РЕШЕНИЕ
гр. Русе, 06.12.2019
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, III гр. състав, в публично заседание
на седми ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Съдия: МАЙЯ ЙОНЧЕВА
при секретаря ЕМИЛИЯ ДОБРЕВА и в
присъствието на
прокурора като разгледа
докладваното от съдията гр. дело №487 по описа за 2019 година, за да се произнесе,
съобрази:
Искът е с
правно основание по чл.422 ГПК.
Ищецът “Профи кредит България” ЕООД гр. София,
представляван от управителите Светослав Николаев Николов и Ирина Харалампиева
Георгиева, чрез процесуалния си представител твърди, че на 07.03.2011г. в
качеството на кредитор сключил Договор за револвиращ заем №********** с В.Й.Г.,
клиент, за сумата 1150 лв при годишен процент на разходите 131.52 %, годишен
лихвен процент 91.21 %, със срок за плащане 36 месеца, с месечна вноска по погасителен
план в размер на 94 лв и падежна дата 25 ден от месеца. Договорът е подписан
при Общи условия, които са неразделна част от него, с които клиентът се е
запознал, приел и подписал (б.Б от ДРЗ). На 09.03.2011г. по посочена от клиента
банкова сметка *** В.Г. парична сума в размер на 1150 лв. По нейно желание
страните се договорили да бъде извършено безплатно отлагане на погасителни
вноски №№ 2, 3 и 4, като клиентът се задължил да изплаща задължението си по нов
погасителен план, при което броят на погасителните вноски се променил от 36 на
39 вноски (л.14-15). Твърди, че клиентът е направил само две пълни погасителни
вноски, след което изпаднал в забава и на основание т.10.3.1 от ОУ на
04.01.2012г. прекратил ДРЗ и обявил неговата предсрочна изискуемост. На
основание уговореното в т.10.4 ОУ начислил към датата на прекратяване на
договора 50 % неустойка върху целия размер на заема (1717.86 лв) - 1209.06 лв
дължима неустойка. Задължението на В.Й.Г. възлиза на сумата 4367.75 лв. За
събиране на вземането си подал заявление за издаване на заповед за изпълнение
по реда на чл.410 ГПК, образувано в ч. гр. дело №6018/2018г. на Русенски
районен съд. Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника при
условията на чл.47, ал.5 ГПК, поради което на заявителя е указано да предяви
иск за установяване на вземането си. Моли да се признае за установено по
отношение на длъжника В.Й.Г., че му дължи сумата 4367.75 лв в общ размер по
Договор за револвиращ заем №**********/07.03.2011г., от която 3158.69 лв
номинал и 1209.06 лв неустойка, заедно със законната лихва от подаване на
заявлението по чл.410 ГПК до окончателното изплащане. Претендира направените
разноски по делото.
Ответницата В.Й.Г. чрез назначения й особен
представител заявява становище за неоснователност на иска и го оспорва изцяло.
Прави възражение за липса на идентичност на претенцията в заповедното
производство с тази в исковото производство, както и възражение за изтекла
погасителна давност за главницата по заема и неустойката по чл.114, ал.1 във
вр. с чл.110 ЗЗД още на 04.01.2017г., респ. към датата на подаване на
заявлението по чл.410 ГПК, като излага подробни съображения. Прави възражение
за недействителност на ДЗР №********** по смисъла на чл.22 ЗПК, която следва от
нарушения по чл.11 ал.1, т.7 ЗПК – на клиента не е била предоставена информация
за условията за усвояване на заема преди подписване на договора, както и
нарушение по чл.11, ал.1, т.11 ЗПК – не му е била предоставена информация
относно условията за издължаване на заема, вкл. погасителен план, съдържащ
информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски, последователността на разпределението им между различните
неизплатени суми. Клаузите, определящи размера на ГПР и на ГЛП, клаузата за
размера на неустойката спрямо заема, противоречат на добрите нрави, не са
индивидуално уговорени и са нищожни – чл.26, ал.1, предл.3 ЗЗД, чл.146, ал.1
вр. ал.2 и чл.143, т.5 и т.9 ЗЗП по подробно изложени съображения. Позовава се
на съдебна практика. Моли искът да бъде отхвърлен.
По делото са
представени писмени доказателства и е приложено ч. гр. дело №6018/2018г. на Русенски
районен съд.
За да
се произнесе, съдът съобрази следното:
Видно е от приложеното ч. гр. дело №6018/2018г.,
че в производство по чл.410 и сл. ГПК е била издадена заповед за изпълнение срещу
ответницата В.Й.Г. за сумите 3158.69 лв главница
по договор за потребителски кредит от 09.03.2011г., заедно със законната лихва
от 29.08.2018г. до окончателното изплащане, 1209.06 лв неустойка и за 167.36 лв
разноски по производството. Издадената заповед за изпълнение е връчена на
длъжницата при условията на чл.47, ал.5 ГПК, поради което на заявителя е
указано да предяви иск за установяване на вземането си.
Ищецът е предявил иска в установения от закона
едномесечен срок.
Съгласно сключения между страните Договор за револвиращ
заем №**********/07.03.2011г., “Профи кредит България” ЕООД е предоставило на В.Й.Г.
заем в размер на 1150.00 лв при годишен процент на разходите 131.52 % и годишен
лихвен процент 91.21 %, със задължение да го погасява разсрочено за 36 месеца с
размер на вноската 94 лв. Общото задължение на клиента В.Й.Г. по заема възлиза
на 3435.72 лв, като тя се е задължила да го погасява на 25-то число от месеца. Неразделна
част от договора са Общи условия към ДРЗ за физически лица, с които клиентът е
била запозната и приела, но не е подписала (липсва подпис). Подписала е
декларация за обработка на личните й данни, както и договора. Подписите не са
оспорени. Погасителен план към ДРЗ №**********/07.03.2011г. не е приложен.
Солидарен длъжник по договора е А И Хасан, която също
е подписала договора, както и декларация за обработка на личните данни.
Страните по договора се договорили с оглед желанието
на клиента да бъде извършено безплатно отлагане на погасителни вноски №№ 2, 3 и
4, като клиентът се задължила да изплаща задължението си по нов коригиран
погасителен план, като погасителните вноски се променят от 36 на 39 броя. Липсва
и нов погасителен план.
Видно от приложеното на л.14 Извлечение по сметка към договор №**********, ответницата е направила две плащания по заема в общ размер 277.03 лв, като с част от сумата
е погасено задължение по главницата в размер на 21.61 лв и 255.42 лв лихва. Извлечението
по сметка не е оспорено, поради което и на основание чл.182 ГПК има
доказателствено значение относно посочените обстоятелства.
Общото задължение по договора за револвиращ заем от ответницата е в размер
на сумата 4367.75 лв, от която 3158.69 лв номинал и 1209.06 лв неустойка.
Съгласно т.10.3.1 от Общите условия, при просрочие
от страна на клиента на една месечна вноска с повече от 30 календарни дни настъпва
автоматично прекратяване на ДРЗ, без да е необходимо кредиторът да изпраща на
клиента уведомление, покана, предизвестие или др., а съгласно т.10.3.2 ОУ и в този случай обявява заема за предсрочно
изискуем, като изисква незабавно погасяване на всички задължения на клиента по
договора.
Съгласно т.10.4 ОУ, след прекратяване на ДРЗ на
някое от основания по чл.10.3 клиентът заплаща всички дължими суми, като в този
случай върху целия размер на заема се начислява неустойка в размер на 50 %.
Ищецът в исковата молба твърди, че на 04.01.2012г. прекратил ДРЗ и обявил неговата
предсрочна изискуемост, както и че на основание
уговореното в т.10.4 ОУ начислил към датата на прекратяване на договора 50 %
неустойка върху неизплатения размер на главницата по заема.
Основание на иска са твърдените от ищеца юридически факти, от които
произтича претендираното от него субективно материално право.
Съдът намира, че сключения между ищеца и заемополучателката договор за
револвиращ заем е недействителен съгласно чл.22 ЗПК, тъй като не отговаря на
изискванията по чл.11, ал.1, т.11 ЗПК – не включва погасителен план, съдържащ
информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между
различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на
погасяването. В този случай на основание чл.23 ЗПК длъжникът връща само
чистата стойност на кредита и не дължи лихви и други разноски по ДРЗ.
Възражението на особения представител на ответницата за изтекла погасителна давност за главницата
по заема и неустойката е основателно. Съгласно чл.114,
ал.1 ЗЗД, давността
започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. В конкретния
случай вземането на ищеца е станало изискуемо на 04.01.2012г., когато ДРЗ безусловно
е бил прекратен и цялото остатъчно задължение по договора е станало изискуемо
изцяло. От тази дата е започнала да тече общата петгодишна давност по чл.110 ЗЗД, която е изтекла на 04.01.2017г.,
съотв. към датата на подаване на заявлението по
чл.410 ГПК –
28.08.2018г. давността вече е била изтекла. Изтекла е и тригодишната давност по
чл.111, ал.1, б.“б“ за неустойката.
При това положение съдът намира, че искът по чл.422 ГПК да се признае за установено съществуването на вземането на ищеца към
ответницата за сумата 4367.75 лв в общ размер по Договор за револвиращ заем
№**********/07.03.2011г. следва да се отхвърли изцяло като неоснователен.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от “Профи кредит България” ЕООД със седалище и адрес на управление в
гр. София, бул. “България” №49, бл.53Е, вх.В, представлявано от управителите
Светослав Николаев Николов и Ирина Харалампиева Георгиева, ЕИК *********, срещу В.Й.Г. ***, ЕГН **********, иск да се признае за установено съществуването на
вземането на “Профи кредит
България” ЕООД за
сумата 4367.75 лв в общ размер
по Договор за револвиращ заем №**********/07.03.2011г., от която 3158.69 лв
номинал и 1209.06 лв неустойка, заедно със законната
лихва от подаване на заявлението по чл.410 ГПК до окончателното изплащане.
Решението подлежи на обжалване пред Русенски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия: