Решение по дело №6759/2015 на Софийски градски съд

Номер на акта: 17
Дата: 5 януари 2017 г. (в сила от 22 март 2019 г.)
Съдия: Мария Иванова Райкинска
Дело: 20151100906759
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 27 октомври 2015 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

Гр.С., 05.01.2017 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-5 състав, в открито заседание на седемнадесети ноември две хиляди и шестнадесета година в състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ РАЙКИНСКА

 

При секретаря А.С., като разгледа докладваното от съдията т.д.№ 6759 по описа на СГС за 2015 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 74, ал. 1 ТЗ.

Ищцата М.А. С. – Д. твърди в исковата си молба и уточнителни молби към нея, че на 12.10.2015 г. е проведено Общо събрание на съдружниците (ОСС) в “С. - Ф” ООД с дневен ред - приемане на ГФО на Дружеството за финансовата 2014 г.,  ревизия на дейността на управителите до момента, освобождаване на Д.Н.Д. като управител на дружеството, освобождаване на съдружника в дружеството Д.Н.Д. и прекратяване на членственото ѝ правоотношение, уреждане на имуществените последици настъпили от това, приемане на актуализиран устав на дружеството, упълномощаване на управителя на дружеството Г.М.Б. да извърши всички необходими действия за вписване на извършените промени по партидата на дружеството в ТР.

Счита, че решенията взети на това събрание са незаконосъобразни, противоречат на Търговския закон и на Устава на дружеството. Събранието не било свикано редовно, в нарушение на чл. 138 и 139 ТЗ. Като довод в тази насока твърди, че поканата за свикването на общото събрание е изпратена от дружеството до нея чрез нотариус П.П. ѝ е връчена едва на 29.09.2015 г. Твърди, че не е получавала покана за общо събрание на дружеството с по – ранна дата – 23.09.2015 г., както се сочело в същата нотариална покана. Намира, че различния дневен ред за събранието на 23.09.2015 г. и този на събранието на 12.10.2015 г. сочи за нередовно свикване на ОС от 12.10.2015 г. В уточнителна молба от 01.06.2016 г. е посочила, че ОС е незаконосъобразно свикано и защото свикването е направено от пълномощник, който нито е упълномощен, нито пък законът предвижда възможност за свикване чрез пълномощник. Това основание обаче е въведено за първи път много след изтичане преклузивния срок по чл. 74 ТЗ, поради което не следва да бъде разглеждано (така т. 6 от Тълкувателно решение № 1 от 6.12.2002 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2002 г., ОСГК.)

Ищцата поддържа, че по втора точка от дневният ред е взето решение за освобождаване от отговорност на управителите на дружеството без да е направен какъвто и да било анализ на тяхната дейност. Сочи, че никой от управителите не е бил изслушан и дори не е присъствал на проведеното събрание. Това говорело за формално отношение и предварително взето решение. В уточнителната молба от 01.06.2016 г. се сочи още, че взетото решение е по точка, която не е включена в дневния ред, каквато нямало в поканата и в нарушение на чл. 139 ТЗ и чл. 13 от Дружествения договор. Това основание за незаконосъобразност обаче отново е въведено след изтичане преклузивния срок по чл. 74 ТЗ и не следва да бъде разглеждано.

Относно решението по четвърта точка от дневния ред ищцата изрично заявява, че прекратяване членството на Д.Д. е невъзможно, защото вероятно нейното предизвестие е антидатирно и не са изтекли три месеца от връчването му, в нарушение на чл. 125, ал. 2 вр. чл. 137 ТЗ. За разлика от същото, което нямало достоверна дата, ищцата била връчила такова на ответното дружество с нотариална покана на 18.09.2015 г. На самото уведомление от Д.Д. било посочена дата на връчване 14.07.2015 г., а в протокола от ОСС – 12.07.2015 г., което още веднъж показвало недобросъвестното поведение на съдружника Д.. Предизвестието на последната следвало да достигне до другия съдружник, а не само до управителя на дружеството. Освен това, молбата, връчена на 14.07.2015 г. нямала характер на предизвестие за напускане, липсвало категорично изявление за напускане след три месеца, а само на изявено желание за това с предложение за прехвърляне дяловете на Д.Д. на другия съдружник.

Ищцата сочи, че не била съгласна да поеме дяловете на другия напускащ съдружник, самата ищца била депозирала вече предизвестие за напускане.

Освен това, преди решението за освобождаване на Д. ОС следвало да вземе решения относно съдбата на дяловете й – да се намали капитала или пък по споразумение с другия съдружник той да ги поеме. За да се стигне до изплащане на дела на напускащия, трябвало да е взето решение за намаляване на капитала с изплащаните дялове, съгласно изискванията на чл. 149 - 152 ТЗ, което е от компетентност на ОСС и се взема с единодушие. Останалият като едноличен собственик не можел да свика ОСС и да вземе решение относно дяловете на напускащия съдружник. Минимално изискуемото се от закона предизвестие било предвидено именно, за да могат съдружниците преди изтичане на срока му да вземат решение относно дяловете на напускащия съдружник и относно съответно изменение на дружествения договор, съобразно чл. 115, т. 4 и т. 5 ТЗ и някоя от хипотезите на чл. 117, ал. 2 ТЗ.

М.Д. счита на следващо място, че след като на проведеното събрание съдружникът Д.Н.Д. е освободена от ОСС като съдружник, то тя не е могла да гласува и да формира мнозинство с притежавания от нея дял в капитала на дружеството по 5-ти и 6-ти въпроси от дневния ред, като гласуването й по тези точки е в нарушение на чл. 114 ТЗ. Относно решението по т. 6 от дневния ред били нарушени още чл. 147 вр. чл. 115 ТЗ – права  по пълномощие можело да дава само лицето, което ги притежава, а в случая Д.Д.  вече била освободена като съдружник.

Ищцата твърди, че проведеното ОСС на „С. - Ф“ ООД и взетите решения са симулативни, и имащи за цел тя да остане едноличен собственик на капитала на едно дружество, отчитащо загуби през последните две години, надвишаващи уставния капитал на дружеството.

Въз основа на изложеното, моли съда да отмени решенията на ОСС на “С. - Ф” ООД, приети на проведеното на 12.10.2015 г ОС.

Ответникът „С.- Ф“ ООД е депозирал отговор на исковата молба в рамките на законоустановения срок, в който изразява становище за неоснователност на предявения иск и поддържа, че не са налице твърдените от ищцата нарушения на императивните разпоредби на ТЗ и на Устава на Дружеството относно свикването и провеждането на Общо събрание на съдружниците. Сочи, че  ищцата е получила поканата за ОС в срок, че е бил надлежно уведомена за дневния ред, дата, час и място на провеждане на ОС и не е налице нарушаване на относимите разпоредби на ТЗ. Получаването на предходна покана за друго ОСС и с друг дневен ред намира за ирелевантен въпрос. Поддържа, че всички взети решения са по въпроси, включени в дневния ред на ОСС от 12.10.2015 г. Намира, че не е необходимо предизвестието за напускане да достига до останалите съдружници, а е достатъчно да бъде връчено на управителя на дружеството. Сочи, че за прекратяване на членственото правоотношение дори не е необходимо решение на ОСС, тъй като то се прекратява с изтичане срок на предизвестието. Не било необходимо предизвестието да се дава чрез нотариус, а въпросът за достоверността на датата на подаването му била въпрос на доказване. По отношение на решенията по т. 5 и т. 6 от дневния ред изразява съгласие с посоченото от ищеца, поради което моли съда да приеме, че свикването и провеждането на процесното заседание на ОСС на „С.-Ф“ ЕООД по отношение на т. 1, 2, 3 и 4 е в съответствие с разпоредбите на дружествения договор и закона.

В допълнителната си искова молба, ищцата оспорва съществуването на пълномощно в полза на адв. Д.Д. с права по свикване на общо събрание към момента на свикване на събранието. Твърди, че е подписано в по-късен момент и е антидатирано, но доколкото това основание за незаконосъобразност на свикването на ОС е наведено извън преклузивния 14-дневен срок от провеждане на ОС по чл. 74, ал. 1 ТЗ, същото не следва да бъде разглеждано. Поддържа изложеното в исковата молба и приложените по делото допълнителни уточнителни молби.

По делото е конституирана като третото лице помагач на страната на ответника - Д.Н.Д., която е изразила становище за неоснователност на исковете.

Съдът, след като прецени събраните по делото релевантни за спора доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

На ОСС на „С. Ф“ ООД, проведено на 15.05.2013 г. като трети управител на дружеството, наред с ищцата и Д.Д. е избрана Г.М.Б.. Това решение е вписано в търговския регистър на 29.05.2013 г. Взето е решение ищцата да бъде освободена като действащ управител, считано от 15.05.2013 г., но да запази статута си на управител, неполагащ труд в дружеството. При преглед на вписванията в търговския регистър не се установява ищцата да е заличавана от регистъра като управител на дружеството.

По делото е представена нотариална покана, изготвена чрез нотариус П.П. на 28.09.2015 г., изходяща от управителя на „С. Ф“ ООД – Д.Д. чрез пълномощника адв. А.Ч. до ищцата М. С. – Д.. В поканата се сочи предишно връчване на покана за ОСС за дата 23.09.2015 г., свикано вследствие депозирано предизвестие от Д.Д. за напускане, както и непровеждането му по обективни причини, за което ищцата била уведомена с нотариална покана на 18.09.2015 г. чрез служител на Оптика Г. на ул. „******“ № **. Сочи се, че въпреки посочената нотариална покана, в която се съдържала и покана за ОСС на 12.10.2015 г., тъй като ищцата отказала да я подпише, с настоящата покана отново ищцата се уведомява за свикано на 12.10.2015 г. ОСС със следния дневен ред: 1. Приемане на ГФО на дружеството за 2014 г. и обявяването му в търговския регистър; 2. Ревизия на дейността на управителите до момента; 3. Освобождаване на Д.Н.Д. като управител на дружеството, заличаването й като управител от търговския регистър; 4. Вземане на решение за освобождаване на съдружника в дружеството Д.Н.Д. и прекратяване на членственото й правоотношение с дружеството; Уреждане на имуществените последици, настъпили от това; 5. Приемане на актуализиран Устав на дружеството; 6. Упълномощаване на управителя на дружеството – Г.М.Б. да извърши всички необходими действия за вписване на извършените промени по партидата на дружеството в търговския регистър към АВ. Посочено е и място и час на провеждане на така свиканото ОСС. Видно от екземпляра, представен от третото лице помагач Д.Д., нотариус П.П. е удостоверил връчване на нотариалната покана на М.Д. на 30.09.2015 г.

Според Протокол от ОСС на „С. Ф“ ООД, на 12.10.2015 г. е проведено ОС на съдружниците, на което са присъствали представители на двамата съдружници – Д.Д., притежаваща дял от 76% от капитала и М. С. – Д., притежаваща дял от 24% от капитала, като провеждането му не се оспорва от страните. В протокола е посочено, че М.Д. е поканена с нотариална покана на нотариус П.П., връчена й на 30.09.2015 г. Събранието е проведено при дневен ред, какъвто е вписан в нотариалната покана до ищцата от 28.09.2015 г.

По т. 1. от дневния ред „ЗА“ Приемане на ГФО на дружеството за 2014 г. и обявяването му в търговския регистър е гласувал съдружника Д.Д., а „Против“ съдружника М.Д..

По т. 2. от дневния ред  - Ревизия на дейността на управителите до момента, е взето решение за освобождаване на тримата управители на дружеството от отговорност за дейността им с гласовете на Д.Д., представителят на ищцата е гласувал против.

По т. 3. от дневния ред -  Освобождаване на Д.Н.Д. като управител на дружеството, заличаването й като управител от търговския регистър, ЗА е гласувала само Д.Д., ищцата е гласувала „Против“.

По т. 4. от дневния ред, като е взето предвид, че на 12.07.2015 г. е постъпила молба от съдружника Д.Д. е взето решение за освобождаването й като съдружник и прекратяване на членственото й правоотношение; прието е дружеството да стане еднолично, с едноличен собственик М.Д., както и да бъде намален капитала на дружеството с дяловете на напускащия съдружник до размер на 1200 лева по предвидения за това ред. Д.Д. е гласувала „ЗА“, а „Против“ – ищцата. Вписано е нейно изявление, че молбата на Д.Д. за напускане е антидатирана и такава не е получавана през м. юли 2015 г. датата е поставена така, че да предхожда изявлението за напускане на самата ищца, връчено на 18.09.2015 г. с нотариална покана до управителя Г.Б..

 Не е взето решение относно уреждане на имуществените последици от прекратяване на членственото правоотношение с Д.Д..

По т. 5. от дневния ред -  Приемане на актуализиран Устав на дружеството и т. 6. От дневния ред  - Упълномощаване на управителя на дружеството – Г.М.Б. да извърши всички необходими действия за вписване на извършените промени по партидата на дружеството в търговския регистър към АВ, „ЗА“ е гласувала Д.Д. , а Против М.Д.. По отношение на устава е посочено, че е изготвен такъв, съобразен с напускането на един от двамата съдружници и превръщането на дружеството в еднолично, но едноличният собственик на капитала М.Д. е отказала да го подпише.

По делото е представена нотариална покана от 18.09.2015 г., изходяща от М. С. – Д. до „С. Ф“ ООД чрез управителите Г.Б. и Д.Д.. С нея ищцата е направила искане да бъде освободена като управител на дружеството и е заявила, че прекратява участието си в дружеството на основание чл. 125, ал. 2 ТЗ, считано от датата на изтичане на срока по закона. Нотариус Р.Б. е удостоверил връчване на нотариалната покана на Г.Б. на 18.09.2015 г., като е приложена и разписка за връчването.

Представено е писмено уведомление от Д.Д. до „С. Ф“ ООД чрез Г.Б., в което е заявено желание за освобождаване като съдружник от дружеството, на осн. чл. 21.т. 4 от дружествения договор и да прекрати членственото си правоотношение с него, като ще предложи на другия съдружник да поеме дяловете й. Върху уведомлението е положен подпис на Г.Б. и дата 14.07.2015 г.

Представено е и писмено уведомление от Д.Д. до „С. Ф“ ООД чрез Г.Б., в което е заявено желание за освобождаване като управител на дружеството и за освобождаването й от отговорност като такъв. Върху уведомлението е положен подпис на Г.Б. и дата 12.09.2015 г.

Представен е Дружествен договор на „С. Ф“ ООД от 15.05.2013 г., видно то който дружеството е със съдружници Д.Д., притежаваща 38 дяла от капитала на дружеството, който е 5000 лева и М. С. – Д., притежаваща 12 дяла от капитала. Според чл. 13, ал. 2 от дружествения договор ОС се свиква с писмена покана, връчена на съдружниците поне 10 дни преди датата на събранието.

В чл. 21 от дружествения договор са посочени възможните хипотези на прекратяване на членство, като една от тях – по чл. 21, т. 4 е с писмено предизвестие, направено най-малко три месеца преди датата на прекратяване на участието.

По делото са представени писмените доказателства, приложени по пет заявления за вписване на промени по партидата на „С. Ф“ ООД, включително промени въз основа на някои от решенията на ОСС, проведено на 12.10.2015 г. Същите, с изключение документите, свързани със свикване и провеждане на ОС от 12.10.2015 г., които са представени  и от страните, са ирелевантни за настоящия спор, доколкото не касаят свикването и провеждането на ОС от 12.10.2015 г.

Така установената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи на съда:

Съгласно чл. 74, ал. 1 ТЗ, всеки съдружник или акционер може да предяви иск пред окръжния съд по седалището на дружеството за отмяна на решението на общото събрание, когато то противоречи на повелителните разпоредби на закона или на учредителния договор, съответно на устава на дружеството. Искът се предявява срещу дружеството в 14-дневен срок от деня на събранието, когато ищецът е присъствал или когато е бил редовно поканен, а в останалите случаи - в 14-дневен срок от узнаването, но не по-късно от 3 месеца от деня на общото събрание.

В трайната практика на ВКС, създадена по реда на чл. 290 ГПК, (напр.  Решение № 204 от 6.06.2012г. на ВКС II ТО, по т. д. № 898/2010г., решение № 128/19.11.2009г. на ВКС, І ТО, по т. д. № 269/2009г., Решение № 46 от 22.04.2010 г. на ВКС по т. д. № 500/2009 г., II т. о., ТК и др.) се приема, че в производството по чл. 74 ТЗ на служебна проверка, като абсолютна положителна процесуална предпоставка за правото на иск, подлежи не правният интерес, който принципно съществува при законодателно уредените конститутивни искове, а наличието на активна легитимация за ищеца, изразяваща се в притежаване на качеството съдружник или акционер в дружеството, чиито решения на общото събрание се атакуват с иска за отмяна. Това качеството следва да е налице към момента на провеждане на заседанието на общото събрание, взело оспорваните решения. Последващото отпадане на това негово качество е ирелевантно. Преценката за допустимост на иск по чл. 74 ТЗ следва да бъде извършена единствено с оглед качеството на ищеца като съдружник или акционер към момента на провеждане на Общото събрание и съответно с оглед спазването на предвидения в чл. 74, ал. 2 ТЗ преклузивен срок. След като едно лице твърди наличие на свое потестативно право, то конститутивният иск за реализирането му е винаги допустим.

Исковете, предмет на настоящото производство са предявени от М.А. С. - Д. срещу решенията на общото събрание на „С. Ф" ООД, проведено на 12.10.2015г. Страните не спорят, че ищцата е била съдружник в ответното дружество към 12.10.2015 г., а и това се установява от справка в търговския регистър по партидата на ответното дружество.

Съгласно чл. 74, ал. 2 ТЗ, искът за отмяна на решение на общото събрание следва да се предяви в преклузивен 14-дневен срок от деня на събранието, ако ищецът е присъствал или бил редовно поканен, съответно от узнаването, но не по-късно от 3 месеца от деня на общото събрание. В случая се оспорват решения на ОС, проведено на 12.10.2015 г., на което ищцата е била представляване, а исковата молба е депозирана на 26.10.2015 г., поради което законоустановеният прекузивен срок е спазен и исковете са процесуално допустими.

Допустимо е и участието на третото лице помагач на страната на ответника, в случая Д.Д., бивш съдружник и управител. Всеки съдружник или акционер може да встъпи съгласно разпоредбите на ГПК и да поддържа иска дори първоначалния ищец да се откаже от него или да го оттегли. В практиката трайно се приема, че съдружник или акционер може да встъпи и на страната на ответника, ако има интерес от това (напр. Решение № 79/30.06.2010 г. по т.д. № 680/2010 г. на ВКС, I т.о., постановено по  реда на чл. 290 ГПК и като такова представляващо задължителна практика - по аргумент от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС). По настоящото дело такъв интерес е установила Добромира Д. – напуснал съдружник на „С. Ф“ ООД, която е установила своя правен интерес от встъпване, доколкото част от взетите решения на 12.10.2015 г. се отнасят до нейното участие в дружеството като съдружник и управител.

По основателността:

Както бе посочено по-горе, съдът е длъжен да разгледа само основанията за незаконосъобразност на оспорените решения на ОСС, въведени с исковата молба в преклузивния срок по чл. 74, ал. 2 ТЗ. Разглеждането на други основания е недопустимо и би довело до недопустимост на съдебното решение. Тези основания могат да бъдат обстоятелства, водещи до процесуална или материална незаконосъобразност на взетите решения. От първия вид основания са нарушения на императивни процесуални норми на закона и дружествения договор за свикване и провеждане на ОС, а от втория – нарушения на императивни норми на материалния закон и материалноправни правила на дружествения договор при вземането на конкретни решения.

Ищцата е въвела в предмета на делото като основания за незаконосъобразност на решенията на ОСС от 12.10.2015 г. на първо място нарушение на законовите и дружествени разпоредби, касаещи свикването на ОСС, предвид свикването и непровеждането на ОСС за предходна дата и с друг, макар и сходен дневен ред, за които тя не била редовно уведомена. Наличието на нарушение на правилата за свикване на ОСС би довело до незаконсъобразност на всички взети от ОСС решения.

Съгласно чл. 139 ТЗ, пресъздаден с известно изменение в чл. 13, ал. 3 дружествения договор на  „С. Ф" ООД от 15.05.2013 г., Общото събрание се свиква с писмена покана, получена от всеки съдружник най-малко 10 дни преди датата на заседанието. Съгласно чл. 139, ал. 1 ТЗ и чл. 13, ал. 3 от дружествения договор поканата следва да съдържа дата, час, място на провеждане и дневен ред на ОС. По делото се установи, че ищцата е получила нотариална покана за ОС на 12.10.2015 г. на 30.09.2015 г., което обстоятелство тя и не оспорва. Поканата съдържа дневен ред в 6 точки. Посочено, е че ОСС ще се проведе в гр. С., на ул. „*****“ № *, ет. *, ап. *. Следователно, ОСС на 12.10.2015 г. е свикано по предвидения ред, 12 дни преди провеждането му, поради което е редовно. Неотносими към редовността на свикването на ОС от 12.10.2015 г. са изпращаните по-ранни покани за ОС на друга дата, обстоятелствата дали са получени или не и с какъв дневен ред са били те. Искът за отмяна на решенията на посоченото основание е,  поради посоченото, неоснователен.

На следващо място ищцата е въвела основания за незаконосъобразност на взетите решения, конкретно относими за всяко от тях.

Относно решението по т. 1 от дневния ред – по тази точка е взето решение за приемане на ГФО за 2014 г., като ищцата не е въвеждала основание за незаконосъобразността му, различна от нередовно свикване на събранието и предвид задължението на съда да се произнесе само по наведените от ищеца основания за незаконосъобразност, други основания не следва да бъдат разглеждани.

Относно решението по т. 2 от дневния ред – „Ревизия на дейността на управителите до момента“, ОСС е взело решение за освобождаване на тримата управители от отговорност, като според ищцата, решението е незаконосъобразно, тъй като не е правена ревизия и не е обсъждана дейността на управителите. Действително, в протокола от ОСС са посочени мотиви за освобождаване на управителите от отговорност, нито въз основа на какви данни е взето такова решение с гласовете на съдружника Д.Д., поради което не става ясно въз основа на какви данни е взето и как те са събрани, но нито законът, нито дружественият договор  изискват някаква предварителна подготовка, извършване на ревизия или други действия, които да предпоставят вземането на решението. В същото време, освобождаването на управителите от отговорност е въпрос на целесъобразност, като съдът не е компетентен да я обсъжда.

Може да се мисли дали липсата на всякаква предварителна информация не съставлява нарушение правото на информация на ищцата като съдружник, каквато квалификация би могла да бъде дадена на твърденията, че не е правен анализ и никой от управителите не е присъствал на събранието (двамата съдружници-управители са били представлявани от пълномощници). Съгласно чл. 123 ТЗ всеки съдружник има право да участва в управлението на дружеството, в разпределението на печалбата, да бъде осведомяван за хода на дружествените дела, да преглежда книжата на дружеството и право на ликвидационен дял. В посочената разпоредба не е установено изрично правото на съдружниците  на информация в определен срок преди провеждане на ОСС, така, както такова право изрично е закрепено в чл. 224 ТЗ например. Въпреки това, настоящият състав приема, че съдружниците в ООД също имат такова право, което е пряко свързано с възможността за упражняване правото на глас в ОС, и възможността за упражняването му следна да се преценява съобразно конкретните решения, включени в дневния ред, съотв. – необходимостта от конкретна информация по тях и начина на предоставянето й. Негова разновидност в  случая е правото на достъп до дружествените книги, като неосигуряването на достъп до тях от ответника би било нарушение на членствените права на съдружниците. Няма твърдения на ищцата да е бил отказан достъп до дружествените книги. Дружественият договор от друга страна не съдържа задължение някакви материали да бъдат изпращани на съдружниците, поради което следва да се приеме, че самите те е следвало да проявят активност и да се осведомят за работите на дружеството през ревизирания период.

В обичайния случай решение за освобождаване на управителя от отговорност се взема въз основа на доклад за дейността на управителя за съответния период, който е предварително изготвен. Възможно е обаче такъв доклад да се направи и на събранието, ако същият не съдържа голям обем инфоромация, изискваща анализи, проверки и пресмятания. В конкретния случай и двамата съдружници са и управители на дружеството, всеки от тях има достъп до търговските книги на дружеството, поради което е могъл да се информира за дейността на другия управител и е бил длъжен да знае резултатите от нея. Не е нарушено правото на ищцата на информация.

Предвид изложеното, оспореното решение не е незаконсъобразно или противно на дружествения договор на посоченото основание.

Взетото решение за освобождаване на управителите от отговорност не съответства на обявения за разглеждане въпрос от дневния ред – „Ревизия дейността на управителите“, макар да е предпоставен от него и това несъответствие може да води до незаконосъобразност на взетото решение поради нарушение на чл. 139, ал.1 ТЗ и чл. 13.3.от дружествения договор, но това основание не е своевременно въведено в предмета на спора и не следва да бъде разглеждано.

Относно решението по т. 3 от дневния ред – „Освобождаване на Д.Н.Д. като управител на дружеството, заличаването й като управител от търговския регистър“, доколкото ищцата не е въвеждала основание за незаконосъобразността му, различна от нередовност на свикването на събранието, други основания не следва да бъдат разглеждани.

Относно решението по т. 4 от дневния ред – „Вземане на решение за освобождаване на съдружника в дружеството Д.Н.Д. и прекратяване на членственото й правоотношение с дружеството; Уреждане на имуществените последици, настъпили от това“. Основанието за незаконосъобразност взетото по тази точка решение, което ищцата е въвела в процеса, е свързано с твърдения за антидатирано предизвестие за напускане, съотв. – неизтекъл 3-месечен срок по чл. 125, ал. 2 ТЗ, както и ненадлежното му отправяне и връчване на един от управителите вместо на другия съдружник.

Трайна и непротиворечива е съдебната практика по отношение начина на упражняване изрично предвиденото в чл. 125, ал. 2 ТЗ потестативно право на всеки съдружника да прекрати членственото си правоотношение с дружеството с едностранно предизвестие, както и относно фактическия състав на това прекратяване. Съгласно тази практика, включително Решение № 46/22.04.2010г. по т.д. № 500/2009г. II т.о. на ВКС, Решение № 991/29.11.2006 г. по т.д. № 556/ 2006 г. на ВКС, Решение № 771/20.12.2004 г. по т.д. № 165/2004 г. на ВКС и др., прекратяване участието на съдружник в ООД в хипотезата на чл. 125, ал. 2 ТЗ е последица от свободно формираната и външно изразена воля на съдружника, в чиято полза законът признава право да напусне доброволно дружеството като отправи за целта писмено предизвестие. Единствените условия, с които е обвързано упражняването на това право е волеизявлението за напускане да бъде отправено в писмена форма и в рамките на определен срок- тримесечен, съгласно диапозитивната норма на чл. 125, ал.2 ТЗ, или по-дълъг, ако такъв е предвиден в дружествения договор. Прекратяването на членственото правоотношение в разглежданата хипотеза, доколкото писменото предизвестие е способ за реализиране на потестативното право на съдружника да предизвика едностранно промяна в персоналния субстрат на търговското дружество, следва да се счита настъпило ipso facto в момента на изтичане на срока на предизвестието. Прекратяването на участието на съдружника, отправил предизвестие не може да се поставя в зависимост от условия, каквито не се предвиждат от закона, включително и от настъпване на юридически факти, свързани с уреждане имуществените отношения между напусналия съдружник и дружеството, преразпределение на дяловете или пък изменение на устройствения акт и правната форма. Всички тези въпроси са последица от прекратяването на участието на съдружника, но не представляват условие или пречка за прекратяване на членственото правоотношение.

Предизвестието се отправя до дружеството и се приема от волеизразяващия орган на дружеството – управителя. В случай на повече от един управител – достатъчно е предизвестието да бъде връчено на кой да е от тях. Общото събрание няма компетентност да взема решения, свързана с напускането на съдружник, а само с изключването му, поради което не е необходимо предизвестието да се отправя до него. (така и Определение № 650/2011 г. по т.д. № 1135/2010 г. на Т.К. на ВКС).

Прекратяването на членственото правоотношение настъпва ex lege с изтичане срока на предизвестието и не е необходимо решение на ОС, за да настъпи тази правна последица на предизвестието (така Решение № 46 от 22.04.2010 г. по т. д. № 500/2009 г. на ВКС, ІІ т. о.) Ако такова решение все пак бъде взето, то същото не поражда никакви правни последици. Такова решение може да се приравни на недействително решение (така Решение № 75/31.05.2010 г. по т.д. № 538/2009 г. на ІІ т.о. на ВКС и определение № 882 от 20.11.2013 г. по т. д. № 2060/2013 г.,  І т. о. на ВКС.) Недействителните решения не са отменяеми поради непораждането на правни последици, те съществуват само формално в правния мир. Ето защо, искът за отмяна на това решение е неоснователен.

Предвид посоченото, ирелевантен е въпросът относно датата, на която Д.Д. е депозирала предизвестието за напускане. Този въпрос би имал значение в евентуален спор относно качеството й на съдружник и правото й да получи дружествения си дял, какъвто спор не е предмет на делото. За пълнота следва да бъде посочено още, че ако предизвестието действително е връчено на управителя Г.Б. на 12.07.2015 г., то тримесечният срок на предизвестието изтича на 12.10.2015 г. (съобразно правилото на чл. 60, ал. 3 ГПК) и членственото правоотношение се счита прекратено от следващия ден, а не от 12.10.2015 г. Минималният срок на предизвестието по чл. 125, ал. 2 ТЗ е 3 месеца, което значи, че те следва да изтекат, а това става на 12.10.2015 г. При дата на предизвестието 12.07.2015 г., денят на провеждане на ОСС е последният ден от съществуването на членственото правоотношение на Д.Д. със „С. Ф“ ООД, което се смята прекратено от 13.10.2015 г. Този извод се подкрепя и от правилото на чл. 21.т. 4 от дружествения договор, в който е предвидено, че предизвестието трябва да е направено най-малко три месеца преди датата на прекратяване на правоотношението, т.е., трябва да са изтекли най-малко три пълни месеца преди настъпване на прекратяването.

Относно решението по т. 5 от дневния ред – „Приемане на актуализиран Устав на дружеството“. Основанието за незаконосъобразност на това решение, посочено от ищцата е, че след като Д.Д. вече е била освободена от ОСС, то тя не е могла да гласува по тази точка от дневния ред. Както бе посочено, решението на ОСС за освобождаване на Д.Д. като съдружник не е породило никакви правни последици по отношение прекратяване на членственото й правоотношение, (какъвто не би бил случая при решение за изключването й, предвид действието на решението във вътрешните отношения по аргумент за противното от чл. 140, ал. 4 ТЗ), а тъй като предизвестието за напускане е изтекло най-рано в деня на ОСС, на този ден тя все още е била съдружник. Освен това, решение за одобряване учредителен акт на едноличния собственик (какъвто на ОСС е прието, че е останала М.Д.), взето от лице, различно от едноличния собственик, е равносилно на нищожно решение, поради което не е породило никакви правни последици, съотв. – и по тази причина не подлежи на отмяна.

Искът на посоченото основание е следователно неоснователен.

Относно решението по т. 6 от дневния ред  - „Упълномощаване на управителя на дружеството – Г.М.Б. да извърши всички необходими действия за вписване на извършените промени по партидата на дружеството в търговския регистър към АВ“. Решението за упълномощаване на управителя Г.Б., макар да не подлежи на вписване, няма пречка да бъде оспорено по реда на чл. 74 ТЗ, който регламентира конститутивния иск за отмяна на всяко решение на Общото събрание на търговско дружество, без при това да въвежда каквито и да било ограничения относно видовете решения на Общото събрание, стеснявайки кръга на атакуване само до тези по чл. 137 ТЗ или другите норми, изрично уреждащи компетентност на ОСС (така Решение № 145 от 21.03.2005 г. на ВКС по т. д. № 524/2004 г. на ВКС, I т о.)

Доколкото всеки от тримата управители на дружеството го представлява самостоятелно или заедно с останалите двама, то направеното от ОСС  упълномощаване очевидно не е необходимо – всеки управител може да заяви за вписване обстоятелствата, възникнали от взетите решения предвид представителните си функции по отношение на дружеството и на основание чл. 15, ал. 1, т. 1 ЗТРЮЛНЦ. В случая по-скоро мнозинството е изявило воля определен управител да извърши вписването на конкретните решения, като по този начин по същество е ограничило правомощията на останалите двама управители. Няма законова пречка или забрана в дружествения договор за такова ограничение. Напротив, то е допустимо – арг. от  чл. 141, ал. 2, изречение последно ТЗ. Ограничаването в правомощията има значение само във вътрешните отношения и не може да се противопостави на трети лица, но не е незаконосъобразно.

Предвид изложеното по-горе, към 12.10.2015 г. Д. Д. при всички случаи все още е била съдружник в дружеството, а решението по т. 4 от дневния ред не се е отразило на членственото й правоотношение. Ето защо, взетото с нейните гласове решение не е незаконосъобразно на това основание.

Тъй като не се доказаха твърдените от ищцата пороци на решенията на ОСС, проведено на 12.10.2015 г., исковете следва да бъдат отхвърлени изцяло.

Следва да бъде посочено, че дори да са верни твърденията на ищцата, че решенията, взети на практика от другия съдружник Д.Д., която е притежавала повече от 2/3 от капитала, са целели ищцата да остане единствен собственик в дружество, което реализира загуби, няма пречка ищцата, при нежелание да продължи дейността, да вземе решение за прекратяване на дружеството и неговата ликвидация.

По разноските:

При този изход от спора, ответникът има право на разноски, съобразно чл. 78, ал. 3 ГПК. Такива обаче не се установяват по делото.

На третото лице помагач разноски не се дължат – чл. 78, ал. 10 ГПК.

 

Воден от изложеното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска на М.А. С. – Д., ЕГН **********,***, с правно основание чл. 74 ТЗ, предявен против „С. - Ф“ ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, за отмяна на всички решения на Общото събрание на съдружниците, проведено на 12.10.2015 г. със следния дневен ред: 1. Приемане на ГФО на дружеството за 2014 г. и обявяването му в търговския регистър; 2. Ревизия на дейността на управителите до момента; 3. Освобождаване на Д.Н.Д. като управител на дружеството, заличаването й като управител от търговския регистър; 4. Вземане на решение за освобождаване на съдружника в дружеството Д.Н.Д. и прекратяване на членственото й правоотношение с дружеството; Уреждане на имуществените последици, настъпили от това; 5. Приемане на актуализиран Устав на дружеството; 6. Упълномощаване на управителя на дружеството – Г.М.Б. да извърши всички необходими действия за вписване на извършените промени по партидата на дружеството в Търговския регистър към Агенцията по вписване.

 

Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на ответника – Д.Н.Д., ЕГН **********,*** ** – адв. Д.Д..

 

Решението може да бъде обжалвано пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                                                   СЪДИЯ: