№ 285
гр. Ямбол, 23.03.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, I ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в закрито
заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Росица Ст. Стоева
Членове:Калина Г. Пейчева
Яна В. Ангелова
като разгледа докладваното от Росица Ст. Стоева Въззивно частно
гражданско дело № 20232300500186 по описа за 2023 година
Производството пред Ямболски окръжен съд е образувано по частна жалба на А. Д.
Р. с ЕГН **********, от с.*, общ.* против Определение №81/04.03.2023 г., постановено по
ч.гр.д.№18/2023 г. по описа на ЕРС, с което е оставена без уважение молбата на Р. за
допускане на обезпечение на бъдещият й иск по чл.76 ЗС против Д.Ч.И. с ЕГН ********** и
Й.Н.Й. с ЕГН ********** за осъждане на същите да й предадат владението върху недвижим
имот, находящ се в с.*, общ.*, представляващ дворно място с площ от 1 000 кв.м., а по скица
1 250 кв.м., ведно с всички намиращи се в него сгради, чрез „запечатване на имота до
приключване на производството по делото с влязло в сила съдебно решение, както и чрез
задължаване на ответниците по бъдещия иск - Д.Ч.И. и Й.Н.Й. да преустановят
самоуправните действия по отношение на посочения недвижим имот".
В частната жалба са заявени твърдения за неправилност на атакувания съдебен акт и
се иска отмяната му. Сочи се за неправилен извода на съда, че процесния имот не е
индивидуализиран. Заявени са и подробни доводи, касателно основателността на бъдещия
иск и обезпечителната нужда. Моли се атакуваното определение да бъде отменено, като
вместо него бъде постановено определение за допускане на търсеното обезпечение.
Претенция за присъждане на разноски не е заявена.
След преценка на оплакванията по частната жалба, мотивите на обжалвания съдебен
акт и доказателствата по делото, Окръжният съд приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Въззивната частна жалба е с правно основание чл.396, ал.1, във вр. с чл.274, ал.1, т.2
ГПК, допустима е тъй като е подадена в предвидения в ГПК едноседмичен срок, а
преценена по същество е неоснователна по следните съображения:
С Определение №81/04.03.2023 г., постановено по ч.гр.д.№18/2023 г. по описа на
ЕРС е оставена без уважение молбата на А. Р. за допускане на обезпечение на бъдещият й
иск по чл.76 от ЗС против Д.Ч.И. и Й.Н.Й. за осъждане на същите да й предадат владението
върху недвижим имот, находящ се в с.*, общ.*, представляващ дворно място с площ от 1 000
кв.м., а по скица 1 250 кв.м., ведно с всички намиращи се в него сгради, чрез „запечатване
на имота до приключване на производството по делото с влязло в сила съдебно решение,
както и чрез задължаване на ответниците по бъдещия иск - Д.Ч.И. и Й.Н.Й. да
1
преустановят самоуправните действия по отношение на посочения недвижим имот".
В мотивите си първоинстанционния съд е приел, че от представените от
молителката на този етап на производството писмени доказателства, не може да се направи
обоснован извод за наличие на предпоставките на чл.391 ГПК. Посочено е, че не е налице
достатъчна конкретизация на бъдещия владелчески иск по чл.76 от ЗС, чието обезпечаване
се търси, т.к. в молбата не е надлежно индивидуализиран имота. На следващо място съда е
констатирал и недостатъчна конкретизация и липса на фактология по отношение на
твърдените „насилствени“ действия от страна на ответниците по бъдещия владелчески иск,
т.к. не става ясно на какво основание същите са заявили собственически права по отношение
на имота - имат ли титул за собственост и как и от кого са придобили манифестираното
според молителката по насилствен начин право на собственост върху имота. Освен това
съдът е посочил и непрецизност на петитума, който не съответства на твърденията за отнето
и то по насилствен начин владение върху имота. При това ЕРС извел извод за невъзможност
да се извърши преценка за допустимостта на владелческия иск по чл.76 от ЗС и вероятната
му основателност. Посочил е още и че поисканите обезпечителни мерки не са подходящи, а
и са извън обхвата на предвидените такива в чл.397, ал.1 ГПК.
Въззивният съд, в настоящия съдебен състав, намира атакувания съдебен акт на
първоинстанционния съд за правилен, а изложените мотиви се споделят.
За да бъде допуснато обезпечение на един иск, законът създава задължение за
решаващия съд да провери дали ищецът има право за обезпечаване на иска, т.е. дали искът
е допустим, дали е вероятно основателен и дали е налице интерес от обезпечаването - без
него ще се затрудни или ще се окаже невъзможно реализирането на правата по решението.
Не на последно място съда следва да прецени и дали предлаганата обезпечителна мярка е
подходяща.
На първо място въззивния съд споделя извода на ЕРС, че молителят не е уточнил по
категоричен начин какъв е бъдещият иск, чието обезпечение търси в производството - в
молбата са изложени обстоятелства досежно придобиване от молителката на собствеността
върху процесния имот, който не е надлежно индивидуализиран, изложени са твърдения за
заявени собственически права от страна на бъдещите ответници, като същевременно се
твърди, че същите са отнели владението върху имота от ищцата по насилствен начин, без да
се уточняват конкретните действия. Независимо от това и видно от приложените към
молбата документи, може да се направи извод, че молителката не е единствен собственик на
процесния имот, а също така и косвен извод за наличие на спорове относно собствеността
върху имота, в частност за образувани най-малко две граждански дела, като липсват данни
кои са страните и конкретния предмет на делата. Същевременно при изложените
фактически твърдения молителката сочи, че бъдещия й иск ще бъде с петитум "ответниците
да й предадат владението върху процесния недвижим имот". Изложеното до тук води на
извод за неяснота и противоречие между обстоятелствената част и петитума на бъдещия иск,
чието обезпечение се търси, съответно - препятства възможността за преценка на неговата
допустимост и вероятна основателност. Само изложеното до тук е достатъчно, за да бъде
постановен отказ за допускане на търсеното обезпечение.
В допълнение към мотивите на първостепенния съд настоящия съд преценя, че не е
налице и обезпечителна нужда. Наличието на обезпечителна нужда следва да се преценя по
аргумент на разпоредбата на чл.391, ал.1 от ГПК, а именно: обезпечение се допуска, когато
без него за ищеца ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяването на правата по
решението. В конкретния случай липсват каквито и да било доказателства да е налице
интерес от обезпечаването, т.е. че без него ще се затрудни или ще се окаже невъзможно
реализирането на правата по едно бъдещо решение. И тук се констатира противоречие в
заявените в обстоятелствената част на молбата твърдения от молителката. От една страна тя
сочи, че ответниците са й отнели владението на имота по насилствен начин и не я допускат
2
вътре, от друга страна - твърди, че я допуснали до имота, макар и със съдействие на
полицейски служители. Изложеното не може да бъде прието за обосноваване на
обезпечителна нужда по смисъла на цитираната разпоредба на чл.391, ал.1 от ГПК.
Въззивният съд споделя изцяло и изводите на ЕРС за неподходящност на
поисканите обезпечителни мерки. Както е известно, за да се приеме предлаганата
обезпечителна мярка за подходяща, тя трябва да служи на ищеца при успешно завършване
на процеса, той да осъществи своето право, като резултатно приведе в изпълнение
постановеното решение. Тъй като с обезпечението се цели да се осуети възможността
ответникът да попречи на изпълнението, обезпечителната мярка трябва да има такова
съдържание, че да може да изпълни предназначението си да подготви осъществяването на
бъдещото съдебно решение, като същевременно, по характер тя трябва да бъде такава, че
бъдещото съдебно решение да я погълне. Процесният случай не е такъв.
Както правилно е изложил ЕРС „запечатването“ на имота действително би
ограничило достъпа до същия, но не би довело до изваждането и отстраняването на
бъдещите ответници от него, съответно до прекъсване на владението им в случай, че се
легитимират като собственици на имота, каквито собственически права молителката твърди
да са заявили. За правилен въззивния съд намира и извода относно заявеното като
обезпечителна мярка искане за задължаване на ответниците по бъдещия иск Д.И. и Й.Й. да
преустановят самоуправните действия по отношение на недвижимия имот, т.к. такава мярка
излиза извън предмета на защита по бъдещия иск, а освен това сочи и на друг вид претенция
- такава по чл.109 ЗС.
Предвид горното Окръжният съд, като взе предвид доказателствата по делото и
наведените в частната жалба на въззивника Р. доводи, намира същата за неоснователна и
като такава да бъде оставена без уважение, а атакуваното определение като законосъобразно
- да бъде потвърдено.
Така мотивиран, Ямболският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение №81/04.03.2023 г., постановено по ч.гр.д.№18/2023
г. по описа на Районен съд - Елхово.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3