№ 13086
гр. София, 04.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КАЛИНА В. СТАНЧЕВА
при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА
като разгледа докладваното от КАЛИНА В. СТАНЧЕВА Гражданско дело №
20241110151343 по описа за 2024 година
Предявени са от „Топлофикация София“ ЕАД обективно кумулативно съединени
положителни установителни искове с правно основание чл. 422 от ГПК във вр. чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД срещу Б. М. Д. за признаване на установено, че
ответникът, в качеството му на собственик на процесния топлоснабден имот, дължи на
ищеца следните суми: сумата в размер на 6100,30 лева, представляваща цена на доставена
от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със
законна лихва от 16.04.2024 г. до изплащане на вземането, сумата в размер на 693,7 6 лева,
представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2022 г. до 14.03.2024 г., сумата в размер
на 73,86 лева, представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово
разпределение за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва от
16.04.2024 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 15,25 лева, представляваща
мораторна лихва за период от 16.07.2021 г. до 14.03.2024 г., за които суми е издадена Заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 22747/2024 год. по
описа на СРС, 65 състав. Ищецът твърди, че ответникът бил клиент на топлинна енергия
за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, в качеството му на собственик на жилище в
сграда - етажна собственост, присъединено към абонатна станция. Сочи, че е доставил
топлинна енергия по силата на Общи условия, приети на основание Закона за енергетиката,
чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо
изричното им приемане. Посочва, че е доставил топлинна енергия за процесния период до
топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София, ул. „Арх. Йордан малинов“ № 26, вх. А,
ет. 6, ап. 12, аб. № 327949, като ответникът е използвал същата за процесния период и не е
престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни
вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, както и такса за
1
дялово разпределение, като в края на отчетния период са изготвяни изравнителни сметки от
дружеството, извършващо дяловото разпределение на ТЕ (в настоящия случай от „Далсия“
ООД) в сградата на база реален отчет на уредите за дялово разпределение. Твърди, че
съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата
цена в 45-дневен срок след изтичане на периода за който се отнася, като в този смисъл
твърди, че ответникът е изпаднал в забава. Претендира съдебни разноски и юрисконсултско
възнаграждение. Във връзка с горното ищецът предявил заявление за издаване на заповед за
изпълнение срещу ответника. Била издадена такава заповед срещу последния, като предвид
възражението на длъжника, че не дължи сумите по същата, съдът е дал указания за
предявяване на установителен иск в едномесечен срок.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва
исковите претенции като неоснователни. Оспорва количеството на реално потребена
топлинна енергия, съответно стойността на същата, начислена по фактури №
**********/2022 г. и № **********/2023 г. за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. в
размер на 6883,17 лева, по аргументи че разходът за подгряване на вода се отчитал на
„база“, а уредите за дялово разпределение и щранг лирите се изчислявали на максимална
мощност.
Съдът, като съобрази доводите на страните, материалите по делото и закона,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството е по реда на чл. 422 ГПК, като са предявени обективно кумулативно
съединени установителни искови претенции с правно основание чл. 150 ЗЕ вр. чл. 79, ал.1,
пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ.
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ в тежест на
ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба
между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдяните
количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в
претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в която се намира
процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с
което ищецът е сключил договор и че е възникнало задължение за заплащане на
възнаграждение в претендирания размер.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е
погасил претендираните вземания.
По отношение на претенцията за сумата от 6 100.30 лв., съдът намира следното:
Съгласно материалноправната разпоредба на чл. 150 ЗЕ продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди
се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от комисията за енергийно и водно регулиране. В ал. 2 на
цитираната законова разпоредба е прието, че Общите условия влизат в сила 30 дни след
първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. В
чл. 153, ал. 1 ЗЕ е законоустановено, че всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират
средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и
да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната
наредба по чл. 36, ал. 3. По аргумент от цитираните разпоредби следва да се приеме, че
клиенти (потребители) на топлинна енергия, с които възниква облигационно
правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия по силата на закона, са
2
собствениците или вещните ползватели на топлоснабдените имоти. Разпоредбата
императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното
предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота –
собственост или вещно право на ползване.
Съгласно чл. 153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване
в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия.
От материалите по делото се установява, че ответникът Б. М. Д. е наследник на Кера
Стоянова Зарбова - вж. удостоверение за наследници на л. 19 по делото.
От приложен по делото списък за броя на живущите по апартамент в жилищна сграда
на адрес ул. "Арх. И. Миланов" № 26, вх. А се установява, че наследодателят на ответника
Кера Стоянова е живяла на процесния топлоснабден имот, намирайки се в облигационна
връзка с дружеството - ищец.
По делото е представено и удостоверение за идентичност на адреси досежно
процесния адрес.
В депозирания лично от ответника Б. Д. отговор по чл. 131 ГПК същият
недвусмислено е отбелязал, че настоящият му и постоянен адрес е процесният, а именно: гр.
София, ул. „Арх. Йордан Миланов“ № 26, вх. А, ет. 6, ап. № 12. На основание чл. 175 ГПК
съдът цени това признание на ответника за неизгоден нему факт с оглед събраните други по
делото доказателства, като счита, че от анализа им заедно и поотделно следва извода, че
ответникът живее в недвижим имот, представляващ ап. № 12, находящ се в гр. София, ул.
„Арх. Йордан Миланов“ № 26, вх. А, ет. 6, за който обект е определен абонатен № 327949.
С оглед изложеното следва извода, че ответникът Б. М. Д. има качеството потребител
на топлинна енергия.
За установяване на факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ
на претендираната цена, по делото е прието заключение на вещото лице по съдебно-
техническата експертиза. От заключението на вещото лице, което съдът кредитира изцяло,
като пълно, ясно и изготвено от лице притежаващо нужния опит и професионална
квалификация, се установява, че за процесния период абонатната станция захранва един
вход, като от отчетеното количество са приспаднати технологичните разходи за сметка на
топлопреносното дружество. Експертът е посочил, че в процесната сграда съществува
дялово разпределение, с чиято поддръжка се занимава дружеството топлинен счетоводител -
"Далсия" ООД Не е осигурен достъп до имота през част от процесния период, а именно - за
периода 2022 г. - 2023 г. По време на отчетите, с изключение на месец май 2023 г., е
попълнен документ за отчет, като всички документи са подписани от потребител. Отчетите
са коректно отразени в изравнителните сметки. По данни на ФДР в процесното жилище е
имало 5 монтирани отоплителни тела и съответно 5 монтирани топлоразпределители. В
имота има също така и щранг лира за отопление в банята, за която се начислява служебно
ТЕ, отдадена от щранга, съгласно Наредбата за топлоснабдяването от 2020 г. По данни на
ФДР е имота се ползва топла вода и поради липса на годен водомер за топла вода, разходът
за ползването на тази услуга, се изчислява на 2 броя потребители при норма 140 литра на
потребител за едно дденонощие, съгласно чл. 69, ал. 2 от Наредбата за топлоснабдяването.
Експертът сочи, че от изравнителните сметки, изготвени от третото лице - помагач, се вижда
разликата между прогнозно начислените суми за топлинна енергия и изчисленото
количество ТЕ, като след извършените изчисления заключава, че непогасеното задължение
за топлинна енергия е в размер на 5 999,42 лв.
Възражението на ответника, че разходите се отчитат на максимална мощност, а
последното не отговаря на действителното изразходвано количество топлинна енергия и
разход за подгряване на топла вода, по мнение на настоящия съдебен състав се явява
неоснователно. За да се установи, че топлинна енергия не е ползвана в апартамента, следва
да бъде осигурена възможност служителите на дружеството, осъществяващо дялово
разпределение, да отчетат индивидуалните уреди в имота - водомери, уреди за дялово
разпределение, поставени на радиаторите. Ако няма достъп до имота, служителите съставят
протокол за неосигурен достъп и част от отчетената от общия топломер в абонатната
станция на сградата топлинна енергия се начислява на собственика на апартамента
3
служебно, независимо от това дали е реално ползвана именно от лицата в този имот или не.
Когато топлопреносното предприятие и дружеството за дялово разпределение са изпълнили
своите задължения за осигуряване и отчитане на топлинната енергия, те не могат да бъдат
задължени да издирват собственика на апартамента, за да бъде извършен реален отчет и да
получат плащане съгласно него. Напротив, задължението за осигуряване достъп до имота за
извършване на отчет е на клиента. В случай че клиентът отсъства продължително от имота и
това не е възможно, законът предвижда няколко разрешения: На първо място, съгласно чл.
77 от Наредбата за топлоснабдяването, клиентът може да подаде заявление до
топлопреносното предприятие за прекратяване на топлоподаването към имота му. В този
случай топлопреносното предприятие е длъжно да извърши исканото прекратяване в срок до
15 дни след постъпване на заявлението. На второ място, съгласно чл. 70, ал. 5 от Наредбата
за топлоснабдяването, клиентите, неосигурили достъп, могат да поискат допълнителен отчет
и преработване на изравнителната сметка в тримесечен срок от получаване на
изравнителната сметка от упълномощения за сградата представител. Тази разпоредба
предоставя на клиента тримесечен срок, в който, след като получи изравнителната сметка,
може да възрази срещу нея и да поиска служителите на фирмата за дялово разпределение да
направят нов отчет, като осигури достъп за извършването му. Възражението следва да бъде
направено в рамките на тримесечния срок, тъй като след изтичането му, това право на
клиента се погасява. На трето място, в имота могат да бъдат поставени уреди за дялово
разпределение с дистанционно отчитане, при които не е необходим достъп до имота, за да
бъдат отчетени. В конкретния случай за процесния период ответникът не установява да е
предприел такива действия и не е осигурил достъп до апартамента за отчет, поради което за
ищеца е възникнало правото да определи служебно количеството на топлинната енергия за
апартамента и клиентът не може да се брани с твърдението, че не е потребил начислената
топлинна енергия.
Поради изложеното съдът намира, че искът за главница за топлинна енергия следва да
бъде уважен до посочения размер от вещото лице - 5 999,42 лв., а за разликата над тази сума
до пълния предявен размер от 6 100,30 лв. - като недоказан, следва да се отхвръли.
По отношение претенцията за дялово разпределение.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната
енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и
топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от закона
топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане
на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на
показанията на топломерите в отделните имоти.
Видно от заключението на вещото лице по допуснатата съдебно – техническа
експертиза, в процесната сграда съществува дялово разпределение, с което е ангажирано
дружеството топлинен счетоводител - "Далсия" ООД.
Съгласно чл. 61, ал. 2, т. 4 от приложимата Наредба № 16-334 изменение 01.06.2014г.,
разпределението на топлинната енергия между клиентите в сграда - етажна собственост, се
извършва само от топлопреносното предприятие или от доставчика, когато в сгради - етажна
собственост клиентите не са изпълнили задълженията си по чл. 153, ал. 1 ЗЕ. Съгласно
материалноправната разпоредба на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са
длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по
реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. По изложената аргументация следва
извода, че дяловото разпределение е извършено от топлопреносното предприятие. Предвид
изложеното съдът намира претенцията за главница за дялово разпределение в размер на
73,86 лв. за основателна.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По отношение на акцесорната претенция за мораторна лихва в размер на 693,76 лв.,
за периода 15.09.2022 г. – 14.03.2024 г. върху претенцията за доставена топлинна енергия,
съдът намира следното.
4
За процесния период, приложение намират общите условия от 2016г., приети с
Решение по Протокол № 7 от 23.10.2014 г. на Съвета на директорите на “Топлофикация
София” ЕАД и са одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, на основание чл.
150, ал. 1 от Закона за енергетиката. В чл. 33, ал. 1 от същите е прието, че клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал.1 и ал.2 в
45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Предвид че главницата за топлинна енергия се уважи в размер от 5 999,42 лв. и с оглед
правилото на чл. 162 ГПК, размерът на дължимата мораторна лихва върху уважената част от
главницата за процесния период, за който такава е начислявана, възлиза на 1096,82 лв. С оглед
установеното основно начало в гражданското производство - арг. чл. 6, ал. 2 ГПК, съдът да се
произнася единствено в границите на заявените претенции, искът по чл. 86 ЗЗД за мораторна лихва
следва да се уважи в пълния предявен размер от 693,76 лв.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
По делото не са представени доказателства за отправена покана от кредитора за
плащане на това задължение, поради което акцесорната претенция и в тази част се явява
неоснователна за сумата от 15,25 лв. – дължимата се мораторна лихва за периода 16.07.2021
г. – 14.03.2024 г.
По разноските:
При този изход на спора с оглед уважената и отхвърлена част на заявените претенции
следва да бъдат разпределени и разноските по делото. Заявени са искови претенции в общ
размер 697лв., като са уважени искове - 98,31 %, респективно отхвърлени - 1,69 %.
На ищеца следва да се признаят разноски в общ размер на 734 лв., от които 137,66 лв.
– държавна такса в заповедното производство, 50.00 лв. – юрисконсултско възнаграждение в
заповедното производство, 159,34 лв. – държавна такса в исковото производство, 100.00лв. –
юрисконсултско възнаграждение в минимален размер в исковото производство и 300 лв. –
внесен депозит за вещи лица.
С оглед уважената част на иска, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, ответникът
следва да заплати на ищцовото дружество разноски в размер на 734 лв.
В полза на ответника разноски не следва да се присъждат, доколкото нито се
претендират такива, нито са приложени доказателства за извършване на разноски.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, че Б. М. Д. ,
ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. „Арх. Йордан Миланов“ № 26, вх. А, ет. 6, ап.
12, дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД
вр чл. 150 ЗЕ сумите както следва: 5999,42 лв. – главница, представляваща
стойността на доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2021 г. –
м.04.2023 г., за имот абонатен № 327949, представляващ ап. № 12, находящ се в гр.
София, ул. „Арх. Йордан Миланов“ № 26, вх. А, ет. 6, ведно със законна лихва от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 16.04.2024 г., до окончателно
изплащане на сумата и 73,86 лв. – цена на извършена услуга за дялово разпределение
за имота за периода м.05.2021 г. – м.04.2023 г., ведно със законна лихва от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 16.04.2024 г., до окончателно изплащане на
сумата, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК, по ч.гр.д. № 22747/2024 г., по описа на СРС, II ГО, 65-ти състав, КАТО
ОТХВЪРЛЯ ПРЕТЕНЦИЯТА за доставена, но незаплатена топлинна енергия за
разликата над 5999,42 лв. до пълния предявен размер от 6 100,30 лв. като
недоказана.
5
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, че Б. М. Д.,
ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. „Арх. Йордан Миланов“ № 26, вх. А, ет. 6,
ап. 12, дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, на основание чл.86, ал. 1 ЗЗД,
сумата от 693,76 лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2022 г. – 14.03.2024 г. върху
главницата за доставена, но незаплатена топлинна енергия за която сума е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, по ч.гр.д. № 22747/2024
г., по описа на СРС, II ГО, 65-ти състав, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за мораторна лихва
върху главницата за дялово разпределение в размер на 15,25 лв. и за периода
16.07.2021 г. – 14.03.2024 г. като неоснователен.
ОСЪЖДА Б. М. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. „Арх. Йордан
Миланов“ № 26, вх. А, ет. 6, ап. 12, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК , да заплати
на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, сумата от 734 лв. – разноски в
заповедното и исковото производство с оглед уважената част на претенциите.
Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Софийски градски съд.
Решението е постановено при участието на трето лице - помагач на страната на
ищеца "Далсия" ООД.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6