№ 5421
гр. София, 27.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 75 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ИВ. ИВАНОВА
АНГЕЛОВА
при участието на секретаря СНЕЖАНКА К. КИРИЛОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИВ. ИВАНОВА АНГЕЛОВА
Гражданско дело № 20231110108502 по описа за 2023 година
Производството е образувано въз основа на искова молба, подадена от „ЕП”
ЕАД против Л. С. Г., с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 422, ал.1 ГПК вр. чл. 79, ал.1, пр.1 ЗЗД, чл. 97, ал.1 ЗЕ и чл. 107
ЗЕ и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът-«ЕП» ЕАД твърди, че с ответника се е намирал в облигационни
отношения, които се регулират от Общи условия на договорите за продажба на
електрическа енергия, които съгласно чл. 98а от Закона за енергетиката обвързват
всички абонати на енергийния снабдител. Твърди, че ответникът е абонат с клиентски
№ //////, с адрес: с. ////////, като за периода от 25.08.2017 год. до 22.02.2018 год. ищецът е
изпълнил задължението си да достави ел. енергия. Твърди, че за потребената от
ответника ел. енергия са издадени 6 фактури на обща стойност 444,17 лева за периода
от 25.08.2017 год. до 22.02.2018 год.. Твърди, че ответникът е изпаднал в забава за
плащане на дължимата сума от 28.10.2017 год.. Моли да бъде установено, че
ответникът дължи сумата от от 444,17 лева – главница по неплатените фактури, като и
сумата от 120,77 лева – лихва за забава за периода 28.10.2017 год. – 27.10.2020 год.,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение до окончателното й плащане и направените по
делото разноски.
Ответникът-Л. С. Г., чрез назначеният му особен представител, е депозирал в
срок отговор на исковата молба, в който оспорва исковете по основание и размер.
1
Оспорва качеството на потребител на ответника на електрическа енергия. Прави
възражение за изтекла погасителна давност на част от претенциите.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите
на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от
фактическа страна следното:
От представените по делото писмени доказателства се установява, че ищецът е
издал 6 броя фактури на обща стойност 444,17 лева на Л. С. Г..
Представени са и счетоводна справка за консумация на клиента, издадена на
основание чл. 107 от ЗЕ и справка-извлечение за възникнали задължения и постъпили
плащания на абоната.
Съгласно чл. 19 от Общите условия на “ЕП” АД плащането на дължимите суми за
електроенергия се извършва един път месечно, като срокът за плащане е 10 дни, като
началната дата за плащане се съобщава на потребителите по определения в ал. 6, като
със съобщаване на датата те се считат уведомени за нея без да е необходимо да бъдат
уведомени по друг начин.
Видно от Нотариален акт №////////, том III, рег. №/////////, дело №556/2018 год. Л. С.
Г. и ИПГ са прехвърлили правото на собственост върху процесния имот на 23.10.2018
год.
От съдебно-техническата експертиза се установява, че в електронния масив на
„ЧЕЗ РБ“ АД и „ЧЕЗ ЕБ“ АД има данни за монтирано СТИ с фабричен №//////////,
монтирано преди 2016 год., което е демонтирано на 27.03.2018 год.. Установява се, че
за периода от 25.08.2017 год. до 22.02.2018 год. няма данни за извършвани проверки за
техническата му изправност, а за периода от 22.02.2018 год. до 27.03.2018 год. няма
отбелязана консумирана електрическа енергия.
От приетата съдебно-счетоводна експертиза се установява, че процесните
фактури са осчетоводени при ищеца и са отразени по партида с кл. №//////, като не са
отразени плащания. Установява се, че размерът на дължимата главница е 444,71 лева, а
на лихвата за забава в размер на 124,83 лева.
Със Заповед за изпълнение, издадена по реда на чл. 410 от ГПК по гр.д. №
1382/2021 год. по описа на СРС, 75 състав на ответника е разпоредено да изпълни
парично задължение към ищеца в размер на 444,71 лева, представляващи потребена
електрическа енергия за периода 25.08.2017 год.-22.02.2018 г., както и лихва в размер
на 120,77 лева за периода от 28.10.2017 год. – 27.10.2020 год., както и законна лихва от
датата на подаване на заявлението 10.09.2018 год.. Заповедта за изпълнение е връчена
по реда на 47, ал.5 от ГПК, поради което с разпореждане от 17.01.2023 год. на ищеца е
указано да предяви иск за установяване на вземането си.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна
2
следното:
Основателността на предявените искове е поставена в зависимост от това по
делото да се установи, че между страните съществуват облигационни
правоотношения, в чието съдържание са включени задължения за заплащане на
стойността на доставена електрическа енергия в посочения в исковата молба размер.
За облигационните отношения между страните относно доставката на
ел.енергия приложим е Законът за енергетиката. Съгласно §1, т.42 ЗЕ потребител на
енергия или природен газ за битови нужди е физическо лице-собственик или ползвател
на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода
или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за
домакинството си. В случая видно от приетите по делото доказателства, през
процесния период, ответникът е бил собственик на имота, поради което съдът приема,
че е притежавал качеството потребител на ел.енергия за битови нужди.
На следващо място ищецът обосновава възникването на вземането си с
доставката на ел.енергия за имота, находящ се в с. /////////. За да установи
съществуването на съдебно предявеното вземане ищецът следва да докаже при
условията на пълно и главно доказване, че е доставил до имота ел.енергия на
претендираната от него цена. Съдът с оглед приетите съдебно-техническа и съдебно-
счетоводна експертизи приема, че в процесния имот е била налице доставка на ел.
енергия, чиято стойност е фактурирана с представените по делото фактури от ищеца,
приема, че по делото е установено количеството ел.енергия и нейната цена. Предвид
изложеното съдът намира, че иска е основателен и доказан, така както е предявен, за
сума в размер на 444,17 лева.
По иска с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД.
С оглед неизпълнението на главното задължение и неговият срочен характер
(чл. 19 от Общите условия), ответникът дължи лихва за забава от датата, посочена в
издадената от ищеца първа в рамките на исковия период фактура-28.10.2017 г. до
27.10.2020 г., като съобразно заключението по съдебно-счетоводната експетиза, съдът
приема, че размерът на лихвата за забава върху неплатените суми е 124,83 лева, но
доколкото ищецът претендира лихва за забава в размер на 120,77 лева, то иска следва
да се уважи за този размер.
По възражението за изтекла погасителна давност, съдът приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 111 от ЗЗД, с изтичането на тригодишна давност се
погасяват вземанията за наем, лихви и за други периодични плащания.
Вземанията за потребена електрическа енергия са такива за периодични
плащания и се погасяват с изтичането на три годишна погасителна давност. Видно е,
че ищецът е депозирал заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на
3
чл. 410 от ГПК на 09.11.2020 год., от което следва, че вземането на „ЕП” ЕАД ще се
погаси за периода предхождащ месец 09.2017 год., а претенцията на ищеца касае
периода 25.08.2017 год. до 22.02.2018 год., т.е. вземането е погасено по давност за
периода 25.08.2017 год. до 09.11.2017 год., поради което възражението за този период
и за сумата от 95,12 лева е основателно, а искът на ищеца следва да бъде уважен за
сумата от 349,05 лева, определен по реда на чл. 162 от ГПК.
По отношение на претенцията за лихви, възражението също е частично
основателно. Както беше посочено по-горе вземанията за лихви се погасяват с
изтичането на тригодишна давност. Видно е, че заявлението за издаване на заповед за
изпълнение е депозирано в съда на 09.11.2017 год., а ответникът е изпаднал в забава от
28.10.2017 год.. Предвид изложеното съдът приема, че в случая е налице хипотезата на
чл. 111, б. В от ЗЗД, за част от процесния период, а възражението за изтекла
погасителна давност е основателна за периода 28.10.2017 год. до 09.11.2017 год. и за
сумата от 0,07 лева. За останалия период възражението е неоснователно.
В този смисъл съдът намира, че искът с правно основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД е
основателен за периода 09.11.2017 год. до 27.10.2020 год., като на основание чл. 162 от
ГПК приема, че следва да бъде ангажирана отговорността на ответника за сума в
размер на 120,70 лева, а за разликата до пълния предявен размер от 120,77 лева следва
да се отхвърли като погасен по давност.
Предвид изложеното предявените искове следва да бъдат уважени до
установения размер.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати
на ищеца сторените в настоящото производство разноски в размер на 1513,33 лева и
разноските сторени по гр. №1382/2021 год. по описа на СРС, 75 с-в, в размер на 73,17
лева, съразмерно с уважената част от претенциите.
Воден от горното
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск с правно основание чл. 422 от ГПК,
предявен от “ЕП” ЕАД, ЕИК //////////, със съдебен адрес: гр. ///////, че Л. С. Г., ЕГН
**********, със съдебен адрес: гр. /////////, чрез адв. В.-особен представител му дължи
сумата от 349,05 лева (триста четиридесет и девет лева и пет стотинки),
представляващи потребена електрическа енергия за периода от 09.11.2017 год. до
22.02.2018 год., като отхвърля иска за разликата до пълния предявен размер от 444,17
лева и за периода от 25.08.2017 год. до 09.11.2017 год., като погасен по давност и
лихва в размер на 120,70 лева (сто и двадесет лева и седемдесет стотинки) за
периода от 09.11.2017 год. – 27.10.2020 год., като отхвърля иска за разликата до
4
пълния предявен размер от 120,77 лева, за сумата от 0,07 лева и за периода от
28.10.2017 год. до 09.11.2017 год., като погасен по давност, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявление по реда на чл. 410 от
ГПК - 09.11.2020 г., въз основа на което е издадена Заповед за изпълнение по гр.д. №
1382/2021 год. по описа на СРС, 75 състав.
ОСЪЖДА Л. С. Г., ЕГН ********** да заплати на “ЕП” ЕАД, ЕИК //////////, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 1513,33 лева (хиляда петстотин и
тринадесет лева и тридесет и три стотинки), представляваща сторените в
настоящото производство разноски и сумата от 73,17 лева (седемдесет и три лева и
седемнадесет стотинки), представляваща разноските по гр.д. №1382/2021 год. по
описа на СРС, 75 с-в..
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5