ОПРЕДЕЛЕНИЕ №260011/17.09.2020г.
гр. Варна, 17.09.2020г.
Варненски апелативен съд, в закрито съдебно
заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН С.
ЧЛЕНОВЕ:
ПЕТЯ П.
МАРИЯ МАРИНОВА
като разгледа докладваното от съдията С. в.
ч. гр. дело № 268/20г., намира следното:
Производството по настоящото дело e образувано по частна жалба, подадена от Н.Т.К.
*** чрез адв. Б. С. ***, против определение № 210/14.05.20г. по гр.д. № 57/19г.
на ОС-Шумен, с което е оставена без уважение нейна молба вх. № 1103/25.02.20г.
за възстановяване на срока за подаване на въззивна жалба против решение №
10/10.01.20г. по същото дело. Счита се, че определението е неправилно като
постановено в противоречие с процесуалния закон и се претендира неговата отмяна
и уважаване на молбата за възстановяване на срока за въззивно обжалване. Сочи
се, че съдът е постановил обжалвания съдебен акт в нарушение на изискването на
чл. 66 от ГПК молбата за възстановяване на срока да бъде разгледана в открито
с.з., което е довело до нарушаване на правото на защита на молителя. Отделно от
това се поддържа, че молбата за възстановяване на срока е основателна, тъй като
причините за пропускането на срока съставляват особени непредвидени
обстоятелства, които не са могли да бъдат преодолени. В тази връзка е изложено,
че при получаване на 15.01.20г. на първоинстанционното решение, адв. М.е
действал извън рамките на предоставената му представителна власт. Въпреки това
решението, ведно със съобщението е било предадено на адв. С. на 17.01.120г.
/тъй като адв. М.е бил ангажиран през периода от 15.01.-16.01.20г. и се е
намирал извън гр. Нови пазар/, но при предаването същият е пропуснал да уведоми
адв. С., че го е получил на 15.01.20г., което е създало погрешното впечатление
у последния, че е било получено на 17.01.20г. Освен това в периода от
27.01.20г. до 31.01.20г. адв. С. е бил в недобро здравословно състояние,
изразяващо се в стомашно-чревно неразположение, което е довело до затруднение в
извършването на физически действия. Въпреки това въззивната жалба е била
подадена на 31.01.20г., когато се е считало, че изтича срока. Отделно от
горното, адв. С. е бил принуден да се грижи за децата си /във 2-ри и 5-ти
клас/, които от 28.01.20г. са излезли в грипна ваканция. Поради това не е имало
възможност за продължаване на срока преди неговото изтичане.
В предвидения срок е
депозиран отговор на частната жалба от насрещната страна Л.Й.П. чрез адв. Кр. Т.
***, с който същата е оспорена като неоснователна по подробно изложени
съображения, подкрепени и с цитирана съдебна практика. Претендира се
потвърждаване на обжалваното определение.
С определение №
418/29.07.20г. съдът е спрял производството по настоящото дело на осн. чл. 229,
ал. 1, т. 4 от ГПК до влизането в сила или отмяната с влязъл в сила съдебен акт
на определение № 414/28.07.20г. по в.ч.гр.д. № 269/20г. на ВАпС.
При направената
служебна справка се установи, че определение № 414/28.07.20г. по в.ч.гр.д. №
269/20г. на ВАпС, с което е потвърдено разпореждане
№ 66/07.02.20г., постановено по гр.д. № 57/19г. на ШОС за връщане на въззивната
жалба на Н.Т.К. срещу постановеното по делото решение, не е било обжалвано от
страните и е влязло в сила на 28.08.20г. Поради това и на осн. чл. 230, ал. 1
от ГПК настоящото производство следва да бъде възобновено и настоящият съдебен
състав да се произнесе по частната жалба, която е допустима.
Видно от материалите
по гр.д. № 57/19г., че същото е приключило с постановяването на решение №
10/10.01.20г., с което е бил отхвърлен предявения от Н.Т.К. срещу Л.Й.П. иск с
правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 2, вр. чл. 82 от ЗЗД за заплащане на сумата
от 26 000 лв. като обезщетение на вреди, претърпени от неизпълнение на
договорно задължение по договор за счетоводно обслужване, предявен като
частичен от общо 49 773 лв., ведно със законната лихва от 06.02.19г. до
окончателното изплащане на сумата. Съобщението за постановеното решение, ведно
с препис от същото, е било изпратено до Н.Т.К. чрез процесуалния ѝ
представител адв. Б.С.С. /пълномощно на л. 57 от първоинстанционното дело/ в
гр. Нови пазар. Същите са били получени от адв. М.П.Мот АК-Шумен на 15.01.20г.,
който при получаването си е представил пълномощно, с което адв. Б.С. го е
упълномощил да го представлява пред РС-Нови пазар, Служба „Връчване на призовки
и съдбени книжа“, с правото да получава от негово име всички призовки,
съобщения и съдебни книжа /л. 256-257 от пъроинстанционното дело/. На
31.01.20г. /датата на пощенското клеймо/ адв. Б. С. е депозирал въззивна жалба
против първоинстанционното решение /вх. № 668/04.02.20г./, която с разпореждане
№ 66/07.02.20г. е била върната като просрочена. Препис от разпореждането е
връчен на адв. Б. С. на 17.02.20г. , който в срока по чл. 64, ал. 3 от ГПК - на
24.02.20г. /датата на пощенското клеймо – л. 262/, е депозирал молба по чл. 65
от ГПК за възстановяване на срока за въззивно обжалване на решението по делото.
В молбата са изложени твърдения за наличието на особени непредвидени
обстоятелства, които адв. С. не е могъл да преодолее, идентични на изложените и
цитирани по-горе в частната жалба, които според него са довели до пропускането
на срока за подаване на въззивна жалба. Първоинстанционният съд се е произнесъл
в закрито съдебно заседание, постановявайки обжалваното понастоящем определение
№ 210/14.05.20г.
Съдът намира, че
обжалваният съдебен акт е законосъобразен по следните съображения:
Действително
първоинстанционният съд в нарушение на нормата на чл. 66 от ГПК е разгледал
молбата за възстановяване на срока за въззивно обжалване на неговото решение в
закрито вместо в открито съдебно заседание. Това нарушение на процесуалните
правила обаче не е довело до лишаване на страните от възможността да изложат
доводите си във връзка с искането за възстановяване на срока и да представят
доказателства за относимите факти, доколкото не са били направени други
доказателствени искания, освен това, свързано с представената от молителя
медицинска бележка /такива доказателствени искания са не отправени и с частната
жалба по настоящото дело/. По тези съображения допуснатото процесуално
нарушение не рефлектира върху законосъобразността на постановения съдебен акт
/в този см. виж и определение № 85/17.02.20г. по ч.т.д. № 2663/19г. на ВКС, ІІ
т.о./.
Налице е надлежно връчване на
първоинстанционното решение на ищцата чрез надлежно преупълномощения за целта
адв. М./това следва и от влязлото в сила определение по в.ч.гр.д. № 269/20г. на
ВАпС, тъй като в противен случай срока за въззивно обжалване не би започнал да
тече, за да се счете подадената въззивна жалба за просрочена/.
Законът допуска
възстановяването на срока, когато пропускането му е свързано с извинително за страната бездействие –
когато пропускането му се дължи на особени непредвидени обстоятелства, които
страната не е могла да преодолее (природни стихии, внезапно тежко заболяване,
задържане от органите на полицията и др. подобни). Изложените от адв. С.
обстоятелства обаче не могат да бъдат квалифицирани като особени непредвидени и
непреодолими. В тази насока молителят твърди /без да са ангажирани
доказателства за това/, че съобщението с решението му е било предадено от адв. М.на
17.01.20г. и последният не го е уведомил, че го е получил на 15.01.20г. Дори и
да се приеме, че това твърдение е вярно, същото не е свързано с особено
непредвидено обстоятелство, обуславящо пропускането на срока /касае се за
вътрешните отношения между адв. С. и адв. М.по изпълнение на възложената работа
за получаване и предаване на книжа/.
Дори и да се приеме
въз основа на представената от молителя медицинска бележка /макар същата да не
е във формата и със съдържанието, предвидено по чл. 18 от Наредбата за
медицинската експертиза, приета с ПМС № 120 от 23.06.2017 г./, че за периода от
28.01.-31.01.20г. на същия е предписано домашно лечение поради посочена
диагноза на налично заболяване, то последното не е тежко и изключващо
възможността да се извърши съответното процесуално действие, респ. да се
отправи искане за продължаване на срока за обжалване.
Не може да бъде
квалифицирано и като непреодолимо обстоятелството, че считано от 28.01.20г. за
учениците е била обявена грипна ваканция и адв. С. е следвало да се грижи за
двете си деца. Обстоятелството, че на 31.01.20г. е била подадена въззивната
жалба разколебава изцяло твърдението за непреодолимост и на затрудненията, свързани
както със заболяването, така и с грижите за две деца. Очевидно пропускането на
срока се дължи на неправилното му изчисление спрямо неточно определения начален
момент на течението му, което обаче не се дължи на особено непредвидено
обстоятелство.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВЪЗОБНОВЯВА
производството по в. ч. гр.
дело № 268/20г. по описа на Апелативен съд-Варна, на осн. чл. 230, ал. 1 от ГПК.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 210/14.05.20г. по гр.д. №
57/19г. на ОС-Шумен, с което е оставена без уважение молба вх. №
1103/25.02.20г. от Н.Т.К., действаща чрез пълномощника си адв. Б.С. ***, за
възстановяване на срока за подаване на въззивна жалба против решение №
10/10.01.20г. по същото дело.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО само в частта, с която се
потвърждава обжалваното определение, може да се обжалва с частна жалба в
1-седмичен срок от съобщаването му на страните пред ВКС при наличието на
предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: