№ 2379
гр. Варна, 25.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Татяна Лефтерова
при участието на секретаря Росица В. Трендафилова
като разгледа докладваното от Татяна Лефтерова Гражданско дело №
20243110114183 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба на Т.
С. З. ЕГН **********, с адрес: град Добрич, ул. ***, действаща чрез своята
майка и законен представител Р. Д. Ц., ЕГН **********, с постоянен адрес:
град Добрич, ****, с която против С. В. З., ЕГН ********** с постоянен
адрес: гр. Варна, *****, е предявен иск за заплащане на месечна издръжка в
размер на 350 лв., считано от датата на подаване на исковата молба в съда до
настъпване на законова причина за нейното изменение или прекратяване,
ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска, както и за заплащане на
издръжка за минало време, в размер на 250 лв./месец, като се съобразят
доброволно изплащаната издръжка, в размер на 180 лева, за период от една
година преди подаване на исковата молба в съда.
Обстоятелства, от които произтичат претендираните от ищеца права:
Детето Т. С. З. е дъщеря на Р. Д. Ц. и С. В. З., като от раждането му,
момичето се отглежда само от неговата майка. Последната се грижи и за
другите си три деца, родени от връзка с друг мъж. Помощ в отглеждането на
двете деца осигуряват нейните родители. Ответникът С. В. З. - баща на детето,
доброволно осигурява месечна издръжка, в полза на дъщеря си, в размер на
180 лв., която не е достатъчна да задоволи нуждите на детето от храна,
1
отопление, облекло и разходите за обучение в училище. Сочи, че нуждата от
издръжка на детето е много по-голяма от възможности на майката да
осигурява такава, тъй като същата е във влошено здравословно състояние. От
2012 г. Р. Д. Ц. е с установена диагноза м.н. и ТНР 60%, а по рождение е с
вродена луксация на лява тазобедрена става. Майката Р. Ц. има четири деца -
Т. С. З. на 13 години, К. К. Ц. на 4 години, А. К. Ц. на 5 години, С. Р. Д. на 18
години, като тя се грижи и отглежда четирите си деца сама. Р. Ц. изпитва
сериозни финансови затруднения при осигуряване издръжката на децата си.
От своя страна ответникът има възможност да осигурява исканата издръжка,
тъй като е собственик на недвижими имоти и получава трудово
възнаграждение във висок размер.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът оспорва предявените искове
като недопустими и неоснователни. Заявява, че родителите на детето не са
сключвали граждански брак, който да е бил прекратен с развод, поради което
двамата са носители на родителските права и задължения по отношение на
детето им. Към датата на подаване на исковата молба в съда не е постановено
съдебно решение, с което да се определи кой от двамата родители ще
упражнява родителските права. Твърди, че винаги е осигурявал необходимите
условия за развитието на детето, съобразно своите възможности. Намира, че
размерът на предявения иск е завишен, като заявява, че грижите, полагани от
майката не следва да бъдат компенсирани с пари. Сочи, че получава нетно
месечно възнаграждение от трудова дейност, в размер на 780 лева, от които
заплаща месечна издръжка, наем за жилището, в което живее, лекарства,
храна и пр. Отделно, заплаща издръжка в полза на пълнолетно дете, родено от
връзка с друга жена. Твърди, че е във влошено здравословно състояние. Сочи,
че освен месечна издръжка в размер на 180 лева, е осигурявал допълнителни
средства, като е закупувал за детето дрехи, обувки и др. вещи, в т.ч. и мобилен
телефон на стойност 600 лева.
Въз основа доводите на страните и събраните доказателства, по
вътрешно убеждение и приложимия закон, съдът намира от фактическа
страна следното:
Видно от прието по делото писмено доказателство - удостоверение за
раждане, издадено въз основа на акт за раждане №*****.2011 г., издадено от
Община Добрич, детето Т. С. З. произхожда от родителите Р. Д. Ц. и С. В. З..
2
На основание чл.15, ал.6 от Закона за закрила на детето, съдът е изискал
от дирекция „Социално подпомагане”, гр. Добрич и по делото е представен
социален доклад. От последния се установява, че родителите на Т. никога не са
живели заедно, като от раждането на момичето, непосредствените грижи за
него се полагат само от майката Р. Ц., която е родител на още три деца.
Последната е във влошено здравословно състояние, тъй като е болна от м.н., а
през м.03.2025 г. е претърпяла операция за смяна на става. Според заявеното
пред социалния работник, бащата не участва с друга грижата за детето, освен
изплащаната от него месечна издръжка в размер на 180 лева. Сочи се, че
въпреки настояването сумата да не бъде изплащана по Б. сметка на майката,
която била запорирана, ответникът продължавал да превежда сумите по
банков път и същите не можели да бъдат усвоени за нуждите на детето. От
заключението на социалния доклад се установява, че към датата на
изготвянето му, Т. С. З. се отглежда в стабилна семейна среда, осигурена от
нейната майка и близкото им семейно обкръжение. Основните потребности на
детето – битови, емоционални, социални и образователни, са удовлетворени в
рамките на възможностите на семейството. Бащата не е участвал активно в
отглеждането, възпитанието и издръжката на детето. Намерено е, че е налице
необходимот от определяне на издръжка, осигуряваща допълнителна
финансова подкрепа за задоволяване нуждите на детето.
По искане на страните по делото са събрани гласни доказателства чрез
разпит на водените от тях свидетели – за ищцата – нейния едноутробен брат С.
С. И., а за ответника - Й. Д. Б. – без родство и дела със страните.
В показанията си пред съда, св. И. сочи, че грижите за неговата сестра Т.
се полагат само от майка им. Сестрата на свидетеля общува със своя баща
веднъж годишно, евентуално за 2 – 3 дни, понякога и за по-кратък период от
време, тъй като бързо се конфронтират. Не знае защо двамата спорят,
предполага, че е от характерите им. Заявява, че в неговото семейство всички
се разбират. Свидетелят сочи, че когато Т. има проблем с учебния процес,
помощ оказва тяхната майка, както и самият той помага на сестра си. Т. и
ответника не общуват, не се чуват по телефона, не поддържат контакт, като
разменят по 1 – 2 съобщения на година. Никога не са провеждали видео
разговор. Сочи, Т. идва във Варна, когато нейната по-голяма еднокръвна
сестра се намира в града. Свидетелят сочи, че семейството му изпитва
3
финансови затруднения, тъй като майка им не работи. Наскоро е претърпяла
операция за смяна на ставата, а отделно е диагностицирана с м.н., което я
ограничава да работи. Получава пенсия за заболяването си. Сочи, че баба им,
която живеела в съседство, им помагала. Заявява, че след образуване на делото
ответникът изплаща издръжка в размер на 270 лева.
Св. Б. твърди, че е приятелка на отвеника, като в края на разпита, с оглед
дадените показания, на въпрос дали двамата живеят заедно, отговаря: „Силно
казано“. Сочи, че е виждала Т. редовно, като от 2020 г. до настоящия момент
се била срещала с момичето 10 – 15 пъти. Твърди, че бащата е водел дъщеря
си в неговия апартамент в гр. Варна. Знае, че последният заплащал издръжка,
но тя не знаела в какъв размер, тъй като чувствала неудобство да попита.
Според св. Б., винаги когато е гостувала на баща си, Т. изпадала в еуфория,
тъй като първият ден винаги ходели по магазини и ответникът купувал всичко,
което било необходимо. Отказвала да гостува по-често на баща си, вероятно
под влияние на нейната майка. Ответникът опитвал да комуникира с дъщеря
си чрез Вайбър, но от другата страна нямало никакъв интерес. Намира, че
детето е било манипулирано. Заявява, че ответникът купувал всичко
необходимо на ищцата, но когато я питал от какво имала нужда, тя отговаряла,
че си имала всичко.
Като съобрази изискването на чл.172 ГПК, съдът кредитира показанията
на водените от страните свидетели за следните обстоятелства: Т. се отглежда
от нейната майка, а с баща си детето общува рядко. Същият първоначално
изплаща издръжка в размер на 180 лева, а след узнаване за образуваното дело
- в минималния дължим размер. Съдът не кредитира показанията на водения
от ответника свидетел, че момичето е гостувало на своя баща, през последните
четири години над 10-15 пъти, доколкото ответникът не твърди подобна
честота на гостуванията, а напротив сам заявява, не общува често с дъщеря си.
Съдът не кредитира и показанията на този свидетел, в частта, в която се
твърди, че ответникът е купувал играчки на дъщеря си /която скоро ще
навърши 14 г./, както и че при всяко нейно посещение в гр. Варна, той е
закупувал всичко, от което детето е имало нужда.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.143, ал.2 СК, родителите дължат издръжка
4
на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са работоспособни
и дали могат да се издържат от своето имущество. Безусловният характер на
задължението на родителите да издържат децата си произтича от основната
им обвързаност да се грижат за тяхното физическо, психическо и нравствено
израстване, прокламирано с нормата на чл.143, ал.1 СК като задължение за
осигуряване на необходими за развитието на детето условия на живот. По
делата за издръжка съдът е длъжен да определи размера , след като изясни
действителните нужди на търсещия издръжка и материалните възможности на
дължащия. Така разпоредбата на чл.142, ал.1 вр. ал.2 СК сочи, че размерът на
издръжката, която родителят дължи на своето дете, се определя в зависимост
от нуждите на лицето, което има право на издръжка и от възможностите на
този, който я дължи, при определен минимален размер от една четвърт от
размера на минималната работна заплата за страната.
Възражението, че искът е недопустим, тъй като страните не са се
намирали в граждански брак, както и че упражняването на родителските права
не е уредено със съдебно решение е неоснователно. Задължението за
заплащането на издръжка, в полза на низходящ възниква по силата на закона,
от момента, в който детето е родено, а не след отправена покана /така решение
№*****2019 г. по гр.д. №2931/2018 г. по описа на ВКС, 4 г.о/. Поради това,
дали страните са се намирали в граждански брак, който е бил прекратен или е
налице влязло в сила съдебно решение, с което родителските права са
предоставяне за упражняване от отглеждащия детето родител, е без значение
за спора.
Страните не спорят, че малолетната Т. се отглежда от своята майка,
която е ангажирана с непосредствените грижи за нея. Не се представят
доказателства, а и не се твърди, че упражняването на родителските права се
осъществява съвместно от двамата родители, поради което всеки да е
отговорен за издръжката на детето, докато се намира в неговия дом.
Заплащаната от ищеца издръжка, в размер на 180 лева, по отношение на който
страните не спорят, е далеч под минималната дължима издръжка за 2024 г. и
2025 г. Тя е под размера дори за 2023 г.
С ПМС ****2024 г. е определен размер на минималната месечна работна
заплата за страната, считано от 01.01.2025 г. – 1077 лева. При съобразяване
разпоредбата на чл.142, ал.2 СК, определяща, че минималната издръжка на
5
едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата,
то минималната месечна издръжка за 2025 г. е 269,25 лева – средства, които
съдът намира, че са крайно недостатъчни дори за физическото оцеляване на
едно човешко същество. Дори да се преценява датата на подаване на исковата
молба в съда, то към този момент, дължимата минимална издръжка отново е
над заплащаната от ответника – 233,25 лева.
В процесния случай, размерът на дължимата месечна издръжка следва
да се определи като се съобрази икономическата обстановка в страната,
възрастта на детето, неговите нужди, в т.ч. физически, социални, психически
и културни потребности, високата инфлация в страната за 2025 г., както и че
последващо съдебно производство за изменение размера на издръжката
неминуемо ще генерира нови разходи за родителя, който полага грижи за
детето.
През следващата учебна година – 2025/2026 г. Т. навлиза в първи
гимназиален етап от средното образование, като разходите свързани със
закупуване на учебници, учебни помагала и пособия, значително са
нараснали, с тенденция същите да се увеличават. Отделно, момичето е във
възраст, в която растежът е толкова бурен, че налага системното извършване
на разходи за нови дрехи, обувки, козметика и аксесоари. Т. расте във време и
среда, която поставя редица изисквания към социалната свързаност на
младите хора. Липсата на възможност да бъде отговорено адекватно на
нейните нужди ще я постави в ситуацията на изолация. В случая не се касае за
прищявка да бъдат задоволени луксозни разходи, а за осигуряване на
оптимална възможност детето да има възможност спокойно да конктактува
със своите връстници, без да се притеснява, че недостигът на финансови
средства ще му попречи за това.
Дължащият издръжка е в трудоспособна възраст, не се установява
заболяване, което да пречи на работоспособността му, няма други
непълнолетни низходящи, не се твърдят обстоятелства, които да препятстват
възможността за предоставяне на издръжка. Дали ответникът действително
реализира трудов доход в минималния за страната размер, е без съществено
значение, доколкото пазарът на труда е свободен и същият, при съобразяване
на задължението си за издръжка в полза на низходящ, може да предприеме
действия по осигуряване на трудовата си заетост, която да му осигури доход в
6
по-висок размер. Не се доказа заявеното с отговора на исковата молба
възражение, че родителските права се упражняват съвместно от двамата
родители, поради което двамата дължат издръжка в равен размер - по 180
лева, всеки. В показанията си пред съда воденият от ответника свидетел заяви,
че през 2024 г. момичето се е срещало със своя баща само два пъти за цялата
година.
Възражението на ответника, че разполага само с един недвижим имот –
запустяло лозе на незначителна стойност, е неоснователно. От изискана от
съда и приобщена по делото справка, предоставена от НАП, ТД-Варна, се
установява, че ответникът е собственик на няколко недвижими имота, а
именно: апартамент в гр. Варна, ж.к. **** /район с висока пазарна оценка на
имотите/, на ½ ид.ч. от апартамент в кв. ****, както и на поземлен имот в гр.
Варна, м-ст „****“. Следва да се посочи, че местността, в която се намира
поземленият имот е разположена в непосредствена близост до к.к. „****“,
поради което стойността на същия трудно може да се приеме за незначителна,
а и каквато и да е тази стойност, тя може да използвана за задоволяване
нуждите на търсещия издръжка.
Задължението за заплащане на издръжка е с приоритет и за изпълнение
на същото не могат да бъдат поставяни условия. Доколкото грижата за
отглеждането и възпитанието за детето е задължение и на двамата родители,
майката не може сама да посреща изцяло потребностите на своята дъщеря.
Приемането на противното би било освен противоречащо на закона, но и
житейски несправедливо. Отделно, майката на ищцата е във влошено
здравословно състояние, същата е болна от м.н. и след смяна на става, като
тези обстоятелство се установяват от събраните по делото писмени и гласни
доказателства. Възражението на ответника, че дължи издръжка в полза само
на своето дете, но не и на едноутробните братя и сестри на дъщеря си, не
следва да бъде обсъждано, доколкото такова искане изобщо не е отправено с
исковата молба, а дори да бе заявено, то би било недопустимо. Информацията
касае единствено податните възможности на другия родител и не
представлява искане за заплащане на издръжка в полза на лица, които нямат
право на такава, от ответника.
Ирелевантно за спора се явява възражението на ответника, че при
определяне размера на издръжката следва да бъде съобразен фактът, че той е
7
длъжник по договор за банков кредит. Задължението за издръжка е
безусловно, а изпълнението му е с приоритет, поради което същото не може
да бъде поставено в зависимост от възможностите на дължащия издръжка да
погасява друго парично задължение, възникнало след възникване на
задължението за заплащане на издръжка. Ответникът е встъпил в
облигационното правоотношение със знанието, че дължи издръжка на
низходящ, сам е направил този избор, поради което възражението, че е
длъжник и по договор за банков кредит, не може да бъде противопоставено на
ищеца.
С оглед гореизложеното, съдът намира че са налице законните
предпоставки за определяне на месечна издръжка в полза на ищеца. Като се
съобразява с икономическата обстановка в страната, възрастта на детето,
неговите нужди, в т.ч. физически, социални, психически и културни
потребности, високата инфлация в страната за 2025 г., районният съд намира,
че обща месечна издръжка в размер на 650 лв. за детето би била достатъчна за
задоволяване на потребностите му. От общата сума, необходима за издръжката
на детето, бащата следва да осигури средства от 350 лв. месечно. Разликата
следва да се обезпечава от доходите на майката, която освен това полага
непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието на детето. Съдът
намира, че дори така определената издръжка е недостатъчна за пълноценното
отглеждане на едно дете, така щото да са задоволени изцяло неговите
физически, психически, социални и културни нужди. Предявеният иск с
правно основание чл.143, ал.2 СК е основателен, поради което същият следва
да бъде уважен в пълния му размер. Издръжката се дължи ведно със законната
лихва върху всяка закъсняла вноска, до настъпването на законни причини за
нейното изменение или прекратяване, а доколкото ищецът не е посочил
падежна дата, съдът определя същата на 15-то число от месеца, за който
издръжката се дължи. В случай, че след предявяване на иска, ответникът е
заплатил част от месечната издръжка, за месеците, след 08.11.2024 г., в които е
извършвал плащания за издръжка, той дължи доплащане до достигане на
сумата от 350 лева, но не и пълния присъден размер.
С разпоредбата на чл.149 СК е предвидена възможността да се
претендира издръжка и за минал период от време, когато такава не е била
определена. Законодателят е ограничил този период до една година преди
датата на предявяване на иска за определяне на издръжка. Както бе посочено,
8
минималният размер на месечната издръжка, за 2024 г. възлиза на сумата от
233,25 лева, поради което претендираният размер от 250 лева се явява
изключително близък до минималния. От събраните по делото доказателства
се установи, че ответникът е осигурявал месечна издръжка на детето през
процесния минал период, в размер на 180 лева, поради което на доплащане
подлежи сумата от 70 лева/месец или общо 840 лева, за периода от 08.11.2023
г. до 07.11.2024 г.
На основание чл.242, ал.1 ГПК, решението подлежи на предварително
изпълнение.
На основание чл.78, ал.6 вр. чл.69, ал.1, т.7 ГПК и чл.1 ТДТССГПК,
ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на ВРС държавна
такса в общ размер на 537,60 лева.
В полза на процесуалния представител на ищеца се следва адвокатско
възнаграждение, на основание чл.38, ал.2 вр. ал.1, т.2 ЗА, което съдът
определя в размер на 600 лева.
Водим от горните съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА С. В. З., ЕГН ********** с постоянен адрес: гр. Варна,
*****, да заплаща в полза на Т. С. З. ЕГН **********, с адрес: град Добрич,
ул. ***, действаща чрез своята майка и законен представител Р. Д. Ц., ЕГН
**********, с постоянен адрес: град Добрич, ****, месечна издръжка в размер
на 350 лева, считано от 08.11.2024 г., с падеж 15-то число на месеца, за който
се дължи, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска до
настъпване на законни причини за нейното изменяване или прекратяване, като
по отношение на плащанията за издръжка, извършени в периода от 08.11.2024
г. до постановяване на настоящото решение, ответникът дължи доплащане на
разликата, до достигане на пълния размер на определената издръжка - 350
лева/месец.
ОСЪЖДА С. В. З., ЕГН ********** с постоянен адрес: гр. Варна,
*****, да заплати на Т. С. З. ЕГН **********, с адрес: град Добрич, ул. ***,
действаща чрез своята майка и законен представител Р. Д. Ц., ЕГН
9
**********, с постоянен адрес: град Добрич, ****, сума в общ размер на 840
лева /70 лева на месец/, представляваща издръжка за минало време, за периода
от 08.11.2023 г. до 07.11.2024 г., определена в размер на 250 лв./месец и
намалена със заплатената от ответника месечна издръжка в размер на 180
лева, ведно със законната лихва, считано от 08.11.2024 г. до окончателното
плащане.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението на основание
чл.242, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА С. В. З., ЕГН: ********** с постоянен адрес: гр. Варна,
*****, да заплати по сметка на Районен съд - Варна държавна такса в общ
размер на 537,60 лева.
ОСЪЖДА С. В. З., ЕГН: ********** с постоянен адрес: гр. Варна,
*****, да заплати на адвокат А. Р. Р. – ВАК, с адрес на кантората: гр. Варна,
ул. „Шар“ №22, адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева, на
основание чл.38, ал.2 вр. ал.1, т.2 ЗА.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба, пред
Окръжен съд – Варна, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
10