ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Номер 1678 17
юли 2018 година гр.Бургас
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД БУРГАС, осми
състав, в открито заседание на единадесети юли, две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
Съдия: Златина
Бъчварова
като разгледа административно дело № 987 по описа за 2018
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по жалба/наречена
искова молба/ на А.А. К. ***,
против мълчалив отказ на директора на дирекция „Социално подпомагане“ /ДСП/ Бургас за издаване на заповед за добавки за
социална интеграция, на основание чл.33, ал.2 от Правилника за прилагане на
Закона за интеграция на хората с увреждания/ППЗИХУ/, съгласно молба-уточнение
на жалбата от 04.05.2018 г./л.28 от делото/.
Жалбоподателят, редовно уведомен, чрез пълномощник, поддържа
сезиращата съда жалба/наречена искова молба/. Твърди, че през месец януари е подал ново заявление за
отпускане на добавка за социална интеграция, съгласно ЗИХУ по молба
СОЦО/Д-А/655/04.05.2017 г. по описа на дирекция „Социално подпомагане“ Бургас,
по която все още не е налице произнасяне и не е издадена заповед за отпускане
или отказ на добавки за социална интеграция по чл.33, ал.2 ППЗИХУ. В този
смисъл са били и указанията, дадени в мотивите на решение на Административен
съд Бургас, постановено по
адм.д.№2318/2017 г. по описа на съда, които не били изпълнени. Твърди също, че след
постановяване на това решение е издадена заповед за сумите, полагащи му се за
балнеолечение, а по-късно е получил и самите суми. В уточнителната молба е
раязснил, че в заповед № 36/19.12.2017 г. е отразена неистина, а именно, че
мотивът за издаването й е изготвена социална оценка, с което К. е въведен в
заблуждение, че се работи и за издаването на заповед по чл.33, ал.2 ППЗИХУ. В
жалбата сочи още, че впоследствие е получил указания от административния орган
да подаде ново заявление - декларация за добавки за социална интеграция,
независимо, че е подал такова в образец 1 и образец 4 № СОЦО/Д-А/655/04.05.2017 г. по описа на ДСП
Бургас и независимо, че съгасно чл.32, ал.2 ППЗИХУ заявлението-декларация/образец
4/ се подава еднократно за срока на социалната оценка.
В съдебно заседание е направено изявление, че оспорва
мълчалив отказ на директора на дирекция „Социално подпомагане“ Бургас да се
произнесе по заявление, вх.№0201-94А-00-0257 от 16.01.2018 г./л.121, гръб от
делото/, който е предмет на разглеждане в настоящото производство.
Иска да се отмени мълчаливия отказ. Представя
доказателства и писмени бележки. Претендира разноски.
Ответникът- директор на ДСП Бургас, редовно уведомен,
чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата, счита същата за
неоснователна. Счита също, че не е налице мълчалив отказ. Представена е
административната преписка. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като взе предвид твърденията на страните, събраните
по делото доказателства и съобрази закона, намира че жалбата е недопустима за разглеждане по
същество по следните съображения:
От представените с административната преписка доказателства се установява, че на 04.05.2017
г. жалбоподателят е подал в ДСП Бургас заявление-декларация, вх. №
СОЦО/Д-А/655, с която е поискал, на основание чл. 12 ЗИХУ, да бъде извършена
социална оценка и се изготви предложение за отпускане на добавка за социална
интеграция за транспортни услуги; информационни и телекомуникационни услуги,
обучение; балнеолечение и рехабилитационни услуги - веднъж в годината и за
диетично хранене и лекарствени продукти. Декларирал е, че здравословното му
състояние на лице с увреждане се установява съгласно ЕР на ТЕЛК № 0527/045 от
07. 03. 2017 г., като е представил документ за самоличност и копие от решението
на ТЕЛК/л.35 от делото/. По това заявление-декларация за извършване на социална
оценка е отказано изготвяне на предложение за отпускане на добавки за социална
интеграция с мотива, че К. не е представил заверен медицински документ ЕР на
ТЕЛК № 0572/045/07. 03. 2017 г. с гриф „влязло в сила“. Отказът е връчен на
жалбоподателя на 20. 06. 2017 г., който е записал, че не е съгласен/л.42 от
делото/.
Към 04.05.2017 г., когато е подадено заявлението,
Правилникът за прилагане на Закона за интеграция на хората с увреждания /ППЗИХУ/
е предвиждал подаването на две отделни заявления: първо заявление-декларация по
чл.11, ал.1 ППЗИХУ в приложимата редакция/ ДВ, бр. 55/2014 г., в сила от
4.07.2014 г./ до директора на дирекция „Социално подпомагане“ по постоянен адрес по образец, утвърден от министъра на труда и
социалната политика, за извършване на социална оценка и второ заявление-декларация
за отпускане на самата месечна добавка, съгласно чл.32, ал.1 ППЗИХУ в същата
редакция. Правилникът е предвиждал, че в
зависимост от вида на месечната/ите добавка/и за социална интеграция,
която/които желае да му бъдат отпусната/отпуснати, установени в чл.25/за
транспортни услуги/, чл.26 /за ползване на информационни и телекомуникационни
услуги/, чл.27/за обучение/, чл. 28/за балнеолечение и/или рехабилитационни
услуги/, чл. 29 /диетично хранене и лекарствени продукти/, чл.30/за достъпна
информация/ и чл.31/за задоволяване на основни жизнени потребности - наем за
общинско жилище/, лицето по чл.12, ал.3 ЗИХУ е следвало да подаде отделно съответното
заявление, както следва: за ползване на правата по чл. 25, 26, 29 - 31
- заявление-декларация по чл.32, ал.2 ППЗИХУ/ДВ, бр.55/2014 г., в сила от 04.07.2014 г./ - еднократно за срока на социалната оценка; за
ползване на правата по чл.27 - заявление-декларация по чл.32, ал.3 ППЗИХУ/в
цитираната редакция/- от началото на месеца на започване на обучението и за
ползване правата по чл.28 - заявление- декларация по чл.32, ал.4 ППЗИХУ/в
същата редакция/.
В изпълнение на горните изисквания на ППЗИХУ жалбоподателят, е подал заявление-декларация № ЗИХУ 32/Д-А/994/20.06.2017 г. до директора на ДСП Бургас за отпускане на добавка за социална интеграция по реда на чл.28 ППЗИХУ/л.50 от делото/, т.е за отпускане на добавка за социална интеграция за балнеолечение - веднъж в годината, като е декларирал, че притежава ЕР на ТЕЛК № 0527/045 от 07. 03. 2017 г. със срок до 01. 03. 2020 г., както и че решението не е заверено от картотеката по нейна вина. Към заявлението-декларация е представено медицинско направление от 05.05.2017 г./л.54 от делото/, както и разходооправдателни документи за извършено балнеолечение и медицински услуги в „СДР-НК“ ЕАД - филиал Павел баня от 10.05.2017 г. и 26.05.2017 г. - фактури, вносна бележка и фискални бонове на обща стойност 660.00 лева /л.55-62 от делото/. Със заповед № ЗИХУ 32/Д-А/994/05. 07. 2017 г., директорът на ДСП Бургас, на основание чл. 42, ал. 7 ЗИХУ и чл. 33, ал. 2 ППЗИХУ и въз основа на подадено заявление-декларация № ЗИХУ 32/Д-А/994/20. 06. 2017 г., е отказал на А.А.К. исканата добавка за социална интергация за балнеолечение и/или рехабилитация по чл. 42г, ал. 1 ЗИХУ и добавка за балнеолечение и/или рехабилитация - придружител по чл. 42г, ал. 2 ЗИХУ, считано от 01. 06. 2017 г. В мотивите е посочено, че лицето няма валиден ТЕЛК/книжка на военноинвалид и не отговаря на изискванията на чл. 24 ППЗИХУ - не е извършена социална оценка/л.48 от делото/.А.К. е оспорил горната заповед пред Административен съд - Бургас, който с решение № 1914/16.11.2017 г., постановено по адм.д.№ 2318/2017 г. по описа на съда, я е отменил като незаконосъобразна и е изпратил административната преписка на директора на ДСП Бургас за разглеждане и произнасяне в 14 дневен срок по заявление-декларация № ЗИХУ 32/Д-А/994/20.06.2017 г., подадено от жалбоподателя, съобразно указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на решението/л.9-21 от делото/.
След влизането в сила на съдебното решение, директорът на ДСП Бургас се е произнесъл по заявление-декларация № ЗИХУ 32/Д-А/994/20.06.2017 г., като е издал заповед № 36/19.12.2017 г., на основание чл.33, ал.2 от ППЗИХУ, с която на жалбоподателя е отпусната добавка за социална интеграция за балнеолечение и/или рехабилитация по чл.42г, ал.1 ЗИХУ, в това число и добавката за придружител на основание чл.42г, ал.2 ЗИХУ/л.103 от делото/. Заявлението - декларация № ЗИХУ 32/Д-А/994/20.06.2017 г. е единствено за отпускане на добавка за социална интеграция по реда на чл.28 ППЗИХУ, т.е за балнеолечение и/или рехабилитационни услуги или заявление по смисъла на чл.32, ал.4 ППЗИХУ/ред.ДВ, бр.55/2014 г., в сила от 04.07.2014 г./ В него не е формулирано искане за отпускане на месечна добавка за социална интеграция по смисъла на чл.25, чл.26, 27, чл.29-31 от ППЗИХУ. В този смисъл административният орган се е произнесъл по това заявление с изцяло позитивен акт за жалбоподателя, с което са изпълнени указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на цитираното по-горе съдебно решение.Със заявлението от 16.01.2018 г. жалбоподателят е поискал само от административния орган да се произнесе като съобрази решението на Административен съд Бургас и да преразгледа молбата му от 04.05.2017 г./л.126 от делото/. Същото представлява молба отправена към органа, в свободен текст, и не е декларация - заявление, по образец, съобразно ЗИХУ и правилника за неговото прилагане, налагащо изрично произнасяне. По делото не са налице доказателства К. да е подал отделно заявление - декларация за ползване на правата по чл. 25, 26, 29 - 31 от ППЗИХУ, съгласно изискването на чл.32, ал.2 ППЗИХУ/ в посочената редакция/, нито заявление-декларация за ползване на правата по чл. 27, съгласно изискването на чл.32, ал.3 ППЗИХУ/в същата ред./Едва, в хода на съдебното производство, на 26.06.2018 г., същият е депозирал ново заявление-декларация за изготвяне на социална оценка и отпускане на месечна добавка за социална интеграция, вх.№СОЦО/Д-А/1213/, л.192 от делото/, на основание чл.11, ал.1 ППЗИХУ, след изменението на разпоредбата с ДВ, бр. 79 от 2017 г., в сила от 1.01.2018 г., а именно общо заявление - декларация, едновременно за извършване на социална оценка и за отпускане на месечна добавка за социална интеграция, независимо, че многократно са му давани указания в този смисъл от административния орган. Подаденото от него заявление - декларация, вх. № ЗД СОЦО/Д-А/655/04. 05. 2017 г./л.35 от делото/ е с друго основание - чл.11, ал.1 ППЗИХУ/ред.ДВ, бр. 55/2014 г., в сила от 4.07.2014 г./. С него жалбоподателят е поискал единствено извършване на социална оценка и изготвяне на предложение за отпускане на добавка за социална интеграция за транспортни услуги; информационни и телекомуникационни услуги, обучение; балнеолечение и рехабилитационни услуги - веднъж в годината и за диетично хранене и лекарствени продукти. В заявлението не е формулирано изрично искане за самото опускане на месечни добавки за социална интеграция за всички тези услуги, тъй като към този момент правилникът е предвиждал това да става с отделни заявления - тези по чл.32, ал.2, 3 и 4 ППЗИХУ, по които компетентен да се произнесе е бил директора на ДСП Бургас, съгласно чл.33, ал.2 ППЗИХУ. Съгласно чл.13, ал.2 ЗИХУ компетентна да извърши социалната оценка и да отправи предложението до директора на ДСП в първия етап от процедурата по отпускането на месечните добавки за социална интеграция на лицата по чл.12, ал.3 ЗИХУ е нарочна консултативна комисия към ДСП Бургас. В случая комисията е постановила изричен отказ за това по заявлението - декларация на жалбоподателя, вх. № СОЦО/Д-А/655/04. 05. 2017 г./л.42 от делото/. Директорът на ДСП Бургас изобщо не е имал задължение да се произнася по това заявление с нарочен акт. В обобщение на горното, съдът намира, че след като се е произнесъл със заповед № 36/19.12.2017 г., на основание чл.33, ал.2 ППЗИХУ по заявлението-декларация на жалбоподателя за отпускане на добавка за социална интеграция за балнеолечение и/или рехабилитация, и тъй като не е бил сезиран по предвидения в закона ред със заявление-декларация за отпускане на останалите месечни добавки за социална интеграция по смисъла на чл. 25, 26, 27, 29 - 31 ППЗИХУ, за директора на ДСП Бургас не е възникнало задължение по чл.33, ал.2 ППЗИХУ да се произнесе като издаде заповед за отпускане или отказ за отпускане на месечни добавки за социална интеграция, поради което не е формиран и мълчалив отказ.
По изложените съображения жалбата е лишена от предмет,
поради което следва да се остави без разглеждане, а производството по делото да
се прекрати.
При този изход на спора и предвид
направеното искане от процесуалния представител на ответника, на
администрацията следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на
100.00/сто/ лева, определено съобразно чл.78, ал.8 ГПК във връзка с чл.37 от
Закона за правната помощ/ЗПП/ и чл.24 от Наредбата за заплащането на правната
помощ/обн.ДВ,бр.5/2006 г./.
По тези съображения и на основание чл.159, т.1 АПК,
Административен съд Бургас, осми състав,
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на А.А.К. *** против мълчалив отказ на директора на дирекция
„Социално подпомагане“ /ДСП/ да се
произнесе по заявление, вх.№0201-94А-00-0257 от 16.01.2018 г.
ОСЪЖДА А.А. К. ***
да заплати на дирекция „Социално подпомагане“ Бургас разноски в размер на
100.00/сто/ лева.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм.дело № 987/2018 г. по
описа на Административен съд Бургас.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва, в 7- дневен срок от
съобщението за изготвянето му, пред
Върховния административен съд на Република България.
СЪДИЯ: