Р Е Ш Е Н И Е
Номер 562 13.04.2021г.
гр.Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд– Бургас, XVI-ти състав, на двадесет и пети февруари две хиляди двадесет и първа година, в публично
заседание, в следния състав:
Председател: ВЕСЕЛИН ЕНЧЕВ
Членове: АТАНАСКА АТАНАСОВА
ДИМИТЪР ГАЛЬОВ
Секретар: К. Л.
Прокурор: Андрей Червеняков
като разгледа докладването от съдията Д.Гальов КАНД № 343 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63, ал.1,
изр.2 от Закона за администра-тивните нарушения и наказания (ЗАНН), вр. чл.348
от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), вр. чл.208-228 от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба от Началника на сектор
„Пътна полиция“ при ОД на МВР- гр.Бургас, против Решение № 1225 от 25.11.2020г.,
постановено по НАХД № 3569 от 2020г. по описа на Районен съд – гр.Бургас, с
което е отменено наказателно постановление № 50 от 15.02.2019г.,
издадено от касатора. С посоченото НП е наложено административно наказание на
ответника по касация С.Г., а именно „глоба“ в размер на 30 лева, на основание
чл.81, ал.2, т.2 от ЗДвП. Касаторът твърди, че съдът е допуснал
нарушение на процесуалните правила, които са съществени, а наред с това
постановил решението си и в нарушение нормите на материалния закон. Сочи се, че
на 11.02.2019г. ответникът се явил в административната сграда на „Пътна
полиция“ в гр.Бургас, признал обстоятелството, че е загубил издаденото на
негово име свидетелство за управление на МПС, като попълнил съответна декларация
на същата дата- 11.02.2019г. относно загубването на документа на 09.11.2018г.
Оспорва се извода на съда, че не е доказано извършеното нарушение и виновното
поведение на С.Г., след като административнонаказващият орган не може да
доказва твърденията на жалбоподателя. Съдът приел несъществуващи факти, като
счел декларацията на Г. за съобщаване на кражба, с което е нарушил и
материалния закон при постановяване на решението си. Решаващият състав допуснал
и нарушение при разпределяне на доказателствената тежест, като изтъкнал в
решението си, че наказващият орган не доказал липсата на кражба, за да издаде
процесното НП. Иска се отмяна на решението изцяло и потвърждаване на НП в двете
му части.
Посочените в жалбата оплаквания съдът квалифицира като
основание по чл.348, ал.1, т.1-2 от НПК– неправилно решение поради противоречие
с материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила.
В съдебно заседание, касаторът не изпраща
представител.
Ответникът по касация – С.И.Г., в писмен отговор
оспорва касационната жалба, като счита, че не следва да бъде уважена. В съдебно
заседание се явява лично и пледира за оставяне на оспореното решение в сила.
Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас дава
заключение за неоснователност на оспорването и предлага решението да бъде
оставено в сила, като правилно и законосъобразно, макар и на друго основание, с
оглед наличие на предпоставките за прилагане на чл.28 от ЗАНН.
След
като прецени доводите и становищата на страните и събраните по делото доказателства,
въз основа разпоредбите на закона, Административен съд – Бургас, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната
жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл.211 от АПК от надлежна
страна, по смисъла на чл.210, ал.1 от АПК, за която съдебният акт бил
неблагоприятен и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради
което се явява процесуално ДОПУСТИМА. Констатираното налага да бъде разгледана
по същество, при което съдът намери следното:
Производството пред РС–Бургас е образувано по жалба
против НП № 50 от 15.02.2019г., издадено от Началника
на сектор „Пътна полиция“-гр.Бургас. С него е наложена глоба в размер на 30
лева, за това, че на 11.02.2019г. в гр.Бургас, в адм. сграда на сектор „ПП“, на
гише № 18 лицето не представило СУМПС и с декларация по чл.17, ал.1 от ПИБДС от
същата дата е декларирал, че е изгубил свидетелството на 09.11.2018г. Нарушението
е квалифицирано по чл.7, ал.1 от ЗБЛД, а наказанието е наложено на основание
чл.81, ал.2, т.2 от ЗБЛД.
С оспореният съдебен акт, РС–гр.Бургас отменил изцяло
наказателното постановление. При постановяване на това решение съдът приел, че
актът за установяване на нарушение и обжалваното НП са изготвени от компетентни
лица, съдържат изискуемите реквизити и са формално законосъобразни. Приел е
обаче, с оглед тезата на жалбоподателя за извършена кражба, че не е доказано по
категоричен начин наличието на виновно поведение на притежателя на липсващото
свидетелство, а именно наказващият орган следвало да докаже такова съставомерно
поведение при налагане на такова наказание. Като обосновал извод за незаконосъобразно
наложена глоба, съдът отменил изцяло санкционния акт.
Настоящата касационна инстанция, намира, че решението
на РС-гр.Бургас е ПРАВИЛНО, като краен резултат.
Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд
на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.
Съобразявайки
нормата на чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като
за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с
материалния закон, следи служебно.
Съдът е извършил
анализ на твърденията на страните и техните доводи. Обаче, решаващият състав не
е констатирал формалната незаконосъобразност на съставения акт за установяване
на нарушението, пренесена и в наказателното постановление. Това е така, поради
следното:
От фактическа страна, в АУАН и в НП е описано детайлно
кога и къде е извършено вмененото на жалбоподателя Г., с явяването му на
посоченото гише в сектор „ПП“, каква декларация е подал и е цитирал нейното
съдържание, съответно основанието за подаването й- чл.17, ал.1 от Правилника за
издаване на български лични документи /ПИБДС/.
Съгласно чл.17, ал.1 от ПИБДС „В случаите на изгубване, кражба,
повреждане или унищожаване на български личен
документ лицето е длъжно да подаде в
срок до 3 дни писмена декларация по образец съгласно приложение № 6 относно
тези обстоятелства в най-близкото РУ на
МВР, ОДМВР, ДБДС - МВР, ДМ – МВР или в звената "Миграция" при ОДМВР“.
В акта и в НП се сочи, че според заявеното от лицето „е изгубил СУМПС на 09.11.2018г.“, а
декларацията е подадена на 11.02.2019г.
В случаят, наказателното постановление се основава на
фактическо описание на нарушението, което съставлява компилация от състави на
различни нарушения. Описанието на фактите кога, къде е подадена декларация по
чл.17, ал.1 от ПИБДС, съпоставящи датата на подаването й, както и датата на
отразеното в нея събитие относно причината за липсата на съответния документ са
относими към друг вид нарушение. Именно това е целта на така описаната
декларация, да се уведомят компетентните органи за липсата на документа, с
отразяване на причината за това, което задължава субектите да я представят в
указания 3-дневен срок от събитието. От заявените и описани дати, може да се
обоснове извод, че лицето не е спазило срока за подаване на изискуемата
декларация, след като е подадена на 11.02.19г., а се излагат твърдения за
загубата на СУМПС на 09.11.18г.
Относно нарушението, изразяващо се в неспазване срока
за деклариране законодателят е предвидил съвсем различен санкционен състав, а
именно нормата на чл.81, ал.2, т.3
от ЗБЛД, а не цитираната в НП- чл.81, ал.2, т.2 от закона, която се отнася за осъществена
загуба, повреда или унищожаване на документ.
Според санкционната хипотеза на т.3 наказва се с глоба
от 30 до 200 лева лице, което „не е
декларирало в тридневен срок изгубване, кражба, повреждане или
унищожаване на български личен документ“.
Фактическото описание на процесното нарушение, както и
отразеното време и място на извършването му- „На 11.02.2019г. в гр.Бургас, в
административната сграда на сектор „Пътна полиция“, на гише № 18…“ ясно
сочат, че деецът е подведен под отговорност за деяние, изразяващо се подаване
на обсъжданата декларация, което обективно може да се изразява само в
неспазване на срока за изпълнение на това задължение. Другояче би било, ако
компетентните органи бяха ангажирали административнонаказателната отговорност
на лицето само за загубата на документа. В този случай, времето и мястото на
вмененото деяние следва да отразяват кога и къде е загубен /повреден, унищожен/
документа, за което се твърди, че е виновно извършено деяние, съгласно чл.7,
ал.1 от ЗБЛД. В случаят, такива обстоятелства относими към състава на
нарушението по чл.7, ал.1 от ЗБЛД не се съдържат еднозначно, а при така
формулираното време, място и начин на извършване, цитирани по-горе са включени
факти относими за друго по вид нарушение.
Описанието на нарушението следва да е ясно и точно, в
противен случай се нарушава правото на защита на подведеното под отговорност
лице да разбере за какво конкретно е санкциониран, а в настоящият случай е
допуснато именно такова съществено нарушение на производствените правила.
При тези констатации е налице т.нар. формалната
незаконосъобразност на наказателното постановление, издадено в нарушение на
чл.57, ал.1, т.5 и 6 от ЗАНН, защото с така описаното в акта и в НП нарушение
не може да се обоснове еднозначен извод:
кога е извършено нарушението- дали на 09.11.2018г., когато
според тезата на наказващия орган лицето е загубило документа си или на
11.02.2019г., когато е подадена декларацията по чл.17, ал.1 от правилника;
къде е извършено нарушението, дали в административната
сграда на сектор „Пътна полиция“, където е подадена декларацията или на друго
място, преди това;
в какво точно се изразява изпълнителното деяние на
нарушението, дали е „загубил“
конкретно посочен документ или е „подал
декларация по чл.17, ал.1 от ПИБДС от дата 11.02.2019г.“, което
обстоятелство съпоставено с другата дата е относимо само към състава на
деянието по чл.81, ал.2, т.3 от ЗБЛД, макар последната да не е основание
за наложената глоба.
При това положение, обсъждане на останалите доводи на
касатора е безпредметно, тъй като допуснатите пороци при издаване на НП не
могат да бъдат отстранени в производството по неговото обжалване.
Обобщено, касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА и следва
да се отхвърли, а решението на районният съд е валидно, допустимо и правилно,
като краен резултат, макар и по различни от изложените в него съображения,
което обуславя потвърждаване на съдебния акт.
Разноски не се претендират от ответника и не се
присъждат, при този изход.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, вр. чл.218 от АПК, във
връзка с чл.63, ал.1, изр.2-ро от ЗАНН, Административен съд – Бургас, ХVI-ти състав,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1225 от 25.11.2020г.,
постановено по НАХД № 3569 от 2020г. по описа на Районен съд – гр.Бургас.
РЕШЕНИЕТО не
подлежи на обжалване и протестиране.
Председател:
Членове:
1. 2.