Решение по дело №257/2018 на Окръжен съд - Силистра

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

                      №57

 

гр.Силистра, 04.12.2018 г.

 

              В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

Силистренският окръжен съд -  наказателен състав- в открито заседание на двадесет и втори ноември  през   две хиляди и осемнадесета  година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮДМИЛ ХЪРВАТЕВ

 

 1. АНЕЛИЯ ВЕЛИКОВА

                                                                              ЧЛЕНОВЕ:

                                                                                                                   2. АНА АВРАМОВА

 

при секретаря Ели Николова и с участието на прокурора Ив. Чафаланов като разгледа докладваното от съдия Великова  ВАНД № 257/18 г.по описа на СОС и като взе предвид данните по делото прие за установено следното:

                               С решение № 398 от 29.09.2018 г. постановено по АНД № 630/18 г. Силистренски районен съд е признал обв. А.С. за виновен в извършване на престъпление по чл. 345, ал.2 от НК и на осн. чл. 78а от НК го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание „глоба“ в размер на 1 000 лв.

                               Въззивното производство е инициирано по жалба на обв. С., който счита, че извършеното от него не представлява престъпление, поради своята малозначителност и наличие на предпоставки за прилагане на разпоредбата на чл. 9 от НК, като в жалбата се позовава на съдебна практика от различни съдебни райони, по аналогични случаи.

В съдебно заседание жалбата се поддържа изцяло, съответно се оспорва от държавното обвинение.

Силистренски Окръжен съд след като взе предвид доводите изнесени в жалбата  и становищата на страните и след като извърши цялостна проверка на постановения съдебен акт, прие за установено следното:

 

Жалбата е  допустима, разгледана по същество – неоснователна.

 

Първоинстанционния съд е разгледал делото в рамките на фактическите положения, посочени в постановлението на РП Силистра и е приключил наказателното производство по реда на гл. XXVIII от НПК .

Приел за установена фактическа обстановка, която пред настоящата инстанция остана непроменена и на кратко е следната:

През август 2018 г. обв. С. закупил лек автомобил „Форд“ модел „КА“ от неизвестно лице от с. Правда. Предварително знаел, а и изрично бил уведомен от продавача, че л.а. е снет от регистрация. За да се придвижи до с. Брадвари,уж по „черни“ пътища“, на автомобила са били поставени две различни регистрационни табели, издадени за друго МПС – едната с разградска регистрация, другата с шуменска.

На 04.09.2018 г. около 08.10 ч. полицейските служители св. Нейков и св. Михайлов установили, че въпросният автомобил бил управляван от обв. С. При извършената проверка била установена самоличност на водача – обв. С., а така също и обстоятелството, че С. не притежава СУМПС и колата не е регистрирана по реда на Наредба № I – 45 от 24.03.2000 г. за регистриране, пускане в движение и спиране от движение на МПС и ремаркета, теглени от тях и реда за предоставяне на данни за регистрирани ППС.

Горното е дало основание на СРС, след  анализ на доказателства,  да направи правни изводи за доказаност,  от обективна и субективна страна, на престъпление по чл. 345, ал.2 от НК.

Изложените мотиви се споделят от настоящата инстанция. Безспорно, а и сам обв. С. признава, че е управлявал л.а. „Форд“ модел „КА“ – червен на цвят без същият да е регистриран по съответния нормативен ред. Знаел, че липсва надлежна регистрация, но съвсем умишлено  е ползвал колата да води свои близки до работните им места, при положение, че не притежава и съответно СУМПС.

Следва да се посочи, че възраженията на защитата за наличие на предпоставки по чл. 9, ал.2 от НК не се базират на наличните по делото доказателства. В конкретния казус не може да се говори за малозначителност на деянието. Видно, дори и да няма повдигнати други обвинения срещу А. С., е налице престъпление не само по чл. 345, ал.2 от НК , а и такова по ал.1 от същия текст.

Обв. С. е пътувал с колата не само в с. Брадвари, той се е движел с нея по дестинация  от с. Правда до с. Брадвари, като не целия участък е от „черни“ пътища, за да се твърди, че е налице малозначителност. Колкото и да се налага твърдение, от страна на защитата, че тия участъци не са важни за движението на МПС по пътищата, все пак те са част от Републиканската пътна мрежа и всяко намиращо там моторно превозно средство следва да бъде регистрирано надлежно.   Нещо повече, обвиняемият е използвал и регистрационни табели, издадени за друго МПС – с разградска и шуменска регистрация, но разследване в тая насока липсва . Обв. С. не притежава и СУМПС, но въпреки това е управлявал автомобила, като дори си е позволил да вози и други граждани до работните им места и то не веднъж. Всичко това говори за една висока обществена опасност на дееца и безотговорно отношение, както към неговото здраве, така и към това на останалите. Тези обстоятелства е следвало да бъдат отчетени като отегчаващи вината и да бъде наложено едно по- тежко наказание.
                               Предвид горното не може да бъде прието, че извършеното от С. престъпление по чл. 345, ал.2 от НК не е обществено опасно или неговата обществена опасност е явно незначителна. Поради тази причина извършеното не може да бъде отнесено към казусите, които са били предмет на решаване в цитираната от защитата съдебна практика.

С оглед изложеното се приема, че ревизирания съдебен акт не страда от пороци, които да водят до изменяне или отмяна и постановяване на ново решение, поради което и на осн. чл. 338 от НПК Силистренски окръжен съд

 

Р   Е   Ш   И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 398 от 29.09.2018 г. постановено по АНД № 630/18 г. по описа на Силистренски районен съд

Решението не   подлежи на обжалване.