№ 4818
гр. Варна, 04.11.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на
четвърти ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:И. Владова
мл.с. Елица Н. Ж.а
като разгледа докладваното от мл.с. Елица Н. Ж.а Въззивно гражданско дело
№ 20243100501762 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
С Определение № 4134/26.09.2024 г. по настоящото дело, съдът е
оставил без движение исковата молба, като е дал указания на ищците Н. К. и
Г. К. за отстраняване на нередовности на исковата молба, свързани с
уточняване на предявените искове с правно основание чл. 108 ЗС и чл. 32, ал.
2 ЗС, както и обосноваване на правния интерес от обективно кумулативно
съединяване на иска за разпределяне на ползването на съсобствен имот, с иска
по чл. 108 ЗС.
С молба от 25.10.2024 г. ищците, чрез процесуалния си представител,
уточняват, че е предявен иск с правно осн. чл. 108 ЗС за установяване правата
им в съсобствеността и за предаване владението върху собствените им
идеални части от незастроената част от имота и прохода, като целят защита на
отнето владение. С молбата изрично сочат, че оттеглят искането си по чл. 32,
ал. 2 ЗС за разпределяне ползването на незастроената част от имота и прохода,
за която искат и предаване на владението.
С оглед така направеното уточнение, настоящият състав намира, че са
отстранени нередовностите, свързани с допустимостта на предявените искове,
като препис от уточняващата молба на ищците следва да се връчи на
насрещната страна за становище.
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 51114/24.06.2024 г. при ВРС,
подадена от Ж. Т. Ж., Г. П. В., И. Ж. В., Д. Ж. Г. и Т. Г. В., чрез пълномощника
адв. К. К., против Решение № 1844/21.05.2024 г., постановено по гр.д. №
1441/2023 г. по описа на ВРС, с което на осн. чл. 108 ЗС е прието за
установено по отношение на жалбоподателите, че Н. К. и Г. К. са собственици
на основание договор за покупко-продажба в режим на съпружеска
имуществена общност на 97,50 квадратни метра идеални части от незастроена
част с площ от 272 кв.м. от ПИ с идентификатор № ........, целия с площ от 544
кв.м. по КККР на гр. Варна, а по документ за собственост – 558 кв.м., с адрес:
1
гр. Варна, ул. „П. Е.....“ № 98, при граници и съседи: имоти с идентификатори
№ № ......, ...., ......., ...., ....... и .......; както и на 12.90 квадратни метра идеални
части от проход под сграда с идентификатор .........1 по КККР на гр. Варна, с
реална площ от 36 кв.м., с предназначение за достъп на коли и пешеходци към
дъното на вътрешния двор, находящ се в поземлен имот с идентификатор ........
по КККР на гр. Варна, както и са осъдени да предадат владението на
съответните идеални части от дворното място и прохода на ищците Н. К. и Г.
К. и е разпределено ползването на незастроената част от дворното място и
прохода, съобразно скица вариант-3, приложена към заключението на вещото
лице Ш. М. Х. - неразделна част от първоинстанционното решение на осн. чл.
32, ал. 2 ЗС.
Жалбоподателите твърдят, че решението е неправилно и
незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон и
процесуалните правила. Считат, че неправилно съдът е приел, че между
страните е имало договорка за разпределение правото на ползване на
незастроената част от дворното място, която е важала към момента на
учредяване правото на строеж, но не и към настоящия момент. Излагат, че
според събраните гласни доказателства се установява, че ищецът Н. К. е
поискал ответниците да му отстъпят лице към улицата, с цел получаване на
по-голямо обезщетение, срещу което сe е съгласил да не ползва незастроената
част от дворното място. Твърдят, че от момента на изграждане на двете сгради
до завеждане на исковата молба, повече от 20 години, ползват незастроената
част от имота съобразно постигнатата уговорка с ищците. Сочат, че ищците са
придобили два самостоятелни обекта в сграда - етап II, като са се съгласили с
уговореното обезщетение и с разпределеното ползване и владение на
незастроената част от дворното място. Поддържат, че разпределеното право на
ползване, според което ищците нямат право да ползват незастроената част,
действа и към настоящия момент, като считат, че така постигнатата договорка
се установява от събраните гласни доказателства, за което не е необходим
писмен акт. Излагат, че ищците никога не са участвали в ремонтите,
извършвани в незастроената част от дворното място. Твърдят, че само те са
извършвали ремонти дейности, като Ж. и Г. са поставили врата на прохода,
свързващ незастроеното дворно място с улицата, за която са имали ключ само
те. Оспорват изводите на съда, че ищците са собственици на 12.90 кв. м.
идеални части от прохода под сграда с идентификатор .........1 по КККР на гр.
Варна, целия с площ от 36 кв. м. Излагат, че на 15.02.2000 г. е сключен договор
за груб строеж с ЕТ „Стинекс“ и възложители К. и Г. В.и и Ж. Ж., по силата на
който последните са се задължили да учредят право на строеж на ЕТ
„Стинекс“, като бъдат обезщетени с 20 процента от РЗП на бъдещата сграда,
като получат самостоятелни обекти в нея. В т. 13 от договора изрично било
уговорено да се предвиди по искане на собствениците проход към задния
двор, за която квадратура няма да бъдат обезщетявани. В тази връзка
поддържат, че по този договор ищците не са страни. Твърдят, че съгласно
Разрешение за строеж № 81 от 04.08.2000 г., издадено от Район „Одесос“ при
Община Варна, с възложители Г. В., К. В. и Ж. Ж., е разрешено изграждането
на жилищна сграда на четири плюс терасовиден етаж, представляваща етап I.
Сочат, че в обяснителната записка към проекта изрично е записано, че всеки
един от двата етапа представлява напълно самостоятелна сграда с отделен
вход, стълбище и изби, като в работния проект на етап I от строителството е
предвиден проход за пешеходци и хора към дъното на двора. Твърдят, че
съгласно издаденото разрешение за ползване на жилищна сграда (етап I) като
2
собственици фигурират единствено Г. В., К. В. и Ж. Ж., но не и ищците.
Излагат, че съгласно архитектурен проект на жилищна сграда етап 1, проходът
е разположен в нея. Жалбоподателите твърдят, че с Разрешение за строеж №
П-15 oт 15.03.2001 г. е разрешено строителството на четириетажна сграда –
етап II, с възложители ЕТ „Стинекс“ и ищеца Н. К.. Сочат, че от всички
събрани доказателства се установява, че се касае за две отделни
самостоятелни жилищни сгради, като проходът, съставляващ част от сграда –
етап I, e проектиран и определен за осигуряване на достъп от улицата до
индивидуални обекти в сградата, като е предвиден да служи за общо ползване
на собствениците с индивидуални обекти в сграда – етап I. Твърдят, че
прохода по естеството си представлява обща част по смисъла на чл. 38 ЗС.
Излагат, че двете сгради нямат функционална връзка помежду си, съответно
проходът като обща част на етажните собственици в сграда – етап I обслужва
само тях. Сочат, че двете жилищни сгради са самостоятелни една от друга и
представляват две отделни етажни собствености. Твърдят, че в случай че
ищците са имали желание да ползват задния двор са могли да си осигурят
достъп през жилищна сграда – етап II, в която притежават самостоятелни
обекти, но доказателства в тази насока не са ангажирани. Поддържат, че са
придобили по давностно владение незастроената част от дворното място,
поради което оспорват извода на съда, че ищците притежават собственост от
него. Оспорват извършеното от съда разпределение на ползването на прохода
и дворното място. Молят за отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на
претенциите на ищците. Претендират разноски.
Становището на въззиваемите – Н. К. и Г. К., изразено чрез
пълномощника адв. Г. Ж., е за неоснователност на въззивната жалба. Твърдят,
че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно, като молят
същото да бъде потвърдено. Сочат, че заедно с въззивниците са
съсобственици на процесния имот и доколкото същият не е бил поделян, то
всеки от тях притежава идеални части от него, което прави несъстоятелно
твърдението на ответниците, че те са имали по-голямо лице към улицата,
което са отстъпили на ищците срещу уговорка последните да не ползват
дворното място. Излагат, че имотът е съсобствен между тях и ответниците
/понастоящем въззивници/, поради което изградените сгради с два отделни
входа, не могат да се обособят като собственост само на едните или на
другите. Твърдят, че спора касае незастроената част от дворното място, в
което са изградени сградите и доколкото същото се притежава в съсобственост
между страните, ползването му само от ответниците нарушава правото на
въззиваемите също да го ползват според правата им в съсобствеността.
Оспорват някога да е имало съглашение с насрещната страна как да се
използва незастроената част от имота. Твърдят, че ако в полза на ответниците
е било учредено вещно право на ползване, то това е следвало да стане в
предписаната от закона форма съгласно чл. 18 ЗЗД, каквито доказателства по
делото няма. Поддържат, че не се касае за две отделни сгради, а само за една
сграда с два отделни входа, която се намира в режим на етажна собственост,
като твърдят, че във всички строителни книжа проходът е предвиден за общо
ползване и преминаване към общия незастроен двор. Считат за неотносимо
обстоятелството, че ищците не притежават самостоятелни обекти, в сграда с
идентификатор № .........1, като твърдят, че също имат право да ползват
прохода, доколкото притежават самостоятелни обекти в сградата, изградена в
съсобствения им УПИ. Поддържат, че проходът е предвиден да обслужва
двата входа на сградата, вкл. за достъп до незастроената част от двора.
3
Оспорват ответниците да са придобили незастроената част от дворното място
по давност, като считат изводите на съда в тази насока за правилни. Твърдят,
че по делото не са събрани доказателства, от които да следва, че ответниците
са владели дворното място с намерение за своене. Сочат, че придобиване по
давност на процесната реална част от дворното място е недопустимо,
доколкото противоречи на изискванията на ЗУТ. Молят обжалваното решение
да бъде потвърдено. Претендират разноски.
По допустимостта на обжалването:
Съдът намира, че жалбата е редовна и допустима, депозирана е от
страна, с правен интерес от обжалване акта на ВРС, поради което следва да
бъде приета за разглеждане.
С жалбата и отговора страните не са отправили доказателствени
искания.
Водим от горното и на основание чл. 267, ал. 1 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба вх.№ 51114/24.06.2024
г. при ВРС, подадена от Ж. Т. Ж., Г. П. В., И. Ж. В., Д. Ж. Г. и Т. Г. В., чрез
пълномощника адв. К. К., против Решение № 1844/21.05.2024 г., постановено
по гр.д. № 1441/2023 г. по описа на ВРС.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
13.11.2024 г. от 10:30 часа, за която дата и час да се призоват страните с
препис от настоящето определение.
На въззивниците да се връчи препис от отговора на въззивната жалба,
както и препис от уточняваща молба с вх.№ 26900/25.10.2024 г. за
изразяване на становище по направеното оттегляне на иска с правно осн.
чл. 32, ал. 2 ЗС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4