Р Е Ш Е
Н И Е
Номер 755 27.02.2020
година град
Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД шести
граждански състав
На двадесети февруари през две хиляди и двадесета година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Радостина Петкова
секретар Илияна Гальова
като разгледа докладваното от съдия Р. Петкова
гражданско дело номер 692 по описа за
2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 310, ал. 1, т. 1 от ГПК.
Производството
е образувано по исковата молба на Д.К.Р., ЕГН: **********, с адрес: ***, с която е
предявил срещу ответния работодател ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ “ПОЖАРНА
БЕЗОПАСНОСТ И ЗАЩИТА НА НАСЕЛЕНИЕТО“ към МВР обективно съединени искове с правно основание
чл. 179, ал. 1 и ал. 2
вр. с чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР и чл. 245, ал. 2 от КТ вр. с чл. 86 от ЗЗД
за осъждането му да заплати на ищеца /съгласно прието увеличение на
размера на исковата претенция по реда на чл. 214, ал. 1 от ГПК/ сумата от
1701.89лв. - главница, представляваща допълнително трудово възнаграждение за
положен нощен труд за периода от 01.10.2016г.-31.09.2019 г.,
преизчислен като извънреден труд от 245.96 часа по
време на действащото между страните служебно правоотношение, по силата на което ищецът
е заемал длъжността „старши пожарникар“ в УПБЗН-Малко Търново към
РСПБЗН-Бургас, ведно със законната лихва за забавено плащане на главницата, считано от
подаване на исковата молба – 04.10.2019 год. до окончателното изплащане.
Претендира присъждане на направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че между страните е съществувало
служебно правоотношение, като за исковия период е работил на 12 часови смени по
график на горепосочената длъжност. Ищецът счита, че ответникът не му е заплатил
допълнително дължимото възнаграждение за положения нощен труд за времето от 22
часа до 6 часа /8 часа на смяна/, преизчислен чрез начисляване на допълнителен
коефициент 1.143, по силата на който положения нощен труд възлиза по 6 лв. на
час. Ищецът счита, че посочения коефициент за положения нощен труд следва да се
начислява, както по време на действие на нормативна уредба в Наредба № 8121з-407/ 11.08.2014г.,
така и след отмяната й, като счита, че появалата се законова празнота по този
въпрос следва да се запълни чрез нормата чл. 9, ал. 2 от Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата, която счита, че следва да се прилага субсидиарно, за което
излага подробни съображения. Ангажира
доказателства. В съдебно заседание, ищецът чрез упълномощения си адвокатски
представител, поддържа исковите си претенции и моли съда да ги уважи, ведно с
разноските.
В законовия едномесечен срок по чл. 131 от ГПК ответника, редовно уведомен е представил писмен отговор, в който е оспорил
исковата претенция като е изложил подробни съображения. Претендира присъждане
на разноските. Представя
писмени доказателства. В съдебно
заседание, ответникът не изпраща представител. Представя писмени бележи, в
които поддържа писмения отговор и моли за отхвърляне на исковете.
Бургаският районен съд, след като взе предвид исканията и доводите на страните, обсъди поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства, и след като съобрази закона, намира за установено следното :
Предявени са обективно съединени искове по чл. 179, ал. 1 и ал. 2 вр.
с чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР и чл. 245, ал. 2 от КТ вр. с чл. 86 от ЗЗД.
По делото страните не спорят, а и от данните по
делото се установява, че за исковия период помежду им е съществувало служебно
правоотношение, по силата на което ищецът е заемал длъжността „старши
пожарникар“ в УПБЗН-Малко Търново към РСПБЗН-Бургас. По делото страните също не спорят, а и от приложените от ответника писмени
доказателства се установява, че с оглед характера на заеманата от ищеца длъжност
през процесния период същият
е полагал труд и през нощта /за времето
от 22. 00 часа до 06. 00 часа/, съгласно утвърдени графици,
а отработеното работно време се е изчислявало сумарно.
Съгласно чл. 179, ал. 1 от ЗМВР на държавните служители се изплащат
допълнителни възнаграждения за научна степен, за полагане на труд през нощта от
22.00 до 6.00 ч., за полагане на труд на официални празници и за времето на
разположение. Алинея 2 на чл. 179 от ЗМВР сочи, че условията и редът за
изплащане на допълнителните възнаграждения по ал. 1 се определят с наредба на
министъра на вътрешните работи, а техният размер – с негова заповед.
Разпоредбата на чл. 187, ал. 9 от ЗМВР сочи, че подзаконовият нормативен акт, който урежда реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане и
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно
време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители, е наредба на министъра на вътрешните работи.
Разпоредбата на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/ 11.08.2014 г. /в сила от
19.08.2014 г. до 02.08.2016 г./, предвижда, че при сумирано отчитане на
работното време се прилага коефициент 0. 143 на общия брой часове положен труд
между 22. 00ч. и 6. 00ч. за отчетния период.
Същата обаче не действа по време на исковия период, като след отмяната й,
считано от 02.08.2016г. са издадени Наредба № 8121з-592 /в сила от 01.04.2015
г., отменена с решение на ВАС по адм. д. № 5450/ 2016 г., в сила от 11.07.2016
г./ и Наредба № 8121з-779 /в сила от 02.08.2016 г./, които обаче не
регламентират отчитане на отработените часове нощен
труд с коефициент, аналогично на чл. 31, ал. 2 от отменената Наредба № 8121з-407/
2014 г.
Това означава, че за исковия период от 01.10.2016г.-31.09.2019г. е налице празнота в уредбата на реда
за организацията, отчитането и компенсацията на полагания труд, извън редовното
работно време, за държавните служители в Министерството на вътрешните работи.
Липсата на изрична норма обаче не следва да се
тълкува като законово установена забрана за преизчисляване на положените от
служителите в МВР часове нощен труд в
дневен и
отчитането и заплащането му като извънреден, тъй като такава забрана би била и
противоконституционна, а представлява празнота в уредбата относно реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи. Доколкото в последните две наредби е посочено, че отново се
касае за сумарно отчитане на работното време, но не е посочен алгоритъм за
преизчисляване, е налице нормативна празнота по този въпрос. При наличие на такава непълнота в специалната уредба, касаеща
служителите в МВР, следва субсидиарно да се приложи общата Наредба за структурата и
организацията на работната заплата (обн. ДВ бр. ( от 26.01.2007 г.), чиято разпоредба на чл. 9, ал. 2 гласи, че при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се
превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно
отчитане на работното време за съответното работно място.
Във връзка с направеното
твърдение в отговора на исковата молба, че на ищецът му е заплатен нощния труд в размер на 0, 25 лв. за всеки час /съгласно ставката по чл.
8 НСОРЗ/,
съдът намира, че превръщането на нощните
часове в дневни съгласно чл. 9, ал. 2 НСОРЗ
се извършва при сумирано изчисляване на работното време, но това не означава,
че спрямо нощните часове не се прилага чл. 8 от НСОРЗ. Съгласно чл. 8 за всеки отработен час
или за част от него между 22, 00 ч. и 6, 00 ч. на работниците и служителите се
заплаща допълнително трудово възнаграждение за нощен
труд в размер не по-малък от 0, 25 лв. С оглед на това двете разпоредби се
прилагат едновременно, т.е. при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент 1.143
и за същите тези нощни часове се заплаща
допълнително трудово възнаграждение за нощен
труд.
По делото е извършена съдебно-икономическа
експертиза, неоспорена от страните и приета от съда, от чието заключение се
установява, че за исковия период ищецът е работил на 12 часови смени, като е
полагал нощен труд за времето от 22 часа до 6 часа общо за целия процесен
период от общо 1720 часа, като при превръщане на часовете нощен труд в дневни часове с приложен
коефициент 1.143 се получават общо 1965.96 часа. Вещото лице е изчислило, че
разликата между преизчисления с коефициент 1.143 нощен труд и отчетения от
ответника по протоколи обр. 6 нощен труд от по 0.25 лв. на час, която възлиза в
размер на 245.96 часа и е на
стойност 1701.89лв., не е отчитана и не е заплатена от
ответника.
На основание чл. 86 от ЗЗД вр. с чл. 245, ал. 2 от КТ върху присъдения
размер на главницата следва да се уважи и акцесорния иск за претендираното
обезщетение за забавеното й плащане в размер на законната лихва, считано от
подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца
следва да бъдат присъдени направените по
делото разноски за платено адвокатско в размер на сумата от 420лв.
Поради изцяло уважаване на исковете на основание чл. 78, ал. 6 вр. с чл. 83, ал. 1, т. 1 от ГПК вр. с чл. 1 от ТДТКССГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати държавната такса в размер на 68.07лв., дължима върху
уважения размер на исковата претенция, както и
направените разноски от 200 лв. за извършената съдебно-икономическа експертиза, платени от бюджета
на съда.
Мотивиран от горното, Бургаския районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ГЛАВНА
ДИРЕКЦИЯ “ПОЖАРНА БЕЗОПАСНОСТ И ЗАЩИТА НА НАСЕЛЕНИЕТО“ към МВР, с адрес: гр. София 1309, ул. „Пиротска“ № 171А ДА ЗАПЛАТИ на Д.К.Р., ЕГН: **********, с адрес: ***, на основание
чл. 179, ал. 1 и ал. 2
вр. с чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР и чл. 245, ал. 2 от КТ вр. с чл. 86 от ЗЗД сумата от
1701.89лв. - главница, представляваща допълнително трудово възнаграждение за
положен нощен труд за периода от 01.10.2016г.-31.09.2019 г.,
преизчислен като извънреден труд от 245.96 часа по
време на действащото между страните служебно правоотношение, по силата на което ищецът
е заемал длъжността „старши пожарникар“ в УПБЗН-Малко Търново към
РСПБЗН-Бургас, ведно със законната лихва за забавено плащане на главницата, считано от
подаване на исковата молба – 04.10.2019 год. до окончателното й
изплащане,
както и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК направените по делото разноски за
платено адвокатско възнаграждение в размер на 420лв.
ОСЪЖДА ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ “ПОЖАРНА БЕЗОПАСНОСТ И ЗАЩИТА НА НАСЕЛЕНИЕТО“ към МВР, с адрес: гр. София 1309, ул.
„Пиротска“ № 171А ДА ЗАПЛАТИ
в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на БРС дължимата върху
уважения размер на исковете държавна такса в размер от 68.07лв., както и направените по
делото разноски от бюджета на съда за извършената съдебно- икономическа
експертиза в размер на 200лв.
Решението може да се обжалва с
въззивна жалба пред Бургаският окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ Р.Петкова
Вярно с оригинала:
И.Г.