№ 260 098
гр.
Русе, 18.11.2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Окръжен съд
Русе, Гражданска колегия, в публично заседание на пети ноември през две
хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Антоанета Атанасова
при
секретаря Анелия Генчева като разгледа докладваното от съдия Атанасова гр. дело
№ 19 по описа за 2020 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Ищецът М.И.М. *** чрез адв. Р.П. ***
твърди, че на 11.01.2018 г. през светлата част на денонощието доверителят й
пострадал при тежко ПТП като пътник на предната дясна седалка в л. а-л „Д***“,
модел „Л****“ с ДК № ****, управляван от В.П.В. по АМ „Хемус“ в средната лента
за движение в посока гр. Варна. Времето било облачно, с леки превалявания на
дъжд, видимостта добра. Пътното платно било трилентово
и мокро. В района на км 350+700 водачът на лекия автомобил, управлявайки го със
скорост от около 105 км/ч, загубил контрол над автомобила, отклонил се посока
надясно, преминавайки през аварийната лента и банкета, след което навлязъл с
десните гуми в канавката. След като се движил 38 метра в канавката, автомобилът
се оттласнал от крайния по-висок елемент на бетонната канавка, преминал през оградната мрежа и се преобърнал през таван. В резултат на
това ПТП ищецът пострадал като получил фрактура на тялото на L2 прешлен въпреки,
че бил с правилно поставен обезопасителен колан. Непосредствено след претъпяното ПТП бил приет за лечение по спешност,
първоначално в МБАЛ „Шумен“ АД с диагноза счупване на гръбначния отдел в поясната област. Впоследствие бил приет за лечение в МБАЛ
„Света Марина“ ЕАД Варна в клиника по неврохирургия по повод травмите от ПТП,
където е бил на лечение от 16.01.2018 г. до 22.01.2018 г. По време на престоя в
болничното заведение е установен вертебрален синдром
в лумбален отдел. При изследванията се установила
фрактура на тялото на втори лумбален прешлен със
снишаване в предна и средна трета и конкавна
деформация на дискалните повърхности повече горните. От
рентгенография на дясно стъпало се установило още, че в резултат на ПТП и
деформациите на автомобила при него /навлизане на части от купето навътре в
автомобила към крака на пострадалия пътник/, същият е получил и фрактура на
дистална метафиза на 5 метатарзална
кост. На пострадалия е извършено оперативно лечение с поставяне на винтова
стабилизация на L1 прешлен с два винта и
на L3 прешлен – два винта и две титаниеви пръчки.
От
описаните телесни увреждания пострадалият търпял и продължава да търпи
значителни болки и страдания, особено интензивни в първите месеци след ПТП.
След изписване от болничното заведение е имал затруднения в съня, ползвал е
обезболяващи и е бил обездвижен. Търпял е значителни болки и старадания като е преминал през няколко етапа на
възстановяване. В началото бил на постелен режим, а впоследствие ползвал
патерици без да стъпва на увредения долен крайник. Към момента продължавал да
изпитва болки. Силно намалена била физическата му активност, чувствал слабост в
крайника и не можел да се самообслужва.
По случая било образувано ДП № 58/2018
по описа на РУ Шумен, вх. № 101/2018 г. по описа на ШРП, по което е извършено
разследване и е установена противоправността на
деянието, извършено от водача на увреждащото МПС. ДП е прекратено по желание на
пострадалия.
Увреждащото МПС притежавало задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ по полица № BG/22/111700688850, сключена
за л. а-л „Д***“, модел „Л****“ с ДК № **** на 1.03.2017 г. с начална дата на
покритие от 13.03.2017 г. до 13.03.2018 г.
На 20.06.2018 г. подали писмена
застрахователна претенция до ответното застрахователно дружество, но същото не
изпълнило задължението си да изплати поисканото застрахователно обезщетение.
Претендира ответникът да бъде осъден да
заплати на ищеца 80 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 20.06.2018 г.
В
срока по чл. 131 ГПК ответникът З**** АД чрез адв. Т.П. *** е депозирал отговор на исковата молба, с който
намира на първо място предявения иск за недопустим, тъй като не било изпълнено
изискването на чл. 380 КЗ. Заявява, че в деловодната система на
представляваното от него застрахователно дружество нямало образувана щета по
повод твърдяното ПТП и не била регистрирана тази застрахователна претенция.
Поради това намира, че образуваното исково производство следва да бъде
прекратено. По същество оспорва предявения иск за неимуществени вреди изцяло по
основание и размер. Счита, че не са налице всички елементи от фактическия
състав на отговорността на застрахователното дружество. Оспорва изложените в
исковата молба твърдения и наведени обстоятелства и по – конкретно: факта за
осъществено ПТП на 11.01.2018 г., факта, че В.В. като
вочач на л. а-л „Д***“, модел „Л****“ с ДК № **** е
осъществил деликт, факта, че в резултат на ПТП от 11.01.2018 г., причинено от В.В. за ищеца са възникнали твърдените травми, от които пък е
търпял неимуществени вреди, факта, че ищецът е бил пътник в л. а-л „Д***“, модел „Л****“ с ДК № **** и е
пътувал с В.П.В. на 11.01.2018 г., оспорва характеристиките на лечебния процес
и продължителността на лечението. Прави и възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на ищеца поради извършено от него нарушение на
чл. 137 ЗДвП. Твърди, че М.М. е допринесъл за
настъпване на вредоносния резултат, тъй като е пътувал без поставен
обезопасителен колан. На самостоятелно основание оспорва исковата сума,
намирайки я за недължима поради самоувреждане на
ищеца, респ. прекомерна по арг. на чл. 51, ал. 2 ЗЗД.
Предявеният иск за неимуществени вреди оспорва и по размер, намирайки го за
прекомерен и завишен. Искът за присъждане на лихви намира за неоснователен по
съображенията за неоснователност на главния иск. Възразява срещу искането за
присъждане на разноски. Оспорва размера на адв. хонорар по чл. 38, ал. 2 ЗА.
Прави искане за привличане на трето лице помагач на негова страна, а именно – В.П.В..
Обосновава правния си интерес от това с възможността да предяви регресен иск срещу него. Заявява, че водачът на МПС - В.П.В.
не го е уведомил за застрахователното събитие. С молба от 13.08.2020 г.
заявява, че след извършена обстойна проверка се установило, че действително
била налице претенция с вх. № 8612/22.06.2018 г., поради което застрахователят
е бил сезиран с приложената от ищеца писмена застрахователна претенция. Претендира
разноски.
С определение № 554/29.06.2020 г. е допуснато
привличане на В.П.В. *** като трето лице помагач на страната на ответника. Същият
не взема становище по така предявения иск.
След
преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено
следното:
От Констативен протокол за ПТП с пострадали лица /л.
47 - л. 48 от приложеното по настоящото дело ДП № 58/2018 г. по описа на РУ Шумен/
се установява, че на 11.01.2018 г. около 11 часа ищецът като пътник пострадал
при ПТП с л. а-л „Д***“, модел „Л****“ с ДК № ****, управляван от В.П.В. по АМ
„Хемус“ в района на км 350+700.
Между страните
няма спор, че лекият автомобил
„Д***“, модел „Л****“ с ДК № ****, при управлението на който е настъпило
процесното ПТП на 11.01.2018 г. е
застрахован със застраховка „Гражданска отговорност” към момента на
катастрофата, при ответното дружество № BG/22/111700688850, валидна от
13.03.2017 г. до 13.03.2018 г.
От
приложената на л. 5 епикриза, издадена от МБАЛ Шумен АД се установява, че ищецът
е била настанен там за лечение за периода от 11.01.2018 г. до 16.01.2018 г. с
окончателна диагноза счупване на гръбначния стълб в поясната
област.
Видно от приложената на л. 6-8 епикриза, издадена
от МБАЛ „Света Марина“ ЕАД Варна, ищецът е бил настанен там за лечение с
окончателна диагноза фрактура на тялото на L2 прешлен за периода 16.01.2018 г.
до 22.01.2018 г. като е проведено и оперативно лечение.
Видно от приложените по делото 3 бр.
болнични листове, ищецът е бил в отпуск поради временна неработоспособност за
периода от 16.01.2018 г. до 22.04.2018 г., или общо 90 дни.
В подкрепа на твърденията на ищеца за
претърпените от него неимуществени вреди по делото е разпитана св. Н.Б.М.– негова
съпруга. Същата
свидетелства за състоянието на ищеца по време на престоя му в болниците в Шумен
и Варна като изнася данни, че през цялото това време съпругът й бил
изключително притеснен, както поради неизвестността от състоянието си и
евентуалните перспективи за лечение, така и поради болките, които непрекъснато
изпитвал в областта на гръбнака и за които приемал постоянно болкоуспокояващи
средства. Особено силно бил изплашен в началото по време на престоя си в болницата
в гр. Шумен, когато лекарите там му казали, че е възможно да се наложи шест
месеца да остане абсолютно неподвижен, на легло, в случай, че не може да бъде
фиксиран гръбнакът. След като в болницата във Варна с метални болтове фиксирали
прешлените му да не се движат и се прибирал у дома, имало период около месец, в
който трябвало предимно да лежи обездвижен, да избягва движения. След това
започнал да се раздвижва като се наложило да ползва патерици и чужда помощ. Свидетелства
още, че през целия възстановителен период съпругът й бил в началото почти
изцяло, а впоследствие и частично зависим от нея и нейните родители за хранене,
преобличане, санитарно-хигиенно обслужване. Дава показания, че по време на
възстановяването на ищеца имало период, в който той не се хранел, отслабнал
много, трябвало много да се пази, да не вдига тежко, да не се навежда. Всичко
това много го изнервяло, дразнело го. Изнервен бил и от неизвестността дали ще
може да продължи да работи. Към него момент
второто им дете било на три години. Това допълнително измъчвало съпруга й,
тъй като не можел да участва пълноценно в отглеждането му. Не можел да го вдигне,
да го прегърне. През първите три месеца много често се налагало да взема
болкоуспокояващи. Св. М. дава още показания, че след
катастрофата съпругът й бил доста променен, станал доста предпазлив, изплашен,
имало период, в който не искал да се качи в кола. Към настоящия момент не позволявал
някой друг да го вози. Пътувал единствено, ако той шофира. Изнася още данни, че
освен уврежданията в гръбнака, от катастрофата съпругът й получил счупване на
двата пръста на десния крак. Тъй като уврежданията в гръбнака били значително
по-опасни, лекарите насочили своето внимание към тях и за тях бил опериран.
Наложило се известно време да стои със счупените пръсти на краката без същите
да могат да бъдат лекувани. Това допълнително му причинявало дискомфорт и
болки, тъй като не можел да стъпва добре на крака си. Когато вече било възможно
да се оперират пръстите на краката, се оказало, че те са зараснали накриво и за
да се извърши операцията се налагало те
да се чупят и след това да се оперират, което му причинило допълнителни
притеснения. Изплашен от това, ищецът не предприел втората операция и в момента
пръстите му били така, както са си зараствали - накриво. Свидетелства още, че както
от неправилното зарастване на пръстите на крака, така и от операцията на
гръбнака, съпругът й е с променена походка, не се движел както преди. Когато се
движел самото му тяло било изкривено леко встрани. Според лекарските
предписания след операцията и до момента ищецът, когато трябва да вземе нещо от
земята не се навежда, а кляка. Свидетелства още, че и двамата със съпруга й са запалени
планинари. Преди произшествието редовно предприемали преходи в планината, но след
катастрофата, това се променило. Пак пътували до планината, но без да
предприемат тежки преходи, само се разхождали, тъй като това било тяхно хоби. Дава
показания, че при промяна на атмосферните условия съпругът й усещал болки в
кръста и крака и към момента.
Данните,
изнесени от свидетелката, съдът анализира от аспекта на възможната му заинтересованост
от изхода на делото, предвид обстоятелството, че е съпруга на ищеца. Те се
кредитират изцяло, тъй като не са в противоречие с останалия доказателствен
материал и се подкрепят от него.
Горните факти се
установяват и от приетата комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза.
Вещото лице – експерт по съдебна медицина дава заключение, че ищецът е получил
следните увреждания: Счупване
в областта на втори поясен прешлен, счупване в
областта на трета и пета предходилни кости на десния крак. Според експерта
счупването на поясния прешлен води до трайно затрудняване на движението на
снагата. В конкретния случай счупването е довело до нарушаване на анатомичната
цялост на гръбначно - мозъчния канал, за което е ищецът е имал клиника. Счупването на костите на дясното
ходило са довели до трайно затрудняване на движението на десния долен крайник. Според
заключението счупването на втори поясен прешлен е наложило оперативно лечение с репозиция и стабилизация с винтове, което е било проведено
в Университетската болница в гр. Варна. Експертът разяснява още, че в медицинската
документация е отразено, че счупванията на ходилните кости са налагали оперативно лечение в планов
порядък, след операцията на гръбначния
стълб. Няма обаче медицинска документация за
оперативна интервенция на костите на ходилото. Пострадалият не бил
предприел такава, поради зарастване на костите и усложняване на оперативния
процес. Според експерта при такива счупвания на поясен
прешлен нормалният възстановителен период е за срок от около една година. В
медицинската документация било отразено, че пострадалият е вертикализиран
след оперативното лечение. По отношение на счупванията
на ходилните кости нормалният възстановителен период
е от два до три и половина месеца като в първите четиридесет и пет дни без
натоварване на крайника. Според вещото лице няма представена медицинска
документация за възникнали усложнения като и пострадалият не съобщава за
такива. Експертът дава заключение, че от документацията и явяването на ищеца в
съдебна медицина следва да се приеме, че е налице възстановяване на
функционалното състояние на снагата и движението на долния десен крайник като
от фиксацията обемът на движенията в поясния отдел е
леко ограничен. Ищецът съобщавал, че има
болки в поясната област и ходилото при пренатоварване, преохлаждане. Не
можел да вдига тежки предмети. От данните в делото и данните от ищеца вещото
лице приема, че уврежданията у ищеца са настъпили от травма в купето на
автомобила. Според експерта няма обективни находки, които да определят точно
кои части на тялото с кои части на автомобила са контактували. За гръбначния
стълб счупването се получава от рязка флексия /предно огъване на гръбначната
колона/. Такъв механизъм се получава след преобръщането на таван при удар на
горната част на гърба в покрива, който в случая е деформиран към седалките. Предходилните кости са счупени от директни удари на
ходилото в детайли по предната част на арматурното табло вдясно и отдолу. Според
вещото лице травмите, ако ищецът е с предпазен колан не могат да бъдат еднакви.
Те зависят не само от движението на автомобила, но и от реакцията на пътника.
Поради тази причини тялото дори и без предпазен колан може да не изпадне от
купето на автомобила. Без предпазен колан обикновено има и наранявания на
горните крайници и горната част на тялото и главата. При частично излизане на
тялото от автомобила може да има тежки травми от терена. Такива в случая не се
установени. Установените травми при М. могат да бъдат получени с поставен
предпазен колан. Няма специфични увреждания, които се получават без предпазен
колан.
Относно
механизма на ПТП вещото лице - автоексперт дава следното заключение: На 11.01.2018г., около 11:00 - 11:30 часа, през
светлата част на денонощието, на автомагистрала „Хемус“ л.а. „Д*** Л****“ с
рег. № ****, управляван от В.В. се е движил в посока
към гр. Варна. Пътник в автомобила е бил М.М.. Когато
автомобилът се е намирал на около км 351 на магистралата, автомобилът се е
насочил косо надясно, при което е напуснал платното за движение. Скоростта, с
която автомобилът е напуснал платното за движение е била около 105,84 км/ч.
След това автомобилът е изминал косо около 5 метра по банкета, който е изграден
от чакъл; 40 метра в канавката, по която има оставени следи; 35 метра при
спускане към изораната нива, около 8 метра, за които автомобилът се е обърнал
по таван и 32 метра, при които се е плъзгал по таван върху изораната нива до
мястото, на което е намерен. Има данни, че при движението извън платното за
движение са разрушени 5 бр. бетонни елементи на канавката и 4 броя бетонни оградни колове. Разрушена е около 30 метра оградна тел (мрежа). В участъка на произшествието
магистралата е изградена от гладък асфалт, прав участък, без наклон. В района
на произшествието магистралата е съставена от две платна за движение във всяка
посока. Платното за движение към гр. Варна, по което се е движил автомобилът е
съставено от три ленти за движение. Крайната дясна лента е аварийна лента и е
отделена с единична непрекъсната линия, а средната и лявата лента с единична
непрекъсната линия. Вдясно от аварийната лента има банкет, изграден от чакъл,
след него има отводнителна канавка, а след нея има нива с денивелация около 2
метра от нивото на пътя. След канавката е установена ограда, изградена от мрежа
от тел и бетонни стълбове. В района на произшествието не са установени пътни
знаци и светофарни уредби. Произшествието е възникнало на дневна светлина,
времето е било облачно. Има данни, че е валяло дъжд и пътната настилка е била
мокра. От анализа на материалите по делото може да се направи заключението, че
техническа причина за произшествието е напускане на автомобила на платното за
движение, косо вдясно от магистралата и последващото му движение и удари до
мястото, на което е намерен автомобила.
Съобразно с описания механизъм на
произшествието и изчислената скорост на автомобила, при навлизане на автомобила
в канавката е възникнала сила действаща напред и косо надясно, която е накара
пътуващите в автомобила да се придвижат надясно. При движението на автомобила в
канавката са възникнали вибрации с голяма амплитуда, които са се предали на
пътуващите в него. В края на канавката има изграден по-висок елемент в който се
е ударил автомобила с предната си част. При този удар пътуващите в автомобила,
следва да са се придвижили напред и нагоре – по посока ускорението от удара.
Уврежданията на автомобила, показват, че в нивата автомобилът се е преобърнал в
посока от предната част на автомобила по таван. Това преобръщане е накарало
телата на пътуващите в автомобила да се придвижат в посока от напред и надолу
до горната част на автомобила - към тавана.
В протокола за
оглед не са установени метални елементи, изграждащи автомобила, които вследствие
на произшествието да са навлезли в купето при пътуващите в него. Вследствие от
преобръщането таванът се е деформирал надолу и вероятно е намалил височината си
в купето. Установено е счупване на таблото в автомобила, предните странични
стъкла на вратите, а също и предното и задно обзорни стъкла.
Съдът намира, че следва да се кредитира
заключението на д-р И.С. и инж. С.К. като неоспорено, компетентно и обективно.
На 20.06.2018 г. ищецът заявил пред
ответното дружество претенция за заплащане на причинените му вреди /л. 11 - л. 13/.
При така установената фактическа обстановка
съдът прави следните правни изводи:
Предявени са обективно кумулативно съединени
искове с правно осн. чл. 432, ал. 1 във вр. чл. 493, ал. 1,
т. 1 т.1 КЗ
и чл. 52 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, които са
допустими, доколкото във вр. с чл.
498, ал. 3 КЗ
е проведена процедурата по чл. 380 КЗ и
застрахователят не е изплатил обезщетение.
Тъй като
настъпилото събитие не е било разглеждано от наказателен съд, за да е приложима
разпоредбата на чл. 300 ГПК,
по основателността на исковете, включително и в частта им за установяване на
деянието като непозволено увреждане, гражданският съд ще трябва да изследва
дали са налице всички юридически факти от хипотезиса
на чл. 45 ЗЗД и
съответно на чл. 432 КЗ.
Непозволеното
увреждане (деликтната отговорност) по чл. 45 ЗЗД като
източник на задължения и основание за ангажиране на гражданската отговорност на
едно лице, представлява фактически състав, който кумулативно включва: (1)
деяние - действие или бездействие; (2) вреда; (3) противоправност на деянието;
(4) причинна връзка между деянието и вредоносния резултат и (5) вина, която се
предполага. Именно ефективното носене и осъществяване на тази отговорност по
отношение на пострадалия цели да обезпечи предвидената в законодателството
задължителна застраховка "гражданска отговорност на автомобилистите".
Следователно, освен наличието на валидно застрахователно правоотношение,
каквото не се оспорва, че съществува в настоящия случай, е необходимо да се
установят и елементите от фактическия състав на деликтната
отговорност, които ответникът отрича.
Съдът счита,
че безспорно се установиха всички елементи от фактическия състав на
непозволеното увреждане по чл. 45 ЗЗД.
На първо
място, от всички данни по делото се установи, че на 11.01.2018 г. около 11 часа
ищецът М.М. пострадал при ПТП, причинено с л. а-л „Д***“,
модел „Л****“ с ДК № ****, управляван от В.П.В. по АМ „Хемус“ в района на км
350+700.
На второ
място, е налице и противоправност на деянието, поради нарушаване на общата
забрана да не се вреди никому, посочена в императивната правна норма на чл. 45 ЗЗД,
изразяваща се конкретно в управление на МПС в нарушение на правилото по чл. 20,
ал.2 ЗДвП, по силата на което водачите на пътни превозни средства са длъжни при
избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с
релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с
превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните
условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо
препятствие.
На трето
място, от събраните гласни и писмени доказателства, както и от приетата
съдебно-медицинска експертиза се установи, че са причинени неимуществени вреди на ищеца М.М., изразяващи се в болки и страдания, породени от
претърпените травматични увреждания: счупване в областта на втори поясен прешлен и счупване в областта на трета и пета
предходилни кости на десния крак.
На четвърто
място, от комплексната съдебномедицинска и автотехническа експертиза безспорно
се установява пряката и непосредствена причинно-следствената връзка между
противоправното поведение на водача на лекия автомобил - неспазване на
правилата за движение по пътищата, довело до настъпване на процесното ПТП и
възникналите в резултат на удара травматични увреждания у ищеца.
На пето
място, е налице и вина на деликвента В.П.В.. Законът
урежда в чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината при деликтната отговорност с оборима презумция, като приема,
че във всички случаи на установено непозволено увреждане - противоправно поведение,
вината се предполага до доказване на противното. Предвид наличието на
презумпция за вина на деликвента, и обстоятелството,
че въпреки предоставената възможност, по делото не бяха ангажирани никакви
данни от ответника и от третото лице помагач за оборването на законовата презумция, вината следва да се счита установена, поради
наличието на презумпционните предпоставки за приложение на ал. 2 на чл. 45 ЗЗД, констатирани по-горе.
Наличието на горните юридически факти,
представляващи състава на деликтното правоотношение,
наред със сключената валидна застраховка "Гражданска отговорност" с
ответника З**** АД за лекия автомобил марка „Д***“, модел „Л****“ с ДК № ****,
води до еднозначен извод, че са налице всички предпоставки за ангажиране
отговорността на ответника, в качеството му на застраховател, по смисъла на чл. 432, ал.1 КЗ, за заплащане на обезщетение за причинените на М.М. неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена
последица от поведението на застрахования. В тази връзка съдът приема, че
предявеният иск срещу ответника е доказан по основание.
Въведеното от страна на ответника
възражение за съпричиняване съдът намира за неоснователно. Действително, при
изслушването на вещите лица по реда на чл. 200 ГПК същите разясняват, че не са
установили категорично, поради липсата на обективни данни, дали ищецът е бил с
или без поставен предпазен колан. И двамата експерти обаче категорично
заявяват, че полученото от ищеца увреждане – счупване на гръбначния стълб щеше
да е налице и в двата случая – и с, и без поставен предпазен колан предвид
механизма на получаването му. При съпричиняването
приносът на увредения трябва да е конкретен - да се изразява в извършването на
определени действия или въздържане от такива, както и да е доказан, а не
хипотетично предполагаем. В този смисъл са както принципните постановки,
застъпени в т. 7 на ППВС 17/1963 г., така и трайната съдебна практика,
постановена по реда на чл. 290 ГПК - Решение № 45/15.04.2009г. по т.д. № 525/
2008г. ВКС, II т.о.; Решение № 206/12.03.2010г. по т.д. № 35/ 2009г., ВКС,
II т.о. и др. Такъв принос в случая не
се установява, поради което и възражението за съпричиняване
е неоснователно. То е защитно по характер и следва да бъде установено пълно и
главно от заявилата го страна, т.е. да е доказано по един категоричен и
безспорен начин /Решение № 67/15.05.2014 г. по т.д. № 1873/2013 г. на ВКС, I
т.о./, каквото доказване не бе проведено.
Съгласно
задължителните за съдилищата указания, дадени в Постановление № 4/23.12.1968 г.
на Пленума на ВС и последователната съдебна практика на ВКС, при определяне на
размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди съобразно разпоредбата
на чл. 52 ЗЗД,
съдът се ръководи от критерия за справедливост. Уточнено е, че понятието
"справедливост" не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на
конкретни обективно съществуващи в действителността обстоятелства. За да се
реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт болки и страдания, е
необходимо да се отчете действителният размер на моралните вреди, като се
съобразят характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът, степента,
продължителността на болките и страданията, дали същите продължават или са
приключили, както и икономическата конюнктура в страната и общественото
възприемане на критерия за "справедливост" на съответния етап от
развитие на обществото в държавата във връзка с нормативно определените лимити
по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
При определяне на размера на
обезщетението в конкретния случай съдът съобразява следните релевантни
обстоятелства, безспорно установени от събраните в хода на производството
гласни доказателства и специални знания:
В резултат на произшествието ищецът е
получил тежко травматично увреждане - счупване на гръбначния стълб в поясната област, което е довело до първоначална пареза на крайниците и е наложило оперативно лечение. В
първите три дни на катастрофата, когато е бил приет за лечение в болницата в
гр. Шумен същият е преживял силен стрес и уплаха от неизвестността за
състоянието си и евентуалните перспективи за лечение, както и е търпял силни физически болки. Възстановяването
му е било продължително като първоначално е бил на постелен режим, впоследствие
се е наложило раздвижване с патерици като целият възстановителен период е
продължил между шест месеца и една година. Възстановителният период е бил
съпроводен от претърпени силни болки и дискомфорт и от усложения
в състоянието му, предизвикани и от другото получено от катастрофата
травматично увреждане - счупване в областта на трета и пета предходилни кости
на десния крак, по отношение на което не било предприето веднага лечение, което наложило ищецът да стои
със счупените пръсти на краката без същите да могат да бъдат лекувани в
резултат, на което зараснали накриво. Това
увреждане е налагало първите 45 дни да не натоварва крайника си като за възстановяването от него са били необходими от два до три и половина месеца.
Изводът,
който се налага от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства – показанията
на св. М. и заключението на вещото лице съдебен експерт е, че
ищецът е търпял сериозни болки, страдания, ограничения и дискомфорт,
продължили с намаляващ постепенно интензитет в не кратък период от време –
около година. И понастоящем според експерта от фиксацията
обемът на движенията в поясния отдел е леко ограничен – функционално е
възстановен, но не може да извършва тежък физически труд, да вдига много тежко. Основната функция /ходенето/ при ищеца е запазена и
възстановена. Доказа
се, че и вследствие катастрофата известно вреде е
изпитвал страх да пътува с кола, като и към настоящия момент пътува единствено,
ако той шофира.
За обезщетяване на така претърпените неимуществени вреди, предвид описания интензитет на болките и тяхната продължителност, периодът, необходим за възстановяване на ищеца, свързаните с възстановяването обичайни сътресения и неудобства в житейски план, за всички тези неблагоприятни последици, настъпили в живота на М.М. вследствие на катастрофата, съдът намира че е справедливо обезщетението за неимуществени вреди да се определи в размер на 42 000 лв. Тази сума е съобразена и с икономическите условия на живот в страната за съответния период, както и със съдебната практика по присъждане на обезщетения за този вид увреждания. Съдът отчита и съответните нива на застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетението момент. Към 11.01.2018 г., когато е настъпило процесното ПТП, минималната застрахователна сума по задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите за неимуществени и имуществени вреди вследствие увреждане или смърт за всяко събитие, независимо от броя на пострадалите лица, е 10 000 000 лв. (чл. 492, ал. 1 КЗ), а минималната работна заплата за страната е 510 лв.
В посочения
размер, според съда, то отговаря на действително претърпените и доказани в
настоящото производство от ищеца болки и страдания, както и на тяхната
продължителност. При определяне на размера съдът съобразява още
обстоятелството, че ищецът към датата на катастрофата е бил на ** години, в активна трудоспособна възраст, семеен, с
две деца, едното от които към него момент на около 3 години като вследствие
получените травми е била ограничена и затруднена, както пълноценната му трудова
дейност, така и участието му в грижите за семейството. Съдът съобразява още, че
вселдствие на претърпените увреждания ищецът е бил
лишен и от възможността да упражнява любимото си хоби - планинарството. Поради
това, настоящият състав счита, че исковата претенция за присъждане на
неимуществени вреди е основателна и доказана в размер на сумата от 42 000 лева,
а в останалата част до пълния претендиран размер на сумата от 80 000 лева, като
неоснователна и недоказана следва да бъде отхвърлена.
Основателността на главната претенция
обуславя основателност и на акцесорната по чл. 86,
ал.1 ЗЗД.
Съгласно
разпоредбата на чл. 429, ал. 3 КЗ ответникът дължи лихва за забава, считано от по-ранната дата от тази
на уведомяването му за настъпилото застрахователно събитие и датата на
предявяване на застрахователната претенция от увреденото лице. В настоящия
случай ищецът е заявил претенция пред ответника на 20.06.2018 г., като не се
твърди и не се доказва по-ранна дата на уведомяване от застрахования. Ето защо
законна лихва върху определеното от съда обезщетение за неимуществени вреди е
дължима от посочената дата, каквото е и искането на ищеца.
По разноските:
Видно
от материалите по делото, ищецът е сторил разноски за производството пред тази
съдебна инстанция в размер на 300 лв. – платен депозит за вещи лица. Съобразно уважената част на иска и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК лв. ищецът има право на 157,50 лв. разноски. Оказаната
му от адв.Р.П. и адв. Л.Г. правна защита и съдействие е при условията на чл. 38, ал.2 вр. ал.1, т. 1 от Закона за адвокатурата, което изрично е посочено в приложените по делото
пълномощни /л. 17 и л. 63/. С оглед изхода на спора и предвид своевременно
направеното искане в полза на единия пълномощник на ищеца следва да се присъди
адвокатско възнаграждение за един адвокат съобразно уважения размер на иска. На
основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв, във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения същото се определя от съда в размер на 1790,00 лв.
Ответникът също претендира
присъждане на съдебно-деловодни разноски по делото, които съдът от
представените документи констатира, че възлизат общо на 3300,00 лв., от които
300 лв. за възнаграждения на вещите лица и 3000 лв. за платено адв.
възнаграждение. Съобразно отхвърлената част на иска и на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК лв. ответникът има право на 1567,50 лв. разноски.
На основание чл. 83, ал. 2 ГПК ищецът е освободен от внасяне на държавни такси. С оглед изхода на
спора и на основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на съда
авансираната от бюджета на съдебната власт съобразно уважения размер на иска
сума за държ. такса в размер на 1680 лв..
Мотивиран така, Русенският окръжен съд:
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „З***“ АД, ЕИК ****,
със седалище и адрес на управление: *** ДА ЗАПЛАТИ на М.И.М., ЕГН **********
*** СУМАТА от 42 000 лв. /четиридесет
и две хиляди лева/ обезщетение по чл. 432, ал.1 КЗ за неимуществени вреди,
представляващи претърпени физически и психически болки и страдания от ПТП,
причинено на 11.01.2018 г. по АМ „Хемус“ в района на км 350+700 по вина на В.П.В.
при управлението на лек автомобил „Д*** Л****“ с ДК № ****, за който
дружеството е имало сключена застраховка "Гражданска отговорност",
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 20.06.2018 г. до
окончателното й изплащане като ОТХВЪРЛЯ иска
за горницата над 42 000 лв. до пълния предявен размер от 80 000 лв. като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА „З***“ АД, ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление: *** ДА ЗАПЛАТИ на М.И.М., ЕГН ********** *** СУМАТА от 157,50 лв. /сто петдесет и седем лева и петдесет стотинки/ разноски пред настоящата
инстанция на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Присъдените с решението суми може да
бъдат преведени по банковата сметка на М.И.М., ЕГН ********** в А*** АД
IBAN: ***.
ОСЪЖДА „З***“ АД, ЕИК ****,
със седалище и адрес на управление: ***ДА ЗАПЛАТИ на адв. Р.К.П. *** СУМАТА от 1790,00 лв. /хиляда седемстотин
и деветдесет лева/, представляващо
адвокатско възнаграждение за безплатно процесуално представителство по делото
на основание чл. 38, ал. 2
ЗАдв.
ОСЪЖДА М.И.М., ЕГН **********
*** ДА ЗАПЛАТИ на „З***“ АД, ЕИК ****,
със седалище и адрес на управление: *** СУМАТА от 1567,50 лв. /хиляда петстотин шестдесет
и седем лева и петдесет стотинки/ разноски пред настоящата инстанция на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
ОСЪЖДА „З***“ АД, ЕИК ****,
със седалище и адрес на управление: *** ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт,
по сметка на Окръжен съд Русе в Райфайзенбанк (България) ЕАД, Русе BIC: ***, IBAN:
***
в размер на 1680,00 лв. /хиляда шестстотин
и осемдесет лева/ на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
Решението е постановено при
участието на третото лице помагач В.П.В., ЕГН **********.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд Велико Търново в
двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: