Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр. Варна, …………..
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВАРНА, втори тричленен
състав, в публично съдебно заседание на седми октомври две хиляди двадесет и
първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАНИЕЛА СТАНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ГЕРГАНА СТОЯНОВА
ДИМИТЪР МИХОВ
при участието на прокурора Силвиян И и
секретаря Наталия Зирковска, разгледа докладваното от съдия Димитър Михов КАД №
1684/2021г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава ХІІ
от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал.1 от Закона
за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на М.П.П.,
ЕГН: **********,***, чрез адвокат Л.Ф. – К., срещу Решение № 246/21.06.2021г.,
постановено по н.а.х.д. № 20213110201348/2021г. по описа на Районен съд гр.
Варна, двадесет и трети състав. В жалбата се навеждат касационни оплаквания за
неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон и при
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Иска се съдът да
отмени обжалваното решение и наказателното постановление. Претендира присъждане
на направените по делото разноски.
Ответникът – Областна дирекция на МВР
гр. Варна чрез процесуалния си представител старши юрисконсулт К.А., с
депозирана писмена защита с.д. № 14617/06.10.2021г. оспорва касационната жалба,
като счита същата за неоснователна, а обжалваното решение за правилно и
законосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение с искане за
присъждането му в минималния размер.
Представителят на Окръжна прокуратура
– Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Административен съд - Варна, като обсъди
първоинстанционното решение, доводите и становищата на страните,
доказателствата по делото и след като извърши служебна проверка съгл. чл. 218,
ал.1 от АПК, прие за установено следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна
страна в срока по чл. 211, ал.1 от АПК, отговаря на изискванията на чл. 212 и
чл. 213 от АПК и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна по следните съображения:
С НП № 21-0433-000046 от 17.03.2021г.
на Началника на Първо РУ към Областна дирекция на МВР гр. Варна, на
жалбоподателката за извършено нарушение по чл.98, ал.2, т.3 от ЗДвП и на
основание чл.183, ал.4, т.8 от същия закон е наложено административно наказание
глоба в размер на 50.00 лева и на основание Наредба № Із-2539 на МВР са отнети
6 контролни точки. Производството пред районния съд е образувано по жалба на П.
срещу наказателното постановление.
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът
е установил от фактическа страна следното: На 25.02.2021г. около 13.40 часа,
въз. П. паркирала управляваният от нея лек автомобил „Пежо 307“ с рег. № В 20
61 НР в района на автобусна спирка за обществен превоз на пътници в гр. Варна,
пред Централна поща на бул. “Съборни“, до № 42. Това било възприето от св. С И –
мл. полицейски инспектор при І РУ – Варна, който заедно с колегата си – К Б се намирали в този район в изпълнение на
служебните си задължения. Доколкото имало и други неправилно паркирали
автомобили, св. И отишъл да извърши проверка на въз. П., а колегата му при
други нарушители. Свидетелят И провел разговор с въззивницата и й обяснил, че
не трябва да паркира на автобусна спирка, както и че това, че е в автомобила,
не означава, че не е паркирала. Обяснил и още, че ще й наложи глоба с фиш, а
ако има възражения – акт за установяване на административно нарушение. Въззивницата
П. отговорила, че има възражения. Тогава св. И съставил против нея акт за установяване
на административно нарушение, в който посочил, че е паркирала управляваният от
нея автомобил на спирка на превозните средства за обществен превоз на пътници.
Нарушението било квалифицирано като такова по чл.98, ал.2, т.3 от ЗДвП.
Междувременно К. Б бил приключил с проверката на друг нарушител и
отишъл при колегата си. Тогава въз. П. заявила, че има проблем с автомобила, че
съединителят бил развален и не можела да включи на първа скорост. Б я
помолил да запали двигателя на автомобила, което тя сторила, успяла да
задейства съединителя, да включи на първа скорост и леко да потегли. След това
св. И прочел на въз. П. съдържанието на акта, който й съставил и й предявил за
подпис. Въззивницата П. отказала да го подпише, както и отказала да получи
екземпляр от него. Това била удостоверено с подписа на Б . Въз основа на съставения против П. акт за
установяване на административно нарушение било издадено и процесното
наказателно постановление.
С
обжалваното съдебно решение съдът е потвърдил наказателното постановление. В
мотивите на оспорения съдебен акт съдът е приел, че при съставяне на АУАН и
издаването на НП са спазени изискванията, визирани в императивните разпоредби
на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Приел е още, че административнонаказателното
производство е било проведено законосъобразно, както и че нарушението извършено
от страна на санкционираното лице е безспорно доказано.
Така постановеното решение е правилно.
Същото е постановено в съответствие с материалния закон, като изложените в
касационната жалба възражения се явяват неоснователни. За да постанови съдебния
си акт, районния съд е спазил служебното начало, като за изясняване на
фактическата обстановка по делото са събрани писмени и гласни доказателства,
обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност. Предвид събраните доказателства е
била изяснена обективната истина, а постановеното решение не почива на
предположения. Вътрешното убеждение на съда е формирано при условията на
непосредственост, след като са събрани и проверени при условията на НПК всички
доказателства, свързани с предпоставките за възникване на отговорността на нарушителя.
От обстоятелството, че след преценка на доказателствата са направени едни, а не
други изводи, без да са изопачени доказателствата и без да се е стигнало до логично
противоречие в обосновката, не може да се направи извода в смисъл, че решението
е незаконосъобразно и постановено при неизяснена фактическа обстановка.
Разпоредбата на чл.98, ал.2, т.3 от ЗДвП забранява паркирането на спирките на
превозните средства от редовните линии за обществен превоз на пътници.
В настоящия случай извършеното от П. административно
нарушение е категорично доказано. Предвид това и в съответствие с фактическите
констатации в АУАН, чиято презумптивна доказателствена сила по чл. 189, ал.2 от ЗДвП не е оборена от жалбоподателката в производството пред съда, следва да се
приеме, че действителните факти по спора са такива, каквито са установени от
контролните органите в хода на административнонаказателното производство,
каквато е и преценката на
първоинстанционния съд. Съдът е извършил цялостна проверка на
законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно постановление,
като въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото и обсъдени в
решението доказателства е направил обоснован извод, че наказателното
постановление е издадено при спазване на процесуалните правила и при правилно
приложение на материалния закон. Разгледани, подложени на преценка и отхвърлени
като неоснователни са възраженията на санкционираното лице, като в изпълнение
на чл.339, ал.2 от НПК, във вр. с чл.84 от ЗАНН съдебното решение съдържа
подробни мотиви защо не се приемат изложените в жалбата доводи, които мотиви
настоящата инстанция не намира за необходимо да повтаря съобразно разпоредбата
на чл.221, ал.2 от АПК.
Установените данни от страна на районния съд, законосъобразно
са го мотивирали да приеме, че жалбоподателката е извършила вмененото й
нарушение от субективна и обективна страна, в резултат на което законосъобразно
административнонаказващият орган e ангажирал административнонаказателната й отговорност.
С оглед горното, настоящият състав при
извършената проверка по чл. 218 от АПК счита, че обжалваното решение е валидно,
допустимо, постановено без да са допуснати нарушения на закона. Не са налице
касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, предполагащи отмяна на
решението, поради което същото следва да бъде оставено в сила, като правилно и
законосъобразно.
Предвид изхода на спора основателно и своевременно
направено се явява искането на процесуалния представител на ответника за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Жалбоподателката следва да бъде
осъдена да заплати на Областна дирекция на МВР гр. Варна сумата в размер на
80.00 лева, юрисконсултско възнаграждение.
По изложените съображения и на осн.
чл. 221, ал.2 от АПК във вр. с чл. 63, ал.1 от ЗАНН, Административен съд –
Варна, втори тричленен състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 246 от 21.06.2021г.
на Районен съд гр.Варна, постановено по н.а.х.д. № 20213110201348/2021г.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: