Производството е по чл. 63 ал.1, предл. последно от ЗАНН, във вр. с чл. 33 и сл. от ЗВАС. Oбразувано e по касационна жалба на кмета на Община Ардино против решение № 79/05.09.2006 година, постановено по НАХД № 79/2006 година по описа на Ардинския районен съд. Решението се обжалва като неправилно поради нарушение на материалния закон. При издаване на наказателното постановление не били допуснати съществени процесуални нарушения, до какъвто неправилен извод достигнал районният съд. Допуснатите процесуални нарушения в акта за установяване на административно нарушение не били съществени, като наказателно постановление можело да бъде издаден независимо от нарушенията в акта. Извършването на нарушението от нарушителя било установено по безспорен начин. С оглед на изложеното моли обжалваното решение да бъде отменено като неправилно, а по същество да се приеме, че наказателното постановление е законосъобразно и като такова да бъде потвърдено. Жалбодателят не се явява и не изпраща процесуален представител, и не взема становище по жалбата. Ответникът по жалбата, редовно призован за съдебнота заседание, не се явява и не изпраща представител, като не взема становище по жалбата си. Представителят на Окръжна прокуратура – гр.Кърджали дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. Моли решението на районния съд да бъде оставено в сила като правилно. Окръжният съд, като извърши проверка на обжалваното решение, във връзка със заявеното в жалбата касационно основание, констатира следното: Касационната жалба е подадена от лице, имащо интерес от обжалването и в срока по чл. 33 от ЗВАС и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решение № 79/05.09.2006 година, постановено по НАХД № 79/2006 година, Ардинският районен съд е отменил наказателно постановление № 1/20.06.2006 година на Кмета на Община Ардино, против Хасан Хасанов Ефендиев от с.Стояново, общ. Ардино, с което за извършено нарушение на чл. 35, ал.1 от Закона за опазване на селскостопанското имущество, на основание чл. 40, ал.1, т.2 от Закона е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лева, като незаконосъобразно. Наказателното постановление е отменено поради допуснати съществени процесуални нарушения при съставяне на акта за установяване на административно нарушение и при издаване на самото НП. Като такива нарушения съдът е посочил липсата на съществени елементи от съдържанието както на акта, така и на наказателното постановление, органичаващи съществено правото на защита на субекта на административнонаказателна отговорност и лишаваща съда от възможността да провери има ли извършено нарушение, нарушеният закон и какво е основанието за налагане на административно наказание. Съобразно разпоредбата на чл. 39 от ЗВАС, в настоящото касационно производство съдът следва да обсъди релевираното в жалбата касационно основание по чл.218б, ал.1, б. “в” предл. І-во от ГПК, а именно постановяване на неправилно решение поради нарушение на материалния закон. При проверка на решението, съдът не констатира същото да е неправилно поради нарушение на материалния закон. Последното като касационно основание представлява допускане на грешки при прилагане на правната норма към установените факти, с оглед неточното им юридическо квалифициране. Първоинстанционният съд е събрал всички относими към спора доказателства, като към установените с тях факти правилно е отнесъл приложимия материален закон. Правилни и напълно в съответствие с доказателствата по делото е изводът на съда, че допуснатите от административния орган- по установяване на нарушението и издаване на наказателното постановление- процесуални нарушения в административнонаказателното производство са до такава степен съществени, че от една страна са ограничили значително правото на защита на административноотговорното лице, а от друга страна- са лишили решаващия съд от възможността да направи преценка има ли извършено административно нарушение и какво е то. Това е така, тъй като всяко административнонаказателното производство започва със съставянето на акт за установяване на административно нарушение /чл.36 ал.1 от ЗАНН/, като същият следва да има императивно определеното с разпоредбата на чл.42 ЗАНН съдържание. Последното има изключително важно значение за законосъобразното протичане на производството по ангажиране на отговорността на посоченото þа нарушител лице, тъй като именно с акта за установяване на административно нарушение се очертава фактическия състав на нарушението, правното основание за отговорността му, респ. предмета и обема на доказване във връзка с твърдяното нарушение. Поради изложеното и с оглед предоставяне на възможността на посоченият за нарушител да реализира в пълен обем правото си на защита, неслучайно законодателят е предвидил изключително подробна регламентация в ЗАНН относно реда и начина на съставяне на акта за установяване на административно нарушение, съдържанието му, подписването и връчването му на нарушителя. В този ред на мисли използването на изрази като: „отглежда над 100 бр. кози и овце” /което с никакъв законов или подзаконов нормативен акт не е прогласено за нарушение/, или „постоянно ги изпуска в земеделските култури на съседи си”, или „не е в състояние да ги контролира и често пъти нощес от стадото по 5-10 бр. изостават и влизат в нивите и ливадите и правят пакости”, по никакъв начин не покриват състава на което и да е административно нарушение по Закона за опазване на селскостопанското имущество. Всяко административно нарушение, представлява проявено действие или бездействие, което нарушава установения ред на държавно управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание. С разпоредбите на ЗОССИ се създават конкретни задължения за собствениците на домашни животни, и нарушението им осъществява конкретен състав на административно нарушение. Административно нарушение изобщо – така, както е описано в акта за установяване на административно нарушение, не съществува. Съществува конкретно проявено действие или действие на определен, индивидуализиран субект, извършено или неизвършено виновно на определена дата, довело до нарушаване на установения ред на държавно управление, в случая до засягане на обществените отношения, регламентирани със ЗОССИ. Същите доводи се отнасят и до съдържанието на наказателното постановление, представляващ актът, с който се слага край на едно успешно проведено административнонаказателно производство. В наказателното постановление, отменено от районния съд, както правилно е посочил, не се съдържат задължителните реквизити по чл. 57 от ЗАНН- описание на нарушението, датата на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено. Наред с това, посочената за нарушена законова разпоредба- тази по чл. 35, ал.1 от ЗОССИ е неотносима към фактическото описание на нарушението, тъй като същата регламентира правото на преминаване през чужди земи, засадени със селскостопански култури, но не и забраната да се пускат на паша животни в такива земи. Забраната за пускане на животни през селскостопанските земи с посеви, с което се причиняват вреди се съдържа в разпоредбата на чл. 40, ал.1, т.2 от ЗООСИ, която се явява същевременно и санкционна- съдържа съответното административно наказание. Правното основание- чл. 47, ал.1 от ЗАНН, на което е наложена глоба на нарушителя, посочва, че при нарушение на чл. 40, ал.1, т.6 и пр., препис от влязлото в сила наказателно постановление се изпраща на организацията, в която нарушителят работи или членува, за да се уведоми съответния колектив. Т.е. наказателното постановление не съдържа посочване на законните разпоредби, които са били нарушени и наред с другите обсъдени нарушения, представлява особено съществени нарушения на административнопроцесуалните правила, допуснати от наказващият орган, които в своята съвкупност накърняват в изключителна степен правото на защита на ответника по касация и представляват самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразно. С оглед на изложеното и като е достигнал до същите изводи за допуснати съществени процесуални нарушения в административнонаказателното производство, районният съд не е допуснал нарушение на материалния закон. Решението му е правилно и като такова следва да бъде оставено в сила. Водим от изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 79/05.09.2006 година по НАХД № 79/2006 година по описа на Районен съд - Ардино. Решението е окончателно.
Председател: Членове : 1.
2.
|