Решение по дело №349/2024 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл. 84, ал. 3, вр. чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ).

Образувано е по жалба на Б. К. А., [държава], с посочен адрес: [населено място], [улица], срещу Решение №4772/25.03.2024 г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците.

Жалбоподателят сочи, че за визирания в решението период от време, действително не пребивавал на разрешения адрес в РПЦ – Харманли. Намерението му обаче не било да изостави производството, тъй като през този период гостувал на свои познати сънародници с вече предоставен статут, които живеели в [населено място]. В решението си председателят на ДАБ се позовавал на справки за обстановката в С. и невъзможността за живот там, а същевременно отказвал предоставянето на статут в България, пренебрегвайки цитираните от него общоизвестни справки и позовавайки се единствено на това, че чужденецът напуснал РПЦ – Харманли. Неправилно било прието от административния орган, че негласно е оттеглил молбата си за закрила. Твърди, че така приетото не отговаря на истината и не е достатъчно основание да му бъде отказан статут на бежанец или хуманитарен статут в Република България, само заради това, че не поискал разрешение за напускане за определен срок от време. Сочи, че не бил напълно наясно с крайните негативни последици от това негово отсъствие от указания му адрес. Твърди, че отказът да му бъде предоставен статут на бежанец и хуманитарен статут го лишавали от възможността да получи закрила в сигурна държава, в която искал да живее. В същото време обаче не можел да се завърне в държавата си по произход – С., тъй като опасността за него и живота му не била отминала, но дори ескалирала и продължавала да съществува реална опасност от тежки посегателства и риск за живота и личната му сигурност. Макар и формално да било налице нарушение от негова страна на задължението му за пребиваване на посочен от ДАБ адрес, нарушението не било толкова съществено, че да се налага да бъде санкциониран с правната последица, а именно отказ на производството по ЗУБ, което като практически последици означавало преграждане на възможността да получи международната закрила, от която се нуждаел за защита на своя живот. Оспорващият счита, че с явяването си на назначеното и проведено интервю недвусмислено заявявал желанието си за закрила в България. От друга страна, интервюиращият орган разполагал със справки относно обстановката в С., от които можело да бъде направен извод, че съществува реална опасност за живота му и невъзможността да се върне в страната си по произход. По изложените съображения, моли за отмяна на оспореното решение.

В съдебно заседание жалбата се поддържа от процесуален представител.

Ответникът – Председател на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, в писмен отговор, депозиран чрез процесуален представител, изразява становище за неоснователност на жалбата и моли същата да бъде отхвърлена.

Представителят на Окръжна Прокуратура – Хасково счита жалбата за основателна. Пледира за отмяна на решението и връщане на преписката на административния орган за ново произнасяне.

Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

С Молба вх. №6809/20.10.2023г. по описа на РПЦ – [населено място], жалбоподателят е поискал закрила в Република България. Чужденецът е бил регистриран чрез попълване на Регистрационен лист рег. № УП 31660/20.10.2023г., в който е вписан с имената Б. (собствено) К. (фамилно) А. (бащино), от мъжки пол, роден на [дата]. в С., [населено място], обл. Х., [държава], етническа принадлежност - ***, религия – ***,***, професия – ***, семейно положение – [семейно положение], без документи за самоличност. В приложение към регистрационния лист са обективирани данни относно родителите (отбелязано е, че баща му е починал), относно съпругата и децата на чужденеца, за които е отбелязано, че са с местонахождение към момента в С., както и относно братята и сестра на чужденеца. Личните данни на чужденеца са установени въз основа на подписана декларация по чл. 30, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, тъй като същият не е представил документ за самоличност.

С Писмо рег. № УП-31660/27.10.2023 г. Директор на РПЦ – Харманли е изискал от Специализирана дирекция „М“ - ДАНС писмено становище по постъпилата молба за закрила. В писмо с рег. № М-1098/08.01.2024 г. (рег. № УП-31660/09.01.2024 г. в ДАБ при МС) на Директор на Специализирана дирекция „М“ към Държавна агенция „Национална сигурност“ е посочено, че не се възразява да бъде предоставена закрила в Република България на лицето, в случай, че отговаря на условията по ЗУБ.

С жалбоподателя е проведено интервю на 23.11.2023 г., в което е заявил, че потвърждава казаното от него при попълване на регистрационния лист. Нямал други използвани имена. Не притежавал друго гражданство, освен сирийско. Имал брат М. в Германия, който бил с хуманитарен статут, там бил от седем или осем години. Не можел да представи оригинални документи за самоличност, като пояснил, че изгубил личната си карта, а паспортът му бил с изтекъл срок. Фигурирал единствено в семейната книжка на баща си. Заявил, че е [семейно положение], съпругата му се казва Х. С. М., на 27 г., с нея сключили религиозен брак през 2016 година в [населено място]. Имал две деца – А., на ***години и М. – на *** години. В момента жена му и децата се намирали в С.. Не дошли с него, поради финансови проблеми, а и пътят бил труден за Европа. Заявил, че е роден в [населено място], обл. Х. и до отпътуването си живял там. Напуснал С. на 09.10.2023г. и заминал нелегално за Турция, без документи, където останал една седмица. Нямал документи, издавани в Турция. Не се регистрирал в Турция, защото турците се държали расистки спрямо сирийците. От свои познати знаел, че турците депортират сирийците и се държат лошо с тях. Не ползвал никакви помощи в Турция. В България влязъл на 16.10.2023г. нелегално, през зелена граница, с група от 10 човека. След преминаване на границата прекарали един ден в гората. На 18.10.2023г. тръгнали с кола на трафиканти, които ги докарали в [населено място] и ги оставили в близост до РПУ Харманли, дали им лист, на който имало нещо написано и им посочили накъде да вървят, за да се предадат. Не притежавал разрешение за влизане или пребиваване в друга държава-членка на ЕС. Не е подавал молба за международна закрила или друга форма на закрила в Република България или в друга държава, сега за пръв път подавал молба за закрила. Не бил арестуван , нито осъждан в държавата си по произход или в друга държава. Заявил, че е ***. Не е имал проблеми заради принадлежността си към тази етническа група. Посочил, че е ***,***. Не е имал проблеми заради изповядваната религия. Не е членувал в политическа партия или организация. Не е участвал в религиозни организации, общност, секта. Семейството и близките му се намирали в С., с изключение на един брат, който бил в Германия. Заявил, че учил до 4 клас, нямал начално образование, но можел да чете и пише. Работил като ***. Не отбил военната си служба, не бил получавал призовка. Разказал, че напуснал С., заради войната и военните действия. Водели се военни действия между кюрдите, редовната сирийска армия и други военни групировки. Продължавали сраженията и до ден днешен. Икономическото положение било много лошо, нямало работа и не можел да изхранва семейството си. Нямали вода и ток. Поради тези причини решил да напусне С. и да замине за Европа, където да потърси по-добро място за живот за себе си и семейството си. Нямало заплаха, отправена лично към него. Семейството му също не било заплашвано. Никога не му било оказвано насилие. Заявил, че не би се завърнал в С., когато войната приключи, понеже всичко вече било променено. Подал молба за закрила в Република България, защото това била първата страна от ЕС, близка била по манталитет до техния, българския народ бил добър, харесвал му климата тук и искал да остане, да работи и да се събере със семейството си.

От съдържанието на Докладна записка вх. №8175/28.12.2023г. в РПЦ [населено място] се установява, че Б. К. А. е в неизвестност от 20.12.2023г.

С Решение № 4772/25.03.2024г., Председателят на ДАБ е отказал да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на Б. К. А.. Решението е връчено на 04.04.2024г. на чужденеца срещу подпис и при налично удостоверяване, че е запознат с текста на същото на език, който разбира, потвърдено с подписа на преводач. Жалбата срещу решението е депозирана на 11.04.2024г.

По делото с писмо вх. №3559/20.05.2024г. е представена молба-декларация рег. №УП 31660/26.02.2024г., подадена от Б. К. А., с която чуждият гражданин е поискал от Директора на РПЦ - Харманли да му бъде разрешено по време на производството по ЗУБ да пребивава за своя сметка на посочен адрес в [населено място], като е приложен и Договор за наем, сключен на 20.02.2024г. в [населено място]. С писмото е представено и Решение №72/18.04.2024г., издадено от Директор на РПЦ – Харманли, с което, на основание чл.39 ал.1 т.1 от Вътрешните правила за провеждане на производство по предоставяне на закрила в ДАБ при МС, във връзка с чл.29 ал.9 от ЗУБ, се разрешава Б. К. А. по време на производството за предоставяне на международна закрила да пребивава на следния адрес: [област], общ. П., [населено място], [улица].

При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

Жалбата е допустима. Подадена е срещу индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, подлежащ на съдебен контрол, от активно легитимирано лице - адресат на акта и засегнат неблагоприятно от него, и в указания 14-дневен срок по чл. 84, ал. 3 от ЗУБ.

Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.

Решение № 4772/25.03.2024 г. е издадено от компетентен административен орган - Председателят на ДАБ при МС, предвид чл. 48, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 2, ал. 3 от ЗУБ, в установената писмена форма и с изискуемото съдържание, поради което не са налице основания за прогласяване на неговата нищожност, съответно отмяна, по смисъла на чл. 168, ал. 1 и ал. 2 във връзка с чл. 146, т. 1 и т. 2 от АПК.

При преценка относно спазване на административнопроизводствените правила и съответствието на оспорения акт с материалния закон, съдът намира следното:

Производството за предоставяне на международна закрила е образувано с регистрирането на Б. К. А. като чужденец по подадена от него молба за международна закрила (чл. 68, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 4, ал. 2 от ЗУБ). В хода на производството с чужденеца е проведено интервю, което е отразено в нарочен протокол, прочетен на интервюирания в присъствието на преводач на разбираем за него език. Изискано е становище от Държавна агенция „Национална сигурност“ съгласно чл. 58, ал. 10 от ЗУБ и в отговор е постъпило такова, като изрично е посочено, че не се възразява да бъде предоставена закрила в Република България на Б. К. А. в случай, че отговаря на условията на ЗУБ. Спазено е и изискването по чл. 74, ал. 1 от ЗУБ за изготвяне на становище от интервюиращия орган преди вземане на решение по молбата за закрила.

За да отхвърли молбата за закрила , Председателят на ДАБ е приел, че по отношение на Б. К. А. не са налице материалноправните предпоставки по чл.8, ал.1 от ЗУБ, както и тези по чл.9, ал.1, т.1 и т.2 от ЗУБ, но са налице обстоятелства по чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ, даващи основание за предоставяне на хуманитарен статут. Независимо от наличието на основанието по чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ, административният орган е приел, че тъй като чужденецът напуска без разрешение мястото, където е настанен да живее, установено с Докладна записка с вх.№8175 от 28.12.202 г. на РПЦ – Харманли, и не са известни обстоятелствата, които са му попречили да стори това и които са били извън неговия контрол, то са налице сериозни основания да се счита, че кандидатът негласно е оттеглил молбата си или негласно се е отказал от нея. В тази връзка се е позовал на чл. 28 от Директива 2013/32/ЕС на Европейския парламент и на Съвета, относно общите процедури за предоставяне и отнемане на международна закрила и е приел, че не са налице основания да се счита, че кандидатът продължава да се намира извън страната си на произход и продължава да се отказва от нейната закрила, което е необходимо условие за предоставянето на хуманитарен статут. Според административния орган, конклудентните действия на чужденеца – показване на незаинтересованост от хода на производството, неподкрепяне на молбата и неизчакване произнасянето на решаващия орган по нея, сочат на очевиден отказ от ползване на права. Конклудентните действия на кандидата са преценени като мълчалив отказ от молбата за закрила, а освен това и като доказателство, че последният не покрива критериите за понятието бежанец.

Съдът счита, че правилно на жалбоподателя е отказано предоставянето на бежански статут.

В нормата на чл.8, ал.1 от ЗУБ са предвидени условията, при наличието на които на чужденец се предоставя статут на бежанец в Република България. Освен да се намира извън държавата си по произход, е необходимо чужденецът да не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея по причини, свързани, от една страна, с основателно опасение от преследване, а от друга страна – това преследване да е поради някое от алтернативно изброените характеристики на субекта: неговата раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група.

Наличието и основателността на опасенията следва да бъдат преценени с оглед представените в бежанската история на кандидата за статут данни, като се отчете произходът на преследването, дали последното води до нарушаване на основни права на човека и закрилата, която може да бъде получена от държавата по произход.

При регистрацията на жалбоподателя същият е отразен в регистрационния лист като сирийски гражданин, с постоянен адрес С., с оглед на което за държава по произход по смисъла на § 1, т. 7 от ДР на ЗУБ следва да се приеме именно С..

В настоящия случай правилно административният орган е преценил, че при проведеното с оспорващия интервю не се установява спрямо последния да е било осъществено визираното в чл.8, ал.1 от ЗУБ преследване, релевантно за предоставянето на бежански статут. От оспорващия не са заявени конкретни обстоятелства, въз основа на които да може да се направи извод за опасение от преследване, основано на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежността му към определена социална група. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ, преследване е нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество или повторяемост, а според ал.5 на същата норма, действията на преследване могат да бъдат физическо или психическо насилие, законови, административни, полицейски или съдебни мерки, които са дискриминационни или се прилагат с цел дискриминация. Твърдения за подобни действия няма обективирани в разказаната от жалбоподателя бежанска история и не се установяват по делото. Правилна е преценката на административния орган, че изложените от кандидата мотиви за напускане на страната му по произход не са правно значими за този вид защита, тъй като не могат да се приемат за обосновано опасение от преследване. Той не е заявил спрямо него да е било осъществено преследване от държава, партии или организации и недържавни субекти в страната му на произход – С.. Не е бил заплашван и върху него не е било оказвано насилие, както и самия той заявява в интервюто си. Същият не е осъждан или преследван по етнически или религиозни причини в С..

По така изложените съображения, правилен и законосъобразен се явява изводът на административния орган за липсата на материалноправните предпоставки по чл.8, ал.1 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец на чужденеца.

По отношение наличието на предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут следва да се отбележи, че в случая от страна на чуждия гражданин не се твърди в държавата си по произход да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, или изтезание или нечовешко или унизително отнасяне или наказание. В тази връзка правилно е отказано и предоставяне на хуманитарен статут на основание чл.9 ал.1 т.1 и т.2 от ЗУБ.

Административният орган е извършил преценка и относно материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ, съгласно която норма хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като: тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт.

Член 9, ал.1, т.3 от ЗУБ е изцяло в синхрон с чл.15, б.„в” от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г., отменена с Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 година относно стандарти за определянето на граждани на трети държави или лица без гражданство като лица, на които е предоставена международна закрила, за единния статут на бежанците или на лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила, както и за съдържанието на предоставената закрила.

Със свое Решение от 17.02.2009 г. по дело №C-465/07/Meki Elgafaji and Noor Elgafaji vs Straatssecretaris van Justitie/, по отправено от холандска страна преюдициално запитване за приложението на чл.15, б.„в” от Директива 2004/83/ЕО на Съвета (приложимо и по отношение на сега действащата Директива 2011/95/ЕС), Съдът на Общността постановява, че въпросната норма следва да се тълкува в смисъл, че: 1. съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателства, че той представлява специфична цел, поради присъщи на неговото лично положение елементи; и 2. съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държавата - членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилното лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи.

Ответникът е извършил преценката си по прилагане на чл.9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ въз основа на обективираната в Справка вх. № ЦУ-1982/12.12.2023г. на Дирекция „Международна дейност“ при ДАБ информация относно Сирийска арабска република. Въз основа на изложеното в нея е приел, че се потвърждават основателните опасения на кандидата по отношение на неговия живот в страната му на произход . Независимо от това, е отказал предоставянето на хуманитарен статут на основание чл.9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ с оглед конклудентните действия на кандитата, сочещи че той не подкрепял докрай отказа си от закрилата в страната си на произход.

Съдът счита, че така обоснован, изводът на административния орган за липса на предпоставките по чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ, е неправилен, поради неправилно тълкуване и прилагане на закона.

От самия административен орган в проверяваното решение е установено, че наличието на вътрешен въоръжен конфликт в страната на произход на кандидата – С., е общоизвестен факт, а обстановката по сигурността в тази държава е достигнала прага на всеобхватно насилие в рамките на вътрешен въоръжен конфликт, граничещ с гражданска война. При подробното и задълбочено обсъждане на наличната информация за ситуацията в С. към момента на издаване на обжалваното решение и към приключване на съдебното производство, може да се направи извод, че степента на безогледно насилие там достига онова ниво на опасност от тежки посегателства, което е основание за предоставяне на хуманитарна закрила на базата на общата ситуация и води до извод, че единствено заради присъствието си на територията на държавата си по произход жалбоподателят би могъл да бъде изложен на тежки посегателства по смисъла на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ.

Правилно административният орган е приел, че в С. е налице въоръжен конфликт и че за жалбоподателя съществуват предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут, поради наличие на тежки заплахи срещу живота или личността му на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен конфликт, както и че към момента за него е неприложима алтернативата за вътрешно разселване.

Неправилни са обаче съображенията, че хуманитарен статут не следва да бъде предоставен на жалбоподателя, тъй като същият негласно е оттеглил или се е отказал от молбата си за закрила.

За да достигне до този извод, административният орган е обосновал в оспореното решение наличието на хипотезата на член 28 от Директива 2013/32/ЕС на Европейския парламент и Съвета, относно общите процедури за предоставяне и отнемане на международна закрила.

Нормата на член 28, параграф 1 от цитираната Директива предвижда, когато съществува сериозно основание да се счита, че кандидатът негласно е оттеглил молбата си или негласно се е отказал от нея, държавите - членки да гарантират, че решаващият орган взима решение за прекратяване на разглеждането на молбата, или при условие че решаващият орган смята молбата за неоснователна след подходящото й разглеждане по същество в съответствие с член 4 от Директива 2011/95/ЕС я отхвърля.

По смисъла на същата норма, държавите-членки могат да допуснат, че кандидатът негласно е оттеглил молбата си за международна закрила или се е отказал от нея, по-конкретно когато се установи, че: а) той не отговаря на исканията да предостави информация по същество за своята молба по смисъла на член 4 от Директива 2011/95/ЕС или не се е явил на личното интервю в съответствие с членове 14-17 от настоящата директива, освен ако кандидатът представи в разумен срок доказателство, че отсъствието му е било по независещи от него обстоятелства; б) той е избягал или е напуснал без разрешение мястото, където живее, или е бил задържан, без да се свърже с компетентния орган в разумен срок, или не е спазил в разумен срок задължението си да се явява редовно пред органите или други задължения за контакт, освен ако кандидатът не докаже, че това се дължи на обстоятелства извън неговия контрол.

В конкретния случай административният орган е приел, че е налице предпоставката на цитираната буква „б“, тъй като чужденецът бил напуснал без разрешение мястото, където е настанен да живее, което било видно от Докладна записка с вх.№ 8175/28.12.2023г. на РПЦ – Харманли, и не били известни обстоятелства, които са били извън неговия контрол и които са му попречили да стори това по установения ред.

Според настоящия състав на съда, за да достигне до този извод, административният орган неправилно е тълкувал и приложил закона.

По принцип директивите са обвързващи за всички държави – членки, до които са адресирани, но само по отношение на резултата, който трябва да бъде постигнат, като на националните органи е предоставен избора на формите и средствата за прилагането им, за което обаче директивата следва да бъде транспонирана в законодателството на съответната страна. Следователно по принцип директивите не са пряко приложими, освен ако по изключение не бъде предвидена възможност за прякото прилагане на отделни техни разпоредби. Изрично в последното изречение на член 28 от Директива 2013/32/ЕС се сочи, че държавите - членки могат да определят срокове или да изготвят насоки за целите на прилагането на настоящите разпоредби.

Цитираната Директива, на която се е позовал административният орган, безспорно е транспонирана в националното ни законодателство (Допълнителна разпоредба § 36 от ЗИД на ЗУБ ДВ бр.101 от 2015 г.), като ЗУБ е приведен в съответствие с нея и това не е спорен по делото правен въпрос. Транспонирайки същата Директива, в чл.15, ал.1 от ЗУБ законодателят е приел производството за предоставяне на международна закрила да се прекратява, в случаите, когато: (т.2) чужденецът два пъти не може да бъде намерен на разрешения му адрес или на друг адрес, посочен от него; (т.3) чужденецът промени адреса си, без да уведоми Държавната агенция за бежанците и в срок от 30 дни не посочи обективни причини за това; (т.5) чужденецът оттегли молбата си за международна закрила. В чл.15, ал.2 от ЗУБ е предвидено също, че в случаите по ал.1, т.1 – 5, при наличие на достатъчно доказателства за неоснователност на молбата за международна закрила, същата се разглежда по реда на чл.75.

Видно от цитираните норми, законодателят ни е възприел, че в хипотезата, предвидена в буква „б“ на член 28, параграф 1 от Директива 2013/32/ЕС, т.е. в случай, когато кандидатът напусне без разрешение мястото, където живее (в който случай може да съществува сериозно основание да се счита, че негласно е оттеглил молбата си или негласно се е отказал от нея), то производството следва да бъде прекратено, а молбата за международна закрила може да бъде разгледана по същество само при наличие на достатъчно доказателства за нейната неоснователност. Следователно, след като в процесната хипотеза ответникът е считал, че от страна на жалбоподателя е налице оттегляне чрез конклудентни действия на молбата му за закрила, то той е следвало да прекрати административното производство, а не да се произнася с нарочен акт, с които отказва хуманитарен статут на кандидата.

Дори да се приеме, че административният орган може да се позове пряко на член 28, параграф 1, буква „б“ от Директивата, същият отново не е имал основание само въз основа на факта, че молителят е напуснал адреса на РПЦ – Харманли, да приложи предвидената в последната норма фикция, че е налице негласно оттеглена молба за закрила. Това е така, защото видно от самия текст на цитираната норма, извод за негласно оттегляне на молба за закрила може да бъде направен само след като компетентният орган спази предвиденото процедурно изискване – да изиска от кандидата за убежище да представи в разумен срок доказателства за причините, наложили напускането му, респ. че причините се дължат на обстоятелства извън неговия контрол, като решение за отхвърляне на молбата при наличието на това обстоятелство може да се вземе само ако органът счита, че същата е неоснователна. Видно обаче от фактическите съображения, изложени с оспореното решение, органът е възприел молбата на чужденеца, в частта ѝ за предоставяне на хуманитарен статут, за основателна, а безспорно от кандидата за статут не са били изисквани и на същия не е била предоставена възможност да даде обяснения напускал ли е и по какви причини РПЦ.

Видно е от представената с административната преписка Докладна записка, че жалбоподателят е бил в неизвестност от РПЦ – Харманли от 20.12.2023г. - мястото, където е настанен да живее, но след това се е завръщал там, като на 26.02.2024г. /преди издаване на оспореното решение/ е подал молба-декларация за излизане на външен адрес, заведена в РПЦ – Харманли с рег.№УП31660/26.02.2024г., по която освен това е налице положително произнасяне от страна на директора на РПЦ Харманли.

Следва да се посочи също, че Решение №4772 е издадено на 25.03.2024г. и връчено лично на жалбоподателя на 04.04.2024г., към която дата очевидно последният е бил в известност за административния орган. В представената по делото административна преписка по издаване на обжалвания акт не се съдържат писмени документи, от които да е видно към датата на издаване на Решението жалбоподателят да е бил търсен от административния орган на мястото, на което живее, и по какъв начин е установено, че към този момент той не пребивава в РПЦ – Харманли.

По изложените съображения, отказът на административния орган за предоставяне на хуманитарен статут на жалбоподателя следва да се приеме за постановен при съществено нарушение на задължението му по чл.35 от АПК да изясни всички факти и обстоятелства от значение за случая, относими към предоставянето на хуманитарен статут, което е довело и до неправилно приложение на материалния закон. Това налага отмяна на решението на Председателя на ДАБ и връщане на административната преписка за ново произнасяне по молбата за закрила, в частта относно поискания хуманитарен статут, след съобразяване с дадените от съда задължителни указания, свързани с тълкуването и прилагането на закона.

Водим от изложеното и на основание чл.172, ал.2 и чл.173, ал.2 от АПК, и чл.85, ал.4 и ал.5 от ЗУБ, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение №4772/25.03.2024 г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет в частта му, с която на Б. К. А. от С. е отказано предоставяне на хуманитарен статут.

ВРЪЩА преписката на административния орган за ново произнасяне по молбата на Б. К. А. от С., за предоставяне на хуманитарен статут, след съобразяване с дадените в настоящото решение задължителни указания по тълкуването и прилагане на закона.

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Б. К. А. от С., срещу Решение №4772/25.03.2024г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет в останалата му част.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд, в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.