РЕШЕНИЕ
№ 1223
гр. Пловдив, 27.06.2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХIV
състав, в публично съдебно заседание на двадесет и шести май, две
хиляди двадесет и втората година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЗДРАВКА ДИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА
СВЕТЛАНА МЕТОДИЕВА
при секретаря В. П. и с участието на прокурора Р. К.,
като разгледа докладваното от съдия Методиева касационно административно
- наказателно дело № 1017 по описа на съда за 2022 г., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ и
глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Касационният
жалбоподател Я.А.Б. с ЕГН ********** ***, обжалва чрез пълномощника си адв. П.
Решение № 547 от 14.03.2022 г., постановено по АНД № 187/2022 г. по описа на
Районен съд – Пловдив, 20 н.с. С обжалваното решение е потвърден електронен фиш
Серия К № 4655384 на ОД на МВР Пловдив за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство или система, с който на Я.Б. на основание
чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП, е наложена глоба в размер на 100 лева за нарушение на чл.21, ал.2,
вр. с ал.1 от ЗДвП. Със същото решение жалбоподателят Б. е била осъдена да
заплати в полза на ОД на МВР Пловдив сумата от 80 лева, съставляваща
юрисконсултско възнаграждение.
С жалбата се
прави искане за отмяна на решението на РС Пловдив, като неправилно и
необосновано, както и за отмяна на потвърдения
с него електронен фиш, като се излагат и нови възражения по законосъобразността
на фиша, невъзведени пред районния съд. В съдебно заседание, редовно призована,
жалбоподателят Б. се представлява от пълномощника ѝ адв. П., който
поддържа жалбата и излага становище по същество, като моли за присъждане на разноски
по представен списък.
Ответникът по
касационната жалба – ОД на МВР – Пловдив е депозирал писмено становище по
касационната жалба, чрез процесуален представител, с искане касационната жалба
да не бъде уважавана, а решението на първоинстанционния съд да се остави в сила
като правилно и законосъобразно. Прави се искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Прокурорът от ОП
– Пловдив Каменов, заявява становище за неоснователност на касационната жалба.
Касационният
съд, като извърши преглед на обжалваното съдебно решение, във връзка с
наведените в жалбата основания, съобразно с нормата на чл.348, ал.1 от НПК,
констатира следното:
Касационната
жалба е подадена в предвидения законов срок и от страна по първоинстанционното съдебно
производство, за която решението е неблагоприятно, поради което се явява
допустима.
Разгледана по
същество, жалбата е неоснователна.
Районен съд -
Пловдив, след като е провел пълно и всестранно разследване по делото, е
възприел за установена описаната в обжалваното решение фактическа обстановка,
която се възприема и от настоящия съд, поради което и е ненужно да се повтаря.
Съдът, постановил оспореното решение, е отговорил на направените със сезиралата
го жалба възражения, като правилно е преценил, че оспореният пред него
електронен фиш е съответен на законовите изисквания относно съдържанието му,
като е счел, че събраните доказателства, сред които и протокол по чл.10 от
Наредба № 8121з-532/2015 г. и снимка на нарушението, в достатъчна степен
обосновават извода за доказаност на административното нарушение за скорост и
автомобила, с който то е осъществено. Въззивният съд е преценил и че правилно е
приложен материалният закон съобразно с установената правна квалификация на
нарушението и съответната му санкционна правна норма. Тези изводи се възприемат
и от касационния съдебен състав като обосновани и правилни.
В тази насока, по изложените подробни
възражения в касационната жалба, настоящата съдебна инстанция намира, че нито
едно от тях не обосновава извод за незаконосъобразност, или неправилност на
решенето на първоинстанционния съд.
От страна на жалбоподателя, на първо
място, се твърди, че неправилно въззивният съд е приел, че било налице валидно
ограничение на скоростта със знак В26, като в тази връзка излага съображения за
нарушена процедура по поставянето на пътния знак. Следва да се има предвид в
тази насока, че в рамките на първоинстанционното производство е била извършена
проверка и установено категорично обстоятелството, че към датата на
установеното нарушение на мястото, където е било засечено движение на
автомобила на жалбоподателя е действало ограничението на поставения пътен знак
В26 – 60 км/час, като този знак реално е съществувал на мястото, описано в
писмото от ОПУ –Пловдив, доколкото е бил позициониран там след изпълнение на
процедура по Наредбата за специално ползване на пътищата и на одобрен проект,
съгласуван с ОД на МВР. За съставомерността на нарушението по чл.21, ал.2, вр.
с ал.1 от ЗДвП, респективно за реализиране административнонаказателната
отговорност на субекта на нарушението, е от значение установяването на факта на
наличието на реално поставен пътен знак, който ограничава скоростта за движение
и движение на автомобил със скорост над максимално допустимата такава, означена
със знака и в обхвата на действие на същия. И това произтича от общото
задължение на водачите да съобразяват своето поведение с пътните знаци, при което не е налице предоставено
правомощие на водачите да извършват предварителна оценка дали законосъобразно,
или не, е бил поставен съответен знак и в тази насока дали да съобразят, или не,
поведението си с него. Съобразно
разпоредбата на чл.3, ал.2 и ал.3 от Наредба № 18/23.07.2001 г. за сигнализация
на пътищата с пътни знаци, пътните знаци и други средства за сигнализиране на
пътищата се поставят при спазване изискванията на наредбата по силата на
проект, изработен, съгласуван и одобрен при спазване изискванията на Наредба №
1/2001 г. за организиране движението по пътищата. Според нормите на последната,
за организиране на движението по пътищата се изготвят генерални планове за
организация на движението в населените места и проекти за организиране на
движението извън границите на населените места, които се одобряват съответно от:
изпълнителния директор на ИА „Пътища“, директора на съответното пътно
управление и кмета на съответната община. Следователно, поставянето на пътни
знаци се обуславя от ред административни процедури, които следва да са приключили
с издаване на окончателен административен акт. Законосъобразността на същия
обаче, не може да е предмет на обсъждане в настоящото производство, което е
специфично такова и относимо само към въпросите, свързани с реализиране на
административнонаказателната отговорност на водача. Не се ангажират от страна
на жалбоподателя и доказателства за отмяна на административен акт, въз основа
на който е било реализирано поставянето на въпросния пътен знак, което
единствено обстоятелство би могло да се вземе предвид в настоящото
производство. Не е допустимо обаче в същото да се извършва инцидентен контрол
за законосъобразността на процедурата по одобряване и реализиране на проектите
за поставяне на пътни знаци и в тази връзка, като напълно неотносими, не следва
да се разглеждат и възраженията на жалбоподателя, свързани с това дали в
действителност мястото, преди което е поставен знакът, съставлява „крайпътен
търговски обект“ по смисъла на цитираната от жалбоподателя наредба, или не. В
заключение, следва да се посочи, че при въведено ограничение с пътен знак за
водачите съществува задължението да се съобразят с него, като ако същите
считат, че този знак е незаконосъобразно поставен, това не отменя автоматично
задължението, а те имат отделен път на защита, който обаче е извън рамките на
настоящото производство.
На второ място, неоснователни са
възраженията на жалбоподателя, свързани с недоказаност на нарушението, предвид
установените от първоинстанционния съд факти относно мястото на осъществено
движение с превишена скорост. Следва да се има предвид, че в мотивите към
обжалвания съдебен акт ясно е отразено, че нарушението е засечено на посочения
път II-64 на км.49+800 метра, а знакът В26, въвеждащ
ограничение от 60 км/час е бил позициониран на км.49+860 м., от което, въз
основа и на събраните писмени доказателства и от АПИ, съдът е направил и
обоснован извод, че засеченото движение на автомобила на посочения километър е
било в зоната на действие на ограничаващия скоростта пътен знак, доколкото
кръстовището, до което ограничението е валидно е на км.49+736 м., а движението
на автомобила е било в посока по намаляване на километража на пътя. Изведените
от страна на жалбоподателя изчисления в касационната жалба относно километъра,
на който било разположено техническото средство съгласно отразяването на това
обстоятелство в приетия от първоинстанционния съд и неоспорен от страната
протокол по чл.10 от посочената специална Наредба №8121з-532 от 2015 г., не
променят изводите относно мястото на извършване на нарушението. Изрично в
протокола е посочено, че мястото на контрол е именно км 49+800 м. на
Републикански път II-64, като обстоятелството, че техническото средство е
записано в протокола да е било на 150 метра от пътния знак, ограничаващ
скоростта до 60 км/час и поставен на км.49+860 м., не сочи на противоречие
относно мястото на осъществения контрол, каквото се твърди от страна на
жалбоподателя и не определя различно място на извършване на нарушението. Тук следва да се има предвид, че е налице разлика между
понятията място на контрол и разстояние до пътен знак, въвеждащ ограничение,
посочени неслучайно в различни графи в протокола, като мястото на контрол е
това място, където АТСС извършва съответното заснемане в зависимост от
настройките на обхвата на действие на техническото средство с камера. Контролираната
от техническото средство /видео-радарна система/ зона не е мястото, на което са
поставени радарът и камерата на системата, а ограниченият участък от пътя,
където са насочени същите за осъществяване контрол и съответно заснемане на
нарушения. В тази насока от значение е не дали самата камера е разположена в
зоната на действие на пътния знак, а дали настройките на обхвата на заснемане
на камерата са били такива, че да заснема само тези МПС, които са в зоната на
действие на пътния знак В26. В протокола за използване на АТСС, на който се
позовава и жалбоподателят при излагане на своите възражения, изрично е отбелязано,
че АТСС е разположено и настроено съгласно изискванията за обслужване на
производителя и нормативните предписания, като това удостоверяване е скрепено с
подпис на удостоверилия го полицейски служител. В тази насока и не е налице
твърдяното противоречие от страна на жалбоподателя, като отразеното по
електронния фиш място на заснемане на въпросния автомобил, съвпада изцяло с
посоченото в протокола от използване на АТСС място на осъществен контрол, което
действително е различно от мястото на самото физическо позициониране на
техническото средство, но е мястото, на което техническото средство е било
настроено да извършва заснемане – контролирана зона и то категорично е в
обхвата на действие на ограничаващия скоростта пътен знак. Неоснователни са и
конкретните възражения, изложени в хода на съдебното заседание, относно
наличието на доказателства за това, че техническото средство било разположено
на различно от описаното в протокола място, предвид заснет друг пътен знак на
снимката, който според жалбоподателя се намирал на съвсем други километри от
пътя. В тази връзка, твърденията на жалбоподателя не са подкрепени с каквито и
да било доказателства, като липсват такива, от които да се направи изобщо извод
относно това, че соченият от него знак е наличен и че се намира именно на
мястото, което същият е описал, а и от снимковия материал в действителност не е
видно какъв по вид пътен знак е попаднал в полезрението на камерата.
Неоснователно
е възражението относно липсата на обвръзка между представената снимка на
автомобила и протокола за използване на АТСС, предвид липсата на отразени в
протокола номера на първо и последно статични изображения и липсата на номер на
изображението на самата фотоснимка. Действително е налице липса на описан
реквизит по протокола, но последното не съставлява съществено нарушение на
процедурата по установяване на нарушението, защото е видно от съдържанието на
снимката на автомобила, че в същата е отразен номера на техническото средство, което
е извършило заснемането, съвпадащ с номера, отразен в протокола, както и на
датата, мястото, локацията и часовия диапазон на осъщественото заснемане, което
категорично обвързва това изображение с осъществяваната с описаното в протокола
техническо средство работа на датата 21.03.2021 г. Тоест, налице е пълно съвпадение на данните, залегнали в
протокола по чл.10 от Наредба № 8121з-532/2015 г. и тези по снимката на
автомобила.
Неоснователно се явява и възражението,
свързано с представената снимка от разположението на АТСС по чл.10, ал.3 от
Наредба № 8121з-532/2015 г. Въпросната разпоредба изисква съпровождане на
протокола за използване на АТСС със снимка от разположението на уреда, каквато
в случая е приложена, без да въвежда конкретни изисквания към същата. В тази
насока и посоченото, че от снимката на техническото средство не може да се
определи разстоянието му до заснетия автомобил, не може да бъде възприето като
основателно възражение, доколкото предназначението на временно разположеното на
пътя техническо средство е да засича движещи се автомобили. Отделно от това,
видно е, че е изпълнено изискването на чл.189, ал.8 от ЗДвП и в
съпроводителното писмо на ОД МВР Пловдив по изпращане на преписката в районния
съд е посочено разположението на техническото средство с точни географски
координати, които впрочем са видни и от снимковия материал на заснетия
автомобил.
С оглед изложеното, настоящият
касационен състав приема, че решението на РС Пловдив, с
което се потвърждава електронният фиш на ОД на МВР Пловдив, следва да се остави
в сила като законосъобразно постановено. Конкретиката на казусите по цитираните от
касационния жалбоподател дела на касационната инстанция не позволява
механичното възприемане на разрешението, дадено от съда по тези дела и
прилагането му и към настоящия казус, който следва да се разглежда индивидуално
и преценката относно наличието на съществено нарушение на процесуални правила
да се прави не формално, а на базата на това какви доказателства са налични и
доколко всеки пропуск в процедурата се е отразил върху крайния извод за
наличието или липсата на осъществено административно нарушение и дали
недопускането му би довело до извод за различна фактическа обстановка. В
случая, дори и наличните допуснати пропуски по протокола за използване на АТСС
с неописване номера на първо и последно статично изображение, което обаче е
било обусловено от типа техническо средство и начина, по който същото генерира
записите, не се отразява съществено върху крайния извод относно типа на
нарушението и начина на извършването и констатирането му, като категорично е
установено именно нарушение за скорост с описания в електронния фиш автомобил
на посочените във фиша дата и място. Приложената снимка, в качеството ѝ
на веществено доказателствено средство по чл.189, ал.15 от ЗДвП, не се спори от
жалбоподателя да не е изведена от паметта на посоченото в протокола за
използване на АТСС техническо средство.
При
извършената служебно проверка от страна на настоящия съд по реда на
чл.218, ал.2 от АПК също не се установяват основания за отмяна на обжалваното
съдебно решение, като същото е валидно, допустимо и съответстващо на
материалния закон.
Затова и ще следва същото да се остави в сила.
С оглед този изход на делото и
направеното искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за ответника
и съобразно с нормата на чл.63д, ал.5, вр. с ал.4 от ЗАНН, вр. с чл.37 от
ЗПрПом, вр. с чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ и като
съобразява характера и тежестта на производството, съдът намери, че следва да присъди
в полза на ОД на МВР Пловдив юрисконсултско възнаграждение за касационната
инстанция в размер на 80 лева.
Воден от горното и на основание чл.221, ал.2 предл. първо от АПК във
връзка с чл.63в от ЗАНН, Административен съд – Пловдив, XXIV касационен състав,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 547 от 14.03.2022 г., постановено по
АНД № 187/2022 г. по описа на Районен съд – Пловдив, 20 н.с.
ОСЪЖДА Я.А.Б., с ЕГН ********** ***, да заплати в полза на ОД на МВР
Пловдив с адрес гр. Пловдив,
ул.“Княз Богориди“ №7 сумата от 80
лева /осемдесет лева/ съставляваща възнаграждение за юрисконсулт за
касационната инстанция.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.