№ 135
гр. София, 08.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:КИРИЛ СТ. ПЕТРОВ
при участието на секретаря РУМЯНА П. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от КИРИЛ СТ. ПЕТРОВ Гражданско дело №
20211110141658 по описа за 2021 година
Постъпила е искова молба от КОНТЕО ООД срещу ""Храна за здраве и дълголетие"
ЕООД. Ищецът иска да бъде признато за установено, че ответникът му дължи сумата от
629.08 лв. – неустойка за забавено изпълнение на договор от 07.10.2019 г. и Анекс № 1 от
18.11.2019 г. между страните, а именно неустойка за забава на плащането на остатъка от
цената по договора в размер на 740 лв. /неустойка в размер на 164.28 лв. за периода
01.02.2020 г. – 10.09.2020 г./, както и неустойки за забава върху плащанията по анекса, а
именно пет вноски в размер на по 700 лв. /неустойка в общ размер на 464.8 лв. представлява
сбор от неустойките за забава върху всяка едно плащанията за периода от падежа на
вземането до 10.09.2020 г. или за периода 01.03.2020 г. – 10.09.2020 г./, за която сума е
издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 61790/2020 г. по описа на СРС.
Ищецът твърди, че между страните е сключен договор от 07.10.2019 г. за покупко-
продажба на движими вещи и Анекс № 1 от 18.11.2019 г. към договора, с който са
продадени допълнителни движими вещи. В чл. 3 от договора било уговорено, че при забава
в плащането купувачът дължи на продавача лихви за забава в размер на 0,1 % на ден върху
стойността на окончателната сума. С Анекса не били променени клаузите на договора за
покупко-продажба, поради което ищецът счита, че клаузата относно неустойката за забава е
останала непроменена. Купувачът изпаднал в забава при плащанията. Със споразумение от
11.09.2020 г. страните уредили отношенията си във връзка с дължимите суми за главница по
договора и Анекса. Ищецът твърди, че не са уредили отношенията си относно неустойките
за забава, поради което претендира неустойка за забава по чл. 3 от договора за всяко
1
забавено плащане по договора и Анекса от датата на падежа до 10.09.2020 г. Подал е
заявление по чл. 410 ГПК. Срещу издадената от съда заповед е подадено възражение по чл.
414 ГПК, поради което в срок предявява настоящия установителен иск. Претендира
разноски по исково и заповедно производство.
В срока по чл.131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор. Твърди, че със
споразумението договорът и анексът са развалени, както и, че страните са се споразумели,
че купувачът не дължи никакви суми за цената на вещите, поради което намира, че не следва
да дължи и неустоечни суми. Намира, че неустойката е уговорена върху окончателната сума
и не се дължи върху междинни плащания. Моли искът да бъде отхвърлен.
Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и
доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
Предявен е иск с правна квалификация чл. 422 във вр. чл. 415, ал. 1 ГПК във вр. с чл.92
ЗЗД:
Видно от приложеното ч. гр. д. № 61790/2020 г. по описа на СРС, 88 с-в, вземанията
по настоящото производство, съобразно петитума на исковата молба на ищеца съответстват
на тези по заповедта за изпълнение. Искът, по който е образуван настоящият процес, е
предявен в едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК, като предявеният иск е допустим и
подлежи на разглеждане по същество.
С определение от 18.11.2021 г. са отделени като безспорни и признати следните
обстоятелства между страните: че между страните са сключени договор от 07.10.2019 г. и
Анекс № 1 от 18.11.2019 г. и споразумение от 11..09.2020 г., както и, че в чл. 3 от договора е
уговорена неустойка за забава при забава в плащанията от купувача в размер на 0,1 % на
ден.
От фактическа страна не са спорни между страните и се установяват по делото
следните обстоятелства:
На 07.10.2019 г. страните по делото сключват писмен договор по силата на който
ищцовото дружество продава на ответното свои движими вещи, представляващи част от
обзавеждане на кафе-сладкарница с адрес: гр. София, район „Възраждане“ бул. „Димитър
Петков“ № 111, а именно: осветителни тела 17 бр., столове - 16 бр., маси - 8 бр., дървени
сепарета с комплект възглавници за сядане и облягане - по 4 бр., работна маса от
неръждаема стомана - 1 бр., малък фризер, 1 бр., камери за видео наблюдение - 4 бр., и
записващо устройство за тези камери - 1 бр., за общата цена от 1 740 лв., от които 1 000 лв.
са платени при сключването на договора, а остатъкът от 740 лв. е следвало да се плати до
31.01.2020 г. - чл. 2, ал. 1 на договора. В чл. 3 , ал. 1 е уговорена неустойка за забава при
забава в плащанията в размер на 0,1 % на ден върху стойността на окончателната сума.
С Анекс № 1/18.11.2019 г., към горецитирания договор за покупко-продажба на
движими вещи, сключен между същите страни, „Контео“ ООД продава на „Храна за здраве
и дълголетие“ ЕООД и други движими вещи от същото обзавеждане, а именно тента за
зимна градина -1 бр., професионална миялна машина - 1 бр., бар, изработен по поръчка - 1
2
бр., стена с врата за изграждане на склад - 1 бр., и рекламна табела - 1 бр., за общата цена от
3 500 лв., разпределени на пет плащания от по 700 лв. всяка една, с падежи между 25-о и 30-
о число на съответния месец, от м. февруари 2020 г. до и включително м. юни 2020 г., като
останалите клаузи на договора за покупко-продажба от 07.10.2019 г., включително и чл. 3 на
договора относно неустойката за забава да се плати цената, са останали непроменени.
На 11.09.2020 г. страните сключват споразумение, съгласно което длъжникът-
купувач задържа за себе си от вещите, предмет на договора - осветителните тела - 17 бр.,
столовете - 16 бр. и масите - 8 бр., за които „Контео“ ООД и „Храна за здраве и дълголетие“
ЕООД приемат, че имат общата цена от 1 000 лв., а останалите вещи по договора, както и
всички вещи по анекса, са върнати от купувача на продавача, с което на тази дата остатъкът
от задължението за главница по договора, т. е. 740 лв., и изцяло задължението за главница
по анекса от 3 500 лв., се смятат погасени. С чл. 2 от споразумението страните са приели, че
предвид неизпълнение от страна на купувача, то договорът за покупко-продажба за следните
вещи – дървени сепарета – 4 бр. , работна маса от неръждаема стомана – 1 бр., малък фризер
– 1 бр., камери за видеонаблюдение – 4 бр., и записващо устройство на обща стойност 740
лв., както и Анекс № 1 към договора за всички вещи, които са негов предмет, се считат за
развалени. С чл. 3 от споразумението страните са уговорили, че с оглед частичното
разваляне на договора за покупко-продажба и изцяло на анекса купувачът дължи връщане
на продавача на вещите, за които договорът и анексът са развалени.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните
правни изводи:
Не се спори и се установява по делото сключването на договор за покупко-продажба
от 07.10.2019 г., Анекса № 1 към него от 18.11.2019 г., споразумение от 11.09.2020 г., както
и наличието на неустоечна клауза в чл. 3, ал. 1 от договора с посоченото в исковата молба
съдържание.
Спорният по делото въпрос е относно характера на сключеното между страните
споразумение от 11.09.2020 г., дали същото представлява по съществото си споразумение, с
което продавачът разваля частично облигационните отношения между страните, както и
страните уговарят помежду си последиците от развалянето на договора, или пък се касае до
случай на обективна новация.
Тълкуването се дефинира като подчинено, зависимо, производно мислене, което
трябва да се съобразява със своя предмет и да съдейства за разкриване на съдържанието му.
Чл. 20 ЗЗД изрично определя критериите, по които се осъществява тълкуването на договора.
От тези критерии се извежда, че меродавна е изявената, а не предполагаема воля на
страните, като смисълът на думите се установява в съответствие с общоприетото им
значение. При осъществяване на такава дейност по тълкуване винаги следва да се търси
общата воля на страните – изявеното и обективирано в писмения текст общо намерение,
изследвано в контекста на съотносимост на уговорката с останалите договорни клаузи, със
смисъла и целта на целия договор, с обичаите, практиката и добросъвестността. Поначало на
тълкуване подлежат неясните, двусмислени уговорки, както и тези, които макар и
3
разбираеми от външна страна са предмет на спор между страните. При всяко тълкуване на
договорно установени права и задължения, обаче, съдът е задължен да изясни само
изявената воля, като не я подменя, тъй като чрез тълкуване не може да бъде изменено
договорно поето задължение или да бъдат създадени права, които страните не са уговаряли
/в този смисъл решение № 81 от 07.07.2009 г. по ч. т. д. № 761/2008 г., I т. о. на ВКС/.
В решение № 138/22.08.2013 г. по т. д. № 27/2012 г. на ВКС, ІІ т. о., решение №
210/22.12.2014 г. по т. д. № 4090/2013 г. на ВКС, І т. о., решение № 175/25.02.2016 г. по т. д.
№ 2602/2014 г. ВКС, ІІ т.о. се сочи, че предпоставките, които характеризират обективната
новация са: 1/. съществуване на валидно възникнало задължение, което се погасява; 2/
валидно възникване на нов дълг на мястото на стария; 3/ разлика между погасеното и
новосъздаденото задължение; 4/ намерение за новиране; 5/ страните трябва да са способни
да новират. Новацията по естеството си предполага нов елемент в състава на
облигационното отношение и трябва да засяга някои от съществените му елементи. При
обективната новация новият елемент се отнася до предмета на задължението – при нея
длъжникът поема по споразумение с кредитора нов дълг с нов предмет или ново
основание в замяна на старото. При обективната новация длъжникът и кредиторът остават
същите, като промяната засяга предмета /обекта/ на задължението или основанието на
задължението - решение № 85 от 01.09.2017 г. по т. д. № 2286/2015 г. на I т. о. на ВКС,
Съдът тълкувайки волята на страните намира, че с процесното споразумение не е
въведен нов елемент в състава на облигационното отношение между страните. Категорично
липсва, както промяна на предмета на задължението, така и намерение за новиране.
Напротив, с процесното споразумение продавачът изразява изрична воля да развали
облигационното отношение между страните по отношение на тези вещи, за които липсва
плащане в срок на уговорената парична престация. Същевременно със споразумението
страните уреждат последиците от частичното разваляне на облигационното отношение като
посочват кои вещи следва да се върнат на продавача, съобразно неизпълнената част от
задължението. Няма пречки с оглед автономията на волята страните да уговорят
последиците от развалянето на едно правоотношение изцяло или частично, като тези
уговорки нямат характеристиките на обективната новация по смисъла на чл. 107 ЗЗД. Съдът
споделя доводите на ответника за частично разваляне на договорното правоотношение
между страните.
С ТР № 7/13.11.2014 г. по тълк. д.№ 7/2013г. ОСГТК на ВКС се приема, че не се
дължи неустойка за забава по чл.92, ал.1 ЗЗД, когато двустранен договор, който не е за
продължително или периодично изпълнение, е развален поради виновно неизпълнение на
длъжника. Дължима в такава хипотеза е единствено неустойка за обезщетяване на вреди от
неизпълнението поради разваляне – неустойка за разваляне, ако такава е била уговорена. А
при двустранен договор, който е за продължително или периодично изпълнение, подлежащ
на разваляне за в бъдеще, уговорената между страните неустойка за забава се дължи – в
случай на неточно, вкл. забавено изпълнение, обусловило развалянето, но само за онази част
от сделката, чието действие се запазва.
4
В действителност потестативният ефект на развалянето на двустранния договор,
който не е за продължително или за периодично изпълнение, проявява действието си с
обратна сила /ex tunc/ заличава осъществилата се до настъпването му забава и налага всичко
изпълнено по сделката да се реституира на страните по нея.
Доколкото съдът намира, че с процесното споразумение е налице частично
прекратяване на договорното правоотношение между страните, то ищецът би могъл да
претендира неустойка за забава само за непрекратената част от правоотношението. Не е
спорно обаче, че сумата в размер на 1000 лв. е заплатена при сключване на договора и в тази
част липсва забава на длъжника. Относно процесните суми, то липсва основание за
дължимост на неустойка за забава. Клаузата на чл. 3, ал.1 от договора очевидно
представлява неустойка за забава. Липсва уговорка за обезщетяване на вреди от
неизпълнението поради разваляне, поради което с развалянето на договора /изявлението на
продавача се съдържа в споразумението от 11.09.2020 г. и е достигнало до купувача на
същия ден/, е отпаднала възможността за продавача да претендира неустойка за забава за
периода от забавата до развалянето на договора, поради обратното действие на
развалянето и заличаване на осъществилата се до настъпването му забава.
Оттук предявеният иск е изцяло неоснователен и следва да се отхвърли.
Разноски са дължими на ответника, но същият не претендира и не доказва такива.
Така мотивиран, СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от "КОНТЕО" ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, р-н Възраждане, ул. Позитано № 152, ет. 7, ап. 13, иск за
признаване на установено, че ответникът "Храна за здраве и дълголетие" ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. "ЛАВАНДУЛА" № 45А, му
дължи сумата от 629.08 лв. – неустойка за забавено изпълнение по договор от 07.10.2019 г.
и Анекс № 1 от 18.11.2019 г. към него между страните, представляваща сбор от неустойка за
забава на плащането на остатъка от цената по договора в размер на 740 лв. /неустойка в
размер на 164.28 лв. за периода 01.02.2020 г. – 10.09.2020 г./, както и неустойки за забава
върху плащанията по Анекса, представляващи пет вноски в периода м. февруари 2020 г. – м.
юни 2020 г. включително, в размер на по 700 лв.всяка /неустойка в общ размер на 464.8 лв.,
сбор от неустойките за забава върху всяка едно плащанията по Анекса, както следва –
сумата от 134.40 лв. - неустойка върху неплатена вноска по главница за м. 02.2020 г. за
периода 01.03.2020 г. – 10.09.2020 г., сумата от 114.80 лв. - неустойка върху неплатена
вноска по главница за м. 03.2020 г. за периода 31.03.2020 г. – 10.09.2020 г., сумата от 93.10
лв. - неустойка върху неплатена вноска по главница за м. 04.2020 г. за периода 01.05.2020 г.
– 10.09.2020 г., сумата от 72.10 лв. - неустойка върху неплатена вноска по главница за м.
05.2020 г. за периода 31.05.2020 г. – 10.09.2020 г. и сумата от 50.40 лв. - неустойка върху
неплатена вноска по главница за м. 06.2020 г. за периода 01.07.2020 г. – 10.09.2020 г./, за
5
която сума е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 61790/2020 г. по описа на СРС,
88 състав.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6