Р Е Ш Е Н И Е
09.07.2020 Дупница
Номер Година Град
В ИМЕТО НА НАРОДА
Н.О.
V
Районен съд – Дупница състав
24.06. 2020
на Година
Страхил
Гошев
В публично съдебно заседание в следния състав:
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
Сашка Вукадинова
2.
Секретар:
Председателя
на състава
Прокурор:
Сложи за разглеждане докладваното от
АН 446 2020
дело №
по описа за година.
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 453584-F471278 от 29.07.2017 г., издадено от Л.Д.– Началник на Отдел „Оперативни дейности“ –
София, при ЦУ на НАП, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и по чл. 185, ал.2,
вр. с ал. 1 от ЗДДС, на ЕТ „Л.Н.-96“,
със седалище и адрес: ***, представлявано от физическото лице търговец Л.Н., с
ЕИК *********, е наложена имуществена санкция в размер на 500,00 лева за нарушение на чл. 42, ал. 1, т. 2 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за
регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските
обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата,
които извършват продажби чрез електронен магазин, на МФ.
НП е обжалвано в срок от санкционирания едноличен търговец. Излагат се
подробни възражения за незаконосъобразност поради допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, както и за наличие на предпоставки за
приложение на чл. 28 от ЗАНН. Иска се отмяна на НП.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от упълномощен процесуален представител –
адвокат Стефанов. В пледоарията си по същество процесуалният представител на
жалбоподателя поддържа жалбата и излага допълнителни доводи за
незаконосъобразност. Моли съда да отмени наказателното постановление.
Въззиваемата страна НАП, редовно призована, се представлява в съдебното
заседание от юрк. Манчева. Същата оспорва жалбата и пледира за потвърждаване на
атакуваното НП, като законосъобразно.
Съдът, като обсъди доводите
на страните и събраните по делото писмени доказателства и гласни
доказателствени средства, намира за установено от фактическа страна следното:
В началото на м. Февруари 2019 г. жалбоподателят стопанисвал търговски
обект – смесен магазин за нехранителни стоки, находящ се в гр. Сапарева баня,
ул. „Германея“ №28. Предстояла задължителна подмяна на инсталираното в обекта
фискално устройство /ФУ/, модел „DATECS DP 35“, с ИН на ФУ: DT328097 и ИН на ФП
/фискална памет/ 02597882 с друго, по-ново ФУ. В тази връзка служители на
магазина носили ФУ и наличната за него документация, съдържаща Паспорт и
свидетелство за ФУ в сервиз в гр. Дупница, но поради неналичност на по-нови
фискални устройства върнали касовия апарат, заедно с документите за него и ги
оставили на шкаф в търговския обект като продължили ползването му.
На 04.02.2019 г., в 11:15 часа, в гр. Сапарева баня свидетелите-служители
на НАП – А.Г. и Х.К. извършили проверка на посочения по-горе търговски обект –
смесен магазин за нехранителни стоки, стопанисван от жалбоподателя ЕТ „Л.Н.-96“.
При проверката било установено, че в обекта е налично и монтирано гореописаното
фискално устройство /ФУ/, модел „DATECS DP 35“, с ИН на ФУ: DT328097 и ИН на ФП
/фискална памет/ 02597882, което има установена дистанционна връзка с НАП, като
от същото бил издаден валиден касов бон. По време на проверката извършена в
присъствието на двама служители на ЕТ – свидетелката М.З. и лицето Л.З. и в
отсъствие на физическото лице търговец, което е законен представител на ЕТ били
потърсени от проверяващите свидетелство за регистрация и Паспорт на ФУ. Тези
документи не били открити и представени на служителите на НАП от двете
служителки. За проверката бил съставен констативен протокол от 04.02.2019 г. от
св. Г., подписан от св. К., като същия е подписан и от св. М.З., на която е
връчен и препис от протокола. В текста на констативния протокол било указано на
управителя на ЕТ стопанисващ търговския обект да представи подробно изброени
документи, сред които и Паспорт на ФУ. В протокола отдолу на стр. 3-та бил
посочен и телефонният номер за връзка със св. А.Г.. Малко след напускане на
търговския обект от служителите на НАП св. З. установила, че търсените от нея
по рано свидетелство и паспорт на ФУ са паднали зад шкаф в магазина, на който
са били поставени няколко дни по-рано. Същата се обадила веднага по телефона на
св. Г. и изразила желанието си да й представи намерените в обекта документи, но
последната и заявила, че в този момент извършва проверка в друг търговски обект
в гр. Сапарева баня и че не може да получи същите, като и указала представител
на жалбоподателя да донесе и представи въпросните документи на посочените в КП
дата и място.
На 11.02.2019 г. в к.к. Боровец св. Г. съставила АУАН в присъствието на
пълномощник на ЕТ „Л.Н.-96“ /З.З. -
съпруг на св. З./, който представил намерените в деня на проверката от св. З.
в обекта Паспорт и свидетелство на ФУ, както и други документи, подписал АУАН и
получил препис от него. АУАН е съставен още в присъствието на две лица посочени
като свидетели при съставяне и връчване на акта – Т.М.и Т.Б., подписали същия
след съставянето му.
Въз основа на АУАН е издадено и атакуваното НП 453584-F471278 от 29.07.2017 г., издадено от Л.Д.– началник на Отдел „Оперативни дейности“ –
София, при ЦУ на НАП, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и по чл. 185, ал.2,
вр. с ал. 1 от ЗДДС, на ЕТ „Л.Н.-96“,
със седалище и адрес: ***, представлявано от физическото лице търговец Л.Н., с
ЕИК *********, е наложена имуществена санкция в размер на 500,00 лева за нарушение на чл. 42, ал. 1, т. 2 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г., на
МФ /Наредбата/.
Съдът намира гореописаната фактическа обстановка за безспорно установена,
на базата на събраните по делото гласни
доказателства и писмените доказателства, последните прочетени и приобщени към
доказателствената съвкупност по делото по съответния за това ред в чл. 283 от НПК. Съдът приема с доверие показанията на разпитаните свидетели Г., К. и З., като ги намира за логични и
последователни, изцяло изясняващи фактическата обстановка, и подкрепящи се в
голяма степен от наличните по делото писмени доказателства. Конкретно по повод
показанията на св. З. следва да се отбележи, че казаното от нея намира
отражение в заявеното от другите двама свидетели, които са изпълнявали
служебните си задължения и според съда са непредубедени. Никой от служителите
на НАП не отрича изложеното в разпита на св. З., напротив в някои моменти и
двамата служители на НАП заявяват, че не си спомнят някой конкретни факти и
обстоятелства, но св. Г. е категорична, че си е спомнила в съдебно заседание,
че св. З. и се е обадила по телефона, че е намерила изисканите при проверката
документи за ФУ. В същото време другият свидетел не отрича възможността да е
имало такова обаждане на колежката му като казва, че това е възможно. Без
съмнение и двамата служители на НАП потвърждават, че в обекта е било налично
работещо ФУ, от което при направена от тях покупка им е издаден валиден
фискален бон, който е сторниран и приложен по делото. Наличието на Паспорт на
точно това ФУ у св. З. е потвърдено и от представения заверен препис от същия
представен от процесуалния представител на жалбоподателя. От същото писмено
доказателства, л. 41 се установява и извършената по-късно дерегистрация и
вписване в НАП.
Съдът, на базата на
безспорно установените фактически констатации, намира от правна страна
следното:
Като инстанция по същество, в производството по реда на чл. 59 и следващите
от ЗАНН, районният съд осъществява цялостна проверка относно правилното
приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията,
посочени в жалбата. В изпълнение на това свое правомощие съдът намира, че АУАН
и НП отговарят по форма и съдържание на изискванията по чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, издадени са от надлежни органи и в рамките на техните пълномощия.
В същото време, съдът след подробен и задълбочен анализ на събраните по
делото доказателства прави извод за липса на осъществено и съставомерно от
обективна страна деяние представляващо административно нарушение на посочената
в НП разпоредба - чл. 42, ал. 1, т. 2 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г., поради следното:
Съгласно текста на чл. 42, ал. 1, т. 2 от Наредба
№ Н-18 от 13.12.2006 г.: „Лицето
по чл. 3 със
стационарен търговски обект съхранява в търговския обект: 2. паспорта на ФУ,
с изключение на случаите по чл. 14, ал. 3 и чл. 50, ал. 6“.
Изпълнителното деяние на евентуално нарушение на този текст би представлявало несъхраняване
в търговския обект на посочения документ. В случая и в АУАН и в НП е
описано поведение на служителите на жалбоподателя различно от това, като е
посочено в закона. Посочено е от актосъставителя, а след това и от АНО, че е
изискан и не им е бил представен по време на проверката паспорт на
инсталираното в обекта фискално устройство. От свидетелските показания на
свидетеля очевидец З. се установява, че макар и малко след проверката търсеният
и непредставен документ /паспорт на ФУ/ е бил обективно съхраняван в търговския
обект, като е бил намерен от нея в магазина, зад един от шкафовете, тъй като е
паднал. С оглед на това св. З. се е обадила незабавно по телефона на св. Г.,
като и е съобщила за намерения документ и е помолила да и го представи, но
последната поради започната друга проверка в друг обект в гр. Сапарева баня е
отказала да го получи като е дала указания да се представи на посочените в
констативния протокол дата и място. Това поведение на св. З. изцяло се
потвърждава от изявлението при разпита на св. Г., която сама сочи, че си
спомня, че госпожата /визирайки св. З./ и се е обадила след проверката по
телефона, именно с информацията, че са намерили документите, според св. Г. на
друго място. Заявеното от тази свидетелка в допълнение, че документите може да
са открити на друго място извън търговския обект и евентуално в къщата, в чиито
двор се намира магазина са само предположения на този свидетел, които не
почиват на никакви други факти и доказателства и се изключват изцяло от
казаното от св. З., поради което и съдът не ги взема предвид като приема, че документа
е намерен вътре в обекта. В същото време и другият св. К. не изключва по
никакъв начин да е имало по-късно такова обаждане до колежката му след
проверката им в процесния магазин. Ако твърдеше с категоричност обратното, то
би опровергал в голяма степен казаното от З., но същият добросъвестно заявява,
че е възможно да е имало обаждане. Всичко това отнесено и към представените в
съдебно заседание заверени преписи и показан от процесуалния представител
идентичен оригинал на паспорт на същото ФУ потвърждават казаното от св. З., че
въпросният документ, макар и ненамерен и непредставен по време на проверката
продължила няколко минути, обективно е бил съхраняван през цялото това време в
търговския обект, макар и разположен /паднал/ зад шкаф в същия.
Съгласно чл. 303, ал.1 и ал. 2 от НПК, вр. с чл.
84 от ЗАНН наказателното постановление и налаганата с него санкция не могат да
почиват на предположения, а наказанието следва да бъде наложено само когато
обвинението е доказано по несъмнен начин. В конкретния случай такова
категорично доказване липсва, а задължението да понесе доказателствената тежест
е на АНО. Налице е практически едно вменяване на административно нарушение за
непредставяне на документ /паспорт/ по време на проверка при административнонаказателен
състав предвиждащ друго противоправно поведение от субекта - несъхраняване
изобщо на паспорта в обекта. Поради изложените аргументи за липса на
осъществено от обективна страна и доказано, съставомерно административно
нарушение съдът приема, че обжалваното НП следва да бъде отменено изцяло на
това основание.
Наред с това и на друго самостоятелно основание,
ако все пак хипотетично се приеме, че е налице осъществено от обективна страна
несъхранение на процесния документ в търговския обект, то процесното нарушение
следва да бъде квалифицирано задължително като маловажен случай със
следните аргументи:
Определянето на едно нарушение като маловажен случай, има за последица
изключване на административно наказателната отговорност за неговото извършване.
Според чл. 28, б. "а" от ЗАНН, за маловажни случаи на
административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като
предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на
нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
В закон не се съдържа нито нарочна дефиниция, нито пък някакви други
указания, какво точно съдържание се влага в понятието "маловажен
случай".
Правилото на чл. 11 от ЗАНН сочи, че по въпросите на вината, вменяемостта,
обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие,
приготовлението и опита се прилагат разпоредбите на общата част на Наказателния
кодекс, доколкото в този закон не се предвижда друго.
Съответно, според чл. 93, т. 9 от НК - "Маловажен случай" е този,
при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на
вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
престъпление от съответния вид
Както се отбеляза по-горе от доказателствата безспорно се установява, че
жалбоподателят към датата на нарушението е разполагал с валидно издаден паспорт
на ФУ, препис от който е представил и е приложен по делото. Макар да е налице
несвоевременното му представяне на контролния орган при съставяне и връчване на
констативния протокол от проверката в обекта. Същият се твърди, че е направен
опит да бъде представен още същия ден на органа, но последния е отказал поради
анагажираност с друга проверка. Наред с това се сочи от св. З., че паспортът на
ФУ е бил представен на актосъставителя, съобразно отразеното в КП задължение за
това от пълномощник на жалбоподателя /нейния съпруг З.З./ при съставяне на АУАН
в к.к. Боровец, заедно с другите изискани с протокола документи. Казано с други
думи, констатираното нарушение е било отстранено във възможно най-кратък срок
след снабдяване на св. З. с намерения от нея и съобщен по телефона на
актосъставителя документ. Безспорно е също така, че фискалното устройство е
имало необходимата изградена и действаща връзка с приходна администрация,
издаден е бил фискален бон при покупката. Самото нарушение, не е имало за
резултат неначисляването и невнасянето на съответни приходи в бюджета, поради
което и не е квалифицирано като такова. Не са установени каквито и да е други
противоправни действия или бездействия при експлоатация на процесното фискално
устройство. Всъщност, не се твърди и не се установява, при осъществяване на
дейността на жалбоподателя, същият да има установени и неразчетени задължения
към бюджета.
Необходимо е в този контекст да се отбележи, че констатациите и изводите на
служителите на НАП за това, че на място е установено, че има касова наличност,
която не съответства на отразената са изцяло необосновани и недоказани. По
делото не се установява, описаната при проверката разлика между разчетената и
фактическата наличност в касата да е определена като резултат от извършено
административно нарушение, да е съставян акт за установяване на административно
нарушение в тази насока и съответно да е издадено друго наказателно
постановление за това, такива доказателства липсват. Ясно е и трябва да се
посочи още веднъж, макар и извън предмета на настоящото дело, което е за
нарушение на чл. 42, ал.1, т.2 от Наредбата, че не всяка разлика между
разчетена и фактическа касова наличност съставлява противоправно деяние и може
да бъде квалифицирана като административно нарушение.
Впрочем, съображенията на АНО за това, че процесното деяние не съставлява
маловажен случай са изцяло бланкетни и несъстоятелни.
Осъщественото от обективна страна нарушение е следвало да бъде
квалифицирано от наказващия административен орган като маловажен случай по
смисъла на чл. 28, б. "а" от ЗАНН.
Процесното деяние, макар и ако формално се приеме, че осъществява състава
на административно нарушение по посочения в НП текст, с оглед посочените по-
горе смекчаващи обстоятелства, разкрива значително по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид.
При това положение налагането на имуществена санкция в размер на 500 лв., макар
и в минималния предвиден размер, се явява несъразмерно тежка за един малък
семеен бизнес, спрямо степента на обществената опасност на жалбоподателя и
деянието.
Вярно е, че обществените отношения, регулирани от Закона за данък върху
добавената стойност и Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и
отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти,
изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които
извършват продажби чрез електронен магазин, са от особена обществена важност,
но това не може да игнорира задължението на административнонаказващия орган за
индивидуална преценка на всеки един отделен случай, с оглед обществената
опасност на конкретното деяние и на конкретния нарушител и най-вече с оглед на
неговото поведение по незабавно отстраняване на нарушението. Изцяло в този
смисъл виж и касационната практика - Решение № 617 от 15.10.2019 г. по к.
адм. н. д. № 731 / 2019 г. на X състав на Административен съд – Пазарджик и
константната практика на АССГ – Решение № 2107/30.03.2017 г. по КАНД 1500/2017
г. на XIV касационен състав; Решение № 6753/16.11.2017 г. по КАНД № 8174/2017 г. на XVII въззивен състав и много други.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, пр. 3 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 453584-F471278 от 29.07.2017 г., издадено от Л.Д.– началник на Отдел „Оперативни дейности“ –
София, при ЦУ на НАП, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и по чл. 185, ал.2,
вр. с ал. 1 от ЗДДС, на ЕТ „Л.Н.-96“,
със седалище и адрес: ***, представлявано от физическото лице търговец Л.Н., с
ЕИК *********, е наложена имуществена санкция в размер на 500,00 лева за нарушение на чл. 42, ал. 1, т. 2 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г., на
МФ, като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на обжалване пред АС-Кюстендил,
на основанията предвидени в НПК и по реда на глава ХІІ от АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: