Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 2135
гр. Пловдив, 12.12.2018г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, в открито съдебно заседание на осемнадесети
октомври, две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА НИЗАМОВА
при участието на секретаря Сийка Радева, като разгледа
докладваното от съдията АНД № 3757/2017г. по описа на ПРС, XXV нак. състав, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 16-1030-002867/30.04.2018г. на Началник група към Сектор
"Пътна полиция" при ОДМВР Пловдив, с което на Е.Х.Д., ЕГН **********, са били наложени административни наказания както следва:
-
за извършено
нарушение на чл. 5, ал. 3, т.1 от Закона
за движение по пътищата /ЗДвП/, на основание чл. 174, ал.1, т. 2 от ЗДвП - глоба в размер на 1 000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок
от 12 месеца
-
за извършено
нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал.1, т.1, пр. 1,2 от ЗДвП - глоба в размер на 10 лева и
-
За извършено
нарушение на чл. 100, ал.1, т.2 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал.1, т. 1, пр. 3 от ЗДвП - глоба в размер на 10 лева
както и на основание
Наредба № Iз - 2539 на МВР са отнети общо 10 точки.
С жалбата се прави искане
за отмяна на наказателното постановление, като неправилно и незаконосъобразно.
Жалбоподателят Е.Д., редовно и
своевременно призован не се явява в съдебно заседание, и се
представлява от адв. К.Н.. Същия поддържа жалбата и моли наказателното
постановление да бъде отменено като излага съображения в тази насока.
Въззиваемата страна - ОДМВР Пловдив,
сектор "Пътна полиция" редовно призована, не изпраща представител и
не взема становище по делото.
Съдът като съобрази и
прецени доказателствата по делото по отделно и в тяхната съвкупност прие за
установено следното:
На 19.04.2018г., около 00.21часа, жалбоподателят
Е.Д. управлявал своя лек автомобил „БМВ“ с рег. № … в гр.
Пловдив на кръстовището на бул. „Цар Борис III Обединител“ и ул. „Света Петка“. Посоченото било възприето от свидетеля Т.Т. и п.с.
П. П. от Сектор „ПП“ на ОДМВР гр. Пловдив. Преди да успеят да спрат автомобила
на жалбоподателя, същия спрял пред денонощен магазин и слязъл от автомобила си.
Полицейските служители спрели жалбоподатели за да му извършат проверка. В хода на извършената проверка водачът Д. бил
изпробван с техническо средство Дрегер Алкотест 7510, с фабричен № ARDM – 0247, за наличието на алкохол в издишвания от водача
въздух. Уредът отчел 1,19 промила на хиляда. На водача бил издаден талон за
медицинско изследване № 0015918., като му било оказано в кое лечебно заведение
и в какъв срок може да даде кръвна проба. Жалбоподателя Д. отишъл в лечебното
заведение посочено в талона за медицинско изследване, в указания времеви период
и дал кръв. Била изготвена Химическа експертиза видно от която концентрацията
на алкохол в кръвта на Е.Д. било 1,18 промила. В хода на извършената проверка
било установено че жалбоподателя Д. не носи СУМПС за съответната категория и
контролен талон към него, както и свидетелство за регистрация на МПС.
За констатираните нарушения, на Е.Д. бил съставен
АУАН № 18-1030-002867 /бланков № 477229/, серия Д, на 19.04.2018г. за извършени от него
нарушения на чл. 5, ал.3, т.1 от ЗДвП, чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП. Акта и издадения талон за медицинско изследване № ..., били подписани от жалбоподателя, като в акта той не
вписал възражения, а в издадения медицински талон заявил че приема показанията
на дрегера. Д. получил препис от акта и бил уведомен че в тридневен срок може да
направи възражения и да даде допълнителни обяснения по съставения акт, за което
подписал съответната разписка. В законовия срок същия не направил възражения. Въз
основа на съставения АУАН било издадено процесното наказателно постановление в което извършените от Д. нарушения били описани и
квалифицирани по сходен начин с издадения АУАН.
Горната фактическа
обстановка съдът приема за установена от приобщените по делото писмени
доказателства - НП, АУАН, талон за медицинско изследване, протокол от химическа експетриза, протокол за медицинско изследване и
вземане на биологични проби за употреба на алкохол, справка АНД, оправомощителна заповед, писма от сектор „ПП“, удостоверение за одобрен тип средство за измерване,
удостоверение за извършена периодична проверка на използаното техническо
средство, разпечатка от паметта на дрегера, както и въз основа на свидетелските показания на свидетеля Т.Т..
Разпитан като свидетел св. Т. заявява
че той е писал и подписал предявения му АУАН. Заявява че няма точен спомен за
конкретния случай, и разказва как такива нарушения се установяват по принцип.
Съдът кредитира показанията на този свидетел като непротиворечащи на събраните
доказателства и логични.
Като прецени изложената
фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните
отношения и при цялостната служебна проверка на акта, на основание чл. 313 и
чл. 314 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН, настоящият състав достигна до следните
правни изводи:
Жалбата се преценява като
ДОПУСТИМА, тъй като е подадена в срок от лице, което има правен интерес от
това.
Разгледана по същество,
жалбата се преценя като ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.
По отношение на нарушението
описано в т. 1 от НП.
При така изяснената
фактическа обстановка и с оглед на приложените по делото доказателства съдът
намира, че от страна на жалбоподателя е осъществено нарушение на чл. 5, ал.3, т.1 по ЗДвП, като е установено с
техническо средство, че същият е управлявал МПС след концентрация на алкохол в кръвта
си над 0.8 до 1.2 на
хиляда, а именно 1.19 промила на хиляда в издишания от водача въздух. Същото обстоятелство е констатирано и с извършената ХЕ
видно от която в кръвта на жалбоподателя е установено наличие на етилов алкохол
в концентрация 1,18 промила. От една страна
тези обстоятелства не се оспорват от жалбоподателя, а от друга - не са
ангажирани доказателства, които да оборват презумптивната доказателствена сила
на съставения АУАН, поради което и съдът приема за безспорно доказано, че на
процесната дата Д. е управлявал
МПС в нарушение на посочената разпоредба от ЗДвП. Полицейските служители са
спазили законовата процедура като са тествали жалбоподателя с техническо
средство "Дрегер Алкотест 7510", съставили са АУАН след положителната
стойност отчетена от техническото средство, издали са талон за медицинско
изследване на водача, като както талонът за медицинско изследване, така и
съставения АУАН са били предявени на водача и същият ги е подписал. В издадения талон за медицинско изследване жалботодателя
отразил че приема показанията на дрегера и се разписал. В съставения акт не е
изразил никакво възражение.
Въпреки изложеното обаче, и
въпреки че приема за безспорно установено че жалбоподателя е извършил нарушение
по чл. 5, ал.3, т.1 от ЗДвП, при издаването на НП е допуснато съществено процесуално нарушение пряко
нарушаващо правото на защита на жалбоподателя. Въпреки наличната изготвена ХЕ
която е отчела по-ниска стойност на установения етилов алкохол в кръвта на
нарушителя, в НП административно-наказващия орган е описал извършеното
нарушение като се е позовал само на показанията на използваното техническо
средство. Следвало е да се посочат резултатите от изготвената ХЕ които са
налични по преписката и които са в полза на нарушителя, макар и разликата да е
само 1 стотна. Като не го е сторил административно-наказващия орган е нарушил
императивната разпоредба на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗДвП като описанието на
нарушението включва стойност различна от установената с ХЕ и липсва посочване
на доказателството с което е установена тази стойност. Посоченото е основание
издаденото НП да бъде отменено по отношение на нарушението описано в т. 1 от
него като незаконосъобразно.
Само за пълнота следва да се отбележи че размерът на наложените наказания - глоба в размер на 1000 лв. и лишаване от право да се управлява МПС за срок от 12 месеца - съдът прие, че същите са правилно определени и съответни на обществената опасност на нарушението и нарушителя. Разпоредбата на чл. 174 ал. 1, т. 2 от ЗДвП, в редакцията му към датата на извършеното нарушение гласи че се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от 12 месеца и глоба от 1000 лв., който управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина с концентрация на алкохол в кръвта над 0,8 на хиляда до 1,2 на хиляда включително, установена с медицинско изследване и/или с техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух. В настоящия случай законодателя е предвидил точно определен размер на наказанията които не могат да се ревизират от съда.
По отношение на нарушението
описано в т. 2 от НП.
При така
установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна, че като не е
могъл да представи СУМПС за съответната категория и контролен
талон към СУМПС, жалбоподателят е нарушил чл.
100, ал.1, т.1 от ЗДП, съгласно която разпоредба водачът на МПС е
длъжен да носи свидетелството за управление на МПС за съответната категория и
контролния талон към него, за което законосъобразно му е наложено на основание чл. 183, ал.1, т.1 пр.1,2
от ЗДвП наказание глоба в предвиденият в закона фиксиран
размер от 10 лв. Не се събраха доказателства които да оборват презумптивната
доказателствена сила на редовно съставения АУАН съгласно разпоредбата на чл.
189 ал. 2 от ЗДвП.
По отношение на нарушението
описано в т. 3 от НП.
При така
установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна, че жалботодателя е
осъществил описаното в т. 3 административно нарушение, и като не е могъл да представи контролен талон към СРМПС част II, жалбоподателят е нарушил чл.
100, ал.1, т.2 от
ЗДвП, съгласно която
разпоредба водачът на МПС е длъжен да носи свидетелство за регистрация на
моторното превозно средство, което управлява,
за което законосъобразно му е наложено на основание чл. 183, ал.1, т.1 пр.3 от
ЗДвП наказание глоба в предвиденият в закона фиксиран
размер от 10 лв, поради което не подлежи на ревизиране от съда.
Същевременно случаят не се
явява маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН доколкото от една страна самата
обществена опасност на този вид нарушения е изключително висока, а от друга
страна с поведението си жалбоподателят е създал опасност не само за него самия, но и за всички останали участници в движението.
С оглед изложените съображения обжалваното НП
следва да бъде отменено за извършеното нарушение описани в т. 1 и
потвърдено за извършените нарушения описани в т. 2 и т. 3 от обжалваното
наказателно постановление.
Мотивиран от изложеното и
на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 16-1030-002867/30.04.2018г. на Началник група към Сектор
"Пътна полиция" при ОДМВР Пловдив, с което на Е.Х.Д., ЕГН **********, на основание
чл. 174, ал.1, т. 2 от ЗДвП, е било наложено административно наказание глоба в размер
на 1 000 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца, за извършено
нарушение на чл. 5, ал. 3, т.1 от Закона
за движение по пътищата /ЗДвП/, както и на основание Наредба № Iз - 2539 на МВР са
отнети общо 10 точки.
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 16-1030-002867/30.04.2018г. на Началник група към Сектор
"Пътна полиция" при ОДМВР Пловдив, с което на Е.Х.Д., ЕГН **********, са били наложени административни наказания както следва:
-
за извършено
нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал.1, т.1, пр. 1,2 от ЗДвП - глоба в размер на 10 лева и
-
За извършено
нарушение на чл. 100, ал.1, т.2 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал.1, т. 1, пр. 3 от ЗДвП - глоба в размер на 10 лева
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен
срок от съобщението до страните за постановяването му пред Административен съд
гр.Пловдив по реда на АПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
ВЯРНО С
ОРИГИНАЛА!
С. Р.