Решение по дело №221/2019 на Административен съд - Видин

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВИДИН

РЕШЕНИЕ № 134

гр. Видин, 08.11.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Видин,

първи административен състав

в публично заседание на

осми октомври

през две хиляди и деветнадесета година в състав:

Председател:

Антония Генадиева

при секретаря

Катерина Борисова

и в присъствието

на прокурора

като разгледа докладваното

от съдия

Антония Генадиева

Административно дело №

221

по описа за

2019

година

и за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е с правно основание чл.149 и сл. от АПК вр. с чл.166,ал.2 от ДОПК.

Настоящото дело е образувано по жалба на Й.И.Й. *** против Акт за установяване на публично държавно вземане № 05/06/3/0/03084/2/01/04/01 от 27.05.2019г. на Директора на ОД на ДФ „Земеделие” - Монтана.

Предмет на жалбата е Акт за установяване на публично държавно вземане № 05/06/3/0/03084/2/01/04/01 от 27.05.2019г. на Директора на ОД на ДФ „Земеделие” - Монтана, с т.I на който е постановен отказ за пълно изплащане на финансовата помощ общо в размер на 9 779 лева, представляваща второ плащане по Договор № 05/ 06/3/0/03084 от 28.04.2017г., а с т. ІІ от същия АУПДВ, на жалбоподателя Й. е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане, в размер на 19 558 лева, съгласно таблица 1.

Жалбоподателят моли жалбата да бъде уважена, тъй като е основателна. Твърди, че обжалваният акт е незаконосъобразен, поради това, че е изразходил получената от него сума по предназначение и в съответствие с поетите по договора ангажименти. По отношение на обстоятелството, че договорът му е прекратен, то посочва, че липсва вина от негова страна. Посочва също, че е бил в невъзможност да изпълни залегналият в сключения от него договор бизнес план поради това, че „Ел Би Булгарикум“ ЕАД са прекратили договорите си с него за изкупуване на овче мляко, поради което той не е могъл да реализира продукцията си, респ. не е имало кой да изкупува млякото за последващия период, както и се е оказало невъзможно, без необходимите средства, да продължи с отглеждането на овцете. Това са и причините той да продаде всички овце от стадото си, съответно и да преустанови тази дейност. Не възразява във връзка с прекратяването на договора от 28.04.2017г., но посочва, че не дължи връщане на сумата от 19 558 лева, представляваща първото плащане по същия договор, тъй като тя е била правомерно изразходена, а прекратяването на договора не е по негова вина. Прави се искане АУПДВ да бъде отменен, като незаконосъобразен.

Ответната по жалбата страна – Директора на ОД на ДФ „Земеделие” – Монтана, чрез процесуалния си представител, молят за оставяне на жалбата без уважение, поради неоснователност.

От доказателствата по делото във връзка с оплакванията в жалбата, Административният съд намира същата за допустима, като подадена в законовия срок и от лице имащо правен интерес от обжалване, срещу индивидуален административен акт, подлежащ на обжалване.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и взети в тяхната съвкупност, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

Безспорно е по делото, че Й.И.Й. *** е регистриран с Уникален регистрационен номер /УРН/ 487450 в Интегрираната система за администриране и контрол /ИСАК/.

Жалбоподателят Й. е подал на 11.08.2016г. заявление за подпомагане по Програмата за развитие на селските райони 2014 г. - 2020 г., подмярка 6.3 "Стартова помощ за развитие на малки стопанства" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия", което заявление е получило УИН 05/06/3/0/03084 /л.16-28/. Към него е приложил бизнес план, ведно с изискуемите се писмени доказателства, от който бизнес план се установява, че земеделското стопанство на същия се развива основно в отрасъл „Животновъдство“ и че към момента на изготвяне и представяне на бизнес плана, кандидатът отглежда: овце млечни – 102 бр. и други овце – 22 бр., както и че животновъдния обект е регистриран по чл.51,ал. 3 от ЗВД с Удостоверение № 24 / 29.03.2016г. В Таблица 1. "Налична за стопанството земя", от т.3.2. "Земя" на Раздел І. "Въведение" на бизнес плана, кандидатът е посочил само един имот, като налична за стопанството земя в с.Бела,общ.Димово, обл.Видин, за който е заявил, че е собствен на жалбоподателя и че там се намира само животновъдния обект, а в Таблица 1А. "Данни за земеделските площи, които кандидатът не обработва или е предоставил на други лица за обработка, но има документ за собственост и/или наем и/или аренда", кандидатът не е посочил нищо, като е вписано 0. 000 дка.

От бизнес плана е видно, също така, че началният икономически размер на стопанството, измерен в Стандартен производствен обем /СПО/, е 14 718 лева / 7 525,19 евро, като към крайната дата на периода за проверка на изпълнението на бизнес плана е предвидено, икономическият размер на стопанството, измерен в СПО, да е 9 804,53 евро/ 19 176 лева/, както и е посочено, че обработваемите площи в стопанството към крайната дата за проверка на изпълнението на бизнес плана, следва да са 50 дка., а отглежданите животни в стопанството към края на периода ще са 132 бр. овце – млечни и други овце – 50 бр. Като избрана крайна дата на периода за проверка изпълнението на бизнес плана и крайна дата за подаване на заявката за второ плащане по договора за предоставяне на финансова помощ, е посочена датата 29.07.2019 година. В Раздел ІІ. "Описание на стратегията за развитие на стопанството", т.2. Дейности, необходими за развитие на земеделското стопанство, е отразено, че през първата година кандидатът ще наеме 50 дка ливади и пасища, ще закупи косачка със сеносъбирач, както и ще увеличи с 8 бр. овцете майки. За следващата 2018г. е посочено, че ще увеличи овцете майки с още 10 бр., чрез собствена развъдна дейност, а през 2019г. с още 12 бр. През 2019г. е посочено също, че се цели достигане на съответствие със Стандартите на общността по отношение на фитосанитарните изисквания, хигиената, сигурността и безопасните условия на труд чрез закупуване на работно облекло за работа в обекта.

Със Заповед № 27.04.2017г. на Директора на ОД – Видин на ДФ "Земеделие", заявлението за подпомагане на кандидата Й., е било одобрено за финансиране и така, на 28.04.2017г., между ДФ "Земеделие" – град София, представляван от изпълнителния му директор и Й. *** е сключен Договор № 05/06/3 / 0/ 03084/ 28.04.2017г. за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 6.3 "Стартова помощ за развитието на малки стопанства" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от Програмата за развитие на селските райони/ПРСР/ за периода 2014 г. - 2020 г., съфинансирана от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони /л.59 – л.78/. В чл.3,ал.1 от договора е предвидено, че одобрената помощ е в размер на не повече от левовата равностойност на 15 000 евро – 29 337 лева, като съгласно чл.3,ал.2 от договора, помощта се изплаща на две етапа: 1. Първо плащане, в размер на левовата равностойност на 10 000 евро – 19 558 лева, което се извършва в срок до два месеца от датата на сключването на договора, освен ако не са налице посочените в б. а) и б. б) изключения и 2. Второ плащане, в размер на левовата равностойност на 5 000 евро – 9 779 лева, което се извършва в срок до три месеца след издаване на уникален идентификационен номер на окомплектована с всички изискуеми документи, съгласно Приложение № 11 към Наредба № 10 от 10.06.2016 г., заявка за второ плащане от ползвателя, в случай на одобрение на помощта след извършени проверки, включително на място, относно изпълнението на бизнес плана и извършен анализ за установяване на съответствието между фактическото състояние и одобрения бизнес план, съгласно чл.8,ал.5 от договора, като тримесечният срок се удължава в случаите и в срока по чл.35,ал. 3 от Наредба № 10 от 10.06.2016 г. В чл.3,ал.3, предл. І - во от същия договор е регламентирано, че заявката за второ плащане се подава в срок до 29.07.2019г. (посочения в заявлението за подпомагане срок за това - най-рано 1 г. и 6 мес. и най-късно 4 г. и 6 мес. от датата на подаване на заявлението за подпомагане), но не по-рано от 1 месец преди изтичането на срока по чл.6,ал.1 от договора, като в този чл.6,ал.1 ясно е регламентирано, че ползвателят се задължава да изпълни представения от него и одобрен бизнес план в периода от сключване на този договор до 29.07.2019г. В чл.9,ал.1,т.8 от същия Договор от 28.04.2017г., е регламентирано, че Фондът изисква от Ползвателя връщане на полученото първо плащане по чл.3,ал.2,т.1 от този договор и Ползвателят няма право да получи второто плащане по чл.3,ал.2, т.2 от този договор, когато проектът е оценен по някой от критериите, посочени в чл.19,ал.1,т.1 – 4 от Наредба № 10 / 10.06.2016г. и ползвателят не е поддържал съответствие с всеки от критериите, считано от датата на подаване на заявлението за подпомагане до изтичане на пет години от датата на сключване на договора за предоставяне на финансова помощ, по които проектът му е бил оценен, съгласно Приложение 1 към договора.

Не е спорно, а и от доказателствата по делото е видно, че е налице изискването за реално изпълнение на одобрения бизнес план в срока по чл.6,ал.2 от договора, със закупуването на косачка със сеносъбирач за сумата от 5 000 лева, видно от договор за покупко – продажба на движима вещ от 25.05.2017г..

Установено е също така, че Й. е имал сключен договор от 17.06.2013г. за доставка и изкупуване на сурово овче и козе мляко за срок от 3 години с „Ел Би Булгарикум“ ЕАД. Този договор е прекратен на 22.03.2018г., но впоследствие е сключен нов такъв от 01.05.2018г. Последният обаче е прекратен на 18.06.2018г., видно от приложеното споразумение за това /л.115 – гръб/.

Впоследствие Й. е продължил да отглежда стадото си, но поради невъзможност да реализира продукцията си, а именно да продаде суровото овче мляко, както и да се грижи за овцете си, поради отказ да бъде регистриран и товарен автомобил, необходим му за стопанството /видно от заповед № 453р – 4412/ 02.07.2018г. – л.121/ е бил принуден да продаде овцете си – общо 156 бр. Това обстоятелство се установява от приложеното по делото ветеринарномедицинско свидетелство № BG 2018 – 028100 от 27.06.2018г. за придвижване / транспортиране на животни.

След продажбата на всички овце Й. е уведомил ОД на ДФ „Земеделие“ - Монтана, чрез изпращането на уведомително писмо за настъпилите промени в обстоятелствата, а именно за прекратяването на договорните му отношения с „Ел Би Булгарикум“ ЕАД, както и за продажбата на всичките си овце, поради което и заявява желанието си за прекратяване на договора. В същото той е посочил, че според него не дължи връщане на първото плащане по договора, тъй като сумата е изразходена по предназначение и в съответствие с договора.

Във връзка с твърденията на самия жалбоподател в уведомителното му писмо от 19.07.2018г. е извършена служебна справка в Регистър „Животни и Пчелини“ в ИСАК, от която е установено, че от 26.06.2018г. в неговия животновъден обект няма животни. Изпратено е и писмо до ОДБХ Видин за текущото състояние на стопанството му, в отговор на което е постъпила информация, че към 20.08.2018г. там не се отглеждат животни. Извършената проверка в ИСАК относно заявените за подпомагане площи е установила също така и че такива се стопанисват и са в общ размер от 61,264 дка, които площи формират икономически размер на стопанството за 2017/ 2018г., измерен в СПО от 1 096,33 евро.

След извършените проверки е било издадено Писмо с Изх. № 01 – 123 – 6500 / 269 от 29.10.2018г. на Директора на Областна дирекция – Монтана на ДФ "Земеделие“/л. 12-л. 13/, адресирано до жалбоподателя Й., с което същият е уведомен, че на основание чл.26,ал.1, във връзка с чл.34,ал.3 от АПК, ДФ "Земеделие" открива производство по издаване на акт за установяване на публично държавно вземане и че производството се открива във връзка с подаденото от него уведомително писмо, както и констатациите, направени при извършените впоследствие проверки, с оглед продажбата на всички овце от стопанството му.

В това уведомително писмо е посочено, че проектът му е бил оценен съгласно посочения в чл.19,ал.1,т.1 от Наредба № 10 / 10.06.2016г. приоритет, а именно – проект на земеделски стопанин, който към момента на подаването на заявлението за подпомагане има регистриран животновъден обект и отглежда животни съгласно приложение № 7, като е посочено също така, че съгласно чл.19,ал.5 от същата Наредба, той е нарушил задължението си, поето с чл.14,ал.1,т.7 от договора, според който когато проектът е получил приоритет по критериите, посочени в чл.19,ал.1 от Наредбата, кандидатът е длъжен да поддържа съответствие с всеки един от критериите, на които е отговарял проектът му през целия период, считано от датата на подаване на заявлението за подпомагане до изтичане на пет години от датата на сключване на договора за предоставяне на финансова помощ, а съгласно чл.14,ал.3 от Наредбата следва да поддържа и размер на стопанството не по – малък от размера, с който е кандидатствал и е бил одобрен, и е подписал договор за предоставяне на финансова помощ, измерен в СПО, за периода от датата на подаване на заявлението за подпомагане до осъществяване на планираното увеличение.

В писмото е посочено също, че общият размер на задължението, за което ДФ "Земеделие" ще издаде акт за установяване на публично държавно вземане, е 19 558 лева. Това уведомително писмо е било изпратено на жалбоподателя по пощата и е получено лично от него на 30.10.2018г., видно от приложеното по делото известие за доставяне /л.13 - гръб/.

След получаването на Писмото за откриване на производство по издаване на акт за установяване на публично държавно вземане, в 14-дневния срок от получаването му, жалбоподателят Й. е подал възражение с Вх. № 01 – 123 / 6500/ 269-1 от 13.12.2018г. до ОД на ДФ“З“ – Монтана /л. 14 - 15/, в което е изразил несъгласие с констатациите в уведомителното писмо, във връзка с определената за възстановяване сума, тъй като продажбата на цялото стадо овце, респ. невъзможността му да поддържа размера на стопанството, както и да изпълни бизнес плана си, съответно и задълженията си по договора, не се дължат на негово виновно поведение, а поради обстоятелствата, свързани с прекратяването на договора му за изкупуване на мляко с „Ел Би Булгарикум“ ЕАД, както и отказа на ПП, към ОДМВР Видин да регистрират закупения от него товарен автомобил. Посочва също така и че полученото от него първо плащане е било изразходено по предназначение, поради което и не дължи връщането му.

Посоченото по-горе възражение от 13.12.2018г., подадено от жалбоподателя Й. не е било уважено и така е издаден и оспореният в настоящото производство АУПДВ № 05/06/3/0/03084/2/01/04/01 от 27.05.2019г. на Директора на ОД на ДФ „Земеделие” - Монтана. С него на основание чл. 37, ал.1,т.8 от Наредба № 10 от 10.06.2016г., във връзка с чл.19,ал.1,т.1 вр. с чл.19,ал.5 и чл.14,ал.3 от същата Наредба, във връзка с чл.9,ал.1,т.8 вр. с чл.14,ал.1,т.7 от Договор № 05/ 06/3/0/03084 от 28.04.2017г. и чл. 59, ал. 1 и 2 от АПК и във връзка с чл. 166 от и чл. 20а, ал. 1 от ЗПЗП , с т. І от същия, е отказано изплащането на финансовата помощ, в размер на 9 779 лева, представляваща второ плащане по Договора, а с т. ІІ от същия АУПДВ, на жалбоподателя Й. е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане, в размер на 19 558 лева, съгласно таблица 1. Посочено е, че дължимата сума в размер на 19 558 лева подлежи на доброволно плащане в 14-дневен срок от връчване на АУПДВ, по посочените в акта банкови сметки, като лихва се начислява за период, съгласно чл. 17, ал. 1 от Договора.

АУПДВ е връчен на Й. лично на 29.05.2019г., като жалбата до съда е подадена чрез административния орган на 12.06.2019г., видно от отбелязването върху нея.

При така установената фактическа обстановка Съдът намира от правна страна следното :

Съгласно разпоредбата на чл.166,ал.2 и ал.3 от ДОПК, ако в съответния закон не е предвиден ред за установяване на публичното вземане, то се установява по основание и размер с акт за публично вземане, който се издава по реда за издаване на административен акт, предвиден в АПК, като актът за публично държавно вземане се обжалва по реда на АПК, а съгласно разпоредбата на чл.149,ал.1 от АПК, административните актове могат да се оспорят в 14 - дневен срок от съобщаването им, като жалбите или протестите се подават чрез органа, издал оспорвания акт, съобразно разпоредбата на чл.152, ал.1 от АПК. Същият 14 - дневен срок за обжалване на акта, считано от съобщаването му, е посочен и в самия АУПДВ № 05/06/3/0/03084/2/01/04/01 от 27.05.2019г., както и е указано, че жалбата се подава чрез ДФ "Земеделие" пред административния съд по седалището на териториалната структура на ДФ "Земеделие", в чийто район се намира настоящият адрес или седалището на адресата на акта.

Жалбата е допустима. Тя е насочена срещу Акт за установяване на публично държавно вземане № 05/06/3/0/03084/2/01/04/01 от 27.05.2019г. на Директора на ОД на ДФ „Земеделие” - Монтана, във връзка с отказано с акта пълно изплащане на финансова помощ в размер на 9 779 лева, представляваща второ плащане по договора от 28.04.2017г., както и му е определено задължение в размер на 19 558 лева, представляващо публично държавно вземане за изплатено и подлежащо на възстановяване първо плащане по договора, поради което с него се засягат права и законни интереси на адресата - жалбоподателя по делото.

Жалбоподателят е изложил доводи, че не е съгласен с издадения му акт за установяване на публично държавно вземане за сумата от 19 558 лева и е поискал пълната му отмяна. Основните доводи в жалбата са относно обективната невъзможност да продължи изпълнението по договора, съответно поетите с него ангажименти, основно поради прекратяването на договора му за изкупуване на сурово овче мляко с „Ел Би Булгарикум“ ЕАД, както и поради отказа да му бъде регистриран закупеният от него товарен автомобил, който му е необходим в стопанството. Поради това е и било невъзможно да продължи с поддържането на стадото овце, което от своя страна е довело до продажбата им. Заявява, че вината за прекратяването на договора от 28.04.2017г. не е негова, поради което и не следва да възстанови сумата, получена от него като първо плащане.

Имайки предвид приетото от фактическа страна, съдът намира жалбата за неоснователна.

Оспореният индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган, в кръга на предоставените му правомощия. Със заповед № 03-РД/286/01.02.2017г. от Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ на издателя на процесния АУПДВ са делегирани на основание чл.20а,ал.4 от Закона за подпомагане на земеделските производители подробно описани правомощия, включително да издава и подписва АУПДВ по всички схеми и мерки по директни плащания. Оспореният АУПДВ е в предписаната от чл.59,ал.2 от АПК форма, като при издаването му не са налице допуснати съществени нарушения на административнопроцесуалните правила.

Приложимата в случая Наредба № 10 от 10.06.2016г., издадена от министъра на земеделието и храните е тази, която определя правилата, т.е. условията и реда, за прилагане на подмярка 6. 3 "Стартова помощ за развитието на малки стопанства" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020г. (ПРСР 2014 – 2020 г.), съфинансирана от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР), на основание която е сключен и договорът от 28.04.2017г., между жалбоподателя Й. и ДФ "Земеделие", за отпускане на безвъзмездна финансова помощ, не съдържа изискване за издаване на нарочен административен акт и в последствие започване на процедура по издаване на АУПВД. В чл.44,т.6 от същата е регламентирано единствено, че Разплащателната агенция има право да изиска от ползвателя връщане на всички получени по договора за предоставяне на финансова помощ суми заедно със законната лихва върху тях, дължима за период, посочен в договора, когато ползвателят не изпълнява което и да е свое задължение, посочено в настоящата наредба и/или уговорено в договора за предоставяне на финансова помощ, за срок до изтичане на пет години от сключване на договора за предоставяне на финансова помощ, а в чл.37,ал.1,т.8 е регламентирано, че ползвателят на помощта няма право да получи второто плащане по чл.10, т.2 и дължи връщане на полученото по чл.10,т.1 първо плащане по договора за предоставяне на финансова помощ, ведно със законната лихва към него, изчислена за период, посочен в договора, когато проектът му е оценен по някой от критериите за подбор, посочени в чл.19,ал.1,т.1 – 4, и ползвателят не е поддържал съответствие с всеки от критериите, по които проектът му е бил оценен.

Според разпоредбите на чл.27,ал.3 и 5 от ЗПЗП Разплащателната агенция е длъжна да предприеме необходимите действия за събирането на недължимо платените и надплатените суми по схеми за плащане и проекти, финансирани от европейските фондове и държавния бюджет, както и глобите и другите парични санкции, предвидени в законодателството на ЕС. Вземанията на Разплащателната агенция, които възникват въз основа на административен акт, са публични държавни вземания и се събират по реда на ДОПК. Съгласно разпоредбата на чл.162,ал.2,т.8 от ДОПК публични са вземанията за недължимо платените и надплатените суми, както и за неправомерно получените или неправомерно усвоените средства по проекти, финансирани от предприсъединителните финансови инструменти, оперативни програми, Структурните фондове и Кохезионния фонд на ЕС, европейските земеделски фондове и Европейския фонд за рибарството, Инструмента Шенген и Преходния финансов инструмент, включително от свързаното с тях съфинансиране, които възникват въз основа на административен акт, както и глобите и другите парични санкции, предвидени в националното законодателство и в правото на ЕС.

По силата на чл.166,ал.1 от ДОПК, ако в съответния закон не е предвиден ред за установяване на публичното вземане, то се установява по основание и размер с акт за публично вземане, който се издава по реда за издаване на административен акт, предвиден в АПК. Ако в съответния закон не е определен органът за издаване на акта, той се определя от кмета на общината, съответно ръководителят на съответната администрация. В случая органът е определен от съответния закон – чл.27,ал.3 от ЗПЗП, и това е Разплащателна агенция, чиито функции се изпълняват от ДФ ”Земеделие”, съобразно чл.11,ал.2,т.4 от ЗПЗП. Актът е издаден от Директора на ОД на ДФ „Земеделие” - Монтана, в кръга на правомощията му, за което са приложени и приети доказателства по делото. Поради описаните обстоятелства е безспорно доказано наличието на компетентност на издателя на акта.

Горното води до извода, че оспореният акт за установяване на публично държавно вземане е издаден от компетентен орган и в предвидената от закона писмена форма. Определеното с акта задължение е мотивирано с резултатите от извършени анализи и проверки.

Не е спорно по делото, че от страна на ДФ ”Земеделие” – Разплащателна агенция е изплатена сумата от 19 558 лева на 19.05.2017г., видно от приложената по делото справка за извършени плащания /л.80/.

Между страните не се спори, че жалбоподателя е бил одобрен за участие по подмярка 6.3. "Стартова помощ за развитието на малки стопанства" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020г., като между ДФ "Земеделие" и Й. е сключен договор № Договор № 05/06/3 / 0/ 03084/ 28.04.2017г. за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по посочената подмярка 6.3., като съгласно чл.9,ал.1,т.8 фондът изисква връщане на първото плащане и отказва получаването на второ плащане, когато ползвателят не е поддържал съответствие с всеки от критериите, по които е оценен проекта, посочени в  чл.19,ал.1,т.1-4 от Наредба № 10/10.06.2016г., съгласно Приложение 1 от договора. Сочената разпоредба от договора е в съответствие с нормата на чл.19,ал.5 от Наредба № 10/10.06.2016г., според която когато проектът е получил приоритет по критериите, посочени в ал.1, кандидатът е длъжен да поддържа съответствие с всеки един от критериите, на които е отговарял проектът му през целия период, считано от датата на подаване на заявлението за подпомагане до изтичане на пет години от датата на сключване на договора за предоставяне на финансова помощ. При неизпълнение на това му задължение по силата на чл.37,ал.1,т.8 от Наредбата, ползвателят на помощта няма право да получи второто плащане по чл.10,т.2 и дължи връщане на полученото по чл.10,т.1 първо плащане по договора за предоставяне на финансова помощ, ведно със законната лихва към него.

В настоящия случай се установява безспорно, че проектът на Й. е получил приоритет по критерия "проект на земеделски стопанин, който към момента на подаване на заявлението за подпомагане има регистриран животновъден обект и отглежда животни съгласно приложение 7", видно от списък на критериите за подбор, за които ползвателят е получил приоритет, представляващ Приложение 1 към договор № 05/06/3 / 0/ 03084/ 28.04.2017г. А съгласно бизнес плана на ползвателя, същият следва да увеличи отглежданите животни, които към момента на сключване на договора са 102 бр. овце - млечни и 22 бр. – други овце, респ. началният икономически размер на стопанството е 14 718 лева, измерен в СПО, като към крайна дата на периода за проверка на изпълнението на бизнес плана, икономическият размер на стопанството, измерен в СПО е следвало да бъде 19 176 лева и е следвало да бъде достигнат с увеличаването на броя на обработваемите площи към крайната дата на 50 дка, както и отглежданите животни е следвало да станат 120 бр. овце млечни и 50 бр. други овце. Анализът на писмените доказателства на основата на разпоредбите от Наредба № 10/10.06.2016г. и договора обуславя извода, че поетите бизнес ангажименти за увеличаване на обработваемите земи в стопанството за стопанската 2017/ 2018 година, чрез наемането на 50 дка естествени ливади е спазен. Но не е спазен ангажиментът за поддържане и увеличение на отглежданите в стопанството овце, респ. 120 бр. овце млечни и 50 бр. овце други, с оглед продажбата на всички налични овце в стопанството, респ. липсата на каквито и да било овце в животновъдния обект, считано от 26.06.2018г., обстоятелство което не се оспорва от жалбоподателя.

Налага се изводът, че ползвателят не е изпълнил задължението си по чл.19,ал.5 от Наредба № 10/10.06.2016г. да поддържа съответствие с всеки един от критериите, на които е отговарял проекта му през целия период, считано от датата на подаване на заявлението за подпомагане до изтичане на пет години от датата на сключване на договора за предоставяне на финансова помощ, респ. налице е неизпълнение и на договорено задължение по чл.14,ал.1,т.7. В този смисъл съдът приема, че са налице, както фактическите основания, така и правните такива за издаване на оспорения АУПДВ.

Възражението на жалбоподателя за наличие на причини, довели обективно до невъзможност да се изпълни поетият ангажимент е неоснователно. Като такива се сочат обстоятелствата, че е прекратен договора му за изкупуване на сурово овче мляко с „Ел Би Булгарикум“ ЕАД, както и поради отказа да му бъде регистриран закупеният от него товарен автомобил, който му е необходим в стопанството. Това е довело до невъзможност да продължи с поддържането на стадото овце, което от своя страна е довело до продажбата им, поради което и счита, че вината за прекратяването на договора от 28.04.2017г. не е негова.

Позицията на жалбоподателя сочи на искане да се приложи правилото на чл.37,ал.4 от Наредбата. То предвижда възможност при неизпълнение на задължения в случай на непреодолима сила или извънредни обстоятелства ползвателят да не възстановява полученото първо плащане по договора за предоставяне на финансова помощ, но отново няма право да получи второто плащане по чл.10,т.2. Нормативните предпоставки за това са наличие на такива обстоятелства по смисъла на §1,т.16 от ДР на Наредбата. Според последната това са обстоятелства по смисъла на чл.2,§2 от Регламент (ЕС) № 1306/2013г. В последния текст са формулирани шест групи обстоятелства, които законодателят приема за „непреодолима сила“ и „извънредни обстоятелства“ - смърт на бенефициера; дългосрочна професионална нетрудоспособност на бенефициера; тежко природно бедствие, което е засегнало сериозно стопанството; случайно унищожение на постройките за животни на стопанството; епизоотия или болест по растенията, която е засегнала съответно част или всички селскостопански животни или земеделски култури на бенефециера и отчуждаване на цялото стопанство или на голяма част от стопанството, ако това отчуждаване не е могло да бъде предвидено към деня на подаване на заявлението. Сочените от жалбоподателя обстоятелства очевидно не попадат в нито една от тези групи. Предвид това неизпълнението на вмененото задължение от страна на Й. не се дължи на непреодолима сила или извънредни обстоятелства.

Разпоредбите на  чл.27,ал.3 и ал.5 от ЗПЗП вменяват в задължение на Разплащателната агенция да предприеме необходимите действия за събирането на недължимо платените и надплатените суми по схеми за плащане и проекти, финансирани от европейските фондове и държавния бюджет, както и глобите и другите парични санкции, предвидени в законодателството на Европейския съюз. За пълнота следва да се добави, че с оглед размера на задължението е неприложима и разпоредбата на чл.27,ал.4 от ЗПЗП.

Предвид гореизложеното съдът намира, че обжалвания акт за установяване на публично държавно вземане № 05/06/3/0/03084/2/01/04/01 от 27.05.2019г. на Директора на ОД на ДФ „Земеделие” - Монтана, е постановен от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при липса на съществени процесуални нарушения, в съответствие с регулиращите материалноправни норми, като е съобразен и с целта на закона. Предвид на това жалбата срещу него следва да бъде отхвърлена, като неоснователна.

Предвид изхода на делото в полза на ОД на ДФ „Земеделие“ Монтана следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева на основание чл.78,ал.8 от ГПК вр. с чл.144 от АПК вр. с чл.37 от Закона за правната помощ и чл.24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.

Водим от горното и на осн. чл.172,ал.1 от АПК, Административният съд

                                   Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Й.И.Й. *** против Акт за установяване на публично държавно вземане № 05/06/3/0/03084/2/01/04/01 от 27.05.2019г. на Директора на ОД на ДФ „Земеделие” - Монтана, като неоснователна.

ОСЪЖДА Й.И.Й. ***, да заплати на ОД на Държавен фонд „Земеделие” Монтана - сумата от 100 лева – разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщението на страните.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :