Р Е Ш Е Н И Е
№ 510/
03. Ноември
2022г., гр. Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ПЛЕВЕН, трети състав
На дванадесети октомври 2022г. в публично съдебно заседание в
състав:
Председател: съдия Елка
Братоева
Съдебен секретар: Милена Кръстева
Като разгледа докладваното от съдия БРАТОЕВА Административно дело № 557/2022г. по описа на съда и на основание
доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:
Образувано е по жалба на „Новако Строй“ ЕООД – Плевен
срещу писмо Изх. № Е-26-Н-30/24.06.2021г. на Министъра на енергетиката, с което
е отказано удължаване на концесионния договор на дружеството за добив на
подземни богатства от находище „Маркова Могила“, ул. „Чомаковци“, общ. Червен
бряг.
Жалбоподателят, чрез адв. Л. *** оспорва изричния
отказ като незаконосъобразен и иска отмяната му. Сочи, че е била налице
основателна причина от обективен характер за неспазването на едногодишния срок
за подаване на заявление за продължаване на концесията, а именно заболяване на
управителя на дружеството от Ковид 19, доказано с лабораторен тест. Излага
аргументи, че неизпълнението на задължението на РЗИ да издаде следващото се
предписание за карантиниране не следва да се тълкува във вреда на дружеството.
Не претендира разноски.
Ответникът – Министъра на енергетиката, чрез
процесуалния си представител – Ц.М., изразява становище за неоснователност на
жалбата като поддържа доводите, изложени в мотивите за отказа.
Като съобрази приетите по делото доказателства, становищата
на страните и приложимия закон и след служебна проверка на оспорения
индивидуален административен акт за валидност и законосъобразност на всички
основания по чл. 146 от АПК, съдът намира за установено следното от фактическа
и правна страна:
Производството е по чл. 145 и следващите от АПК вр.
чл. 36 от Закона за подземните богатства.
Отказът е издаден на 24.06.2022г. и изпратен по пощата
с обратна разписка, но няма данни за връчването. Жалбата е подадена чрез куриер
на 10.08.2022г. и с оглед липсата на указание за възможността и реда за
оспорването на отказа, на осн. чл. 140 ал.1 АПК срокът за обжалване се счита
удължен на два месеца. Спрямо датата на издаването на акта към момента на
подаване на жалбата двумесечният срок не е бил изтекъл. Може да се направи
извод, че жалбата е депозирана в удължения двумесечен срок за съдебно обжалване
от активнолегитимирана страна и срещу подлежащ на оспорване индивидуален
административен акт, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
С Решение № 6112 от 21.06.2022г. на ВАС по адм.д. №
1539/2022г. е отменено постановеното съдебно решение от Административен съд
–Плевен, който е отменил отказа като е приел, че е издаден от некомпетентен
орган. С Решението на ВАС делото е върнато за ново разглеждане от друг състав
на АдмС – Плевен. ВАС в мотивите си е приел, че Министърът на енергетиката на
осн. чл. 66в ал.2 и ал.4 ЗПБ е компетентен да прецени наличието на условията по
чл. 36 ал.2 ЗПБ, законосъобразността и целесъобразността на предложението и е в
неговите правомощия да откаже да открие процедура за удължаване на срока на
предоставена концесия или „неприемане“ на искането на концесионера, с което
приключва административното производство, без да се отправя предложение до МС
да даде съгласие за изменение на концесионния договор. Този отказ е постановен
от компетентен орган и законосъобразността му следва да бъде проверена от съда
на всички основания по чл. 146 АПК, както изисква чл. 168 ал.1 АПК.
Съгласно чл. 36 ал.2 от Закона за подземните богатства
срокът на концесията може да бъде удължен по мотивирано искане на концесионера,
направено не по-късно от една година преди изтичането на срока на концесията,
основано на план за разработка на находището и финансово-икономическа обосновка
за срока на удължаването, при условие че към датата на подаване на искането в
находището има запаси или запаси и ресурси и концесионерът е изпълнил всички
свои задължения по договора с изключение на окончателните дейности по
ликвидация на миннодобивния обект и рекултивация на засегнатите земи.
Концесионният договор за добив от находище „Маркова
могила“, участък „Чомаковци“ е сключен с концесионера „Пътинженеринг“ АД –
Плевен на 09.10.2006г. за срок от 25 години. С Анекс от 13.11.2013г. между
концедента – Министерски съвет, концесионера - „Пътинженеринг“ АД – Плевен и
„ПСТ Плевен“ ЕООД, концесионера е прехвърлил на „ПСТ Плевен“ ЕООД изцяло
правата и задълженията си, произтичащи от договора за концесия. Видно от
Търговския регистър при Агенция по вписванията на 20.12.2018г. е вписана
промяна относно фирмата на концесионера – от „ПСТ Плевен“ ЕООД е преименувана на
„Новако строй“ ЕООД. Съгласно чл. 56 от концесионния договор, същият влиза в
сила от 17.01.1997г. т.е. срокът на концесията изтича на 17.01.2022г. Едногодишният
срок за подновяването му изтича на 17.01.2021г. вкл., който е неделя –неприсъствен
ден, или на осн. чл. 71 ал.2 ЗПБ според правилата за броене на сроковете по ЗЗД
изтича в следващия присъствен ден - 18.01.2021г., докогато най-късно е следвало
да бъде подадено заявлението.
Съгласно чл. 66в ал.1 т.4 ЗПБ, концесионният договор
може да бъде изменен по взаимно съгласие на страните с допълнително споразумение
в случаите, определени със ЗПБ или договора. Възможността за удължаване срока
на концесията на осн. чл. 36 ал.2 ЗПБ, попада в хипотезата на чл. 66в ал.1 т.4
ЗПБ. В чл. 36 ЗПБ са описани материално-правните предпоставки, при наличието на
които концесионерът може да поиска удължаване срока на концесията, срокът, в
който трябва да отправи предложението и условията, на които да отговаря. А в
чл. 66в ал.4 ЗПБ се съдържа реда за изменение на договора в този случай.
Искането на концесионера се отправя към министъра на енергетиката, който
преценява законосъобразността и целесъобразността на предложението в срок до
три месеца от получаването му. При приемане на предложението, министъра на
енергетиката внася мотивирано предложение до Министерския съвет за даване на
съгласие за изменение на договора като в случаите по чл. 36 ал.2 и ал.3 ЗПБ-
удължаване срока на концесията с мотивираното предложение министърът на
енергетиката предлага на Министерския съвет да даде съгласие и за изменения
и/или допълнения в концесионния договор в съответствие с чл. 36 ал.4 – за
привеждане в съответствие с действащата нормативната уредба на договорните
клаузи, включително клаузите относно размера на концесионното плащане, вида и
размера на отговорността за неизпълнение на задълженията по договора, условията
и реда за извършване на дължимите плащания. След съгласие на МС се сключва
допълнително споразумение между министъра на енергетиката и концесионера за
удължаване срока на концесията.
Ако не са налице законовите предпоставки на чл. 36 ЗПБ
в правомощията на министъра на енергетиката е да откаже да открие процедура за
удължаване срока на концесията т.е. да не приеме искането на концесионера, с
което инициираното от концесионера административно производство приключва с
отказ, без да се отправя предложение до МС за удължаване срока на концесията.
Такова мотивирано предложение следва да се отправи само при положителна
преценка на министъра на енергетиката за наличие на законовите предпоставки и
за целесъобразността на искането на концесионера. При отрицателна предварителна
преценка от министъра на енергетиката се постановява отказ, както е процедирано
в случая.
В случая компетентният орган съгласно чл. 66в ал.2 ЗПБ
– Министъра на енергетиката е направил правилна преценка за липсата на една от
законовите предпоставки на чл. 36 ал.2 ЗПБ, а именно, че предложението е отправено извън законовия
срок. То следва да бъде направено не по-късно от една година преди изтичането
на срока на концесията, или както се изясни по-горе – най-късно до 18.01.2021г.
Предложението е изготвено на 02.02.2021г., видно от изходящия номер на заявителя
и е постъпило в Министерство на енергетиката по електронна поща на същата дата,
т.е. след изтичането на срока, в който е могло да бъде поискано удължаване
срока на концесията. Едновременно с подаването на заявлението е постъпило писмо
с приложени доказателства за наличието на уважителни причини за управителя,
обуславящи обективна невъзможност за спазването на този срок.
Видно е, че на 15.01.2021г. Х.Н. - управител на
дружеството, чрез направен бърз тест от лабораторно изследване е показал положителен резултат за Ковид 19. Съгласно
действащата тогава редакция на Заповед № РД-01-610 от 22.10.2020г. в т.2 – тези лица са подлежали на задължителна
изолация и/или лечение в домашни условия за период от 14 дни от датата на
потвърдителното лабораторно изследване. Съгласно т.4 задължителна изолация
и/или лечение в домашни условия на тези лица се извършва с предписание съгласно
Приложение № 2 на директора на съответната РЗИ по предложение на лекуващия
лекар въз основа на извършена оценка на съществуващия епидемичен риск. Или
срокът на карантината е 14-дневен, от датата на потвърдителното лабораторно
изследване т.е. за периода 15.01.2021г. - 28.01.2021г. вкл. се счита, че лицето
е било под карантина /в изолация и/или лечение в домашни условия/, за което
обаче въз основа на положителния тест за Ковид 19 е необходимо да се издаде
предписание от Директора на РЗИ – Плевен и болничен лист от лекуващия лекар за
отсъствието от работа. Такива доказателства не са представени. Освен това,
14-дневният срок на карантината е до 28.01.2021г. вкл. Следващият ден 29.01.2021г.
е петък, който е присъствен ден и за който няма представени доказателства за
наличието на обективна невъзможност. Представеният болничен лист се отнася за
разрешен отпуск по болест на управителя на дружеството за срок от три дни за периода 01.02.2021г. – 03.02.2021г., поради
вирусна инфекция. Заявлението е подадено в този период – на 02.02.2021г. , а на
29.01.2021г. е изпратено писмо с Изх. №07/29.01.2021г. от „Новако Строй“ ЕООД
до Министерство на енергетиката чрез куриер, и двете подписани със саморъчен
подпис от управителя Х.Н.. Към писмото от 29.01.2021г. са приложени
доказателства за преведените суми по концесионния договор по специална
набирателна сметка в ПИБ с платежно нареждане от 27.01.2021г., банково
извлечение и удостоверение от банката от 28.01.2021г.
С оглед на тези факти правилно министъра на
енергетиката е приел, че за управителя на дружеството не са били налице обстоятелства
от обективен характер, поради които е бил в невъзможност да спази срока по чл.
36 ал.2 ЗПБ за подаване на заявлението за удължаване срока на концесията, който
изтича на 18.01.2021г. Срокът за подаване на заявлението е достатъчно дълъг, тъй
като няма начален момент, но е ограничен с краен - то може да бъде подадено във
всеки един момент, но не по-късно от една година преди изтичане срока на
концесията, в който концесионерът е могъл да подаде заявлението си, а не да
изчаква да наближи крайния срок, за да предприеме необходимите действия. Но
дори и да се приеме, че към датата на изтичането на този срок – 18.01.2021г.
поради показан положителен лабораторен тест за Ковид 19 управителят на
дружеството е бил под карантина за срок от 14 дни, въпреки липсата на
доказателства за спазването на този ред /издадено предписание от РЗИ и болничен лист/,
то за деня след изтичането на карантината - 29.01.2021г. /петък-присъствен ден/
не са налице доказателства за такава обективна невъзможност. А и видно от приложените
доказателства управителят е предприел действия с подписването на писма и
документи на тази дата, подписал е и подал заявлението на 02.02.2021г. по
електронна поща по време на отпуск по болест, с което още веднъж се опровергава
тезата за наличието на обективна невъзможност за спазването на срока.
Като е приел, че не е спазен срока по чл. 36 ал.2 ЗПБ за
подаване на заявлението за удължаване срока на концесията и не е била налице
обективна невъзможност за своевременно подаване на заявлението, министърът на
енергетиката правилно е преценил, че липсва една от законовите предпоставки за
удължаване срока на концесията.
Отделно от това, в подаденото заявление са изложени
мотивите за продължаване на срока с 15 години и с обосновка за наличните запаси,
притежавана техника, специалисти, изградена инфраструктура. Посочено е, че
инвестиционните намерения на дружеството през втория концесионен период са
описани в плана за разработка и финансово-икономическата обосновка, които са
описани като приложения към заявлението, заплатена е дължимата такса, приложена
е справка за наличната механизация и
персонал. Но по преписката липсват план за разработка на находището и
финансово-икономическа обосновка за срока на удължаването и за изпълнение на
условието, че към датата на подаване на искането в находището има запаси и
ресурси, с оглед на което не са изпълнени и другите законови изисквания, които
да мотивират положително предложение до Министерски съвет по направеното
заявление за удължаване срока на концесионния договор.
Отказът е постановен от компетентен орган, в рамките
на правомощията му, в необходимата писмена форма, съдържаща конкретните
фактически и правни основания, които го обосновават, при правилна преценка на
фактите по случая и в съответствие с материалния закон и целта му.
Водим от горното и на осн. чл. 172 ал.2
от АПК съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Новако Строй“ ЕООД – Плевен срещу писмо
Изх. № Е-26-Н-30/24.06.2021г. на Министъра на енергетиката, с което е отказано
удължаване на концесионния договор на дружеството за добив на подземни
богатства от находище „Маркова Могила“, ул. „Чомаковци“, общ. Червен бряг.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба
пред Върховен Административен съд, подадена чрез Административен съд - Плевен в
14-дневен срок от съобщението.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на
страните.
С Ъ Д И Я : /П/