.Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 539/27.6.2022г.
гр. Пазарджик
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД Пазарджик, ХIII-ти състав в открито заседание на шести юни две
хиляди двадесет и втора година в състав:
Съдия: НИКОЛАЙ ИНГИЛИЗОВ
при секретаря
ЯНКА ВУКЕВА, като разгледа докладваното от съдия Ингилизов
адм. дело № 397/2022 г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл.294 и сл.от АПК и е образувано по жалба на И.Г.Т. *** срещу Отказ с рег.
№367р-1220 от 20.01.2022 г. на Началник на РУ Велинград при ОД на МВР
Пазарджик, с който се отказва подновяването разрешение за съхранение, носене и
употреба на късоцевно огнестрелно оръжие като
физическо лице за самоотбрана на жалбоподателят относно огнестрелно оръжие – 1
бр. револвер „Арминиус“, кал.357 magnum, №1044380 и боеприпасите за него.
Твърди се в
жалбата, че са налице основания да се приеме, че има доказана необходимост от
оръжие с цел самоотбрана, сочи се, че разрешителното е подновявано четири пъти,
а в момента се намира в РУ Велинград във връзка с трагичен инцидент, за който
воденото ДП е прекратено. Навеждат се доводи за неправилно приложение на
материалния закон и се иска обявяването на отказа за нищожен, алтернативно се
иска отмяната на издадения ИАА.
При направената от съда служебна проверка за редовност и
допустимост на исковата молба ПАС установи, че същата се явява редовна и
допустима, поради което следва да се разгледа по същество.
В открито съдебно заседание жалбоподателят не се явява
лично, представлява се от процесуалния си представител, който излага аргументи
за отмяна на оспорения индивидуален административен акт и претендира разноски
по делото. Представя писмени бележки, в които сочи допълнителни аргументи и
иска отказът да се прогласи за нищожен, алтернативно да бъде отменен като
незаконосъобразен.
Ответникът, редовно призован, не се представлява, взема
становище чрез процесуалния представител гл.юрисконсулт Пенова, в което иска
потвърждаване на оспорения административен акт, излагат се аргументи за
неоснователност на жалбата и се претендират разноски по делото.
Съдът, след запознаване с изпратената административна
преписка, жалбата и становищата на страните, установява следното от фактическа
страна :
Жалбоподателят Иван Николов Тренчев притежавал издадено
разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси
за него – 1 бр. револвер „Арминиус“, кал.357 magnum, №1044380 и боеприпасите за него.
На 22.12.2021 г. било входирано
заявление с вх. № 367000-11564/22.12.2021 г. за подновяване на разрешителното за съхранение и носене на оръжие до началника на
РУ Велинград при ОД на МВР Пазарджик, в което се сочело, че оръжието е
необходимо за самоотбрана, носи се при покупка на стоки за сервизно оборудване
и самоотбрана при носене пари в брой за плащане на стоката. Сочело се и че
оръжието е в РУ Велинград, като е било иззето като веществено доказателство по
ДП №256/2021 г. по описа на РУ Велинград. Към заявлението били приложени декларация по
чл.98 от ЗОБВВПИ от 21.12.2021 г., справка за съдимост от 21.12.2021 г.,
удостоверение от Национална Следствена служба, карта за предварителен
медицински преглед от 02.12.2021 г., копие от карта за завършен курс по оръжознание и боравене с оръжие от 09.02.2001 г.
На 29.12.2021
г. била издадена докладни записка от мл.полицейски инспектор до Началник на РУ
Велинград, в която се сочело, че лицето отговаря на изискванията на ЗОБВВПИ, но
оръжието е било иззето във връзка с ДП 256/2021 г. по описа на РУ Велинград.
На
10.02.2022 г. била изготвена докладна записка от мл.разузнавач в РУ Велинград,
в която се сочело че лицето отговаря на изискванията на ЗОБВВПИ.
На
12.01.2022 г. била изготвена докладна записка от мл.полицейски инспектор КОС
Николай Марчев, в която се сочело, че лицето отговаря на изискванията на чл.58,
ал.1 от ЗОБВВПИ, като към момента на издаване на докладната записка издаденото
му разрешение за носене, употреба и съхранение на оръжие и боеприпаси е
невалидно, поради изтичане срока на валидност, оръжието се намира в РУ
Велинград. Приложено било и постановление за прекратяване на наказателно
производство от 04.11.2021 г. на РП Пазарджик, ТО Велинград на воденото ДП
256/2021 г. по описа на РУ Велинград за престъпление по чл.127, ал.1 от НК.
Последвало
издаване на процесния Отказ с рег. №367р-1220 от 20.01.2022 г. на Началник на
РУ Велинград при ОД на МВР Пазарджик, с който се отказва подновяването
разрешение за съхранение, носене и употреба на късоцевно
огнестрелно оръжие като физическо лице за самоотбрана на жалбоподателят относно
огнестрелно оръжие – 1 бр. револвер „Арминиус“,
кал.357 magnum, №1044380 и боеприпасите за него. В
същия се излагали аргументи за липса на доказана основателна причина, която по
несъмнен начин да обосновава необходимостта от издаване на разрешение за носене
и съхранение на огнестрелно оръжие с цел самоотбрана, като такава не е посочена
в заявлението и не е доказано личността му да е застрашена.
Този отказ
бил обжалван по административен ред. С Решение рег. №312000-3641 от 21.02.2022 г. на
Директора на ОД МВР Пазарджик била отхвърлена подадената жалба от И.Т. срещу
постановения отказ.
Жалбата е процесуално допустима, като
подадена в законоустановения срок и от лице имащо правен интерес от
обжалването.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 146 от АПК, съдът преценява
законосъобразността на административния акт, като проверява дали е издаден от
компетентен за това орган и в съответната форма, спазени ли са
процесуалноправните и материалноправните разпоредби
по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва закона. Извън
правомощията на съда е да преценява целесъобразността на административния акт.
Спазена е предвидената от закона писмена форма, от компетентен орган и в
отказа се съдържат изискуемите реквизити по чл. 59, ал. 2 АПК. С оглед на това
са неоснователни наведените аргументи за нищожност на обжалвания ИАА.
Процесният индивидуален
административен акт е издаден след изясняване на фактите и обстоятелствата от
значение за случая. Съдът не констатира допуснати процесуални нарушения, от
категорията на съществените при постановяването на акта. В съответствие с
разпоредбата на чл. 61, ал. 1 от АПК, отказа е съобщен на жалбоподателя, което
е удостоверено посредством нарочно изготвена разписка, подписана лично от
жалбоподателя.
Съдебният контрол за материална законосъобразност на оспорените
административни актове обхваща преценката дали са налице установените от
административния орган релевантни юридически факти (изложени в мотивната част
на актовете) и доколко същите се субсумират в
посочената като правно основание за издаването им норма и респективно дали се
следват разпоредените правни последици. Съгласно
разпоредбата на чл. 170, ал. 1 от АПК, в тежест на административния орган е да
установи наличието на посочените фактически основания и изпълнението на
законовите изисквания при издаването на оспорения акт.
В конкретния случай, за да постанови обжалвания отказ, Началникът на РУ Велинград
е приел, че не са посочени обстоятелства, от които да е видно, че оръжието е
необходимо на жалбоподателя за самоотбрана и опазване на личното му имущество.
Ето защо се е възползвал от правомощията си по чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ
и е отказал да издаде исканото разрешение.
Съгласно разпоредбата на чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ разрешения за
придобиване, съхранение и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях не
се издават на лице, което няма основателна причина, която по несъмнен начин
обосновава издаването на разрешение. Следователно физическото лице, което иска издаване
на разрешение за съхранение и носене на огнестрелно оръжие, трябва в писмен вид
да изложи конкретни факти и обстоятелства, които да обосноват несъмнено извод,
че неговите или на членове на семейството му, живот, здраве и имущество са
персонално застрашени по начин, който изисква тяхната охрана и отбрана
посредством огнестрелно оръжие и необходимите за ползването му боеприпаси. Само
наличието на такава нужда, представлява за законодателя основание да се разреши
на физическо лице придобиването и притежанието на огнестрелно оръжие. В тежест
на лицето, подало искане за издаване на разрешение за носене и употреба на
огнестрелно оръжие, е да обоснове (т. е. - да заяви и подкрепи с убедителни
доказателства) своята необходимост от осъществяване на дейността - по арг. на чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ.
Не се явява нарушение и това, че органът не е изискал от жалбоподателя
доказателства относно това дали е налице основателна причина за самоотбрана.
Разпоредбата на чл. 83, ал. 2 от ЗОБВВПИ вменява задължение на органа да
уведомява заявителя за констатирани непълноти и несъответствия с изискванията
на закона. Тук следва да се отбележи, че в самото заявление, жалбоподателят
декларативно е посочил, че оръжието му е нужно за самоотбрана, като е изложил
факти и обстоятелства в тази насока свързани с търговска дейност, но не е представил
доказателства за наличие на реална заплаха за живота му. Органът няма
задължение да дава възможност за обосноваване на причината за исканото
разрешително, в това число няма задължение да събира доказателства за
потенциална заплаха за сигурността на заявителя, още повече ако заявителят не е
посочил в заявлението конкретни факти, които да се подкрепят от изписани в него
доказателства. В този смисъл е и константната практика на ВАС /напр. Решение №
12881/07.10.2013 на ВАС по адм. д. 10011/2013;
Решение 5498/11.04.2019 г. на ВАС по а. д. 4282/2018 г. и др. /
В съдебното производство са приобщени писмени доказателства, които доказват
обстоятелството, че жалбоподателят е управител на търговски дружества, които
имат значителен оборот. Тези доказателства се кредитират с доверие от съдебния
състав, но не са достатъчно основание да се приеме, че в конкретния случай е
доказана необходимостта от притежаване на оръжие за самоотбрана. Жалбоподателят
не е доказал, че животът му е в реална опасност, която да обоснове
притежаването и използването на огнестрелно оръжие. Няма данни по преписката,
които да обосновават необходимост, че той следва да притежава разрешително за късоцевно оръжие. Не се доказва, че неговият и на
семейството му живот и здраве са непосредствено и реално застрашени към
момента. Евентуална опасност от последващо престъпно
посегателство не покрива критериите за основателна причина за притежаване на
огнестрелно оръжие. Подобни твърдения не доказват реална или потенциална
заплаха за сигурността на жалбоподателя или на негови близки, за да се приеме,
че е налице основателна причина за притежаване на огнестрелно оръжие за
самоотбрана по смисъла на чл. 6, ал. 3, т. 1 от ЗОБВВПИ.
Не е аргумент в тази посока и обстоятелството, че жалбоподателят е
притежавал издадено разрешително за носене на оръжие.
Съгласно разпоредбата на чл.87, ал.3
от ЗОБВВПИ разрешението по ал.1 се издава по реда на чл.83 от закона. В този
смисъл неоснователно е и възражението, че органът е допуснал съществено
нарушение като е изложил аргументи за издаване на разрешително, а не за
подновяването на такова. Със закона не се въвеждат различни условия, на които
следва да отговаря лицето в случаите, когато вече му е било издавано такова
разрешение за предходен период. Процедурата и изискванията за първоначалното
издаване на разрешения за дейностите, предвидени в закона, се прилагат за всяко
следващо отправено искане, вкл. за подновяването по реда на чл. 87, ал. 1.
Противното би означавало, че разрешението не би следвало да е скрепено със
срок. Притежаването и възможността за употреба на огнестрелно оръжие е дейност,
която представлява източник на определена обективна опасност за обществото.
Поради това законодателят е поставил възможността за упражняването й в
зависимост от определени предпоставки, наличието на които следва да бъде
установявано периодично - на пет години, съгласно чл. 84, ал. 2 ЗОБВВПИ. Не
съществува законово задължение за органа при веднъж издадено разрешение задължително
да продължава срока му на действие. Ето защо правилно органът е извършил
преценка дали и към момента са налице всички основания за издаване на
разрешително и след като е установил, че не е доказана основателна причина за
притежаване на огнестрелно оръжие за самоотбрана е постановил законосъобразен
отказ. В сочения смисъл е и трайната съдебна практика /Решение № 1649 от
22.02.2022 г. на ВАС по адм. д. № 8340/2021 г., VII
о./.
Следва да се отчита и обстоятелството, че оръжието на лицето е било иззето
като веществено доказателство по водено досъдебно производство, като от данните
по делото се установява, че с това оръжие е извършено самоубийство от близък
роднина на заявителя. Макар да не е посочено изрично като причина за отказ, то
съдът счита, че при тези факти сериозно се поставя под съмнение осигуряването
на достатъчно добри условия за съхранение на оръжието и препятстване
възможността лица, които нямат право да боравят с него.
С оглед
гореизложеното и поради липса на пороци, водещи до незаконосъобразност на
оспорения акт, жалбата - като неоснователна, следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода
на делото, основателно се явява искането за присъждане на разноски по делото от
ответната страна. Съгласно чл.24 от НАРЕДБА ЗА ЗАПЛАЩАНЕТО НА ПРАВНАТА ПОМОЩ
по административни дела възнаграждението за една инстанция е от 100 до
200 лв. В представения списък с разноски от ответната страна се претендира
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. С оглед сложността на
делото и неговата продължителност, съдът счита, следва да се уважи претенцията
и следва да се присъдят разноски в минимален размер. Ето защо жалбоподателят И.Г.Т.,
следва да бъде осъден да заплати на Началника на РУ Пазарджик при ОД на МВР
Пазарджик сумата от 100 лева представляваща разноски по делото за
юрисконсултско възнаграждение. Предвид гореизложеното и на основание чл. 172,
ал. 2, пр. последно от АПК, Административен съд – Пазарджик.
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна
жалбата на И.Г.Т. против Отказ с рег. № 367р-1220 от 20.01.2022 г. на ВПД
Началник на РУ Велинград при ОД на МВР Пазарджик, с който се отказва
подновяването на разрешение за съхранение, носене и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие като физическо лице за
самоотбрана на жалбоподателя, относно огнестрелно оръжие – 1 бр. револвер „Арминиус“, кал.357 magnum,
№1044380 и боеприпасите за него.
ОСЪЖДА И.Г.Т. да
заплати на ВПД Началник на РУ Велинград при ОД на МВР Пазарджик направените
разноски в размер на 100 лева за юрисконсултско възнаграждение.
Решението
подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред
Върховния административен съд.
СЪДИЯ : /п/