№ 7606
гр. .., 29.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 165 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КРАСИМИР В. СОТИРОВ
при участието на секретаря ДАЙАНА АНТ. АНТОВА
като разгледа докладваното от КРАСИМИР В. СОТИРОВ Гражданско дело №
20241110137944 по описа за 2024 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е
№ ... / ...
29.04.2025 г., гр...
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийски районен съд, 165 граждански състав, в открито заседание, проведено на
шести март две хиляди двадесет и пета година, в следния
състав:
Председател: Красимир Сотиров
при секретаря: Дайана Антова, като разгледа докладваното от съдия Красимир Сотиров
гр.д. №37944 по описа за 2024г. на СРС, 165 състав, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.422 от ГПК, вр.чл.79, ал.1, пр.I, вр. чл.240 от ЗЗД, вр.
чл.430 от ТЗ и по чл.86 от ЗЗД.
1
Образувано е във връзка с постъпила в съда в срок искова молба от ...., ЕИК:....., със
седалище и адрес на управление: гр......., представлявано от ..... – Изп. директори, срещу Т.
Н. П., като собственик на топлоснабден имот в гр..., ж.к. „.....“, бл....., абонатен №...., във
връзка с указания по чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, с която се претендира да се установи със сила на
пресъдено нещо дължимостта по отношение на ответника на сума от 11 330,55 лв.,
представляваща изискуемо задължение за доставена топлинна енергия, /ТЕ/, за отчетен
период от 01.05.2021г. до 30.04.2023г., сума от 1 439,65 лв., представляваща обезщетение за
забава, за периода от 15.09.2022г. до 14.03.2024г., сума от 63,07 лв., представляваща сума за
дялово разпределение, за периода от 01.05.2021г. до 30.04.2023г. и сума от 12,50 лв.,
представляваща обезщетение за забава, за периода от 16.07.2021г. до 14.03.2024г., за които
суми е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК по ч.гр.д. №19155/2024г. на
СРС, 165 състав. Претендира се присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът подава отговор на исковата молба, чрез адв.И. Н. от
САК, с който оспорва исковете като неоснователни и недоказани по размер. Оспорва да е
собственик или вещен ползвател на процесния имот и да е била спазена нормативната
уредба при нанасянето на данните от топломера, респ.- оспорва да е било извършвано
правилно дяловото разпределение въз основа на тези данни. Оспорва уредите да са били в
техническа изправност. Оспорва да е било извършено отчитане на индивидуалните
разпределите. Оспорва да е подписвал фактури, касаещи процесния период и да е давал
съгласие да бъдат приспадани/ добавяни на сумите от изравнителни сметки. Оспорва и
ищецът да е поставил в забава ответника по отношение на вземанията за процесните
главници. По делото не било доказано, че ищецът е упълномощен да събира цената за
услугата по дялово разпределение. Претендира присъждане на разноски.
Като трето лице помагач на страната на ищеца е конституирана фирмата за дялово
разпределение, /ФДР/, ...., като са представени 1 бр. индивидуална справка за отопление и
топла вода на името на ответника и 1 бр. протокол за главен отчет, за отопл. сезон
2022/2023г., с вписан 1 бр. измервателен уред с показания по стар отчет- 0 и вписани
показания по нов отчет- 50.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства и наведените доводи от
страните, както и законовите разпоредби, относими към спора, намира предявените искове
за частично основателни, поради следните съображения:
Приложени към исковата молба са преписи на НА за покупко- продажба на недвижим
имот от 20.05.1999г., н.д. №...- Нотариус с район на действие: РС- гр..., с който ..... продава
по ½ ид.ч. от правото на собственост върху процесния апартамент на Н. П. и на малолетната
Т. П., представлявана от своята майка и законен представител Е. П., както и НА за дарение
на недвижим имот №.....г., том III, н.д. №..... на Нотариус Б. Б...., рег. №..., район на действие:
СРС, с който Н. П.- В. надарява сестра си Т. П. със собствената си ½ ид.ч. от правото на
собственост върху процесния имот.
Представен е Договор от 18.09.2002г., сключен между Ес на жилищната сграда и ФДР,
за доставка и монтаж на термостатни вентили и извършване на индивидуално измерване на
потреблението на ТЕ, със срок на действие от 3 год., с опция за автоматично удължаване на
действието му при липсва на волеизявление от страната за прекратяването му и протокол от
30.08.2002г. на ОС на ЕС, с вписани за ап.3 4 бр. радиатори.
По повод дадени указания с доклада, ищецът представя писмени доказателства,
/стр.100 и сл./, вкл. и протокол от абонатната станция с разкъсвания по него, който следва да
се прецени по реда на чл.178, ал.2 от ГПК.
Съгласно заключение по СТЕ, по документи в имота са монтирани 4 бр. радиатори с
посочени номера на уредите за отчет, налице е щранг- лира в банята с мощност от 320 Вт,
като ТЕ, отдадена от нея се отчита служебно по максимална мощност. В бл.... се е
извършвал дистанционен отчет на ТЕ за отопление. ТЕ за БГВ е начислена за отопл. сезон
2
2021/2022г. служебно на база 3 лица по 140 л/денонощие. През втория отопл сезон
2022/2023г., на 01.12.2022г. е монтиран водомер, след което отчитането е извършвано по
него. ТЕ за сградна инсталация е начислена на база от пълен отопляем обем от 203 куб.м.
Прието е заключение по ССч.Е, съгласно което не са налице данни за плащания по
партидата, като са посочени размерите на сумите за начислена цена от общо 11 148,69 лв. и
сумите за доплащане/ възстановяване през проц. отопл. сезони от – 194,65 лв. и начислена
мораторна лихва от 2 222,18 лв.
Съдът достигна до следните правни изводи:
На осн. чл.153, ал.1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване
в сграда- етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ. Собствениците или титулярите на
ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот дължат цената на
доставената ТЕ за битови нужди, съгласно ТР №2/17.05.2018г. по т. д. №2/2017г. на ОСГК на
ВКС, т.1. Партидата посочва задълженото лице за съотв. имот, като при ненадлежно
изпълнение на задължението на етажния собственик да посочи титуляр на партидата се
прилагат правилата на ЗЕ за определяне на задължения за ТЕ потребител. Видно от
ангажираните писмени доказателства по делото е, че отв. Т. П. е собственик на процесния
апартамент и притежава качеството „потребител на ТЕ“ за процесния период.
От представените по делото доказателства се установява, че сградата, в която е
процесният имот, е топлоснабдена. Съгласно разпоредбата на чл.139 от ЗЕ разпределението
на ТЕ в сграда- етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение по
реда на чл.139- 148 от ЗЕ и съгласно действащите за процесния период подзаконови
нормативни актове, вкл. Методика за дялово разпределение на ТЕ в сгради- етажна
собственост, приложение към чл.61 ал. 1 от Наредба № Е – РД – 04 – 1 от 12.03.2020г., като с
разпоредба на § 3 й е придадено обратно действие по отношение на отоплителен сезон
2019/2020г. С Решение №7276/03.07.2023г. по адм.д. №746/2021г. на ВАС, II отд.,
потвърдено с Решение №1037/10.02.2025г. по адм.д. №85/2024г. на ВАС, 5- членен състав, II
колегия, е отменена т. 6.1.1 от Методиката, Приложение към чл. 61 ал. 1 от Наредба № Е –
РД – 04 – 1 от 12.03.2020г. на Министъра на енергетиката, § 2 и § 3 от ПЗР на Наредба №Е –
РД – 04 – 1 от 12.03.2020г. на Министъра на енергетиката, която урежда формулата за
определяне на количеството ТЕ, отдадена от сградна инсталация и включените в нея
компоненти. Прието е, че с разпоредба на т.6.1.1 от Приложение към чл. 61 ал. 1 от Наредба
№ Е – РД – 04 – 1 от 12.03.2020г. незаконосъобразно и в противоречие с разпоредби на ЗЕ са
въведени допълнителни критерии за отчитане на количеството топлинна енергия, отдадена
от сградна инсталация. Задължението на ищеца е да осигури доставка на ТЕ до имота с
определени качествени параметри, чрез които да се осигурява отоплението на имота. Срещу
осигуреното отопление на жилищен имот, насрещната страна дължи заплащане на цената за
доставената ТЕ. Определянето на размера на месечните задължение на потребителя се
извършва по реда на ЗЕ и приложимата подзаконова нормативна уредба. Отчитането и
заплащането на ТЕ отдадена от сградната инсталация следва да става по
законовопредвидените критерии.
При неосигуряване на достъп за отчет на определените от лицето по чл.139б от ЗЕ дати
се прилага екстраполация по максимален специфичен разход на сградата, / МСРС/ по реда
на т.7.3.1, като потребителите, неосигурили достъп, могат да поискат допълнителен отчет и
преработване на изравнителната сметка по реда на чл. 70, ал. 5. Екстраполация по МСРС се
определя съобразно инсталираната мощност на отоплителните тела на всички имоти и/или
обемите на имотите в сградата- етажна собственост, като при липса на данни се приемат
данните на подобен имот, напр. на друг етаж. За всеки имот с топломер в сградата се
определя отношението между отчетената му и инсталираната мощност в имота и/или обема
на имота и най- голямото отношение за имот с топломер се приема за МСРС.
3
Екстраполираният отчет за имот без топломер се получава, като инсталираната мощност на
имота и/или обемът му се умножи с МСРС. Начисляването на сметки за ТЕ по
екстраполиран отчет следва да се извършва при стриктно спазване на нормативната уредба,
тъй като подобен ред за формиране на сметки за доставени комунални услуги представлява
наказателен механизъм за липсата на монтирани топломери на отоплителните тела в
топлоснабден имот. На осн. чл.69, ал.2, т.2 от Наредба № 16-334/о604.2007г. за
топлоснабдяването, изразходваното количество гореща вода в отделните имоти се
разпределя при норма за разход на потребление на гореща вода от 140 л на обитател за едно
денонощие - когато не е осигурен достъп за отчитане.
В настоящия случай от ангажираните доказателства се установява, че служебно е
начислена ТЕ за БГВ за имота за първия отопл. сезон и частично за втория отопл. сезон, на
база от 3 лица в рамките на нормативно установеното количество от 140 л/ денонощие.
Законът възлага в тежест на топлофикационното дружество- ищец да докаже в процеса с
допустимите доказателствени средства реално потребеното количество ТЕ, изразходвана
през процесния период и надлежното й ценообразуване. Не се установява основанието,
поради което е прието, че имотът се обитава от 3 лица, като декларация- молба за откриване
на партида с посочване броя на живущи не се открива между кориците на делото. В описа,
приложен към заключението по СТЕ, стр.91, са посочени 5 лица на база за ап.3. Посочването
на обитателите се извършва от потребителя на ТЕ, респ. от етажната собственост. В случая
не може да се установи източникът на информацията, че имотът се обитава от 3 или 5 лица, с
оглед изчислението служебно на база на ТЕ за 3 или за 5 лица, поради което претенцията в
частта й за заплащане на ТЕ за БГВ в размер на общо 6 721,97 лв., съгласно заключението по
СТЕ, таблица №1 /стр.92/, а по това по ССч.Е- 7 272,42 лв., приложение №1 /стр.80/, е
неоснователна. Видно е и че след поставянето на водомер в имота- на 01.12.2022г., за
следващите месеци до м.04.2023г. са начислявани задължения от по 424,87 лв. за ТЕ за БГВ,
подобно на задълженията за периода, преди поставянето на водомер, при изравнения от -
116,09 лв., /колона №8, приложение №1 на ССч.Е/. Същото се установява и от в.л. по СТЕ,
/стр.92 гръб/, съгласно което начислението на ТЕ за БГВ от 389,79 лв. не се променя,
независимо от поставения на 01.12.2022г. водомер. Поради това в тази част исковата
претенция следва да се приеме за ненадлежно доказана, като не се установява основанието
за начислението на база на 3 лица и начислението на ТЕ за БГВ по показанията на
поставения водомер след 01.12.2022г. С оглед на горното исковите претенции следва да се
приемат за частично основателни само за задълженията за ТЕ за отопление и за сградна
инсталация за сумата от общо 4 058,13 лв., съобразно изчисленията по ССч.Е и на осн.
чл.162 от ГПК.
По отношение на иска за заплащане на услугата дялово разпределение следва да се
посочи, че по делото не са налице доказателства за фактурирането на задължението и
неговото изплащане от страна на топлинното предприятие към определената ФДР, поради
което не може да се приеме за обоснован извода за настъпила суброгация в правата на
третото лице- помагач по делото, което отрича да е извършвал топлинно счетоводство в
процесния имот и съотв. възникването на право на регрес спрямо ответника. Искът за
мораторна лихва има акцесорен характер и поради това подлежи на отхвърляне.
По разноските съдът се произнася с крайния за спора съдебен акт. Ищецът иска
заплащане на разноски за заплатени държ. такси, депозити за експертизи от общо 550 лв. и
юрисконсултско възнаграждение. Отговорността за разноски в гражданския процес се
изразява в правото на страна, в чиято полза е решено делото да иска заплащане на
направените от нея разноски, респ. в задължението на насрещната страна да й ги заплати.
Предвид изхода на спора следва да се присъдят разноски в полза на ищеца, в размер общо на
419,60 лв., съобразно уважената част на предявените искове, като за исковото производство
е определено юрисконсултско възнаграждение в мин. размер от 100 лв. по реда на чл.78, ал.8
от ГПК, вр. чл.37 от ЗЗП, вр. чл.25, ал.1 от Наредба за заплащането на правната помощ,
4
приета с ПМС №4/06.01.2006г.
При оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие, насрещната страна по делото
се осъжда да заплати възнаграждение за осъществената безплатна адвокатска помощ, ако е
налице някое от основанията по чл.78 от ГПК. Съгласно разпоредбата на чл.38, ал.2 от
ЗА възнаграждението се определя от съда. Преценката дали да окаже безплатната правна
помощ при съществуващ риск да не получи възнаграждение, следва да е само на адвоката.
Твърденията за осъществяване на безплатна правна помощ на основание сключен договор за
правна защита и съдействие, с който са предоставени процесуални права на адвоката пред
съда е достатъчно основание за присъждане на адвокатско възнаграждение, съобразно
съдебната практика. Съдът определя възнаграждението в размер не по- нисък от
предвидения в чл.7, ал.2, т.3 от Наредбата за №1/09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, а именно 2 040 лв. в процесния случай и осъжда другата
страна да го заплати, като с оглед изхода на спора следва да се присъди адв. хонорар от
1 395,54 лв.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника Т. Н. П., ЕГН:**********,
че в полза на ищеца ...., ЕИК:....., със седалище и адрес на управление: гр.......,
представлявано от .... – Изп. директори, съществува вземане за сума от 4 058,13 /четири
хиляди петдесет и осем лева и тринадесет стотинки/ лв., представляваща задължение за
доставена топлинна енергия, за обект в гр......, аб. №...., за отчетен период: 01.05.2021г.-
30.04.2023г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
съдебно сезиране– 01.04.2024г. до окончателното изплащане на вземането, за която сума е
издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №19155/2024г. по описа
на СРС, 165 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над уважения размер до пълно
предявения размер от 11 330,55 /единадесет хиляди триста и тридесет лева и петдесет и пет
стотинки/ лв., като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявените от ...., ЕИК:....., със седалище и адрес на управление: гр..., ул.
„., представлявано от .... – Изп. директори, срещу Т. Н. П., ЕГН:**********, установителни
искове за признаване дължимостта на следните суми: сума от 1 439,65 /хиляда четиристотин
тридесет и девет лева и шестдесет и пет стотинки/ лв., представляваща обезщетение за
забава, за периода: 15.09.2022г.- 14.03.2024г., сума от 63,07 /шестдесет и три лева и петдесет
и пет стотинки/ лв., представляваща сума за дялово разпределение, за периода от
01.05.2021г. до 30.04.2023г. и сума от 12,50 /дванадесет лева и петдесет стотинки/ лв.,
представляваща обезщетение за забава, за периода от 16.07.2021г. до 14.03.2024г., за които
суми е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №19155/2024г. по
описа на СРС, 165 състав, като неоснователни.
ОСЪЖДА Т. Н. П., ЕГН:**********, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК да заплати на ....,
ЕИК:....., със седалище и адрес на управление: гр......., представлявано от ....– Изп. директори,
сума от 419,60 /четиристотин и деветнадесет лева и шестдесет стотинки/ лв.,
представляваща съдебно- деловодни разноски в исковото и в заповедното производства.
ОПРЕДЕЛЯ, на осн. чл.38, ал.2 от ЗА, възнаграждение за процесуално
представителство на ищеца по делото в размер на 2 040 лв.
ОСЪЖДА ...., ЕИК:....., със седалище и адрес на управление: гр..., ул. „., представлявано
от .... – Изп. директори, на осн. чл.38, ал.2 от ЗА, да заплати на адв.И. А. Н. от САК, сума в
размер на 1 395,54 /хиляда триста деветдесет и пет лева и петдесет и четири стотинки/ лв.,
5
представляваща адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на ответника.
Решението е постановено при участието на ...., като трето лице- помагач на страната на
ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Да се връчат преписи на страните и на третото лице- помагач.
Районен съдия:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6