№ 304
гр. Велико Търново , 17.09.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ в закрито заседание на седемнадесети септември, през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ПЕТЯ СТОЯНОВА
Членове:АЛЕКСАНДЪР ГРИГОРОВ
ДИАНА ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от ДИАНА ВАСИЛЕВА Въззивно частно
наказателно дело № 20214000600301 по описа за 2021 година
Производството е по чл.440,ал.2 от НПК.
Възивното производство е образувано по жалба на СТ. АС. Д. против
определение от 26.08.2021г. по чнд №564 по описа за 2021г. на Плевенски
окръжен съд., с което е оставена без уважение молбата му за условно
предсрочно освобождаване.
В жалбата се сочи, че твърденията и приетото от ИСДВР, че не търпи
критики, че е агресивен, че отказва училище не били доказани. Не било
отчетено приетото в ТР 5/75г. на Пл ВС. Не било отчетено и семейното му
положение, че има четири деца, за които трябвало да полага грижи.
Направено е искане за отмяна на определението на съда.
Съдът разгледа подадената жалба с изложените в нея доводи и извърши
цялостна проверка на обжалваното определение, като приема за установено
следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирана страна, поради което се явява допустима. Разгледана по
същество, съдът намира същата за неоснователна, по следните съображения:
От приложените по делото писмени доказателства се установява, че с
присъда № 45 от 28.09.2017г. по нохд № 889 по описа за 2017г. СТ. АС. Д. е
1
признат за виновен в престъпление по чл.115 във вр.с чл.18,ал.1 от НК и му е
наложено наказание от осем години лишаване от свобода.
От приложената по делото справка от затвора Плевен се установява, че
наложеното по присъдата наказание е започнал да търпи на 13.01.2017г., като
към 03.09.2021г. ще е изтърпял 5г 03м 11дн. И остава да търпи 2г 08м 19дн..
По делото е представено становище от ИСДВР,съгласувано. В него се
сочи, че при приемането на лишения от свобода му е изготвена оценка на
риска от рецидив като са отчетени 98т. Посочени са и проблемните зони.
Посочено е и че рискът от сериозни вреди е със средни стойности. При
планиране на присъдата рискът от рецидив е само леко занижен, като към
момента е 91 точки. Посочени са наличните към момента дефицитни точки-
не признава вина, смята присъдата за несправедлива, не приема че е
извършил нещо противозаконно; няма контакт с близки хора, липсва
емоционална и финансова подкрепа; има частична зависимост към алкохол;
уменията за мислене. Рискът от сериозни вреди е среден и не е променен.
Висок е и рискът за обществото. В мотивираното предложение е посочено, че
лишения от свобода е включен в програма за ограмотяване и успешно е
завършил 3-ти клас., като е награден с „писмена похвала“. Няма наложени
дисциплинарни наказания. Не е конфликтен, освен в случаите на провокация,
когато може да стигне и до физическа разправа.В провежданите с него
разговори той е изключително безкритичен към себе си. Сочи се, че на този
етап плана на присъдата все още не е изпълнен. Изразено е отрицателно
становище по молбата на С.Д..
По делото е разпитан като свидетел Ж. Н.. В показанията си той
подкрепя изложените в мотивираното становище обстоятелства.
Горните обстоятелства са установени и от първоинстанционния съд.
Въз основа на тях съдът обосновано и правилно е приел, че не са налице
предпоставките лишения от свобода СТ. АС. Д. да бъде условно предсрочно
освободен. По отношение на същия не е налице втората кумулативно
предвидена предпоставка на чл.70, ал.1 от НК, а именно не са налице
доказателства за неговото поправяне. Напротив, видно от доказателствата е,
че и към момента е висок риска от рецидив, който е намален незначително.
Не се е променил риска от вреди и за обществото, който продължава да е към
2
средния размер. Не са налице данни за поправяне и превъзпитаване на
лишения от свобода, което да сочи, че са постигнати в пълнота целите на
наказанието, визирани в чл.36 от НК.
Неоснователно е посоченото в жалбата, че по отношение твърденията
на ИСДВР не били налице доказателства. Не е налице каквото и да е
основание съдът да постави под съмнение изразеното от ИСДВР становище
по подадената молба за УПО, още повече, че то е съгласувано с други
служители. То се подкрепя и от показанията на разпитания по делото
свидетел.
Семейното положение на лишения от свобода, на което се набляга в
жалбата, не е основание за УПО.
По изложените съображения съдът намира жалбата за неоснователна и
недоказана. Определението на първоинстанционния съд е обосновано и
законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Водим от гореизложеното съдът:
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение по26.08.2021г., постановено по чнд №
564 по описа за 2021г. на Плевенски окръжен съд, с което е оставена без
уважение молбата на СТ. АС. Д. за условно предсрочно освобождаване.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
3
1._______________________
2._______________________
4