Р
Е Ш Е Н И Е
|
Номер |
54 |
Година |
12.04.2019 |
Град |
Момчилград |
|||||||||||||||
|
В ИМЕТО НА НАРОДА |
||||||||||||||||||||
|
Момчилградски районен |
съд |
|
състав |
|||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
На |
26.03. |
Година |
2019……….. |
|||||||||||||||||
|
В публично заседание
и следния състав: |
||||||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
Председател |
Йордан Геров |
|||||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
Секретар |
Хюсние Алиш |
|
||||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
като разгледа докладваното
от |
Съдията Геров |
|
||||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
гражданско |
дело номер |
439 |
по описа
за |
2018 |
година. |
|||||||||||||||
|
За да се произнесе взе предвид следното: |
||||||||||||||||||||
Предявен
е иск с правно основание чл.422 във вр.чл.415 от ГПК
от ДЪРЖАВЕН ФОНД „ЗЕМЕДЕЛИЕ”,
ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.”Цар Борис” III, № 136,
представляван от изпълнителен директор Живко Тодоров Живков, чрез Д.П. – старши
юрисконсул срещу Н.Х.Ш., ЕГН:**********, с постоянен адрес с. Неофит Бозвелиево № 119, общ Момчилград, обл.Кърджали.
Ищеца се позовава на издадена Заповед за изпълнение
по чл.417 от ГПК, по ч.гр.д.№166/2018год. по описа на МРС. Вземането му по процесната заповед за изпълнение произлизало от Договор № 09163013 от 14.12.2009 г. за предоставяне на
кредит на животновъдите за закупуване на
фураж и/или фуражни компоненти, по силата на който
ищецът бил предоставил на ответника сумата от 5040 лв., изплащането на която било
наредено с бюджетно платежно нареждане от 23.12.2009 год., по сметката,
посочена от съдоговорителя в договора. Сочи, че
съгласно договора, ответникът се задължил да възстанови получения целеви кредит
в размер на 5040 лв. до 10.12.2011 год., като върху тази сума била дължима
договорна лихва в размер на 6.37 %. Ищеца твърди, че ответника
е депозирал писмени искания за разсрочване
на задължението по сключения договор,
като между страните са били
подписвани анекси, отразяващи условията и срока за възстановяване
на кредита от ответника. Последния
анекс подписан от страните бил
Анекс № 03/12.06.2014 г., съгласно който срока за възстановяване
на кредита бил определен до
25.11.2014 г., като с подписването на
анекса, кредитополучателят бил запознат
и с размера на дължимите лихви, към дата на падежа на задължението. Така
също ответникът бил известен с покана за доброволно изпълнение, връчена му,
чрез пощенска услуга на 04.03.2016 год. На 27.03.2018 год. ищецът депозирал
заявление за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417
от ГПК и издаване на изпълнителен лист. Сочи, че от страна на длъжника не било
извършено плащане на дължимите по договора и анекса суми. Срещу издадената
заповед за изпълнение и изпълнителен лист било депозирано възражение, което
било съобщено на ищеца на 27.08.2018 год. като в указания едномесечен срок от
съда била предявена и настоящата искова молба. Ето защо моли съда да постанови
решение, с което да признае за установено ,че ДФ“Земеделие“ има изискуемо вземане против ответника за
сумите: в размер на 5040 лв. - главница; 630.50 лв. -
договорна лихва за периода от
23.12.2009г. до 10.11.2011 г.; 289.80 лв. - договорна лихва за периода от 11.12.2011 г. до 26.11.2012 г.;
304.92 лв. - договорна лихва за периода
от 27.11.2012 г. до 29.11.2013 г.; 223.65 лв. - договорна лихва за периода от 30.11.2013г. до 25.11.2014 г.;
1693.67 лв. - законна лихва за периода от 26.11.2014г. до 26.03.2018 г.; ведно
със законната лихва върху главницата от 27.03.2018 год. до пълното й
изплащане. Направено е искане за присъждане, на разноските по заповедното
производство , както и по настоящото дело.
В
с.з. ищцовата страна се представлява от процесуален
представител, като поддържа изцяло претенциите си. Допълнителни съображения
излага в писмена защита.
В писмения си отговор ответника
твърди, че предявеният установителен иск, с правно
основание чл.422 във вр. чл.415 от ГПК е
неоснователен. Направени са възражения за нищожност
на договора, както и подписаните към него анекси, поради липса на съгласие, тъй
като не са подписани от съответните представители на ДФЗ, поименно посочени в
същите. За липса на задължение за връщане на получената сума, както и за
изтекла погасителна давност за претенциите за договорни лихви и законна лихва
.Във връзка с възражението за нищожност на договора и анексите към него,
страната оспорва автентичността на подписите, положени в същите от съответните
изпълнителни директори, като представители на кредитора, като на основание
чл.193, ал.1 от ГПК моли съда да открие производство по оспорване на истинността
на документ. Моли съда да постанови решение, с което предявените искове да
бъдат отхвърлени, като неоснователни, както и претенциите на ищеца за
разноските по заповедното и настоящото производство. В с.з. се представлява от адв.Милушава, която поддържа
възраженията в писмения отговор. Претендира да им бъдат присъдени направените
по делото разноски. Подробни съображения излага в писмено становище.
Съдът след като взе предвид доводите на страните и доказателствата
по делото, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предмет на положителния
установителен иск по чл.422 от ГПК е установяване на съществуването на вземането на ищеца, за което е издадена заповед за изпълнение. Съдът, след
съответните проверки по допустимостта на производството, по същество най-напред
извършва преценка за идентичност на претендираното материално субективно право съобразно
неговата индивидуализация, въведена от кредитора в заповедното производство,
съответно - от ищеца по иска за съществуването на вземането. Тази преценка се
извършва въз основа на заявените основание и петитум.
С оглед това естество на защита, която се получава по реда на чл.422 от ГПК,
съдът, който разглежда иска, е обвързан от посочените в заявлението по чл.410 от ГПК
правопораждащи факти.
Основанието, на което заявителя
в заповедното производство
е поискал издаването на заповед за
изпълнение е, че страна
на длъжника по Договор № 09163013 от 14.12.2009 год. не е извършено плащане в
изпълнение на задължението за възстановяване на дължимите по договора и
анексите суми.
Съгласно Договор № 09163013 от 14.12.2009 г. за
предоставяне на кредит на животновъдите
за закупуване на фураж и/или фуражни компоненти ответника е получил сумата по целевия кредит
в размер на 5040.00 лв., като съгласно
т.3.1.9 ответника дължи възстановяване на получения целеви
кредит в размер на 5040 лв. до 10.12.2011 год. и пак съгласно т.3.1.10 от договора върху
тази сума е дължима договорна лихва в размер на 6.37 %. На 13.09.2011 г. в
ДФ"Земеделие" е подадено заявление за разсрочване на плащането по
сключения договор, с № 09/216712/01102. На 20.10.2011 г. между страните по
Договор № 09163013 от 14.12.2009 г. е сключен Анекс 01, с който срокът за
възстановяване на получения кредит е удължен до 26.11.2012 г. С подписване на анекса, кредитополучателя е
запознат и с размера на дължимите
лихви, към дата на падежа на задължението, като анексът е подписан от него. На
24.01.2014 г. в ДФ"Земеделие" са подадени заявления за разсрочване на
плащането по сключения договор с № 09/216712/06346 и с №
09/216712/06348. На 12.06.2014 г. между страните по Договор № 09163013 от
14.12.2009 г. е сключен Анекс 02, с който срокът за възстановяване на получения
кредит е удължен до 29.11.2013г. С подписване на анекса, кредитополучателя
е запознат и с размера на дължимите
лихви, към датата на падежа на задължението, като анекса е подписан от него. На 12.06.2014 г.
между страните по Договор № 09163013 от 14.12.2009 г. е сключен Анекс 03, с
който срокът за възстановяване на получения кредит е удължен
до 25.11.2014г. С подписване
на анекса, кредитополучателя е запознат и с размера на
дължимите лихви, към датата на падежа на задължението, като анексът е подписан
от него. На 19.04.2016 год. на ответника е изпратена покана за доброволно
изпълнение. Същата е връчена чрез пощенска услуга на 04.03.2016 год., видно от
известие за доставяне. На 27.03.2018 год. ищецът депозирал заявление за издаване
на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и издаване на
изпълнителен лист. Сочи, че от страна на длъжника не било извършено плащане на
дължимите по договора и анекса суми. Срещу издадената заповед за изпълнение и
изпълнителен лист било депозирано възражение, което било съобщено на ищеца на
27.08.2018 год. като в указания едномесечен срок от съда била предявена и
настоящата искова молба.
Представено
е по делото и извлечение от задължение по партида на длъжник на ДФ „Земеделие“,
а именно Н.Х.Ш..
Съдът
намира, че в хода на съдебното производство с оглед на представените писмени
доказателства от страна на ищцовата страна се доказа,
че заповедите и анексите към тях са били подписани от упълномощени
представители на ДФ „Земеделие“.
При
така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Исковата
претенция, с правно осн. чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК, е предявена в законоустановения
срок по предвидения процесуален ред от активно легитимирана страна и като
такава се явява допустима.
Разгледана
по същество се явява основателна по следните съображения:
Към процесния договор за предоставяне на целеви кредит за закупуване на фураж и/или
фуражни компоненти, доколкото няма нищо различно предвидено в закона, следва да
се приложат общите правила на договорите за заем - чл. 240 и сл. ЗЗД. Съгласно
разпоредбата на чл. 240 ЗЗД с договора за
заем заемодателят предава в собственост на заемателя
пари или други заместими вещи, а заемателят
се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и
качество. Договорът за заем е реален договор - счита се сключен, когато въз
основа на постигнатото съгласие между страните парите или заместимите
вещи бъдат предадени на заемателя.
Според т.2.3 от Договора за кредит, усвояването на кредита се осъществява, чрез превод по банкова сметка ***,
посочена в т.1.5 в срок до 10.12.2009 г. От представеното преводно нареждане от 23.12.2009 г. се
установява, че ДФЗ е превел по сметка на ответника сумата от 5040 лв. по
договора за кредит за закупуване на фуражи и или
фуражни компоненти от 2009 г. Следователно е изпълнено условието за реално
предаване на сумата.
В т. 3.1.9. и т.3.1.10. от договора е
предвидено, че кредитополучателят се задължава да
възстанови на кредитодателя целевия кредит по процесния
договор заедно с 6.37 % годишна лихва, в срок до 10.12.2011 г. В т.4.2
ответникът също е поел задължения, при неизпълнение на задълженията по т.3.1.7,
т. 3.1.8., т.3.1.11 и т.3.1.12., да възстанови на ДФ "Земеделие"
получените суми по договора за кредит,
ведно с 6.37 % годишна лихва за периода на срока на договора, заедно със
законната лихва върху получения кредит,
считано от деня на забавата.
Съгласно Анекс №03/14.12.2009 год. страните са
постигнали съгласие за удължаване срока за връщане на предоставения на
ответното дружество целеви кредит
до 25.11.2014г. Дължимата договорна лихва ,изчислена до 29.11.2013 год. също е
разсрочена до 25.11.2014год. Следователно, вземането по договора е изискуемо.
Основното задължение на заемополучателя е да върне сумата, която е получил в
уговорения срок или ако не е уговорен - при условията на чл. 240, ал.4 ЗЗД - ако не
е уговорено друго, заемът трябва да се върне в течение на един месец от
поканата до длъжника. Изцяло в доказателствена тежест
на ответника е да установи пълно и главно, че е изпълнил задълженията си по процесния договор за кредит
и е върнал дължимата на ищеца сума от 5040 лв. след настъпване на изискуемостта
й на уговорената за това дата – 25.11.2014г. Такова плащане
по делото не се установи, а и не се твърди от длъжника.
Ето защо съдът приема, че той не е изпълнил основното си задължение по
договора за заем, поради което предявеното вземане за връщане на целеви кредит в размер на сумата от 5040 лв. е
доказано по своето основание и размер и установителния
иск следва да се уважи.
По иска по чл.240, ал.2 ЗЗД за
заплащане на договорна лихва. Заемателят дължи лихва
само и доколкото такава е уговорена писмено. В случая се установява, че в
т.3.1.10 от договора изрично е уговорено, че се дължи 6.37 % годишна лихва за
периода на действие на договора за ползвания кредит.
В последствие размера на дължимата лихва е изменен ,съответно на 6% и 4,5%, но
безспорно е налице писмена уговорка за лихви.
В
договора е предвидено, че лихвата от 6.37 % годишно се дължи за
предоставения кредит на падежа, а именно на 10.12.2011год. В последствие с
Анекс 1 ,падежа е изменен на 26.11.2012год.,а дължимата договорна лихва от 3%
годишно,начислена до 10.12.2011год. следва да се възстанови до 15.11.2011год.,защото след 11.12.2011год.
се дължи вече договорна лихва в размер
на 6.37% годишно като тази,начислена след 15.11.2011год. се дължи на падежа на
задължението – в случая на 26.11.2012год.
С Анекс
2, падежа на основното задължение
е уговорен на
29.11.2013год., съответно договорната лихва от 26.11.2012 год. се
дължи до 29.11.2013 год. С Анекс 3, съответно падежа, както на задължението за връщане на
предоставения кредит,така и
договорната лихва,изчислена
до 29.11.2013год. е уговорен
в срок до 25.11.2014год.
Установителния иск за съществуването
на вземането на кредитора за
договорните лихви,следва да се счита
за предявен,с депозирането на заявлението пред заповедния съд на 27.03.2018 год. Следователно претенцията
на ищеца за договорни лихви, за периода от 23.12.2009 год. до 25.11.2014год. е погасена поради настъпила давност, на основание чл.111,б.“в“ от ЗЗД, каквото възражение
на направено по делото от
ответника и то в срок /с писмения отговор/.Давностния срок започва да
тече от деня,в който
вземането е станало изискуемо,като вслучаят падежът по договора
от 10.12.2011 год., с редица споразумения е уговорен на 25.11.2014год. Краткият 3-годишен давностен срок за вземанията
на всички договорни лихви е изтекъл на 25.11.2017год., т.е. преди
кредиторът да предяви иск за
вземането си.
Следователно вземането на ищецът
за сумите: 630.50 лв. договорна лихва за периода от 23.12.2009г. до 10.11.2011 г.;
289.80 лв. - договорна лихва за периода
от 11.12.2011 г. до 26.11.2012 г.; 304.92 лв. - договорна лихва за периода от 27.11.2012 г. до 29.11.2013 г.;
223.65 лв. - договорна лихва за периода
от 30.11.2013г. до 25.11.2014 г., чието установяване той претендира не съществува,тъй
като е погасено по давност.
По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
понеже вземането е с определен ден за
изпълнение – 25.11.2014г., с настъпването на падежа длъжникът изпада в забава -
чл. 84, ал. 1 от ЗЗД.Ищецът претендира обезщетение,в размер на законната лихва върху главницата
от 5040 лв., за периода от 26.11.2014год. до 26.03.2018год. в размер на 1693.67
лв.,както и законната лихва върху главницата,след предявяването на
заявлението,а именно от 27.03.2018год. до пълното й изплащане.
Претенцията му за забавено изпълнение на парично обезщетение,в размер на
законната лихва е частично погасена по давност,с изтичане на краткият 3 годишен
давностен срок,а именно за периода от 26.11.2014год.
до 26.03.2015год.,поради което в тази й част ,този период за сумата от 158.37 лв.,
същата не съществува като погасена по давност.
В останалата му част, за периода от 27.03.2015 год. до 26.03.2018 год., искът
за обезщетение за забавено изпълнение на паричното задължение, с правно
основание чл.86 от ЗЗД следва да бъде
уважен, а именно за сумата от 1535.30 лв., като такова обезщетение върху
главницата се дължи и след предявяването на заявлението, от 27.03.2018год. до
пълното й изплащане.
По разноските :
Ищецът
претендира направените по делото разноски, като е бил представляван от
юрисконсулт както в заповедното, така и в исковото производство. Представил е списък на разноските по чл.80 от ГПК ,с който
претендира д.т. в размер на 163,65 лв. и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 830.00 лв.
На
основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37,
ал. 1 от Закона за правната помощ вр. чл.
26 от Наредбата за правната помощ, съдът следва да определи размера на юрисконсултското възнаграждение. В процесния
случай, след като взе предвид конкретния интерес, както и фактическата и правна
сложност на делото, МРС намира, че следва да определи юрисконсултско
възнаграждение в размер на 200, 00 лв. общо за заповедното и исковото
производства.
С
оглед гореизложеното съдът намира, че ищецът е доказал разноски за държавни
такси, юрисконсултско възнаграждение и други разноски
в заповедното и исковото производство, като следва да му бъде присъдена сумата от
514.89 лв.
Водим от изложеното, съдът
Р Е
Ш И
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на Н.Х.Ш., ЕГН:**********,
с постоянен адрес с. Неофит Бозвелиево № 119, общ Момчилград, обл. Кърджали, че дължи на ДЪРЖАВЕН
ФОНД „ЗЕМЕДЕЛИЕ”, ЕИК:*********,
със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.”Цар Борис” III, № 136,
представляван от изпълнителен директор Живко Тодоров Живков, сумата в размер на
5040.00 лв. главница по Договор № 09163013 от
14.12.2009 г. за предоставяне
на кредит на животновъдите за закупуване на фураж
и/или фуражни компоненти, Анек 01 от
26.11.2012 год., Анекс 02 от 29.11.2013 год. и Анекс 03 от 25.11.2014 год. към
Договора, както и сумата в размер на 1535.30 лв., представляваща обезщетение за забавено
изпълнение на парично задължение за периода от 26.11.2014г. до 26.03.2018 г.;
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 27.03.2018 г. до окончателно изплащане на вземането, за което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417
от ГПК по ч.гр.дело № 166/2018 год. по описа на МРС.
ОТХВЪРЛЯ претенциите,
с правно основание чл.422,вр. чл.415 от ГПК, вр. чл.240, ал.2, вр. чл.86 от ЗЗД на Държавен фонд „Земеделие“,
ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“ЦАр Борис ІІІ“,№136, представляван от изпълнителния
директор Живко Живков, да бъде установено по отношение на Н.Х.Ш.,ЕГН : **********
,с адрес *** , че дължи
сумите: 630.50лв. договорна лихва за периода от
23.12.2009г. до 10.12.2011 г.; 289.80 лв. - договорна лихва за
периода от 11.12.2011 г. до 26.11.2012 г.; 304.92 лв. - договорна лихва за периода от 27.11.2012 г. до 29.11.2013 г.;
223.65 лв. - договорна лихва за периода
от 30.11.2013г. до 25.11.2014 г., както и сумата от
158.37лв. –
законна лихва върху главницата от 5040 лв., за периода от 26.11.2014 год. до
26.03.2015 год., като погасени по давност, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№ 166/2018год. по описа на МРС.
ОСЪЖДА Н.Х.Ш., ЕГН:**********, с постоянен адрес с. Неофит Бозвелиево № 119, общ Момчилград, обл. Кърджали да заплати на ДЪРЖАВЕН ФОНД „ЗЕМЕДЕЛИЕ”,
ЕИК:*********, с седалище и адрес на управление гр.София, бул.”Цар Борис” III, № 136,
представляван от изпълнителен директор Живко Живков, сумата в размер на 514.89
направени разноски по делото и по
заповедното производство.
Решението
може да бъде обжалвано в двуседмичен срок, считано от съобщаването му на
страните, пред Окръжен съд - Кърджали.
Районен съдия:
/Й.Геров/