№ 1127
гр. Бургас, 30.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, V СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МАГДАЛЕНА СТ. МАРИНОВА
при участието на секретаря АНЕЛИЯ ИВ. ТАКОВА
като разгледа докладваното от МАГДАЛЕНА СТ. МАРИНОВА Гражданско
дело № 20212120108749 по описа за 2021 година
Производството по делото по делото е по реда на чл.439 от ГПК и е образувано по
повод искова молба от В. К. Ж. ЕГН **********, с адрес: град * представлявана от адвокат
М.Х., против В. Т. Т. ЕГН **********, с адрес: град * за приемане за установено по
отношение на ответника, че ищцата не му дължи сумата 2 347 лева, от която сумата 547 лева
главница, 1125, 66 лева неолихваема сума, 444,19 лева законна лихва и 229, 96 лева
пропорционална такса, събирана в производството по изпълнително дело № * по описа на
ЧСИ Илко Бакалов, поради това, рег. № 705 КЧСИ, с район на действие района на Бургаски
окръжен съд, поради това, че правото на принудително изпълнение е погасено с изтекъл
давностен срок на основание чл.110 и чл.116, б. „в“, предложение второ от ЗЗД.
С определение от 21.03.2022 година производството по делото е прекратено частично
по отношение на иска за сумата 229, 96 лева, представляваща пропорционална такса, поради
оттегляне.
Исковата молба и уточнението на исковата молба са основани на фактически
твърдения за това, че изпълнителният лист, въз основа на които е образувано
изпълнителното производство по посоченото изпълнително дело, е издаден по частно
гражданско дело № 10229 по описа на Бургаски районен съд за 2013 година и гражданско
дело № 2534 по описа на Бургаски районен съд за 2014 година. След образуване на
изпълнителното производство №* на Частен съдебен изпълнител Илко Бакалов с района на
действие района на Бургаски окръжен съд, на 26.11.2014 година е изпратена призовка за
доброволно изпълнение, която е приета за редовно връчена и на същата дата е наложен
запор на трудово възнаграждение. По силата на този запор до 28.07.20215 година са
1
извършвани плащания. Ищцата уточнява, че това е последното изпълнително действие,
извършено спрямо нея. Посочва още, че след тази дата не е имало валидни изпълнителни
действия, които да са годни да прекъснат давността. Поради това счита, че с изтичане на
петгодишен давностен срок вземанията са погасени. Уточнява, че след справка установила,
че задълженията са в посочените по – горе размери. Поради изложеното ищцата предявява
иска си. В исковата молба са посочени писмени доказателства.
В преклузивния едномесечен срок от получаване на препис от исковата молба
ответникът не е дал писмен отговор на предявения иск.
В съдебно заседание ищцата, чрез процесуалния си представител адвокат Х. поддържа
предявения иск и сочи доказателства. В заседание по същество на спора и в писмени
бележки излага подробни доводи за основателност на предявените искове.
В съдебно заседание ответникът лично и чрез процесуалния си представител –
адвокат Д. поддържа предявения иск и сочи доказателства. В заседание по същество на
спора излага доводи за неоснователност на предявения иск.
По допустимостта и материално правната квалификация на предявения иск:
Предявеният иск е с правно основание чл. 439 от ГПК, съгласно който длъжникът
може да оспори чрез иск изпълнението. В ал.2 е посочено, че искът на длъжника може да се
основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание.
От събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност,
се установява следното от фактическа страна:
Видно от приетия като писмено доказателство препис от изпълнително дело № № * по
описа на ЧСИ Илко Бакалов, рег. № 705 КЧСИ с район на действие района на Бургаски
окръжен съд, изпълнителното производство е образувано по молба от взискателя В. Т. Т.
към която са приложени два изпълнителни листа, издадени срещу В. К. Ж.. Видно от
изпълнителен лист № 13314 от 10.11.2014 година, издаден на основание Решение № 1925 от
15.10.2014 година, постановено по гражданско дело № 2534 по описа на Бургаски районен
съд за 2014 година, В. К. Ж. е осъдена да плати на В. Т. Т. сумата 96, 56 лева,
представляваща разноски, направени в заповедното производство и сумата 545, 54 лева,
представляваща разноски, направени по водене на делото. С изпълнителен лист от
11.11.2014 година, издадена въз основа на заповед по чл. 410 от ГПК № 6732 от 25.11.2013
година, постановена по частно гражданско дело № 10 229 по описа на Бургаски районен съд
за 2013 година В. К. Ж. е осъдена да плати на В. Т. Т. сумата от 547, 50 лева,
представляваща главница, ведно със законната лихва, считано от 22.11.2013 година до
окончателното й плащане, както и сумата 96, 56 лева, представляваща разноски, заплатени
от заявителя като наемодател разходи към „ЕВН България“ за консумирана от длъжника
като наематели ел. енергия за периода от месец юли 2012 година до месец август 2013
година и за последващо прекъсване на тока, след прекратяването на договора за наем.
Видно от приложения препис от изпълнително дело първоначално са извършени
2
справки за установяване на имущественото състояние на длъжника и на 26.11.2014 година
до длъжника са изпратени покана за доброволно изпълнение и запорно съобщение за
налагане на запор на трудово възнаграждение. Запорното съобщение е получено от
работодателя на ищцата на 27.11.2014 година. От представеното извлечение от сметка на
взискателя е превеждана сумата от 70 лева и последното плащане е извършено на 03.08.2015
година. Относно установяване размера на задълженията като писмено доказателство е
приета и сметка на дълга.
С Постановление от 07.03.2022 година частният съдебен изпълнител е прекратил
изпълнителното производство на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.
По делото не са извършвани изпълнителни действия, освен посочените по – горе.
При тази фактическа обстановка се налагат следните правни извод:
Съгласно даденото в т. 10 от ТР № 2/2013 от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на
ОСГТК на ВКС, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в
продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т.
8 ГПК (чл. 330, ал. 1, б. „д” ГПК отм.), нова погасителна давност за вземането започва да
тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително
действие. С тази част от тълкувателното решение е обявено за изгубило сила
Постановление №3/1980г. Тълкувателното решение в тази част /относно Постановление №
3/1980 на ВС/ следва да се прилага от датата на постановяването му. В този смисъл е
Решение № 170 от 17.09.2018 година, постановено по гражданско дело № 2382 по описа на
ВКС за 2017 година, ВКС, Четвърто гражданско отделение.Съгласно това постановление
погасителна давност не тече докато трае изпълнителен процес относно принудителното
осъществяване на вземането. В това постановление е посочено още, че времето, изтекло от
началния ден на вземането до прекъсването на давността, се заличава и по силата на чл.117,
ал.1 ЗЗД от прекъсването започва да тече нов давностен срок, без да е възможно сумирането
на сроковете, изтекли преди и след прекъсването. В случая обаче, тъй като
правнорелевантните факти на извършване на последното изпълнително действие и
изтичането на петгодишния погасителен давностен срок са се осъществили след приемане
на цитираното тълкувателно решение, настоящият състав приема, че вземанията, предмет
на събиране в хода на образуваното изпълнително дело, са погасени по давност. Давността е
петгодишна по общото правило на чл.110 от ЗЗД.
По изложените съображения следва да бъде постановено решение, с което да бъде
прието за установено, че ответникът не дължи на ищеца сумата 547 лева, представляваща
главница и сумата 444,19 лева, представляваща законна лихва, събирана в производството
по изпълнително дело № * по описа на ЧСИ Илко Бакалов, поради това, рег. № 705 КЧСИ, с
район на действие района на Бургаски окръжен съд. Неолихвяемите вземания,
представляващи дължими държавни такси в хода на образуваното изпълнително
производство не са предмет на иска по чл. 439 от ГПК.
При този изход от спора и съгласно чл. 78 от ГПК в тежест на ответника следва да
3
бъдат възложени разноските, направени от ищцата по водене на делото, които са в общ
размер от 594 лева, от които сумата 94 лева, представляваща платена държавна такса и
сумата 500 лева, представляваща платено адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното и на основание чл.235 от ГПК вр. чл.439 от ГПК, Бургаският
районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ищцата В. К. Ж.
ЕГН **********, с адрес: град * представлявана от адвокат М.Х., не дължи на ответника В.
Т. Т. ЕГН **********, с адрес: град * сумата 547 лева /петстотин четиридесет и седем
лева/, представляваща главница и сума, 444,19 лева /четиристотин четиридесет и четири
лева и деветнадесет стотинки/, събирана в производството по изпълнително дело № * по
описа на ЧСИ Илко Бакалов, поради това, рег. № 705 КЧСИ, с район на действие района на
Бургаски окръжен съд.
ОСЪЖДА В. Т. Т. ЕГН **********, с адрес: град * да плати на В. К. Ж. ЕГН
**********, с адрес: град * сумата 594 лева /петстотин деветдесет и четири лева/,
представляваща разноски, направени по водене на делото.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от
получаване на съобщение за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4