Определение по дело №387/2020 на Окръжен съд - Шумен

                                 О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е   № 260227

                                     гр. Шумен, 18.10.2021 г.                  

 

Шуменски окръжен съд, в закрито заседание на осемнадесети октомври две  хиляди двадесет и първа година, в състав

                                                                               СЪДИЯ: Т. Димитрова      

като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 387 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

             Делото е образувано по искова молба на С.М.Л., действащ чрез пълномощника адв. Д. С. от ВАК, по предявен срещу Държавата, чрез Министерство на регионалното развитие, представлявано от министъра на регионалното развитие иск по чл.269 от ДОПК, за признаване за установено, че ищецът е собственик по наследство от М.Н.С. на недвижим имот – ..., гр. Шумен, с идентификатор № 83510.660.164.4.11 по КК на гр. Ш., върху който е насочено принудително изпълнение по ДОПК, по дело № 17/2020 г. на публичен изпълнител при ТД на НАП – Варна.

             С определение № 260178/03.12.2020 г. съдът е приел, че предявеният иск е с правна квалификация чл.267, ал.1, т.4 от ДОПК, като го е оставил без разглеждане поради недопустимост и е прекратил производството по делото. Определението е обжалвано и потвърдено с определение № 260106/01.03.2021 г. по в.ч.гр.д. № 66/2021 г. по описа на ВАпС, което е обжалвано пред ВКС. С определение № 60109/29.07.2021 г. по ч.гр.д. № 1416/2021 г. съдът  допуснал това определение до касационно обжалване, обезсилил е определенията на ВАпС и ШОС като недопустими и е върнал делото на ШОС, с указания за оставяне на исковата молба без движение като нередовна по чл.127, ал.1, т.4 от ГПК и за предоставяне възможност на ищеца да посочи ясно, точно и недвусмислено приключило ли е принудителното изпълнение върху процесния имот с издаване на постановление за възлагането му.

            В изпълнение на дадените указания, с разпореждане № 260335/06.08.2021 г. съдът е оставил исковата молба без движение, на основание чл.129, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.127, ал.1, т.4 от ГПК и е предоставил на ищеца едноседмичен срок, в който да посочи ясно, точно и недвусмислено приключило ли е принудителното изпълнение по ДОПК върху процесния имот с издаване на постановление за възлагането му, както и да представи доказателства относно тези факти, ако разполага с такива.

             С молба вх. № 262670/19.08.2021 г., депозирана в срок, ищецът е заявил, че исковата му претенция следва да се счита за такава по чл.269 от ДОПК и, че към датата на завеждане на исковата молба не е било издадено постановление за възлагане на недвижимия имот. Такова постановление под № 61/11.08.2020 г. е било издадено два месеца по-късно и не му е било връчено. Ето защо, счита, че по отношение на имота няма вещнопрехвърлително действие и той е негов собственик по давност.

             С разпореждане от 23.08.2021 г. съдът е изискал служебно от ТД на НАП – Варна информация дали има издадено постановление за възлагане на спорния имот във връзка с обявената публична продан на същия. В отговор, с писмо вх. № 262710/30.08.2021 г. е изпратено заверено копие от постановление № 61/11.09.2020 г. на директора на ТД на НАП – Варна, съгласно което процесният имот, изнесен на публична продан чрез търг с тайно наддаване № 17/2020 ВН  е възложен на „ ФОРЪС „ ООД, ЕИК ....

             С разпореждане на съда от 30.08.2021 г. е изискана служебна справка от АВ дали посоченото постановление за възлагане е вписано, кога и по чия молба. В отговор е изпратено писмо вх. № 262775/08.09.2021 г., ведно с копие от постановление за възлагане № 61/11.09.2020 г., вписано в СВ на 14.09.2020 г. – акт 9, том 12, вх.рег. № 3980, дв.вх.рег. № 3942, к.д. № 1556/14.09.2020 г., с молител Р.С.– пълномощник на „ ФОРЪС „ ООД.

            С разпореждане № 260376/04.10.2021 г. съдът е оставил повторно исковата молба без движение, на основание чл.129, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.127, ал.1, т.2, т.4 и т.5 и чл.128, т.3 от ГПК, като е предоставил на ищеца едноседмичен срок, считано от датата на уведомлението, в който да посочи еднозначно дали претендира право на собственост върху спорния имот като оставен му в наследство от майка му М.Н.С. или като придобит по давност, съответно, ако се позовава на втората хипотеза – кой е началният и крайният момент на давностния срок; кои са конкретните факти, на които основава правото си на защита по реда на чл.269 от ДОПК и кои са ответниците по този иск, съобразно указаната в закона пасивна легитимация по него, с посочване на индивидуализиращите им белези по чл.127, ал.1, т.2 от ГПК, както и да представи преписи от исковата молба и допълнителните молби – уточнения за връчване на насрещните страни, според броя им, с указания, че, при неизпълнение разпореждането в срок исковата молба ще му бъде върната, а производството по делото – прекратено.

            Съобщението за оставяне на исковата молба без движение е връчено на ищеца чрез пълномощника му адв. Д. С. на 05.10.2021 г..

            На същата дата – 05.10.2021 г. е постъпила молба от процесуалния представител адв. Д. С., в която сочи същия ответник по иска, както по първоначалната искова молба и заявява, че доверителят му претендира право на собственост върху спорния имот като оставен в наследство от майка му М.Н.С.. Имотът е бил отнет от Държавата през 2008 г., а по партидата на същия в ИР към АВ има вписана искова молба от 2007 г.. Държавата не е забелязала това обстоятелство, поради което като отнема имота от третото лице Росен Рачев не се е породило транслативно действие, понеже Росен Рачев не е станал собственик, тъй като е купил от несобственик.

            До края на срока по чл.129, ал.2 от ГПК, който е изтекъл на 12.10.2021 г. и до момента от ищеца не е постъпвало друго изявление във връзка с дадените му указания.

            Като съобрази изложеното, съдът намери, че ищецът не е отстранил в срок нередностите на исковата си молба касаещи еднозначно посочване на конкретните факти, на които основава правото си на защита по реда на чл.269 от ДОПК, ответниците по този иск, съобразно указаната в закона пасивна легитимация по него, с посочване на индивидуализиращите им белези по чл.127, ал.1, т.2 от ГПК, както представяне на преписи от исковата молба и допълнителните молби – уточнения за връчване на насрещните страни по делото. Ето защо, приема, че следва да намерят приложение последиците по чл.129, ал.3 от ГПК и исковата молба да бъде върната като нередовна, а  производството по делото да се прекрати.

             Водим от горното, съдът

                                    О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И :

             ВРЪЩА като нередовна исковата молба на С.М.Л., действащ чрез пълномощника адв. Д. С. от ВАК срещу Държавата, чрез Министерство на регионалното развитие, представлявано от министъра на регионалното развитие на РБ, изпратена по компетентност от Административен съд – Варна с писмо вх. № 260557/02.10.2020 г..

             ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по гр.д. № 387/2020 г. по описа на Окръжен съд – Шумен.

             Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен съд – Варна, в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.

                                                        ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: