№ 119
гр. Провадия, 24.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПРОВАДИЯ, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание
на първи юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Димитър Ст. Михайлов
при участието на секретаря М.Я.М.
като разгледа докладваното от Димитър Ст. Михайлов Административно
наказателно дело № 20253130200177 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на С. Х.
С., ЕГН **********, срещу Наказателно постановление № 25-0324-000004/25.02.2025 г.,
издадено от началник група при ОД на МВР-Варна РУ-Провадия, с което за нарушение на
чл. 21, ал. 1 от ЗДвП на въззивника са наложени адм. наказания "глоба" в размер на 700
/седемстотин / лв. и "лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца на основание
чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП.
Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, поради което като допустима е
приета от съда за разглеждане.
С жалбата се изразява становище, че НП е неправилно, незаконосъобразно,
необосновано и постановено при съществени процесуални нарушения, като са налице и
недостатъци при съставения АУАН. Оспорва се приетата за установена фактическа
обстановка и се иска НП да бъде отменено.
В съдебно заседание, въззивника, редовно призован, не се явява и не се представлява.
По делото е постъпило писмено становище на процесуален представител, с което иска
отмяна на обжалваното НП на посочените в жалбата основание. Претендира и присъждане
на съдебно-деловодни разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание не се представлява.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа
страна следното:
На 09.10.2024 г., в 13: 13ч., в населено място-с.В., обл.Варна, по път III-208 до
ЗПК“Нива“ с GPS координати 43.309100 27.43432100 в посока гр.Провадия, с
автоматизирано техническо средство /АТСС/ АRH CAMS1 с номер 120cd05, било
1
установено и заснето извършено нарушение за скорост с лек автомобил "Мерцедес Е350" с
рег. № ***. При разрешена за населено място скорост 50 км. /ч., АТСС измерило скорост на
движение на процесния л. а. - 105 км. /ч., като превишаването на максимално допустимата
скорост било 55 км. /ч. след приспаднат толеранс от 3%.
При обработка на заснетите данни в ОД на МВР-Варна, Сектор ПП-Варна служител на
Сектор ПП-Варна установил извършеното нарушение и собственика на превозното средство
– С. Х. С., ЕГН **********. Собственикът попълнил декларация, в която посочил, че на
процесната дата и на процесното място автомобилът е бил управляван именно от него.
Въз основа на горното, на 03.01.2025 г. св. М. Г. Г. - мл. автоконтрольор в РУ-
Провадия-ОД на МВР-Варна съставила АУАН срещу жалбоподателя, в който описал
приетото за установено нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. АУАН бил надлежно връчен на
нарушителя, който го подписала без възражения, отразявайки в съответната графа, че няма
такива. В законоустановения срок не постъпили писмени възражения срещу АУАН, поради
което въз основа на материалите по преписката на 25.02.2025 г. АНО издал НП, предмет на
настоящата въззивна проверка, възприемайки изцяло фактическите констатации, описани в
акта и правната квалификация на нарушението.
По делото бе приобщена АНП, както и писмо от сектор "Пътна полиция" при ОД на
МВР – Варна, ведно със снимки на нарушението.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички
събрани в хода на съдебното следствие доказателства – гласни, писмени и веществени.
Съдът изцяло кредитира показанията на св. М. Г., които са последователни и
непротиворечиви. Съдът кредитира и писмените и веществените доказателства, съдържащи
се в АНП и приобщени към доказателства по делото, както и тези събрани в хода на
съдебното следствие.
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността
му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави
следните правни изводи:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган-Началник група към
ОД на МВР-Варна, РУ-Провадия съгласно приобщената по делото заповед. АУАН също е
съставен от компетентен орган – мл. автоконтрольор при РУ-Провадия, оправомощен
съгласно същата заповед.
Административнонаказателното производство е проведено в рамките на сроковете по
чл. 34 от ЗАНН. Видно от материалите по делото- протокол от използване на АТСС,
фотоснимка, нарушението е заснето на 09.10.24 г., а АУАН е съставен на 03.01.25 г.
Разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН е специална и регламентира не само случаите, в които не
следва да се образува АНП, а и случаите, когато образуваното такова следва да се прекрати.
В случая АУАН е съставен в тримесечен срок от установяване/заснемане на нарушението.
АУАН е предявен и връчен на възз. също в този срок. НП също е издадено в срокът по чл. 34
2
от ЗАНН.
При цялостната проверка на атакуваното НП, настоящият съдебен състав не
констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН – относно описание на
нарушението. В акта е направено пълно и детайлно описание на нарушението, датата и
мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които е извършено. Посочени са и
законовите разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички данни относно
индивидуализацията на нарушителя – трите имена, адрес и ЕГН.
Спазено е от страна на административно - наказващия орган на изискването на чл. 57,
ал. 1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно
описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата,
които потвърждават извършеното административно нарушение.
Както в акта, така и в НП се съдържат обстоятелства и факти, които в достатъчна
степен описват нарушението, вменено във вина на въз. В., като е налице пълно единство
между фактическо и юридическо обвинение. Не е нарушено правото на защита на
жалбоподателя да разбере в какво е обвинен, поради което възраженията в тази насока не се
споделят от съда. В случая от обстоятелствената част на НП е безспорно ясно какво
административно обвинение е повдигнато и то е за това, че на процесната дата е управлявал
процесния автомобил, с превишена скорост- с 105км/ч скорост, в населено място, в рамките
на с.В., обл.Варна, по път III-208 до ЗПК“Нива“ с GPS координати 43.309100 27.43432100.
Наказващият орган не е нарушил задължението вменено му с нормата на чл. 52, ал. 4 от
ЗАНН. Съгласно последната разпоредба преди да се произнесе по преписката, наказващият
орган проверява акта с оглед на неговата законосъобразност и обоснованост и преценява
възраженията и събраните доказателства, а когато е необходимо, извършва и разследване на
спорните обстоятелства. В случая възражения по съставения АУАН не са депозирани, така
че е нямало спорни обстоятелства, по които да се извършва разследване. Следва да бъде
посочено и че задължителните реквизити на НП са изчерпателно изброени в чл. 57, ал. 1 от
ЗАНН и излагане на мотиви за издаване на НП не са сред тях.
Ноторно известно е, че мястото, където е констатирано нарушението, попада в
рамките на с.В., поради което изобщо не е нужно да се събират допълнителни доказателства
за ограничението на скоростта, което безспорно е 50 кв. в час.
Като управляващ процесното МПС в НП е посочен възз. С.. Фактът, че се налага глоба и
лишаване от правоуправление, като е посочено физическото лице – управляващ процесното
МПС, ясно сочи, че за процесното извършено нарушение при управление на МПС е
ангажирана именно отговорността на въззивника, като в материалите по делото се съдържа
и данни за попълнена декларация по чл. 188 от ЗДвП. Същият не оспорва, че именно той е
управлявал автомобила.
От събраните по делото доказателства е установено, че извършването на процесното
административно нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП е установено и заснето с
автоматизирано техническо средство АRH CAMS1 с номер 120cd05, което представлява
3
мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение, видно от
приложените доказателства по делото.
В случая е приложен общия ред за съставяне на АУАН и НП. Както се установява от
мотивите на Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 година по т. д. № 1/2013 година на
ВАС, издаването на електронния фиш е строго ограничено и възможно само в случаите на
предварително стационарно позиционирани технически средства със съответните
предварителни обозначения за съществуването им (чл. 165, ал. 2, т. 6 и т. 7 ЗДвП), същите да
работят на автоматичен режим без нужда от обслужване от съответен контролен орган. В
останалите случаи при използване на мобилни технически средства, обслужвани и
използвани непосредствено от контролен орган, тази разпоредба е неприложима и за
констатираните с тези технически средства нарушения на ЗДвП е приложим общият ред за
съставяне на АУАН и издаване на наказателно постановление.
В настоящата си редакция точка 65 (Нова – ДВ, бр. 19 от 2015 г.) от ДР на ЗДвП
определя, че "Автоматизирани технически средства и системи" са уреди за контрол,
работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за
измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или
отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни – прикрепени към земята и
обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни – прикрепени към превозно
средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в
присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес.
На основание чл. 165, ал. 3 от Закона за движението по пътищата Министърът на
вътрешните работи е издал НАРЕДБА № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за
използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата, обн., ДВ, бр. 36 от 19.05.2015 г., с която се уреждат условията и
редът за използване на автоматизирани технически средства и системи (АТСС) за контрол на
правилата за движение по пътищата. В чл. 2 от Наредбата се прави разграничение между
стационарни и мобилни АТСС, като чл. 3 гласи, че за установените от АТСС нарушения на
правилата за движение по пътищата се издават електронни фишове чрез използване на
автоматизирана информационна система. Анализирайки посочените нормативни разпоредби
се налага изводът, че към дата на установеното с НП нарушение, нарушенията на правилата
за движение по пътищата могат да се установяват чрез използване на мобилни АТСС,
временно разположени на участък от пътя.
Въведените с Наредбата изисквания относно въвеждането в експлоатация, реда за
използване, начина на обозначаване на зоната за контрол с АТСС и автоматизирания режим
на работа, който не изисква обслужване от контролния орган- освен включването и
изключването на мобилното АТСС /чл. 9 от Наредбата/, отговарят на изискванията
залегнали Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС – Общо събрание на
колегиите, относно непълнотите в регламентацията на работата на "техническите средства"
преди изменението на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП с ДВ., бр. 19 от 2015 г.
От доказателствата по делото се установява, че контролните органи са изпълнили
4
изискванията на чл. 4 от Наредбата- контролът да се осъществява със АТСС, одобрени по
реда на Закона за измерванията, притежаващи удостоверение за одобрен тип средство за
измерване и преминали първоначална или последваща проверка от Българския институт по
метрология или от лица, оправомощени от председателя на Държавната агенция за
метрологичен и технически надзор. Видно от приобщените по делото писмени
доказателства, АТСС, с което е установено нарушението е видео-радарна система за
наблюдение и регистрация на пътни нарушения с вградено разпознаване на номера и
комуникации тип АRH CAMS1 с номер 120cd05, преминала метрологичен контрол,
удостоверено с представени по административната преписка Протокол от проверка на БИМ,
поради което възражения, относно начинът на установяване и доказване на нарушението не
се споделят. Снимки има както на разположеното АТСС към датата на проверката, така и
снимки от самото нарушение.
Съдът намира, че е било спазено и изискването на чл. 9 от Наредбата. Видно от
доказателствата по делото след включването и настройването й системата работила
самостоятелно, което е в пълен унисон с изискването на чл. 9 от Наредбата, която дава
правомощия на служителя единствено еднократно да насочи уреда в контролираната посока,
да го включи и извърши първоначални настройки. Същевременно от протокола /приложение
към чл. 10, ал. 1 от наредбата /, съставен от обслужващия го полицейският служител- .Д., е
видно, че автоматизирано техническо средство е използвано на 09.10.2024 г. във времеви
интервал 11. 00. -14. 00ч., в с.В., обл.Варна, на процесното място. От приложената към
протокола снимка на АТСС, използвано на горепосочената дата и в горепосочения участък е
видно, че се касае за преносимо средство за измерване разположено на пътя /мобилна камера
тип "тринога"/.
Съставеният от полицейския орган, въвел в експлоатация АТСС, протокол отговаря
на всички изисквания на Наредбата и съдържа изискуемите реквизити.
Съгласно чл. 189, ал. 15 от Закона за движението по пътищата снимковия материал,
изготвен с техническо средство или система, заснемаща или записваща датата, точния час на
нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, съставлява годно
веществено доказателствено средство в административнонаказателния процес, поради което
и тези възражения не се споделят.
От снимковия материал приложен по преписката също е видно, че нарушението е
заснето на мястото посочено в НП.
Измерената скорост на движение на автомобила е 108 км/ч., при разрешена такава в
населено място-50км/ч.. Видно от приложената снимка, допустимата грешка при
измерването е приспадната и в НП е отразена наказуема скорост от 105 км/ч, при разрешена
такава в конкретния участък 50 км/ч.
В процесният случай на снимката, приложена в хода на АНП по категоричен начин е
видно, че средството за контрол е фиксирало рег № именно на управлявания от
жалбоподателя лек автомобил, където са посочени скорост и всички останали нужни данни,
5
поради което съдът не споделя възраженията в тази насока за недоказаност на процесното
нарушение.
Принципно управлението на ППС с превишена скорост е санкционирано в
разпоредбата на чл. 182 от ЗДвП, като за конкретното превишение от 55км. /ч. законодателят
в разпоредбата на ал. 1, т. 6 от същия текст е предвидил глоба, както следва: в размер на 700
лв. и три месеца ЛПУМПС до 50км. в час и, като за всеки следващи 5км. в час превишение
над 50км. в час глобата се увеличава с 50 лв. /в редакцията на разпоредбата действала към
момента на деянието/.
От анализа на доказателствените източници се достига до безспорен извод, че на
посочената в АУАН и НП дата, час и място с техническо средство било заснето движение на
процесния лек автомобил с наказуема скорост от 105км. /ч. при ограничение от 50 км. /ч., в
населено място –с.В., обл.Варна, с което е нарушена разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП,
като е установено превишаване на скоростта с 55км. /ч. От наказаното лице не са
ангажирани доказателства, от които да се установява, че нарушението не е извършено на
мястото, посочено в обжалваното НП.
Съдът намира, че правилно АНО е определил нарушителя. Нормата на чл. 188 от
ЗДвП предвижда административнонаказателна отговорност за собственика или ползвателя
на моторното превозно средство за извършеното с него нарушение, независимо от това кой е
действителния негов извършител, респективно ползвател на превозното средство. В
конкретния случай видно от доказателствата по делото собственикът е попълнил
изискуемата по чл. 188 от ЗДвП декларация, в която е отбелязал изрично, че въззивникът е
управлявал автомобила на прцесната дата и в процесния час и възражения в тази насока не
са депозирани, доказателства за противното-също. Затова правилно АНО е определил
субектът на нарушението.
Правилно АНО е наложил административни наказания на жалбоподателя на
основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП и тъй като тази санкционна разпоредба предвижда
наказание във фиксиран размер, съдът намира наказания за справедливи и е лишен от
възможност да ги ревизира.
Не са налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН/ каквато хипотеза може да се обсъжда,
предвид последвалите промени в ЗДвП/, доколкото констатираното нарушение е
превишаване на разрешената скорост с 55 км/ч. и то в населено място, по един от
нановарените пътища в гр. Варна, следователно обществената опасност на това формално
нарушение се отличава с достатъчен интензитет, който не позволява на съда да приеме, че
деянието представлява маловажен случай и настоящото нарушение не следва да се
толерира, а следва да се приложи цялата строгост на закона за превъзпитание на конкретния
водач към спазване на закона.
При тази фактическа обстановка, съдът намира, че в случая производството по
административнонаказателна отговорност чрез издаването на НП се е развило при спазване
на установените процесуални правила, като правилно е приложен и законът, поради което
6
НП следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Водим от горното, съдът:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно № 25-0324-000004/25.02.2025 г., издадено от началник
група при ОД на МВР-Варна РУ-Провадия, с което на С. Х. С., ЕГН ********** за
нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП са му наложени адм. наказания "глоба" в размер на 700
/седемстотин / лв. и "лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца на основание
чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред
Административен съд- Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че решението
и мотивите са изготвени.
Съдия при Районен съд – Провадия: _______________________
7