих избягах на дясно до стопа някъде.
Въпрос: В кой момент преместихте автомобила си след ПТП-то.
СВИД.Ю.: Аз само исках да отворя вратата, но не можах. Другият
колега пристигна. Изкарахме аз и Джанет от дясната страна момчето Амед и
аз тогава тръгвам да взема жена му на умрелия.
Въпрос: Някой обади ли се на телефон 112?
3
СВИД.Ю.: Аз не съм се обаждал. Въпросният тир го възприех
първоначално, когато беше на около 10-15 метра.
Съдът намира, че са налице противоречия в показанията на свидетеля,
дадени в ДП и настоящите по отношение разстоянието, на което е възприел
тира за пръв път, като в тази насока на основание на чл.281, ал.7 от НПК се
правят съответните разяснения към подсъдимия.
АДВ.Б.: Не даваме съгласие.
АДВ.Д.: Ние даваме съгласие.
АДВ.С.: Ние също даваме съгласие.
С оглед заявеното от страните и на основание чл. чл.281, ал.4, вр. ал.1,
т.1 от НПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДА СЕ ПРОЧЕТАТ в посочената част показанията на св.Р. ОСМ. ЮС.,
находящи се на стр.93, том 1 от досъдебното производство.
ПРОЧЕТОХА СЕ!
СВИД.Ю.: Джипа ми е малко висок. Аз видях тира, който много силно
идваше, но помислих, че ще спре. Вярно е това което прочетохте.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетеля и
същият беше освободен.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам други доказателствени искания. Моля да се
приключи съдебното следствие. Делото е изяснено от фактическа и правна
страна.
АДВ.С.: Нямам други искания, да се приключи съдебното следствие.
АДВ.Д.: Нямам други искания, да се приключи съдебното следствие.
АДВ. Б.: Защитата има доказателствени искания. Запознат съм с
въпросната писмена справка, която е налична по делото, предоставена от
ОПУ-Силистра по отношение на поставените знаци на въпросното
кръстовище, но оспорваме предоставената информация в това съобщение от
ОПУ-Силистра. Във всяко кръстовище на главни пътища и главни пътни
артерии от РПМ, задължително се поставят по нормативна уредба знаци,
които регулират скоростта непосредствено преди кръстовището, както и
съответното предимство на движещите се автомобили. При извършен личен
оглед от страна на защитата и подсъдимия, по пътя, по който са се движили
двата автомобила - МЕРЦЕДЕС и КИА, има през голямо разстояния два
знака, които предвиждат ограничение на скоростта в максимален размер от 60
4
км/ч. Направеният оглед на местопроизшествието касае единствено и
непосредствено знаците, които са преди самото кръстовище, а не по
продължението на път І-7, по който са се движили двата автомобила, като
именно там много преди кръстовището има поставен знак, който ограничава
скоростта на движение. Аз мисля, че тази информация, която е предоставена
не отговаря на действителността, поради което правя искане да се изиска
информация не от ОПУ-Силистра, а от Агенция пътна инфраструктура на
централно ниво, за това към датата на произшествието - 21.08.2017 г. да се
изиска информация какви пътни знаци са поставени на път І-7 преди
кръстовището, което се образува с път ІІ-21 и път ІІІ-23.
Моля да се отбележи за всеки знак към кой момент е бил поставен от
страна на автомобилната администрация и да се отговори на въпроса към
датата на процесното деяние - 21.08.2017 г. имало ли е ограничителни знаци,
поставени непосредствено преди кръстовищетио и какви са те?
Второто искане на защитата е свързано с направеното още пред
първоинстанционния съд оспорване на заключенията на САТЕ –
първоначалната такава, тройна и петорната такава, която се състои в състав от
вещи лица специалисти. Вещите лица дават заключение, което предизвиква
много сериозни съмнения относно неговата достоверност и обоснованост. В
тази насока и пред първоинстанционния съд защитата е изтъкнала
съображения, ще ги изтъкна и сега. Първото главно нещо, което ни
притеснява, и поставя въпроси, е че съгласно експертните заключения върху
л.а. Мерцедес и л.а. Кия настъпва втори удар, като от скоростта на движение
на двата автомобила според в.л. и според свидетелите автомобила Киа е бил
от порядъка на 80-90 км/ч в момента на удара. Дори и при удар под ъгъл,
както се твърди, че се е случило е абсолютно невъзможно при скорост между
два обекта единият, който е неподвижен или отскачайки назад от гумата на
цистерната, и друг, който се движи с 80-90 км/ч да настъпят тези щети, които
са видими от данните които има по делото. Едно ожулване на задна броня и
леко счупена броня при сблъсък с 80 км/ч е немислимо. Това, което твърдим
още от самото начало е, че този удар при всички положения не е втори, а
първоначален такъв. Заключението, което дават вещите лица в тази насока не
е обосновано, тъй като не са ръководени по никакъв начин от самите щети на
двата автомобила, а са разсъждавали теоретично какво би било положението
на двата автомобила след ПТП-то. Обаче от данните по делото е видно, че
л.а. Киа е бил непосредствено преместен на два пъти, което възпрепятства
достоверността на тези изводи на вещите лица и предизвиква основателни
съмнения по отношение на обективната истина.
Второто обстоятелство, което също разколебава изводите във
въпросната експертиза е, че същата приема като начален момент навлизането
на Тира в кръстовището, в който момент автомобилите са се намирали на 202
м. от мястото на удара. При тръгването на цистерната в.л. приемат стойност
5
която е 144 метра. При двете стойности от 200 метра и 140 метра в.л.
определят скоростта на двата автомобила, като при втората стойност на 140
метър, автомобилът, който се движи отзад, т.е. л.а.Киа е увеличил
разстоянието, което се намира спрямо л.а. Мерцедес, като в същото време
скоростта на автомобила, който се движи отзад е по-висок. И още от първото
производство си зададох въпроса как може скоростта на лекия автомобил,
който се движи отзад да се увеличава спрямо скоростта на предния, и в
същото време разстоянието между двата автомобила да се е увеличило с десет
метра. Този отговор, който дават вещите лица също е немислим и поставя
много важни въпроси по отношение на това заключение. Видно е и от
показанията, които даде в днешното с.з. свидетеля, че автомобилите са се
движили с около 100 км/ч, като самия той определя разстоянието между
двата автомобила, което е доста по малко от това, което са установили
експертите и които не са боравили с това, което беше казано от свидетеля в
днешното с.з.
По тези съображения претенцията на защитата е за назначаване на
повторна САТЕ, в състава на която да бъдат включени в.л., които не са
извършили първоначалната такава експертиза, и по възможност едно или
няколко от вещите лица да разполагат със софтуер за компютърна симулация
на пътно транспортното произшествие, поради което считам, че същото е със
сериозна фактическа сложност, има много неизвестни, които са тълкувани от
вещите лица единствено в теоретичен и предполагаем план. По тези
съображения моля да се допусне експертизата и да се изиска справката.
ПРОКУРОРЪТ: Считам, че са неоснователни исканията. Ясна е
справката, която е постъпила по делото, която пък идва от държавно
учреждение.
По отношение искането за назначаване на повторна експертиза, считам,
че тези въпроси, които постави защитата вече са изяснени и е въпрос на
анализ на доказателствата, и заради това считам, че искането е неоснователно.
АДВ. С.: Поддържам казаното от страна на държавното обвинение.
Само ще вметна, че този физически оглед, за който спомена защитата, е
извършен от тях непосредствено преди последното с.з. при първоначалното
разглеждане на делото пред ОС-Силистра, а не към самото
местопроизшествие.
По отношение на второто искане за допускането на повторна
експертиза, също намирам искането за неоснователно. В хода на съдебното
следствие при първоначалното разглеждане на делото бяха изслушани в.л. и
тяхното мнение и становище беше прието от страните като правилно.
АДВ.Д.: Ще взема само едно отношение по направеното от колегата
изказване, че всяко кръстовище съгласно нормативните актове трябва да е
гранично със съответния нормативен акт. По отношение на това кой път е бил
6
с предимство, там има поставени знаци, има поставен знак стоп.
По отношение на искането за повторна САТЕ считам, че заключенията
дадени от предходните експерти са пълни, безпристрастни и изясняват
напълно фактическата обстановка, вкл. и въпросите поставени днес от
защитата.
Съдът счита, че за правилното изясняване на делото не се налага
събиране на нови доказателства, поради което и
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното от защитата искане за
събиране на допълнителни доказателства и назначаване на повторна САТЕ.
На основание чл.317, вр.чл.286, ал.2 от НПК председателят обяви
съдебното следствие за приключено и на основание чл.317, вр.чл.291, ал.1 от
НПК съдът пристъпи към изслушване на
СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ:
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми Апелативни съдии, по отношение протеста
на ОП-Силистра, който е насочен към увеличаване размера на наказанието не
го поддържам. Считам, че първоинстанционния съд правилно е
индивидуализирал наказанието, като е посочил отегчаващите съвсем
малобройни и множеството смекчаващи отговорността обстоятелства.
Безспорно е налице съпричиняване от страна на пострадалия Мехмед К.,
който не е предприел спиране или намаляване на скоростта, нито избягване
на удара чрез маневра завиване на дясно. Освен това, той е бил и без
предпазен колан, поради което въздушната възглавница не е могла да
възприеме и намали тежестта на удара върху тялото му.
Считам, че съпричиняването е в значителна степен. Само по себе си е
едно изключително смекчаващо отговорността обстоятелство по смисъла на
чл.55 от НК. Освен това наложеното наказание от 2 години и 7 месеца
лишаване от свобода е съвсем малко занижено, в сравнение с минимума на
санкцията, която е три години.
По отношение възраженията във въззивната жалба, считам, че те са
изцяло неоснователни, делото е изяснено от фактическа страна и приетата
фактическа обстановка отговаря на действителното положение. Затова
считам, че първоинстанционната присъда е правилна, законосъобразна и
справедлива и моля да се потвърди.
АДВ.Д.: Уважаеми Апелативни съдии, придържам се към казаното от
прокурора. Считам присъдата за правилна и законосъобразна, мотивите са
съвсем правилни, поради което моля да се потвърди изцяло съдебния акт.
7
АДВ.С.: Уважаеми Апелативни съдии, моля да се потвърди присъдата
на първоинстанционния съд като правилна и законосъобразна. Считам, че
както от фактическата, така и правната страна на този казус е изяснена.
АДВ.Б.: Уважаеми Апелативни съдии, поддържам въззивната жалба от
името на моя подзащитен в нейната цялост. В днешното с.з. ще се обърна с
молба към почитаемия съдебен състав да постанови оправдателна присъда по
отношение на същия, тъй като не е осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъплението, в който е обвинен, или поне липсват
доказателства в тази насока.
Аз се запознах с мотивите на първоинстанционния съд, които оспорвам
във всичките им части. Считам, че почти изцяло въпросните разсъждения,
които е предложил първоинстанционния съд представляват едно дословно
пренасяне на съдържанието на експертните заключения, които са били
назначени в хода на ДП и в хода на съдебното следствие при предходното
разглеждане на делото.
Както вече посочих в днешното с.з. въпросните експертизи страдат от
множество противоречия и неизяснени въпроси, които поставят от сериозно
съмнение тяхната доказателствена стойност и заслужават контролната
оценка на Апелативния съд.
Отново ще посоча, че настоящото производство почива единствено на
експертните заключения, не и на разпита на свидетелите очевидци, които
дават едни много противоречиви показания един спрямо друг, като в частност
това се отнася за свидетелите А.А. и Р.Ю., който беше разпитан в днешното
с.з..
Специално противоречията между тези свидетели се коренят в това
имало ли е предприемане на спиране от страна на шофьора на л.а. Мерцедес
или не е имало, и каква е била скоростта на автомобилите и на какво
разстояние са се намирали един от друг. В тази насока прави впечатление, че
и на двамата шофьори съвпадат показанията, че са се движили със скорост от
100 км/ч, за разлика от предполагаемата стойност, която възприемат в.л. по
назначените експертизи, която е в граничните стойности на допустимата за
тях скорост в съответното кръстовище.
Самите свидетели А. и Ю. говорят за съвсем различна скорост, която
следва да бъде отчетена при постановяването на въззивния съдебен акт. Ето
защо при тези противоречия е налице и свидетели, които разказват една
много различна история и ситуация на навлезлия в кръстовището товарен
автомобил, управлявано т подсъдимия.Същите носят една много ниска
занижена доказателствена стойност, която не може да послужи за
постановяване на съдебно решение. Ето защо в хода на делото е било
допуснато изготвянето на множество експертизи, като в.л. са работили до
известна степен с тези противоречиви данни които съществуват в ДП. Най-
8
важното, което следва да се отбележи е, че единият от участниците в ПТП-то
е напуснал същото непосредствено след това. Самият той твърди, че е отишъл
да търси жената на починалия след ПТП-то. Това означава, че в.л. разполагат
с една предполагаемост по отношение на съприкосновението между трите
МПС-та.
По отношение на експертните заключения отново ще посоча това
обстоятелство, възпроизведено и в обстоятелствената част на обвинителния
акт и в съдържанието на мотивите, където е отбелязано, че когато цистерната
се е намирала на въпросното кръстовище, лекия автомобил Мерцедес е бил на
202.38 метра от мястото на удара, като впоследствие при навлизането на
цистерната, Мерцедесът е бил на 144 метра от мястото на удара. За
изминатото разстояние от малко по-малко от 60 метра, скоростта на лекия
автомобил Киа, който се е движил отзад се е увеличила, и е била по-висока с
около 2 км/ч, от тази на Мерцедеса според вещите лица, и в същото време
първоначалното разстояние между автомобилите, което е било 14.48 метра се
е увеличило до 24.5 метра. 10 метра увеличение между разстоянието на
автомобилите по експертизи, по обвинение и съгласно мотивите на
първоинстанционния съд, а в същото време се приема че л.а. Киа е увеличил
скоростта си над тази с която се е движил л.а.Мерцедес.
От заключението, което правят в.л. и от всички събрани данни по
делото се установява, че видимостта на въпросното кръстовище е повече от
200-300 м. Всеки един от водачите на двата автомобила е имал възможност да
забележи цистерната, която навлиза в кръстовището от разстояние от 200
метра нагоре. При скоростта, с която са се движили двата автомобила отново
по експертиза, всеки един от водачите на двата автомобила Мерцедес и Киа е
имал опасна зона на спиране от 60 метра. За разстоянието от 200 метра,
когато са възприели опасността всеки един от двамата водачи е имал
възможност да спре не един път, а три пъти при определената скорост от 90
км/ч. Това, което прави впечатление е, че въпреки, че всеки един от тези
водачи е имал тази възможност трикратна достатъчно време и достатъчно
разстояние да спре, нито един от двамата не е предприел каквато и да било
маневра, или опит да намали скоростта. Т.е. при възприемане на огромна 30
тонна цистерна, която навлиза в кръстовището от 200 метра двамата водачи
продължават да се движат с първоначалната им скорост. Ако приемем
хипотетично, че наистина няма знак за ограничение от 60 км/ч, което
обстоятелство беше оспорено от защитата, то със сигурност от данните по
делото се вижда, че има знак непосредствено преди кръстовището, който
указва внимание на движещите се шофьори, тъй като участъка представлява
участък с висока концентрация на ПТП. И най-странното е, че при появата на
тази опасност, никой от двамата шофьори не реагира.
Следващото нещо, което прави впечатление на защитата и което е
свързано с неправилността на въпросните заключения е, че всеки един от
9
двамата преки очевидци е възпроизвел една много различна ситуация.
Единият от тях казва, че цистерната е навлязла в кръстовището, и е тръгнала
назад да се движи. Другият казва, че цистерната е навлязла в кръстовището и
е спряла. В.л. казват трето нещо. Няма как нито да е тръгнала назад, нито да е
спряла, тъй като от обективните находки по асфалта и от триенето на
автомобилите и от самите автомобили в момента на удара цистерната се е
придвижвала.
На следващо място, моля да обърнете внимание на следното
обстоятелство. Пътното платно, по което са се движили двата автомобила е с
широчина съгласно заключението от 3.50 м. Мястото на удара, отстоянието
на задната част на цистерната спрямо десния ръб на платното за движение
съгласно заключението е 2.17 м., като съгласно данните, които са използвани
от експертите и посочени в приложената част от експертизата, лекия
автомобил Мерцедес е с широчина 1.79 метър, което означава, че л.а.
Мерцедес е имал на свое разположение две-трети и повече от пътното платно,
по което се е движил и предостатъчно разстояние да премине
безпрепятствено зад задния ръб на цистерната, който е установен на 2 .17 м.
от десния ръб.
Моля да погледнете снимките от протокола за оглед и приложени към
експертизата. Десният ръб, който приемат в.л. е напречната вертикална
маркировка, която се поставя в кръстовището. Заедно с тази маркировка
разстоянието става повече от 3.4 метра. Имало е огромно празно
пространство, което е било достатъчно да минат не един, а два автомобила с
широчината на Мерцедеса. Т.е. при това празно пространство ние имаме кола
която нито намалява, нито прави какъвто и да било опит да мине през
празното пространство. Ако това на никой в залата не му се струва странно от
житейска гледна точка, на мен лично ми е много странно. Защо този
автомобил е продължил направо без спирачки, и без навъртане на волана и се
установил в гумата и в задната част на цистерната, и това при възможност за
реакция три пъти да спре.
Самите вещи лица в своята експертиза при хипотетичната скорост която
приемат, казват, че е достатъчно от 90 км/ч в която се движи л.а. Мерцедес,
не да спре, достатъчно е да намали до 71 км/ч, която ще е достатъчно цялата
цистерна да се е изнесла от неговото пътно платно. При 3.50 метра задницата
е заемала 1.20 м. от пътното платно. Нямаме реакция нито от единия, нито от
другия. Двамата шофьори директно се забиват в тира, който са забелязали от
200 м. Няма житейска логика, никой от тези шофьори да не реагира.
Единственото обстоятелство той да обяснява такъв удар между трите ППС е,
че между двете ППС е имало първоначален удар. Самите в.л. в своите
експертизи приемат, че въпросните щети по двата автомобила - задната
броня на мерцедеса, и предната броня на Киа-та са се получили в резултат на
сблъсък, като разликата в скоростта между двете МПС при този сблъсък е
10
била 20 км/ч. Добре, но как един път възприемат, че в момента на удара Киа-
та се е движила със 70-80 км/ч, понеже е задействана спирачката, а пък тези
щети отговарят да са получени при разлика в скоростите от 20 км/ч, като
предният автомобил вече е спрял да се движи, а отскача от задната гума.
Поредното много странно противоречие в тази експертиза.Такава ниска
скорост на различие между двата автомобила до 20 км/ч може да се получи
ако двата автомобила са в движение в една посока, каквато е и претенцията на
защитата още от самото начало. Няма как при спрял автомобил да се получат
тези щети. Затова тази разлика, която самите в.л. определят от 20 км/ч говори,
че сблъсък между двата автомобила е имало преди удара на мерцедеса с
гумата на цистерната.
Ето защо по това производство, при тази доказателствена съвкупност не
е налице изискването на закона по смисъла на чл.303, ал.1 и 2 от НПК. Тези
доказателства не водят до безспорен и категоричен извод, че подсъдимият е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението в
което е обвинен. На същият е повдигнато обвинение за нарушението на три
бланкетни разпоредби от ЗДвП, които регламентират, че водача трябва да
спре при знак стоп и да пропусне движещите се с предимство автомобили. От
данните по делото се установява, че подсъдимият е спрял на този знак стоп.
Това обстоятелство е възприето и в обвинителната теза с внесения
обвинителен акт. След което е предприел маневрата навлизане в
кръстовището и в момента на това навлизане автомобилите са били на 200
метра. Поставя се въпроса от страна на защитата. При разстояние на
автомобилите от 200 метра може ли водачът, който управлява превозното
средство цистерна да прецени тяхната скорост, която според в.л. е била 90
км/ч, като това е решаващ момент да се установи субективния елемент на
престъплението, тъй като когато е обвинен, че е извършил деянието по
непредпазливост, трябва да се установи, че подсъдимият е могъл да предвиди
настъпването на обществено опасните последици. По какъв начин
обвинението доказва, че подсъдимият е предвидил скоростта на движение на
двата автомобила и е предвидил, че при тази скорост на движение нито един
от тях няма да намали скоростта дори с един км/ч, са обстоятелства, които
първоинстанционното решение не дава отговор. Нито дава отговор каквото и
да е доказателство събрано в хода на ДП и съдебната фаза.
Тези разпоредби се дават за да пропуснат въпросните МПС. При
маневрата, която е извършена от страна на подсъдимия, двете ППС са могли
да преминат през пътното платно. Разстоянието е 2.17 м. Тук се поставя
въпроса нарушена ли е въпросната бланкетна разпоредба от ЗДвП, тъй като
същата не регламентира каква част от пътното платно трябва да е освободена
или не. И след като обективно е имало възможност тези МПС да преминат,
според защитата няма нарушение на тези норми от ЗДвП.
Алтернативно, ако приемете, че всички тези обстоятелства са
11
достатъчни за постановяване на осъдителна присъда, т.е. за потвърждаване на
първоинстанционната присъда, аз ще помоля тези обстоятелства да бъдат
отчетени като смекчаващи вината обстоятелства по смисъла на чл.55 от НК.
Едно обстоятелство е много тежко подчинено. Освен, че има съпричиняващо
поведение от страна на шофьора, управлявал Мерцедеса, а в същото време по
делото се доказва от разпита на в.л., че лицето, което е управлявало
автомобила е било без поставен предпазен колан, като в с.з. те отговарят, че
тези травми, които са причинени на пострадалия и в частност гръдната
травма, е причинена при съприкосновението на тялото на същия с
автомобилната уредба, което е пряко доказателство за липса на поставен
колан. Т.е. имаме двойно съпричиняващо поведение. Един път субективните
му действия довели до врязването в цистерната, и втори път вменяващо
поведение по отношение на резултата, а именно настъпването на смъртта,
което означава липсата на поставяне на колан. Другото лице, което е било на
предна дясна седалка е било с колан и затова травматичните увреждания са
далеч по-малки и по-различни.
Ето защо, на последно място моля да обсъдите още едно обстоятелство.
Вещите лица използвайки техническите параметри и данни на автомобила са
казали че лекия автомобил Киа разполага с въздушна възглавница, която се
задейства при удар на автомобила с по-висока скорост от 20 км/ч.
Въздушната възглавница на Киа-та не е била задействана. Как при удар от 70
км/ч не се задейства, е също въпрос, който е мистериозен. Аз считам, че съдът
има и законовите основания да приложи разпоредбата на чл.154, ал.2 НПК,
като приеме за недоказано обвинението, тъй като заключенията не дават
отговор на поставените въпроси. Експертните заключения не са задължителни
и за съда, и съдът мотивирано има право да се откаже да се съобрази с тях.
Моля за произнасяне в тази насока и алтернативно да намалите
значително предвид множеството смекчаващи вината обстоятелства
наказанието спрямо подсъдимия, най-вече наказанието лишаване от право на
управлява МПС, тъй като е свързано с факта, че той е самотен баща, и
единствено той се грижи за своето дете, и тази му книжка е единствения
начин да изкарва прехраната за семейството. Той е професионален шофьор и
отнемането на книжката му за толкова продължителен период от време при
тези обстоятелства, е обстоятелство, което не е съобразено с целите на закона
и значително надвишава тяхното постигане. Дори съдът да не намали
наложеното наказание лишаване от свобода, моля за редукция по отношение
на това наказание. Моля за произнасяне в този смисъл.
ПОДС. К.: Искам да кажа, че свидетелят който видяхме днес, не съм на
сто процента сигурен, но на 90 процента съм сигурен, че не е човека, който
управляваше лекия автомобил „КИА“, защото човека, който кара КИА-та
беше доста по-млад и с оредяла коса. На 90 процента съм сигурен, че това не
е той.
12
ПОСЛЕДНА ДУМА:
ПОДС.К.: Искам оправдателна присъда.
СЪДЪТ се оттегля на съвещание.
СЪДЪТ след тайно съвещание обяви, че ще се произнесе със съдебен
акт в законния срок, за изготвянето на който страните ще бъдат уведомени
писмено.
ПРОТОКОЛЪТ изготвен в съдебно заседание, което приключи в 12.15
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
13