№ 356
гр. Ловеч, 06.06.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ, в публично заседание на
десети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА
Членове:ПЛАМЕН ПЕНОВ
РАДОСЛАВ АНГЕЛОВ
при участието на секретаря ЕЛЕНА ПЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ПЕНОВ Въззивно гражданско дело
№ 20214300500077 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 64-66 ГПК.
Образувано е по искане за възстановяване на срока, направено в частна
жалба от „Агропродукт С.и“ ЕООД (вх. № 4249/27.10.2021 г. на ОС Ловеч),
подадена чрез управителя Д. П. Ст. против определение № 556/17.09.2022 г.,
по в.гр.д. № 77/2021 г. на ОС Ловеч, с което съдът е върнал въззивната жалба
и прекратил въззивното производство, образувано по нея. В частната жалба са
изложени следните оплаквания и доводи: за внезапно заболяване на И. С.а от
Covid 19 – майка на Д. П. Ст., налагащо отсъствие на управителя от адреса на
дружеството в гр. П., установяването му при нея, в дома в друго населено
място (с. Д.), и карантинирането му на този адрес; за предприемане от
управителя на нужните действия, за да обезпечи получаване на
кореспонденцията на дружеството чрез ангажиране на друго лице, което да
посещава офиса и да проверява пощенската кутия; за ненадлежно връчване на
съобщението до адресата, чрез залепване на уведомление, без да е направен
опит за откриване на управителя в офиса, бидейки там през работното му
време. Освен искане за възстановяване на срока, в частната жалба е
направено и искане за определяне на нов срок за внасяне на държавна такса.
С определение № 22/14.01.2022 г., по в.ч.гр.д. № 516/2021 г. на
Апелативен съд Велико Търново, частната жалба от „Агропродукт С.и“
ЕООД (вх. № 4249/27.10.2021 г. на ОС Ловеч) е оставена без уважение, а
определението от 17.09.2021 г., постановено по в.гр.д. № 77/2021 г. на ОС
Ловеч, е потвърдено. В определението на апелативния съд е разпредено, след
влизането му в сила, делото да се върне на ОС Ловеч за произнасяне по
искането по чл. 64 ГПК.
В изпълнение указанията на Апелативен съд Велико Търново за
1
произнасяне по направеното искане за възстановяване на срока за внасяне на
държавна такса за въззивно обжалване, дадени с цитираното определение,
съдът е насрочил делото с определение № 172/22.03.2022 г. за разглеждане в
открито съдебно заседание с призоваване на страните (чл. 66, ал. 1, изр. 2
ГПК).
Съдът не е изпращал повторно на насрещната страна препис от
искането, съобразявайки, че страната разполага с идентични процесуални
възможности – подаване на отговор в едноседмичен срок от получаване на
съобщението (чл. 66, ал. 1 и чл. 276, ал. 1 ГПК) и отчитайки, че на нея е
изпращан препис от частна жалба вх. № 4249/27.10.2021 г. на ОС Ловеч.
Искането по чл. 64 ГПК е допустимо, предвид указанията на горната
инстанция за неговото разглеждане по същество. Същото е неоснователно.
Възстановяването на пропуснат срок е обусловено от установяване
наличието на особено, непредвидено обстоятелство, станало причина за
пропускането, както и от преценката, че страната не е могла да го преодолее
(чл. 64, ал. 1 ГПК). Доказването на особеното непредвидено обстоятелство е в
тежест на страната, поискала възстановяването – освен излагане на твърдения
за възникването му, тя трябва да ангажира доказателства както за неговото
настъпване, така и за характеристиките му, квалифициращи го като
извънредно.
В случая такива доказателства не се ангажират. Не се доказват с
надлежните медицински документи или с такива, издадени от съответната
РЗИ, твърденията за развиване на Ковид 19 инфекция от управителя на
„Агропродукт С.и“ ЕООД и неговата майка, за която е трябвало да се грижи,
както и за поставянето им под карантина.
На следващо място, особени непредвидени обстоятелства, станали
причина за пропускане на срока, не се съдържат и в показанията на Ст. С.
(брат на Д.С. - управителят на дружеството). От тях се установява, че през
определен период (не се назовават неговите начало и край) свидетеля е бил
ангажиран от своя брат да посещава офиса на дружеството и да преглежда
получени пратки и за залепени уведомления. Свидетелят посочва, че офисът
се намира в гр. П., в сграда със свободен 24-часов режим на достъп, на чиито
вход имало голяма табела с означените на нея фирми, помещаващи се в
сградата, че непосредствено до табелата имало пощенска кутия, която се
2
проверявала ежедневно, а до входа на партерния етаж имало момиче на
рецепция. Подробното описание на обстановката, относно адреса на
дружеството, свидетелства за представата на свидетеля относно адреса, но не
и за осъществило се обстоятелство от извънреден и непредвидим характер.
Дори да се приеме, че свидетелят С. има качеството на друго лице по
смисъла на чл. 46 ГПК, с оглед мандата му от управителя да проверява
пощенската кутия и да следи за залепени уведомления до дружеството, от
неговите показания свидетеля не се установяват факти, при които би могло да
се изгради извод за наличие на частната хипотеза на чл. 46, ал. 4, предл. 2-ро
ГПК. Отделно от това, в показанията му не се споменава и за наличие на
залепено уведомление. Такова обаче е било залепено на 23.08.2021 г., което се
установява от разписката на връчителя и върнатото в цялост съобщение за
дадените указания по заплащане на таксата за въззивно обжалване (л. 38 от
в.гр.д. 77/21), както и от признанието в частната жалба на управителя на
„Агропродукт С.и“ ЕООД, възприел уведомлението при посещение на адреса.
В този смисъл показанията на Ст. С. свидетелстват за неположена от него
дължима грижа по изпълнение на възложената му от управителя работа, което
обстоятелство не е извинително и с оглед на него няма как да се иска
възстановяване на срока – управителят носи риска от лошия избор на
довереника. Но дори да бе налична хипотезата на чл. 46, ал. 4, предл. 2-ро
ГПК, с оглед отсъствие на Д.С. от адреса на дружеството, искането за
възстановяване на срока би било недопустимо, като подадено след изтичане
на установения в закона едноседмичен срок, чието начало в този случай се
свързва с настъпилата възможност за узнаване на връчването (чл. 46, ал. 4,
предл. 3-то ГПК). Управителят на „Агропродукт С.и“ ЕООД признава (в
частната жалба), че завръщайки се 20.09.2021 г. в офиса на дружеството,
възприел залепените уведомления, т.е. това е началният момент от който е
могъл да узнае за връчването, като броен от този ден едноседмичният срок за
възстановяване изтича на 27.09.2021 г., а искането за възстановяване на срока
е направено с частната жалба, подадена на 27.10.2021 г.
Водим от гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането в частна жалба от „Агропродукт
3
С.и“ ЕООД (вх. № 4249/27.10.2021 г. на ОС Ловеч) за възстановяване на
срока за внасяне на такса за въззивно обжалване на решение №
260016/27.10.2020 г., по гр.д. № 314/2019 г. на РС Луковит.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред Апелативен съд
Велико Търново, в едноседмичен срок от връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4