№ 900
гр. П., 25.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Т.И.Т.
при участието на секретаря А.В.К.
като разгледа докладваното от Т.И.Т. Гражданско дело № 20241720103359 по
описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са искове по реда на чл.415, ал.1 ГПК, вр.чл.410 ГПК.
Производството по делото е образувано въз основа искова молба от
„***“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище/адрес на управление: *** чрез адв. Н.,
срещу З. Т. М., ЕГН **********, с адрес: ***, с която по реда на чл.422, вр.
чл.415, вр. чл.410 от ГПК са предявени искове с правно основание чл.79 от
ЗЗД, чл.342, ал.1 от ТЗ, и чл.92, ал.1 от ЗЗД, с които се иска да бъде признато
за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата в общ размер на 843.59
лева, от които:
- сумата в размер на 44.61 лева, от които: сумата в размер на 42.21 лева
представляваща абонаментни такси и използвани услуги по Договор за услуга
интернет за дома, с предпочетен номер +***, за отчетен период от 15.04.2022
г. до 14.06.2022 г. и сумата в размер на 2.40 лева използвани услуги за периода
от 15.04.2022 г. до 14.05.2022 г.;
- сумата в размер на 49.98 лева – неустойка на основание т.11, б. (а) от
Договор за услуга интернет за дома с предпочетен номер +***;
- сумата в размер на 749.00 лева, представляваща пазарната стойност на
устройство ***, по т. 11, б. (б) от Договор за услуга интернет за дома с
1
предпочетен номер +***;
ведно със законна лихва, считано от от подаване на заявлението по чл.
410 от ГПК – 11.04.2024 г. до окончателно изплащане на вземането, за които
суми е издадена Заповед № 1122 от 10.04.2024 г. по ч.гр.д.№ *** г. на ПРС,
като им се присъдят сторените в заповедното и исковото производства
разноски.
В законоустановения срок за отговор по исковата молба, ответникът З.
Т. М. чрез адв. В. е подала отговор на исковата молба, с който е оспорила
предявените искове по основание и размер. В отговора твърди, че в полза на
ищеца е заплатила сумата от 98.63 лева, представляваща сума по издадената в
полза на ищеца заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. №
*** г. ПРС, с която сума е погасила главница в размер на 94.59 лева (сбор от
44.61 лева и 49.98 лева) и 4.04 лева законната лихва за периода от 10.04.2024 г.
до 30.07.2024 г. Твърди, че на 15.05.2024 г. ответницата е върнала процесното
устройство на ищеца, за което бил съставен приемо-предавателния протокол
от 15.05.2024 г., като устройството било прието от служител на ищеца без
забележки срещу подпис. По подробно изложените в отговора доводи и
аргументи заявяват, че признава иска за сумата от 98.63 лева, а за останалата
част – цена на устройство молят съда да отхвърли предявения иск. Моли съда
при постановяване на решението да приложи разпоредбата на чл.78, ал.2 от
ГПК, като и се присъдят сторените в исковото и заповедното производства
разноски. В потвърждение на изложеното в отговора, към същия ответницата
е представила разписка и приемо – предавателен протокол.
В съдебно заседание ищецът не се представлява. В депозирана писмена
молба чрез адв. Н., заявява, че в действителност устройството е върнато от
ответната страна, поради което сумата от 749,00 лева е била сторнирана от
ищцовата страна, и същата вече не е предмет на делото, но останалата
претендирана сума е заплатена от ответницата в хода на делото, и моли да им
бъдат присъдени сторените в исковото и заповедното производство разноски.
В съдебно заседание ответникът се представлява от адв. В., който
оспорва исковете и моли съда да ги отхвърли, като им се присъдят сторените в
заповедното и исковото производство разноски.
След като прецени събраните по делото доказателства по реда на
чл.235 ГПК, П. районен съд приема за установено от фактическа и правна
2
страна следното:
По допустимостта:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.415
ал.1, вр.чл.410 ГПК за процесните суми, за които е издадена Заповед № 1122
от 10.04.2024 г. по ч.гр.д.№ *** г. на ПРС.
С оглед установеното в хода на делото, че с приемо-предавателен
протокол № *** от 15.05.2024 г., ответницата е върнала на ищеца устройство
***, което обстоятелство изрично е заявено за осъществено от ищеца чрез адв.
Н. в депозираната по делото молба от 09.09.2024 г. съдът като взе предвид, че
устройството е върнато от ответницата на 15.05.2024 г., а искът е предявен от
ищеца на 20.06.2024 г., когато и исковата молба е постъпила в съда (след
повече от един месец, след като ответницата е върнала устройството), то и
съдът намира, че за ищеца липсва правен интерес от установяване дължимост
на сумата в размер на 749.00 лева, представляваща пазарната стойност на
устройство ***, по т. 11, б. (б) от Договор за услуга интернет за дома с
предпочетен номер +***. Наличието на правен интерес е една от абсолютно
необходимите предпоставки за допустимост на предявения иск. Нейната липса
води до недопустимост на предявения иск, поради което и производството по
делото следва да бъде прекратено поради липса на правен интерес, респ.
недопустимост на иска на основание чл.130 от ГПК.
Тъй като искът е предявен по реда на чл.422 от ГПК и представлява
продължение на проведено заповедно производство, съгласно т. 13 от
Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г., постановено по т. д. №
4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, когато производството по делото бъде прекратено,
издадената заповед за изпълнение следва да бъде обезсилена от исковия съд. В
случая, тъй като исковият съд прекратява частично производството по делото,
то и издадената в полза на ищеца Заповед № 1122 от 10.04.2024 г. по ч.гр.д.№
*** г. на ПРС, следва да бъде обезсилена в частта, в която е разпоредено,
ответницата да заплати на ищеца сумата в размер на 749.00 лева,
представляваща пазарната стойност на устройство ***, по т. 11, б. (б) от
Договор за услуга интернет за дома с предпочетен номер +***.
В останалата част, съдът намира че предявените искове са допустими, и
следва да бъдат разгледани от съда.
По основателността:
3
Няма спор между страните, че са обвързани от валидно възникнало
облигационно правоотношение по Договор за услуга интернет за дома. Не се
спори, че ответницата не е заплатила към датата на депозиране на заявлението
дължимите абонаментни такси, използвани услуги и неустойка по процесния
договор за услуга интернет за дома. От приложената към отговора на исковата
молба разписка от 30.07.2024 г. се установява, че дължимите суми от
ответницата за абонаментни такси, използвани услуги и неустойка, както и
дължимата законна лихва, са заплати доброволно от ответницата, което се
признава от ищеца в депозираната от него молба от 09.09.2024 г.
Съдът като взе предвид, че дължимите от ответницата суми са платени
от същата на 30.07.2024 г., което е след депозиране на заявлението от ищеца, с
искане за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК, и след
предявяване на иска – на 20.06.2024 г., то това обстоятелство следва да се цени
от съда при условията на чл.235, ал.3 ГПК, и обосновава извод, че предявения
от ищеца установителен иск се явява неоснователен и следва да бъде
отхвърлен като погасен чрез плащане, извършено в хода на процеса. В тази
връзка предявения иск в тази му част следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
Съгласно Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. на ВКС по т. д. №
4/2013 г., на ОСГТК на ВКС, отговорността на ответника за деловодните
разноски на ищеца в заповедното и в настоящото производство, следва да се
реши с настоящия съдебен акт, при съобразяване разпоредбите на чл.78, ал.1 и
чл.80 от ГПК.
Ищецът е направил искане за присъждане на сторените в заповедното и
исковото производства разноски, за което е представил списък на разноските
по чл.80 от ГПК. Тъй като ответницата е върнала процесното устройство след
депозиране на заявлението с искане за издаване на заповед за изпълнение,
като е заплатила сумите по издадената заповед за изпълнение по чл.410 от
ГПК, след предявяване на иска, то и дължи сторените от ищеца разноски в
заповедното производство, които са 25,00 лева – заплатена държавна такса и
480,00 лева, представляваща адвокатско възнаграждение с включен ДДС.
В заповедното производство ответницата е направила възражение за
прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение по реда на
чл.78, ал.5 от ГПК, което съдът намира за неоснователно, тъй като
4
заплатеното от ищеца в заповедното производство адвокатско възнаграждение
е заплатено в минимален размер с включен ДДС, определен съгласно чл.7,
ал.7, вр. ал.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Поради това и възражението е неоснователно.
По отношение разноските сторени от ищеца в исковото производството:
Отговорността за разноските по чл.78 от ГПК е функционално
обусловена от изхода на спора. Тъй като искът за заплащане на абонаментни
такси, ползвани услуги и неустойка се отхвърля поради плащане от ответника
извършено в хода на процеса, а съгласно чл.78, ал.2 от ГПК, разноските се
възлагат върху ищеца, ако ответникът с поведението си не е дал повод за
завеждане на делото и ако признае иска. В случая ответника е извършил
плащане в хода на делото, което по своята същност може да се приеме, че
признава иска в тази му част, но плащането е осъществено в хода на делото на
30.07.2024 г., а ищеца е предявил иска на 20.06.2024 г., поради което и не е
налице втората предпоставка на чл.78, ал.2 от ГПК, а именно с поведението си
да не е дал повод за завеждане на делото. При това положение сторените от
ищеца разноски съразмерно на тази част от предявения иск следва да бъдат
възложени върху ответника. С оглед представения списък на разноските от
ищеца, съразмерно с допустимата част от предявените искове, то на същия се
дължат разноски в размер на 47.65 лева, представляващи заплатена държавна
такса и адвокатско възнаграждение.
По сторените от ответницата разноски:
Ответницата е поискала от съда да и бъдат присъдени сторените от нея
разноски в заповедното производство, но с оглед изхода на делото, такива не и
се дължат, предвид на това, че е върнала устройството и заплатила процесните
суми след депозиране на заявлението от ищеца, с искане за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, и след предявяване на исковете.
По отношение сторените от ответницата разноски в исковото
производство, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, при прекратяване на
производството по делото, ответникът също има право на разноски. В тази
връзка с оглед на представения по делото списък на разноските по чл.80 от
ГПК, и наличните по делото доказателства за сторени такива от ответната
страна, с оглед прекратената част от производството на ответницата се дължат
разноски в размер на 266,36 лева, представляващи заплатено от нея
5
адвокатско възнаграждение, които с оглед изхода на делото, следва да бъда
възложени върху ищцовата страна.
Воден от горното П. районен съд
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА на основание чл.130 от ГПК производството по гр.д. №
03359/2024 г. на ПРС, в ЧАСТТА, в която „***“ ЕАД, ЕИК ***, със
седалище/адрес на управление: *** е предявил иск по реда на чл.422, вр.
чл.415, вр. чл.410 от ГПК, с правно основание чл.79 от ЗЗД, чл.342, ал.1 от ТЗ,
за признаване за установено, че З. Т. М., ЕГН **********, с адрес: ***, им
ДЪЛЖИ сумата в размер на 749.00 лева, представляваща пазарната
стойност на устройство ***, по т. 11, б. (б) от Договор за услуга интернет за
дома с предпочетен номер +***, ведно със законна лихва, считано от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 11.04.2024 г. до окончателно
изплащане на вземането, за която сума е издадена Заповед № 1122 от
10.04.2024 г. по ч.гр.д.№ *** г. на ПРС, поради липса на правен интерес от
неговото предявяване.
ОБЕЗСИЛВА Заповед № 1122 от 10.04.2024 г. по ч.гр.д.№ *** г. на
ПРС, в ЧАСТТА, в която е разпоредено З. Т. М., ЕГН **********, с адрес:
*** ДА ЗАПЛАТИ на „***“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище/адрес на
управление: *** сумата в размер на 749.00 лева, представляваща пазарната
стойност на устройство ***, по т. 11, б. (б) от Договор за услуга интернет за
дома с предпочетен номер +***, ведно със законна лихва, считано от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 11.04.2024 г. до окончателно
изплащане на вземането.
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл.422, вр. чл.415, вр. чл.410 от
ГПК с правно основание чл.79 от ЗЗД, чл.342, ал.1 от ТЗ, и чл.92, ал.1 от ЗЗД
от „***“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище/адрес на управление: *** за признаване
за установено, че З. Т. М., ЕГН **********, с адрес: ***, му ДЪЛЖИ сумата
в размер на 44.61 лева, от които: сумата в размер на 42.21 лева
представляваща абонаментни такси по Договор за услуга интернет за дома, с
предпочетен номер +***, за отчетен период от 15.04.2022 г. до 14.06.2022 г. и
сумата в размер на 2.40 лева използвани услуги за периода от 15.04.2022 г. до
14.05.2022 г.; и сумата в размер на 49.98 лева – неустойка на основание т.11,
6
б. (а) от Договор за услуга интернет за дома с предпочетен номер +***, ведно
със законна лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от
ГПК – 11.04.2024 г. до окончателно изплащане на вземането, за които суми е
издадена Заповед № 1122 от 10.04.2024 г. по ч.гр.д.№ *** г. на ПРС, ПОРАДИ
плащане, извършено от З. Т. М. в хода на процеса.
ОСЪЖДА З. Т. М., ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на
„***“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище/адрес на управление: *** сумата в размер
на 552,65 лева, представляваща разноски по заповедното и исковото
производство, съразмерно с допуснатата до разглеждане част от исковете,
представляващи държавни такси и адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА „***“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище/адрес на управление: ***
ДА ЗАПЛАТИ на З. Т. М., ЕГН **********, с адрес: *** сумата в размер на
266,36 лева, представляваща разноски по съразмерност по исковото
производство за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО в прекратителната му част има характер на определение,
и подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщаването му на ищеца,
пред Окръжен съд – П.. В останалата част, решението подлежи на обжалване
пред Окръжен съд – П. в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЛЕД влизане на решението в сила ч.гр.д. № *** г. на ПРС да бъде
върнато на съответния състав на ПРС.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
7