Определение по дело №46175/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 4020
Дата: 2 септември 2021 г. (в сила от 2 септември 2021 г.)
Съдия: Анелия Стефанова Янева
Дело: 20211110146175
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 6 август 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 4020
гр. София , 02.09.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ в закрито заседание на втори
септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:АНЕЛИЯ СТ. ЯНЕВА
като разгледа докладваното от АНЕЛИЯ СТ. ЯНЕВА Гражданско дело №
20211110146175 по описа за 2021 година
намери следното:
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Страните са представили относими и необходими писмени доказателства, чието
приемане е допустимо.
Следва да бъде допуснато събиране на гласни доказателства за установяване
механизма на ПТП.
Следва да бъде допуснато изготвяне на съдебно-автотехническа експертиза със
задачите, поставени в исковата молба.
Искането на ищеца за изслушване на съдебно-счетоводна експертиза за отговор на
поставената в исковата молба задача следва да бъде отхвърлено, защото цели установяване
на безспорни факти.
Исканията на ответника по чл. 190 и чл. 183 ГПК следва да бъдат отхвърлени -
документите са представени /в препис/ към исковата молба, а представянето на оригинали в
случая не следва да се изисква, защото ответникът не е направил съответните релевантни
възражения в тази връзка – че представените преписи не отговарят по съдържание на
оригиналите или че такива изобщо не съществуват.
Ответникът е направил искане за привличане на трето лице помагач и е предявил
обратен иск срещу него. С оглед твърденията за наличие на договор за изработка, с предмет
поддържането на процесния пътен участък от страна на третото лице, съдът намира че е
налице правен интерес от обвързване на третото лице с мотивите на решението по
настоящото дело, както и правен интерес от предявяване на обратен иск. Исковата молба по
предявения обратен иск обаче не отговаря на изискванията на чл. 127 и чл. 128 ГПК, поради
което на основание чл. 129, ал. 2 ГПК на ответника следва да се укаже да отстрани
1
нередовностите. Указания по чл. 131 на ответника по обратния иск не следва да бъдат
давани поради нередовността на исковата молба, а това съдът ще стори след изпълнение на
указанията от ответника, в случай че не върне исковата молба.
Следва да бъде насрочено открито заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
КОНСТИТУИРА като трето лице помагач на страната на ответника ЮЛ АД, ЕИК
..................., с адрес, посочен в отговора на исковата молба.
ПРИЕМА ЗА СЪВМЕСТНО РАЗГЛЕЖДАНЕ при условията на евентуалност
предявения от Столична община срещу ЮЛ АД осъдителен иск с правна квалификация чл.
79, ал. 1, пр. 2 вр. чл. 82 вр. чл. 258 ЗЗД за заплащане на вредите от неизпълнение на договор
за изработка, ведно със законната лихва от предявяване на иска до погасяване.
УКАЗВА на ответника - ищец по обратния иск на основание чл. 129, ал. 2 ГПК в
едноседмичен срок от съобщението с писмена молба с препис за ответника по иска да
изложи ясно и конкретно обстоятелствата, на които основава претенцията си, да прецизира
размера на иска си, като посочи в какъв размер твърди да е дължимата към
застрахователя лихва за периода от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до подаването
на исковата молба по обратния иск, както и в какъв размер твърди да са платените
разноски – т.е .размера на претенцията над 9308,49 лева, както и да представи
доказателства за внесена държавна такса по сметка на СРС в размер на 4% от общата
стойност на претенцията /като добави и лихвата и разноските, които към момента са в
неясен размер/, но не по малко от 372,34 лева /което е 4% от 9308,49/.
УКАЗВА, че при неизпълнение обратната искова молба ще бъде върната.
УКАЗВА на третото лице помагач, че указания по чл. 131 ГПК за отговор на исковата
молба ще бъдат дадени едва след отстраняване на нередовностите на исковата молба, като,
докато съдът не му даде конкретни указания, отговор не следва да бъде подаван.
ПРИЕМА представените към исковата молба и отговора писмени доказателства.
ДОПУСКА изготвянето на съдебно автотехническа експертиза по въпросите,
поставени в исковата молба.
НАЗНАЧАВА вещо лице Й.Д.Й..
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на САТЕ в размер на 250 лева, вносим от ищеца в
едноседмичен срок от съобщението.
2
ДОПУСКА събирането на гласни доказателства чрез разпит при режим на
призоваване на свидетеля Кирил Петков Димов, който да се призове от телефонния номер и
адреса, посочени в исковата молба.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за призоваване на свидетеля в размер на 80 лева, вносим от
ищеца в едноседмичен срок от съобщението.
ДА СЕ ИЗГОТВЯТ СПРАВКИ в НБД „Население“ и в НОИ за настоящ и
постоянен адрес на свидетеля и за адрес по месторабота, от които свидетелят също да се
призове.
ОТХВЪРЛЯ исканията на ответника по чл. 183 и чл. 190 ГПК.
ОТХВЪРЛЯ искането на ищеца за изслушване на съдебно-счетоводна експертиза за
отговор на поставената в исковата молба задача.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 26.10.2021 г. – 15,40 часа, за когато да се
призоват страните.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца – препис от
отговора и доказателствата.
Да се изпратят преписи от исковата молба, приложенията към нея, отговора и
доказателствата и настоящото определение на конституираното трето лице-помагач.
Вещото лице да се призове, като му се укаже да работи след представяне на
доказателства за внесен депозит.
Свидетелят да се призове след представяне на доказателства за внесен депозит.
Делото да се докладва след изтичане на срока по чл. 129, ал. 2 ГПК, даден на
ответника или при постъпване на молба.
СЪСТАВЯ на основание чл. 140, ал. 3 ГПК проект за доклад както следва:
:Предявени са установителни искове с правна квалификация чл. 422 ГПК вр. чл. 410,
ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД от ЮЛ срещу Столична община за
установяване на вземания за: сумата 8282,32 лева, представляваща регресно вземане за
изплатено по застраховка „Каско” обезщетение за застрахователно събитие, настъпило на
16.2.2017 г. и ликвидационни разноски, заедно със законната лихва от предявяване на иска
до погасяване и 1026,17 лева, представляваща мораторна лихва.
Ищецът твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за имуществена
застраховка „Каско” е настъпило събитие – ПТП, в причинна връзка с което са причинени
щети на застрахования при него лек автомобил в размер на 8262,32 лева, като в този размер
3
твърди да е изплатил застрахователно обезщетение, както и че са сторени разноски за
определянето му в размер на 20 лева. Твърди, че причина за настъпване на
застрахователното събитие е попадането на автомобила в необозначена и необезопасена
дупка на пътното платно. Счита, че отговорност за вредите носи ответникът в качеството му
на стопанин на пътя. Счита, че с плащане на застрахователното обезщетение в негова полза
е възникнало регресно вземане в размер на платената сума. Сочи, че след покана ответникът
не изпълнил задължението си да му възстанови платената сума.
Ответникът оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение между
ищеца и увредения, като поддържа, че договорът не е подписан от страните, а общите
условия – от застрахования. Твърди, че са налице основания за изключване на риска на
застрахователя. Счита, че ПТП не е настъпило при описания механизъм, като вредите не са
настъпили поради попадането на автомобила в дупка. Евентуално поддържа, че е налице
съпричиняване, тъй като поведението на водача на МПС не е било съобразено с конкретната
пътна обстановка в нарушение на разпоредбата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП. Счита, че
обезщетението следва да бъде намалено с размера на ДДС. Счита, че отговорност носи
дружеството, наето от него да поддържа пътя. Счита, че платеното обезщетение надхвърля
действителните вреди
За възникване на регресното вземане по чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД е
необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за имуществено
застраховане между ищеца и водача на увредения автомобил, в срока на застрахователното
покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на ответника
/бездействието на негов служител във връзка със стопанисването, поддържането и
ремонтирането на пътя/ да е настъпило застрахователно събитие, като в изпълнение на
договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно
обезщетение в размер на действителните вреди.
Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК ищецът следва да установи горепосочените
обстоятелства.
По иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи наличието на главен дълг
и изпадането на ответника в забава, в случая и с оглед разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД
отправянето на покана и получаването й от длъжника.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже положителния
факт на плащане на обезщетението след покана, както и обстоятелствата, на които
основава възражението си за съпричиняване, за които не сочи доказателства.
Като неоспорени от ответника на основание чл. 153 ГПК не подлежат на доказване
обстоятелствата, че на 16.2.2017 г. посоченият в исковата молба автомобил е участвал в
ПТП, че ищецът е изплатил застрахователно обезщетение в размер на 2682,32 лева за
вредите, настъпили от твърдяното ПТП, че ликвидационните разноски възлизат на 20 лева,
4
че пътят, на който се твърди да е реализирано ПТП, се стопанисва от ответника.
Определението не подлежи на обжалване.


Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5