Решение по адм. дело №575/2024 на Административен съд - Стара Загора

Производството е по реда на чл.203 от АПК вр. с чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, образувано по исковата молба на К. Г. П. против ОД на МВР Стара Загора с искане за осъждането й да заплати обезщетение в размер на 6 000лв. за неимуществени вреди, претърпени за времето на обжалване на Наказателно постановление №22-1228-004389/06.12.2022г, издадено от Началник група сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР Стара Загора с наложена на ищеца глоба в размер на 200лв и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца, отменено като незаконосъобразно – поради липса на вина, с Решение №56/13.02.2024г по АНД №2012/23г по описа на РС Стара Загора.

В исковата молба се твърди, че незаконосъобразното ангажиране на административно наказателната отговорност на ищеца само по себе си е стресово и има за последица негативни изживявания, в случая като преживени са посочени – обида, лошо самочувствие, безапетитие, раздразнителност, страх и притеснения, преживени за времето на обжалване на Наказателното постановление. Твърди се, че този период е продължил над две години, считано от започване на административно наказателното производство до неговото приключване с влизане в сила на решението за отмяна на наказателното постановление. В исковата молба е посочено още, че за размера на обезщетение значение има и възможността да бъде потвърдено наказателното постановление, което би довело до сериозни затруднения в извършваната от него дейност, свързана с чести пътувания в различни части на страната.

Първоначално е предявен иск за сумата от 2 000лв ведно със законната лихва за забава върху размера на обезщетението считано от 06.12.2023г до окончателното му изплащане. В отговор на указанията на съда да се посочи размер на обезщетението за забава от момента на забавата – както е посочен в исковата молба до датата на предявяване на иска, ищецът представя писмена молба, с която увеличава размера на исковата претенция от 2 000лв на 6 000лв. В първото по делото съдебно заседание е допуснато увеличение на размера на исковата на исковата претенция.

В хода по същество ищецът иска от съда да вземе предвид, че извършва дейност, за която му е необходимо притежаването на СУМПС, както и че само той осъществява възложената на търговското дружество – собственик на МПС, чиято регистрация е служебно прекратена, а за управляваното на същото МПС, което не е регистрирано по надлежния ред е издадено и НП срещу него. Страхувал се да не остане без право да управлява МПС, с което ще загуби възможността да издържа себе си, приятелката си, майка си, която е едноличен собственик на търговското дружество, на което е регистрирано моторното превозно средство. Освен това лично той е закупил същото МПС, защото е харесал регистрационните му номера, но след служебното прекратяване на регистрацията при повторното му регистриране те са подменени, което го е ядосало много. От момента на съставяне на АУАН за управление на МПС с прекратена регистрация до получаване на препис от НП е изпитвал страх да не бъде подведен под наказателна отговорност, а след това да не бъде наказан с отнемане на правото да управлява МПС. Позовава се на представени договори, които търговското дружество е сключило с клиенти и чийто период на изпълнение започва след датата на образуване на административно наказателното производство. От съда се иска да бъде осъден ответника да заплати сумата от 6 000лв за причинени на ищеца неимуществени вреди от незаконосъобразното ангажиране на административно наказателната му отговорност.

Ответникът иска от съда да бъде отхвърлена исковата молба като неоснователна и недоказана. Поддържа се тезата, че посочените в исковата молба емоционални състояния не са доказани по делото. Алтернативно се твърди, че претендирания размер на обезщетението е прекомерен. В писмен отговор против исковата молба претендира присъждане на възнаграждение за юрисконсулт.

Представителя на Окръжна прокуратура Стара Загора дава заключение за неоснователност на исковата претенция и предлага на съда да бъде отхвърлен предявения срещу ОД на МВР Стара Загора осъдителен иск.

Административен съд Стара Загора като взе предвид становищата на страните, съобразно доказателствата и закона, намира за установено следното:

Предявен е иск с правно основание чл.1 ал.1 от ЗОДОВ против юридическото лице ОД на МВР Стара Загора, представлявано от длъжностни лица – Началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Стара Загора, който е издал незаконосъобразното наказателно постановление, отменено поради липса на виновно извършено административно нарушение по чл.175 ал.3 предл първо от ЗДвП – управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред. Наказателно постановление №22-1228-004389/06.12.2022г на Началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Стара Загора е издадено въз основа на Постановление за отказ да се образува наказателно производство №11217/24.11.2022г по описа на РС Стара Загора. Нарушението е установено с АУАН №250994/09.10.2022г съставен против ищеца за това, че на същата дата около 14.25ч управлява товарен автомобил [Марка] с рег .№В-1297-РМ в град Стара Загора, по [улица], което не е регистрирано по надлежния ред. МПС е собственост на „СКАЙСЪРВИЗ“ ЕООД ЕИК *********, представлявано от управителя М. К. Т. / майка на ищеца/, което дружество не е изпълнило задължението си да го регистрира като своя собственост в срок от два месеца, считано от датата на придобиването му – 19.07.2022г./ Справка на стр.90 по делото за история на регистрацията на МПС/ Регистрацията е прекратена служебно на 20.09.2022г, но е възстановена на 11.10.2022г, като табелите с регистрационните номера са отнети със съставяне на АУАН от 09.10.2022г тоест само за времето от 09.10.2022г до 11.10.2022г МПС не е могло фактически да бъде използвано по предназначение – да бъде управлявано. Няма данни СУМПС на ищеца да е отнето със съставяне на АУАН, нито по-късно докато е било висящо административно наказателното и съдебното производство по ЗАНН. Причината МПС да не е регистрирано като собственост на търговското дружество в рамките на двумесечния срок по чл.140 от ЗДвП е проведеното производство по служебно възстановяване на номера на рамата – Заповед № 349з-3488/23.09.2022г на Директора на ОД МВР Стара Загора / стр.93/ по делото, което е проведено след като упълномощен представител на дружеството – ищецът е подал заявление за регистрация на придобитото МПС на 23.08.2022г, което се потвърждава и от Протокол №141 с рег. № 29907/23.09.2022г за възстановяване на идентификационния номер на МПС , в което е вписано заключение да бъде извършена пререгистрация на МПС с установения номер на рама, който да се нанесе на явно и достъпно място върху неподвижно закрепена метална част на шасито. След 23.09.2022г в изпълнение на посочената Заповед на Директора на ОД на МВР МПС е следвало да бъде представено в сектор Пътна полиция за възстановяване на идентификационния номер на моторното превозно средство. Според ищеца, на 09.10.2022г той е управлявал товарния автомобил на посоченото място в град Стара Загора, за да го представи на следващия работен ден в сектор Пътна полиция, както му е указал разпитания по делото в качеството му на свидетел служител. Свидетелят потвърди, че лично той е уведомил ищеца за датата, часа и мястото, на което ще бъде извършена процедурата по техническо възстановяване на номерата на рамата. Не му е съобщил, че МПС е с прекратена регистрация.

Посочените обстоятелства, освен че са съобразени от въззивния съд при отмяна на наказателното постановление като сочещи на липса на умисъл при управление на МПС, макар че незнанието на закона не извинява, а в случая ищецът като пълномощник на дружеството –собственик на МПС знае за датата на придобиване на автомобила, но знае и закона, както и че независимо от причината, поради която МПС не е регистрирано в двумечесен срок от неговото придобиване, управлението му е противоправно. Двумесечения срок, в който МПС трябва да бъде регистрирано на новия собственик е периода от време, в който може да бъде управлявано, въпреки не зачисляването му на неговия собственик. С изтичане на този срок, независимо от причината, поради която МПС не е регистрирано, а още повече, когато тя се състои в необходимостта да се установи идентификационния му заводски поставен номер, МПС не може да се управлява, защото не е регистрирано по надлежния ред. Ищецът именно, защото е бил пълномощник на дружеството собственик е съзнавал, че МПС е в процедура по регистрация, но съгласно решението на въззивният съд, не е съзнавал, че е със служебно прекратена регистрация. Още повече, че съгласно показанията на разпитания служител на сектор „Пътна полиция“ ищецът е следвало като пълномощник на дружеството-собственик да представи МПС за възстановяване номера на рамата и последваща пререгистрация. Тези обстоятелства сочат, че действително на 09.10.2022г, когато е съставен АУАН и са свалени регистрационните табели на МПС ищецът е узнал за това, че управлението на МПС е противоправно деяние, въздигнато като престъпление и като административно нарушение. Съобщаването на това правно положение не е основание по смисъла на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ за ангажиране отговорността на държавата, защото първо не е посочено в исковата молба, а на второ място и да беше посочено, то не е незаконосъобразно. Удовлетворява правото на информация, а това, че информацията ще доведе до стрес и изненада е без правно значение за фактическия състав по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ. Отговорността е само за причинените вреди от незаконосъобразна административна фактическа и правна дейност на административните органи и длъжностните лица, но не и за тази, която удовлетворява закона. От съставянето на АУАН до повторната регистрация на МПС са изминали два дни – 09.10.-11.10 2022г, за което свидетелства и справката на стр.105 по делото. След това и при притежаване на СУМПС ищецът не е имал нито фактически, нито правни пречки да престира труда си към дружеството –собственик на МПС. Страхът от това да му бъде наложено наказание, представляващо обективна пречка да управлява МПС на дружеството и да изпълнява сключените от това дружество договори, срещу което да получава възнаграждение е страх от оставане без парични средства за препитание, който е в причинно следствена връзка с издаване на незаконосъобразното наказателно постановление. Страхът може да бъде обективно изразен по посочения в исковата молба начин – безсъние, безапетитие, раздразнителност и да продължи действително от момента на образуване на административно наказателното производство до влизане в сила на Решението по АНД № 2012/24г, но в тази връзка следва да се съобрази, че продължителността на производството е причинена и от факта, че ищецът е посочил, както и по настоящото дело адрес, на който той не пребивава. Ищецът живее в град Стара Загора, но сочи постоянния си адрес като такъв за контакти. Видно от датата на НП то е издадено на 06.12.2022г, а нарушението е установено на 09.10.2022г, като междувременно е постановено и Постановлението на РП Стара Загора за отказ да се образува досъдебно производство. НП е връчено едва на 18.05.2023г и ако е вярно, че ищецът се е страхувал от административно наказателно преследване той би се интересувал от развитието на производството. НП е издадено на датата, на която е получено Постановлението на прокурора при РП Стара Загора в сектор Пътна полиция, което сочи че няма никакво забавяне в действията на органите. НП е изпратено за връчване до РУ Чирпан на 02.02.2023г, но е върнато на 21.03.2023г ведно с докладна записка, че е проведен телефонен разговор с ищеца и той е посочил адрес в град София, на който живее. Отново е изпратено НП за връчване този път до СДВР – на 27.03.2023г. Времето от 02.02.2023г до 18.05.2023г е период, в който НП не е било връчено по причина на не съобщаване на адреса, на който лицето може да бъде намерено, при съставяне на АУАН. В разписката за връчването му пише, че следва да се посочи адрес, на който лицето да може да бъде намерено. Ето защо продължителността на производството не е поради незаконосъобразно забавяне, нито не съобщаването на адреса, на който лицето да бъде намерено е доказателство за изложеното пред съда, че ищецът много пъти се е интересувал, но никой не му е давал информация. Издаденото НП се връчва лично срещу подпис, не се съобщава по телефона, както и постановлението на РП за отказ да се образува досъдебно производство. След датата на връчване на НП, а не от 06.12.2022г, на която дата е издадено, но ищецът не е знаел за това, е обективно и субективно възможно да се поднови този страх, който ищецът е изпитал на 09.10.2022г, но тази дата отсъства като начален момент в исковата молба. В исковата молба е посочен период на увреждане от обжалване на НП до влизане в сила на съдебното решение и това е датата 31.05.2023г, когато е подадена жалбата до РС Стара Загора, а решението е влязло в сила на 02.03.2024г тоест периода е по-малко от година.

Свидетелката на ищеца твърди, че той от 06.12.2022г е започнал да изживява стрес, чрез посочените в исковата молба емоции като негова обективна изява, но НП е връчено на 18.05.2023г., като междувременно видно от Справката за регистрация на същото МПС то е с прекратена регистрация и поради не платена застраховка ГО на автомобилистите на 22.11.2022г, която е възстановена служебно на 08.12.2022г .Тези факти отричат да е вярно, че ищецът действително се е страхувал от предвидената наказателна отговорност за управление на МПС с прекратена регистрация – в противен случай като пълномощник на управителя на дружеството собственик би следил за факти, които са основание за служебно прекратяване на регистрацията, а това води до противоправно управление на не регистрирано МПС. Данните сочат, че не се следи за изпълнение на задължителните условия за управление на МПС по пътищата, отворени за обществено ползване. След като веднъж вече е бил уведомен за законовата норма, още на следващия месец – ноември, е възникнало обстоятелство, изискващо прекратяване на регистрацията на същото МПС. Освен това и свидетелката не сочи да е изпитвал стрес на 09.10.2022г, а едва на 06.12.2022г но на тази дата той не е знаел за издаденото НП, а към същата прокурора вече е отказал да образува досъдебно производство. Освен това къде живее ищецът в този период – в град София, щом там е намерен за връчване на НП и този адрес е съобщил на полицейски служител при СДВР. Онова, което ищецът всъщност е изпитвал е най-вече разочарования от не сбъднато очакване да няма проблем с регистрацията и да не сменят регистрационните номера, както и е бил ядосан, създаденото у него погрешно впечатление, че изпълнява задълженията си в производството по възстановяване на идентификационния номер на рамата, което е достатъчно, за да не се прекрати регистрацията – да не бъде спряно от движение МПС. Но в основата на исковата молба стоят други факти, а именно стреса в периода на обжалване на НП и различни от тях не могат да бъдат заявени, освен с писмена молба до първо съдебно заседание за изменение на основанието, което обаче не може да се извърши едновременно с изменение и на размера, защото това е предявяване на нов иск. На един вече предявен иск може да бъде изменен или само размера му или само основанието, но не и двете. Не заявени основания – това са увреждащи факти, не се разглеждат, защото диспозитивно е началото на исковия осъдителен процес, а и защитата на ответника не го допуска. Съдът следи за равенството на страните в съдебния процес. След 11.10.2022г МПС вече е регистрирано и видно от хронологията на производството по ЗАНН той е продължил да извършва служебната си дейност в София, откъдето е дошъл в Стара Загора и на 09.10.2022г., а след това е намерен отново там за връчване на НП, защото регистрираните и съобщени при съставяне на АУАН постоянен и настоящ адрес – все в град Чирпан, всъщност не са адреси на които лицето живее, нито са адреси, на които може да получи своевременно кореспонденция. НП обаче се връчват лично срещу подпис, не се съобщават по телефона, при това на посочения в разписката за връчване на АУАН адрес. НП е незаконосъобразно, но то не е причинило пряко и непосредствено описаните в исковата молба емоции, представляващи израз на стрес. След регистрацията на 11.10.2022г на МПС разочарованието е преминало, и стресът не се установява, след като не е посочен актуален адрес, на който лицето бързо да бъде намерено, за да му се съобщи за развитието на производството по ангажиране на административно наказателната му отговорност. Посочените в исковата молба притеснения, че може да бъде наложено наказание лишаване от право да се управлява МПС с влизане в сила на НП, вместо да бъде отменено – несигурност от изхода на съдебното производство, не са доказани. Не са, защото свидетелката сочи стрес от 06.12.2022г, а към тази датата НП не е връчено, нито ищецът знае за издаването му. Тя е заинтересована от изхода на делото и нейните показания задължително се проверяват съобразно представените други доказателства по делото и на тях тези показания противоречат – конкретно на това, че ищецът в периода след издаване на НП и до връчването не е в град Стара Загора. За периода на обжалване на НП пред съд доказателства не са ангажирани.

Представените договори са изпълнявани, а освен това не се претендират и не биха могли да се защитават чужди права, каквито са тези на дружеството собственик за вреди и пропуснати ползи, ако единствения работник не може да ги изпълни. С тях не може да се докаже и изпитвания страх да не бъдат изпълнени лично от ищеца, защото както се посочи по-горе, той към 06.12.2022г не е знаел за издаденото НП, а свидетелката твърди, че едва оттогава е започнал да се тревожи и променя, но ищецът сочи, че е бил притеснен да не влезе в затвора още на 09.10.2022г, докато исковата молба е за стреса от периода на обжалването след 18.05.2023г и до влизане в сила на решението по делото, но същевременно той е живял в София, а не в Стара Загора, което е установено по повод на това, че не е намерен на регистрираните постоянен и настоящ адрес в Чирпан.

Основанията на иска – увреждащите факти, не са доказани, освен един, който е и условие за допустимост и това е отмяната на НП като незаконосъобразно. Стресът, предизвикан от неговото връчване, както е посочено в исковата молба, че периодът на вредите е времето на обжалването му, не се доказа по делото и това отрича сбъдване на фактическия състав по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, като изключва отговорността на държавата за претендираните неимуществени вреди.

Мотивиран от изложеното, Административен съд Стара Загора

Р Е Ш И

ОТХВЪРЛЯ искът с правно основание чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, предявен от К. Г. П. [ЕГН] против ОД на МВР Стара Загора за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 6 000лв, причинени от незаконосъобразно Наказателно постановление №22-1228-004389/06.12.2022г, издадено от Началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР Стара Загора.
ОСЪЖДА К. Г. П. [ЕГН] да заплати на ОД МВР Стара Загора сумата от 150лв /сто и петдесет/, представляваща възнаграждение за юрисконсулт.

Решението подлежи на обжалване пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е обявено.