Р Е Ш
Е Н И Е
№………
гр. София,
25.02.2020 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в
публичното заседание на тридесети октомври две хиляди и деветнадесета година в
състав:
СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА
ЗИСОВА
при секретаря Панайотова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №4043/2018 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба от Р.С.О., с която е предявен срещу Я.Г.Я., иск с
правно основание чл. 45 ЗЗД за сумата от 36000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени
вреди от две изказвания на ответника, направени на 21.04.2013 г. 09-10.05.2013
г. публично и отразени в електронни медии. Претендира законната лихва от датата
на деянията и съдебните разноски.
Ищецът твърди, че на 21.04.2013 г.
ответникът, в качеството си на председател на политическа партия „Ред,
законност и справедливост“ (РЗС), в реч от трибуната на Петия редовен конгрес
на същата партия му нанесъл обида със следните думи: „Искаме задържани лица от
енергийната мафия в близките дни, г-н Главен прокурор... Искаме, г-н Главен
прокурор, да започнете с лицето, истинското лице на Българската социалистическа
партия, който е истинският кукловод на енергийната мафия през последните 23
години – Р.О.“. Изказването било възприето от делегатите, гостите на конгреса и
от присъстващите журналисти, а впоследствие разпространено чрез предизборната
хроника на телевизия „Европа“ и интернет страницата на медията, а също и други
телевизионни и радио-програми, електронни и печатни издания. Твърди още, че на
09-10.05.2013 г., ответникът, отново в качеството си на председател на партия
РЗС, в своя публична реч в гр. София обидил ищеца с думите: „Набелязали сме си
корумпирани типове като Р.О....“. Това изявление било огласено в предизборната
хроника на Българската национална телевизия непосредствено след централната
информационна емисия „По света и у нас“, а впоследствие било разпространено в
множество медийни публикации и новинарски емисии. За двете изказвания е
инициирал наказателно производство от частен характер и с Присъда № 828 от
10.02.2015 г. по НЧХД № 12712/2013 на СРС, НО, 110 състав, ответникът е признат
за виновен, че с двете изказвания е извършил престъпление и на основание чл.
148, ал. 1, т. 1, т. 2, пр. 2 и т. 4, пр. 2, вр. чл. 146, ал. 1, пр. 1, вр. чл.
26, ал. 1, вр. чл. 78а, ла. 1 НК е освободен от наказателна отговорност и му е
наложено административно наказание глоба в размер на 2000 лева.
Ищецът сочи,
че лично е възприел двете обидни изказвания на ответника при излъчването им в
присъствието на свои колеги-съпартийци. Разпространението на обидните думи чрез
средствата за масово осведомяване ги направило достояние на неограничен брой
лица, в резултат на което се променило отношението на обществото към ищеца. Започнал
съзнателно да избягва контакти, разколебано било душевното му равновесие и се
притеснявал как изказванията на ответника рефлектират върху близките му. Получил
влошаване на здравословбото състояние, дължащо се на
стресови емоционални преживявания. Претърпените неимуществени вреди от двете
изказвания оценява общо на 36000 лв. и претендира обезщетение в посочения
размер.
Ответникът оспорва иска по основание и размер.
Излага множество съображения, че извършеното от него не представлява деликт, а
израз на правото му да изразява мнение в рамките на обществен дебат в едно
демократичното общество. Оспорва ищецът да е понесъл твърдяните
неимуществени вреди. Позовава се на изтекла погасителна давност за вземанията
за обезщетение и законна лихва.
При
условията на евентуалност прави възражение за прихващане със свое вземане за обезщетение
от непозволено увреждане. Твърди, че на 27.04.2015 г. в предаването „Лице в
лице“ по БТВ било излъчено интервю с ищеца, в което същият заявил: „Сега ходи като цветарка по студията и
разказва някакви истории... Та той сега в момента играе някаква игра на
сплашване, на извънинституционален натиск върху следващите съдии. Видите ли
сега както се случи с вас. Аз тази съдийка... на графолог ще пратя, на
прокуратурата ще я дам, къде още беше, на Висшия съдебен съвет... Ще си
позволява публично да заклеймява съдиите. Да им поставя оценки... И да оплюят
съдийките, които са ги осъдили“. Ответникът счита, че изразът „ходи като
цветарка“ е обиден, а твърденията, че упражнява натиск и заплахи върху съдии
представляват клевета, тъй като го уличават в извършено престъпление и са
позорни. Сочи, че с изказването си ищецът преминал границите на приемливата
критика срещу политически опонент, както и границите на допустимата
толерантност от гледище на практиката на ЕСПЧ. Тъй като изказването било
направено в праймтайм в ефира на популярна телевизия, обидата и клеветата достигнали
до голям брой хора и е претърпял значителни душевни болки и страдания, за които
ищецът му дължи обезщетение в размер на 50 000 лева, ведно със законната лихва
от датата на деянието – 27.04.2015 г. до окончателното изплащане. Моли
претенцията по предявения срещу него иск да се отхвърли като погасена с
неговото насрещно вземане за обезщетение.
Съдът, след
като се запозна със становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира следното от
фактическа и правна страна:
По иска по
чл. 45 ЗЗД:
С влязла в
сила Присъда № 828 от 10.02.2015 г. по НЧХД № 12712/2013 на СРС, НО, 110 състав
ответникът е признат за виновен, че през периода 21.04.2013-10.05.2013 г. с две
деяния, извършени през непродължителен период от време, при една и съща
обстановка и при еднородност на вината, е осъществил отделно състава на едно и
също престъпление, а именно:
На
21.04.2013 г. в гр. София, като представител на обществеността – председател на
политическа партия „Ред, законност и справедливост“, при изпълнение на
функциите си е казал нещо унизително за честта и достойнството на ищеца с думите: „Искаме задържани лица от енергийната
мафия в близките дни... Искаме, господин Главен прокурор, да започнете с
лицето, истинското лице на Българската социалистическа партия, който е
истинският кукловод на енергийната мафия през последните 23 години, Р.О.“,
като обидата е нанесена публично – пред делегатите и гостите на Пети редовен
конгрес на политическата партия, и разпространена по друг начин – чрез
излъчване в предизборната хроника на телевизия „Европа“ на 21.03.2013 г.
На
09-10.05.2013 г. в гр. София, в качеството си на представител на обществеността
– председател на политическа партия „Ред, законност и справедливост“, публично
– в реч при закриване на предизборната кампания на партията, е казал нещо
унизително за честта и достойнството на ищеца, с думите „Набелязали сме корумпирани типове като Р.О....“, като обидата е
разпространена и по друг начин – излъчена в предизборната хроника на
Българската национална телевизия на 10.05.2013 г.
На основание
чл. 148, ал. 1, т. 1, т. 2, пр. 2 и т. 4, пр. 2, вр. чл. 146, ал. 1, пр. 1, вр.
чл. 26, ал. 1, вр. чл. 78а, ла. 1 НК ответникът е освободен от наказателна
отговорност и му е наложено административно наказание глоба в размер на 2000
лева.
Присъдата е
потвърдена от въззивният съд с Решение от 15.06.2017 г. по В.Н.Ч.Д. № 3374/2016
г. на СГС, НО, VI въззивен състав.
По силата на
чл. 300 ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за
гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно
това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на
дееца. Поради това настоящият състав приема, че ответникът е осъществил деликт,
изразяващ се в публично нанасяне на обиди на ищеца на 21.04.2013 г. и
09-10.05.2013 г., с които е засегнал честта и достойнството му. Не могат да се
обсъждат изложените от ответника аргументи за липса на противоправност на двете
деяния поради задължителния характер на присъдата. Ето защо при разглеждане на
иска спорът следва да се концентрира около елементите от фактическия състав на вземането, които не са включени в изпълнителното деяние на
престъплението, за което е процесната присъда – настъпилите неимуществени вреди
и причинно-следствената връзка.
Ищецът
твърди, че сред неимуществените вреди, които са му причинени, се включват болки
и страдания от влошено здравословно състояние – кардиологични проблеми и
свързана с тях загуба на съзнание, причинила фрактури на ребра. Установява се
от свидетелските показания на И.О.и С.Ф.и от приетата по делото съдебно-медицинска
експертиза, че през 2013 г. ищецът е получил предсърдно
мъждене, което представлява неравномерен пулс, водещ до накърняване на
кръвоснабдяването на сърдечните камери. Съгласно заключението на вещото лице психоемоционалното напрежение и негативните емоции могат да
са в причинно-следствена връзка с ритъмните нарушения, отразени в медицинските
документи. Двамата свидетели установяват, че изказванията на ответника от 2013
г. са предизвикали силно негативна реакция у ищеца – той е бил ядосан, пренапрегнал се е психически, притеснил се е. Въз основа на
съвместното обсъждане на експертизата и свидетелите съдът приема за установено,
че през 2013 г., вследствие на процесните изказвания на ответника, се е влошило
здравословното състояние на ищеца – получил е предсърдно
мъждене, което представлява неравномерен пулс, водещ до накърняване на
кръвоснабдяването на сърдечните камери, вследствие на което се е подложил на
медикаментозно лечение.
Установява
се още от свидетелските показания, че ищецът е приел тежко изказванията на
ответника: освен личните си негативни емоционални преживявания, чувство на
дискомфорт и обида, изказванията били възприети и от хората около него. Роднини,
приятели и съпартийци започнали да изказват притеснението си относно обидите на
ответника, започнал да чувства негативно отношение и от непознати хора по
улицата, което рядко му се случвало преди. Срещал коментари и подмятания от
партийните среди и колегите си. Изявленията били широко отразенои
в медиите - излъчени в телевизия „Европа“, по Българската национална телевизия,
а след това били разпространени чрез всички централни медии: телевизии, радио,
интернет сайтове. Ищецът се чувствал дискомфортно, бил тъжен и обиден, притеснен
от това, че хората около него непрекъснато го питали за случилото се, като той
бил длъжен да им дава обяснения.
За широкото
отразяване в медиите на процесните изказвания са представени писмени
доказателства – разпечатки от интернет сайтове: novini.bg, frognews.bg и др., от
които следва да се приеме, че изказванията на ответника от м.03 и м.05 2013 г.
са станали достояние на неограничен брой хора – ползвателите на интернет.
Неоснователни
са възраженията на ответника, че описаните вреди не се дължат на неговите
изказвания, а на направени в същия период изказвания от други лица, отразени в
медиите. Представени са множество медийни публикации, но в процесния период
само една касае критични към ищеца изказвания - от 10.03.2013 г. на сайта
bgnews.bg със заглавие „Г. иска да види О. разследван“, в която се съдържа
следната информация: „Тази седмица ще
обявя война на робовладелците – роботърговци, като Р.О.,
закани се енергийният спец. Трябва да го видим разследван, пък нека после съдът
да каже, но не може безнаказано да се разхожда, добави той“. Ответникът
обаче не представя доказателства ищецът да е възприел представените публикации.
Напротив, свидетелите О.и Ф.дават показания, че никога не са чували за такова
изказване (на Г.), а свидетелят Ф.е категоричен, че ищецът се е притеснил именно
от изказванията на ответника. Поради изложеното съдът счита, че не е установена
друга обида, от която да са произтекли процесните вреди.
От изложеното
следва, че за ищеца са настъпили неимуществени вреди в пряка
причинно-следствена връзка с обидните изказвания на ответника. При преценка
съобразно чл. 52 ЗЗД за размера на обезщетението, което трябва да се присъди,
съдът съобрази установения по делото факти - емоционалните страдания, понесени
от ищеца, влошеното му здравословното състояние, засягане на имиджа му в
обществото – след близки и роднини, сред съпартийци и колеги и сред всички
трети лица, познаващи ищеца в качеството му на публична личност. Следва да се
отчете още, че към момента на процесните деяния ищецът е заемал високопоставени
длъжности в партия БСП – член на Националния съвет на БСП; председател на
Съвета по икономическа и експортна политика и туризъм; член на Съвета
енергетика и енергийни ресурси; член на Съвета по бюджетна и данъчна политика,
публични разходи и контрол; заместник-председател на предизборния щаб на БСП
(л. 133), ето защо професионалната му репутация е имала особено значение за
него. Ответникът също е бил представител на обществеността – действал е в
качеството си на председател на политическа партия РЗС. Тази негова позиция
предполага по-голямо внимание при изразяване на мнение. Следва да се съобрази и
естеството на обидните изявления – че заемайки висши държавни длъжности в
сферата на енергетиката ищецът е ръководил енергийната мафия и че е корумпиран,
което пряко влияе на имиджа му именно в сферата, в която се изявява
професионално и с която е публично известен. Това води до по-висок интензитет
на засягане на честта и достойнството, съответно – по-сериозни неимуществени
вреди. Съдът съобрази и обстоятелството, че изявленията са направени пред
широка публика и в телевизионен ефир, а впоследствие разпространени по радиото,
печата и в интернет, което ги прави достъпни за неограничен кръг субекти.
Въз основа
на така изложените съображения съдът приема, че справедливото обезщетение за
претърпените от ищеца неимуществени вреди от двете изказвания е в размер на общо
20000 лв. Исковата претенция следва да се уважи до тази сума и да се отхвърли
за разликата до пълния предявен размер.
По
възражението за погасяване на вземането по давност:
Неоснователно
е възражението на ответника за погасяване на вземането за главница по давност. Процесното
вземане произтича от деликт и се погасява с общата 5-годишна давност. Противоправните
действия са извършени от ответника на 21.04.2013 г. и на 09-10.05.2013 г.
Отчетен спрямо последната дата, петгодишният период изтича на 10.05.2018 г.,
респективно на 10.05.2018 г. Исковата молба е предявена на 23.03.2018 г. –
преди изтичане на давността, поради което вземането не е погасено.
Частично основателно
е възражението за погасяване на лихвата по давност. Законната лихва се погасява
с 3-годишна давност, исковата молба е предявена на 23.03.2018 г., ето защо
погасена по давност е лихвата за забава за периода от извършване на всяко едно
от деянията до 22.03.2015 г. На ищеца следва да се присъди законната лихва
върху обезщетението, считано от 23.03.2015 г.
По
възражението за прихващане:
Ответникът
претендира вземане за обезщетение за вреди от деликт, извършен от ищеца –
клеветнически изказвания за позорни обстоятелства, с които му се преписва
престъпление, като оценява вредите си на 50000 лв. и моли да се извърши
прехващане с вземането на ищеца към него.
По делото е
прието за безспорно, че на 27.04.2015 г. в предаването „Лице в лице“ по БТВ
ищецът е направил следното изказване по отношение на ответника: „...Сега ходи като цветарка по студията и
разказва някакви истории“, а също и „Та
той сега в момента играе някаква такава игра на сплашване, на
извънинституционален натиск върху следващите съдии. Видите ли сега какво ще се
случи с вас. Аз тази съдийка... тука графолог ще пратя, на прокуратурата ще я
дам... където беше още... Висшия съдебен съвет“. На реплика на водещата Ц. Р.:
„Той каза, че вече са дадени, защото
според него подписа е фалшив“, ищецът продължава: „Нищо, е да, Я.Я. шест месеца стоял и гледал
тавана и последния ден преди или в момента на произнасяне на присъдата,
окончателната, изведнъж се събудил супер експерт графолог и открил чудеса. Тук
всъщност въпроса е по-сложен и този въпрос опира до това така ли разбира
съдебната реформа министър-председателят. Чиито съветник е Я.Я.. Така ли разбира министър-председателят независимостта
на съда. И от тук нататък всеки един негов политически съветник, ако не дай
боже бъде осъден. Ще си позволява публично да... заклеймява съдиите. Да им
поставя оценки. Аз си мисля, че това е политически въпрос. А всъщност един въпрос и към вас. Вие на
всички ли осъдени с влязла в сила присъда... с влязла в сила присъда хора и
давате така право да се пооплачат“. Водещата Ц. Р. казва: „Ако са публично известни“. Ищецът казва:
„И да пооплюят...
и да пооплюят съдийките, които са ги осъдили“.
На първо
място следва да се прецени противоправността на
деянието – дали изказването на ищеца е обидно или клеветническо.
Ответникът
твърди, че възприема казаното по свой адрес, че „ходи като цветарка по студията“
като обида. Съдът не възприема фразата „ходи като цветарка“ за обидна – същата
се е наложила като израз в разговорната реч, най-общо обозначаващ извършване на
определена дейност без подбор, за натрупване на количество, а не с оглед
качество. Макар като цяло фразата „като цветарка“ да обозначава негативната
оценка на изказващия се и неодобрението му, тя не е унизителна за честта или
достойнството на човека, по повод на когото е използвана, поради което не може
да се квалифицира като обидна.
Думите „... той сега в момента играе игра на
сплашване, на извънинституционален натиск върху следващите съдии. Видите ли
сега какво ще се случи с вас. Аз тази съдийка... тука графолог ще пратя, на
прокуратурата ще я дам... където беше още... Висшия съдебен съвет“, „Ще си
позволява публично да... заклеймява съдиите“ и „И да пооплюят... и да пооплюят
съдиийките, които са ги осъдили“ същото не са
обидни, нито клеветнически. Те представляват коментар на ищеца относно действия
и изказвания на ответника, а не оценка за личността на ответника.
За да се
изясни поводът, по който ищецът е дал посочения коментар, са събрани по делото
доказателства – представен е компактдиск, писмени доказателства и е приета
съдебно-техническа експертиза, от които се установяват две медийни изяви на
ответника. Видно от съдебно-техническата експертиза, ответникът е провел три
интервюта, излъчени на 24.04.2015 г. в предаването „Лице в лице“ по БТВ, на
25.04.2015 г. в предаването „Събуди се“ по Нова ТВ и на 12.05.2015 г. в
предаването „Тази сутрин“ по БТВ. В първото интервюто, излъчено по БТВ се
съдържа следното изявление на ответника по повод постановена присъда за клевета
срещу него: „убеден, че подобни въпроси
като този, с който се опитва да ме осъдят по бързата процедура с фалшиви
подписи, ще отида на вниманието на европейските институции и това няма как да
остане без последици, … тук става
въпрос за подменени мотиви и написани от друго лице, което е много по-страшно.
И аз съм убеден, че ако съдебната реформа не се постави на други основни, ако
не започне истинска дискусия, в нея не се включват хората, които са
компетентни, знаят как трябва да се осъществи съдебната реформа.“. В
интервюто пред Нова ТВ ищецът казва следното: „Освен това в отговор на вашия въпрос днес Е.В. внесе сигнал до главния
прокурор на Републиката, внесохме допълнителен сигнал до комисията на Я.Т.във
Висшия съдебен съвет и се надяваме така, както се действа бързо по определени
случаи да се действа и тука, защото това е изключително лош пример.“. Двете
интервюта имат основна тема обвинение на ответника към съдия, който е
постановил срещу него присъда. В тях ответникът твърди, че мотивите към
присъдата са подписани от лице, различно от съдията, което е установил чрез
графолог и че мотивите не са изготвени от съдията, както и че възнамерява да
предприеме действия, за да защити правата си, включително пред прокуратурата и
Висшия съдебен съвет.
В контекста
на изявленията на ответника, съдът приема, че казаното от ищеца, предмет на
възражението за прихващане, представлява неговата оценка към изявленията и
действията на ответника. По повод твърденията за неправомерни действия,
извършени от съдията по едно от делата, подсъдим по което е ответникът, ищецът
квалифицира тези негови изказвания като натиск и сплашване на съда. Това
представлява оценка и коментар, дадени от ищеца и изразяващи неговото негативно
отношение по повод публично оповестени думи и действия на ответника.
Коментарното изказване, в което се правят анализи и се дават оценки на събития
и личности, не подлежи на проверка за истинност. То е израз на конституционно
установеното право на мнение и свобода на словото и е противоправно само когато
надхвърля границите на допустимата критика и има за цел единствено да унижи лицето,
по повод на което е направено. В този смисъл е и практиката на ЕСПЧ,
включително застъпена в цитираните от ответника с отговора на исковата молба
решения, в това число Prager and
Oberschlick v. Austria,
1995, Fressoz and Roire v. France, 2004 и др. В
настоящия случай в процесното изказване е направено в коментар на конкретни факти
– публично оповестени от ответника твърдения за неправомерно поведение от
страна на съдия, разглеждащ дело, по което ответникът е подсъдим и твърдения за
подадени сигнали срещу съдията до различни национални и европейски институции. В
изказването ясно личи конкретният повод, по който се прави и изразява силно
критичната оценки на ищеца към изказванията и действията на ответника.
Наличието на конкретен повод, съизмерим по значимост с коментарите, води до
извода, че изказванията на ищеца представляват израз на конституционно
прогласената свобода на словото и правото на мнение.
С Конституцията
на Република България (чл. 39 и чл. 40) и Конвенцията за защита на правата на
човека и основните свободи (чл. 10), е прогласена свободата на словото, а
именно: всеки има право да изразява мнение и да го разпространява чрез слово,
да отстоява своето мнение, да получава и да разпространява информация и идеи;
печатът и другите средства за масова информация са свободни и не подлежат на
цензура. Особеното значение на това право идва от близката му връзка с
демокрацията и ролята му на незаменим инструмент на гражданското общество с цел
насърчаване на обществено значимите дебати. Ограничение на правото на мнение и
свобода на словото може да се налага само в интерес на легитимни цели, които са
изчерпателно посочени както в КРБ, така и в КЗПЧ, а именно – в интерес на
националната и обществената сигурност, териториалната цялост, за
предотвратяване на безредици или на престъпления, за защитата на здравето и
морала, както и на репутацията или на правата на другите, за предотвратяване на
изтичането на секретна информация или за поддържане на авторитета и
безпристрастността на правосъдието (чл. 10, пар. 2 КЗПЧ).
Чл. 39, ал.
2 КРБ предвижда, че правото на свободно изразяване на мнение не може да се
използва за накърняване на правата и доброто име на другиго и за пР.ване към насилствена промяна
на конституционно установения ред, към извършване на престъпления, към
разпалване на вражда или към насилие над личността.
Известно е,
съобразно стандартите, наложени с решенията на Европейския съд по правата на
човека, че публичните личности следва да се ползват от по-занижена защита на
репутацията си. Този принцип намира отражение в правото да се изразява
по-свободно мнение спрямо такива лица, в сравнение с установените за останалите
членове на обществото допустими предели. Според ЕСПЧ в цитираното по-горе дело Prager and Oberschlick
v. Austria: „Дадени
дума или израз, макар и да могат да бъдат възприети като спорни, не съставляват
поради това безпочвена персонална атака, ако авторът е представил обективно
разбираемо обяснение за използването им в случая. Свободата на словото е
приложима и към „информация“ и „идеи“, които засягат, шокират или смущават...“.
В настоящия случай от контекста, в който са произнесени думите от ищеца, става
ясно, че те не са самоцелни, а са свързани с конкретни изявления на ответника и
засягат теми от обществена значимост, които са назовани изрично: съдебната
реформа и независимостта на съда. Освен това самият ищец заявява, че счита
поведението на ответника за политически въпрос.
Всичко
изложено води до извод за липса на противоправност в процесните изказвания на
ищца, предмет на възражението за прихващане – същите не могат да се
квалифицират нито като обидни, нито като клеветнически. Поради това съдът
приема, че в полза на ответника не е възникнало вземане за обезщетение за деликт,
от което следва, че възражението за прихващане е неоснователно.
По
разноските:
На ищеца
следва да се присъдят направените разноски за държавна такса, експертизи и
адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част от иска – за сумата от 1900
лв.
На основание
на чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника следва да се присъдят разноски за адвокатско
възнаграждение, съобразно отхвърлената част от иска. Основателно е възражението
на ищеца за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Претендираната сума следва
да се намали до размер, съотносим с предвидения в
Наредба №1/2004 г. – 1800 лв. Дължимите
разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска са за сумата от 800 лв.
Поради което
Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Я.Г.Я., ЕГН **********, да заплати на Р.С.О., ЕГН **********, както
следва:
на основание
чл. 45 ЗЗД сумата
от 20000 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди от изказвания на ответника на 21.04.2013 г. и
на 09-10.05.2013 г., съдържащи обидни изявления, заедно със законната лихва от 23.03.2015 г.
до окончателното плащане,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1900 лв., представляваща съдебни разноски,
като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния
предявен размер от 36000 лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА Р.С.О.,
ЕГН **********, да заплати на Я.Г.Я., ЕГН **********, на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК, сумата от 800 лв.,
представляваща съдебни разноски.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването
му чрез връчване на препис.
СЪДИЯ: