№ 2977
гр. София, 23.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря Диана Г. Д.а
като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ Гражданско дело №
20241110111771 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 235 ГПК.
Делото е образувано по искова молба на Б. П. Н. срещу ЗД „Бул инс“
АД, като след изменение на иска в съдебното заседание на 16.10.2024 г. (на
лист 64 от делото) се иска осъждане на ответника да заплати на ищеца 1280,36
лева – част от застрахователно обезщетение по имуществена застраховка
„Автокаско“ по полица № E23610001884/03.02.2023 г. за вредите, причинени
на лек автомобил „Киа К5“ с рег. № ******** при пътнотранспортно
произшествие (ПТП), настъпило на 27.12.2023 г. на автомагистрала „Тракия“
при падане от ремаркето на товарен автомобил на камъче, което спукало
предното стъкло на автомобила, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба – 01.03.2024 г., до окончателното плащане.
В исковата молба се твърди, че на 03.02.2023 г. ищецът сключил с
ответника имуществена застраховка „Автокаско“, по силата на която
ответникът приел да покрие вредите, настъпили върху лек автомобил „Киа
К5“ с рег. № ******** за периода от 04.02.2023 г. до 03.02.2024 г.
включително. Поддържа, че на 27.12.2023 г. управлявал автомобила си по
автомагистрала „Тракия“ от Пловдив за София, когато при изпреварване на
тежкотоварен камион от последния паднало камъче и спукало предното
стъкло на колата, което после се счупило. На 27.12.2023 г., в същия ден,
предявил претенция пред застрахователя, който му изплатил на 01.02.2024 г.
348,18 лева. На същата дата ищецът поискал още 1297,96 лева, тъй като
смятал, че стойността за подмяна на стъклото е 1646,14 лева, но ответникът
отказал да ги плати. Затова се иска осъждането му. Претендират се разноски.
В законоустановения срок е подаден отговор от ответника –ЗД „Бул инс“
1
АД, с който предявеният иск се оспорва по основание. Не се оспорва
наличието на застраховката, периодът на действие, както и това, че
автомобилът е бил ударен от камъче. Поддържа се, че ищецът иска да замени
стъклото не по пазарни цени, а по такива на производителя, а автомобилът му
не е нов и може да бъде поправен и с части от друг производител. Твърди се,
че автомобилът бил амортизиран, тъй като бил ползван като такси и това е
допринесло за повредата. Иска се отхвърляне на иска. Претендират се
разноски.
В съдебното заседание страните повтарят доводите си от исковата
молба и отговора.
Като разгледа доказателствата по делото с оглед твърденията и
възраженията на страните съдът намира за установена следната фактическа
обстановка:
С определението за насрочване на делото в открито заседание съдът е
обявил за безспорно между страните, че ответникът е застраховал лек
автомобил на ищеца „Киа К5“ с рег. № ******** към 27.12.2023 г.,
включително за вреди от камъни, ударили предното стъкло; че на посочената
дата предното стъкло на автомобила е претърпяло такъв удар по
застрахователно събитие по полицата; че ответникът е платил на ищеца 348,18
лева обезщетение.
Съгласно заключението на автотехническата експертиза по делото,
прието в откритото заседание на 16.10.2024 г. (на лист 63 от делото), а в
писмен вид – на лист 47 – 53 от делото, което съдът кредитира като логично,
последователно и посочващо методите си на изчисление, отстраняването на
вредите по предното стъкло на автомобила би възлязло на:
– по цени на официалния сервиз на марката – 1628,54 лева;
– по цени по наредбата по чл. 504, ал. 2, т. 2 КЗ – 1096,02 лева;
– по средни пазарни цени от всички сервизи в страната – 897,37 лева, и
– по средни пазарни цени на други сервизи, с изключение на този на
марката – 882,25 лева.
Към датата на застрахователното събитие застрахованият автомобил е
бил на възраст 6 години и 4 месеца и няма данни да е бил в гаранция.
Въз основа на така установените факти съдът намира следното от
правна страна:
Предявен е иск за заплащане в пълен размер на обезщетение по
имуществена застраховка на автомобил с правна квалификация чл. 79, ал. 1,
предл. първо ЗЗД във връзка с чл. 405, ал. 1 КЗ. Ответникът прави възражение
за причиняване на повредата от друга употреба на автомобила, което следва
да установи (при насрещно доказване да обори доказателствата на ищеца за
причинната връзка).
Искът се уважава, ако съдът установи, че ответникът е застраховал
автомобила на ищеца за вреди, предизвикани от ПТП; че такова ПТП е
настъпило в срока на застраховката; ако се докажат вредите на автомобила и
2
причинната им връзка с ПТП, както и стойността за ремонт и това, че
ответникът е бил сезиран с претенция да плати.
Между страните не се спори, че автомобилът е бил застрахован към
датата на ПТП, при което се е счупило предното му стъкло от ответника, а с
оглед на направеното плащане извън процеса ответникът е признал
отговорността си, като единствен спорен въпрос между страните остава този
за стойността, за която може да се подмени увреденият прозорец.
Съгласно чл. 405, ал. 1 КЗ във връзка с чл. 386, ал. 2 КЗ при увреда на
застраховано имущество се заплаща стойността за възстановяването на
повредите, но не повече от действителната стойност на автомобила (в случая
страните не спорят, че тя е много по-голяма от исканото обезщетение).
Стойността за ремонт следва да е такава по средни пазарни цени, тъй като
няма задължение на ищеца да ремонтира автомобила си при оторизирания
сервиз, тъй като търговската гаранция на автомобила е изтекла и поправката в
който и да е сервиз би била за негова сметка. Ищецът правилно посочва, че
наредбата по чл. 504, ал. 2, т. 2 КЗ не се прилага, тъй като тя е приложима
само за покритието на застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, а делото е за обезщетение по имуществена застраховка.
Поради това стойността за ремонт е установената от вещото лице средна
пазарна стойност, която отговаря и на обичайния белег „средно качество“ по
чл. 64 ЗЗД, който се прилага и в случая при обезщетението, като чл. 386, ал. 2
КЗ говори именно за „стойност“ на ремонтите, която при липса на други
задължения е средната пазарна такава.
Вещото лице е определило средна пазарна стойност за ремонт от 897,37
лева, като от нея следва да се извадят признатите за платени 348,18 лева, и
ответникът да бъде осъден да плати разликата между двете суми, или 549,19
лева, като се присъди и законната лихва от исковата молба, а искът да се
отхвърли за разликата до пълния претендиран размер (след намалението) от
1280,36 лева.
Относно разноските:
При този изход на спора право на разноски имат ищецът
пропорционално на уважената част от исковете (549,19 лева от общо предявен
размер от 1280,36 лева, или 42,89 %) и ответникът – пропорционално на
отхвърлената част (57,11 %) на основание чл. 78, ал. 1 и 3 ГПК.
Ищецът е доказал разноски в размер на 200 лева – депозит за вещо
лице; 54,21 лева – държавна такса (върху неоттегления иск), и 430 лева –
адвокатски хонорар по договор от 11.10.2024 г. (на лист 60 от делото), който
съдържа и разписка за плащане, поради което следва да му се присъдят от
признатите общо 684,21 лева разноски пропорционално на уважената част от
иска 293,46 лева.
Ответникът е доказал разноски в размер на 200 лева – депозит за вещо
лице, и 500 лева – адвокатски хонорар по договор от 01.10.2024 г. (на лист 48
от делото), който съдържа и разписка за плащане, но съгласно чл. 78, ал. 5
ГПК съдът намира, че следва да намали същия до 480 лева поради липсата на
3
фактическа и правна сложност по делото, поради което следва да му се
присъдят от признатите общо 680 лева разноски пропорционално на
отхвърлената част от иска 388,35 лева.
По компенсация ищецът следва да бъде осъден да плати на ответника
94,89 лева.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във връзка с чл.
405, ал. 1 КЗ ЗД „Бул инс“ АД, с ЕИК: *********, и адрес на управление:
София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, да плати на Б. П. Н., с ЕГН: **********,
и адрес: С., ул. „Г. С.“ № **, вх.*, ет. *, ап. *, сумата от 549,19 лева (петстотин
четиридесет и девет лева) – неплатена част от застрахователно обезщетение по
имуществена застраховка „Автокаско“ по полица № E23610001884/03.02.2023
г. за вредите, причинени на лек автомобил „Киа К5“ с рег. № ******** при
пътнотранспортно произшествие (ПТП), настъпило на 27.12.2023 г. на
автомагистрала „Тракия“ при падане от ремаркето на товарен автомобил на
камъче, което спукало предното стъкло на автомобила, ведно със законната
лихва от 01.03.2024 г., до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ
претенцията за разликата между присъдените 549,19 лева и пълния
предявен размер от 1280,36 лева (хиляда двеста и осемдесет лева и 36
стотинки)
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 и 3 ГПК Б. П. Н., с ЕГН:
**********, и адрес: С., ул. „Г. С.“ № **, вх.*, ет. *, ап. *, да плати на ЗД „Бул
инс“ АД, с ЕИК: *********, и адрес на управление: София, бул. „Джеймс
Баучер“ № 87, сумата от 94,89 лева (деветдесет и четири лева и 89 стотинки)
– разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийския
градски съд в двуседмичен срок от получаване на препис от страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4