Р Е Ш Е Н И Е
№...................../.....................................2021, гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, VІ касационен състав, в открито заседание на 04 март 2021 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР КИПРОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. МАРИЯНА БАХЧЕВАН
2. СТОЯН КОЛЕВ
при секретар Ангелина Георгиева и с участието на
прокурор Александър Атанасов от Варненска окръжна прокуратура изслуша
докладваното от съдия-докладчик МАРИЯНА БАХЧЕВАН касационно
административно-наказателно дело № 61 /2021 г. по описа на съда, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по реда на чл. 208 и
следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63, ал. 1 от Закона
за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Делото е образувано въз основа на касационна жалба от Е.Х.Х.
чрез адв.И.Г. срещу решение № 260552/14.12.2020 г. на Районен съд гр.Варна,
постановено по НАХД №3928/2020 г., с което е потвърдено наказателно постановление
№23-0000777/10.09.2020 г. на директор на
Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ гр.Варна, с което на основание
чл.93 ал.1 т.1 от Закона за автомобилните превози /ЗАвПр/ на Е.Х. е наложена глоба от 2000 лева за нарушение на
чл.2 ал.1 от Наредба № 41 от
04.08.2008г. на МТ.
Касаторът твърди, че решението на Варненския районен
съд е неправилно, поради грешно приложение на материалния закон. Изтъква, че е
отговарял на по-високи от изискуемите изисквания за квалификация, тъй като е
притежавал валидна карта за квалификация от по-висока категория от изискуемата.
Смята, че случая е маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН и иска отмяна на
решението и отмяна на наказателното постановление.
Ответната страна – Регионална дирекция „Автомобилна
администрация“ гр.Варна не е изразила становище по касационната жалба.
Представителят на контролиращата страна – ВОП намира
касационната жалба за неоснователна и иска обжалваното решение да бъде оставено
в сила като правилно.
Касационната жалба е подадена в предвидения за това
преклузивен срок и при наличието на правен интерес от страна в административно-наказателното
производство, за която решението е неблагоприятно, и срещу подлежащ на
касационно обжалване съдебен акт, поради което е допустима и се дължи нейното
разглеждане по същество.
Обжалваното решение е валидно, като постановено в
необходимата форма и от съдията, разгледал делото. Правният спор е подсъден на
районния съд и местно подсъден на Районен съд – Варна, като първа съдебна
инстанция, а решението е постановено от едноличен съдебен състав, съгласно
правилата на ЗАНН. Проверяваният съдебен акт е и допустим, тъй като съдът е бил
надлежно сезиран с редовна и допустима жалба срещу подлежащ на обжалване акт на
правораздаване.
Административен съд – Варна, като разгледа делото по
реда на чл.217 и следващите от АПК, прецени събраните по делото доказателства и
доводите на страните, както и след извършената на основание чл. 218 от АПК
служебна проверка за валидност, допустимост и съответствие на атакувания
съдебен акт с материалния закон, и предвид посочените в касационната жалба
пороци на решението, намира същата за ОСНОВАТЕЛНА.
Районен съд гр.Варна е приел за установено, че на 24.06.2020 г. Е.Х.
е управлявал товарен автомобил, извършващ
обществен превоз на товари, за чието управление се изисква свидетелство за
управление на моторно превозно средство категория „С” без да притежава карта за
квалификация на водача за категория „С”, като водачът притежава карта за квалификация
№ Р143719 за категории „D” и „DE” валидна до 11.06.2021г. Въз основа на
събраните по делото доказателства, Варненският районен съд е приел, че притежаването на карта за
квалификация макар и за по-високата категория „DE”
не изпълва изискването за придобиване на карта за квалификация за по-ниската
категория „С”, поради което е счел, че нарушението е доказано и не са налице основания за приложението на чл.28
от ЗАНН.
Касационният състав на Варненския
административен съд намира обжалваното въззивно решение за неправилно, поради
следните съображения:
Не се спори по делото, че към
деня на проверката, водачът Е.Х. е притежавал карта за квалификация за
категория „D” и за „DE”, които са по-високи от изискуемата
за управлявания товарен автомобил категория „С”. Картата за квалификация на
водача, съгласно чл. 29 ал.1
от Наредба № 41 от 4. 08. 2008
г. за условията и реда за провеждане на обучение на
водачите на автомобили за превоз на пътници и товари и за условията
и реда за провеждане на изпитите за придобиване на начална квалификация, представлява
вторичен удостоверителен документ – първичният такъв е удостоверението за професионална
компетентност, видно от разпоредбата на
чл.19 от Наредба № 41/4.08.20208 год.
Посочената като нарушена
разпоредба на чл.2 ал.1 от Наредба №41/04.08.2008г. за условията и
реда за провеждане на обучение на водачите на автомобили за превоз
на пътници и товари и за условията и реда за провеждане на изпитите за
придобиване на начална квалификация, гласи: „Водачите на
моторни превозни средства, за управлението на които се изисква свидетелство за
управление на моторно превозно средство от категории и подкатегории C1, C1+E,
C, C+E, D1, D1+E, D или D+E, когато с тези превозни средства се извършват
обществени превози или превози за собствена сметка, трябва да притежават карта
за квалификация на водача.”. Тоест, притежаването на карта за
квалификация от по-висока категория не е включено като признак/елемент от състава
на нарушената разпоредба на чл.2 ал.1 от Наредба №41/04.08.2008г. на МТ. Обстоятелството,
свързано с притежаването на карта за квалификация от по-висока категория не е взето предвид от закона при определяне на
нарушението, видно от приложената
санкционна норма по чл.91 ал.1 т.1 от Закона за автомобилните превози.
Следователно, притежаването на
валидна до 11.06.2021г. карта за квалификация за категории „D” и „DE”, които са по-високи от изискуемата
категория „С” е смекчаващо вината обстоятелство /по аргумент на противното –
чл.56 от Наказателния кодекс/, с оглед на което нарушението представлява
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
нарушения от същия вид, поради което
може да се определи като маловажен случай по смисъла на чл.93 т.9 от
Наказателния кодекс, приложим на основание чл.11 от ЗАНН. Налице е основание за
прилагане на чл.28 от ЗАНН и като не го е сторил, въззивният съд е постановил
неправилно решение, което трябва да бъде отменено и постановена отмяна на незаконосъобразното
наказателно постановление.
Касаторът е поискал присъждане на съдебни разноски в
размер на 370 лева адвокатско
възнаграждение, платено на адв.И.Г. във връзка с договор за правна защита и
съдействие № 60/16.12.2020г., сключен с него.
По изложените съображения, на основание чл. 221, ал.
2, изречение първо, предложение първо от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Шести касационен състав на Административен съд – Варна
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 260552/14.12.2020 г. на Районен съд
гр.Варна, постановено по НАХД № 3928/2020 година, като вместо това постановява:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №23-0000777/10.09.2020 г.
на директор на Регионална дирекция
„Автомобилна администрация“ гр.Варна, с което на основание чл.93 ал.1 т.1 от
Закона за автомобилните превози на Е.Х.
Х. е наложена глоба от 2000 лева за нарушение на чл.2 ал.1 от Наредба № 41 от 04.08.2008г. на МТ.
ОСЪЖДА Регионална дирекция „Автомобилна
администрация“ гр.Варна да заплати на Е.Х.Х. адвокатско възнаграждение в размер
на 370 /триста и седемдесет/ лева.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.